Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии


Снимка: bgmaps.com

Регулиране на тялото

13 Април 2018 г. 17:27:30
Kiril Hinkov

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства. Групова работа: Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часаСъбота от 14:00 до 15:30 часа. Индивидуални... още

Видео - Tomiki Kenji sensei

31 Март 2018 г. 02:59:32
Kiril Hinkov

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки". "Сабаки"... още


Снимка: Издателство Народна култура

Легенда за Туташха

31 Март 2018 г. 02:29:29
Kiril Hinkov

От книгата „Дата Туташхиа“ на Чабуа Амиреджиби 1 И дадено бе человеку: Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила - да може да ги преодолява; Ум и... още

О-в Окинава и местоположението на архипелага Рюкю
О-в Окинава и местоположението на архипелага Рюкю
Снимка: Интернет

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

31 Март 2018 г. 02:29:03
Kiril Hinkov

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на... още

Април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142

2018-04-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2018-04-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2018-04-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2018-04-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2018-04-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
159

2018-04-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2018-04-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2018-04-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2018-04-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2018-04-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
1616

2018-04-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2018-04-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2018-04-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2018-04-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2018-04-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
1723

2018-04-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2018-04-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2018-04-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2018-04-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2018-04-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
1830

2018-04-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Болестта, болката и други подробности
15 Октомври 2010 г. 02:04:42
Kiril Hinkov


Болестта, болката и други подробности

Източните учения казват, че телесното, психическото и духовното са едно. Проблемите на тялото водят до дисбаланс на психиката и духа. Продължителните натоварвания на психиката и ума изчерпват енергията и накрая довеждат до телесни болести.

„Когато духът и умът ти са спокойни, не оставяй тялото си в бездействие. Когато тялото ти почива, не отпускай съзнанието си.”

Доброто ни състояние зависи от правилния кръговрат на енергията в нас. Там, където движението й е затруднено или където тя не достига, неминуемо възниква проблем. Там, където енергията е в повече, в началото се усеща напрежение, а ако тя не намери естествен път, се появява болката. Сигналът, който ни казва: „Нещо е в повече, намали напрежението, пренасочи силите, заобиколи проблема, който е по-голям от теб.” Ако това не бъде взето под внимание, най-често се достига до излизане от нормата - пробив на енергията, счупване, скъсване, дългосрочен срив, принудително обездвижване. „Болката учи на мъдрост.”

Но продължителното напрежение е дори по-лошо от болката. То е затлачване, препятствие, което насочва силите на организма към себе си, за да бъде преодоляно. Ако това не се случи, постепенно силите се изчерпват. Бистрата  течеща вода се разлива, започва да няма посока, застоява се, става мътна и тъмна. Навъждат се най-различни организми. Реката става тиня ..... Умът, който няма цел и реализация в живота, започва да живее в собствените си мисли и идеи. Да отразява само себе си.

Как да преразпределим енергията, ако е в повече?
Даоските учители казват, че високото кръвно налягане най-често е предизвикано от твърде много мисли и емоции в тясната ни, бедна глава. Барабани бият вътре. Всичко пулсира. В такива случаи можем да седнем на един стол и да сложим по нещо остро в средата на босите си ходила. И да притискаме. Мисълта ни отива там, енергията започва да я следва. Болката намалява. Но защо трябва да се стига дотам? Не можем ли да не се борим с нещата, които не можем да променим?
 
Как да се възстановим, когато се почувстваме слаби, изчерпани, изтощени?
В природата всичко е циклично. След деня идва нощ, след зимата – лято. След напрежението – отпускане. Естественият начин е да оставаме неподвижни за известно време. Бездействието ще ни върне към действие. Обърнете внимание на старите баби, които седят на пейката в някое село. Сгушени, хванали ръце на корема, греят се на слънце и трупат живот, пазят живот.

Когато човек възприема нещо красиво, той изпитва радост и задоволство. И животът му е хубав. Казват, че ако си щастлив, виждаш света по-красив. Казват, че ако намираш красивото в нещата, ставаш по-доволен от живота си. Енергията се връща с красотата ....

Как да възстановим болното място? Грижете се за него. С топлина, внимание, правилно отношение и вяра. Намерете най-добрият специалист. Прочетете всичко за проблема си. Изучете упражненията, движенията, правилните храни и режим за вашия случай. Направете повече от това, което трябва. И оцелейте по най-добрия начин. Това е бойното изкуство.

Карате за инвалиди
16 Октомври 2010 г. 15:55:08
Kiril Hinkov


Карате за инвалиди

На няколко семинара по Шотокан в София, сенсей Садашиге Като показа кати за инвалиди в инвалидна количка и значението на тези движения за самоотбрана. Той разказа, че в Япония и Западна Европа се провеждат многобройни мероприятия за инвалиди - тренировки, семинари, състезания, демонстрации. Сенсеите Асай, който вече не е между живите,  и Като създават методика за обучение на инвалиди и работят по тази програма с много центрове и организации на инвалиди.

