Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии

Цуба - гард за японски меч (катана)
Цуба - гард за японски меч (катана)
Снимка: Интернет

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за... още


Снимка: Интернет

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.” „Колкото и умен и силен да ни се... още


Снимка: Интернет

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov

от Борис Грамчев Бял пояс Ниво на чистота и потенциал След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит... още


Снимка: Оливие Несмон - Сейтайхо

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които... още

Декември 2017

 ПВСЧПСН
48 1 2

2017-12-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
494

2017-12-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-12-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-12-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-12-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-12-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
5011

2017-12-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-12-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-12-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-12-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-12-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
5118

2017-12-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-12-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-12-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-12-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-12-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
5225

2017-12-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-12-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-12-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-12-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-12-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

31
« »

Вижте още

Коани
17 Април 2016 г. 01:52:25
Kiril Hinkov


Коани

Понякога, след дълга практика на медитация, се налага учителят да тласне осъзнаването и възприятието на ученика към разширение и просветление. Основно средство за това са коаните. По своята същност те представляват изказвания, въпроси или ситуации, които разтърсват досегашните представи и докосват  съзнанието до реалността. Коаните, като метод за постигане на внезапно просветление, се използват в дзен школата Риндзай (кит. Линдзи-цзун).  

Коаните не са формални. Всеки от тях има своя момент, своя учител и своя ученик. Коаните не са логични. Нищо логично няма в усещането на удар в слънчевия сплит. Коаните не са ирационали. Но могат да бъдат разбрани, само ако постигнем състоянието на осъзнаване на Учителя или Ученика, за които се разказва.

За да отговорим на коан, би трябвало да намерим собствения си конкретен и единствен отговор, свързан с нашата житейска ситуация и проблясъка на осъзнаването за нея. И в никакъв случай, някакъв абстрактен, общ, обобщаващ или логически "правилен" отговор. Отговор, даден от друг, естествено, не върши работа.

Светлината на светкавицата може да премине през мъглата на илюзиите „тук и сега”, но може и да не бъде възприета през целия живот.

***

Какъв е звукът на пляскането с една ръка?

Какъв си бил преди да бъдеш заченат?

Не гледай пръста, който сочи луната, а самата нея.

Дзен - това е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?


Ако си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.
— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?


Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? Ще има ли тогава колело?"


Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. Докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:
- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.
- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.
- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.


Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти:
"Учителю, чух че си много мъдър, научи ме, как да помагам на хората?"
Буда му отговорил: "За да помагаш, трябва да те има. Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш."- и потънал отново в медитация.


При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:
- Току-що влязох в братството и бързам да науча първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.


Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
- Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
- Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
- Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
- Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
- Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. - След това Буда казал - Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? - Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
- Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
- О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал - Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
- Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. - Той разгледал кърпата и казал - Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. - Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
- Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!


Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд.
- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.
- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш - отговорил му селянинът.


Учениците на един учител по бойно изкуство го попитали:
"Учителю, може ли едни мъдрец като теб и с твоите умения да се справи с едно цунами?"
А той се усмихнал и казал:
"Че то за можене, може, ама какво ще дири един мъдър човек, там където има цунами?!"


- Кой те е вързал?
- Никой.
- Защо тогава търсиш освобождение?


Един монах попитал Бай Джан:
- Кой е Буда?
- А ти кой си? - отвърнал Бай Джан.


Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си?


Джошу запитал един монах, които за пьрви пьт бил дошъл в залата на храма:
- Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
- Не, учителю.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
- Виждал ли съм те тук преди?
- О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
- Тогава заповядай чаша чай — отгоборил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
- Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
- Настоятелю, още ли си тук?
- Разбира се, учителю - отвърнал той.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.


При учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое време Нанин му поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
- Не виждате ли, че е пълна догоре? - попитал той. - Не може да поеме повече.
- Точно така - отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. - Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.

