print | close

Победата

17th of September 2010

"Пълководецът забавя, защото не вижда победата. Победата е важен момент на отдих на пътя. Тя трябва да се разгледа. Тя може да се види, вглеждайки се в целия път. Да се види и да се познае. Тук е нужна неподвижност и съзерцание, а не суетливост и предприемчивост.
Принцът оставал в столицата, очаквайки императора от поход. Приятелите му и даже незначителните хора настойчиво го съветвали да бяга преди завръщането на императора. Да бяга със семейството си и да спасява живота си. И му предлагали да му помогнат в бягството. Но принцът не разбирал с какво е заслужил немилостта.
Съвестта му била чиста и до този момент той бил вярна опора на императора. Той бил в недоумение и животът му станал непоносим от неразбирането на ставащото. Сигналите се умножавали, потвърждавайки грозящата опасност, но изобщо не прояснявали ставащото. Разхождайки се с жена си из парка, те трескаво преглеждали всички възможни причини на случващото се и не можели да ги намерят. И принцът почувствал, че полудява, привичната разбираема връзка между събитията се разрушавала пред очите му.
Принцът се затворил в кабинета си, седнал в дълбокото кресло
и няколко часа се отдал на размишления. Проста мисъл се появила, раздвижила се и започнала да расте. Всички известни събития леко и точно се подредили в една рисунка, неоставяйки никакви съмнения. Императорът тук няма нищо общо. Принцът изобщо не го спасявали, а искали да го принудят да бяга. Принцът не бягал, бягали другите.

Не може да се разгледа победата, без да се вгледаш в нея и без да загубиш за това разглеждане време. Само за него и за нищо друго. Времето бърза и отговорността расте. Отговорността упражнява натиск все повече и повече, не оставяйки друг изход, освен да видиш победата.

РАЗБИРАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЗНАНИЯТА."

close