Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии


Снимка: Интернет

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.” „Колкото и умен и силен да ни се... още

Св. Теофан Затворник (1815 - 1894)
Св. Теофан Затворник (1815 - 1894)
Снимка: Интернет

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov

от свети Теофан Затворник Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.   Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените... още

Който гледа, за да вижда - вижда.
Който гледа, за да вижда - вижда.
Снимка: Интернет - Christian Moynihan

Упражнения за очите

19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на... още

Цуба - гард за японски меч (катана)
Цуба - гард за японски меч (катана)
Снимка: Интернет

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за... още

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Точка на пречупване
19 Февруари 2018 г. 18:12:07
Kiril Hinkov


Точка на пречупване

Кьокутен - (яп.) точка на пречупване; кръстопът на истината; слънчево затъмнение.
Кьоку - крайна степен, крайност, предел, пик, кулминация, апогей, кръстопът
Тен - точка, небе
 
Когато силите на човек са изчерпани докрай, отчаянието му е пълно и той не знае - ще живее или ще умре, ще победи или ще падне, ще остане или ще бъде отнесен, ще спечели или ще загуби всичко .... Когато се чуди да продължи или да се откаже, да опитва ли отново или да спре, да пусне ли дръжката на меча и да затворим очи за почивка .... тогава той се намира на кръстопът, точка на пречупване, кьокутен. Върховно напрежение, отчаяние, изнемога, несигурност, страх, безнадеждност, тъмнина.
 
Моментът на истината. Кой съм аз? Какво наистина искам? Кой път да хвана? Кое е важно да направя? Трябва ли? Не може ли друг път?
 
Можеш да разбереш, какъв си наистина, само когато ножът опре до кокала ... Тогава имаш нужда от приятели ... И от това да знаеш, след мрака слънцето отново ще изгрее.
Идрис Шах - Да се учим как да се учим
06 Септември 2010 г. 21:05:01
Kiril Hinkov


Идрис Шах - Да се учим как да се учим

Основната роля на учителя е освобождаването на хората от внушенията на социалните и религиозни учения.

Институцията на преподаването съществува единствено, за да научи учещия се, как да се учи.

Хората мислят, че учителят трябва да демонстрира чудеса и да проявява просветеност. Но всъщност изискването към учителя е такова: той трябва да има всичко, от което се нуждае ученикът. За да има това, което се изисква от ученика, учителят трябва да е човек, който е минал отвъд външното и е реализирал своето съкровено „аз”, след като е преминал бариерите, създадени от привързаност към вторични фактори.

Докато не се научите сами ясно и постоянно да виждате какво в действителност представлявате вие самите, трябва да се доверявате на оценката на учителя – „градинарят” от сравнениета на Руми: „Градинарят влиза в градината и гледа дърветата, той знае: това е финикова палма, онова – смокиня, а там – ананас, ябълка, круша ... За да знае това, не му е необходимо да гледа плода, а само дървото.”

Много малко хора могат веднага да се научат на това, което ги учат. Останалите трябва да придобият определен опит и да минат обучение, докато вътрешното им възприятие не стане годно да се учи. Много хора предполагат, че техния интерес към предмета се явява достатъчна подготовка. Освен това те не могат да повярват, че е възможно други да имат тази способност за възприемане, докато те самите трябва да чакат.
 
