Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 1

2017-11-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-11-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-11-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
456

2017-11-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-11-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-11-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-11-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-11-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
4613

2017-11-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-11-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-11-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-11-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-11-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
4720

2017-11-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-11-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-11-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-11-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-11-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
4827

2017-11-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-11-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29

2017-11-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2017-11-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Възхвала на стоте лекарства
24 Януари 2012 г. 00:38:28
Kiril Hinkov


Възхвала на стоте лекарства

 

Лао Цзюн казваше:
От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка. Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

 

Съществуват сто вида такива лекарства:

1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
2. Податливост на тялото и доброта в сърцето  - това е лекарство.
3. Широта на поведението и доброта в сърцето  - това е лекарство.
4. Да спазваш мярка във всичко  - това е лекарство.
5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  - това е лекарство.
6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  - това е лекарство.
7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  - това е лекарство.
8. Да  избавиш от желания сърцето си  - това е лекарство.
9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов  - това е лекарство.
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко  - това е лекарство.
11. Да желаеш щастие за хората  - това е лекарство.
12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности  - това е лекарство.
13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните  - това е лекарство.
14. Да призоваваш за промяна склонните към смут  - това е лекарство.
15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите  - това е лекарство.
16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните  - това е лекарство.
17. Да помагаш на старите и немощните  - това е лекарство.
18. Да използваш силата си за да помагаш на хората  - това е лекарство.
19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните  - това е лекарство.
20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние  - това е лекарство.
21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите  - това е лекарство.
22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си  - това е лекарство.
23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение  - това е лекарство.
24. Да не изискваш връщане на стари дългове  - това е лекарство.
25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие  - това е лекарство.
26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си  - това е лекарство.
27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето  - това е лекарство.
28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен  - това е лекарство.
29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия  - това е лекарство.
30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида  - това е лекарство.
31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото  - това е лекарство.
33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото  - това е лекарство.
34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец  - това е лекарство.
35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ  - това е лекарство.
36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги  - това е лекарство.
37. Да не самоизтъкваш добродетелите си  - това е лекарство.
38. Да не премълчаваш заслугите на другите  - това е лекарство.
39. Да не се оплакваш от трудности  - това е лекарство.
40. Да прикриеш тайното зло  - това е лекарство.
41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните  - това е лекарство.
42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си  - това е лекарство.
43. Да си беден и да не досаждаш на другите  - това е лекарство.
44. Да не преувеличаваш ролята си  - това е лекарство.
45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи  - това е лекарство.
46. Да не таиш корист  - това е лекарство.
47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба  - това е лекарство.
48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел  - това е лекарство.
49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество  - това е лекарство.
50. Да не обсъждаш другите хора  - това е лекарство.
51. Благите слова и добрите речи  - това е лекарство.
52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести  - това е лекарство.
53. Да не се отклоняваш от трудностите  - това е лекарство.
54. Да не се надяваш на награда, правейки добро  - това е лекарство.
55. Да не ругаеш домашните животни  - това е лекарство.
56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им  - това е лекарство.
57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир  - това е лекарство.
58. Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си  - това е лекарство.
59. Да не помниш старите злини  - това е лекарство.
60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си  - това е лекарство.
61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите  - това е лекарство.
62. Да  не се намесваш в чужди дела  - това е лекарство.
63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение  - това е лекарство.
64. Да разсейваш мислите си  - това е лекарство.
65. Да почиташ старците  - това е лекарство.
66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата  - това е лекарство.
67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност  - това е лекарство.
68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто  - това е лекарство.
69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност  - това е лекарство.
70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората  - това е лекарство.
71. Да помагаш по време на стихийни бедствия  - това е лекарство.
72. Да се бориш с подозрителността си  - това е лекарство.
73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой  - това е лекарство.
74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците  - това е лекарство.
75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя  - това е лекарство.
76. Да разпространяваш мъдрост  - това е лекарство.
77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело  - това е лекарство.
78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята  - това е лекарство.
79. Да оказваш почит на трите светила  - това е лекарство.
80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя  - това е лекарство.
81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив  - това е лекарство.
82. Да не се стремиш да натрупаш богатство  - това е лекарство.
83. Да не нарушаваш заповедите и забраните  - това е лекарство.
84. Да притежаваш честност и безкористност  - това е лекарство.
85. Да не жадуваш за богатства  - това е лекарство.
86. Да ти  е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж  - това е лекарство.
87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността  - това е лекарство.
88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила  - това е лекарство.
89. Да споделиш от своето с несретниците  - това е лекарство.
90. Да пренеса тежестта на старика  - това е лекарство.
91. Да се избавиш от емоциите  - това е лекарство.
92. Да бъдеш добър в сърцето си  - това е лекарство.
93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта  - това е лекарство.
94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство  - това е лекарство.
95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела  - това е лекарство.
96. Да се откажеш от привързаност  - това е лекарство.
97. Да бъдеш отзивчив в мислите си  - това е лекарство.
98. Да притежаваш вяра и доверчивост  - това е лекарство.
99. Да бъдеш скромен и отстъпчив  - това е лекарство.
100. Да се избавиш от съмненията си  - това е лекарство.

Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.

Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.

Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.

Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.

Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Нима може да се отнасяме несериозно към това?

Книга на промените - И дзин
17 Септември 2010 г. 22:30:23
Kiril Hinkov


Книга на промените - И дзин

И-дзин е книга, смятана за основа на китайската философия, религия, медицина. Теорията й се ползва в стратегията, политиката, бойното изкуство, строителството и подреждането на дома, предсказването на бъдещето и даже на времето. Има теза, че българският народен календар може да бъде обяснен чрез И-дзин, и даже, че българите са създали И-дзин. Така или иначе, не е известно колко стара е творбата, но се предполага, че като писмен източник датира от около 2500 г. пр. н.е. Легендата казва, че е създадена от император Фу Си, покровител на гадателството, медицината, занаятите и културата.

Великият предел (тай чи) разделя празнотата и поражда двете форми: ин (прекъсната черта) и ян (пълна черта).

Двете форми пораждат четирите символа - комбинации на ин и ян – представени с по две черти.

Повдигнати на трета степен, ин и ян дават осем възможни комбинации от три черти – осемте триграми (ба гуа).  

Повдигнати на шеста степен, те дават шестдесет и четири възможни комбинации от по шест черти – шестдесет и четирите хексаграми.

Книгата на промените, И-дзин, се състои от 64 хексаграми (диаграми, състоящи се от шест черти) и стихове към всяка от хексаграмите. Всяка хексаграма представлява описание на състояние или процес. За нуждите на целесъобразността, ВСИЧКИ състояния и процеси са сведени до шестдесет и четири.

Ако покажем хексаграмите на един математик, той веднага ще ни обясни, че в двоичен код това са числата от 0 до 63. И ще ги подреди във възходящ или низходящ ред.

Но създателите на И-дзин са имали друго разбиране ....

Казват, че с Книгата на промените е свързан животът на четирима велики мъже:

- Фу Си (Fu Xi) – основоположник на системата;

- Уен Уан (Wen Wang) – който изтълкувал хексаграмите и ги подредил в нов ред;

- Чжоу Гун (Zhōu Gōng), написал коментарите към линиите;

- Конфуций (Confucius), направил обзор на цялата система.     

Казват, че учението на Лао Дзъ, оставено в Дао дъ дзин, е израз на същото виждане за света.  Както и, че майсторството в играта Го (Gо, яп.) или Уейчи (Wei Chi, кит.) е проява на разбирането на книгата на промените ....

Това наследство може да бъде проучвано с години и да не се достигне и до една стотна от заложеното в И-дзин. Затова казват, че най-добре е да се обърнем към примера на първия от тях, Фу Си. Защото той нямал учител и никой не му давал инструкции, но питал живота и намирал отговорите в него. Изучаването на мъдреците и следването на духа на тяхното учение е похвално, но сравняването на изказванията им с обстоятелствата на живота ни и достигането до верни заключения, е целта на практиката. "Не търси следи от стъпките на древните. Търси това, което са търсели те."

