Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии


Снимка: Интернет

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.” „Колкото и умен и силен да ни се... още

Св. Теофан Затворник (1815 - 1894)
Св. Теофан Затворник (1815 - 1894)
Снимка: Интернет

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov

от свети Теофан Затворник Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.   Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените... още

Който гледа, за да вижда - вижда.
Който гледа, за да вижда - вижда.
Снимка: Интернет - Christian Moynihan

Упражнения за очите

19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на... още

Цуба - гард за японски меч (катана)
Цуба - гард за японски меч (катана)
Снимка: Интернет

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за... още

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Приказки за смисъла
12 Юли 2016 г. 04:03:18
Kiril Hinkov


Приказки за смисъла

Имало един велик владетел. Искал той да завладее всички земи, до които можел да достигне. Веднъж в промеждутъка между два похода му хрумнало нещо. Извикал всички учени и мъдри мъже във владенията си и им поръчал да напишат книга, в която да обяснят смисъла на живота. И отново тръгнал на битки.

Върнал се след година, присетил се за нареждането си и ги извикал, да види какво са направили. Подали му те една огромна, дебела книга. Смръщил той вежди и казал:

- Малко дебела ми се вижда тая книга. Не може ли да я посъкратите така, че да остане голяма, колкото една сегашна глава, ама да съдържа основните идеи на цялата книга?

Можело, естествено.

И отново тръгнал на поход.

Върнал се след няколко месеца, а те веднага му носят една тъничка книжчица. Но точно в тоя момент, дошли инженерите да му показват проектите за нови стенобойни машини, с които щял да почне скорошна обсада. Почесал се той по главата и казал на мъдреците да му съкратят книжката до една страница. Ама така, че да съдържа най-същественото. И пак тръгнал на поход.

Когато пристигнал следващия път в двореца си, отдъхнал малко и веднага повикал мъдреците. Те му донесли един лист. И тъкмо се приготвил да чете, ето, че дошла любимата му първа жена:

- О, скъпи  съпруже, нима сега ще се занимаваш с такива неща, от месеци не си бил в ложето ни. Отъркала се в него и му дала да надникне в едно място .....

- Вижте сега,  бих искал да ми съкратите цялото това нещо до едно изречение. Че в момента съм изключително зает. И излязъл.

Дошъл и следващия ден. Уморен владетелят седял на трона с климаща глава. Гледал изпод натежалите си клепачи суетящите се около него, оживено спорещи мъдреци, и накрая казал:

- Абе с една дума можете ли да ми го кажете?

Обсъдили те нещо и най-смелият произнесъл: ОЦЕЛЕЙ!

Говори се, че изречението било: Оцелей по най-добрия начин!

***   ***   ***

В малък японски град на остров Окинава умирала една млада жена. Никой не разбрал причината за нейното заболяване, за да може да и помогне. Хората, добре я познавали, защото била съпруга на кмета. За нейното лечение били поканени най-добрите лекари и знахари, но със всеки ден животът я напускал.

Един ден тя не станала от леглото си. Тогава разбрала, че животът си отива завинаги. Усетила, че душата бавно се отделя от тялото и се устремява нагоре. Жената се изпълнила със съжаление. Настъпило ранно утро, времето, в което тя обикновено се събуждала , за да започне своят ден – изпълнен с глъчка и грижа за околните. През последните дни тя живеела със своите спомени за младостта, за сватбата си, за раждането на децата, за тяхното детство. Спомнила си за своята работа, за хората, с които се срещала през времето. За едно съжалила,за друго се усмихнала, за трето потъгувала. Но най-вече тя скърбяла, за това, че така несправедливо била наказана от съдбата. И изведнъж усетила, че тялото и станало леко, леко…..

В този момент, погълната от новото, непознато преди чувство, някъде отвътре тя чула, или по-скоро почувствала, силен, но много приятен глас, който неочаквано я „попитал“:

– Коя си ти?

– Аз съм Мегуми, жената на кмета , – бързо и някак машинално отговорила тя.

– Аз не питам, как се казваш и кой е твоя мъж. Кажи ми, коя си?

– Аз съм майка на три деца.

– Питам те: „Коя си“?

