Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Сенсей
15 Юли 2017 г. 01:41:53
Kiril Hinkov


Сенсей

Копирано от блога на Самурай:
http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=27699&st=45

“Основното различие между японските кендоки и чужденците, според Kazutoshi сенсей, е не в техниката, а в отношението. Когато играе с корейци например, сенсей чувства, че те имат добра техника и могат да удрят бързо, но това ги кара да чустват себе си значими и важни. При тях липсва атмосферата на ученик. Тъй като имат добра техника, те смятат, че са силни и знаят достатъчно. В такъв случай сенсей се "затваря" и не им разрешава да направят нищо. Обикновено е обратно - сенсей играе така, както е най-добре за ученика. Стреми се да го накара да удари хубав удар и играе така, че да го предизвика. Даже човек да няма толкова добра техника, но играе с всичка сила и хвърля тялото си в атаката без да мисли за това, че може да бъде ударен, сенсей чувства, че той има истинско желание да учи. Затова му отговаря, стараейки се да създаде възможно най-благоприятна за него ситуация. В случая с корейците обаче, надменното им отношение кара сенсeите да се държат по друг начин и така те сами спъват развитието си и не могат да израстнат.”

Tsuchida сенсей задава въпрос на Kazutoshi сенсей: "Много хора искат да участват в шиай (състезателни схватки), въпреки че са още начинаещи. Това добре ли е? Добър път ли е?"

Kazutoshi сенсей отговаря: "Не е добре, защото след това тяхното кендо се смалява във всякакъв смисъл. Ударът им е малък, сърцето им е страхливо. Всяко действие, което произлиза от нагласата, че да печелиш е най-важното нещо, само влошава твоето кендо вместо да го подобрява. Но ако можеш да отидеш над това, ако за теб победата и загубата изгубят значение и остане само желанието да учиш и да развиваш своето кендо - тогава всичко, което произлиза от такава нагласа е добро. Ако можеш да мислиш "ще играя шиай като кейко, ще удрям хубав удар", тогава шиай е полезен, кейко е полезно, всичко е полезно. Но първо създай такъв ум, после участвай в шиай."

 = = =   = = =   = = =   = = =

Думи на Сауада Ханае, преподавателка по нагината:
”Ние можем да разберем кога един ученик се надценява. Ако някой тренира със самовлюбеност, ние ще го видим. Когато някой тренира от сърце, ние също ще го забележим. Ние награждаваме тези, които тренират всеотдайно, като им казваме, че го знаем. Тези, които казват: "Аз тренирах усилено днес. Аз съм добър" не получават награда. Изявата на духа е наша грижа. Веднъж достигнато, това състояние никога не те напуска. Ти трябва да можеш и двете ши и уке - победа и загуба. Само едната част не е достатъчна. Можеш да практикуваш, защото имаш противник. Не можеш да кажеш, че си добър в това преди да овладееш особения вид духовен обмен, печаба – загуба, с противника ти. Ти само си мислиш, че си добър. Аз преподавам, призовавайки духа на учениците ми. Независимо дали ги уча на ката или нещо друго, аз винаги предизвиквам техният дух. Ако те не минат по този път, те никога няма да овладеят истинските неща.”

„Ти мразиш да губиш нали? Но само чрез загубата можеш да разбереш, какво е да победиш. Имаш нужда да загубиш, а след това да изследваш чувствата си. Трябва да осъзнаеш : "Ето това е чувството когато губя". Същото трябва да направиш и когато победиш. Ако не знаеш, какво е чувството, когато победиш и когато загубиш, ти не можеш да спечелиш. Ако не можеш да печелиш, не можеш и да губиш. Това е много важно в бойните изкуства. Хората грешат, като си мислят че някой е победил, защото може да прави една или друга техника. Това е само удряне по някого. Способността да изправиш духа си срещу противниковия дух и да победиш, не е нещо, до което можеш да се докопаш по-рано от десет двадесет години тренировки. Това не е лесно да бъде направено. Това е нещо, което можеш да разбереш след дълги всекидневни тренировки. Преди време имах една ученичка, която беше надменна и аз винаги й бях ядосана. Не я беше грижа за духа на противника й. Тя мислешер че превъзхожда всички и се държеше, сякаш тя единственно знае всичко. Това само показваше, че не го може. Тъй като и ти и противникът ти имате едно и също ниво, не е възможно да правите техниките правилно. Дори и да имате блестяща техника, ако не разбирате духа на противника, вие правите техниката само външно. Когато сте заедно, вие трябва да помагате на партньора си. Ако не помогнете, партньорът ви никога няма да напредне, а ще стои на същото ниво.”

=== === === === ===

„Тези, които удрят, трябва да са много внимателни, а тези, които получават удара, да могат да прощават.”

=== === === === ===

Eдин мениджър ще гони приходи, това е целта му, един треньор ще гони високи спортни резултати, защото това е целта му. Един сенсей възпитава в пътя на меча, защото това е целта му. Ако си в клуб, ръководен от мениджър, ще донесеш приходи на клуба. Ако си в клуб, ръководен от треньор, ще донесеш победи на клуба. В клуб с учител по кендо ще трябва да тренираш редовно без определена цел - тогава сенсеят ще е доволен, защото такъв е пътя на меча.
http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=61

 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Учителят
07 Октомври 2012 г. 16:07:51
Kiril Hinkov


Учителят

Основната роля на учителя е освобождаването на хората от внушенията на социалните и религиозни учения.

Институцията на преподаването съществува единствено, за да научи учещия се, как да се учи.