Развитието на всяка ситуация зависи от много фактори. Вътрешни и външни.
Как ще се развие тя? В какво ще прелее? Коя е следващата хексаграма? Може ли да се повлияе по някакъв начин, така че да се достигне до коя да е от останалите 63 ситуации? Магия ли е това? Как е най-правилно да действаме, за да постигнем добри резултати? А в същност, какво характеризира нашето положение в момента? Разбираме ли го наистина? Кое ще повлияе по-добре на нашия живот, това, което искаме или това, което не искаме? Как бихме подредили ние самите 64-те хексаграми, за да показват кръговрата на живота?

Фотографията използва различни степени на светлината и тъмнината, за да предаде едно изображение. Ако махнете тъмнината, какво ще се види? А ако махнете светлината? И-дзин, като наука, разглежда всичко, което възприемаме, говорим, чувстваме, и намира във всичко един и същи контраст на противоположни качества. Ако го няма този контраст – няма нищо. Когато го има, нещата от света могат да бъдат видени и описани. Нашият свят и животът ни са основани на взаимнодопълващи се качества, които се редуват едно след друго.

Но това се случва, само защото в самите промени винаги има постоянство. Повтарящи се цикли, които винаги ни носят промени – и в същото време формират неизменната основа на живота и света ни.       

И накрая – малко полезни съвети от Книгата на промените:

• Трудете се усърдно и усилията ви ще се увенчаят с голям успех.

• Концентрирайте волята си за изпълнение на едно единствено желание.

• Нека всичко върви по своя ред, и тогава ще настъпи мир и покой, и вие за сетен път ще се убедите в това, че житейските проблеми не само стряскат, но и учат.

• Бъдете внимателни, избирайте си за съюзници хора с добри намерения.

• Ако късметът ви съпътства, не забравяйте за предпазните мерки.

• Всички бъдещи дела планирайте старателно и разумно обмислено.

• Хората, които се обичат, се нуждаят точно по същия начин от взаимно уважение и разбиране, както учителят и ученикът.

• Бъдете предвидливи, не се карайте за дреболии с приятели и познати, не прекалявайте с усърдие в работата си, за да не се съсипете.

• Вашето поведение трябва да бъде подчертано вежливо, дружелюбно и сдържано.

• Претенциите към живота трябва да се снижат до минимум.

• Ако искате да ви върви и успехът да ви съпътства колкото може по-дълго, постарайте се да ги подкрепите с успехи и в други области.

• Концентрирайте своята воля за изпълнение на онези свои желания, чието осъществяване е необходимо за успех в делата.

• Старайте се да не се претоварвате, постоянно дръжте в своето полезрение главната си цел.

• Ако вашето поведение се отличава с умереност и сдържаност, впоследствие вие ще станете господар на положението.

• Бъдете верни на своите принципи дори в случай, че целите ви се променят.

• Задоволявайте се засега с малки победи и успехи, те непременно ще повлекат след себе си и по-големи.

• Плувайте по течението, а не против него, и тогава всичко ще се нареди.

• Постарайте се разумно и подробно да обмислите положението на нещата, да ги видите така, както са в действителност.

• Нещо ви мъчи, чувствате се нещастни. Опитайте се да се заемете с нова дейност и обстоятелствата ви ще се подобрят.

• Добросъвестната работа постепенно ще ви доведе до много голям успех.

• Не се опитвайте със сила да ускорите хода на нещата, резултатът може да се окаже обратен.

• Прекратете да се оплаквате от съдбата.

• Ако се усещате много щастливи, желателно е да се вземете в ръце, тъй като вашият темперамент, ако го пуснете на свобода, може да навреди както на другите, така и на самите вас.

• Самоанализът и трезвата оценка на положението са много по-важни от отчаяната борба със съдбата.

