Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Чадо - Пътят на чая
19 Юни 2017 г. 00:43:17
Kiril Hinkov


Чадо - Пътят на чая

„Мирът може да се разпространи, като предложим другиму чаша чай.”

Свободни извадки и бележки от книгата „Пътят на чая – духовност и начин на живот” от Сен Сошицу, петнадесети велик майстор на школата по чай „Урасенке”.
Както и от лекцията на Криси Прахова, преподавател по чайна цермония от школата „Урасенке”, изнесена на 06 март 2016 г. в доджото на карате клуб Лотус, гр. Мездра.  

На обикновения акт на поднасяне на чай и на неговото приемане с благодарност се основава един начин на живот, наречен Садо или Чадо - Пътят на чая. С поднасянето на чай, съобразно чайния етикет, се влиза във взаимадействие с различни аспекти на религията, етиката, естетиката, философията, реда и взаимоотношенията между хората ....

Човекът, който се занимава с Чай, се учи как да планира своите действия, как да подбира подходящия момент и да прави паузи, как да цени обноските и да прилага всичко това в ежедневието. Всички тези умения са насочени към обикновения процес на поднасяне и приемане на чаша чай и се прилагат с една единствена цел - да осъществят покой на съзнанието при общуването със себеподобните на този свят.

История на чая в Япония

Практиката да се пие зелен чай на прах е била пренесена в Япония през дванадесети век от монаси, които се завръщали от обучение в големите дзенски манастири в Китай. За тях чаят бил помощно средство при медитацията, лекарство и начин за разпространение на дзен. Около двеста години по-късно сред аристокрацията и в двора на шогуна вече се организирали състезания по дегустация на чай и залагания за отгатване на най-висококачествения чай, придружени от пищни банкети, външен показ на богатство и власт. Обикновените хора също организирали свои сбирки за приготвяне и пиене на чай.  

В края на 15 век под влияние на дзен будизма, процедурата по приготвяне на чай била опростена, а поднасянето започнало да се извършва в по-малки стаи с минимален брой прибори, в по-строга, семпла и непретенциозна атмосфера. Появила се идеята, че поднасянето на чай е нещо много повече от изтънчен и елегантен ритуал.

Разнообразните стилове за приготвяне на чай били обединени и систематизирани от Сен но Рикю (1522 – 1591) и по този начин той се превърнал в основоположник на това, което днес е известно като Път на чая.

Принципи на чайната церемония

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа:
хармония (和–«Ва»), уважение (敬–«Кей»), чистота (清–«Сей») и покой (寂–«Джаку»).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен – нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението.
Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл обаче този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на на всички хора, с които се срещаме, и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, можр да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможностда се усети чистата и свята същност на нещата, човека и природата.
Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа,  което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю.
Отговорът гласял:
Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята, така както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.
Ученикът, някак си незадоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо от чак такава голяма важност, че да се смята за секрета на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“
А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение, или забавление, той е по-скоро начин на живот със силно изразен естетически, етически и нравствен характер. Освен това историята на Пътя на чая може да се разглежда като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.  

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация, докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.”

„Забрави срама.
Трябва да питаш другите и да се учиш от тях.
Тъкмо това е пътят към усъвършенстването.”

"Традицията предполага
да започнеш да учиш от едно
и да познаеш десет,
а после да се върнеш от десет
до първоначалното едно."

Сен но Рикю

За повече информация относно чайната цермония в България посетете сайта:
http://urasenke-bulgaria.net 

 

 

        

 

Комуникацията
25 Декември 2015 г. 00:39:17
Kiril Hinkov


Комуникацията

Теорията на комуникацията предлага интересни възможности за предвиждане на отношенията между страните в комуникацията. Както и за предвиждане на различни аспекти на тези отношения.

Ако страната А инициира комуникация с посока страната Б, първата възможност е да не получи никакъв отговор или реакция. Това означава, че сигналът (наричан още поглаждане) може да не е възприет или разбран. Поглаждането може да бъде вербално или невербално.

