Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Рейхо – етикетът в бойното изкуство
03 Юни 2011 г. 21:13:56
Kiril Hinkov


Рейхо – етикетът в бойното изкуство

Въпросът за уважението и формалното му проявление  е първостепенен за бойното изкуство. В залата това се символизира най-видно от поклона (рей). При японските бойни изкуства ние се покланяме на ритуалната стена с портретите на учителите или олтара (камиза), покланяме се при влизането на татамито и излизането от него. Покланяме се на оръжието, при практика с оръжие. Покланяме се на нашите партньори и нашия учител. Почти през цялото време на тренировката.

Ако бойното изкуство има за цел да се учим да бием, всичко това изглежда безсмислено. Каква загуба на време, за да изядеш боя на улицата, докато се покланяш на някой!

Дожо, означава място на пътя или място за търсене на пътя.
Ако се търси истинския път, нищо в дожото не е случайно. Влизаме вътре и имаме цел. Заставаме, изправени и открити, абсолютно сами в психологически план. Стената пред нас е това, което търсим и това, което трябва да преодолеем. Страхът, гневът и предварителните очаквания са това, което трябва да забравим, за да можем да оценим правилно ситуацията. Вдишваме ситуацията, издишваме всичко излишно от нас, докато се покланяме. Вдишваме отново. Вече сме готови. Един поклон, три дихателни действия. Вдигаме сабята пред себе си. Обгръщаме я с вниманието си, покланяме се. Тя ще бъде нашия партньор и учител. Вече сме едно.

Рей - това е заншин.
Всъщност това, което ни пази, е будното внимание (заншин). То обхваща всичко и контролира дистанцията и наситеността на пространството около нас.

Да влезем в една ситуация, без да сме я оценили, е липса на уважение, внимание и дисциплина. Това означава, че с развитието си ситуацията ще стане много по-лоша за нас, просто защото сме влезли в нея, дори без да сме се огледали.

Буда казва, че всички същества и предмети съдържат в себе си Буда-природата. Дори и камъните. Да знаем, че утре можем да загубим всичко и да станем същите като този, когото презираме, поддържа вниманието будно. За да виждаме нещата такива, каквито са, трябва да се научим да не се отделяме от тях. Който се мисли за велик, пада от височината на величието си.

С израза на нашето уважение, поклонът и вниманието, ние правим контакт, който ни дава възможност за оценка и правилно, отговарящо на ситуацията, действие.

Уаби саби – да прегърнеш несъвършенството
31 Май 2014 г. 10:07:28
Kiril Hinkov


Уаби саби – да прегърнеш несъвършенството

Уаби  саби е термин, чрез  който се представя същността на японската естетика и дзен философия – несъвършенството, непълнотата и незавършеността правят нещата реални и автентични и носят истинската им красота.

Думата уаби има корен „уа”, който се отнася до хармония, мир, спокойствие и баланс. Първоначалното значение на думата е било тъжен, пуст и самотен, но постепенно тя е започнала да означава прост, нематериален, смирен по избор, съществуващ в хармония с природата. Някой, който е напълно себе си и никога не копнее да бъде нещо друго, обикновено е описван като уаби. Човекът, носител на уаби, е въплъщение на Дзен - доволен с много малко, свободен от алчност, леност и гняв. Той разбира мъдростта на скалите и скакалците.

Саби само по себе си означава "цъфтежа на времето."  И  загатва за естественото развитие, потъмняване, побеляване, ръжда, потушен блясък. Това е разбирането, че красотата е преходна. Значението на думата се е променило с течение на времето от древния смисъл  "да си пуст" към по-неутралния "да остарееш." Постепенно саби добива смисъла на удоволствие от неща, които са стари и избледнели. Появява се поговорката: "Времето е мило към нещата, но жестоко към хората."

Но как на практика да обединим  уаби, скромен и обикновен, и саби, ръждясал и остарял?
В ежедневния живот уаби саби вдъхновява минимализъм и пестеливост, които показват духа, разбирането и осъзнатостта на човека. Всички притежания се оценяват и сравняват отново и отново, като непотребните биват изхвърляни …

Докато останат само тези, които са необходими поради тяхната полезност и красота...
Видео - Tomiki Kenji sensei
05 Октомври 2010 г. 00:40:10
Kiril Hinkov


Видео - Tomiki Kenji sensei

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки".