• Илюзиите са съзнателна самоизмама. Измамното впечатление може да въведе в заблуждение и да нанесе сериозен ущърб, ако разчитате изцяло на съдбата.

• Не се разкъсвайте на части, опитвайки се да се движите едновременно в две посоки.

• Постарайте се да намерите в отношенията "златната среда".

• Внимавайте какво говорите.

• Това, което днес вие давате на другите, утре съдбата ще ви върне с лихва.

• Опрете се на своя здрав смисъл и интуиция и тогава желанието ви със сигурност ще се изпълни.

• Когато мислите ви не са достатъчно ясни, не си струва да се залавяте за каквото и да било.

• Добре е, ако протегнете ръка на другите за помощ, дори ако не всичко при вас самите върви съвсем гладко. Впоследствие ще се убедите, че такъв начин на действие е много полезен.

• Пазете се да не поемате или обещавате повече, отколкото сте в състояние да изпълните.

• Приемете живота такъв, какъвто е и си взимайте поуки.

Джакомо Леркаро за умствената молитва
14 Декември 2014 г. 20:35:51
Kiril Hinkov


Джакомо Леркаро за умствената молитва

О, Марийо, вложи в духа на всички читатели тези заключения, извлечени от учението на светците, и позволи те да станат за всички нас едно резултатно правило за живот!

1. Умствената молитва е обичайното необходимо средство за живота в съвършенство, а следователно и за вечното спасение на всички призовани към състоянието на съвършенство.

2. За да бъде постоянна и резултатна, умствената молитва трябва да бъде ежедневна в най-буквалния смисъл на думата.

3. За всички, ангажирани в активния живот, обикновено е необходим един час молитва; по-малко от половин час е недостатъчен за една ползотворна умствена молитва.

4. Дори и с цената на значителни жертви, молитвата трябва да се прави сутрин, преди началото на дейността за деня.

5. Нужно е да се избягва опасността молитвата да се превърне в навик за четене, придружено с малко или повече размишление.

6. Независимо дали се използва или не книга, точките за молитвата трябва да бъдат подготвени от предишната вечер; по време на самата молитва ползването на книга има само спомагателно значение в случаите на сухота.

7. Молитвата е изкуство; всеки, който все още не се е научил да прави молитвено размишление, трябва да избере метод, да го изучава и да го следва вярно, докато го овладее, молейки за помощ Светия Дух, Който е пръв учител в молитвата.

8. Човек трябва да дава точен отчет на духовния си ръководител за своята молитва; изповедниците и свещениците като цяло трябва да наставляват и водят душите към умствената молитва.

9. Човек трябва да се стреми да върви от молитвено размишление към афективна молитва и да се грижи да навлиза все по-дълбоко в нея, предоставяйки още от самото начало достатъчно време за деянията на волята.

10. Не трябва да изключваме молитвата на простота или някой друг по-голям напредък, който Бог ще поиска от нас според мярата на Своя дар на благодатта; напротив, всички наши желания и цели трябва да бъдат в съответствие с това, което е угодно Нему, и за Негова по-голяма слава.

Джакомо Леркаро, „Методи на умствената молитва”

Упражнения за очите
25 Септември 2017 г. 21:19:54
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Ин и ян
25 Декември 2015 г. 00:22:52
Kiril Hinkov


Ин и ян

„Едно поражда две, две поражда три, а три – десетте хиляди неща.”
 
Идеята за ин и ян лежи в основата на китайската медицинска система,  на бойната стратегия, на изкуството за определяне на правилното разположение и обзавеждане на сградите, за предвиждане на времето и предсказване на бъдещи събития. Казват, че ин и ян са противоположни начала, сили или елементи, които са основа на живота, вселената и всичко останало. Те се допълват взаимно, преливат един в друг и никой от тях не може да съществува самостоятелно. Мястото на тяхната среща или точката на тяхното разделение се нарича  ”Великия предел”. А принципът за тяхното единство и постоянно редуване се нарича „Великия принцип”.
 
