Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Джае Шин Ю за осморния път на будизма
11 Март 2017 г. 00:21:49
Kiril Hinkov


Джае Шин Ю за осморния път на будизма

Животът е страдание. Съществува причина за него и възможност за освобождаване от него. Oсморният път на Буда води до прекратяване на страданието.

1. Правилно виждане / разбиране   
2. Правилно намерение / мисъл   
3. Правилна реч   
4. Правилно действие   
5. Правилно изкарване на прехраната   
6. Правилно усилие
7. Правилно осъзнаване   
8. Правилна концентрация   

Когато съзнанието е фокусирано върху дихателното движение на долната част на корема, се налага да правим мисловно усилие, което е „правилно усилие”. Поради това умствено усилие, ние можем да бъдем напълно осъзнати за движението там, което е „правилно осъзнаване”.

Когато умът се фокусира върху движението на долната част на корема, той се концентрира там за момент. В този момент концентрацията става постоянна и продължителна, по-силна и по-дълбока. Тази концентрация е „правилна концентрация”.

Състоянието на ума, което го води към обекта на медитацията е „правилна мисъл”. По този начин умът става добре концентриран върху обекта на медитацията, движението на долната част на корема, и после, прониква в истинската природа на физическия процес на движението. Знанието и разбирането на това, като естествен процес, е „правилно разбиране”.  

Докато сме заети с дихателна медитация, ние се въздържаме от грешна реч, грешни действия и грешен начин за осигуряване на прехраната. Това означава, че включваме три фактора. С „правилни реч, действие и прехрана” като движение, ние сме внимателни в мисловния и физически процес и развиваме осморния благороден път. 

Когато развиваме осморния път, ние премахваме погрешното виждане чрез силата на „правилното разбиране” и можем да навлезем в потока, което е първа стъпка към просветлението. Приеми това в сърцето си, за да достигнеш пълния потенциал на човешкото същество.  

Дъхът се движи, но този, който познава дишането, не се движи. И сърцето разбира: „Тялото се движи, светът идва и си отива, но не отива абсолютно никъде.” Раждането и смъртта свършват. 

Атеми - Удари по жизненоважни точки
02 Март 2017 г. 00:21:28
Kiril Hinkov


Атеми - Удари по жизненоважни точки

Когато сме атакувани от агресивен противник, той трябва да бъде спрян, понякога закован на място. Да забрави за агресията си. Как става това?

Представете си Звездата на смъртта от "Междузвездни войни". За да я унищожат, бунтовниците трябваше да влязат вътре и да взривят главния реактор, който се намира в нейния център.

И така . . . Тялото на противника е Звездата на смъртта. Една сфера, в която трябва проникнем. Уязвимите точки, за които говорим, са входовете за влизане и унищожаване. Ударните му части - юмруци, лакти, рамене, ходила, колена, чело - са оръжията, директната среща, с които трябва да избягваме. Силните части на тялото - големите и здрави мускули например - са защитните му бастиони, които ще понесат атаката ни без да успеем да постигнем победа. Сухожилията и ставите са средствата за прегрупиране на силите му. Без тях той не може да се движи. Те представляват една добра мишена. Поразяването им дава възможност за обездвижване и временно спиране на противника.

Въпреки това, ако наистина искаме да заковем противника, ударът ни трябва да влезе вътре. Да блокира дейността на вътрешните му органи и нервната система, които подхранват силата, бойния дух и съзнанието му. Точките не са целта. Те просто са вратите, през които МОЖЕТЕ да влезете. Естествено може да се влезе и през крепостната стена. Но така Ви трябва много сила.

Има още нещо. Звездата на смъртта има защитен щит, предпазен екран. Всеки наш удар намалява енергията в щита и по този начин намалява възможността за защита. Понякога може да свалим енергията на щита с един удар, но по-често се налага поредица от удари. Колкото по-широка врата намерим, толкова по-близо сме до неутрализирането на щита и агресията на противника.