"Сабаки" техниките дават възможност да се избегне директния сблъсък с противника и едновременно с това да се намери начин за дебалансиране или поразяване на уязвимите му места. 

Майстор Томики е един от най-известните ученици на създателя на Айкидо, Морихеи Уешиба, и на създателя на джудо Джигоро Кано.

 

Джакомо Леркаро за умствената молитва
14 Декември 2014 г. 20:35:51
Kiril Hinkov


Джакомо Леркаро за умствената молитва

О, Марийо, вложи в духа на всички читатели тези заключения, извлечени от учението на светците, и позволи те да станат за всички нас едно резултатно правило за живот!

1. Умствената молитва е обичайното необходимо средство за живота в съвършенство, а следователно и за вечното спасение на всички призовани към състоянието на съвършенство.

2. За да бъде постоянна и резултатна, умствената молитва трябва да бъде ежедневна в най-буквалния смисъл на думата.

3. За всички, ангажирани в активния живот, обикновено е необходим един час молитва; по-малко от половин час е недостатъчен за една ползотворна умствена молитва.

4. Дори и с цената на значителни жертви, молитвата трябва да се прави сутрин, преди началото на дейността за деня.

5. Нужно е да се избягва опасността молитвата да се превърне в навик за четене, придружено с малко или повече размишление.

6. Независимо дали се използва или не книга, точките за молитвата трябва да бъдат подготвени от предишната вечер; по време на самата молитва ползването на книга има само спомагателно значение в случаите на сухота.

7. Молитвата е изкуство; всеки, който все още не се е научил да прави молитвено размишление, трябва да избере метод, да го изучава и да го следва вярно, докато го овладее, молейки за помощ Светия Дух, Който е пръв учител в молитвата.

8. Човек трябва да дава точен отчет на духовния си ръководител за своята молитва; изповедниците и свещениците като цяло трябва да наставляват и водят душите към умствената молитва.

9. Човек трябва да се стреми да върви от молитвено размишление към афективна молитва и да се грижи да навлиза все по-дълбоко в нея, предоставяйки още от самото начало достатъчно време за деянията на волята.

10. Не трябва да изключваме молитвата на простота или някой друг по-голям напредък, който Бог ще поиска от нас според мярата на Своя дар на благодатта; напротив, всички наши желания и цели трябва да бъдат в съответствие с това, което е угодно Нему, и за Негова по-голяма слава.

Джакомо Леркаро, „Методи на умствената молитва”

Беседи за корените на зеленчуците от Хун Дзъчън
16 Декември 2010 г. 00:45:44
Kiril Hinkov


Беседи за корените на зеленчуците от Хун Дзъчън

Още с появата си в началото на XVII век сборникът с афоризми на Хун Дзъчън „Цайгънтан” има голям успех и през следващите столетия е многократно преиздаван, както като отделна книга, така и в състава на различни сборници с мъдрости, т.нар. „книги на доброто”.

Названието „Беседи за корените на зеленчуците” е повлияно от една сентенция на Уан Синмин, учен от епохата Сун: „Който може да сдъвка корените на зеленчуците, с всяка работа ще се справи.” Корените на зеленчуците (цайгън) осигуряват храната и живота на растенията, но най-често са безвкусни и неприятни. По същия начин, афоризмите в сборника разкриват основополагащи принципи на живота, които обаче никак не са лесни за следване.

Афоризмите на Хун Дзъчън синтезират в себе си мъдростта на три велики традиции – даосизма, конфуцианството и чан-будизма, като ги превръщат в нов, цялостен светоглед, в различни страни на една единна жизнена позиция.

По същото време известният философ Ли Джи заявява, че „не желае да подражава нито на Конфуций, нито на Буда, нито на Лаодзъ, а само се стреми само да стане самия себе си и нищо повече.” 

Надолу можете да прочетете някои от мислите на Хун Дзъчън.

*** *** *** *** *** ***
Често ни се налага в живота да изслушваме неприятни нам слова и да се занимаваме с неща, които не ни доставят удоволствие.
Но само така ще намерим точилния камък, на който ще изострим нашата добродетел.
А ако слушаш само това, което ти е угодно да чуваш, и разсъждаваш само за това, за което ти е приятно да мислиш, ще изживееш целия си живот тъй, сякаш си упоен от отровна отвара.