Във вселената, както и в нашите тела, има постоянен кръговрат на енергията. Тази част от цикъла, в която енергията се поема, натрупва и съхранява за следваща употреба, се означава като ин. Обикновено тя е свързана с тъмнината, хладината и неподвижността, и се отнася към процеси като почивка, възприемчивост, спокойствие, обновяване. Тази част от цикъла, през която енергията се изразходва за определено действие, се означава като ян и се свързва с действието, разрастването, движението, светлината и топлината.

За ин не бива да се мисли като за липса на ян или като за слабост. Всъщност ин е основата на всичко, същността на живота, бялото платно, на което започва творението, резервоарът, който подхранва всяко движение.

„В глъбините на празнотата се намират всички неща.”

„Само, който знае да мълчи, може да говори истински.”

„Този, който познава мекотата, може да ти покаже, какво е твърдост.” 

„Не чакай нищо добро, когато разяриш търпелив човек.”

Ин стимулира и подхранва ян, като му дава посока и нови възможности за осъществяване, а ян раздвижва ин, пази го и осъществява скритото в неговите дълбини. Едновременно с това, ин може да приспи и да погълне ян, а ян може напълно да изчерпи ин, като доведе всичко до разрушение и пълен хаос.

\"\"

Слънцето е ян, луната – ин.
Слънчевата страна на хълма – ян, сенчестата – ин.
Пролетта и лятото са ян, есента и зимата – ин.
Денят е ян, нощта – ин.
Времето е ян, пространството – ин.
Центробежната посока е ян, центростремителната - ин.
Раждането е ян, смъртта - ин.
Растежът е ян, упадъкът - ин.
Младоста - ян, старостта - ин.
Десният мозъчен дял, който управлява емоциите, е ян, левият мозъчен дял, който управлява съжденията - ин.
Физическата активност е ян. Умствената – ин.
Сухотата е ян, влажността – ин.
Огънят е ян, водата – ин.
Тънкото черво, дебелото черво, пикочният мехур, жлъчката и стомаха са ян, сърцето, белият дроб, бъбреците, черния дроб и далака (заедно с панкеаса) са ин.
Атаката е ян, отбраната – ин.
Твърдостта е ян, мекотата ин.
Стените са ян, вратите и прозорците ин.
Напрежението е ян, отпускането – ин.
Болката е ян, апатията – ин.
Бодърствуването е ян, сънят - ин.
Соматичната нервна система е ян, вегетативната нервна система – ин.
Симпатиковият дял - ян, парасимпатиковият - ин.
Вътрешната енергия (ки) е ян, кръвта е ин.
Деятелният залог е ян, страдателният - ин.
Поглъщането е ян, отделянето - ин.
Вдишването е ян, издишването - ин.
Движението е ян, неподвижността - ин.
Пълнотата е ян, празнотата - ин.
Сперматозоидът е ян, яйцеклетката - ин.
Опънатият лък е ян, отпуснатият - ин.
Ян е дракон, ин е тигър.

Ян e силата пораждаща движение. Ин - онова благодарение, на което движението приема форма, структуриращата сила на реалността. Ян е непроявеното, което чрез определн процес става Ин - проявеното.

Определянето на ян е по-лесно – посока и сила. Наблюдение, векторно смятане и търпение. „Всичко е функция на времето.”
„Малките неща решават изхода на всяка ситуация.”
„Началото винаги слага своя отпечатък.”
„И най-дългото пътешествие почва с първата стъпка.”
Определянето на потенциала на ин е трудна работа. „Тихите води са най-опасни.”
Казват, че истинските майстори следят проявеното, но работят с непроявеното. Казват, че празното пространство е много повече от заетото.

 

\"\"

 


Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Дарбата да се страхуваш от Гавин де Бекър

Човешкото насилие, от което се боим и наричаме „произволно” и „безсмислено”, не е нито едното, нито другото. То винаги има цел и смисъл, поне за извършителя.