Учебни теми:
1.   Всички подходи към ученето или към човека могат да започнат от желанието за внимание. Както и да започнат, те никога не трябва да завършат по същия начин. Изучавайте обмена на внимание, привличането, проявата и получаването на внимание.
2.   Изучавайте предположенията, които стоят зад вашите действия. А след това предположенията, които стоят зад вашите предположения.
3.   На всички се харесва въпросът: „ Защо направих това?” А какво ще кажете за въпроса: „Как другояче можех да направя това?”
4.   Изминали сте дълъг път, а не го знаете. Пред вас има дълъг път, и вие знаете, какво означава това.
5.   По отношение на едни е възможно да сте напред. Но по отношение на други не сте се развили въобще. Нито едно от тези наблюдение не е по-важно от другото.
6.   Ако желанието ви за „добро” е основано на алчност, това не е добро, а алчност.
7.   Развивайте сила чрез доброта и вие вероятно ще причините повече вреда, отколкото бихте причинили от жестокост. Нито единият, нито другият подход са правилни.
8.   Човек, който знае, трябва да изпълнява някаква функция. Този, който не знае, не може да присвоява това за себе си, може само да се опитва.
9.   Не се опитвайте да бъдете смирени, учете се на смирение.
10. Предположете, че сте отчасти лицемерни и отчасти невнимателни, и няма да сбъркате много.
11. Да подражавате добродетелите на други е повече подражание, отколкото добродетел. 
12. Няма практика в изолация.
13. Ако търсите учител, опитайте да станете истински ученик. Ако искате да бъдете ученик, намерете истински учител.
14. Колкото по-често правите нещо, толкова по-вероятно е, че ще го направите отново. Няма никаква сигурност, че ще получите от повторението нещо различно, а камо ли от по-нататъшни повторения.
15. Ако не можете да се смеете често и искрено, вие нямате душа.
16. Когато вярването стане повече от инструмент, вие сте пропаднал. Ще останете пропаднал, докато не се научите за какво наистина е нужно „вярването”.
17. Когато някой ви помоли да му помогнете да направи нещо, въобразявате ли си, че той не може да мине без вашата помощ? Възможно е той да иска да ви помогне, като ви свърже със задачата си.
18. Ако сте мързеливи, благодарете на щастието си, когато ви обърнат внимание на това. Мързелът винаги е ваш недостатък. Човек прекарва твърде дълго в безполезност.

В нашето общество не ни учат, че вниманието е толкова основно, колкото и храната, и ние продължаваме да се спъваме, когато търсим начини да утолим страстното желание, вместо, спокойно и със здрав разум да се научим да си осигуряваме това, от което имаме нужда. Безразсъдно усилваме глада, говорейки си, че търсим Бог, Любов или Служене, а не сме научени да разпознаваме, че движещата ни сила се намира в други хора, които ни манипулират и използват.

Почти всичко, което претенциозно наричаме "религия", "висши чувства", "мистически опит", е свързано единствено с емоционалноста. "Бог" се използа за удовлетворяване на желание за власт, потребност за свързване, или за замяна на семейството и секса.

Някои твърдят, че ако човек не знае какво прави (в дадения случай, че по същността си той проявява или обменя внимание) и в следствие на това мисли, че прави нещо друго (внася дял в човешкото знание, учи се, купува, продава, информира и т.н. то той ще бъде: а) още по-неефективен както в явната дейност, така и в скритата; б) по-малко способен да планира своето поведение, той ще извършва грешки в емоционален и интелектуален план, защото счита вниманието за нещо, което то не се явява.    

Ако търсите братя, с които да споделите теглото си, да, трудно е да намерите такива ... Но ако търсите човек, чието тегло ще понесете вие, такива братя ще се намерят. 

Какво представлява храносмилането
04 Април 2015 г. 01:38:41
Kiril Hinkov


Какво представлява храносмилането

Да живеем без лекарства, Ромашов и Фролов, Медицина и физкултура, 1986

Процесът на храносмилането започва дълго преди в устата да попадне първото късче храна. Началото му е свързано с определено, индивидуално за всеки човек време. В нашия организъм работи т.нар. биологичен часовник: ритъмът на всички жизнени процеси се изменя циклично през денонощието, периодично намалява и се увеличава количеството кръвни клетки, изменя се съсирваемостта на кръвта, дейността на храносмилателните жлези в определени часове се активизира, а в други - намалява. Затова именно в определено време (когато жлезите са по-дейни) започваме да изпитваме чувство на глад.

Освен този вътрешен механизъм, свързан с биоритмите, има и друг, в чиято основа лежат индивидуалните навици - в часовете, когато обикновено закусваме, обядваме или вечеряме, въз основа на личния ни опит се активизира дейността на храносмилателните жлези. И така процесът на храносмилането започва с два рефлекса за време: безусловен, свързан с наследствените биоритми, и условен, зависещ от часа за приемане на храна от всеки конкретен човек.           

По-нататък се включват и други дразнители: човек попада в привичната обстановка на стола, ресторанта или край масата у дома. Възниква условен рефлекс спрямо обстановката, който още по-силно стимулира храносмилателния апарат. Но този рефлекс, както и предишните (спрямо времето), предизвиква, ако можем така да се изразим, неспецифична активизация на храносмилателните жлези, преди всичко стомашните, които започват да отделят сок. После обаче се включват специфичните рефлекси: човек вижда храната, чувствува нейния мирис, попадайки в устата му, тя дразни вкусовите рецептори - нервните окончания по езика.

