Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии

Цуба - гард за японски меч (катана)
Цуба - гард за японски меч (катана)
Снимка: Интернет

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за... още


Снимка: Интернет

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.” „Колкото и умен и силен да ни се... още


Снимка: Интернет

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov

от Борис Грамчев Бял пояс Ниво на чистота и потенциал След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит... още


Снимка: Оливие Несмон - Сейтайхо

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които... още

Декември 2017

 ПВСЧПСН
48 1 2

2017-12-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
494

2017-12-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-12-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-12-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-12-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-12-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
5011

2017-12-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-12-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-12-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-12-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-12-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
5118

2017-12-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-12-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-12-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-12-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-12-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
5225

2017-12-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-12-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-12-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-12-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-12-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

31
« »

Вижте още

Сенсей Явор Дянков
05 Април 2015 г. 18:47:52
Kiril Hinkov


Сенсей Явор Дянков

Биография на Шихан Явор Дянков

Роден е на 17.01.1961 година в град София, България. В момента е президент на международна холдингова група от компании, която включва фирми за внос, износ, реекспорт, инвестиции и бартерна търговия с промишлени стоки и иновации. Председател на Българската Шотокан Карате-до Федерация, която от 1990 година е член и официален представител за България на Японската Карате Асоциация (J.K.A.). Председател на Българската Джу-джицу Асоциация , която от 1989 година е член и официален представител за България на Световната Джу-джицу Федерация (W.J.J.F.) и Световната Джу-джицу и Кобудо Организация (W.J.J.K.O.). През 2000 година на Европейски конгрес към Японската Карате Асоциация, състоял се в Англия, е избран единодушно за Председател на Карате федерациите, членуващи към Японската Карате Асоциация на Балканския полуостров. Същата длъжност заема и като Председател за Балканските и Прибалтийските страни на Световната Джу-джицу Федерация и Световната Джу-джицу и Кобудо Организация от 2012 година.

Като ученик е тренирал Джудо в отбора на Левски - Спартак при известния български треньор Цветан Хаджийски. Започва да се занимава професионално с Карате през 1978 година под ръководството на изтъкнатия унгарски майстор Сюч Тибор 7 дан, който посещава многократно България още в периода, в който Карате е забранено за практикуване в страната. Защитава 1 дан (1985 г.) пред комисия от японски майстори ръководена от изтъкнатия карате - майстор Масотоши Накаяма 9 дан и основател на Японската Карате Асоциация през 1955 година. Това е първият Карате съюз в Япония, дълги години ръководен от Масотоши Накаяма (1913- 1987 г.), пряк ученик на бащата на модерното Карате - до Гичин Фунакоши (1868 - 1957 г.). Следва защита на 2 дан, 3 дан, 4 дан и 5 дан по Карате Шотокан пред комисии на Японската Карате Асоциация, ръководени съответно от изтъкнатите японски Карате - учители: Норихико Ида 8 дан - единственият Дзен - будистки монах в Японската Карате Асоциация, Сатоши Миядзаки 7 дан, Ясуики Фуджинага 6 дан, Садашиге Като 8 дан и Тецуике Асай 8 дан. Това прави шиханЯвор Дянков първият и най-висок дан в България, световно признат и удостоверен чрез дипломи връчени му от Японската Карате Асоциация. Взима участие в различни състезания и турнири в България и чужбина, на които завоюва многобройни успехи.

Връх на спортно-състезателната му кариера е изборът му за капитан на европейския отбор по Кумите за срещата с Япония за купа Ибус по Шотокан, проведена през 1987 година в Унгария. Тогава Европа за първи път побеждава отборно на Япония, което за времето си беше сензация. През 1987 година по препоръка на Японската Карате Асоциация, заминава за Русия (тогава СССР),където съдейства за създаването на Карате организация. Посещава многобройни градове и школи, където се запознава не само с бита и душевността на руските бойни изкуства, но също и с техните традиции.

През 1986 година започва да се занимава с Джу - джицу под ръководството на изтъкнати унгарски специалист Ищван Келемен 7 дан, който посещава многократно България. По-късно става личен ученик на изтъкнатия немски майстор Зиги Вайс 8 дан и швейцарският майстор Робърт Шенк 6 дан, който посещава България от 1989 година провеждайки семинари. Участва в най- авторитетните международни семинари, провеждани до този момент в света по Джу - джицу под ръководството на световно известни майстори. Защитава 1 дан, 2 дан, 3 дан, 4, дан, 5 дан и 6 дан по Джу - джицу пред комисии на Световната Джу - джицу Федерация. В началото на 2015 г. получава 7 дан, което го прави най-високия дан в България и на това японско бойно изкуство. Още през 1993 година е избран от Световната Джу - джицу Федерация за главен координатор за Русия, Украйна и Естония, където преподава това древно японско бойно изкуство.

Негови ученици, както български, така и чужди, участват в множество състезания и турнири в България и в чужбина, където завоюват много златни, сребърни и бронзови медали от различни национални европейски и световни турнири. Помага за утвърждаването на Айкидо, Кендо, Карате стилове Вадо-рю и Годжу-рю в България по линия на междуправителствени програми с Япония. Неговата Карате организация получи помощ по направлението „Майстор по Карате ", която беше реализирана в периода 1999- 2001 г., когато в България пристигна сенсей Такуясо Нозава 3 дан по програма на японски доброволци в България. Той посети и проведе редица семинари и лекции по Карате в различни български градове. Също първи въвежда, организира и участва в свободните двубои в България по смесени бойни изкуства. Специалист е по анти-терористична дейност където обучава специализираните полицейски и военни анти -терористични специални подразделения както в България така и в чужбина. Неговите ученици са участвали в различни горещи точки и специализирани мисии по света. Във връзка с тази си дейност е удостоен с много български и международни държавни награди.