Всяка мисъл се предшествува от възприятие, всеки импулс – от мисъл, всяко действие – от импулс. Човекът не е толкова уединено същество, че поведението му да е незабележимо, а постъпките му – неуловими. Всички въпроси на живота могат да намерят отговор. Дали някой, който ме притеснява, ще се опита да ми навреди? Ще прибегне ли към насилие служителят, когото трябва да уволня? Как да постъпя с някой, който не ме оставя на мира? Как трябва да се реагира на заплахи? Какви заплахи могат да дойдат от непознати хора? Как можем да сме сигурни, че детегледачката няма да напакости на детето ни? Как да знаем дали някой от приятелите на детето ни не е опасен? Дали собственото ни дете не проявява признаци на бъдещо поведение на насилие? Как мога да помогна на любимите си хора да са в по-голяма безопасност?  

Единственият, най-важен инструмент на предвиждането са индикаторите, предшестващи инцидента – онези различими фактори, които се случват преди предвиждания краен резултат. Стъпването върху първото стъпало на една стълба е значим индикатор, предшествуващ изкачването на стълбата. Още по-значим индикатор е стъпването върху шестото стъпало. И понеже всяка човешка постъпка се разиграва два пъти – веднъж в мисълта и втори път, докато се изпълнява, - може да се каже че идеите и импулсите зад всяко действие, са индикатори, предшестващи инцидента.

Интуицията е крайъгълен камък на сигурността. Коренът на тази дума е tuere пазя, защитавам. Любопитството е начинът, по който отговаряме, когато интуицията прошепне: „Тук има нещо.”

Рядко се срещат експерти, които съчетават опит, уважаване на собствената си интуиция и любопитство. Ние постоянно преценяваме хората интуитивно и доста внимателно, но съзнателно им обръщаме внимание, само ако има причина за това. Ние виждаме всичко, но не обръщаме внимание на повечето от видяното. Следователно, когато нещо специално ни порази, трябва да му обърнем внимание. За мнозина това е мускул, който те не тренират.    

Ако усетим, че някой е в особеното състояние, когато преценява риск, ние  също заставаме нащрек. Никое диво животно на света, внезапно обхванато от страх, няма да разпилява енергията си с мисълта:”Това вероятно не е нищо сериозно.” За разлика от всяко друго създание на земята ние предпочитаме да не се вслушваме, дори да пренебрегваме сигналите за оцеляване. Психичната енергия, с която за всичко търсим невинни обяснения, би могла да се прилага по-ефикасно за извличане на ценна информация от околната среда.

Разумно ли е да знаем повече за причината, поради която един мъж си купува определена марка лосион за бръснене, отколкото знаем за причината, поради която си купува пистолет? Процесът на интуицията действа, макар и не толкова успешно, колкото главния му съперник – процеса на отричането.

Във всеки от нас има потенциал за насилие, променя се само схващането ни за оправданието му. Антрополозите отдавна търсят различията между хората, но всъщност разпознаването на сходствата най-точно ни позволява да предвиждаме насилието. Когато приемем, че насилието се извършва от индивиди, които обичайно изглеждат и се държат като всички хора, ние заглушаваме гласа на отрицанието, който казва: „Този човек не прилича на убиец.” С разума си можем да определим един човек като безопасен или зловещ, но възприятието ни върши по-добра услуга за оцеляването.

Когато учени наблюдават птица, която чупи яйцата си, не казват: „А, това никога не се случва, тази птица е чудовище.”По-скоро правят извода, че ако тази птица го е направила, и други птици може да го правят и, следователно, в природата трябва да има някаква целенасоченост, някаква причина, някаква предвидимост.    

„Който се бори с чудовища, трябва да внимава постепенно сам да не се превърне в чудовище. Защото, когато гледаш дълго в бездна, бездната също гледа в теб.” Ницше

Едно от нещата, което действително предопределя проявата на насилие и престъпност, е насилието в детството. В детството си 100% от серийните убийци са били малтретирани чрез насилие, пренебрегване или унижаване..... Трудното детство не е извинение, но обяснява много неща – това се отнася и за вашето детство. Като мислите за това и се самоанализирате, ще развиете умения да предвиждате действията на околните. Питайте се и си отговаряйте - защо правите онова, което правите?    