Разнообразието
03 Октомври 2010 г. 02:41:23
Kiril Hinkov


Разнообразието

Откъси от лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 20.XII.1935 год., София – Изгрев

Сега в геометрията да обясним еднообразието и разнообразието. Имате линията АВ. Ако вие се движите по линията АВ, има ли разнообразие? Движите се от А към В и от В към А. Значи, това е свят на еднообразие. Първообраз на еднообразието. Сега искате да направите живота разнообразен. Движите се по една линия, какво трябва да направите, за да го направите разнообразен? Как ще го разширите? Какво нещо е плоскост? Колко възможности има плоскостта? Колко основни точки има в една плоскост? Имате две успоредни линии, пресечени с други две успоредни линии, те образуват плоскост [ABCD.] Този свят, плоскостта, в сравнение с АВ, е разнообразен. В какво седи разнообразието? То седи в туй, че съществото, което живее в АВ, имаше възможност да се движи само напред и назад, без да има възможност даже да се обърне. Туй същество, което се движи напред и назад, с гърба си върви, казва: „Дотегна ми този живот напред и назад“. Туй същество ще се подвижи под прав ъгъл. Имате вече две посоки: посока на АВ и ВD. Един ден и този свят му дотегне, да се движи само в две посоки, и то се подвижва в посоката на третия перпендикуляр [h]. Туй същество влиза в друг свят – свят на разнообразие. Имате АВ, то е едноизмерен свят; АС – второто измерение, имате посоката АС. Сегашното положение, в което вие се намирате [е третото измерение]. Един ден, ако вас ви дотегне да се движите в третото измерение, в каква посока [ще] се подвижите? Туй положение, в което се намирате, животът е еднообразен, накъде ще се движите? Движихте се по права линия, казвате: „Дотегна ми“. Подвижихте се по плоскост – „дотегна ми“. Подвижихте се по височина – „дотегна ми“. Как ще се подвижите? По права линия, по плоскост, по височина? То и животът му стана тесен, накъде трябва да се движи? Какво представлява плоскостта? Плоскостта е същината на едноизмерния свят. Какво представлява плоскостта за триизмерния свят? Тя е място, дето може да се проектира триизмерният свят. Кубът е триизмерно пространство, което може да се проектира върху двуизмерно пространство. Двуизмерното пространство е екран, върху който се проектира триизмерното. То е сянката на триизмерното пространство. Какво е отношението на триизмерното пространство и четириизмерното? Както триизмерното пространство се проектира върху двуизмерното, така и четириизмерното се проектира върху триизмерното. Четириизмерното пространство се проектира като сянка.

Ако ти не можеш да осиромашееш, ти си човек от четириизмерното пространство; щом осиромашаваш, ти си от триизмерното пространство. Щом грешиш, от триизмерното си. Щом не грешиш, от четириизмерното си. Щом мислиш, от четириизмерното си. Щом не мислиш, ти си от триизмерното пространство. Когато вие се безпокоите, вие сте от триизмерното пространство. Някой казва: „Какво да правя, искам да стана богат“. Казвам: Стани четириизмерен. Ако турите една жица да прекарате слаб електрически ток, пуснете да мине един охлюв на тела. Той ще се опари и ще има понятие, че телът пари. Кои са причините, няма да знае. Вие сега имате известни опитности. Да кажем, сиромашия имате, вие не сте изучили четириизмерното пространство. Вие сте невежа, вие сте сиромах, защото не сте изучили законите на четириизмерното пространство. Вие сте слаби, защото не сте изучили законите на четириизмерното пространство. Когато мислите, че не ви обичат, от кое пространство сте? – От триизмерното. Ако мислите, че ви обичат, от кое пространство сте? Кажеш: „Това нещо не е възможно.“ – То е триизмерно. „Аз не виждам изходен път, невъзможно е“. – Триизмерен си. За едно същество от едноизмерното пространство спасителното положение е плоскостта. Ако му кажеш, че от туй положение има една точка, от която като се подвижи има изходен път, то е спасителното положение. За едно същество от двуизмерния свят казва: „Невъзможно е това нещо“. Щом му покажеш третата посока, то е спасително положение. То е третото измерение. Спасението на сегашните хора в триизмерното пространство е да им покажеш онова положение, от което може да излезат. Казва: „Не може да стане това, невъзможно е“. Да им покажеш, че може да стане. Някои сега възразяват: „Може ли да накараш магарето да хвърка?“ Сега е необходимо и магарето да хвърка. Ама кое магаре? Човек, който не разбира, е едно магаре. Човек е магаре, което хвърка във въздуха. Под думата „магаре“, какво разбираш? Един човек своенравен, упорит, който не мисли, това е магаре. Казва: „Магарешка работа, един магарешки характер. Той, – казва, – е едно магаре.“ Каква е разликата между магарешкия характер и магарето? Вие по някой път се докачате да ви кажат, че сте магаре. Вие се докачате някой път да ви кажат, че сте кон. Питам: Човек може ли да бъде магаре? Че той няма ли магарешко в себе си? Магарето яде и ти ядеш. Магарето пие вода и ти пиеш вода. Магарето диша и ти дишаш. Магарето рита и ти риташ. Магарето реве и ти ревеш. Казвате, че не сте магаре, а много магарешки работи имате. Те са общи положения, не са свойствени само на магарето, те са свойствени на много неща.

Какво разбрахте? Разбрахте или работите се уплетоха. Ако се уплетоха, ти си в разбирането. Ако мислиш, че си го разбрал, ти не си в разбирането. Слушайте да ви кажа: Когато не разбирате нещата, не ги виждате, те са реални. По някой път вие си въобразявате. Четете някой роман. Къде е четириизмерното пространство? Четеш някой роман, ти си представяш това къде е станало в Париж. Този автор описва къщата, улицата, ти си въобразяваш. Ако отидеш в Париж, няма това, което ти си си въобразил. Ако го сравниш с действителността, туй, което ти си представяш, ни помен няма от него. Къде са тия улици? Тия къщи, улици живеят в ума ти, хората се движат. В Париж ги няма, ти не си ходил в Париж.Там някой булевард, някоя църква, ти си ги създаваш в ума си. Тия неща триизмерни ли са или четириизмерни? Всичките въображаеми работи, туй, което си въобразявате, то е сянката на невидимия свят. Или, психологически казано, вашето съзнание се разширява, става разширение на пространството. Имаме едноизмерно разширение, двуизмерно разширение, триизмерно разширение, четириизмерно разширение в съзнанието.Ти това съзнаваш. Туй, което ние схващаме, то е реалното. Да кажем, ние ходим. Туй, което ние виждаме, което съзнаваме за очите, то е ограниченото пространство. Туй, към което се движим, туй, което е по-реално, то е извън времето и пространството.Да кажем, ти туриш в ума си идеята, че след 20 години, ти ще бъдеш министър в България. Отде го знаеш? То не съществува, нали така? Тия условия не съществуват. Те съществуват само в ума ти. Ти създаваш в ума си една такава идея и казваш: „След 20 години аз ще бъда богат, след 20 години, аз ще бъда министър на България“. След 20 години станеш богат, станеш министър. Туй, което едно време било мисъл, сега стане реалност.