Дзен учителите учат, че когато се обръщаш към хората можеш:
1. Да приемеш човека и да приемеш действието му (дума, действие или бездействие).
2. Да приемеш човека, но да отхвърлиш действието му.
3. Да отхвърлиш човека, но да приемеш действието му.
4. Да отхвърлиш и човека и действието му.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=ezoterfilosof&Number=1940033795&page=0&view=collapsed&sb=5&part=1&vc=1

Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария
18 Декември 2010 г. 01:05:46
Kiril Hinkov


Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария

by ExtremeCentrePoint
http://www.extremecentrepoint.com

Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства участието на гражданите си в мобилизационни сборове и учения независимо дали са на 50 , 60 или 70 годишна възраст. Държава която те моли  да си купиш поне пистолет , а най-добре автомат със сгъваем приклад. Държава , която е способна да увеличи армията си от 22 хилядна численост в мирно време  до 650 хиляди , в рамките на 4 часа, а в рамките на 2 дни до 1.7 млн. численост , при това прекрасно организирана , силно въоръжена въоръжена и много добре обучена. Представете си тази въоръжена до зъби държава , от Женева до Давос , от Цюрих до Лугано , територията на която е изровена от тунели , противоатомни убежища , продоволствени военновременни складове , ракетно-артилерийски опорни точки изсечени в гранитните планини, държава в която 80% от къщите на населението са оборудвани с бронирани капаци на прозорците (стоят в мазето а при нужда се монтират).
Това е Швейцария.

Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските “кадрирани” дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата “Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда”.  Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .

Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.

След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи.  Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние “Аусцуг″. При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок.  От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в “Ландвер”. Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на “Ландщурм”. Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици.  След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип “помпа”.

Основна особеност на Швейцарската армия е усиленото обучение на офицерите-резервисти. По правило те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите , в размер на 100 дни за всеки статус. Това обстоятелство предизвиква силни протести от страна на работодателите , особено от “Банковата Асоциация” , доколкото всеки един от тях, от банковия директор , до най-дребния началник на отдел преминава през тези сборове. Независимо от тези протести сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват представители на различни прослойки на обществото , като например директор на компания и портиер в същата компания да си поговорят лежейки зад картечницата в качеството си на стрелец и коректировчик примерно.Тук е мястото да добавим , че практически е невъзможно отклонението от военна служба в швейцарската армия на гражданин на държавата , физически годен , независимо дали е банкер , лекар , студент или президент.

Военният бюджет на тази държава със 7.5 млн. население по данни от 2008 г. бюджета е около 5 млрд  долара , което е 1,2% от БВП на страната, но много от разходите за отбрана са вторични и минават по други пера.

 Въоръжение :
- 800 танка и бронирани машини , в т.ч. 420 германски “Леопард 2″ и 150 М-109.
- 14 ескадрили военна авиация , в т.ч. 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни вертолета.
Характерно е че оръжейния парк се обновява постоянно и практически не съществуват примери когато дадено въоръжение е “по-старо” от боеца който борави с него.

Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.
Регистрацията на оръжието е максимално опростена , като такава се изисква само за закупеното от магазина оръжие , а тия които се продават “втора ръка” не се регистрират. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие , около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки , около 2.5 млн. пистолети и револвери. Забележка : В тази статистика не влиза СЛУЖЕБНОТО оръжие раздадено на всички резервисти от 20 до 50 годишна възраст съобразно написаното по-горе.
Швейцария заема почетното 2-ро място в света по собственост на оръжие на глава на населението. В страната функционират десетки (или стотици) стрелкови клубове , а броя на стрелбищата може да съперничи с тези на кафенетата.

Как преминава службата във Швейцарската армия ?