Като сътрудник в периодичния печат е публикувал множество материали в България и в чужбина, засягащи проблемите на бойните изкуства. Автор, преводач и редактор е на различни книги: „Лед Цепелин" (превод на български, 1990 г.); „Класическо Карате- до" (1991 г.); „Карате-до пътят на моя живот" (превод на български 1992 г.); „Вратите на житейската философия" (поетична стихосбирка - 1993 г.); „Самозащита за всеки" (1994 г.); „Дух без окови" (превод 1995 г.); „Писмата на един дзен монах до майстора на меча" (превод 1996 г.); „Отворените врати на Карате до" (превод 1997 г.); „Бойните изкуства и здравето" (консултант 1998 г.). В подготовка са следните негови нови книги: „Класическо Карате до - техники на боя"; „Джу - джицу - специализирани полицейски техники"; „ Бубиши - Библията на Карате" (превод); „Класическо Карате до - катите и техните приложения"; „Връзката на Джу - джицу със смесените бойни изкуства - история и техники" и " Науката на биомеханиката в Джу-джицу".
Благодарение на своята организационна, издателска, публикационна, научна и спортна дейност, шихан Дянков е включен в първото уникално издание на Енциклопедията „Изтъкнати хора на 20 век", стр. 142, издадена от Международния Биографичен Център в Кеймбридж, Англия.

Интересите му през свободното време са хубава книга, филм и музика. Любимата му мисъл е: „Една майка струва колкото десет бащи, но един учител струва колкото десет майки ". Любимата му книга е „Хагакуре. Записки на самурая".

Информация за контакт:
1373, София,
жк „Западен Парк”, ул. „Суходолска” № 2, бл. 4, вх. 2, ет. 1, ап. 3.
Тел.     +359 (2) 9200764
Моб.    +359 (88) 8886294
Е-mail: diankov@omega.bg

Часове за тренировка:
понеделник, сряда и петък от 19:00 до 21:00 часа
Място:
Зала по Джуджицу под скамейките на открития басейн Дианабад.

Изработване на японски меч - катана
12 Ноември 2015 г. 22:40:43
Kiril Hinkov


Изработване на японски меч - катана

Автор: Дарина Цветкова

Дългият меч катана е класически пример за част от въоръжението на японските самураи. Макар днес да има много по-ефективни оръжия за убиване, за колекционерите и ценителите все още се произвеждат отлични мечове. За изковаването на един добър меч са нужни години опит, много труд, а и значително количество натрупани знания и талант. Днес голяма част от  самурайските оръжия, които са оцелели след Втората световна война, се намират в музеи по света. За нещастие автентичните японски мечове са рядко срещани в наши дни, макар че могат да се намерят истински антики, които имат много висока стойност. Те са високо ценени оръжия.

\"\"

Едни от най-разпространените  видове остриета  са  танто (подобно на къс нож), уакидзаши и катана. От самураите се изисквало да носят дайшо, или чифт остриета, които символизирали ранга и статуса им в японското общество. Това е дайшо, в който са включени катана и уакидзаши. Години наред чифт добре изработени самураиски остриета са били отличителни за самурая. Всеки меч бил изковаван от умел майстор, а често и украсяван, така че да отразява силата на воина, на когото принадлежи. Безбройни митове и легенди съпътствали създаването на мечовете. Вярвало се, че много мечове притежават велика сила и собствен дух. Факт е, че техниката и традициите в изковаването на мечовете са се запазили непроменени и до днес. Естетическите качества на меча са впечатляващи, а изковаването на самото острие е забележително постижение на методите за изработване и сформиране на метала. Тази техника е резултат от над двеста години пручване и развиване. В резултат от усилията на много поколения майтори, ковачите умеят в единствен меч да съчетаят уникални материални и механични качества.

От научна гледна точка, методът на изковаване на една катана е много интересен, тъй като включва серия от сложни начини на коване и обработка, които се считат за доста напреднали.

Обикновенно дългите мечове били използвани за битки на открито, докато по-късите мечове били спомагателни и по-често използвани за пробождане в близка дистанция, за краткотрайни битки или за сепуку – вид ритуално самоубийство. Катана обикновено се държи с двете ръце и, за разлика от традиционните рицарски мечове, е предназначенa по-скоро за съсичане на врага, отколкото за пробождане. Обикновено в ножницата си се носи с острието нагоре. Практикуването на бойни изкуства, в които мечът се използва за убиване вече е отживелица, но въпреки това  изкуства като Кенждуцу (фехтовка с меч) и Йайджуцу (изтегляне на меча от ножницата), са модерни и се практикуват от много хора по света.

Истински мечове катана могат да бъдат изковани само от неколцина лицензирани майстори, които все-още практикуват древното изкуство.

История

\"\"

Смята се, че корените на японските мечове водят началото си от азиатския континент и по-специално – Китай. Това били тънки, гъвкави, прави и двойнозаострени оръжия от излят бронз. Известни като „ранни мечове” или още – чокуто (на снимката горе). И ранните и по-късните бронзови оръжия имали твърдо и остро острие, но им липсвала структурата и здравината, която e нужна за бойни оръжия и вероятно били използвани за ритуални цели. След това се появили по-късните мечове – кото.

Когaто в Япония започнал период на схватки между големите кланове, възникнала нужда от промяна в дизайна на мечовете. Битките се водили на коне, а бойците по-късно станали известни като самураи. За целите на битките трябвалo мечовете да претърпят някои промени, така че лесно да се държат с една ръка, да имат дълко острие за съсичане, не за побождане и да са достатачно дълги, за да могат да достигат противника от гърба на коня. Така се родило по-ефективно оръжие с по-дълги дръжки, получила се лека извивка, завършваща с тънък връх. Дългите извити мечове били известни като тачи. Това били първите мечове, които притежават основните характеристики на днешните катани.

