print | close

Мъдрецът от Памир и други писаници

07th of September 2010

Попитали ходжа Туфа, суфий от Памир, защо допуска хората да го превъзнасят. Той казал:

Някои ме превъзнасят, някои ме нападат. Но ние не носим отговорност нито за тези, които ни превъзнасят, нито за тези, които ни нападат. Поведението и на едните, и на другите, в никаква степен не зависи от нас. В действителност, те съвсем не ни обръщат внимание. Да възразяваме на тези, които не ни обръщат внимание, е празна работа. Що се отнася до тези, които не ни превъзнасят и не ни нападат, ние си сътрудничим с някои от тях и имаме подобно светоусещане. Но такива хора са незабележими и затова  започваме да се отъждествяваме с превъзнасящите или с възразяващите. Подобна активност е своеобразен пазар, където се купува и продава всичко. Истинската работа е незабележима.

Да се оглеждаш в похвалите и нападките, означава да гледаш това, което няма нищо общо с делата. То се набива повече на очи, отколкото това, което се отнася до делата. Да се интересуваш от това, което изпъква вместо от това, което е значимо, е нещо обичайно, но безполезно

И не бива да се пренебрегва казаното от Зилзилави: „Аз поощрявам глупаците да ме превъзнасят. Когато стигнат до предела на превъзнасянето, в края на краищата за тях ще се появи възможност да осъзнаят, че прекалеността е глупава. Едновременно, ако те извънредно много ме превъзнасят, тези, на които им се повдига от ласкателството, ще започнат да ме избягват, защото ще мислят, че аз поощрявам такова поведение от желание за похвали. Но, ако на тях до такава степен не им достига способност за възприятие, че съдят, само като изхождат от повърхностното, значи аз трябва да ги избягвам, защото с нищо няма да мога да им помогна.

Най-добрият начин да се избавиш от каквото и да било, е да направиш така, че това, от което искаш да се избавиш, да започне да те избягва по собствено желание.

*** *** ***
Кога човек се среща със самия себе си?

Повечето хора не разбират, че, например, въздействието на светлината върху дървото е нещо постоянно. А за да се постигне природата на учението, е необходимо да се познава природата на конкретния човек, който го усвоява.

Това не е дадено на обикновения човек. Всичко, което може да му е известно, е това, как даденото учение въздейства на него. При това, той няма пълна картина за това, какво точно е той самия. Този, който наблюдава отстрани, знае още по-малко от този, който е зает със самоописание, и затова за нас остават съвсем безполезни данни. Ние нямаме достоверни свидетелства.

Трябва да помним, че при тези обстоятелства едни в хор възкликват: „Това е чудесно!”, а други : „Това е смешно!”  В същност и едното и другото означават: „Това ми се струва такова на мен.” В края на краищата на вас харесва ли ви да е такова? На много им харесва, дори и горещо да твърдят обратното.

Иска ли ви се да да имате възможност да проверите смехотворно ли е това, чудесно ли е или лежи някъде между двете? Напълно възможно е. Само не мислете, че е възможно без никаква практика и обучение, без знание за това кой сте вие и защо нещо ви харесва или не ви харесва. Когато придобиете себе си, вие придобивате способността да знаете. Докато това не се случи, вие имате само своите мнения. А те се основават на вашите навици и предпочитания.

Следването на пътя предполага постоянни стълкновения със самия себе си. Възможно е още да не сте се срещнали със себе си. А дотогава, единствената полза от срещата с други е в това, че някой може да ви представи на вас самия. И докато това не се е случило, по-скоро ще ви се струва, че вече много пъти сте срещали себе си.

Същността се състои в това, че срещайки себе си, вие влизате в състояние на непреходно наличие на знание и наследяване на знание от самия него, подобен на когото няма на земята.   

Идрис Шах – Мудрость идиотов

close