Има неща отвлечени, които не могат да се разберат. Вие не се плашете от неразбраните работи. Не се плаши, че не виждаш нещата. Да кажем, ти виждаш хоризонта. Ако идеш по-нататък, ще видиш друга линия на хоризонта и т.н. Туй показва ограничението на нашето пространство. Ако твоето съзнание би се разширило, ти ще виждаш отношенията. Ако се разшири съзнанието, ти ще виждаш вечерно време слънцето като денем. Защото в слънцето има лъчи, които проникват гъстата материя. Ако се усили нашето зрение, във всяко положение ще схващаме тия, новите лъчи. Те не са нови. Но едно същество, което живее на земята като вас, за него може слънцето никога да не залязва. Представете си, че едно зърно израсте само с корени. Корените ще схващат светлината, само когато светлината пада перпендикулярно, тогава те я виждат. Щом светлината не е перпендикулярна към плоскостта, те вече имат залез. Обаче, другата част от растението, която е израсла на повърхността, тя отгоре дълго време гледа слънцето. Корените не виждат слънцето, щом се изгуби този перпендикуляр. Горната част на растението вижда слънцето по-дълго време. Едно четириизмерно същество вижда повече, отколкото едно триизмерно същество. То вижда зад хоризонта, то вижда зад стените, то вижда отзад, отпред. Този човек, който има четириизмерно съзнание, той вижда и отзад, и отпред. През гърба си вижда, както през лицето. В туй, четириизмерното пространство, съзнанието е друго. Много работи, които са мъчни за триизмерното пространство, за четириизмерното са лесни. Има неща, които по законите на триизмерното пространство не могат да се постигнат. Ти, за да бъдеш учен, богат човек, в триизмерното пространство не можеш да станеш. Най-първо, знанието в тебе не е във времето и пространството. Знанието е извън тебе. То от другаде иде.

Хората от триизмерния свят имат стълкновения, пресичат се. В четириизмерния свят няма да бъдат в стълкновение. Обезсърчението към кой свят спада? – Триизмерния. – Насърчението? – Четириизмерния. Всяко нещо, което може да стане, вече спада към друг свят. Нещата, които не съществуват, пак могат да станат. Аз съм учен човек, то е четвъртото измерение. Има някои работи, които не са от третото измерение. Те принадлежат на четириизмерния свят. Ние живеем в четириизмерния свят. Туй го наричам мечтателност. Казва: „Мечтателен човек“. Мечтателността е работа. Реално е онова, което схващаш в съзнанието си. Не онова, което имаш. Да кажем, ти можеш да имаш милиони, не ги съзнаваш, не можеш да ги употребиш, богатството е безпредметно. Онова, което съзнаваш, то е същественото. Една идея, която разбираш, тя е силна. Можеш да имаш много идеи, които не си разбрал. Една идея, разбрана, струва повече, отколкото десет неразбрани идеи, които можеш да имаш. Една добродетел, разбрана, струва повече, отколкото десет неразбрани добродетели. Когато човек се убеди, че може да нямаш две мнения за нещо, то вече е нещо положително. Казвате: „Не ми говори празни работи, пари ми дай“. Добре, аз да направя едно сравнение. Срещна едного, казва: „Не ме забавлявай“. Казвам: „Вземи това житно зърно и след десет години ще бъдеш богат“. Човекът казва: „Не ме забавлявай“. Едно житено зърно съставлява една шестнадесетхилядна част от килограма. Казва: „Не ме занимавай с тия играчки, аз не съм толкова будала“. Изваждам една английска стерлинга, казва: „Туй го разбирам“. Кой е по-умен: който взема житеното зърно или който взема парите? Фактически, в дадения случай, кой е по-умен? Този, който взема житеното зърно, може да ги направи хиляди – това разбирам. Но онзи, който взема парите, може да има хиляди, но ще остане сиромах. Този, който знае да използува житеното зърно, той ще бъде по-богат. Единият е триизмерен, другият е четириизмерен. Единият има съзнание за триизмерно същество, другият има съзнание за четириизмерно същество. Той разбира законите, които са вън. Вие казвате: „Това са закони“. Законите на нашия свят едни и същи ли са с тия на другия? – Не са. Следователно, не можем да кажем, че този свят е създаден по нашите закони. Нашият свят е създаден по други закони. Казваме: „Това е закон“. Какво подразбирате под думата „закон“? Я ми кажете, кои закони са най-устойчиви? Вие казвате, че едно тяло е твърдо. Кои тела наричате твърди? Ако вие изменяте една ваша идея, тя твърда ли е? В какво състояние е? Ако вашите идеи са неизменни, в какво състояние са? Ако имате съзнание на четириизмерно същество, по никой начин не могат да ви изменят. Това са били мъчениците, умрели на кръста: късат го човека, той пет пари не дава, седи. Другият, който не е дошъл до четвъртото измерение, четириизмерното пространство, като го подложат на страдания, казва: „Отказвам се, за да живея на земята“. Онзи го режат парче по парче, той гледа, как ще си го обясните вие? Едно същество от четириизмерното пространство може да суспендира своите страдания. За него няма страдания. Когато вие страдате, вие сте в третото измерение. Пък се учете на закона, как да суспендирате страданието.