– Аз съм учителка в училище, – продължила неуверено жената.

– Нима те питам колко деца имаш и къде работиш?

Жената съвсем се объркала. Но въпросът прозвучал отново. В него нямало припряност или недоволство. Но пък имало много любов, имало толкова време, колкото и било нужно. Тя чувствала това, но не знаела, какво да отговори. Давала все нови и нови отговори, но чувала един и същи въпрос: „Коя си ти?“ Сторило и се, че минала цяла вечност. Вече нямала никакви отговори. Покорно замълчала и зачакала своята участ. Гласът мълчал. И в тази неподвижна тишина тя внезапно почти шепнешком казала:

– Аз съм тази, която се събужда всеки ден, за да обича, за да помага на семейството си и да учи децата в училище.

И в този момент нейното тяло потръпнало и тя почувствала, как топло одеяло завива нейното замръзнало тяло, как сърцето и бие така силно, че едва чува птичите песни отвън. Без да обръща внимание на слабостта си, тя отметнала одеялото, станала от леглото, пристъпила до прозореца, отметнала пердето и лицето и се озарило от яркото, утринно слънце. Жената погледнала към часовника, било времето, в което тя обикновено се събуждала, за да започне своя нов ден – пълен с грижи и глъчка. Облякла се, влязла в кухнята и… започнала своя нов ден, изпълнена със сили и енергия.

Тя открила своя икигай – този, заради който всеки от нас е дошъл на този свят, този, който ни дава сили и смисъл в живота. Малко или голямо, това е нашето предназначение, което изпълва животът ни със съдържание и смисъл. Това, което събужда любовта и ни дава светлина. Това, без което ние се чувстваме опустошени, това, без което нашият живот бавно гасне от неизлечима болест… Икигай – това, заради което ние се събуждаме всяко утро.

Японска притча, преразказана от Красимира Димитрова,
психолог- психотерапевт
Копирана от psy-casiopeia.com
Изречения
27 Май 2014 г. 09:07:16
Kiril Hinkov


Изречения

от Джелаледин Руми (1207 - 1273)

Извадки от една невероятна книга, която всеки трябва да прочете.



 

 

 

Седемте съвета на Мевляна.
В щедростта и помощта бъди като река.
В състраданието и милосърдието бъди като слънце.
В прикриването на недостатъците на другите бъди като нощ.
В яростта и раздразнителността бъди като мъртвец.
В смиреността и скромността бъди като като земя.
В снизходителността бъди като море.
Или изглеждай, какъвто си, или бъди, какъвто изглеждаш.

Ех, братко мой, ти целият си мисъл. Останалото представлява кости и тъкани. Ако мислите ти са като рози, значи си розова градина. Ако си като бодил, значи си градина с бодли.

Не бъди капка, а стани море. Щом ти липсва морето, тогава счупи капкомера.

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Търси в себе си всичко, което пожелаеш! Вътре в душата ти има душа, нея търси! В твоята планина има съкровище, него търси! Ако търсиш странстващия мъдрец, то не го дири извън себе си, а в собствената си личност!

Непредпазливостта се състои от непредвидливост и разкаяние.

Всеки език е завеса пред душата. Когато тя се раздвижи, се достигат тайните.

Осъзнай се, кажи неизречени слова, та светът да се обнови! Думата ти трябва да е такава, че да премине отвъд границата на света. Какво е граница и какво е мярка? Не бива да знае!

Първо ти е нужен съсед, а после мисли за дом.

Ако имаш сърце, върви и си потърси другар със сърце.

Дори чувството да може да разбере чутите думи, знай, че в ухото има глухота за невидимото.

Първо изгони мишката, после събирай пшеницата.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Когато маята се развали, не признава нито срам, нито позор.

Ако се ядосваш и таиш злоба при всяко притеснение и трудност, тогава как би се превърнал в огледало, без да те полират?

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Медът е сладък във всяка уста.

Ако някой желае нещо, то и душата на желаното нещо го желае, увлича се по него.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Няма нужда от онзи, който все се изразява чрез слова …. 