И така, нашата опростена практическа теория на комуникацията казва, че няма смисъл от повече от три неуспешни опита за комуникация. Или трябва да се потърси друг, разбираем за страната Б, начин за комуникация или да се зарязва въпросната комуникация.

Втората възможност е страната Б да отговори на поглаждането. Това означава, че първият цикъл на комуникацията е успешен. Имаме поглаждане и обратно поглаждане в отговор.

Пример 1.

Представете си, че страната А продължи да подава първоначални поглаждания към страната Б, а тя продължава да отговаря на всяко от тях.
А: Здравейте.
Б: Здравейте.

А: Как сте днес?
Б: Добре.

А: Радвам се. Хубаво време, нали?
Б: Да, приятно е.

А: Към магазина ли отивате?
Б: Да, трябва да си купя репички.

А: Ооооо, и аз обичам репички.
Б: (Тишина)

или

Пример 2

Началник: Направи това!
Подчинен: Изпълнено е.

Началник: А сега това!
Подчинен: Готово.

Началник: А сега третото!
Подчинен: Изпълнено е.

Вероятно ще изглежда, че всичко с тези комуникации е наред. Но всъщност това не комуникация, защото по определение цялостната комуникация изисква равнопоставеност на двете страни или, ако искате, интерес и от двете страни.

Цялостната комуникация има следната схема А => Б, Б => A

Тя има 2 цикъла с начален инициатор всяка от страните.

Как биха изглеждали предните примери, представени чрез модела на цялостната комуникация, имаща два завършени цикъла?

Пример 1.

А: Здравейте.
Б: Здравейте.

А: Как сте днес?
Б: Добре. А вие?

А: Радвам се. Аз съм идеално. Времето е хубаво днес, нали?
Б: Да, приятно е. Обичам да се разхождам в такова време, а вие?

А: Да, разбира се, кой не обича? Към магазина ли отивате?
Б: Да, трябва да си купя репички.

А: Ооооо, и аз обичам репички. Какво съвпадение ....
Б: Че какво им харесвате толкова? Аз ги купувам, щото заекът ми ги яде.

Пример 2.

Началник: Направи това!
Подчинен: Изпълнено е. Дали одобрявате резултата?

Началник: Да, не е зле, но другият път, моля, допитай се до мен, можеше да направиш грешка. А сега направи това!
Подчинен: Почти съм готов. Може ли само да одобрите проекта, внесох малко творчество.

Началник: Не, не, това е твърде смело, искам нещо по-резервирано, ограничи се до ..... А после свърши третото, там можеш да се развихриш.
Подчинен: Благодаря, това ме радва ......

 
Простото наблюдаване на циклите на комуникацията и на инициаторите и реда на поглажданията показват инициативата и интереса в една комуникация. Числото 3 е ключово в теорията.

- Ако три пъти започнеш комуникация, а нямаш отговор, забрави тази комуникация.

- Ако 3 пъти започнеш първи цикъл на комуникация и получиш отговор, но страната Б не извършва никакво начално поглаждане, вероятно тя отговаря, за да не бъде неучтива, но интерес за комуникация няма.

Няма смисъл от повече опити. Или трябва да сменим тактиката, за да предизвикаме интерес, който да се прояви с начално поглаждане от другата страна, или, по-добре да не нахалстваме. Резултатът ще бъде съпротива или бягство.

Изследването на комуникационните цикли има и някои други интересни моменти. Ако между страната А и страната Б има чудесна двустранна комуникация и изведнъж възникне зависване по някоя тема, това означава, че темата е проблемна. Вероятно за разрешаването на проблема, ще бъде нужно страната А да настоява, за да получи отговор. Страната А трябва да използва добрата комуникация по други въпроси и да получи свободна двустранна комуникация и по болната тема.

По този начин проблемът между страната А и страната Б ще бъде решен. Между тях няма да има зависнали линии на комуникация, което означава, че те ще могат да намерят удовлетворително решение и за двамата. Дори и, ако това е дадената тема да не се обсъжда и повече да не се кахърят, заради нея.

Психолозите смятат, че много от психическите проблеми на хората произлизат от това, че те все още поддържат в себе си, в душата и ума си, незатворени линии на комуникация.