Тук вече дразненето е специфично и храносмилателните жлези отделят различен по състав и количество сок в зависимост от вида на храната, която е приета: за месото е нужно голямо количество стомашен сок, богат на ензими, за млякото - по-малко и с по-малко съдържание на ензими. Ако ядете сухари, ще се отдели много слюнка, съдържаща в доста висока концентрация ензима амилаза, който разгражда въглехидратите. Ако в устата попадне нещо, кисело (например сдъвкали сте парченце лимон), слюнката блика като фонтан, но сега тя почти не съдържа ензими, а е богата на минерални соли, които неутрализират лимонената киселина.

Под влиянието на тези фактори за кратко време преустройват дейността си преди всичко стомашните жлези - започва първата фаза на стомащната секреция, която се нарича сложнорефлекторна, доколкото във формирането и участвува цял комплекс рефлекси - както безусловни така и условни.

Когато храната попадне в стомаха, започва втората фаза на стомашната секреция - невро-химичната, която е свързана вече с непосредственото въздействие на храната върху стомашната лигавица. Тази фаза се нарича нервна, защото продължава ролята на рефлекторния компонент, а химична - поради това че химичните вещества от храната атакуват непосредствено стената на стомаха.

До попадането на храната в стомаха се осъществява още един важен начален етап от процеса на храносмилането - сдъвкването. Храната се надробява. и благодарение на това по-нататък тя ще бъде подложена по-силно на въздействието на храносмилателните сокове в стомаха. В устната кухина започва и химичната й обработка. Слюнката съдържа ензим, който разгражда въглехидратите - птиалин, или амилаза. Този ензим разгражда нишестето - полизахарид, на по-прости съставни части -декстрани. Опитайте следния експеримент: вземете неголямо парченце хляб и дълго го дъвчете. Ще почувствувате, че хлябът придобива сладникав привкус - нишестето се е разпаднало на захаридни вещества. Обикновено не дъвчем по няколко минути, затова въглехидратите в устната кухина се разграждат отчасти. Освен това слюнката слизестото вещество муцин. То обгръща и сякаш "смазва" частиците от храната, като улеснява придвижването им надолу по храносмилателния път.

Целият дъвкателен процес до момента на преглъщане е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в продълговатия мозък. По време на преглъщането се затварят дихателната тръба и носните ходове.

В стомашната кухина под влиянието на ензима пепсин и на солната киселина започва смилането на белтъците, които се съдържат в храната. Стомашните жлези отделят неактивния проензим пепсиноген, който се активизира под въздействието на солната киселина, също продукт на жлезите на стомашната лигавица. Солната киселина, освен че активизира пепсиногена, изпълнява и редица други важни функции: тя предизвиква набъбване на някои белтъци, като улеснява разграждането им от пепсина, създава необходимата за действието на пепсина среда с кисела реакция, а също така има и бактерицидно (т. е. унищожаващо микробите) свойство.

Жлезите на стомашната лигавица започват да произвеждат пепсин и солна киселина, още преди храната да попадне в стомаха. Ако първата сложнорефлекторна фаза на стомашната секреция е преминала добре, храната постъпва във вече готовия за храносмилане стомах и следващият етап на обработка и разграждане на хранителните вещества протича активно. Количеството на отделените солна киселина и пепсин зависи от характера на храната, попаднала в храносмилателния тракт: в един случай средата ще бъде много кисела и ще съдържа повече пепсин, а в друг ще се отдели слабокисел, беден на пепсин стомашен сок. Пепсинът има огромна преработваща способност; един грам от него може за два часа да обработи приблизително 50 кг яйчен албумин, а известно е, че стомашният сок съдържа около един грам пепсин на литър.

От голямо значение е стомашният сок да се отделя в точно съответствие с вида и количеството на постъпващата в стомаха храна, иначе той може да въздействува неблагоприятно върху лигавицата. Ненапразно възникването на стомашни язви се предхожда от хиперацидни гастрити: възпаление на стомашната стена при висока киселинност и богат на пепсин стомашен сок.

За да покажем доколко динамиката на храносмилането в стомаха зависи от приетата храна, ние ще рискуваме да претоварим разказа с фактически материал, като приведем доста голям цитат от вече използувания справочник. Той съдържа точна и сбита информация по въпроса.