Щом се обезсърчите, трябва да знаете, че сте триизмерни. Щом се разгневите, триизмерни сте. Щом се обидите – триизмерни сте. Щом имате ревматизъм, главоболие – триизмерни сте. Щом започнете да оздравявате – четириизмерни сте. Нищо повече. Вие не знаете как, но оздравявате. Казва: „Оздравях, болката мина“. Възможността за лекуването става по законите на четириизмерното пространство. Някой път се набрала венозна кръв, не се движи, застой има на кръвта. Следствие на тази застояла кръв се образуват условия за болка. Четириизмерното пространство е: да пратиш своята кръв да измести застоялата кръв, ще се махне болестта. Там, дето има застой на кръвта, се раждат болестите. Там, дето има застой на човешките чувства, се раждат болестите. Там, дето има застой на мислите, се раждат болестите. Всякога застой на мислите, чувствата, на кръвта ще образува болестите. Подвижи го. Боли те ръката, подвижи я. Може да направите опит. Подвижи ръката си. Като концентрираш мисълта, ще кажеш: „Болката да се премахне“. Мисълта ще подействува, ръката ще се отпусне. Колко пъти като концентрираш ума си, ще имаш един опит от четвъртото измерение, от онзи свят на възможности. Там лекуването зависи от един закон. При болестта на човека липсва нещо или имаш повече, отколкото ти трябва.

Неразположени сте, бръкнал някой, взел ти парите. Ти бутнеш, няма парите, неразположен си. Става трансформиране. Като започнеш да мислиш, най-първо гневен си, уплашиш се, вече гневът изчезва. Започнеш да разсъждаваш. Винаги човек трябва да се застави да мисли. Гневът е състояние на натрупване на известна енергия. Гневът не е нищо друго, освен натрупване на излишна енергия, на която ти не знаеш да покажеш пътя да си върви. Гневът не е нищо друго освен тая енергия. Този гняв ще пробие една дупка, през която енергията да мине. Ако разбираш закона, ще бутнеш на това място едно бутонче, ще дадеш път да си върви събраната енергия нанякъде. Обезсърчението показва същото нещо. Обезсърчението, подозрението, всички тия отрицателни неща са набраната енергия, на която ти не знаеш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи, ти ще и посочиш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи енергията, ти ще бъдеш добродетелен. За да бъдеш добродетелен, значи на всяка сила да знаеш да и дадеш път. Всяка сила, на която ти не знаеш да и дадеш път, тя е външна. То е само едно обяснение. Дадеш път, щом се намериш натясно. Щом знаеш да дадеш път на всяка сила, то вече е добродетел. Що е знанието? Да знаеш пътя, по който силата да върви, да знаеш онзи естествен път, по който енергиите вървят, а не неестествения път.

Та сега да кажем, вие учите един човек да бъде добър. Как го учите? Аз, когато искам един човек да науча да бъде добър, той ми казва: „Сега я ми покажи как да бъда добър“. Ето аз какво правя. Казвам: „Философски въпрос е това.“ Казвам: „ Ела с мене. Ще те заведа на гостилницата, аз ще те нагостя и после ще ти говоря за философията на живота“. Заведа го на гостилницата, кажа му: „Вземете си каквото обичате“. Той се нахрани хубаво. Казва: „Кажи ми нещо“. Казвам: „Иди направи това, което аз направих на тебе“. Аз плащам заради него. Той се наяде, после едно сладко винце, баничка, каквото има, всичко му дам. Казва: „Какво да правя?“ Казвам: „Иди и прави това, което аз ти направих на тебе. Утре покани един свой приятел, нагости го на гостилницата, нищо повече“. То е най-хубавият цяр, че доброто е това. Онова, хубавото ядене, е доброто. Хубавата вода, която пиеш, е доброто. Доброто са обущата, които можеш да туриш. Доброто е палтото, което можеш да туриш. Доброто е хубавата книга, която можеш да четеш. Доброто е хубавият сън, хубавото легло, хубавият юрган, това е все доброто. Дали ще спиш, дали ще се обуваш, каквото и да правиш, ако то подобрява нещата, то е добро. Доброто не е нещо отвлечено, което няма отношение. В нашия свят то е конкретно. Никога не проповядвай едно добро, което няма едно малко приложение. Да не кажеш: „Какво да правя с него“. Казвам: „И ти прави така“. Един турчин лятно време имал две стомни, напълни ги с най-хубавата вода и към обед той раздавал на жадните. Човекът, като бил богат турчин, остави си богатството, два часа ходи да раздава вода на хората. След това си взема занаята. Прави му удоволствие да раздава по една чаша вода, на някой жаден да даде. Че то е добро. Той образува свои приятели. Най-после практично е: всичките хора, на които той раздавал вода, идвали при него да си купуват обуща. Така че в интереса му било.

То, причините за неразположението са няколко. Някои от вас нямат хубава стая, нямат хубава соба, някои нямат въглища, някои нямат хубава шапка. Някой като погледне шапката се извинява. Някой от вас е неразположен като погледне палтото, някой е неразположен, че няма обуща. Ха сега, какво трябва да направим? С вехтата шапка, какво трябва да направите? Щом имаш вехта шапка, считай шапката причина за своето нещастие, хвърли шапката, ходи гологлав. Щом считаш, че твоите обуща са причина за твоето нещастие, хвърли ги. Ако мислиш, че като носиш високи токове, ще ти бъде по-добре, носи ги. Това е само за изяснение. Ако носиш обуща с високи токове, че не ти върви, хвърли високите токове, тури ниски. Ако имаш ниски токове и не ти върви, тури високи. Аз имам такъв един пример. Ще ви приведа примера, за да изясня идеята. Една мома, доста висока сама по себе си, пък турила шест пръста ток. Нейният възлюблен бил по-нисък и тя, за да се хареса, хвърлила високите токове, турила ниски, за да дойде наравно с него. Един друг пример: тя била ниска, пък нейният възлюблен бил висок и тя турила висок ток. Той като я вижда с високите токове, казва и: „Като те виждам с високите токове много те харесвам, висока си станала“. Тъй щото, в живота някъде ти трябват високи токове, тури ги. Някъде ти трябват ниски токове, хвърли високите. Пък ако са нужни, тури ги. Ако са високи, нищо не значи. Не да си буквояд. Като се види човек малко по-висок, той се понасърчи. Пък ако ядеш само сух хляб, в ума си ще кажеш: „Така не става тази работа. Съвсем я загазихме“. Един ден се наяж царски, обаче да се насърчиш. В неделя е позволено само един хубав обед. Но хубавите идеи сега спадат към четвъртото измерение. Не се щадете да внесете една нова идея в ума си. Какво ти казва един ден да кажеш: „Аз вече ще разбера четвъртото измерение“. Не само по форма. Трябва да разбираш неговото съдържание. Едното се нарича битие. Да разбираш битието на четвъртото измерение. Да разбираш качеството на триизмерното съдържание в качествено отношение. Според вас сега каква идея трябва да внесем от четвъртото измерение? Каква нова идея, която не сте имали? Ново е туй, което не е било. Старо е туй, което е било. Ново е туй, което не е било, а сега е.