Търпението вдига покривалото пред очите,откривайки гръдта, придава стойност и чест.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти, отвори го.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Умът казва: Тук разбиращият е по-безсилен с неразбиращия.

Ухото има свойството да променя качествата, а окото – да променя битието.

Ако ухото съзре истината, то, то е око. В противен случай се е отнесло в клюки.

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.  

Всяко нещо заема онази форма, която заслужава.

Осъзнай се, недей да се занимаваш с всеки купувач. Лошо е да обичаш две любовници.

Майка ти е твоята личност, а умът ти е баща ти. Отначало умът е причина за трудностите, но накрая се стига до облекчение.

Знание се добива чрез думи. Занаят се учи чрез работа.

Ако някой изпадне в остър глад, всяка част от неговото тяло започва да се обновява.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Човек е съставен от личността, останалото е кожа. А око наричат онова око, което вижда другаря.

Първо идва идеята, после работата. Открай време на света така повелява сътворението.

Външността е завеса за разбирането на смисъла. Премини през седефа и извади перлата. Обаче не във всеки седеф се съдържа перла. Ти погледни във всеки един.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Не търси убежище в знанието и вярата. Без да изгориш, не можеш да видиш с очи и да достигнеш до увереността. Ако и ухото започне да вижда, окото започва да внимава, иначе думите остават само в ухото.

Да отидеш с празни ръце на посещение при приятел, е като да отидеш без пшеница в мелница.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Избягвай от лъжливия лек, нека твоята мъка е твоето лекарство, нека те успокои.

Тъй като любовта е предана, тя купува предан човек. Не поглежда неверния.

Бъди дете на времето. Да се казва „утре” не е условие на пътя.

Ако душата ти няма влечение към нещо, какъв е смисълът да се търпи? Ако не съществува враг, каква е нуждата от войска?

Бог първо докосва устните на човек до всеки занаят и всичко поискано, кара го да усети вкуса на това нещо.

Бог е дал на човека амбиция да тегли половинките на късовете до четирийсетата си година и по този начин човек съзрява.

Не търси вода! Примири се с жаждата, за да се раздвижи водата, която ще дойде за теб отгоре и отдолу.

Както водата подлъгва жадния, така и правилната дума дарява сърцето с наивност.

Умният човек вижда резултата предварително, а глупакът накрая.

Ако не усещаш никаква миризма от душата, разпознаваща хората по лицата, ако не притежаваш тази способност, тогава върви и се опитай да добиеш съзнание, което разбира от миризми.

Птичката, която не е привикнала към зоб, се храни на случайни места, там яде зърна. Те й стигат и никакъв капан не може да я улови.

Щом има злополука, пространството се стеснява. Макар наляво и надясно да съществуват хиляди пътища и стотици изходи, всички те се затварят заради нещастието.

Времето не знае що е безвремие.

Никой не кара човека да лети, а слепия – да вижда.

Пристигнахме голи, облякохме се, съблякохме се и си тръгнахме.

От кого бягаме, от себе си ли? Какво невъзможно нещо!

Тялото е като дреха за духа. Остави облеклото, а търси онзи, който го облича.

Направиха всеки отговорен за някаква работа и дадоха на душата му влечение към нея.

Ако няма влечение, ръцете и краката не могат да се движат. Без вода и вятър сметта не може да се разпилее.

Умните се жалват предварително, а невежите накрая си удрят главите.  

Цветът и миризмата са издайници като камбана. Цвиленето на коня показва присъствието му.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Всяка тежест и всяка досада е от тялото.

Поради облаци и прах, луната изглежда като видение, а облакът на тялото ни завлича към фантазия.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Светът се състои от празно желание, от безполезна играчка. А ние сме деца.

Миризмата на високомерие, амбиция и непреодолимо желание се разнася като миризмата на лук, когато говориш.

Прекият съвет наранява човека. Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

От силното желание човек проверява най-подробно всичко, но като мечка безспирно играе, лишен от цел.

Не виждаш пляскащите листа, защото нямаш душевно ухо, онова, към което се придържаш, е ухото на тялото.

Лошата миризма е причина молитвата да бъде отхвърлена. Езикът не помага на сърце, твърдо като камък.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си.

Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Слабият човек не познава себе си, а постоянно възвеличава нещо по-низко от себе си. Човекът се продава евтино.  

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното.

Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

Подуши там, откъдето доловиш благовонно ухание. Върви в онази посока, за да разбереш онази тайна.

Яростта на народа винаги е за мир, но пътят към спокойствието минава през трудности.

Ако накараш родил се в пещ човек, който никога не е виждал чистота, да вдъхне от уханието на мускуса, това ще го нарани, той ще се разболее.

Когато болестта бива разпозната и причината й се изясни, лечението е лесно. Ако причината е неясна, лечението ще се затрудни. Кое лекарство би се отразило добре? Има стотици възможности. Но щом причината е ясна, работата става лесна. Когато се знаят причините, се премахва липсата на информация.

Да се напоят дърветата е справедливост, а да се даде вода на бодлите, е жестокост. Справедливост е, когато благодеяние се извършва на място. Не смятай, че е милост да поливаш всеки корен.

В изпита се съдържа изпит. Внимавай, не се оставяй да бъдеш подлъган от малка проверка.

Не се отклонявай от кривия път, представи положението си, както е.

В търсенето на абсолютната истина самотният ум е като магаре, нагазило в калта.

Този свят е капан, а примамката му са желанията.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Докато човекът с чиста същност не се спаси от собственото си съществуване, той винаги е в опасност.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти. Ако си наясно с тази мъдрост, значи за теб работата е ясна.

Когато сме ергени или пък се оженим, това не е поради настроение или желание. Душата ни е в ръцете на Бога. Търпението е ключ към душевното спокойствие. Ако търпиш злините на низките, лесно ще достигнеш до светлината на божествените слова.

Любовта е мазол, образува се от месото до петата ти. Или ще пристъпваш в болка, или пък ще го изтръгнеш, като си причиниш страдание. И при двата начина ще има само една истина. Ще те боли наистина много.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Както в къщата за гости всеки ден идва по един гост, така и в твоята душа с всяко дихание идва мисъл като скъп гост. Постави мисълта на мястото на човек, защото човек се забавлява и оживява с мисъл. Ако скръбна мисъл пресече пътя на радостта, недей да тъжиш, защото тя подготвя радостта. Мъката хубаво, при това щателно изчиства дома на душата ти от странници, за да дойде нещо ново от основите на доброто.

Причината старецът да предпиеме действие е убеждението. Убеждението е като духало, изкарва искра от огъня.

Късмет за един ден не напълва стомните в очите на ненаситните, но докато седефът не бъде задоволен, в него не може да се образува перла.

Имам една душа, но сто хиляди тела. Какво е душата? Какво е тялото? Ето, аз съм. Има и един друг: ето ме мен, мен! За да ме обича той, аз самият се превърнах в друг.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

У теб е скрито едно друго ти, различно от теб.

Раната в съвестта на онзи, който не е изпълнил изцяло задачата си, не може да бъде излекувана нито от извинението, нито от действието на лекарството.

Суровият не разбира положението на незрелия.

Сянката на Бога помага на раба. Търсенето в края на краищата намира търсеното. Пророкът е заповядал: „Ако дълго време чукаш на някоя врата, накрая от нея ще се покаже глава.” Ако седиш близо до мястото, където живее някой, накрая, разбира се, ще видиш лицето му. Ако всеки ден вадиш пръст от някой кладенец, разбира се, че благодарение на това ще достигнеш до бистра вода.

За всичко има място, а светът се страхува от хора, които не таят обич.

Ако се превърнеш в зрънце и зоб, птиците ще те изядат. Скрий зрънцата и бъди прикрит като капан.

Щом търсиш доброта, у хората не остава лошотия. Ако сърцето не изгори, очите не се насълзяват.

Наистина въздържанието е основа на лека; въздържай се и наблюдавай силата в душата си.

В живота не прави нищо, за което се страхуваш, че съседът ти ще научи.

Сготви се, узрей и се избави от изгниване.

Тъжах, че нямам обувки, а по пътя видях срещу мен да идва човек без крака.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Онзи, чиято светлина на очите е проницателна, гледа външността, но вижда душата.

