print | close

Маската

04th of September 2010

Отдавна, много отдавна в Азия имало един цар. Никой никога не бил виждал лицето му, защото при всички срещи с министрите или с народа той носел маска с много строго, тържествено изражение. Всички се бояли от него, уважавали го и той управлявал добре царството.

Веднъж обаче, жена му му казала: „Ако, за да управляваш добре трябва да носиш маска, значи хората уважават маската ти, а не теб.” Замислил се той и от другия ден спрял да носи маската. Министрите вече можели да видят лицето му и да отгатват за какво мисли. Скоро престанали да се боят от него. Минали няколко месеца. Положението в двореца все повече се влошавало. Чиновниците загубили уважение към царя, те не само спорели помежду си в негово присъствие, но даже почнали да възразяват и на него. Скоро между тях изчезнали единомислието и сътрудничеството. Той губел властта си, а в страната започнал да цари хаос. Станало ясно, че нещо трябва да се предприеме.

Царят наредил да обезглавят всички министри, които били виждали лицето му. Събрал нови и отново сложил маската. Скоро положението в страната било овладяно – хората станали единни и управляеми.

Имаш ли маска на лицето си? Може би хората са верни не на теб, а на маската ти? Отразява ли това, което хората виждат на лицето ти, това, което наистина мислиш? Случвало ли ти се е да свалиш маската си и да погледаш истинското си лице в огледалото? Управлява ли маската живота ти?

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming \"Shaolin White Crane\"

close