Отговорът, който винаги си чакал от първата си любима.

Признанието, че си постъпила правилно тогава.

Несигурността дали нещо е трябвало да стане преди 20 години и страха да се обадим, за да проверим и повече да не се тормозим.

Зависналите линии на комуникация последователно трябва да се връзват отново. А цялото това нещо, трябва да ни доведе до възможността ТУК и СЕГА да не оставяме нито един зависнал въпрос за утре или за бъдещето. А ако има такъв, да знаем какво чакаме. И да го правим с радост и доволство от живота. Докато комуникираме с останалия свят.

Идеи за поста са взети от Ерик Бърн – „Хората, които играят игри” и „Игрите, които хората играят”, както и от „Дианетика 55” на Л.Рон.Хъбард.

Джае Шин Ю за осморния път на будизма
11 Март 2017 г. 00:21:49
Kiril Hinkov


Джае Шин Ю за осморния път на будизма

Животът е страдание. Съществува причина за него и възможност за освобождаване от него. Oсморният път на Буда води до прекратяване на страданието.

1. Правилно виждане / разбиране   
2. Правилно намерение / мисъл   
3. Правилна реч   
4. Правилно действие   
5. Правилно изкарване на прехраната   
6. Правилно усилие
7. Правилно осъзнаване   
8. Правилна концентрация   

Когато съзнанието е фокусирано върху дихателното движение на долната част на корема, се налага да правим мисловно усилие, което е „правилно усилие”. Поради това умствено усилие, ние можем да бъдем напълно осъзнати за движението там, което е „правилно осъзнаване”.

Когато умът се фокусира върху движението на долната част на корема, той се концентрира там за момент. В този момент концентрацията става постоянна и продължителна, по-силна и по-дълбока. Тази концентрация е „правилна концентрация”.

Състоянието на ума, което го води към обекта на медитацията е „правилна мисъл”. По този начин умът става добре концентриран върху обекта на медитацията, движението на долната част на корема, и после, прониква в истинската природа на физическия процес на движението. Знанието и разбирането на това, като естествен процес, е „правилно разбиране”.  

Докато сме заети с дихателна медитация, ние се въздържаме от грешна реч, грешни действия и грешен начин за осигуряване на прехраната. Това означава, че включваме три фактора. С „правилни реч, действие и прехрана” като движение, ние сме внимателни в мисловния и физически процес и развиваме осморния благороден път. 

Когато развиваме осморния път, ние премахваме погрешното виждане чрез силата на „правилното разбиране” и можем да навлезем в потока, което е първа стъпка към просветлението. Приеми това в сърцето си, за да достигнеш пълния потенциал на човешкото същество.  

Дъхът се движи, но този, който познава дишането, не се движи. И сърцето разбира: „Тялото се движи, светът идва и си отива, но не отива абсолютно никъде.” Раждането и смъртта свършват. 

Четирите божествени състояния на съзнанието
06 Септември 2010 г. 01:07:19
Kiril Hinkov


Четирите божествени състояния на съзнанието

Според будизма щастието е невъзможно без достигане на четирите божествени състояния на съзнанието:
 
Метта – стремеж да направиш другите щастливи и способност за действена любов, за правене на добро.
 
Каруна – състрадание към всички страдащи и стремеж да се облекчи страданието им.
 
Мудита – радост за тези, на които е провървяло, отсъствие на завист.
 
Упекха – приемане на хората такива, каквито са, без предразсъдъци и предубеждения.

 

 

 

                                              "Самопознанието носи щастие."

 

Правила на сайта
29 Септември 2017 г. 17:23:33
Kiril Hinkov


Правила на сайта

Отказ от отговорност

Всички материали на сайта www.kyokuten.net са предоставени само с информационна цел.

Преди да започнете тренировки по каквото и да е бойно изкуство или програма от физически упражнения за подобряване на здравето, е необходимо да се консултирате с вашия лекуващ лекар.