Показаното от сенсей Като беше безкрайно интересно и поучително. Оказа се, че познатото на всички дърпане на неудрящата ръка назад - хиките, се използва за застопоряване на колелото на количката, за да може да се нанесе реален удар с другата ръка.

Според мен, тренирането по този начин и на здрави хора ще донесе много по-добро разбиране за принципите на боя, защитата и движението в бойните изкуства. Но за инвалидите то би било безкрайно полезно. То би ги накарало да се чувстват по-пълноценни и по-живи, търсещи и намиращи силата и духа на войните. Духът, който животът ги принуждава да намерят или да умрат. Да надмогнеш отчаянието и да продължиш, когато си загубил толкова много, е невероятно предизвикателство. Такива хора имат нужда от помощ, разбиране и човешко отношение.

За съжаление, не съм чувал, някой в България да се занимава с бойно изкуство за инвалиди. Мисля, че това е резултат и от много ниското ниво на загриженост за тези хора в нашето общество. Просто в момента те не са целева група. Оставени са сами на себе си или на своите близки, за да живеят, както могат.

Бих се радвал, ако такива хора получат възможност да общуват с Като сенсей и получат от неговото знание и неизчерпаема енергия. Убеден съм, че ще научат много повече за себе си и собствените си възможности.

Точка на пречупване
19 Февруари 2018 г. 18:12:07
Kiril Hinkov


Точка на пречупване

Кьокутен - (яп.) точка на пречупване; кръстопът на истината; слънчево затъмнение.
Кьоку - крайна степен, крайност, предел, пик, кулминация, апогей, кръстопът
Тен - точка, небе
 
Когато силите на човек са изчерпани докрай, отчаянието му е пълно и той не знае - ще живее или ще умре, ще победи или ще падне, ще остане или ще бъде отнесен, ще спечели или ще загуби всичко .... Когато се чуди да продължи или да се откаже, да опитва ли отново или да спре, да пусне ли дръжката на меча и да затворим очи за почивка .... тогава той се намира на кръстопът, точка на пречупване, кьокутен. Върховно напрежение, отчаяние, изнемога, несигурност, страх, безнадеждност, тъмнина.
 
Моментът на истината. Кой съм аз? Какво наистина искам? Кой път да хвана? Кое е важно да направя? Трябва ли? Не може ли друг път?
 
Можеш да разбереш, какъв си наистина, само когато ножът опре до кокала ... Тогава имаш нужда от приятели ... И от това да знаеш, след мрака слънцето отново ще изгрее.
За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Как да подредим собственото си тяло със сейтай
11 Септември 2017 г. 18:11:55
Kiril Hinkov


Как да подредим собственото си тяло със сейтай

Меридиан Уикенд, 2 септември 2017 г., брой 238 (8065)

Автор: ХРИСТО БОНИНСКИ

Целта на японското учение е да събуди силата ви за живот и да ви накара да приемете, че здравето и съдбата ви зависят от самия вас.

 

КАК ДА ПОДРЕДИМ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО СЪС СЕЙТАЙ

В последните години все по-забързаният и стресиран човек в Европа често се обръща към източните практики и учения в търсене на хармония, възможност за отпускане на тялото и духа или просто в преследване на вътрешен мир и спокойствие. Десетки хиляди хора у нас се занимават с различните течения на Йога, отворени са към древната индийска система за природна и холистична медицина Аюрведа или дори търсят себе си чрез медитация.

Напоследък все по-голяма популярност у нас започна да набира и Сейтай. Това учение е „внесено“ в Европа от Япония през 70-те години на миналия век, но в България то „стъпва“ много по- късно.

Техниката на Сейтай се позовава на вярването, че тялото има естествен капацитет да се грижи само за себе си, да се възстановява и да се подобрява, така че да осигури максимален комфорт на човека Тялото обаче губи тази способност, в случай че се грижим лошо за него, като губи чувствителността си. Целта на Сейтай е да възвърне тази чувствителност при всеки човек. Методите се състоят в това да се наблюдава внимателно тялото, за да се намери най-добрия начин да се „освободи“ то и да се възстанови силата му, която води до вътрешно и душевно равновесие.

Сейтай се създава от Харучика Ногучи малко след края на Втората световна война. Тогава японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Издирват се хора в цялата страна със специфични умения, таланти и познания, които трябва да обучават ученици, за да запазят традициите.