Когато духа силен вятър и дъжд се лее като из ведро, животните и птиците не се чувстват добре.
Когато слънцето свети ярко и ласкав ветрец полъхва, от дърветата и тревата лъха на бодрост.
Но разбери – няма ден, в който в живота на природата да няма съгласие.
И няма ден, в който сърцето на човека да не се изпълва с радост.

Сред тези, които се хранят с трици, има мнозина, които са чисти като лед и благородни като яспис.
Сред тези, които носят дрехи, разкрасени с дракони, и ядат от ясписни купи, има много такива, които са готови робски да прегъват гръбнак и да угаждат на другите.
Този, който пази чистотата на помислите си, трябва да умее да се отказва от сладкия залък.

На тясна пътека забави крачка и пропусни идващия срещу теб.
На трапезата изяж само една трета, а останалото дай на ближния.
Ето тайното учение как да бъдеш винаги щастлив на този свят.

За себе си вземи една част, на приятелите дай три.
За себе си запази поне трохичка от първичната чистота на сърцето.

В кръговрата на светския живот да отстъпиш крачка не е беда.
Отстъплението е залог за придвижване напред.
Да позволиш на другия да вземе твоята част – това е щастие.
На помощта на другия се крепи истинската помощ за себе си.

Най-голямата победа на този свят не заслужава и думица похвала.
Най-голямото престъпление на този свят не заслужава и думичка порицание.

Ако умея във всяко дело да прозра нещо навеки неосъществимо, то и самият творец на всичко съществуващо не ще може да ме накаже, а дори и боговете и духовете нищо не ще ми отнемат.
Ако се стараеш във всяка работа да довеждаш всичко до съвършенство и във всичко да стигаш до пълно задоволство, тогава ще станеш кораво сърдечен, а всичко наоколо ще ти навява тъга.

Ако, след като си се нахранил до насита, помислиш за храна, то даже и изискани ястия не ще пробудят апетита ти.
Ако, след като си удовлетворил похотта си, помислиш за любовни ласки, в теб няма да възникне желание да им се отдадеш.
Ето защо, хората често съжаляват за постъпките си, след като са ги извършили.
Но щом се отречем от съблазънта на онова, що виждаме във въображението си, тогава и помислите ни ще станат непоколебими, а постъпките – безупречни.

Не жадувай за успех в света.
Да не изпадаш в заблуда, това вече е успех.
Не търси благосклонност от хората.
Да не те възневидят – това вече е благосклонност.

Когато оценяваш изпадналите в затруднено положение, гледай за какво си мечтаят.
Когато оценяваш добилите почит и слава, гледай как те прекарват остатъка от дните си.

Подобава на богатите и знатните да бъдат великодушни и състрадателни, а те, напротив, са завистливи и безсърдечни.
Уж богати и знатни, а с поведението се ограбват и унижават сами. Как могат те да бъдат щастливи?
Подобава на просветените да скриват мъдростта си, а те, напротив, излагат я на показ пред целия свят.
Уж хора просветени, а страдат от ограниченост и тъпота. Как да не останат излъгани?

Ламтенето за имане не уврежда безнадеждно разума.
Нашите замисли и въображение – ето главните врагове на разума.
Звукът и цветът не скриват непременно истината.
Нашият разсъдък – ето какво изцяло скрива от нас истината.

Присъщо на хората е да се колебаят и да променят мнението си.
Пътищата на света са заплетени и опасни.
Гдето не можеш да минеш, трябва да умееш да отстъпиш една крачка.
Гдето можеш да минеш, пропусни другите напред.

При среща с нищожен човек не е трудно да бъдеш рязък, трудно е да не изпиташ отвращение.
При среща с достоен човек не е трудно да бъдеш почтителен, трудно е да бъдеш безупречно вежлив.

Който се покорява на демоните, предал е преди това сърцето си.
Обуздай сърцето си и всички демони в душата ти ще изчезнат.
Увлеченият от съблазните на света преди това се оставя да бъде увлечен от своите страсти.
Когато страстите са подвластни на човека, съблазните на света не ще докоснат сърцето му.

Когато даваш воля на желанията си, не се радвай на красивите вещи и не допускай да те увлекат.
Веднъж само да ги пожелаеш и на хиляда метра ще пропаднеш.
Когато мислиш за истината, не се страхувай от трудностите и не отстъпвай пред тях.
Веднъж да отстъпиш дори и крачка и ще бъдеш отхвърлен зад хиляди планини.