За да придобиете някакъв практически опит, започнете да изучавате анатомия. Представяйте си вътрешността на тялото на противника като състояща се от големи енергоснабдяващи обекти - бъбреците заедно с половите органи отдолу, белите дробове отгоре, черния дроб отдясно, далака и стомаха отляво, сърцето под стряхата на белите дробове и слънчевия сплит в центъра. Най-отгоре си представете мястото, където гръбначния мозък се свързва с мозъка, точно в основата на черепа в задната част на главата - мозъчното стъбло или примитивния мозък. Там е централата, която ръководи всички инстинктивни процеси в тялото и най-вече импулсите за агресия и самозащита. Прибавете към това гърлото, откъдето минава снабдяването с въздух за дробовете и шията (сънните артерии), откъдето минава снабдяването с кръв за мозъка. Това са основните Ви цели.

Мислете мащабно. Това са обекти, които трябва да поразите. А за да го направите, трябва да минете или през вратите (кухините), или през крепостта, или през оръжията на противника. „Сила эсть, ума не надо.”

Всички техники от класическите бойни изкуства ни учат на това. Как да отбягваме силните места и да влизаме през слабите. Или друго - как да прикрием слабите си места и да не дадем на противника да влезе. "Когато майсторът удря, все едно камък удря яйце" или "Когато врагът иска да Ви удари, превърнете съществената част в несъществена".
Всяка ката или форма носи заложени в себе си тези принципи. Но тя не може да Ви научи на тях. Старите са били умни хора.

Търсете до кои врати Ви дава достъп всяка защитна техника, която учите. Така малко по малко ще се научите да намирате начин. Моментът на влизането винаги идва след момента на отварянето.

Ако противникът е много агресивен, силен и нападателен, трябва да го заковете веднага. И нищо повече. Ако леко ви бутне по рамото, не реагирайте остро, НК е сериозна книга. Вашият отговор трябва да бъде адекватен на ситуацията. "Ако той е бърз, бъдете два пъти по-бързи, ако е средно бърз движете се с неговата скорост, ако е бавен, изглеждайте по-бавен от него."

Имало един стар майстор, който карал учениците си да си закълнат в две неща:
1/ Да тренират така, че с един удар да могат да убият врага си.
2/ Никога в живота си да не се бият.

За мен, развитието на бойната техника при всеки практикуващ трябва да мине през изучаването на основните видове атаки и търсенето на най-добрите възможности за отбрана и спиране на противника още при началото на атаката му.

- Как да правим най-ефикасната атака от този вид?
- Къде са слабите места при този тип атаки, главните ни цели?
- Кои са естествените реакции на нетренирал, изненадан човек при този тип атака?
- Коя защита ще ни доведе до най-добра позиция за заковаване на противника?

- Колко варианта на реакция са възможни?
- Как ще продължим при различните реакции?
- Как ще продължим, ако ние атакуваме и получим упражняваната от нас контра?

А това е относно точките:
- Кои слаби места са открити в даден момент от общата практика? Наши и на противника. Как са свързани КОНКРЕТНИТЕ атака или защита с достъпността до слаби места?
- Как можем да ги защитим или съответно с кои ударни повърхности може да ги поразим? В конкретна ситуация, а не по принцип.
- Как продължават нещата, ако противникът затвори вратата, печелим ли нещо от неточния удар? Какво губим?
- Има ли разлика при удар на едно и също място с различна ударна повърхност?
- Опитали ли сме всички видове удари и ударни повърхности с партньор, чували, лапи, макивари (греди за удряне), манекени, кучета, котки, прасета, движещи се тела - топки, варели, медицински топки, хвърлени по нас, други. А с агресивен партньор / противник?
- Какъв е ефектът, когато противника е с дебели дрехи?

Микеланджело е казал, че първо махаш от камъка непотребния материал на едро. Когато получиш искания силует, се захващаш с истинското извайване на статуята. За да получим истинско познание за същността виталните точки, трябва да имаме представа как те се използват за лечение на тялото. Теория на китайската медицина - упражнения, медитация, масажи и самомасажи, хранене, начин на живот. Силно препоръчвам книгите на Ян Цзюн Мин:

Корените на китайския цигун  - ИК “Одисей”, София, 1996 
http://spiralata.net/kn_bul/ci_gun.rar  - Ци гун - здраве и бойни изкуства
http://www.biblio.nhat-nam.ru/Yan_Tzyunming.djvu - Цигун изменения мышц и сухожилий. Цигун промывания костного и головного мозга 

Бойното изкуство е метафора.