Един от главните отговорници за съхранението на лечителските практики е именно Харучика Ногучи, който създава фондацията Сейтай и започва да преподава тази своеобразна физио и кинезитерапия. С прости думи Сейтай е изкуството да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре и да се грижим за живота.

Сейтай се превежда като «хармонизирано тяло или „добре подредено тяло“. Прокламира се древно японско изкуство за лечение, което се основава на събуждането на енергията „ки“ и на тялото чрез различни техники, прилагани върху пациентите, или практикувани лично под формата на упражнения, които се наричат тайсо.

С това изкуство могат да се занимават с еднакъв успех съвсем малки деца, много възрастни хора или такива в млада или зряла възраст. Упражненията на пръв поглед са съвсем елементарни и много по-лесни от йогийските асани например, но изискват често задържане на определена поза за известно време, което съвсем не е толкова просто. Използват се също загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи. Хората, които посещават курсовете, не само правят упражненията, но и говорят много помежду си, както и си водят бележки, за да могат да продължат практиката си и индивидуално.

Идеята на Сейтай е, че всеки трябва да си помогне сам. „Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала”, е казвал Жълтият император Хуан-ди, което е и веруюто на това учение. Нормално е хората да отиват с оплаквания от типа „боли ме тук и тук“ или „имам такъв проблем“, но не е обяснимо, как почти всички са склонни да оставят здравето и съдбата си в ръцете на другите, сякаш самите те нямат никаква власт над тях. Сейтай учи точно обратното - всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Човек трябва да се довери на инстинкта си и да опита, а не да напира да разбере с интелекта си, как функционира този метод. Най-доброто лекарство срещу страха от новото е любопитството, така характерно за малките деца, които сами откриват света, без да се доверяват на опит, спомени и помисли. Идеята е да си дадете време, да научите всеки аспект от това, което ви обучават, и да осъзнаете, че промяната не зависи от интелектуалното познание, а от директното ви участие. Тогава може и да съзрете (не да разберете!) пътя, който ви предлага Сейтай.

КЪДЕ?

Курсове по сейтай в София може да посещавате в спортния клуб за бойни изкуства „Кьокутен“ (което в превод от японски означава „Точка на пречупване“). Заниманията се провеждат всеки вторник и четвъртък от 11,00 часа и всяка събота от 14,00 часа в Центъра по борба и вдигане на тежести „Дианабад“, на ъгъла на улица „Пимен Зографски“ и улица „Русаля“. Тренировките минават под мотото „Регулиране на тялото“. Първото посещение е безплатно, а ако прецените, че това е вашето място и вашият начин да се чувствате по-добре в тялото си, месечната такса за посещенията е съвсем достъпна - 45 лева.

Оливие Несмон

Оливие е французин, който от 9 години живее в Квебек, Канада. Той е човекът, който вдъхновява българския пионер Кирил Хинков да се довери на древното японско изкуство и да го популяризира в България. В продължение на 11 години Оливие е живял в Япония, където е бил ученик на Куниаки Имото, майстор на сейтай и доктор по медицина. През всички те- зи години той не само се посве- щава и изучава изкуството да се грижиш и да подобряваш тялото си, но и научава тънкостите на японската култура и стил на живот.

„Да възстановиш здравето си...“

Учителят използва този израз, за да отвори очите на учениците си от Запада, които искат да открият изкуството да се хванат в ръце, да се грижат за духа и тялото си и да живеят в хармония с природата. Оливие Несмон инструкции и съвета и чрез твената си интернет страница „Toucher la Vie” (Да докоснем живота). Това учение е първата стъпка към себепознанието и към независимостта.

Несмон води курсове целогодишно в Канада, а през лятото идва за семинари в Европа, като обичайните му спирки, освен София, са Париж, Бретания (Франция) и Люксембург.

Оливие се интересува най-вече от връзката между тялото, жизнената енергия (КИ) и околната среда. Благодарение на неговия подход, който е съсредоточен върху връзката между дух и тяло, Оливие ще ви поведе бавно към осъзнаването и възможността за решаване на различни конфликти, които ви пречат да бъдете в душевно равновесие и да успявате, било то в семейния живот, в професионалната среда, в спорта или при личното израстване.

За целта на Господа Иисуса Христа
15 Септември 2014 г. 00:57:26
Kiril Hinkov


За целта на Господа Иисуса Христа

Све­ти Мак­сим Изповедник
Из „Под­виж­ни­чес­ко сло­во във въп­ро­си и от­го­во­ри”
„Добротолюбие”, том 3

Целият закон и пророците се крепят на две заповеди: възлюби Господа Бога твоего от цялото си сърце и ближния, като самия себе си.