Службата преминава горе-долу добре. Войниците (редовни или на сборове) не белят картофи , не мият  мръсните съдове, не метат казармите и не дават караул  – всичко това се извършва от частни фирми и частни охранители.
Може би това обстоятелство означава че са на курорт ? Не. Според военните специалисти , бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Ставане сутрин в 05.00 ч. и всичко се изпълнява на “бегом”. Физическа подготовка , алпийска подготовка , бойни стрелби , обслужване на техниката…. и така до отбой , който е в 23.00 ч. До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия “армейски живот” и до абсолютен  максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения.
Наказанията за неявяване на служба (Редовна или сбор) на мъжете поставени под пагон са жестоки.
Било то учебна сесия , погребение , сватба, няма никакво значение за военните власти. Грозни глоби и затвор , които могат да поставят кръст на всяка кариера в обществото. Независимо дали си болен , инвалид , сляп и куц всички плащат 3 % данък върху доходите си за издръжка на армията. Ако някой е пацифист-религиозен деятел, съботянин антимилитарист , то той е задължен да полага обществено полезен труд в общината по местоживеене за същите часове които другите са на военен сбор. Няма освобождаване за военните сборове и за младежи учещи в чужбина. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се стигне до затвор за 12 години.

Каквото стори дядо - все е хубаво
18 Юни 2017 г. 23:01:00
Kiril Hinkov


Каквото стори дядо - все е хубаво

Ханс Кристиан Андерсен

Ще ти разправя приказка, която съм слушал в детинството си. Винаги когато си спомня за нея, тя ми се струва все по-хубава. Изглежда, че с приказките е същото, каквото е и с хората: с годините те стават по-добри.

Ти, разбира се, си ходил на село и без съмнение си виждал там старите схлупени хижи, покрити със слама. Техните покриви са обрасли с мъх и трева, на върха е кацнало неизменното щъркелово гнездо, а щъркелът непременно стърчи отгоре. Стените на тия хижи са полегнали настрана, прозорците им са нисички и само един от тях може да се отваря. Пещите за хляб се издуват напред като големи кореми, а през плета надвисва бъзов храст и под клоните му има локва, в която се плискат няколко патици. Там е вързано и куче, което лае бясно подир всеки минувач.

Ето точно такава една хижа имаше у нас на село и в нея живееха двама стари хора - селянин с жена си. Колкото и сиромаси да бяха те, все пак си имаха нещичко - това беше един кон, който се хранеше с тревата, израсла край широкия път. Старецът ходеше с коня в града, а често пъти го даваше и на съседите, които му заплащаха за това с някоя и друга услуга. И все пак по-благоразумно щеше да бъде, ако той продадеше коня си или го разменеше за нещо по-полезно. Но за какво?

- Ти, дядо, по-добре знаеш това - каза жена му. - Днес тъкмо има панаир в града, иди там и продай коня или пък го размени. Каквото сториш ти - все хубаво ще бъде. Хайде, върви със здраве!

И тя му върза вратовръзката, защото умееше да прави това по-добре от него, завърза я хем с двойни краища, разхубави се дядото като момък! После бабата оглади шапката му с длан и го целуна по устните. И тъй старецът замина с коня, който трябваше да продаде или размени. Знаеше си вече той нататък работата!

Слънцето печеше силно, по небето нямаше нито едно облаче. Пътят беше задимен от прах, много свят бързаше за панаира - кой на кон, кой с талига, кой пешком. Беше страшна жега. Никаква сянка няма по пътя, за да се скрие човек от слънцето.

Между тия, които отиваха на панаира, имаше един, който караше пред себе си крава. Кравата беше толкова хубава, колкото може да бъде хубава една крава. „Навярно тя дава хубаво мляко - помисли си селянинът. - Ех, че добре ще бъде да се разменим с него!“

- Хей ти, с кравата! - извика той. - Чакай малко! Виждаш ли моя кон? Аз мисля, че той струва повече от твоята крава, но за мен това не е важно: кравата ми е по-полезна. Искаш ли да се сменим, а?

- Добре! - рече другият и размяната стана.

Работата значи се свърши и старецът можеше да си се върне спокойно в къщи. Но понеже той се бе запътил за панаира, трябваше да иде там, пък макар и само да позяпа малко. И той подкара кравата към града.

Крачеше старецът бързо, а и кравата не оставаше назад. Така те настигнаха един човек с овца. Овцата беше чудесна - тлъста, с гъста вълна. „Ех, да си имаме такава овчица! - помисли си селянинът. - Ще си пасе тя трева край пътя, а зиме може и в избата да я държим. Вярно, за нас овцата е много по-полезна от кравата…“

- Искаш ли да се сменим? - извика той на човека с овцата.

