print | close

Системни знания и умения за водене на ръкопашен бой

06th of October 2013

Определянето и изучаването на най-рационалните и целесъобразни начини за физическо въздействие над противника, както и на тактическите и психологически предпоставки за тяхното прилагане, са основата на бойното изкуство.

Основните насоки на развитие на системни познания и умения за водене на ръкопашен бой са:

1/ Духовна и психологическа подготовка на боеца.
Ролята на духовната и психологическа подготовка на боеца е първостепенна. В началото на обучението този аспект не присъства много явно. Но с постепенното навлизане в практиката, все повече се налага осмислянето на такива теми като:
- за какво искам да науча бойните похвати?
- кога мога и имам правото да ги приложа?
- какво ще защитавам с цената на живота си (което е равнозначно на „с цената на живота на врага си”)?
- бих ли приложил даден похват с пълната му сила, по такъв начин, че той да постигне пълния си ефект (ефект, който теоретично се твърди, че може да бъде постигнат)?
- на какво мога да се надявам в боя, след като човекът, който ме атакува, е два пъти по-тежък (силен, бърз, свиреп, кръвожаден, трениран) от мен?
- какво мога да направя, ако враговете са много?
- как да практикувам, за да направя каквото трябва, когато е нужно?
В живота често по-важна роля има разумното управление на знанията и уменията, отколкото самите знания и умения сами по себе си. Преодоляването на страха зависи не толкова от вродената смелост, а от придобитите, възпитани качества – да се действа по начина, по който трябва, без значение какво се случва в душата.  Но освен това, единствено стремителният дух позволява да се разширяват границите на познанието и да се увеличава потенциала на човека. Силата на волята, желанието и вярата могат всичко. В екстремални ситуации те ни устремяват, за да продължим напред.

2/ Начини за управление на ресурсите на боеца.
Като правило хората очакват, че боят се води от здрав, издръжлив, физически силен и концентриран човек, който става, за да защити каузата си. Но това се случва рядко. Умора, глад, заболяване, физическа или психическа травма, рана, стрес, жажда, болка, неблагоприятни климатични условия, непривична среда – огън, вода, лед или сняг, липса на кислород, височина, изненада, страх .... Едно от най-важните качества се оказва способността за водене на бой с минимална загуба на физическа енергия и свеждане до минимум на силовото въздействие върху противника.

3/ Използване на законите на механиката в ръкопашния бой.
От гледна точка на механиката боят представлява явление, при което взаимодействат физически обекти, намиращи се в равновесие. Боят има за цел извеждането от равновесие на един или повече от тези обектите. Това най-добре може да бъде постигнато чрез отчитане на начините на приложение на законите на механиката в ръкопашен бой и преминаване от интуитивното им използване към напълно осъзнато приложение. Предпоставка за това е задълбоченото им изучаване и възприемането им на асоциативно ниво.

От гледна точка на механиката човешкото тяло представлява механизъм, който се състои от сложна система от лостове, задвижвана от мускулите с помощта на сухожилията. Анализът на тази система показва, че в нея присъстват най-много лостове от трети род – лостовете на скороста. При тях мускулите се закрепват близо до ставата, а задвижват цялата кост. Това води до висока скорост на движение, но неголяма сила. Освен това, при повечето костни лостове имаме закрепване на мускулите към костта под ъгъл различен от 90º, което води до допълнителна загуба на сила. Изводът, който се налага е, че двигателният апарат на човека по природата си е по-скоро бърз и ловък, отколкото силен. И доколкото силовите ни възможности са почти винаги ограничени, а в боя противникът може да е многократно по-силен, основно средство за работа с помощта на лостове е избягването на директно противопоставяне на силите чрез преместване на опорната точка и промяна на рамото на лоста, чрез което оказваме усилието.

Силата и скоростта на движение могат да бъдат увеличени чрез използването на еластични сили, а икономичноста чрез рекуперация, повторно използване на механична енергия и намаляване на разсейването й. Например, скокове нагоре от клек ще бъдат по-ниски при по-голяма пауза между тях, отколкото при незабавно изпълнение един след друг. Ако лицеви опори се правят в бързи серии, направеният брой ще е значително по-голям от броя при правене на опори с пауза между тях. Това е така, защото при бързото повторение се използват силите на еластична деформация на предварително разтегнатите мускули.

При тренироката трябва да се има предвид, че механичната здравина на сухожилията и връзките се увеличава много по-бавно, отколкото силата на мускулите. Затова често свръх-интензивните тренировки за скоростно-силови качества водят до травми и скъсвания на сухожилията. За да се избегнат такива инциденти се налага да се извърши тренировъчна работа с ниска интензивност и голяма продължителност. Желателно е движенията да се извършват с максимална амплитуда за всяка става, във всички направления.

Статията е написана по материали от руския преподавател и изследовател на бойните изкуства Алексей Кадочников. В своите книги той дава теорията за изграждане на системни знания и умения за водене на ръкопашен бой и за оцеляване в екстремални условия. Стилът му е известен като системата на Кадочников.

close