При тренировките по бойни изкуства и различни упражнения за регулиране на тялото, в зависимост от индивидуалните особености на практикуващия, са възможни най-различни реакции на организма. Абсолютно задължително е, те да се обсъждат с напреднали практикуващи, запознати в дълбочина със съответната система, както и с лекуващия ви лекар или екип от лекари. Ако имате някакви специфични заболявания, е необходимо постоянно измерване на показателите, определящи моментното ви състояние и съобразяване на практиката с тях.

Единствено по този начин, чрез съвместяване на субективния и обективен опит, ще можете да се възползвате оптимално от практиката на бойното изкуство и да подобрите състоянието на организма и самочувствието си.

Кьокутен.нет не носи никаква отговорност за ефекта от опитването на упражнения, техники, похвати, действия, съвети или мнения, описани на сайта. Практикуването на бойни изкуства и упражненията, свързани с тях, е потенциално опасна дейност, която има за цел да доведе трениращите до върха на техните възможности. 

С ползването на информация от сайта вие потвърждавате, че разбирате добре горните твърдения и поемате отговорността за резултатите от всяка техника, съвет или метод, прочетени тук. Вие носите пълната отговорност за вашата сигурност, разбирате и поемате всички рискове, свързани с тренировката на бойни изкуства и упражнения.

Поемайки тези рискове, вие освобождавате от отговорност авторите, създателите и сътрудниците на този сайт за всякаква вреда или злоупотреба с информация, съдържаща се на сайта.

*** *** *** *** ***

Правила на сайта

Не бъркай "думи" с "дела".

Знай, че носиш отговорност за действията си и никой не ти е виновен.

"Трябва" не съществува.

Върви, бори се, търси и не падай духом.

Спокойствие и само спокойствие.

Което пречи, трябва да се махне.

 

 

Дарбата да се страхуваш от Гавин де Бекър
31 Март 2013 г. 22:23:30
Kiril Hinkov


Дарбата да се страхуваш от Гавин де Бекър

Човешкото насилие, от което се боим и наричаме „произволно” и „безсмислено”, не е нито едното, нито другото. То винаги има цел и смисъл, поне за извършителя.

Всяка мисъл се предшествува от възприятие, всеки импулс – от мисъл, всяко действие – от импулс. Човекът не е толкова уединено същество, че поведението му да е незабележимо, а постъпките му – неуловими. Всички въпроси на живота могат да намерят отговор. Дали някой, който ме притеснява, ще се опита да ми навреди? Ще прибегне ли към насилие служителят, когото трябва да уволня? Как да постъпя с някой, който не ме оставя на мира? Как трябва да се реагира на заплахи? Какви заплахи могат да дойдат от непознати хора? Как можем да сме сигурни, че детегледачката няма да напакости на детето ни? Как да знаем дали някой от приятелите на детето ни не е опасен? Дали собственото ни дете не проявява признаци на бъдещо поведение на насилие? Как мога да помогна на любимите си хора да са в по-голяма безопасност?  

Единственият, най-важен инструмент на предвиждането са индикаторите, предшестващи инцидента – онези различими фактори, които се случват преди предвиждания краен резултат. Стъпването върху първото стъпало на една стълба е значим индикатор, предшествуващ изкачването на стълбата. Още по-значим индикатор е стъпването върху шестото стъпало. И понеже всяка човешка постъпка се разиграва два пъти – веднъж в мисълта и втори път, докато се изпълнява, - може да се каже че идеите и импулсите зад всяко действие, са индикатори, предшестващи инцидента.

Интуицията е крайъгълен камък на сигурността. Коренът на тази дума е tuere пазя, защитавам. Любопитството е начинът, по който отговаряме, когато интуицията прошепне: „Тук има нещо.”

Рядко се срещат експерти, които съчетават опит, уважаване на собствената си интуиция и любопитство. Ние постоянно преценяваме хората интуитивно и доста внимателно, но съзнателно им обръщаме внимание, само ако има причина за това. Ние виждаме всичко, но не обръщаме внимание на повечето от видяното. Следователно, когато нещо специално ни порази, трябва да му обърнем внимание. За мнозина това е мускул, който те не тренират.    