Непознатият се съгласи веднага и размяната стана.

И тъй нашият селянин тръгна нататък с овцата.

Скоро той видя един човек, който прекоси полето и излезе на пътя с гъска под мишница.

- Ех, каква гъска имаш! - каза селянинът. - Хубава й е масчицата! Де да може тя да живее у дома на двора и да се гмурка в локвата! Пък и за бабата залъгалка ще бъде: ще има тя за кого да събира остатъците от яденето. Тя често разправя: „Добре ще бъде да си имаме гъска!“. Ето ти сега случай да се сдобием с гъска. Искаш ли да се сменим! Ще ти дам овцата за гъската и едно „благодаря“ отгоре.

Човекът с гъската не отказа и размяната стана. Нашият селянин спечели гъската.

Сега той беше близо до града. Тук блъсканицата беше още по-голяма: блъскаха се хора и добитък из пътя, навлизаха дори в картофената нива на самия горски пазач. В нивата се разхождаше едничката кокошка на пазача, вързана с връв за оградата, за да не се изплаши от шума на навалицата и да не отлети нейде надалеч. Кокошката беше с подрязана опашка, мижеше с едно око и гледаше много умно. „Клюк-клюк“ - бъбреше тя. Какво искаше да каже, не зная, но селянинът си мислеше, като я слушаше:

„По-хубава кокошка от тая не съм виждал. Тя дори е по-хубава от поповата квачка. Дявол да го вземе, иска ми се да я имам! Кокошката винаги ще си намери по някое зрънце, тя почти сама се храни. Струва ми се дори, че ще спечеля, ако я сменя с гъската.“

- Искаш ли да се сменим? - попита той пазача.

- Да се сменим ли? Защо не! - отвърна последният и размяната стана. Пазачът взе гъската, а селянинът кокошката.

Слънцето печеше както по-рано, а старецът беше успял да свърши толкова много работа, че капна от умора. Не беше грях да си пийне и да похапне малко, ето, тъкмо, навреме старецът беше стигнал до един хан. Той поиска да влезе вътре, ала в същия миг се сблъска на вратата с един работник, който носеше нещо, натъпкано в един чувал.

- Какво носиш в чувала? - попита селянинът.

- Гнили ябълки! - отвърна работникът. - Нося цял чувал на свинете.

- Как, на свинете ли? И таз хубава! Ех, как ще се зарадва моята бабичка, ако й занеса толкова ябълки! Лани старата ябълка в нашия двор роди само един плод. Ние го откъснахме и го скрихме в сандъка, дето стоя, докато изгни. „Туй значи охолство в къщата“ - казваше бабата. Ами да види тя сега отнякъде какво значи охолство. Да, трябва да я зарадвам!

- А какво ще дадеш за целия чувал? - попита работникът.

- Какво ще дам ли? Ето ти тая кокошка! - И той даде кокошката, взе чувала с ябълките и влезе в хана. Облегна внимателно чувала до печката и отиде при тезгяха. Печката беше много нагорещена, но старецът не обърна внимание на това.

В хана имаше много народ: търговци на коне, говедари и двама англичани, толкова богати, че джобовете им бяха издути и почти се пръскаха от жълтици. На туй отгоре те страшно обичаха да се ловят на бас.

- С-с-с! С-с-с-с! - засъска нещо при печката.

- Какво е това? - попитаха всички.

Ябълките бяха почнали да се пекат.

- Ах, това са моите ябълки! - рече старецът и разказа историята си от начало до край: как сменил коня с кравата, кравата с овца и тъй нататък, догдето стигна до чувала с ябълките.

- Ще има да си патиш ти от бабата, когато се върнеш в къщи - рекоха англичаните. - Ех, че олелия ще се дигне!

- Не, бабата ще ме разцелува! - каза селянинът. - Тя ще каже: „Каквото стори дядо - все е хубаво“.

- Искаш ли да се хванем на бас? - попитаха англичаните. - Ние залагаме цяла крина с жълтици! Сто жълтици правят една крина.