Представете си, че тия трите координати отгоре се спуснат, какво може да се образува, какво тяло може да се образува? Много тела може да се образуват. Според вас, как може да се внесе една нова идея? Да кажем, създавате си един образ. Да кажем, сега някои от вас искат във вас да внесат оптимизъм. Представете си, че някои от вас искате да внесете една оптимистическа идея, как ще я внесете? Представете си: един човек го намерите, където и да е, той при всичките условия е тих и спокоен. Трябва да си представите един образец, за да се насърчите. Представете си сега, комуто от вас кажа нещо и то стане. Каквото кажа, може да го направите след един час, след два часа. Каквото кажа на вас, може да го направите да стане. Да кажем, кажа на някого, че след половин час ще чете хубава книга. На един казвам: „След един час ще имаш хубаво палто“. Някому казвам: „Сто и петдесет лева ще ти донесат“. – „Не може да бъде“. – „Може. Ка.к не!“ Някому казвам: „Ще имаш хубава цигулка“, другиму – „След един час ще имаш гребенче“. На други кажа: „Ще имаш хубаво перо за писане“. Де е сега невъзможността? Когато говорите за неща, говорете за онова, което ние можем да направим, не онова, което хората могат да направят. Не се старайте да привеждате примери, кой какво направил. То е хубаво. Всякога искайте онова, което може вие да направите. След един ден ето какво ще имаш. Един милионер всякога може да изпълни волята Божия. Казва: „След една седмица ще имаш хиляда лева“ и той ги изпраща по пощата. Казва: „Каквото кажа, става“. Той ти казва, че след пет месеца ти ще идеш в странство. Ти трябва да използуваш парите. Казва: „Господине, изпращам тия пари да учиш в странство“. Тогава говорете за неща, които вие да направите, каквото желаете за себе си. Това, което желаете за себе си, желайте го и за другите. Старата система е: вие искате светът да стане добър, без да станете добри. Светът никога не може да стане добър, той е резултат. Резултатът може да се измени от причината. Ние, живите хора, сме причината, светът е един резултат. Земята, както ние я схващаме, е един резултат. Има една земя, която е причина за този резултат. Тя е живата земя.

Какво нещо е четвъртото измерение? Ако много желаеш, ти винаги като жаба ще бъдеш. Ако се откажеш от всичко, ако с много малко се задоволиш, то е четвъртото измерение. Да желаеш малко, да вършиш много, то е посоката на четвъртото измерение. Да желаеш много и да вършиш малко, то е посоката на третото измерение. Ако ти, който си натрупан, искаш да минеш през малката дупка, как ще стане? Казано е едно време, че по-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие. Какви са били тия иглени уши? Понеже са затворени вратите на градовете, имало е малки такива мазгали, през които пътниците да минат без товар. Така ще минеш през иглените уши. Ще оставиш всичко и тогава ще минеш през иглените уши. Да прекараш своята камила, значи да я разтовариш. Значи камилите ти трябва да се разтоварят, да минат през иглени уши. Богатият човек, за да влезе в Царството Божие, понеже вратата е затворена, той трябва да се разтовари от всичкото богатство, че да остане както майка го е родила, дето всички излишни мисли, желания, много неща не струва да имаш. Само житено зърно в джоба и като влезеш в четвъртото измерение, според новите условия, при които влизате, то е четвъртото измерение. Новата идея, то е четвъртото измерение. Едно ново чувство, то е четвъртото измерение, една нова постъпка, която имаш в дадения случай, тя е четвъртото измерение. Една нова идея да ви дам да мислите.

Това е една гимнастика на ума. Не искам да разбирате тия неща. Ако ги разбирате, по-лесно ще определите, ако не ги разбирате, по-свободни ще бъдете. Един музикант, който свири класическо парче, нали гледа нотите; като ги остави нотите, те са в ума му написани. Един музикант, за да бъде добър свирец, трябва да трансформира музикалните гами в четвъртото измерение, да ги напише в ума си някъде. Ако един музикант не може да напише своите ноти, туй, което свири, в четвъртото измерение той никога не може да бъде един първокласен виртуоз. Ония музиканти, които свирят, трябва да имат всичко в ума си. Той е свободен, той е в четвъртото измерение.

Научете се да носите реалността в умовете си. То е реалното, туй, което умът носи. Не вярвайте в онова, което е вън. Онова, което носите в ума си, то е реалното. Тази вътрешна реалност има някаква сянка отвън. И другото е право. Ти може да вярваш в сенките, но по-добре вярвай на същината и после на сенките, то е четвъртото измерение, отколкото да вярваш първо на сенките и после на реалността. Реален е онзи свят, за който ние мислим в даден случай. 

Какво разбрахте сега? Много разбрахте. Не бъдете триизмерни същества. Еднообразието е триизмерно, разнообразието е четириизмерно. Еднообразието е едноизмерно, разнообразието е двуизмерно. Еднообразието е двуизмерно, разнообразието е триизмерно. Еднообразието е триизмерно, разнообразието е четириизмерно. Ха сега, там ще спрем. Не бъдете едноизмерни, двуизмерни, триизмерни, но бъдете четириизмерни и в мислите, и в чувствата!

Кришна и Радха
23 Май 2016 г. 22:57:31
Kiril Hinkov


Кришна и Радха

От книгата "Индуисткият път на пробуждането" на Свами Криянанда (Доналд Уолтърс).

В индуските химни, възпяващи бог, често откриваме изказвания, като: „Ще те превърна в пленник на моята сърдечна любов.”

За да не стане така, че предаността ни към бог да се принизи до егоистична фамилиарност, съществуват алегории, които ни учат да търсим божествената, а не човешката връзка с бога.