„При приемането на смесена храна количеството и качеството на стомашния сок е различно в зависимост от процентното съотношение на съставящите я видове продукти, както и от различните допълнителни вещества, добавяни към едно или друго блюдо. Установено е, че при приемането на различни супи най-голямо количество сок се отделя за яйчната, овесената и картофената супа и сравнително малко - за оризовата и грисовата. Значително количество сок се отделя, когато се консумират разсоли и зелеви чорби, особено кисели. От вторите блюда най-много сок се отделя при консумиране на суфле от риба, а най-малко - при консумиране на оризов пудинг и каша от грис. От месните блюда отделяне на най- много сок предизвиква рулото. Голямо количество сок се отделя, когато ядем задушено месо. От сладките блюда най- голяма секреция предизвиква компотът от сушени плодове, примесен със сок от сурови портокали.“ 

Към цитата следва да добавим, че в зависимост от характера на храната варира и продължителността на секрецията, и неиният латентен период, т. е. времето между приемането на храната и началото на секрецията. Така че стомашната секреция до голяма степен зависи от това, какво и как ядем.

От стомаха хранителната кашица попада в дванадесетопръстника, където се подлага на въздействието на сокове, отделяни от т. нар. брунерови жлези в стените му, на секрети от задстомашната жлеза, от черния дроб и тънките черва. Най-голямо значение в дуоденалното смилане (duodenum, латинското наименование на дванадесетопръстника) има панкреатичният сок (от латински раnсгеаs - задстомашна жлеза), чието денонощно количество е от 600 до 2000 мл. Той съдържа ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите. Към тях се отнасят разграждащите белтъците трипсин, хемотрипсин и карбоксипептидаза; захаролитичните ензими - амилаза, малтаза и лактаза, и разграждащият мастите ензим липаза.

Механизмът на включване на тези ензими в смилателния процес е твърде сложен. Много от тях се отделят в неактивно състояние и трябва да бъдат активизирани. Смилащите им възможности зависят не само от тяхното количество, но и от реакцията на средата в дванадесетопръстника, от киселинността на стомашното съдържимо.

Действието на ензимите, отговорни за разпадането на белтъците в дванадесетопръстника, зависи и от това, колко интензивно е преминало първичното разграждане на белтъците в стомаха. Дуоденалното преработване е свързано и със скоростта на постъпване на хранителната каша от стомаха, което на свой ред се обуславя от киселинността на стомашния сок. Няма да се впускаме в подробности, ненужни за научно- популярната литература, искаме само да подчертаем, че нивото на дуоденалната дейност е тясно свързано с храносмилането в стомаха и се определя от същите фактори.

Говорейки за храносмилането в дванадесетопръстника, неoбходимо е да подчертаем, че липазата е важен компонент на панкреатичния сок, тъй като тя разгражда мастите. Практически в много отдели на храносмилателния тракт намираме ензими, които разграждат белтъците и въглехидратите, а панкреатичната липаза е всъщност единственият липолитичен ензим. Затова при смущения в екскреторната функция (т.е. произвеждането на храносмилателни ензими) на задстомашната жлеза съществено се нарушава именно мастната обмяна.

В дванадесетопръстника постъпва също и жлъчка от черния дроб, която емулгира мастите и активизира липазата, т. е. способствува за разграждането на мазнините. Секрецията, както на задстомашен сок, така и на жлъчка преминава през две фази - сложнорефлекторна и невро-химична, подчинени на същите закономерности, както отделянето на стомашен сок.

Окончателното разграждане на хранителните продукти става в тънките черва, където хранителната маса се преработва под въздействието на панкреатичния сок, с който тя е пропита в дванадесетопръстника, както и на ензими, произвеждани от жлезите в лигавицата на тънките черва. Тук става основното всмукване на разградените хранителни продукти (частично то е започнало още в стомаха, където се всмуква неголямо количество вода и ако е приет, и спирт), които оттук попадат в кръвта. По кръвен път хранителните вещества постъпват в черния дроб - главната химична лаборатория на организма. Преработването продължава: част от тях чрез кръвта се разнася в организма и постъпва в клетките, друга се натрупва в черния дроб или се използува за синтезиране на други вещества, в частност - на белтъци. В черния дроб се обезвреждат токсичните за организма продукти, образували се в процеса на разграждане на хранителните вещества.