- Стига ми и четвърт крина - възрази селянинът. - А пък аз ще заложа четвърт крина с ябълки и отгоре на туй ще дам себе си и бабата като прибавка - така ще излезе цяла крина.

- Добре! Прието! - казаха англичаните.

Впрегнаха колата на стопанина, англичаните и селянинът се качиха на колата, натовариха и ябълките и хоп - стигнаха пред хижата на стареца.

- Добър вечер, бабо!

- Дал ти бог добро, дядо!

- Е, аз размених…

- Разбира се, ти си умна глава! - рече бабата, като го прегърна, без да обръща внимание нито на чувала, нито на англичаните.

- Аз размених коня с кравата!

- Слава богу! Сега ние ще си имаме и млечице, и масло, и сиренце! Хубава размяна си направил!

- Да, но кравата размених с овца!

- Още по-добре! - отвърна жената. - Ти винаги за всичко се сещаш. Ние имаме тъкмо и трева за овцата. Сега ще си имаме и овчо мляко, и овчо сирене, пък на туй отгоре и вълнени чорапи, и фланели. Такова нещо кравата не може да даде: козината й пада. Ех, какъв си ми умник!

- Но аз смених и овцата за гъска!

- Значи ние ще си имаме за празниците печена гъсчица? Ах, ти, мое умно старче! Ти все мислиш с какво да ме зарадваш. Туй е чудесно! Гъската можем да вържем с връв - нека по-напред се угои, че после ще я опечем.

- Но аз смених и гъската за кокошка - каза старецът.

- За кокошка! Ето ти хубава смяна - рече жената. - Кокошчицата ще снесе яйчица, ще измъти пилета и ние ще си имаме цял двор с кокошки. Тъкмо туй съм искала винаги!

- Да, но и кокошката смених за чувал гнили ябълки…

- Как? Какво каза? Не, сега аз трябва да те разцелувам - извика бабата. - Мое мило, добро мъжленце! Чуй какво ще ти кажа. Тая сутрин ти тъкмо замина и аз почнах да мисля с какво да те нагостя, като се върнеш. Хубаво ще бъде да опържа яйца с лук, казах си. Яйца имаме, само лук липсваше. И аз отидох при жената на учителя, зная, че те имат всякакъв зеленчук, но тя е голяма скъперница. Помолих я да ми заеме малко лук, а тя: „Да ти заема ли? У нас в градината няма нищичко, няма дори гнила ябълка!“ Ето, сега аз мога да й заема не една, не десет, а цял чувал гнили ябълки! Ех, че смях ще падне, мое сладко мъжленце! - и тя целуна отново стареца по устните.

- Гледай ти, какви чудеса! - извикаха в един глас англичаните. - Работата отива от лошо по-лошо, а на тях все им е весело. За такова чудо не ти е жал и пари да дадеш.

И те наброиха на стареца четвърт крина жълтици, загдето той получи целувки вместо бой.

Това е цялата приказка. Аз съм я слушал още когато бях дете. Сега и ти я чу и знаеш, че „каквото стори дядо - все е хубаво“.

Чигун - работа с енергията и усещанията на тялото
07 Декември 2015 г. 23:09:13
Kiril Hinkov


Чигун - работа с енергията и усещанията на тялото

Според източните учения енергията чи  (кит. чи, яп. ки) е основополагаща субстанция, формираща цялата вселената, където всичко съществува благодарение на нейното видоизменение и движение. Понякога думата чи се използва, за да означава и въздуха, който вдишваме и издишваме, или вятъра, диханието на вселената. Каноните оприличават движението на чи на кръг без начало и край, и предупреждават, че законите на тази циркулация не могат да бъдат нарушавани от никого.

Някои изследвания върху природата на чи, се опитват да я опишат чрез редица понятия, като инфрачервено излъчване, статично електричество, поток от частици, разновидност на информационен сигнал и средствата за неговото доставяне, наситеност на празното пространство. Те предполагат и се опитват да докажат, че носителят на чи е материален. И че, тази материя има богати, сложни и трудни за осъзнаване и разбиране съдържание и енергетика.