Друга значителна промяна в дизайна на мечовете настъпила с монголските нашествия. Монголските войници били тежковъоръжени и носели твърди брони, което причинило непоправими щети върху тогавашните мечове. Въпреки, че имали предимство в посичането, заради дължината си, това ги правело неефективни в близки битки. Освен това деликатният дизайн ги правел леснo повредими. В резултат, след много проучвания, се появили мечове със твърда стомнена обвивка, обвита около мека и гъвкава сърцевина. Тези оръжия били лесни за поправяне, дори при пукнатини или отчупвания. След промените мечовете станали по-тежки, държели се с двете ръце, били с широки остриета и остри върхове.

По-късно ковачите започнали да държат повече на съвършенството в работата си. Като резултат се появили шинто или така наречените „нови мечове”. Последвало и развитие на методите за пречистване и изковаване на метала. Мечовете били от чист и изгладен метал. Остриетата се скъсили и станали по-широки. След тях се появили и шиншинто – „нови нови мечове”, в които се забелязвало още по-голямо подобрение в качеството на стоманата и изработката. В края на 19 век носенето на мечове било забранено със закон, въпреки това – мечове продължили да се произвеждат. Във времената след Втората световна война се произвеждали мечове от изключително лошо качество, тъй като липсвали качествени материали и умели майстори ковачи. Тези мечове били известни като „модерни мечове” – гендайто. Всички останали мечове, произведени след 1945 г. се наричат шинсакуто катана (на снимката долу) или още – „новонаправени мечове”.

\"\"


Meтоди на изковаване

Съвременната металургия и методи за индустриална обработка на металите, ни дават възможност да изучим японските мечове в големи подробности. Всички, обаче са далеч от идеята, че е възможно да се произведе катана със същата висока естетическа стойност в лаборатория. За разлика от модерните производства, стоманата, от която се проивеждат японските мечове, всъщност никога не се нагрява до такава степен, че да се стопи. Винаги определено количество от стоманата остава нееднородна през целия процес. Точно това качество придава необходимите за всеки меч характеристики. Ковачът непрестанно  донаглася техниките си според стоманата и оформя меча според своите собствени идеи и представи. Подобно нещо не може да бъде достигнато при масово производство във фабрика например. Днешната наука е доказала,  че изковаването на Японските мечове, противно на разпространеното вярване, не е алхимия, а занаят, за който са необходими много знания и опит. Металургичните анализи само могат да потвърдят мъдростта на решенията, вземани през стотиците години на опити и грешки от ковачите. Едва през XIII век, без луксовете на точни уреди за измерване и машини, мечовете достигат ниво на изящество и структура, които вероятно никога няма да бъдат надминати. Методите на производство били определяни само от традициите.

До голяма степен съвременните мечове се изработват по същия начин, както във Феодална Япония. Всяко едно острие притежава редица от уникални металургични и механични свойства. Тези свойства се появяват след серия от комплексно изковаване и закалителни процеси. Преди да станат ясни методите на изработка, първо трябва да стане ясно как дизайнът на острието му позволява да бъде толкова ефективно оръжие. Дължината на самото острие достига до 24-30 инча, което го прави по-къс и лек от тачи остриетата. Също така го прави по-лесен за боравене с една ръка, едновременно от пехотните войски и от ездачите. Всеки меч има лека извивка, която минава по цялото острие, позната като сори (или зори). Това позволява на самурая да извади меча си и да удари опонента си с едно движение, тъй като често пъти изхода от битката се е решавал с това кой от двамаа опоненти по-бързо ще извади меча си. Всяка шинсакуто катана има твърда обвивка от високовъглеродна стомана и сърцевина от по-лесно огъваема нисковъглеродна стомана.

\"\"

На снимката горе е показан напречен разрез на острие. Ясно се вижда разликата между стоманата с високо и със ниско съдържание на въглерод. Именно тази комбинация позволява на мечовете да проявяват полезни качества. Обединяването на два вида метал в едно острие дава по-голяма стабилност, известна гъвкавост и сила, които, на много от ранните мечове липсвали. Отделните свойства на сплавите също така позволяват по-лесно да бъде поправено повредено острие. Твърдата обвивка може да бъде заточвана многоктарно, до забележителната острота, с която са известни този тип мечове. Докато вътрешната мека обвивка позволява да бъдат отклонявани идващите удари с по-голяма лекота. Всички тези качества са нужин, за да се създаде оръжие, което е достатъчно добро, за да послужи в битка. Добре изработена катана би трябвало да дава усещане както за изящество, така и за огромна сила. От значение са дължината, тежестта на острието, големината на ъгъла на извивката на острието, също  и качествата на стоманата използвана за направата на острието и шарката, която се появява след като работата по острието е приключена (известна като хамон).

Материали и подготовка

Първата стъпка е да се изберат висококачествени материали, от които ще се произведе острието. Стоманата, от която съвремените майстори произвеждат повечето оръжия съдържа в себе се 99,99% чисто електролитно желязо (тенкай-тецу),  гъбесто желязо (кангай-тецу) или най-популярното вещество – тамахагане стомана.

\"\"

Тамахагане е традиционната стомана, използвана за изработка на мечовете. Получава се в пещ (татара), от дървени въглища и сатецу – железен пясък, който се намира на речните дъна. Сатецу се намира под формата на бижелезен триоксид (Fe2O3) и за да се получи стомана, трябва да се прибави въглерод и да се отнеме кислорода. Това става в пещта.