В дебелото черво, в което преминава тънкото, става интензивно всмукване на водата. Хранителната маса тук се разгражда не така интензивно, доколкото сокът на дебелото черво е беден на ензими. Голямо значение за протичането на химичните проиеси тук има нормалната чревна микрофлора. Непреработените остатъци от храна се изхвърлят с изпражненията. Трябва да споменем, че в дебелото черво се образуват и сравнително малки количества вредни за организма продукти, които, всмуквайки се, попадат в черния дроб и там се обезвреждат. В дебелото черво се образуват и газове (амоняк, въглероден двуокис, водород, сероводород). Получени предимно при окончателното разлагане на белтъците, те са необходими за стимулиране на моториката на дебелото черво и за изтласкване на образуваната маса в правото черво.

Така накратко протича храносмилателният процес в човешкия организъм.

След преглъщането хапката попада в хранопровода и за около 7-15 сек. стига до стомаха. Тук храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си. Поради това със стомашен сок се пропиват само първите порции храна, наслоили се непосредствено до стените на стомаха. Вътрешните порции храна, до пропиването си с киселия стомашен сок, запазват тази реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и поради това слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30-60 минути. Обикновено това време е достатъчно за разглобяването на повечето въглехидрати.

Храната престоява в стомаха средно около 3–5 часа, като този срок варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5-6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.

Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай
28 Януари 2018 г. 11:15:10
Kiril Hinkov


Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай

В бойното изкуство се говори за "ки" (яп.) или "чи" (кит.) - като за някаква форма на енергия.

В този вид, в който се използва в техниките, "ки" е наситеността, която идва с  правилната стойка, усещането за централна линия, правилно дишане, взривна сила на фокусираната енергия, тайминг ... Те се съчетават заедно и човек достига до състояние на съвършено равновесие. Може да се каже, че овладяването на „ки” – това е „владеене на равновесието”.

Айки – хармонизиране на възприятията и усещането.
Ай – 1. хармония, сливане 2. викам
Ки – вътрешно усещане за взимодействие, връзка, отношение с някого или нещо. 

В айкидо ”да се хармонизира ки” означава на първо място да се възприемат всички елементи, които произтичат от състоянието на противника - сила, скорост, координация и ритъм. С времето практикуващият става все по-възприемчив към това, как противникът се кани да атакува, в каква посока смята да се движи и къде фокусира силата си. Тази способност да се „вижда / чувства енергията” е една от главните цели на тренировката. Колкото и силна да е атаката, боецът има възможността да се присъедини към нея и да я поведе в безопасна посока.

Кацуюки Кондо сенсей от Дайто рю описва „айки” като „извеждане от равновесие на противника в момента на контакта с него”. В същия миг, в който атакуващият ви докосне, той вече трябва да е дебалансиран.

В Янаги рю „айки” се определя като „методи и техники, които въздействат върху сетивата и възприятието на противника”. Такива са техники, които го дебалансират, без да е задължитено необходим физически контакт. Те се опират върху дишането, като основа на всяко движение и действие. Други принципи на Айки са: „Постоянно взаимодействие - ти и противникът ставате едно.”, "Допълващи движения - тръгни с него и обърни силата му, за да го изпратиш обратно.", "Измама, прикриване, изненада.", "Правилно използване на стойката и костната структура.", "Идеално равновесие без преразтягане."

Киай

В тесен смисъл това е вик, който се използва, за да фокусира енергията на прилагащия сила. Този вик спомага за по-силно въздействия, объркване и уплашване на противника, а също така за повдигане на собствения дух.

В широк смисъл това е фокусирано прилагане на сила и енергия, за да се  хармонизира ситуацията. Киай може да се предаде чрез вик, но не е само вик. Звукът е много малка част от КИАЙ. И в никакъв случай не е най-съществената. КИ-АЙ е разпростиране навън на усещането, АЙ-КИ е приемането на енергия, сливането с нея и хармонизирането й. В бойното изкуство те се преподават като един принцип, двете страни на една монета – въздействие за хармонизирането на ситуацията.

„Да достигнеш хармония с вселената, означава да бъдеш в равновесие.”

„Загубата на собственото его е начин за подчинение на естествения поток на вселената.”

"Войнът е като светлината, отвори ли се вратата, стаята мигновено е осветена."