Загриженият човек се безпокои и за себе си, и аз другите, никога не остава безучастен. 
Равнодушният не се грижи ни за себе си, ни за другите, всичко му е безразлично. Достойният човек умее да съблюдава мяра.
Той не е твърде загрижен и не е твърде безучастен.

Той е богат, а аз съм с извисен дух.
Неговият чин е висок, а аз следвам дълга.
Достойният човек никога не позволява на силните на деня да го обвържат. Човешкото упорство ще надделее дори и над Небето.
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
Достойният човек дори по волята на самия творец на всичко съществуващо няма да възприеме да бъде такъв, какъвто сам той не желае.

Хората и се погаждат, и не се спогаждат помежду си, но може ли да се направи така, че всички да угаждат на един?
На всеки нещо му харесва, друго не му харесва, но може ли да стане така, че на всички да се харесва онова, което се харесва на един?
Сравнявай желанията си с желанията на другите и прави изводи – ето прост начин за помъдряване в този свят.

Само когато сърцето ти е изчистено от низости, можеш да започнеш четенето на книги и изучаването на древността.
Иначе, като узнаеш за една добра постъпка, ще ти се доще да извлечеш от нея изгода за себе си, а като чуеш едно умно изречение, ще ти се прище да оправдаеш пороците си с него.
Да учиш с такава нагласа е все едно „да даряваш оръжие на врага и да пращаш провизии на разбойниците.”

Скъперниците, дори и да са богати, мислят какво още им липсва.
Не им е дадено да разберат как така, безсребърниците са бедни, пък всичко си имат.
Честолюбивите хора се трудят, а удовлетворение не получават.
Не ще разберат те, защо хора, които не се хвалят със способностите си, се наслаждават на недействието и живеят за свое удоволствие.

Да не се равняваш в учението по великите мъдреци – значи да бъдеш роб на калема и плочата за писане.
Да си на държавна служба, а да не обичаш народа . все едно си откраднал дрехата и шапката на чиновника.
Да водиш учени разговори и да не се грижиш за поведението си – значи да се отдаваш на празно дърдорене.
Да се занимаваш с важни дела и да не мислиш за укрепването на добродетелта – значи да хвърляш прах в очите.

В сърцето на всеки човек има правдиво послание, но то е погребано под останките на овехтели книги.
В сърцето на всеки човек звучи един правдив напев, но го заглушават разпътни песнички и буйни викове.
Този, който е предан на учението, трябва да отмести всичко външно и в кръговрата на битието да съзре изначалното.
Само тогава ще разбере, че в живота има нещо истинско.

В ученето е важно да си съсредоточен, но трябва понякога да умееш да бъдеш и безгрижен.
Ако вечно си отказваш радости и веселие, то за околните ще бъдеш подобен на умъртвяващия дъх на есента.
Как тогава ще помагаш за живота на нещата?

Истинското безкористие не се излага на показ.
Който иска да се прослави като безкористен, го прави от сребролюбие.
Голямото майсторство изглежда безизкусно.
Който парадира със своето изкуство, само показва неумелостта си.

Когато на сърцето е светло, в тъмното подземие блестят небесата. 
Когато в мислите цари мрак, посред бял ден се плодят демоните.

Хората се радват на славата и високото положение,
но не знаят, че радостта от липсата на слава и високо положение е най-истинска.
Хората смятат, че да търпиш студ и глад и прискръбно, но не знаят, че да скърбиш, без да страдаш от студ и глад, е най-тежко от всичко.

Измъчваните от страсти души излъчват огън.
Те ще изпепелят всеки, който им се изпречи.
Лишените от милосърдие са хладни като лед.
Те ще замразят всеки, който срещнат.
Привързаните към вещите са подобни на застояла вода и гнило дърво, животът вече ги е напуснал.
Хора като тях никога не могат да сторят добро или да ощастливят някого.

С никакви хитрини щастие не ще добиеш.
Учи се в живота да намираш радост – това е най-добрият начин да привлечеш щастието.
С никакви старания не ще избегнеш бедите.
Пъди от себе си злобата – ето най-добрия начин да се държиш далеч от бедите.

В топлите дни всичко живо расте, в студа – умира.
Студените по душа не ще познаят радостта, дори, ако ги осени милостта на Небето. Само хората с топло сърце са способни да изпитат безграничното щастие и вечната любов.