Пещта представлява ниша направена от глина. Дебелината на стените е около 30 см. Основната част от пещта се намира под земята и е направена от глина, камък и дърва. Горната част на татара се ремонтира преди всяко следващо топене. Ето така изглежда татара:

\"\"

За получаването на подходящата стомана са необходими поне 5 дни. Един ден е необходим за построяването на татара. След построяването на новите стени, на дъното се наклажда огън. Огънят в продължение на три часа, непрекъснато се подклажда с дървени въглища и дъбови дърва. Получените въглени се покриват с железен пясък сатецу, а отгоре се засипват с дървени въглища. Добавянето на  сатецу се повтаря на всеки половин час в течение на три денонощия при температура между 1200ºC и 1500ºC.  При тази температура кислородът, доставян от ковашките мехове реагира със въглерода от въглищата до въглероден оксид (CO). Въглеродният оксид взаимодейства със железния оксид до получаването на чисто желязо и въглероден диоксид (CO2), който се отделя като газ.

Fe2O3 + 3CO → 2Fe + 3CO2↑

Този процес играе ролята на основно пречистване, като примесите се отстраняват под формата на шлака. Във някои обикновени пещи процесът приключва до тук, но в татара въглеродът от дървените въглища продължава да взеимодейства със желязото, докато не се получи нехомогенна смес от желязо и въглерод, наречена тамахагане. Когато се охлади стоманата тамахагане се чупи на парчета, годни за употреба и се сортира по качество и съдържание на въглерод.

Въглеродът в претопената тамахагане може да варира от 0,6 до 1,5%. Висококачествените парчета лесно се разграничават от нискокачествените по яркия си сребрист цвят. Съдържанието на въглерод в тях трябва да е около 1.0 до 1,2%. Ковачите внимателно изследват всеки къс тамахагане и избират само късове с по-ниско съдържание на въглерод за отделните части от меча (на скицата) – шингане – или меката сърцевина и кавагане – твърдата обвивка. Въпреки внимателното и старателно обработване на стоманата, по-голямата част, която ковачите получават, не е годна за производство на качествени мечове. Ако количеството на въглерод е прекалено голямо, стоманата ще бъде прекалено крехка и няма да се сплавя и кове лесно. Ако пък количеството на въглерод е прекалено ниско, стоманата ще е прекалено мека и острието няма да бъде достатъчно остро. И в двата случая резултатът ще е нискокачествено острие. За това е нужно да се направи второ пречистване (орошигане) на стоманата, за да се нагласи точното съдържание на въглерод, нужно за направата на качаствен меч. По-високовъглеродните парчета от стоманата се нагорещяват във татара, докато въздухът от меховете не е принуден да се изкачи нагоре, минавайки през стоманата. Движението на въздушния поток и високата температура премахват излишъка на въглерод под формата на въглероден диоксид.  Нисковъглеродните части се претопяат в пещ с много дървени въглища,  като по този начин се повишава съдържанието на въглерод. Стоманата се слага в горната част на пещта и продългават да се добавят въглища,  докато не достигне до долната част. Тогава се смята, че съдържанието на въглерода се е повишило достатъчно.

\"\"


 

\"\"

След като металът притежава необходимото количество въглерод, процесът на същинското изковаване може да започне.  Тамахагане отново се нагорещява и се подрежда в груби, четвърт инчови пластове. След което пластовете отново се разделят и от тях се избират части за меката сърцевина (шингане) и за твърдата обвивка (кавагане). Избраните парчета се оформят  като блок, който се увива в оризова хартия и се покриват с глинена каша, която играе ролята на изолатор, за да се запази формата по време на нагряването. След което се поставя в огнището на ковачницата, където температурата достига до 1300ºC. Когато металът достигне подходящата температура, се вади от пещта и се кове, докато от пластовете не се получи едно цяло парче. Процесът продължава, докато парчето не удвои дължината си.

\"\"

Изковаване (китае) на кaвагане (твърдата обвивка)

Когато двойноудължената стомана със подходящо колочество въглерод е готова да бъде изкована в кавагане, се извършва шита-гитае (базово коване). Процесът се състои в неколкократно прегъване на металното блокче, така че да се сформират специфични слоеве, които са уникални за всяко острие. Започва се със нагряване на удължения блок до подходящата за обработка температура. След това се използва длето, докато блокът почти не се раздели на две равни по дължина части, които се прегъват така, че металът да възстанови първоначалната си дължина. Отново се обработва с чук и когато двете части са напълно съединени, металът отново се докарва до двойна дължина. Едно прегъване отнема около 30 минути прецизно коване. Броя на прегъванията на метала зависи от индивидуалния стил на майстора. Докато се обработва нагорещеният метал бързо са охлажда и работата по него постепенно става по-трудна. Коването продължава само 3-4 минути докато цветът на стоманата от жълто-бяло стане ярко червен. Тогава отново се поставя във огнището на ковачницата и се затопля наново.  Всяко прегъване изисква две или три затопляния. При нагряването на стоманата, ковачът периодично овалва блокчето в пепел от оризова слама и го залива със глинена каша.

\"\"

Тази процедура се налага поради високите темпетатури и богатия на кислород въздух, получаван от ковашките мехове. При тези условия  лесно може да се отнеме въглерода от стоманата и тя да стане негодна за употреба. Така значително се намаляват и окислението и декарбонизирането на метала.  Въпреки това, във шита-гитае се използва едва половината от началното количество тамахагане. Получава се стоманено блокче с размери 25х2х3,5см, тежащо от 1 до 1,5 кг. Но на този етап металът все още не готов. В него се съдържа твърде много въглерод, който е и неравномерно разпределен. За това майсторът разделя метала на три равни части и ги връща в пещта. За да се достигне дължината на  катана са нужни четири части.