Ако усетим, че някой е в особеното състояние, когато преценява риск, ние  също заставаме нащрек. Никое диво животно на света, внезапно обхванато от страх, няма да разпилява енергията си с мисълта:”Това вероятно не е нищо сериозно.” За разлика от всяко друго създание на земята ние предпочитаме да не се вслушваме, дори да пренебрегваме сигналите за оцеляване. Психичната енергия, с която за всичко търсим невинни обяснения, би могла да се прилага по-ефикасно за извличане на ценна информация от околната среда.

Разумно ли е да знаем повече за причината, поради която един мъж си купува определена марка лосион за бръснене, отколкото знаем за причината, поради която си купува пистолет? Процесът на интуицията действа, макар и не толкова успешно, колкото главния му съперник – процеса на отричането.

Във всеки от нас има потенциал за насилие, променя се само схващането ни за оправданието му. Антрополозите отдавна търсят различията между хората, но всъщност разпознаването на сходствата най-точно ни позволява да предвиждаме насилието. Когато приемем, че насилието се извършва от индивиди, които обичайно изглеждат и се държат като всички хора, ние заглушаваме гласа на отрицанието, който казва: „Този човек не прилича на убиец.” С разума си можем да определим един човек като безопасен или зловещ, но възприятието ни върши по-добра услуга за оцеляването.

Когато учени наблюдават птица, която чупи яйцата си, не казват: „А, това никога не се случва, тази птица е чудовище.”По-скоро правят извода, че ако тази птица го е направила, и други птици може да го правят и, следователно, в природата трябва да има някаква целенасоченост, някаква причина, някаква предвидимост.    

„Който се бори с чудовища, трябва да внимава постепенно сам да не се превърне в чудовище. Защото, когато гледаш дълго в бездна, бездната също гледа в теб.” Ницше

Едно от нещата, което действително предопределя проявата на насилие и престъпност, е насилието в детството. В детството си 100% от серийните убийци са били малтретирани чрез насилие, пренебрегване или унижаване..... Трудното детство не е извинение, но обяснява много неща – това се отнася и за вашето детство. Като мислите за това и се самоанализирате, ще развиете умения да предвиждате действията на околните. Питайте се и си отговаряйте - защо правите онова, което правите?    

„Учете се да гледате и по този начин да избягвате всички опасности. Както мъдрият стои настрана от бесните кучета, така и вие не бива да се сприятелявате със зли хора.” Буда

Престъпникът, който се изправя лице в лице със своята жертва, умело и пречи да усети сигналите за оцеляване, но самият начин, по който ги скрива, може да го разкрие. 

- натрапено обединяване – интимничене, фамилиарничене;

- чар, приветливост, сръчност и сладкодумие;

- прекалено много подробности – при всеки вид измама, главното е вниманието ни да бъде отвлечено от очевидното;

- изплащане на дълга с лихвите - правене на услуга, която кара жертвата да се чувства задължена и несигурна;

- слагане на етикет – даване на леко неодобрително прозвище или оценка, което кара жертвата да иска да ги опровергае чрез действията си. „Знаете ли, вие сте прекалено горделива. Защо не искате да Ви помогна?”

- непоискано обещание – „Само оставям тези неща и си тръгвам.”

- пренебрегване на думата „не”. „НЕ” е дума, по която никога не бива да се водят преговори. Онзи, който се прави, че не я чува, просто се опитва да ви постави под контрол или не иска да загуби контрола. Научете се да казвате твърдо и категорично КАЗАХ „НЕ”!!!

Всички престъпници търсят някой, който е уязвим и би им позволил да го контролират.

Мъжът, който в подземния паркинг заговаря жена, докато тя слага покупките си в багажника на колата и й предлага помощ, може да е порядъчен и благороден човек, а може и да взема „интервю”. Жената, която трепне леко, изглежда изплашена и смотолеви ”Не благодаря, мисля, че ще се справя”, може да е жертвата му. И обратно, жената, която се обърне към него, вдигне ръце, за да го спре, и направо каже „Не желая помощта ви”, по-рядко може да е неговата жертва.