 

\"\"

Практикуващите наричат тази особена енергия истинска чи или просто чи, за да я отличат от вдишвания и издишван въздух. Натрупването на истинска чи и нейното свободно и правилно движение по цялото тяло се стимулират чрез упражнения, наречени чигун (чи - \"енергия\", гун - \"майсторство\", \"умение\", яп. кико). Целта на чигун упражненията е увеличаване на енергията чи в тялото и регулиране на правилния поток на енергията. Това налага три вида действия или практики:

1/ Вдишване на чи – регулиране на дишането.

„Човешкото тяло е подобно на дърво без корени и клони, което се опира само на дишането.”

2/ Поддържане на  спокойно състояние на ума – регулиране на ума.

„Когато умът дойде в състояние на покой и опустошение, истинската чи ще ти се подчини и ще ти позволи да я направляваш.”

„Където е вниманието ти, там отива енергията.”

3/ Съблюдаване на хармония между органите на тялото чрез правилна позиция и правилно движение – регулиране на тялото.

 

 

\"\"

„Следвай формата на нещата около теб. Бъди изменчив, като водата, спокоен, като огледалото, отзивчив, като ехото, невъзмутим, като тишината.”
 
„Великият път не е труден. Как може да е труден след като всичко го следва: дърветата, реките, животните, птиците и рибите. Ние го правим труден.” 

„Учи се от небето – пустота, тишина, покой, чистота, безграничност. Учи се от земята – баланс, равновесие, сигурност, хармония.”

„Небето и земята са дълговечни, защото съществуват не за себе си. Затова са дълговечни.”

„Опознай себе си.”

 „Когато възприемете със сърцето си всичко съществуващо, ще можете да управлявате добре силите Ин и Ян.\"

“Не човек тренира енергията, а енергията тренира човека.”

 

Цуки - прав удар с ръка
20 Май 2016 г. 17:34:05
Kiril Hinkov


Цуки - прав удар с ръка

Японската дума „цуки” се превежда най-често като „мушкане”, удряне”, „блъскане”. А на английски като punch или thrust.
Цуки е най-основната техника в карате. Окинавските майстори са казвали, че за овладяването на цуки са необходими девет години практика – три за овладяването на стойките, от които се нанася цуки, три за тренировка на стягането на ръцете и тяхната подготовка и още три за овладяването на самия удар.
Смята се, че упоритата практика на цуки води до засилване на характера и увереността. Човек става по-директен и праволинеен.
Атаката с цуки подсказва всички възможности за атака с прав удар – с умрук, с длан, с копиевидна ръка, мушкане с нож, тояга или друг предмет. Добре е техниката да се практикува с всички ударни повърхности на ръката, с които може да се нанесе прав удар, и с всякакви предмети, подходящи за целта.

Основният удар чоку цуки се прави от позиция на краката хейко дачи – ходилата са на ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре.
Двете ръце са свити в юмруци, едната сочи напред на ниво „чудан”, точно в слънчевия сплит на въображаем противник, висок колкото нас. Дланта е обърната надолу. Юмрукът на другата ръка е опрян със страната на малкия пръст към плаващите ребра, дланта е обърната нагоре. Лакетът е изтеглен силно назад (хиките).
Проекциите на двете ръце напред образуват равнобедрен триъгълник. Върхът му се намира в тялото на въображаемия противник, в слънчевия му сплит, 10-12 см зад точката на контакта, под мечовидния израстък. Основата му е нашето тяло.
Ударът се нанася с кокалчетата на показалеца и средния пръст, както и с фалангите под кокалчетата. Юмрукът е здраво стегнат, най-силно стиска малкия пръст. Палецът затяга юмрука от другата страна, върху втората фаланга на показалеца и средния пръст.