След това парчатата отново се сливат в едно метално блокче и започва вторият процес на изковаване, известен като аге-гитае (крайно коване). Металът се подлага на допълнително прегъване. При това отново се губи около половината от изходния материал. Получава се стоманено блокче с тегло от 0,9 до 1.6 кг със съдържание на въглерод- 0,6-0,7%. По-голямата част от въглерода в тамахагане – около 0,3% -  се губи с течение на първия етап на коването, когато частичките от необработена стомана увеличават площта си, те се нареждат заедно и се навиват. Всяко следващо сгъване предизвиква загубата на още 0,03% въглерод, като при това се разрушават по-големите въглеродни  кристали. В резултат се получава стомана със съдържание на въглерод приблизително 0,7%. Коването и сгъването са разпределили по-равномерно въглерода и са помогнали да се отделят ненужните примеси и шлака.

От качеството на стоманата и от характерния начин на прегъване по време на шита-гитае зависят две особени  характеристики на кавагане. Това са джитецу – качеството на получената стомана – и  джихада - характерната шарка на повърхността. Те се влиаят от много фактори като например посоката на прегъванията, силата на удара с чука, обединаването на различните блокчета и т.н. Това са диаграми на различната структура, получена в следствие от различно прегъване на метала.

\"\"

Изковаване на Шингане (меката сърцевина)

Докато къси остриета като танто и уакидзаши са направени изцяло от кавагане, то дългите остриета, като катана съдържат в себе си и мека сърцевина - шингане която позволява да бъдат едновременно гъвкави и издръжливи.
Изработването на шингане  е сходно с това на кавагане – късове стомана със подходящо съдържание на въглерод се нагряват, коват и се прегъват в едно блокче. Обикновено ковачът използва около килограм тамахагане със средно съдържание на въглерод около 0,5%. Най-често се изисква допълнително прегъване на метала, тъй като в повечето случаи се съдържат голямо количество примеси. Те трябва да бъдат отстранени, за да могат двете части от острието да се съединят правилно и да се избегнат дефектите и пукнатините по повърхността на готовия меч. В края на процеса блокчето тежи 200-250g и съдържа 0,2-0,3% въглерод.

Сформиране на стоманената основа (цукурикоми)

Има два основни метода (цукурикоми), които се използват за съединяване на кавагане и шингане.
Първият метод – кобусе-гитае – е по-прост. При него ковачът нагорещява и оформя кавагане във едно плоско парче, след което го прегъва във U-видна форма и нагорещеното блокче шингане се поставя в основата. При този метод сърцевината не минава през цялата дължина на обвивката и заострения връх на меча се състои само от твърдата част от стоманата. Двете части от полу-съединен метал се връщат в пещта и се затоплят до над 1300ºC и изковаването продължава, така че кавагане напълно да обвие меката сърцевина и да се образува основата на меча.  Този процес е много деликатен и особено важен за успешното изковаване на меча. Ако двете части не са прилепнали напълно и има празнини, работата се счита за безполезна. Ако вътрешността не е напълно покрита, финалният продукт ще има слаби места и също ще се счита за безполезен.

\"\"

Вторият метод на цукурикоми и е много по-сложен. Процесът е известен като хон-санмай-гитае. При него могат да бъдат използвани от 2 до 4 части твърда стомана, които да сформират обвивката около сърцевината. За острието се използва по-твърда и съответно по-богата на въглерод стомана, известна като хагане. Всяка част трябва да бъде майсторски прилепена към другите, за което се използват отделни процеси за всяка от тях. Този метод на получаване на по-различна конструкция променя физичните характеристики на завършения меч. Независимо от методите на цукурикоми разликите се определят от стиловете на отделните майстори.

Оформяне на Сунобе (основната форма)

Когато кавагане и шингане са правилно съединени, ковачът отново нагрява метала и започва да оформя основната форма на меча. Сунобе се сформира като ковачът издължава стоманата чрез серия от удъри с чука. Резултатът се доближава до формата на завършената катана и е приблизително 90% от дължината и теглото й, но е много по-плътно и му липсва характерната за катана извивка. На този етап също се оформят върха и дръжката на меча.

Оформяне на острието (Хисукури)

Оформянето на острието започва със обработка на острата част. Това става чрез нагряване на части от остието до 1100 ºC и постепенното му обработване. Бавно бъдещото острие се заостря и добива финалната си форма. Нагряването се контролира внимателно поради деликатната природа на метала. Ако стоманата се пренагрее, здрав удър с чук може да причини отделяне да сърцевината от обвивката, ако пък не е достатъчно горещо, повърхността може да се овреди.
Върхът на меча (киссаки), ивицата между острието и върха (шиноги) и задната част на меча (муне) също се оформят през този етап. При правилна работа, конструкцията се удължава. Въпреки, че изглежда като завършен меч, в края на етапа острието все още е доста притъпено и малко по-дебело.

Грубо пилене (Шиаге)

След като оформянето на острието е приключило, ковачът подготвя сунобе за процеса, който осигурява твърдото острие на крайното оръжие. Започва се със грубо пилене и заостряне (шиаге). За тази цел се използва специално оръдие наречно сен. По този начин се заглаждат всички неравности по повърхността. За гърба на меча се използва пила. След което цялото острие се пили със специален камък, съставен главно от силициев карбид (SiC). В края на шигане всички характерни линии на меча са добре очертани, но острието е останало по-грубо. Това е необходимо заради следващия закалителен процес.

Създаване на Хамон (Цучиоки)

Има много видове стомана със специфични физични и химични качества. Различни форми на стоманата могат да се видят на графиката, в зависимост от температурата и съдържанието на въглерод.