Мъката произхожда от неосъществими желания.

Всяко нещо се връща при онова, което го заслужава.За стадото е подходящ неговият пастир.

Същността на всяка раздяла е срещата.

Казахме му да бъде пастир, стана вълк. Казахме му да бъде пазач, стана крадец.

Първият урок
17 Март 2014 г. 01:38:08
Kiril Hinkov


Първият урок

Насредин ходжа поискал да се научи да свири на музикален инструмент. Учителят му казал, че първият урок струва пет сребърни монети, а всеки следващ - по две.
- Предлагам да започнем от втори урок, отговорил незабавно Насредин.

Веднъж Насредин се съблякъл, за да поплува в едно езеро. Приближил се рибар и го предупредил:
- Това е много опасно езеро, ходжа. Хората, влезли да плуват в него, винаги ги намират на дъното.
- Благодаря ти, приятелю. Бъди сигурен, ще стоя далече от дъното.  

Един човек попитал Насредин:
- Очите ме болят много, защото чета по цял ден и цяла нощ. Не сте ли чувал за някакво лекарство или нещо, което може да ми помогне?  
- Мога само да кажа, че преди ме боляха два зъба. И докато не ги извадих, болката не престана...

Идрис Шах, "Да се учим, как да се учим"

Каквото стори дядо - все е хубаво
18 Юни 2017 г. 23:01:00
Kiril Hinkov


Каквото стори дядо - все е хубаво

Ханс Кристиан Андерсен

Ще ти разправя приказка, която съм слушал в детинството си. Винаги когато си спомня за нея, тя ми се струва все по-хубава. Изглежда, че с приказките е същото, каквото е и с хората: с годините те стават по-добри.

Ти, разбира се, си ходил на село и без съмнение си виждал там старите схлупени хижи, покрити със слама. Техните покриви са обрасли с мъх и трева, на върха е кацнало неизменното щъркелово гнездо, а щъркелът непременно стърчи отгоре. Стените на тия хижи са полегнали настрана, прозорците им са нисички и само един от тях може да се отваря. Пещите за хляб се издуват напред като големи кореми, а през плета надвисва бъзов храст и под клоните му има локва, в която се плискат няколко патици. Там е вързано и куче, което лае бясно подир всеки минувач.

Ето точно такава една хижа имаше у нас на село и в нея живееха двама стари хора - селянин с жена си. Колкото и сиромаси да бяха те, все пак си имаха нещичко - това беше един кон, който се хранеше с тревата, израсла край широкия път. Старецът ходеше с коня в града, а често пъти го даваше и на съседите, които му заплащаха за това с някоя и друга услуга. И все пак по-благоразумно щеше да бъде, ако той продадеше коня си или го разменеше за нещо по-полезно. Но за какво?

- Ти, дядо, по-добре знаеш това - каза жена му. - Днес тъкмо има панаир в града, иди там и продай коня или пък го размени. Каквото сториш ти - все хубаво ще бъде. Хайде, върви със здраве!

И тя му върза вратовръзката, защото умееше да прави това по-добре от него, завърза я хем с двойни краища, разхубави се дядото като момък! После бабата оглади шапката му с длан и го целуна по устните. И тъй старецът замина с коня, който трябваше да продаде или размени. Знаеше си вече той нататък работата!

Слънцето печеше силно, по небето нямаше нито едно облаче. Пътят беше задимен от прах, много свят бързаше за панаира - кой на кон, кой с талига, кой пешком. Беше страшна жега. Никаква сянка няма по пътя, за да се скрие човек от слънцето.

Между тия, които отиваха на панаира, имаше един, който караше пред себе си крава. Кравата беше толкова хубава, колкото може да бъде хубава една крава. „Навярно тя дава хубаво мляко - помисли си селянинът. - Ех, че добре ще бъде да се разменим с него!“

- Хей ти, с кравата! - извика той. - Чакай малко! Виждаш ли моя кон? Аз мисля, че той струва повече от твоята крава, но за мен това не е важно: кравата ми е по-полезна. Искаш ли да се сменим, а?

- Добре! - рече другият и размяната стана.