Прочетете и статията "Още за ки" на Оливие Несмон

Естественото дишане
01 Октомври 2010 г. 22:14:44
Kiril Hinkov


Естественото дишане

Дишането  подхранва младостта. Това е толкова просто, че остава незабелязано. Всъщност, това е толкова просто, че ако някой не ви каже, никога няма и да се сетите сами, а ако някой ви каже, е трудно да повярвате.

Лао Дзъ учи да не напускаме дома си, но ние предприемаме далечни пътувания. Дишането е умът, умът е дишането. Редица известни даоисти усложняват дихателните техники, внасяйки още по-голямо объркване по въпроса, загатвайки, че в техниката се крие някаква голяма тайна. Не, че всички тези техники и учители сами по себе си грешат. Но постигането на младост и дълголетие, е наистина съвсем просто. „Цялото усъвършенстване е в изваждането, а не в добавянето.”

Най-напред трябва да разберете, че естественото дишане, не е някакъв метод. Идеята е да дишате така, както сте дишали, когато сте били бебе. Докато детето е свързано чрез пъпната връв с майка си, то поема от нея всички необходими за живота му вещества чрез активни пулсиращи движения. С годините нашето дишане постепенно се качва нагоре по тялото, докато в момента на смъртта се озовава в гърлото, а не в долния край на корема, където е било по време на детството. Когато детето диша, то не мисли как да прави дишането с корема. Дишането му естествено се намира там. Цялата стомашна област се разширява и свива леко, така че работи като духало или балон. Но това в никакъв случай не се прави само с предната страна на стомаха. Такова дишане е само половин дишане. Дишането трябва да се усеща и в долния край на гръбначния стълб, в областта на бъбреците, както и от двете страни на долния край на корема.

Голямата тайна в действителност не е никаква тайна. Всичко, което трябва да се направи, е да се концентрира ума върху дан тиен, не дишането. Дишането ще последва ума. Умът обаче не следва дишането.

За да дишате естествено, трябва да позволите на дишането да стане дълбоко, бавно и хармонично. Това е нещо, което не може да бъде направено на сила с помощта на някаква техника. Представете си ума като чаша с мътна вода. Колкото повече я клатите и движите, толкова повече се размътва. Ако обаче просто оставите чашата неподвижна, мътилката постепенно ще се утаи на дъното и водата постепенно ще се избистри. Да се опитвате да направите дишането дълбоко, бавно и хармонично е, като да клатите чашата с водата. Дишането не може да бъде естествено, защото го насилвате. Но, ако го оставите на спокойствие, то ще се отпусне и ще стане естествено. Как можете да бъдете естествени? Успокойте ума. Най-напред изпразнете ума и не го пълнете с техники и схеми. Успокояването на ума ще успокои и дишането.

Има много дихателни техники. Естественото дишане обаче, трябва да се разглежда едновременно като основа и кулминация на всички техники. Останалите методи стават ценни само след като сте изпитали и можете съзнателно да контролирате циркулацията на чи – но не и преди това. Първата и най-важна стъпка е да се постигне естествено дишане. Не се занимавайте с останалите форми на дишане, докато не сте постигнали естественото дишане. Не бъдете като човека, живял по време на династията Мин, който си купил хиляда книги, но не можел да чете. „Не говори за ходене по голяма нужда на гладуващия. Не говори за зима на мухата еднодневка.”

Дишането не е тайна или, ако е, тогава е тайна със свободен достъп. Естественото дишане се случва естествено, а не на сила или с мислене. Просто чувствайте и усещайте, какво се случва в долния край на корема. Почти веднага ще установите, че дишането ще последва вниманието на това място. Колкото повече насочвате вниманието си към долния край на корема, в дан тиен – усещате, наблюдавате, чувствате – толкова по-дълбоко ще става то. Просто оставете дишането на мира. То ще потъне и ще се развие само. Усилието се състои в това – да оставате мислено концентрирани върху долния край на корема, а не да се стремите да тласкате корема навътре и навън или да вдишвате големи количества въздух ...

Ключ към това е лекото движение на мускулите на тазовото дъно в синхрон с дишането.

По "Класическа книга на нефритения император за запечатване на ума" от Стюарт Олв Олсън

Напътствие
24 Декември 2015 г. 20:12:56
Kiril Hinkov


Напътствие

Можеш да приемеш човека и да приемеш постъпката му; да приемеш човека, но да отхвърлиш постъпката му; да приемеш постъпката, но да отхвърлиш човека; да отхвърлиш и човека и постъпката ...

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net