\"\"

Издръжливостта и твърдостта на стоманата зависят до голяма степен от въглерода. Известно е, че различните температури водят до различни кристални структури в атомите на въгерода и желязото. Когато стоманата, от която се приозвеждат мечовете, се нагрее над нейната критична температура - приблизително 750ºC,  навлиза във фазата аустенит. Аустенитът има такава структира, която позволява на железните йони да се комбинират със въглеродните. Когато аустенитът се охлади внезапно (като се постави със вода например) структурата му се променя в друга, наречена мартенсит. Мартенситът \"заключва\" въглеродните атоми. Като резултат се получва най-твърдата форма на стоманата.

Само острието (иакиба) на катана е изградено от мартенсит. Той лесно се оформя и може да е достатъчно остър, но е прекалено твърд и лесно чуплив, за да може да осигури гъвкавостта и издръжливостта, нужни за поемане на директен удър. Тези качества са по-присъщи на по-меките форми на стоманата - ферит и перлит. Японските ковачи открили методи, които позволяват едновременно твърдост на острието и гъвквост на самия меч. Това се получава чрез топлинна обработка, при която се променя само металът в острието от перлит в мартенсит. Преходната зона между тези две фази ясно се вижда при завършения меч, така че се полагат много усилия да се получи естетически красива шарка. Тази шарка се нарича хамон и се смята за най-важната естетическа част от острието. Първоначално кавачът измисля дизайна на хамон.

\"\"

Този процес започва със глинена смес (цучи-дори – на снимката), която ще се нанася на острието преди топлинната обработка. Обикновено сместта съдържа равни части глина, пепел от  дървени въглища за контрол на температурата, стрит на прах пясък, да предотврати чупенето и други специфични за ковача съставки. Добавя се вода и се обработва, докато не стане достатъчно лепкава, че да може да се нанася по повърхността. Сместта действа като изолатор. Ковачът я нанася по повърхността със различна дебелина - при по-тънки пластова ще се образува повече мартенсит. За това по острието пластовете са по-тънки. Дебелината на слоевете ще определи финалната шарка. Тъй като мартенсита е много крехъх, възможно е острието да се повреди. За това ковачът оставя много тънки ивици от сместа по повърхността на острието, перпендикулярни на него. По този начин зад мартенситът остават много тънки жили от перлит (аши – на последната снимка) и ако по част от острието се почви лека пукнатина, тя ще се разпространи само до областта с перлита и по-големите щети ще бъдат предотвратени.

Закаляване на острието (иаки-ире)

Когато цучи-дори напълно изсъхне, мечът се нагрява до червено-оранжав цвят (над 700ºC) и след това бързо се потапя във вода. Обикновено иаки-ире се изпълнява през нощта. Това позвалява на ковача по-добре да определи температурата по цвета на метала.

Първата стъпка е правилното напълване на пещта, така че всяка част от метала да се загрее до еднаква степен. Когато пещта е готова, ковачът поставя острието във вдлъбнатината на друго стоманено блокче и ги закрепва заедно със кожен каиш. Мечът се поставя в пещта няколко пъти от различните страни. След като е нагрят до определената температура, той бързо се потапя във вода. Има много форми и стилове на изпълнение на иаки-ире. След този процес ковачът  oтново прекарва острието през нискотемпературна пещ (около 160ºC). Това е част от термичния процес и се нарича иаки-модоши. Така се разкриват някои от остатъчните акценти  от главното охлаждане и често се повтаря по няколко пъти.

Ковачът трябва да е много внимателен докато осъществява тези операции, тъй като вместо по-усложнен хамон, той може да изчезне напълно или да се развали. След последното изстудяване сухата глина се премахва и металът се проверява за пукнатини. След това ковачът прилага 2% разтвор на азотна киселина и етанол по повърхността, за да се открои ясно дизайнът на шарката.

Нагласяване на извивката. (Соринаоши)

По време на иаки-ире, разликата между температурите в острието и останалата част от меча са причината за характерната извивка на всички катани. Поради по-бавното охлаждане на основата на меча се предизвиква свиване, което остава и след като работата е привършена. Ефектът от това явление е увеличаване на извивката на меча. За това обикновено ковачите оформят началнaтa формa на меча само с малка извивка. След което се налагат малки промени в извивката. Ако извивката е прекалено голяма ковачът може да я намали, използвайки чука си, като по този начин влияе и на дължината. Ако е прекалено малка, се задържа гърба на острието в частите, където извивката трябва да е по-голяма,  към нагрят меден блок.

\"\"

По този начин се образува характерната извивка сори (зори).

Едва началото...

Това са само първите от много стъпки, нужни за създаването на една катана. След изковаването следва грубо полиране на острието и вдълбаване на декоративни елементи и резба. Инкрустира се отличителния знак или подпис (меи) на майстора. В последствие острието се предава на други умели занаятчии.

\"\"

Първо се пренася при полировач, който дооформя и почиства острието. Така се подчертават детайлите, цветът и качеството на метала.  Резултатите могат да бъдат видени след много дни работа, когато изключително острото острие на катана, с добре изразени джихада и джитецу е готово. Други маистори се грижат да поставят медният пръстен (хабaки – на горната снимка) и украсения предпазител на острието – цуба (на снимката долу).  След което, работата преминава в ръцете на дърводелци, които изработват ножницата и дръжката. Накрая мечът се връща при ковача.

\"\"
 
Създаването на тези оръжия още е част от уважавана традиция със същите ритуали, каквито са били прилагани и в дните на самураите. Много кoвачи отделят повече време да усъвършенстват търговията си и много малко получават титлата майстор. Целия процес на производство изисква много години опит и знание. Въпрки, че много от тези древни оръжия сега се считат само за произведения на изкуството, красотата на катаната крие нейната смъртоносна природа.

