print | close

Смъртта е съветник

06th of September 2010

Смъртта е нашият вечен другар. Тя стои винаги от лявата ни страна, на половин метър от нас. ... ... ... Винаги те е наблюдавала. И винаги ще го прави до деня, в който те потупа по рамото. Ти си момчето, което е причаквало дивеча така, както чака смъртта; знаеш много добре, че смъртта е от лявата ни страна, също както ти си бил от лявата страна на сокола.

Как може човек да се чувства толкова значим, когато знаем, че смъртта ни дебне? Ето какво трябва да правиш, когато губиш търпение, обръщаш се наляво и искаш съвет от смъртта. Огромно количество дреболии падат от тебе, ако смъртта ти направи някакъв знак или ако я зърнеш, или просто ако усетиш, че тази твоя придружителка е ей там и те гледа.

Въпросът за нашата смърт никога не се разисква достатъчно. Смъртта е нашият единствен мъдър съветник. Винаги когато усещаш, както става обикновено, че всичко се е обърнало наопаки и те очаква гибел, обърни се към смъртта си и я попитай дали е така. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо извън нейното докосване няма истинско значение. Твоята смърт ще ти каже: „Още не съм те докоснала”.

— Един от нас трябва да се промени, и то бързо. Един от нас трябва да разбере, че смъртта е ловец и че винаги стои отляво. Един от нас трябва да потърси съвет от смъртта и да се отърси от дребнавостта, присъща на хората, които живеят живота си така, сякаш смъртта никога няма да ги потупа по рамото. И няма нужда да виждаш смъртта си. Достатъчно е да чувстваш присъствието й край себе си.

В един свят, където смъртта е ловец, няма малки и големи решения. Има само решения, които взимаме, изправени пред лицето на нашата неизбежна смърт.

"Пътуване към Икстлан" Карлос Кастанеда

close