Работата значи се свърши и старецът можеше да си се върне спокойно в къщи. Но понеже той се бе запътил за панаира, трябваше да иде там, пък макар и само да позяпа малко. И той подкара кравата към града.

Крачеше старецът бързо, а и кравата не оставаше назад. Така те настигнаха един човек с овца. Овцата беше чудесна - тлъста, с гъста вълна. „Ех, да си имаме такава овчица! - помисли си селянинът. - Ще си пасе тя трева край пътя, а зиме може и в избата да я държим. Вярно, за нас овцата е много по-полезна от кравата…“

- Искаш ли да се сменим? - извика той на човека с овцата.

Непознатият се съгласи веднага и размяната стана.

И тъй нашият селянин тръгна нататък с овцата.

Скоро той видя един човек, който прекоси полето и излезе на пътя с гъска под мишница.

- Ех, каква гъска имаш! - каза селянинът. - Хубава й е масчицата! Де да може тя да живее у дома на двора и да се гмурка в локвата! Пък и за бабата залъгалка ще бъде: ще има тя за кого да събира остатъците от яденето. Тя често разправя: „Добре ще бъде да си имаме гъска!“. Ето ти сега случай да се сдобием с гъска. Искаш ли да се сменим! Ще ти дам овцата за гъската и едно „благодаря“ отгоре.

Човекът с гъската не отказа и размяната стана. Нашият селянин спечели гъската.

Сега той беше близо до града. Тук блъсканицата беше още по-голяма: блъскаха се хора и добитък из пътя, навлизаха дори в картофената нива на самия горски пазач. В нивата се разхождаше едничката кокошка на пазача, вързана с връв за оградата, за да не се изплаши от шума на навалицата и да не отлети нейде надалеч. Кокошката беше с подрязана опашка, мижеше с едно око и гледаше много умно. „Клюк-клюк“ - бъбреше тя. Какво искаше да каже, не зная, но селянинът си мислеше, като я слушаше:

„По-хубава кокошка от тая не съм виждал. Тя дори е по-хубава от поповата квачка. Дявол да го вземе, иска ми се да я имам! Кокошката винаги ще си намери по някое зрънце, тя почти сама се храни. Струва ми се дори, че ще спечеля, ако я сменя с гъската.“

- Искаш ли да се сменим? - попита той пазача.

- Да се сменим ли? Защо не! - отвърна последният и размяната стана. Пазачът взе гъската, а селянинът кокошката.

Слънцето печеше както по-рано, а старецът беше успял да свърши толкова много работа, че капна от умора. Не беше грях да си пийне и да похапне малко, ето, тъкмо, навреме старецът беше стигнал до един хан. Той поиска да влезе вътре, ала в същия миг се сблъска на вратата с един работник, който носеше нещо, натъпкано в един чувал.

- Какво носиш в чувала? - попита селянинът.

- Гнили ябълки! - отвърна работникът. - Нося цял чувал на свинете.

- Как, на свинете ли? И таз хубава! Ех, как ще се зарадва моята бабичка, ако й занеса толкова ябълки! Лани старата ябълка в нашия двор роди само един плод. Ние го откъснахме и го скрихме в сандъка, дето стоя, докато изгни. „Туй значи охолство в къщата“ - казваше бабата. Ами да види тя сега отнякъде какво значи охолство. Да, трябва да я зарадвам!

- А какво ще дадеш за целия чувал? - попита работникът.

- Какво ще дам ли? Ето ти тая кокошка! - И той даде кокошката, взе чувала с ябълките и влезе в хана. Облегна внимателно чувала до печката и отиде при тезгяха. Печката беше много нагорещена, но старецът не обърна внимание на това.

В хана имаше много народ: търговци на коне, говедари и двама англичани, толкова богати, че джобовете им бяха издути и почти се пръскаха от жълтици. На туй отгоре те страшно обичаха да се ловят на бас.

- С-с-с! С-с-с-с! - засъска нещо при печката.

- Какво е това? - попитаха всички.

Ябълките бяха почнали да се пекат.

- Ах, това са моите ябълки! - рече старецът и разказа историята си от начало до край: как сменил коня с кравата, кравата с овца и тъй нататък, догдето стигна до чувала с ябълките.