Вие можете да контролирате реакциите си към тестовете, на които ви подлага „интервюиращият” престъпник. Ще влезете ли против волята си в разговор с непознат? Можете ли да бъдете манипулирани от чувство за вина или от усещането, че дължите нещо на някого, защото ви е предложил помощта си? Ще се подчините ли на нечия воля само защото той го иска, или ще станете още по-твърди, когато усетите, че някой се стреми да ви контролира?

И най-важното .... ще обърнете ли внимание на интуицията си?  

Тя винаги се задейства в отговор на нещо конкретно и винаги ви мисли доброто. Затова направете си труда да видите опасността, когато съществува. Ако няма опасност, не губите нищо и дори давате нова разграничителна способност на интуицията си, за да не ви тревожи при подобна ситуация. Интуицията постоянно се учи и , макар че от време на време може да вдигне лъжлива тревога, всичко, което съобщава, е значимо.

Интуитивният сигнал от най-висш порядък, който е най-настоятелен, е страхът. В него винаги трябва да се вслушвате. Следващото ниво е опасението, следвано от подозрението, колебанието, съмнението, вътрешното чувство, предчувствието, любопитството. Има още глождещи чувства, упорити мисли, физически усещания, учудване и тревожност. Общо взето, те са по-малко настоятелни. Ако приемете тези сигнали с отворено съзнание, когато се появят, ще разберете, как общувате със самите себе си. И когато дойде времето, вслушайте се в мъдростта, която идва от самите вас. Чрез нея вие можете да направите предвиждания за своите взаимоотношения, които определят качеството на живота ви.

Откъси от книгата "Дарбата да се страхуваш" на Гавин Де Бекър.


Снимка: Интернет

Изречения

от Джелаледин Руми (1207 - 1273)

Извадки от една невероятна книга, която всеки трябва да прочете.



 

 

 

Седемте съвета на Мевляна.
В щедростта и помощта бъди като река.
В състраданието и милосърдието бъди като слънце.
В прикриването на недостатъците на другите бъди като нощ.
В яростта и раздразнителността бъди като мъртвец.
В смиреността и скромността бъди като като земя.
В снизходителността бъди като море.
Или изглеждай, какъвто си, или бъди, какъвто изглеждаш.

Ех, братко мой, ти целият си мисъл. Останалото представлява кости и тъкани. Ако мислите ти са като рози, значи си розова градина. Ако си като бодил, значи си градина с бодли.

Не бъди капка, а стани море. Щом ти липсва морето, тогава счупи капкомера.

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Търси в себе си всичко, което пожелаеш! Вътре в душата ти има душа, нея търси! В твоята планина има съкровище, него търси! Ако търсиш странстващия мъдрец, то не го дири извън себе си, а в собствената си личност!

Непредпазливостта се състои от непредвидливост и разкаяние.

Всеки език е завеса пред душата. Когато тя се раздвижи, се достигат тайните.

Осъзнай се, кажи неизречени слова, та светът да се обнови! Думата ти трябва да е такава, че да премине отвъд границата на света. Какво е граница и какво е мярка? Не бива да знае!

Първо ти е нужен съсед, а после мисли за дом.

Ако имаш сърце, върви и си потърси другар със сърце.

Дори чувството да може да разбере чутите думи, знай, че в ухото има глухота за невидимото.

Първо изгони мишката, после събирай пшеницата.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Когато маята се развали, не признава нито срам, нито позор.

Ако се ядосваш и таиш злоба при всяко притеснение и трудност, тогава как би се превърнал в огледало, без да те полират?

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Медът е сладък във всяка уста.

Ако някой желае нещо, то и душата на желаното нещо го желае, увлича се по него.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Няма нужда от онзи, който все се изразява чрез слова …. 

Търпението вдига покривалото пред очите,откривайки гръдта, придава стойност и чест.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти, отвори го.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Умът казва: Тук разбиращият е по-безсилен с неразбиращия.

Ухото има свойството да променя качествата, а окото – да променя битието.

Ако ухото съзре истината, то, то е око. В противен случай се е отнесло в клюки.

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.  

Всяко нещо заема онази форма, която заслужава.