Пътят на небесата е невъобразимо широк. Само малко да си помечтаеш за него и на сърцето ти става леко и просторно.
Пътят на човешките страсти е удивително тесен.
Само да стъпиш на него и пред твоя вечно ще се откриват бодливи треви и кални локви.

Бедите и радостите се втриват едни в други. Когато се втрият едни в други без остатък, ще се роди щастието.
Такова щастие ще бъде нерушимо.
Съмнението и вярата взаимно се поправят. Когато напълно се поправят едно друго, ще се появи знанието.
Такова знание ще бъде истинско.

Зрението и слухът са външните разбойници.
Желанието и помислите са вътрешните разбойници.
Необходимо е господарят да не им позволява да го приспят и спокойно да седи тържествено в главната зала на дома.
Тогава разбойниците ще се превърнат в слуги.

Подухне вятър и бамбукът зашуми.
Утихне вятърът и бамбукът замлъкне.
Летящата гъска се отразява върху повърхността на спокойното езеро.
Щом отлети гъската и сянката й върху водата ще изчезне.
Достойният човек размишлява за делата, когато те са пред него.
Делата отминават и съзнанието му остава пусто.

Когато съзнанието се пробужда, разбираш, че дори попаднал в плен на страстите, можеш да излезеш на пътя на истината.
Пробуждането дарява способността да виждаш всичко все едно го съзираш за първи път.
Ето загадката за това, как бедата носи щастие, а смъртта връща към живота.
Не е лесно да я решиш.

В покоя мислите се пречистват и ти виждаш истинската същност на сърцето.
В недействието духът става податлив и ти ще познаеш истинския извор на сърцето.
В безметежността помислите стават дълбоки и ти ще узнаеш истинската природа на сърцето.
За да можеш да съзреш сърцето свое и да се докоснеш до истинното, няма нищо по-добро от тези три състояния.

Покой сред покоя не е истински покой.
Само когато постигнеш покой насред движението, наистина ще постигнеш небесната природа.
Веселие насред веселието не е истинска радост.
Само когато постигнеш радостта посред скръбта, ще разбереш с какво живее сърцето.

Ако Небето ме лиши от щастие, аз ще запълня празнотата с величието на своята добродетел.
Ако Небето ме застави да се трудя до изнемога, ще му противопоставя възвишеността на своето сърце.
Ако Небето не ми даде успех, аз ще се домогна до него, като вървя по своя път. Какво тогава може да ми стори Небето?

Когато човекът от простолюдието се грижи за добродетелта и оказва благодеяния, той е канцлер без титла.
Когато придворният се ползва от властта за користни цели и търгува с добрини, той накрая става бедняк с висок ранг.

Добродетелта на предците е това, което съм получил от тях в наследство.
Не трябва да се забравя, колко трудно е било да бъде натрупана тя.
Благополучието на потомците е това, което започва от мен.
Не трябва да се забравя, колко лесно е да се пропилее то.

Ако ти си доволен в душата си, нищо не ще ти липсва в Поднебесната.
Ако в душата ти цари безметежност, нищо в Поднебесната не ще ти се стори враждебно.

Когато животът се развива напук на желанията ни,
светът около нас е подобен на лечебни игли и целебни отвари – той незабележимо ни лекува.
Когато не срещаме съпротивление,
светът около нас е подобен на наточени бойни секири и остри алебарди – той полека-лека ни ранява и убива. 

 

 

Сенсей
15 Юли 2017 г. 01:41:53
Kiril Hinkov


Сенсей

Копирано от блога на Самурай:
http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=27699&st=45

“Основното различие между японските кендоки и чужденците, според Kazutoshi сенсей, е не в техниката, а в отношението. Когато играе с корейци например, сенсей чувства, че те имат добра техника и могат да удрят бързо, но това ги кара да чустват себе си значими и важни. При тях липсва атмосферата на ученик. Тъй като имат добра техника, те смятат, че са силни и знаят достатъчно. В такъв случай сенсей се "затваря" и не им разрешава да направят нищо. Обикновено е обратно - сенсей играе така, както е най-добре за ученика. Стреми се да го накара да удари хубав удар и играе така, че да го предизвика. Даже човек да няма толкова добра техника, но играе с всичка сила и хвърля тялото си в атаката без да мисли за това, че може да бъде ударен, сенсей чувства, че той има истинско желание да учи. Затова му отговаря, стараейки се да създаде възможно най-благоприятна за него ситуация. В случая с корейците обаче, надменното им отношение кара сенсeите да се държат по друг начин и така те сами спъват развитието си и не могат да израстнат.”

