Маслината

 

Маслините (лат. Olea, англ. Olive tree, фр. Olivier) са род бавнорастящи, но дълголетни дървета, широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия. Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка. Клоните са тънки, но гъсто разположени. Листата на повечето маслини са покрити с восък, който ги предпазва при висока температура. Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод.

ЛЕГЕНДАТА

Древногръцката митология разказва как богинята Атина и бог Посейдон спорели за това, кой от двамата ще даде своето име на новия град в района на Атика. Всемогъщият Зевс, търсейки решение на техния спор, отсъдил, че града ще носи името на онзи, който предостави най-добрия подарък за жителите на Атика. Посейдон ударил една скала със своя тризъбец и оттам бликнал извор свежа вода. Атина забила своето копие в земята близо до Акропола и там изникнало маслиново дърво. То било прието за подарък с по-голяма стойност, поради това, че от неговите плодове се добиват храна, лекарства и други продукти. Преданието гласи, че от този момент града започнал да носи името на богинята Атина – днес столица на Гърция. Маслиновото дърво, което и до днес расте там е първото дарено от боговете на земните жители. Маслината се превърнала в символ на мира и разбирателството. Горящ маслинов клон бил използван като символична факла на Олимпийските игри, а победителят бил коронясван с венец направен от свещенното маслиново дърво, израстнало до Акропола.

ИСТОРИЯТА

Отглеждането на маслини може да бъде считано за едно от първите постижения на човешката цивилизация. Според археологически данни, за първи път маслини се отглеждат на остров Крит през третото хилядолетие пр.н.е. Независимо от това маслини се отглеждат и в Сирия. Маслините са основен източник на доходи на Минойската царство. По-късно финикийските моряци ги разпространяват по цялото Средиземноморие.

От древни времена зехтинът има специално значение. Още пророкът Мохамед насърчава последователите си да се мажат със зехтин, а в християнството зехтин често се използва в тайнството на помазването. В много култури намазвали със зехтин тялото на мъртвия преди да бъде погребан. Заселниците донесли със себе си в Новия свят маслината, заедно с гроздето, но не за храна, а за да се използва за ритуални цели.

В момента, Калифорния е един от основните доставчици на маслини извън региона на Средиземно море, където са разположени почти 98% от земите за отглеждането на маслинови дървета.

Над 90% от световната реколта от маслини се използва за производство на зехтин.

Основната разлика между зелените и черните маслини е степента на зрялост: зрелите маслини са черни.

Маслините се берат през ноември-март, 6-8 месеца след цъфтежа. Ако маслините са предназначени за производство на зехтин, те се изпращат за пресоване в същия ден.

Маслиново масло е единственото масло, което може да се консумира без допълнителна обработка.

Пресните маслини не са подходящи за консумация, защото са твърде горчиви. За да станат годни за консумация, маслините се третират с луга и/или се консервират в саламура или морска сол. Това се прави с цел да се премахне олеуропеина - вещество, които се извлича от маслините или маслиновите листа и се използва широко в медицината. Обработката на маслините в различните страни е различна. Гръцките маслини обикновено не се третират с луга, а се осоляват за 6-12 месеца, от което получават силен вкус. От друга страна, испанските маслини се берат зелени, преди те да достигнат зрялост, обработват се с луга и се поставят в саламура за ферментация.

 

 

ВЕЧНОТО ДЪРВО

Маслиновото дръво може да достигне височина от 3 до 12 метра. Първите 5-8 години то не ражда плодове. Развива се напълно след 20-тата година, а най-богата реколта от маслини дава между 35 и 150 години. Средната продължителност на живота на маслиновото дърво е 300 – 600 години. Съществуват дървета, за които се предполага, че са над 2 000 годишни. Смята се, че възрастта на дърветата в Маслиновия хълм в Йерусалим е над 2 000 години.

Поради дългия си живот и полезността си, маслиновото дърво се е превърнало в символ на човешката цивилизация, гарантираща добро и спокойно бъдеще. Символизирайки постоянство, приемственост и мир, маслинените насаждения олицетворяват връзката на семейството с дома и земята, както и мирния живот, изпълнен с удовлетворение, радост и усещане за човешко достойнство.

„Сто години са необходими за израстването на маслиновото дърво, царя на всички дървета. Лукът израства за девет седмици. Живях като луковите насаждения. Не съм доволен. Сега ще стана най-великото маслиново дърво ...”   Ог Мандино