Укеми - техники за падане
18 Януари 2017 г. 23:09:02
Kiril Hinkov


Укеми - техники за падане

"Ако паднеш сто пъти, стани сто и един."

Укеми (яп.) е термин, който стандартно се превежда като „падане”.

Тренирането на укеми включва цяла поредица от начини на падане, които се практикуват най-често в хватовите бойни изкуства и спортове.

Всъщност терминът произлиза от uke, което означава 1)„блок”, „париране” или „защита”,  и 2) партньорът, върху когото е изпълнено дадено хвърляне или техника.

Думата „укеми” съдържа идеята за предпазване и приемане на сила, насочена към нас. От тази гледна точка тренирането на укеми само като упражнение за падане, без да се свързва с тренировката за самоотбрана и приемане на атаката на противника, е нерационално.
Не би трябвало да има човек, претендиращ, че практикува „бойни изкуства”, който да не е запознат с начините за падане.

Важно е:
- Начините за контакт със земята и позицията след самия контакт да бъдат научени идеално.
- В началото укеми да се практикува съвсем бавно, докато практикуващият не усети едно удобство и доволство в тялото си.
- Укеми да се тренира на различни видове настилки – татами, паркет, трева, пясък. В началото съвсем бавно, докато тялото намери покритите от мускули части, които трябва да осъществяват контакта с настилката. После все по-интензивно.  
- В началото да се преминава към укеми от гард на готовност (камае) и веднага след падането камае да бъде заемано отново по най-бързия начин в посоката, от която идва атаката.
- При всяко падане да се осъзнава откъде идва атаката и защо се изпълнява точно това падане.
- Да се търсят възможностите за получаване на сила от съприкосновението със земята и удряне в посоката на атакуващия ни партньор. 
- Да се изучат няколко основни възможности за защита и контраатака от земята след падането.
- Да се опитат възможностите за извършване на движения, подобни на укеми спрямо равнината на удара (атаката) на противника. Ако тялото ни оцелява без никакъв проблем след 100 – 200 или повече хвърляния или удара в земята, вероятно има възможности за възприемане на атаките по подобен начин.

Практикуването на укеми дава много нови способности на тялото.
Развива вестибуларния апарат и пространствената ориентация.
Преразпределя енергията на тялото равномерно. Раздвижва по съвсем различен начин от други упражнения.
Научава ни кои са силните ни части и кои слабите, та някак да ги крием от врага, тези вторите.

При един бой земята и земното притегляне са единствените ни съюзници. Тя ни дава опорна точка, за да нанесем нашия удар, тя притегля противника ни, когато го хвърляме, тя ни помага да пренасочим силата му към него самия.
Антей бил великан, син на Посейдон, бога на моретата, и на Гея, богинята на земята, която го родила, откърмила и отгледала. Антей принуждавал всички минувачи да се борят с него и безмилостно убивал тези, които побеждавал в борбата. Никой не можел да го победи, защото когато Антей чувствал, че губи сили, се допирал до майка си, земята, и получавал нови сили. Херкулес го победил, като го вдигнал във въздуха и после го удушил.

Дзен навици
18 Януари 2017 г. 23:08:16
Kiril Hinkov


Дзен навици

 

 

 

 

 

 

  

 

* Прави само едно нещо в дадения момент.

* Прави го бавно и с внимание.

* Направи го до край.

* Прави малко.

* Оставяй пространство между нещата.

* Определи време за някои неща.

* Посвети известно време за седене.

* Усмихвай се и служи на другите.

* Превърни чистенето и готвенето в медитация.

* Мисли за това, което е необходимо.

* Живей просто.