Индусите разказват следната легенда за Радха – най-пламенната поклонничка на бог Кришна. Един ден те се разхождали заедно в гората. Внезапно, изпълнена с любов към своя бог, Радха възкликнала:

- О, любими, толкова се изморих!

Кришна веднага съзрял замисъла, скрит зад думите й, но без да издава това, я запитал невинно:

- Искаш ли да те понося?

Тя била толкова доволна.

- Качи се на гърба ми – предложил й той.

Радха го послушала. В следващия миг тя се проснала на земята; още преди да почувства допира с гърба му, Кришна се изпарил във въздуха.

- О, Господарю – заплакала тя, - моля те да ми простиш! Чак сега разбирам грешката си и обещавам, че това няма да се повтори.

В следващия миг Кришна отново се появил, усмихвайки се. Нямало нужда да обсъждат повече току-що случилото се. Бавно те продължили да се разхождат в гората.

Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai
18 Април 2016 г. 17:49:00
Kiril Hinkov


Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai

Свободно подбрани откъси от книгата "Учението на Буда".
Издадена от Kosaido Printing Co, Tokyo, Japan, 2010.

Изопаченото мислене има за основа невежеството. Неправилните действия имат за основа желанието. Двете са извора на цялото нещастие в света.

Алчността, гневът и глупостта са наречени трите пожара, които поглъщат света. Пожарът на алчността поглъща този, който е загубил истинския си ум в ненаситна жажда за притежание. Пожарът на гнева поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да приема нещата такива, каквито са. Пожарът на глупостта поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да разбере и следва реда на живота.

Ако хората са заразени с алчност, гняв и глупост, те ще лъжат, мамят, хулят и лицемерничат; а след това ще претворят думите си в дела, като убиват, крадат и прелюбодействат. Ако привикнат да лъжат, те несъзнателно ще извършват всяка възможна грешна постъпка. Преди да постъпят безнравствено, те трябва да излъжат, но излъжат ли веднъж, ще действат безнравствено без задръжки.

Действието следва желанието. Страданието следва действието. Желание, действие и страданеи са като колело, което се върти непрестанно.

Човешката природа

1.

Човешката природа е като плътен гъсталак, в който трудно се прониква. В сравнение с нея природата на едно животно е много по-лесна за разбиране. Все пак, в общи линии можем да я класифицираме по четири видими различия.
Първо, има хора, които от погрешни учения причиняват страдание на самите себе си, следвайки сурова практика.
Второ, има хора, които причиняват страдание на другите с жестокост, кражби, убийства и други зли действия.
Трето, има хора, които карат другите да страдат заедно с тях.
Четвърто, има хора, които не страдат и предпазват и другите от страдание. Следвайки учението на Буда, хората от последната категория не дават път на алчността, гнева и глупостта, а живеят спокоен живот на благост и мъдрост.

2.

Ако използваме за критерий гнева, ще разделим хората на три вида.
Първият вид са тези, които приличат на букви изсечени в скала. Те лесно дават път на гнева и запазват гневни мисли за дълго време.
Вторият вид са тези, които приличат на букви, написани върху пясък. Те също лесно дават път на гнева, но бързо забравят гневните мисли.
Третият вид са тези, които приличат на букви, изписани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си, оставят хулите и клюките да минават край тях незабелязани, умът им е винаги чист и необезпокояван.

3.

Има и други три вида хора.
Първия вид са горделиви хора, които действат прибързано и никога не са удовлетворени. Природата им е, лесна за разбиране.
Вторият вид хора са внимателни и винаги обмислят действията си. Природата им е трудна за разбиране.
Третия вид са хора напълно овладели желанията си. Тяхната природа е невъзможно да разбереш.

Хората могат да бъдат класифицирани по много начини;, но като цяло човешката природа не е лесна за разбиране. Само Буда я разбира и за различните хора е дал различни практики.

Човешкият живот

1.

Една алегория описва човешкия живот по следния начин: Веднъж един човек карал лодката  си по течението на бърза река. Друг човек го предупредил от брега: “Спри да гребеш така безгрижно надолу по течението има бързеи и  опасни водовъртежи, има крокодили и демони, скрити в пещери между скалите. Ще загинеш, ако продължиш."

Бързото течение в тази притча символизира живота, отдаден на похот; безгрижното гребане означава да подхранваш страстта си; водовъртежът символизира удоволствието; бързеите напред са предстоящите болка и страдание; крокодилите и демоните са упадъка и смъртта, които следват живота, отдаден на похотливи желания. Човекът от брега е Буда.

2.

А ето и другй алегория. Един мъж, който извършил престъпление, бягал от преследвачите си. Двама стражи го следвали по петите. За да се скрие, той се спуснал в един кладенец, като се държал за за надвиснала лоза. Когато почти стигнал долу, той  забелязал кълбо змии в дъното на кладенеца и останал да виси, хванат за лозата. В това време две мишки, бяла и черна,  започнали да прегризваг сгьблото на лозата. Ако стъблото се скъсало, той щял ида падне върху усойниците и да загине. В този момент, поглеждайки нагоре, той видял пчелно гнездо, от което сс отронила капка мед.  Забравяйки за опасността, в която се намира,  човекът отворил уста и я вкусил с наслада.

Мъжът в тази притча символизира човешкото същество, което е родено да страда и да умре в самота. Стражите и змиите символизират тялото с неговите плътски желания. Лозата е кръга на преражданията, в който се вкопчваме. Двете мишли, бяла и черна, представляват времето, деня и нощта, и отминаващите години. Медът, това са физическите удоволствия, които залъгват тъгата от неумолимо идващия край.

3.