Силата за удара тръгва от ходилата, преминава през средата на тялото и изстрелва ръката напред. Едновременно с това, предната ръка започва да дърпа назад. Лактите се трият в тялото, ударът е праволинеен и директен. Ръцете се разминават пред тялото и удрящата ръка заема мястото на тази, която се отдръпва. И двете ръце се въртят около надлъжната си ос, удрящата навътре, другата навън. В края на движението ръцете са разменили местата си, задната с длан нагоре, удрящата с длан надолу. Удрящата ръка е изпъната така, че лакетът й сочи настрани.
В края на удара се стягат мускулите на тялото и се издиша. Това е краткият момент на фокус (киме), по време на който силата преминава в тялото на противника.

Така описаният удар - чоку цуки, трябва да се изпълнява многократно като се удря на три нива:
1) джодан (горно ниво) – брадичката на въображаемия противник;
2) чудан (средно ниво) – слънчевия сплит;
3) гедан (долно ниво) – зоната на един юмрук под пъпа, където мускулите са по-слаби и ударът е много по-ефективен, отколкото в корема.

Постепенно се преминава към изпълнение на удара от ездачна позиция – киба дачи, ходилата са на два пъти ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре. Стойката трябва да е закръглена като тунел на влак, а коленете да сочат точно напред.

Добре е да се практикуват три разновидности на правия удар.
Всъщност това е същия удар, но в зависимост от дистанцията до целта контактът се осъществява при различна фаза от траекторията.
1) Ура цуки или шита цуки (обратно цуки) – удрящата ръка тръгва напред, и конатактът се осъществява още преди лакетя да е излязъл отпред на тялото. Дланта на ръката все още е нагоре. Дистанцията е съвсем близка. Тази форма на цуки се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
2) Тате цуки – (вертикално цуки) – когато лакетът излизи напред от тялото, юмрукът почва да се върти навътре – стига се до положение, при което ръката е още не е изпъната до край, а юмрукът е вертикален. Тази форма на цуки също се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
3) Изпънато до край чоку цуки – удрящата ръка е изпъната до край, юмрукът е завъртян с длан надолу. Дърпащата ръка е в положение хиките, със страната на малкия пръст на юмрука, опряна до плаващите ребра.
Всички тези серии от удари трябва да се правят и в ездачна позиция – киба дачи, за задравяване на краката и свикване с ниските позиции, които идват на следващия етап.

Когато траекторията е овладяна и цялото тяло се фокусира в края на удара, се пременава към удряне на 45° и на 90°. Краката са абсолютно неподвижни. Ходилата сочат леко навътре така, че когато правим завъртанията от кръста наляво и надясно да не изпитваме неудобство в глезените. Оста на тялото остава напълно права, въртенето е около нея.
Движението тръгва от таза наляво, докато централната линия на тялото се насочи на 45° от предишната посока. Спирането на тялото съвпада с удар на дясната ръка по тази централна линия на решеното от нас ниво. Фокус (киме). Следва завъртане на тялото надясно и удар с лявата ръка на 45° от първоначалната посока.
Тази поредица от цукита на 45° се изпълнява многократно като се започне от ура цуки, мине се през тате цуки и се завърши с чоку цуки.
Първоначално се правят по едни удар на една команда, а в последствие по 3, 5 или повече удара в една команда. това постепенно развива бързина, издръжливост и способност за сливане на много движения в една поредица.
Постепенно се преминава и към удряне на 90° от първоначалната посока. Това изисква известна гъвкавост в кръста и резултатите трябва да се търсят без излишно напрягане, но с постоянна практика.
Важно е да се оцени правилно ролята на дърпащата ръка. Старите майстори казват да влагаме в нея сила поне равна на тази, която влагаме в удрящата ръка. Една възможна ситуация е, докато удряме някой напред, друг да се опита да ни обхване отзад. Изтегленият назад лакет решава този проблем автоматично.

Ин и ян
25 Декември 2015 г. 00:22:52
Kiril Hinkov


Ин и ян

„Едно поражда две, две поражда три, а три – десетте хиляди неща.”
 