Има три неща, около които се въртят всички човешки желания: храната, парите и славата. Тъкмо това е признак за любов към Бога - да стоиш по-високо от тези три неща. Дивна война е това: вместо ненавист да показваш любов и с благост, дори до смърт, да побеждаваш бащата на злобата. Да обичаш хората, състрадавайки им, когато постъпват неправилно, а на лукавите демони винаги да противоборстваш посредством любовта.

Лю­бов: Де­ло­то на лю­бов­та е да оби­чаш ближ­ния и да му пра­виш доб­ро, да бъ­деш дъл­го­тър­пе­лив спря­мо не­го и да по­на­сяш всич­ко, при­чи­ня­ва­но от не­го, как­то беше ве­че спо­ме­на­то. Имай­ки та­ки­ва свойс­т­ва, лю­бов­та ес­тес­т­вено ук­ро­тя­ва гне­ва у то­зи, който я при­те­жа­ва.

Търпение: Да бъ­деш твърд ду­хом в не­щас­ти­я­та, да по­на­сяш вся­ко зло и да ча­каш края на из­ку­ше­ни­е­то, без да поз­во­ля­ваш на гне­ва да се вмък­ва или да ка­жеш неразум­на ду­ма, или да за­по­доз­реш не­що, или да по­мис­лиш не­що не­по­до­ба­ва­що на бла­го­чес­тив чо­век.

Въздържание: Въз­дър­жа­ни­е­то учи да се ог­ра­ни­ча­ва­ме от всич­ко, ко­е­то не задо­во­ля­ва ня­как­ва край­на не­об­хо­ди­мост, а са­мо дос­та­вя удо­вол­с­т­вие. То не поз­во­ля­ва да се докос­ва­ме до ни­що, ос­вен до не­об­хо­ди­мо­то за жи­во­та, не поз­во­ля­ва да ти­ча­ме след приятно­то, а за­повядва да тър­сим са­мо по­лез­но­то и оп­ре­де­ля хра­на­та и пи­ти­е­то спо­ред нуж­да­та, ка­то не до­пус­ка да се нат­руп­ват в тя­ло­то из­ли­шъ­ци, а са­мо под­дър­жа жи­во­та в тя­ло­то, пазей­ки го ос­во­бо­де­но от же­ла­ни­я­та на по­хот­та.

Молитва: На­ши­те по­мис­ли са мис­ли за пред­метите, от ко­и­то ед­ни­те са чув­с­т­ве­ни, а дру­ги­те ­ ум­с­т­ве­ни. Би­дей­ки за­ет с тях, умът но­си и се за­ни­ма­ва с мис­ли за тях. Но благо­дат­та на мо­лит­ва­та съ­че­та­ва ума с Бо­га, и го ос­во­бож­да­ва от всич­ки по­мис­ли. Тога­ва умът, очис­тен, бе­сед­вай­ки с Бо­га, ста­ва бо­го­ви­ден. Ста­нал та­къв, той про­си от Бо­га божес­т­ве­но­то и ни­ко­га не гре­ши в сво­е­то про­ше­ние.

Покаяние: Пло­дът на по­ка­я­ни­е­то е без­с­т­рас­ти­е­то на ду­ша­та, а без­с­т­рас­ти­е­то е залича­ва­не на гре­ха. Не сме дос­тиг­на­ли още съ­вър­ше­но­то без­с­т­рас­тие и ако по­ня­ко­га би­ва­ме отег­ча­ва­ни от страс­ти­те, а по­ня­ко­га не, то зна­чи, че ние не сме дос­тиг­на­ли и съ­вър­ше­но­то ос­во­бож­да­ва­не от гре­хо­ве­те. Ние сме се ос­во­бо­ди­ли от пър­во­род­ния грях чрез све­то кръщение, а от те­зи гре­хо­ве, ко­и­то сме дръз­на­ли да из­вър­шим след кръ­ще­ни­е­то, не мо­жем да се ос­во­бо­дим по друг на­чин ос­вен чрез по­ка­я­нието.

Изу­чил на­чи­на на та­зи по­бе­да, св. Па­вел каз­вал, пи­шей­ки на ефе­ся­ни: защо­то на­ша­та бор­ба не е про­тив кръв и плът, а про­тив на­чал­с­т­ва­та, про­тив влас­ти­те, про­тив свето­уп­рав­ни­ци­те на тъм­ни­на­та от тоя век (Еф. 6:12), и на те­зи, ко­и­то во­дят бор­ба с не­ви­ди­ми­те вра­го­ве, е за­по­вя­дал да взе­мат бро­ня­та на прав­да­та, шле­ма на упо­ва­ни­е­то, щи­та на вя­ра­та и ду­хов­ния меч, с кой­то ще мо­же­те уга­си всич­ки на­же­же­ни стре­ли на лу­ка­вия (Еф. 6:16).

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net