Има и трета история. Един цар поставил четири змии в куткя и дал кутията на слугата си да я пази. Наредил на слугата да се грижи добре за тях и го предупредил, че ако раздразни дори една от тях, ще бъде наказан със смърт. Изплашен, слугата захвърлил кутията и избягал.
Царят изпратил петима стражи да го заловят. Те се приближили до него приятелски с намерението да го хванат и върнат в двореца. Но слугата не се доверил на тяхната дружелюбност и избягал в съседното село.
Тогава интуицията му подсказала, че в това село няма да намери сигурен подслон, защото в него живеят шестима разбойници, които могат да го нападнат. Слугата продължил пътя си изплашен, докато стигнал брега на буйна река, която препречила пътя му. Мислейки за опасностите, които го следвали по петите, слугата си направил сал и успял да прекоси бързите води, отвъд които той най-накрая намерил сигурност и спокойствие.
Четирите змии в кутията са символ на четирите елемента: земя, вода, огън и въздух, които съставят физическото тяло. То е подхвърлено на похотливи желания и става враг на разума. Затова умът се опитал да избяга от тялото.
Петимата стражи, които се приближили до него приятелски, са петте съвкупности, които съставляват тялото и ума на човека: форма, чувство, усещане, желание и съзнание.
Сигурният подслон са шестте сетива, които съвсем не са сигурен подслон; а шестимата разбойници са шестте вида обекти на шестте сетива. Така, виждайки опасност в шестте сетива, човекът избягал отново и достигнал до бясното течение на светските желания.
Тогава той си направил сал от Благородното учение на Буда и безопасно прекосил реката, достигайки брега на спокойствието и мъдростта.

4.

Има три опасности, в които попадайки, синът е почти безпомощен да спаси майка си, а майката трудно може да помогне на сина си: пожар, наводнение и грабеж. Но и в тези опасни ситуации все пак съществува възможност те да се подкрепят един друг.
Но има други три опасности, от които майката е невъзможно да спаси сина си, а синът не и в състояние да предпази майка си. Те са болестта, старостта и смъртта. Без значение колко се обичат и колко близки се чувстват, никой от тях не може да помогне на другия при такъв случай.

5.

Веднъж Яма, царят на ада, попитал един човек, който бил попаднал в ада заради злите си дела, дали някога е срещал тримата небесни пратеници. “Не, господарю”, отговорил мъжът, “Никога не съм срещал такива създания.”
Тогава Яма го попитал дали някога е срещал стар човек, съсипан от годините, който върви подпирайки се на тояжка. Мъжът отговорил: “Да, господарю. Много често съм срещал такива хора.” Яма казал: “Ти си наказан да страдаш сега, защото не си разпознал в този човек небесния пратеник, който ти е бил изпратен да те предупреди, че трябва бързо да промениш начина си на живот, защото ти също ще остарееш.”
Яма попитал отново, дали мъжът някога е срещал беден, болен и изоставен от приятелите си човек. Човекът отговорил: ”Да, господарю. Виждал съм много такива хора.” Тогава Яма казал: “Ти помадна в ада, защото не си разпознал в този болен човек пратеника, изпратен ти от небето да те нредупреди за твоето собствено безсилие пред болестта.  
Тогава Яма попитал още веднъж дали мъжът някога е виждал мъртвец. Човекът отговорил: „Да, господарю. Виждал съм много хора да умират.” Яма казал: “Ти си изпратен в това окаяно място, защото не си разпознал, в тези хора небесните пратеници. Ако ги беше разпознал и беше взел под внимание техните предупреждения, щеше да промениш посоката па живота си и нямаше да страдаш сега.

6.

Някога живяла една млада жена, съпруга на богат човек, наречена Кишаготами. Тя загубила ума си след смъртта па своето дете и понеслаа мьртвото му тяло от къща на къща, молейки хората да го излекуват.
Разбира се, те не могли да и помогнат с нищо, но накрая един последовател на Буда я посъветвал да отиде при Блажения, който тогава живеел в Джетавана. Майката занесла мъртвото си дете на Буда.
Блаженият я погледнал със съчувствие и казал: “За да излекувам сина ти, ще ми трябват няколко макови семена. Иди и вземи четири или пет макови семена от къща, в която смъртта никога не е влизала.”
Побърканата от скръб жена напразно търсила къща, в която смъртта никога не била влизала. Тя се върнала при Буда с празни ръце. Той не и казал нищо, но в неговото благо мълчаливо присъствие умът и се прояснил и тя разбрала смисъла на думите му. Тя взела тялото на детето и го кремирала. След това се върнала при Буда и станала негова ученичка.

 

Пътят на практиката

Представете си, че сте хванали змия, крокодил, ястреб, куче, лисица и маймуна – шест същества със съвършено различна природа. Вие сте ги вързали със здраво въже и ги карате да тръгнат. Всяко от тях, ще търси безопасност в присъщата му среда: змията ще потърси убежище в тревата, крокодилът ще се запъти към вода, ястребът ще литне във въздуха, кучето ще поеме към някое село, лисицата ще потърси самота в дупка в земята, а маймуната – в клоните на гората. В опита им всяко да върви по своя път, те ще си пречат, като накрая най-силното ще повлече останалите.

Като съществата в тази притча, хората са  изкушавани от шестте сетива: очите, ушите, носа, езика, кожата и ума, и контролирани от доминиращото от тях.

Ако шестте същества се привържат към стълб, те ще се изтощят в опитите си да се освободят и накрая ще легнат край стълба. По същия начин, ако хората практикуват контрол над ума, сетивата няма повече да им причиняват безпокойства. Ако умът е под контрол, хората щс намерят щастието и в този живот и в бъдеще.

***

Веднъж Буда Шакямуни пребивавал в град Каусамби. В същия град живеел човек, който го мразел и подкупвал злонамерени хора да разпространяват клевети срещу него. При това положение за учениците на Пробудения станало трудно да се сдобиват с храна, а когато просели, получавали оскърбления.
Ананда казал на Буда: “Да не стоим в този град. Има други по-добри градове, където можем да отседнем. По-добре да си тръгнем оттук.”
Блаженият отговорил: “Ако следващият град е като този, какво ще правим тогава?”
“Ще се преместим в трети.”
Блаженият казал: “Не, Ананда, това няма да има край. По-добре да останем тук и да понасяме търпеливо оскърбленията, докато с безупречното  си поведение опровергаем клеветите, и обидите срещу нас престанат. Тогава ще се преместим на друго място.”
“В този свят има печалба и загуба, клевета и почест, похвала и оскърбление, страдание и удоволствие. Просветленият не е зависим от тези външни неща. Те ще си отидат така бързо, както са дошли.”