Осъзнай се, недей да се занимаваш с всеки купувач. Лошо е да обичаш две любовници.

Майка ти е твоята личност, а умът ти е баща ти. Отначало умът е причина за трудностите, но накрая се стига до облекчение.

Знание се добива чрез думи. Занаят се учи чрез работа.

Ако някой изпадне в остър глад, всяка част от неговото тяло започва да се обновява.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Човек е съставен от личността, останалото е кожа. А око наричат онова око, което вижда другаря.

Първо идва идеята, после работата. Открай време на света така повелява сътворението.

Външността е завеса за разбирането на смисъла. Премини през седефа и извади перлата. Обаче не във всеки седеф се съдържа перла. Ти погледни във всеки един.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Не търси убежище в знанието и вярата. Без да изгориш, не можеш да видиш с очи и да достигнеш до увереността. Ако и ухото започне да вижда, окото започва да внимава, иначе думите остават само в ухото.

Да отидеш с празни ръце на посещение при приятел, е като да отидеш без пшеница в мелница.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Избягвай от лъжливия лек, нека твоята мъка е твоето лекарство, нека те успокои.

Тъй като любовта е предана, тя купува предан човек. Не поглежда неверния.

Бъди дете на времето. Да се казва „утре” не е условие на пътя.

Ако душата ти няма влечение към нещо, какъв е смисълът да се търпи? Ако не съществува враг, каква е нуждата от войска?

Бог първо докосва устните на човек до всеки занаят и всичко поискано, кара го да усети вкуса на това нещо.

Бог е дал на човека амбиция да тегли половинките на късовете до четирийсетата си година и по този начин човек съзрява.

Не търси вода! Примири се с жаждата, за да се раздвижи водата, която ще дойде за теб отгоре и отдолу.

Както водата подлъгва жадния, така и правилната дума дарява сърцето с наивност.

Умният човек вижда резултата предварително, а глупакът накрая.

Ако не усещаш никаква миризма от душата, разпознаваща хората по лицата, ако не притежаваш тази способност, тогава върви и се опитай да добиеш съзнание, което разбира от миризми.

Птичката, която не е привикнала към зоб, се храни на случайни места, там яде зърна. Те й стигат и никакъв капан не може да я улови.

Щом има злополука, пространството се стеснява. Макар наляво и надясно да съществуват хиляди пътища и стотици изходи, всички те се затварят заради нещастието.

Времето не знае що е безвремие.

Никой не кара човека да лети, а слепия – да вижда.

Пристигнахме голи, облякохме се, съблякохме се и си тръгнахме.

От кого бягаме, от себе си ли? Какво невъзможно нещо!

Тялото е като дреха за духа. Остави облеклото, а търси онзи, който го облича.

Направиха всеки отговорен за някаква работа и дадоха на душата му влечение към нея.

Ако няма влечение, ръцете и краката не могат да се движат. Без вода и вятър сметта не може да се разпилее.

Умните се жалват предварително, а невежите накрая си удрят главите.  

Цветът и миризмата са издайници като камбана. Цвиленето на коня показва присъствието му.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Всяка тежест и всяка досада е от тялото.

Поради облаци и прах, луната изглежда като видение, а облакът на тялото ни завлича към фантазия.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Светът се състои от празно желание, от безполезна играчка. А ние сме деца.

Миризмата на високомерие, амбиция и непреодолимо желание се разнася като миризмата на лук, когато говориш.

Прекият съвет наранява човека. Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

От силното желание човек проверява най-подробно всичко, но като мечка безспирно играе, лишен от цел.

Не виждаш пляскащите листа, защото нямаш душевно ухо, онова, към което се придържаш, е ухото на тялото.

Лошата миризма е причина молитвата да бъде отхвърлена. Езикът не помага на сърце, твърдо като камък.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си.

Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Слабият човек не познава себе си, а постоянно възвеличава нещо по-низко от себе си. Човекът се продава евтино.  

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното.

Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

Подуши там, откъдето доловиш благовонно ухание. Върви в онази посока, за да разбереш онази тайна.

Яростта на народа винаги е за мир, но пътят към спокойствието минава през трудности.