\"\"

Използвани литературни източници:

“Samurai: The weapons and spirit of the Japanese warrior” – Clive Sinclaire; First Lyons Press; 2001
“The Craft of the Japanese Sword” – Leon and Hiroko Kapp and Yshindo Hoshihara; Kodansha America, Inc; 1987
“The  Japanese Sword: The soul of the Samurai” – George Irvine; Weather Hill Inc; 2000
“Arms and Armor of the Samurai: The History of Weaponry in Ancient Japan” – I. Bottomley and A. P. Hopson; Brompton Books Corp; 1988
Виртуальный додзё - сайт для тех, кто практикует айкидо и другие боевые искусства http://bugeisha.ru/  
http://www.extremely-sharp.com/

 

 

Атеми - Удари по жизненоважни точки
02 Март 2017 г. 00:21:28
Kiril Hinkov


Атеми - Удари по жизненоважни точки

Когато сме атакувани от агресивен противник, той трябва да бъде спрян, понякога закован на място. Да забрави за агресията си. Как става това?

Представете си Звездата на смъртта от "Междузвездни войни". За да я унищожат, бунтовниците трябваше да влязат вътре и да взривят главния реактор, който се намира в нейния център.

И така . . . Тялото на противника е Звездата на смъртта. Една сфера, в която трябва проникнем. Уязвимите точки, за които говорим, са входовете за влизане и унищожаване. Ударните му части - юмруци, лакти, рамене, ходила, колена, чело - са оръжията, директната среща, с които трябва да избягваме. Силните части на тялото - големите и здрави мускули например - са защитните му бастиони, които ще понесат атаката ни без да успеем да постигнем победа. Сухожилията и ставите са средствата за прегрупиране на силите му. Без тях той не може да се движи. Те представляват една добра мишена. Поразяването им дава възможност за обездвижване и временно спиране на противника.

Въпреки това, ако наистина искаме да заковем противника, ударът ни трябва да влезе вътре. Да блокира дейността на вътрешните му органи и нервната система, които подхранват силата, бойния дух и съзнанието му. Точките не са целта. Те просто са вратите, през които МОЖЕТЕ да влезете. Естествено може да се влезе и през крепостната стена. Но така Ви трябва много сила.

Има още нещо. Звездата на смъртта има защитен щит, предпазен екран. Всеки наш удар намалява енергията в щита и по този начин намалява възможността за защита. Понякога може да свалим енергията на щита с един удар, но по-често се налага поредица от удари. Колкото по-широка врата намерим, толкова по-близо сме до неутрализирането на щита и агресията на противника.

За да придобиете някакъв практически опит, започнете да изучавате анатомия. Представяйте си вътрешността на тялото на противника като състояща се от големи енергоснабдяващи обекти - бъбреците заедно с половите органи отдолу, белите дробове отгоре, черния дроб отдясно, далака и стомаха отляво, сърцето под стряхата на белите дробове и слънчевия сплит в центъра. Най-отгоре си представете мястото, където гръбначния мозък се свързва с мозъка, точно в основата на черепа в задната част на главата - мозъчното стъбло или примитивния мозък. Там е централата, която ръководи всички инстинктивни процеси в тялото и най-вече импулсите за агресия и самозащита. Прибавете към това гърлото, откъдето минава снабдяването с въздух за дробовете и шията (сънните артерии), откъдето минава снабдяването с кръв за мозъка. Това са основните Ви цели.

Мислете мащабно. Това са обекти, които трябва да поразите. А за да го направите, трябва да минете или през вратите (кухините), или през крепостта, или през оръжията на противника. „Сила эсть, ума не надо.”

Всички техники от класическите бойни изкуства ни учат на това. Как да отбягваме силните места и да влизаме през слабите. Или друго - как да прикрием слабите си места и да не дадем на противника да влезе. "Когато майсторът удря, все едно камък удря яйце" или "Когато врагът иска да Ви удари, превърнете съществената част в несъществена".
Всяка ката или форма носи заложени в себе си тези принципи. Но тя не може да Ви научи на тях. Старите са били умни хора.

Търсете до кои врати Ви дава достъп всяка защитна техника, която учите. Така малко по малко ще се научите да намирате начин. Моментът на влизането винаги идва след момента на отварянето.

Ако противникът е много агресивен, силен и нападателен, трябва да го заковете веднага. И нищо повече. Ако леко ви бутне по рамото, не реагирайте остро, НК е сериозна книга. Вашият отговор трябва да бъде адекватен на ситуацията. "Ако той е бърз, бъдете два пъти по-бързи, ако е средно бърз движете се с неговата скорост, ако е бавен, изглеждайте по-бавен от него."

Имало един стар майстор, който карал учениците си да си закълнат в две неща:
1/ Да тренират така, че с един удар да могат да убият врага си.
2/ Никога в живота си да не се бият.

За мен, развитието на бойната техника при всеки практикуващ трябва да мине през изучаването на основните видове атаки и търсенето на най-добрите възможности за отбрана и спиране на противника още при началото на атаката му.

- Как да правим най-ефикасната атака от този вид?
- Къде са слабите места при този тип атаки, главните ни цели?
- Кои са естествените реакции на нетренирал, изненадан човек при този тип атака?
- Коя защита ще ни доведе до най-добра позиция за заковаване на противника?

- Колко варианта на реакция са възможни?
- Как ще продължим при различните реакции?
- Как ще продължим, ако ние атакуваме и получим упражняваната от нас контра?

А това е относно точките:
- Кои слаби места са открити в даден момент от общата практика? Наши и на противника. Как са свързани КОНКРЕТНИТЕ атака или защита с достъпността до слаби места?
- Как можем да ги защитим или съответно с кои ударни повърхности може да ги поразим? В конкретна ситуация, а не по принцип.
- Как продължават нещата, ако противникът затвори вратата, печелим ли нещо от неточния удар? Какво губим?
- Има ли разлика при удар на едно и също място с различна ударна повърхност?
- Опитали ли сме всички видове удари и ударни повърхности с партньор, чували, лапи, макивари (греди за удряне), манекени, кучета, котки, прасета, движещи се тела - топки, варели, медицински топки, хвърлени по нас, други. А с агресивен партньор / противник?
- Какъв е ефектът, когато противника е с дебели дрехи?