***

По отношение на това, доколко думите се използват по подходящ начин, има пет двойки антоними: думи, които са подходящи и които не са подходящи за определен случай; думи, които съответстват и които не съответстват на фактите; думи, които звучат приятно и думи, които звучат грубо; думи, които са благотворни и думи, които вредят; думи, които са съчувствени и думи, които са ненавистни.
Каквито и думи да изречем, трябва да сме ги подбрали със загриженост за хората, които ще ги чуят и ще бъдат повлияни от тях. Ако умовете ни са пълни с любов и състрадание, ще са устойчиви на злите думи, които чуваме. Не трябва .да изричаме невъздържани думи, които да предизвикват гняв или омраза. Единствено думи на съчувствие и мъдрост можем да изричаме.
Не можем да елиминираме неприятните думи. Трябва да обучаваме ума си да се отнася със съчувствие дори към злите хора. Така ще оставаме незасегнати от думите им, отправени към нас.

***

Ако някой се опита да рисува с водни бои върху синьото небе, той няма да успее — това е невъзможно. Също както е невъзможно да пресуши голяма река с топлината на факел от суха трева или да произведе силен звук чрез триене на две парчета мека кожа. По същият начин, хората трябва да тренират ума си да не се смущава от думите, отправени към тях, каквито и да са те.
Те трябва да обучат ума си и да го съхраняват щедър като земята, безграничен като небето, дълбок като голяма река и мек като въздуха.

***

В търсенето на истината човек си задава въпроси, които смята за важни. От какъв материал е изградена вселената? Вечна ли е? Има ли граници или е безкрайна? По какъв начин е организирано човешкото общество? Каква е идеалната форма на организация?

Ако той отложи търсенето на просветление, докато си отговори на тези въпроси, ще умре, преди да е намерил пътя.

Представете си, че един човек e пронизан от отровна стрела, а неговите близки и приятели ще търсят лекар, който да извади стрелата и да лекува раната. Ако в това време раненият каже: “Почакайте малко. Преди да извадите стрелата, искам да знам кой я е изстрелял по мен. Дали е мъж или жена? Дали е благородник или селянин? От какво е бил направен лъкът, който е изстрелял тази стрела? Дали е бил голям или малък? Дали е бил направен от твърдо дърво или ог бамбук? От какво е била направена тетивата? Дали е била направена от влакно или от черво? Дали е направена от ратанова палма или от тръстика? Пера от каква птица за прикачени на края й? Преди да извадите стрелата, искам да получа отговор на всички тези въпроси!?

Какво ще се случи с този човек? Преди да бъде доставена цялата тази информация, отровата ще проникне в цялото му тяло и той ще умре. Всеки знае, че първото, което трябва да се направи в такъв случай, е да се извади стрелата, за да се предотврати разпространяването на отровата.

Затова хората трябва първо да различат, кое е най-важното за тях, кой проблем трябва да разрешат на първо време и коя е най-належащата за тях задача. Учението на Буда съдържа това, което е важно да знаем. То учи хората, че трябва да се стремят към най-дълбокото знание, да отсранят повърхостните представи и да практикуват Благородния път, за да постигнат просветление.  

***

Някога живяло момче на име Судана, което искало да постигне просветление и усърдно търсело пътя.

От един рибар се научило да познава морето. От един лекар се научило на състрадание към болните и недъгавите. От един богат човек научило, че спестовността е тайната на забогатяването и разбрало колко е важно да запазва всяко дребно постижение по пътя към просветлението. От един медитиращ монах разбрало, че чистият и спокоен ум има чудната сила да пречиства и успокоява умовете на другите. Веднъж то срещнало една изключителна жена и било впечатлено от нейната щедрост. От нея разбрало, че милосърдието е плод на мъдростта. След това срещнало един стар странник, който му казал, че за да стигне толкова високо - до просветлението, трябва да изкачи планина от мечове и да прекоси река от огън. Така Судана научил от собствения си опит, че истинско знание може да получи от всеки, че истината се съдържа във всичко, което човек може да види или чуе.

Судана се научил на търпение от една бедна, саката жена. Гледайки играещите на улицата деца, разбрал урока на неподправената радост. От едно мило и скромно семейство, които никога не помисляли да искат нещо, което някой друг е пожелал, научил тайната да живее в мир със света. Той научил урока на хармонията от смесващите се аромати на тамяна и урока да дарява радост от красотата на цветята. Един ден, седнал на кратка иочивка в гората, забелязал малки издънки, подаващи стръкове край паднало и гниещо дърво и така научил урока за преходността на живота.

Слънчевата светлина през деня и блещукането на звездите през нощта непрестанно подклаждали вдъхновението му. Така Судана имал мъдростта да се облагодетелства от своя опит по дългия път към просветлението. Наистина, тези, които търсят просветлението, трябва да направят ума си своя крепост и широко да отворят вратите на ума си.

***

Истинското учение ще допринесе полза единствено на този, който чувствайки го, разбере неговия смисъл и се почувства свързан с него. Ако човек, след като го чуе, не е в състояние да оцени значението му, той ще пропадне в търсенето на просветление.  

Ромашов и Фролов - Да живеем без лекарства
Ромашов и Фролов - Да живеем без лекарства
Снимка: Интернет

Как да се храним правилно

„Трябва да се храниш така,
че храната да ти доставя удоволствие“.
Иван Петрович Павлов

Защо е толкова важен въпросът за храненето?

Първо, чрез храненето организмът поддържа състоянието на устойчиво равновесие на органите и системите си (хомеостаза), като приема редовно определено количество белтъци, мазнини, въглехидрати, вода, минерални соли и витамини.

Второ, от количеството и качеството на приетите продукти зависи интензивността на обновление на системите, органите и клетките на организма, тяхното нормално функциониране. От това зависи и друго: достатъчни ли са енергетичните ресурси, или, неполучил необходимото количество продукти, организмът ще започне да разгражда собствените си белтъци? Или обратното: поради постъпването на излишъци ще започне да трупа мастни запаси.

Трето, с храната в организма могат да попаднат вредни вещества, от което трябва да умеем да се предпазим или да знаем, как да се изчистим.

Четвърто, ако изпитваме удоволствие от храната и се храним добре – значи живеем добре.

"Да живеем без лекарства", Ромашов и Фролов, Медицина и физкултура, 1986