Ако накараш родил се в пещ човек, който никога не е виждал чистота, да вдъхне от уханието на мускуса, това ще го нарани, той ще се разболее.

Когато болестта бива разпозната и причината й се изясни, лечението е лесно. Ако причината е неясна, лечението ще се затрудни. Кое лекарство би се отразило добре? Има стотици възможности. Но щом причината е ясна, работата става лесна. Когато се знаят причините, се премахва липсата на информация.

Да се напоят дърветата е справедливост, а да се даде вода на бодлите, е жестокост. Справедливост е, когато благодеяние се извършва на място. Не смятай, че е милост да поливаш всеки корен.

В изпита се съдържа изпит. Внимавай, не се оставяй да бъдеш подлъган от малка проверка.

Не се отклонявай от кривия път, представи положението си, както е.

В търсенето на абсолютната истина самотният ум е като магаре, нагазило в калта.

Този свят е капан, а примамката му са желанията.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Докато човекът с чиста същност не се спаси от собственото си съществуване, той винаги е в опасност.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти. Ако си наясно с тази мъдрост, значи за теб работата е ясна.

Когато сме ергени или пък се оженим, това не е поради настроение или желание. Душата ни е в ръцете на Бога. Търпението е ключ към душевното спокойствие. Ако търпиш злините на низките, лесно ще достигнеш до светлината на божествените слова.

Любовта е мазол, образува се от месото до петата ти. Или ще пристъпваш в болка, или пък ще го изтръгнеш, като си причиниш страдание. И при двата начина ще има само една истина. Ще те боли наистина много.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Както в къщата за гости всеки ден идва по един гост, така и в твоята душа с всяко дихание идва мисъл като скъп гост. Постави мисълта на мястото на човек, защото човек се забавлява и оживява с мисъл. Ако скръбна мисъл пресече пътя на радостта, недей да тъжиш, защото тя подготвя радостта. Мъката хубаво, при това щателно изчиства дома на душата ти от странници, за да дойде нещо ново от основите на доброто.

Причината старецът да предпиеме действие е убеждението. Убеждението е като духало, изкарва искра от огъня.

Късмет за един ден не напълва стомните в очите на ненаситните, но докато седефът не бъде задоволен, в него не може да се образува перла.

Имам една душа, но сто хиляди тела. Какво е душата? Какво е тялото? Ето, аз съм. Има и един друг: ето ме мен, мен! За да ме обича той, аз самият се превърнах в друг.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

У теб е скрито едно друго ти, различно от теб.

Раната в съвестта на онзи, който не е изпълнил изцяло задачата си, не може да бъде излекувана нито от извинението, нито от действието на лекарството.

Суровият не разбира положението на незрелия.

Сянката на Бога помага на раба. Търсенето в края на краищата намира търсеното. Пророкът е заповядал: „Ако дълго време чукаш на някоя врата, накрая от нея ще се покаже глава.” Ако седиш близо до мястото, където живее някой, накрая, разбира се, ще видиш лицето му. Ако всеки ден вадиш пръст от някой кладенец, разбира се, че благодарение на това ще достигнеш до бистра вода.

За всичко има място, а светът се страхува от хора, които не таят обич.

Ако се превърнеш в зрънце и зоб, птиците ще те изядат. Скрий зрънцата и бъди прикрит като капан.

Щом търсиш доброта, у хората не остава лошотия. Ако сърцето не изгори, очите не се насълзяват.

Наистина въздържанието е основа на лека; въздържай се и наблюдавай силата в душата си.

В живота не прави нищо, за което се страхуваш, че съседът ти ще научи.

Сготви се, узрей и се избави от изгниване.

Тъжах, че нямам обувки, а по пътя видях срещу мен да идва човек без крака.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Онзи, чиято светлина на очите е проницателна, гледа външността, но вижда душата.

Мъката произхожда от неосъществими желания.

Всяко нещо се връща при онова, което го заслужава.За стадото е подходящ неговият пастир.

Същността на всяка раздяла е срещата.

Казахме му да бъде пастир, стана вълк. Казахме му да бъде пазач, стана крадец.