- Ще има да си патиш ти от бабата, когато се върнеш в къщи - рекоха англичаните. - Ех, че олелия ще се дигне!

- Не, бабата ще ме разцелува! - каза селянинът. - Тя ще каже: „Каквото стори дядо - все е хубаво“.

- Искаш ли да се хванем на бас? - попитаха англичаните. - Ние залагаме цяла крина с жълтици! Сто жълтици правят една крина.

- Стига ми и четвърт крина - възрази селянинът. - А пък аз ще заложа четвърт крина с ябълки и отгоре на туй ще дам себе си и бабата като прибавка - така ще излезе цяла крина.

- Добре! Прието! - казаха англичаните.

Впрегнаха колата на стопанина, англичаните и селянинът се качиха на колата, натовариха и ябълките и хоп - стигнаха пред хижата на стареца.

- Добър вечер, бабо!

- Дал ти бог добро, дядо!

- Е, аз размених…

- Разбира се, ти си умна глава! - рече бабата, като го прегърна, без да обръща внимание нито на чувала, нито на англичаните.

- Аз размених коня с кравата!

- Слава богу! Сега ние ще си имаме и млечице, и масло, и сиренце! Хубава размяна си направил!

- Да, но кравата размених с овца!

- Още по-добре! - отвърна жената. - Ти винаги за всичко се сещаш. Ние имаме тъкмо и трева за овцата. Сега ще си имаме и овчо мляко, и овчо сирене, пък на туй отгоре и вълнени чорапи, и фланели. Такова нещо кравата не може да даде: козината й пада. Ех, какъв си ми умник!

- Но аз смених и овцата за гъска!

- Значи ние ще си имаме за празниците печена гъсчица? Ах, ти, мое умно старче! Ти все мислиш с какво да ме зарадваш. Туй е чудесно! Гъската можем да вържем с връв - нека по-напред се угои, че после ще я опечем.

- Но аз смених и гъската за кокошка - каза старецът.

- За кокошка! Ето ти хубава смяна - рече жената. - Кокошчицата ще снесе яйчица, ще измъти пилета и ние ще си имаме цял двор с кокошки. Тъкмо туй съм искала винаги!

- Да, но и кокошката смених за чувал гнили ябълки…

- Как? Какво каза? Не, сега аз трябва да те разцелувам - извика бабата. - Мое мило, добро мъжленце! Чуй какво ще ти кажа. Тая сутрин ти тъкмо замина и аз почнах да мисля с какво да те нагостя, като се върнеш. Хубаво ще бъде да опържа яйца с лук, казах си. Яйца имаме, само лук липсваше. И аз отидох при жената на учителя, зная, че те имат всякакъв зеленчук, но тя е голяма скъперница. Помолих я да ми заеме малко лук, а тя: „Да ти заема ли? У нас в градината няма нищичко, няма дори гнила ябълка!“ Ето, сега аз мога да й заема не една, не десет, а цял чувал гнили ябълки! Ех, че смях ще падне, мое сладко мъжленце! - и тя целуна отново стареца по устните.

- Гледай ти, какви чудеса! - извикаха в един глас англичаните. - Работата отива от лошо по-лошо, а на тях все им е весело. За такова чудо не ти е жал и пари да дадеш.

И те наброиха на стареца четвърт крина жълтици, загдето той получи целувки вместо бой.

Това е цялата приказка. Аз съм я слушал още когато бях дете. Сега и ти я чу и знаеш, че „каквото стори дядо - все е хубаво“.

Водата като естествено хигиенично средство
14 Юни 2015 г. 11:28:07
Kiril Hinkov


Водата като естествено хигиенично средство

Джиу Джицу - водата като естествено хигиенично средство

Вестникарска статия от началото на 20 век. Превод: П.С. Попов

В старовременшна Япония самураите не обръщали внимание на лекарствата на врачките и жреците, които имали клиентела между народа.

Самураите, като лечително средство, употребявали някои треви, но като най-добър лек за усилване на организма считали водата; те се стараели да се не разространява това лекарство, тъй също както и Джиу Джицу, като гледали да го запазят само между рицарската каста. Много отдавна те открили, че използването на значително количество вода, чиста хладка, е извънредно полезно за здравето.