Микеланджело е казал, че първо махаш от камъка непотребния материал на едро. Когато получиш искания силует, се захващаш с истинското извайване на статуята. За да получим истинско познание за същността виталните точки, трябва да имаме представа как те се използват за лечение на тялото. Теория на китайската медицина - упражнения, медитация, масажи и самомасажи, хранене, начин на живот. Силно препоръчвам книгите на Ян Цзюн Мин:

Корените на китайския цигун  - ИК “Одисей”, София, 1996 
http://spiralata.net/kn_bul/ci_gun.rar  - Ци гун - здраве и бойни изкуства
http://www.biblio.nhat-nam.ru/Yan_Tzyunming.djvu - Цигун изменения мышц и сухожилий. Цигун промывания костного и головного мозга 

Бойното изкуство е метафора.

Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария
18 Декември 2010 г. 01:05:46
Kiril Hinkov


Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария

by ExtremeCentrePoint
http://www.extremecentrepoint.com

Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства участието на гражданите си в мобилизационни сборове и учения независимо дали са на 50 , 60 или 70 годишна възраст. Държава която те моли  да си купиш поне пистолет , а най-добре автомат със сгъваем приклад. Държава , която е способна да увеличи армията си от 22 хилядна численост в мирно време  до 650 хиляди , в рамките на 4 часа, а в рамките на 2 дни до 1.7 млн. численост , при това прекрасно организирана , силно въоръжена въоръжена и много добре обучена. Представете си тази въоръжена до зъби държава , от Женева до Давос , от Цюрих до Лугано , територията на която е изровена от тунели , противоатомни убежища , продоволствени военновременни складове , ракетно-артилерийски опорни точки изсечени в гранитните планини, държава в която 80% от къщите на населението са оборудвани с бронирани капаци на прозорците (стоят в мазето а при нужда се монтират).
Това е Швейцария.

Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските “кадрирани” дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата “Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда”.  Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .

Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.

След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи.  Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг″. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок.  От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици.  След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”.

Основна особеност на Швейцарската армия е усиленото обучение на офицерите-резервисти. По правило те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите , в размер на 100 дни за всеки статус. Това обстоятелство предизвиква силни протести от страна на работодателите , особено от “Банковата Асоциация” , доколкото всеки един от тях, от банковия директор , до най-дребния началник на отдел преминава през тези сборове. Независимо от тези протести сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват представители на различни прослойки на обществото , като например директор на компания и портиер в същата компания да си поговорят лежейки зад картечницата в качеството си на стрелец и коректировчик примерно.Тук е мястото да добавим , че практически е невъзможно отклонението от военна служба в швейцарската армия на гражданин на държавата , физически годен , независимо дали е банкер , лекар , студент или президент.

Военният бюджет на тази държава със 7.5 млн. население по данни от 2008 г. бюджета е около 5 млрд  долара , което е 1,2% от БВП на страната, но много от разходите за отбрана са вторични и минават по други пера.

 Въоръжение :
- 800 танка и бронирани машини , в т.ч. 420 германски “Леопард 2″ и 150 М-109.
- 14 ескадрили военна авиация , в т.ч. 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни вертолета.
Характерно е че оръжейния парк се обновява постоянно и практически не съществуват примери когато дадено въоръжение е “по-старо” от боеца който борави с него.

Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.
Регистрацията на оръжието е максимално опростена , като такава се изисква само за закупеното от магазина оръжие , а тия които се продават “втора ръка” не се регистрират. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие , около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки , около 2.5 млн. пистолети и револвери. Забележка : В тази статистика не влиза СЛУЖЕБНОТО оръжие раздадено на всички резервисти от 20 до 50 годишна възраст съобразно написаното по-горе.
Швейцария заема почетното 2-ро място в света по собственост на оръжие на глава на населението. В страната функционират десетки (или стотици) стрелкови клубове , а броя на стрелбищата може да съперничи с тези на кафенетата.

Как преминава службата във Швейцарската армия ?

Службата преминава горе-долу добре. Войниците (редовни или на сборове) не белят картофи , не мият  мръсните съдове, не метат казармите и не дават караул  – всичко това се извършва от частни фирми и частни охранители.
Може би това обстоятелство означава че са на курорт ? Не. Според военните специалисти , бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Ставане сутрин в 05.00 ч. и всичко се изпълнява на “бегом”. Физическа подготовка , алпийска подготовка , бойни стрелби , обслужване на техниката…. и така до отбой , който е в 23.00 ч. До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия “армейски живот” и до абсолютен  максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения.
Наказанията за неявяване на служба (Редовна или сбор) на мъжете поставени под пагон са жестоки.
Било то учебна сесия , погребение , сватба, няма никакво значение за военните власти. Грозни глоби и затвор , които могат да поставят кръст на всяка кариера в обществото. Независимо дали си болен , инвалид , сляп и куц всички плащат 3 % данък върху доходите си за издръжка на армията. Ако някой е пацифист-религиозен деятел, съботянин антимилитарист , то той е задължен да полага обществено полезен труд в общината по местоживеене за същите часове които другите са на военен сбор. Няма освобождаване за военните сборове и за младежи учещи в чужбина. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се стигне до затвор за 12 години.

Напътствие
24 Декември 2015 г. 20:12:56
Kiril Hinkov


Напътствие

Можеш да приемеш човека и да приемеш постъпката му; да приемеш човека, но да отхвърлиш постъпката му; да приемеш постъпката, но да отхвърлиш човека; да отхвърлиш и човека и постъпката ...

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net