„Учете се да гледате и по този начин да избягвате всички опасности. Както мъдрият стои настрана от бесните кучета, така и вие не бива да се сприятелявате със зли хора.” Буда

Престъпникът, който се изправя лице в лице със своята жертва, умело и пречи да усети сигналите за оцеляване, но самият начин, по който ги скрива, може да го разкрие. 

- натрапено обединяване – интимничене, фамилиарничене;

- чар, приветливост, сръчност и сладкодумие;

- прекалено много подробности – при всеки вид измама, главното е вниманието ни да бъде отвлечено от очевидното;

- изплащане на дълга с лихвите - правене на услуга, която кара жертвата да се чувства задължена и несигурна;

- слагане на етикет – даване на леко неодобрително прозвище или оценка, което кара жертвата да иска да ги опровергае чрез действията си. „Знаете ли, вие сте прекалено горделива. Защо не искате да Ви помогна?”

- непоискано обещание – „Само оставям тези неща и си тръгвам.”

- пренебрегване на думата „не”. „НЕ” е дума, по която никога не бива да се водят преговори. Онзи, който се прави, че не я чува, просто се опитва да ви постави под контрол или не иска да загуби контрола. Научете се да казвате твърдо и категорично КАЗАХ „НЕ”!!!

Всички престъпници търсят някой, който е уязвим и би им позволил да го контролират.

Мъжът, който в подземния паркинг заговаря жена, докато тя слага покупките си в багажника на колата и й предлага помощ, може да е порядъчен и благороден човек, а може и да взема „интервю”. Жената, която трепне леко, изглежда изплашена и смотолеви ”Не благодаря, мисля, че ще се справя”, може да е жертвата му. И обратно, жената, която се обърне към него, вдигне ръце, за да го спре, и направо каже „Не желая помощта ви”, по-рядко може да е неговата жертва.

Вие можете да контролирате реакциите си към тестовете, на които ви подлага „интервюиращият” престъпник. Ще влезете ли против волята си в разговор с непознат? Можете ли да бъдете манипулирани от чувство за вина или от усещането, че дължите нещо на някого, защото ви е предложил помощта си? Ще се подчините ли на нечия воля само защото той го иска, или ще станете още по-твърди, когато усетите, че някой се стреми да ви контролира?

И най-важното .... ще обърнете ли внимание на интуицията си?  

Тя винаги се задейства в отговор на нещо конкретно и винаги ви мисли доброто. Затова направете си труда да видите опасността, когато съществува. Ако няма опасност, не губите нищо и дори давате нова разграничителна способност на интуицията си, за да не ви тревожи при подобна ситуация. Интуицията постоянно се учи и , макар че от време на време може да вдигне лъжлива тревога, всичко, което съобщава, е значимо.

Интуитивният сигнал от най-висш порядък, който е най-настоятелен, е страхът. В него винаги трябва да се вслушвате. Следващото ниво е опасението, следвано от подозрението, колебанието, съмнението, вътрешното чувство, предчувствието, любопитството. Има още глождещи чувства, упорити мисли, физически усещания, учудване и тревожност. Общо взето, те са по-малко настоятелни. Ако приемете тези сигнали с отворено съзнание, когато се появят, ще разберете, как общувате със самите себе си. И когато дойде времето, вслушайте се в мъдростта, която идва от самите вас. Чрез нея вие можете да направите предвиждания за своите взаимоотношения, които определят качеството на живота ви.

Откъси от книгата "Дарбата да се страхуваш" на Гавин Де Бекър.

Опознай себе си.
Опознай себе си.
Снимка: Интернет

Страхът

Страхът се ражда тогава, когато човек се движи слепешката, обгърнат от тъмнина, опипвайки неуверено наоколо. Ако ние разбираме себе си, можем да растем самостоятелно и да придобием вътрешна устойчивост срещу чуждите мнения и масовата информация.

Неизвестен автор