Количеството вода, която изпиват учещите се Джиу Джицу достига до един галон (пет бутилки) на ден.

Единственото нужно условие е да бъде водата достатъчно хладна и приятна за пиене. Всякакви води със сиропи и т.н. не се употребява от учещите се Джиу Джицу.

Допълнителни коментари към статията:

1/ Приемането на големи количества вода е показано само, ако човекът е физически активен и се поти достатъчно. При липса на движение неразумно увеличеното пиене на вода затруднява функцията на бъбреците. По този начин водата просто минава през системите и не съдейства на клетъчно ниво за храненето и метаболизма на тъканите.

2/ Основен похват на японските майстори на регулирането на тялото е ускоряването на метаболизма чрез горещи бани до глезените, коленете, кръста или врата, съчетано с пиене на чиста, хладка вода.

 

 

Мокусо - живот в природата на ума
22 Ноември 2015 г. 08:42:35
Kiril Hinkov


Мокусо - живот в природата на ума

Всяка тренировка по бойно изкуство започва и завършва с омиротворяване на ума (яп. мокусо). В превод моку означава тих, мълчалив, спокоен, мирен, а со - мисъл, мислене. Някои автори твърдят, че упражнението служи, за да подгрее съзнанието за сериозна, здрава физическа тренировка (\"warming up the mind for training hard\").
 
Практикуващите седят в традиционния японски седеж на колене (сейза). Гръбнакът е изправен, вратът продължение на гърба, брадичката леко прибрана. Ръцете лежат или на бедрата или задната част на едната китка лежи върху дланта на другата ръка. Добре е палците да не се допират един в друг. Очите са затворени.

В различните школи се преподават различни вариации на упражнението. Има два подхода за тези, които започват:

А. Вниманието следи дишането.
Следенето на дишането е основата на медитацията в бойното изкуство. По този начин вниманието се дисциплинира. Както строителят има нужда от отвес, за да види права ли е стената, медитиращият има нужда от похват, който да държи вниманието му будно. Периодично, когато умът се разсейва и потъмнява, този похват го връща в състояние на готовност.
В бойното изкуство времетраенето на вдишването и издишването е в съотношение  едно към две (1:2). Ако вдишваме 2 секунди, издишваме 4 секунди. В никакъв случай не се насилваме, за да удължаваме времето. Това може да натовари прекалено практикуващия.
Наблюдаваме въздуха, който вдишваме. Когато една бутилка се пълни с вода, пълненето върви отгоре надолу. Трябва да видим (усетим) как се пълни тялото ни и как дихателното движение достига до долната част на корема ни. Когато това стане, започва издишането. Коремът се свива, за да изтласка въздуха. Тялото постепенно се изпразва и се отпуска.
Вниманието ни има само 2 цели, да поддържа тялото неподвижно, в правилната позиция. Да следи дишането. Вратата се отваря и затваря, отваря и затваря.

Б. Вниманието се насочва към областта под пъпа с цел да се избегнат блуждаещите мисли. Не се опитваме да правим нищо специално. Просто стоим и се опитваме да се отпуснем. Нищо повече.
Добре е да се опитват и двата подхода. До голяма степен това зависи от настроението ни. Когато имаме нужда от дисциплина, следим дишането, за да изчистим вниманието си. Постепенно обаче, ние трябва да се научим да преминаваме към отпускане и освобождаване на вниманието.
………..
Медитацията на първоначалните етапи представлява наблюдаване на всичко, което минава през нашето съзнание. Просто наблюдаване. Съзерцание. Търсене на природата на ума.

Когато краката започнат да болят от седенето в сейза, се опитваме да останем неподвижни и наблюдаваме приливите и отливите на мислите и чувствата си. Търсете празното пространство между тях. И останете в него.

Практиката на Мокусо ни помага да опознаваме и овладяваме вниманието и състоянията си. Важно е мокусо да се практикува ежедневно, както и преди и след всяка тренировка по бойни изкуства.
......
\"Пръстът, който сочи луната, не е самата луна.\"
Никоя техника не е медитация.

 

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net