Идеята за ин и ян лежи в основата на китайската медицинска система,  на бойната стратегия, на изкуството за определяне на правилното разположение и обзавеждане на сградите, за предвиждане на времето и предсказване на бъдещи събития. Казват, че ин и ян са противоположни начала, сили или елементи, които са основа на живота, вселената и всичко останало. Те се допълват взаимно, преливат един в друг и никой от тях не може да съществува самостоятелно. Мястото на тяхната среща или точката на тяхното разделение се нарича  ”Великия предел”. А принципът за тяхното единство и постоянно редуване се нарича „Великия принцип”.
 
Във вселената, както и в нашите тела, има постоянен кръговрат на енергията. Тази част от цикъла, в която енергията се поема, натрупва и съхранява за следваща употреба, се означава като ин. Обикновено тя е свързана с тъмнината, хладината и неподвижността, и се отнася към процеси като почивка, възприемчивост, спокойствие, обновяване. Тази част от цикъла, през която енергията се изразходва за определено действие, се означава като ян и се свързва с действието, разрастването, движението, светлината и топлината.

За ин не бива да се мисли като за липса на ян или като за слабост. Всъщност ин е основата на всичко, същността на живота, бялото платно, на което започва творението, резервоарът, който подхранва всяко движение.

„В глъбините на празнотата се намират всички неща.”

„Само, който знае да мълчи, може да говори истински.”

„Този, който познава мекотата, може да ти покаже, какво е твърдост.” 

„Не чакай нищо добро, когато разяриш търпелив човек.”

Ин стимулира и подхранва ян, като му дава посока и нови възможности за осъществяване, а ян раздвижва ин, пази го и осъществява скритото в неговите дълбини. Едновременно с това, ин може да приспи и да погълне ян, а ян може напълно да изчерпи ин, като доведе всичко до разрушение и пълен хаос.

\"\"

Слънцето е ян, луната – ин.
Слънчевата страна на хълма – ян, сенчестата – ин.
Пролетта и лятото са ян, есента и зимата – ин.
Денят е ян, нощта – ин.
Времето е ян, пространството – ин.
Центробежната посока е ян, центростремителната - ин.
Раждането е ян, смъртта - ин.
Растежът е ян, упадъкът - ин.
Младоста - ян, старостта - ин.
Десният мозъчен дял, който управлява емоциите, е ян, левият мозъчен дял, който управлява съжденията - ин.
Физическата активност е ян. Умствената – ин.
Сухотата е ян, влажността – ин.
Огънят е ян, водата – ин.
Тънкото черво, дебелото черво, пикочният мехур, жлъчката и стомаха са ян, сърцето, белият дроб, бъбреците, черния дроб и далака (заедно с панкеаса) са ин.
Атаката е ян, отбраната – ин.
Твърдостта е ян, мекотата ин.
Стените са ян, вратите и прозорците ин.
Напрежението е ян, отпускането – ин.
Болката е ян, апатията – ин.
Бодърствуването е ян, сънят - ин.
Соматичната нервна система е ян, вегетативната нервна система – ин.
Симпатиковият дял - ян, парасимпатиковият - ин.
Вътрешната енергия (ки) е ян, кръвта е ин.
Деятелният залог е ян, страдателният - ин.
Поглъщането е ян, отделянето - ин.
Вдишването е ян, издишването - ин.
Движението е ян, неподвижността - ин.
Пълнотата е ян, празнотата - ин.
Сперматозоидът е ян, яйцеклетката - ин.
Опънатият лък е ян, отпуснатият - ин.
Ян е дракон, ин е тигър.

Ян e силата пораждаща движение. Ин - онова благодарение, на което движението приема форма, структуриращата сила на реалността. Ян е непроявеното, което чрез определн процес става Ин - проявеното.

Определянето на ян е по-лесно – посока и сила. Наблюдение, векторно смятане и търпение. „Всичко е функция на времето.”
„Малките неща решават изхода на всяка ситуация.”
„Началото винаги слага своя отпечатък.”
„И най-дългото пътешествие почва с първата стъпка.”
Определянето на потенциала на ин е трудна работа. „Тихите води са най-опасни.”
Казват, че истинските майстори следят проявеното, но работят с непроявеното. Казват, че празното пространство е много повече от заетото.

 

\"\"

 

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net