Tsuchida сенсей задава въпрос на Kazutoshi сенсей: "Много хора искат да участват в шиай (състезателни схватки), въпреки че са още начинаещи. Това добре ли е? Добър път ли е?"

Kazutoshi сенсей отговаря: "Не е добре, защото след това тяхното кендо се смалява във всякакъв смисъл. Ударът им е малък, сърцето им е страхливо. Всяко действие, което произлиза от нагласата, че да печелиш е най-важното нещо, само влошава твоето кендо вместо да го подобрява. Но ако можеш да отидеш над това, ако за теб победата и загубата изгубят значение и остане само желанието да учиш и да развиваш своето кендо - тогава всичко, което произлиза от такава нагласа е добро. Ако можеш да мислиш "ще играя шиай като кейко, ще удрям хубав удар", тогава шиай е полезен, кейко е полезно, всичко е полезно. Но първо създай такъв ум, после участвай в шиай."

 = = =   = = =   = = =   = = =

Думи на Сауада Ханае, преподавателка по нагината:
”Ние можем да разберем кога един ученик се надценява. Ако някой тренира със самовлюбеност, ние ще го видим. Когато някой тренира от сърце, ние също ще го забележим. Ние награждаваме тези, които тренират всеотдайно, като им казваме, че го знаем. Тези, които казват: "Аз тренирах усилено днес. Аз съм добър" не получават награда. Изявата на духа е наша грижа. Веднъж достигнато, това състояние никога не те напуска. Ти трябва да можеш и двете ши и уке - победа и загуба. Само едната част не е достатъчна. Можеш да практикуваш, защото имаш противник. Не можеш да кажеш, че си добър в това преди да овладееш особения вид духовен обмен, печаба – загуба, с противника ти. Ти само си мислиш, че си добър. Аз преподавам, призовавайки духа на учениците ми. Независимо дали ги уча на ката или нещо друго, аз винаги предизвиквам техният дух. Ако те не минат по този път, те никога няма да овладеят истинските неща.”

„Ти мразиш да губиш нали? Но само чрез загубата можеш да разбереш, какво е да победиш. Имаш нужда да загубиш, а след това да изследваш чувствата си. Трябва да осъзнаеш : "Ето това е чувството когато губя". Същото трябва да направиш и когато победиш. Ако не знаеш, какво е чувството, когато победиш и когато загубиш, ти не можеш да спечелиш. Ако не можеш да печелиш, не можеш и да губиш. Това е много важно в бойните изкуства. Хората грешат, като си мислят че някой е победил, защото може да прави една или друга техника. Това е само удряне по някого. Способността да изправиш духа си срещу противниковия дух и да победиш, не е нещо, до което можеш да се докопаш по-рано от десет двадесет години тренировки. Това не е лесно да бъде направено. Това е нещо, което можеш да разбереш след дълги всекидневни тренировки. Преди време имах една ученичка, която беше надменна и аз винаги й бях ядосана. Не я беше грижа за духа на противника й. Тя мислешер че превъзхожда всички и се държеше, сякаш тя единственно знае всичко. Това само показваше, че не го може. Тъй като и ти и противникът ти имате едно и също ниво, не е възможно да правите техниките правилно. Дори и да имате блестяща техника, ако не разбирате духа на противника, вие правите техниката само външно. Когато сте заедно, вие трябва да помагате на партньора си. Ако не помогнете, партньорът ви никога няма да напредне, а ще стои на същото ниво.”

=== === === === ===

„Тези, които удрят, трябва да са много внимателни, а тези, които получават удара, да могат да прощават.”

=== === === === ===

Eдин мениджър ще гони приходи, това е целта му, един треньор ще гони високи спортни резултати, защото това е целта му. Един сенсей възпитава в пътя на меча, защото това е целта му. Ако си в клуб, ръководен от мениджър, ще донесеш приходи на клуба. Ако си в клуб, ръководен от треньор, ще донесеш победи на клуба. В клуб с учител по кендо ще трябва да тренираш редовно без определена цел - тогава сенсеят ще е доволен, защото такъв е пътя на меча.
http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=61

 

Борис Грамчев, ODESSOS CONSULTING GRUP ©
Борис Грамчев, ODESSOS CONSULTING GRUP ©

Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.