Победата

"Пълководецът забавя, защото не вижда победата. Победата е важен момент на отдих на пътя. Тя трябва да се разгледа. Тя може да се види, вглеждайки се в целия път. Да се види и да се познае. Тук е нужна неподвижност и съзерцание, а не суетливост и предприемчивост.
Принцът оставал в столицата, очаквайки императора от поход. Приятелите му и даже незначителните хора настойчиво го съветвали да бяга преди завръщането на императора. Да бяга със семейството си и да спасява живота си. И му предлагали да му помогнат в бягството. Но принцът не разбирал с какво е заслужил немилостта.
Съвестта му била чиста и до този момент той бил вярна опора на императора. Той бил в недоумение и животът му станал непоносим от неразбирането на ставащото. Сигналите се умножавали, потвърждавайки грозящата опасност, но изобщо не прояснявали ставащото. Разхождайки се с жена си из парка, те трескаво преглеждали всички възможни причини на случващото се и не можели да ги намерят. И принцът почувствал, че полудява, привичната разбираема връзка между събитията се разрушавала пред очите му.
Принцът се затворил в кабинета си, седнал в дълбокото кресло и няколко часа се отдал на размишления. Проста мисъл се появила, раздвижила се и започнала да расте. Всички известни събития леко и точно се подредили в една рисунка, неоставяйки никакви съмнения. Императорът тук няма нищо общо. Принцът изобщо не го спасявали, а искали да го принудят да бяга. Принцът не бягал, бягали другите.

Не може да се разгледа победата, без да се вгледаш в нея и без да загубиш за това разглеждане време. Само за него и за нищо друго. Времето бърза и отговорността расте. Отговорността упражнява натиск все повече и повече, не оставяйки друг изход, освен да видиш победата.

РАЗБИРАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЗНАНИЯТА."

И още за победата

"Един човек си мислел, че когато загуби партия шахмат, е претърпял поражение.
След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил.
Все още недоволен, той учил година и половина при великия суфи Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от великия йога Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, тогава е претърпял поражение."

Бойният петел

Дзин Син Дзи отглеждал боен петел за владетеля. Минали десет дни и владетелят попитал:

– Готов ли е петелът за двубой?

– Още не. Ходи арогантно и от време на време изпада в ярост – отговорил Дзин Син Дзи.

Изминали още десет дни и владетелят отново задал същия въпрос.

– Засега не – отговорил Дзин Син Дзи. – Той все още се нахвърля върху всяка сянка и при всеки звук.

Минали още десет дни и царят попитал за същото.

– Все още не. Гледа гневно и се стреми да покаже силата си.

След още десет дни дошъл същия въпрос.

– Почти е готов – отговорил този път Дзин Син Дзи. – Даже ако до него закукурига друг петел, той не е обезпокоен. Като погледнеш отдалеч, все едно е издялан от дърво. Жизнената сила в него достига завършеност. Другите петли няма да посмеят да приемат неговото предизвикателство: щом го видят, ще се обърнат и ще побягнат. Изчакайте още десет дни.