Дзен
18 Януари 2017 г. 23:07:40
Kiril Hinkov


Дзен

Будистката школа Дзен води началото си от индийския монах Бодхидхарма, пристигнал от Индия в Китай през VI век. Тя слива умозрителното с практичното и метафизичното със земното. Наричана в Япония и по света Дзен, в Китай Чан, в Корея Сон, а във Виетнам Тиен, тази традиция поставя ударение върху наблюдението, самовглъбяването и размишлението, а не върху заучаването на текстове и следването на правила. Целта е да се постигне пробуждане на Буда-съзнанието, присъщо на всички хора.

Към XI - XII век Дзен достига до Япония, където школи, като Сото и Риндзай, процъфтяват и днес. 

От самото си създаване школата Дзен е свързана с практиката на бойните изкуства (яп. Будо и Буджуцу), а в последствие и с редица други изкуства, като чайна церемония, аранжиране на цветя и градини, рисуване и занаяти, архитектура, обзавеждане и подредба на дома, медицина. Това е и една от причините за високата популярност на Дзен в съвременния свят.

Много пътеки водят към Пътя, но основно те са две: на разума и на практиката.
Бодхидхарма

Редица хора, чели-недочели, опитали-недоопитали, разбрали-недоразбрали, имат усещането, че Дзен е някакво учение на не-ума и не-рационалността, на празнотата и отрицанието, на не-обяснението и на парадоксалните думи и постъпки. Че, чрез Дзен, трябва да се откажем от Аз-а и от сигурността на разума, от позитивното знание и търсенето му. Въпреки, че Дзен може да бъде и това, такова разбиране е добро оправдание за духовната ни празнота, претенциозното интелектуалничене, огромното желание за внимание и сетивна стимулация, психиатричната природа на думите и проявленията ни, предизвикани от вътрешно неудобство.

Всъщност Дзен е естествено продължение на великата Будистка традиция, която учи хората, как да достигнат до своята първоначална вътрешна природа – чиста и светла, като огледало, отразяващо слънцето.

Освен практикуването на седяща медитация (яп. дзадзен) в Дзен е широко разпространено слушането на проповеди, изнасяни от монасите-учители (яп. роши), и търсенето на отговори на специфични въпроси, наречени коани. Всички традиционни последователи на Дзен разклоненията в Китай, Япония, Виетнам, Корея и на Запад, обаче, изучават и класически текстове, без познаването, на които не биха могли да имат никаква основа и никакъв шанс за правилна практика и правилно насочване на ума.

Важни текстове, изучавани в Дзен са:

1/Класически будистки сутри:

- Сърдечна сутра, яп. Shingyo, санскрит Prajnaparamitahridaya, англ. The Heart Sutra;
- Сутра Лотус на добрия закон, яп. Kwannongyo (сутрата на Каннон), санскрит Samantamukha-parivarta, англ. The Lotus of the Good Law Sutra; 
- Диамантена сутра, яп. Kongokyo, санскрит Vajracchedika, англ. The Diamond Sutra;
- Ланкаватара сутра (сутрата от Шри Ланка), яп. Ryoga, санскрит Lankavatara, англ. Lankavatara Sutra;
- Сутра на неразрушимия, яп. Ryogon, санскрит Suramgama, англ. Sutra of the Indestructible.

2/ Текстовете на Бодхидхарма.
Виж The Bodhidharma Anthology на Jeffrey L. Broughton и The Zen Teachings of Bodhidharma на Red Pine.

3/ Олтарната сутра на Шестия патриарх Хуейнън, англ. The Platform Sutra of the Sixth Patriarch

4/ В Дзен манастирите всекидневно се пеят напеви и стихове за различни случаи.
За пример може да видите Писанията на школата Сото Дзен за всекидневни служби и практика (англ. Soto School blockedures For Daily Services And Practice), свободно достъпни в Интернет.

Регулиране на тялото
18 Януари 2017 г. 23:06:35
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Група 1: Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Група 2: Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:30 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един.

Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Март 2017

 ПВСЧПСН
09 1

2017-03-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-03-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-03-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
106

2017-03-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-03-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-03-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-03-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-03-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
1113

2017-03-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-03-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-03-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-03-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-03-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
1220

2017-03-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-03-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-03-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-03-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-03-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
1327

2017-03-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-03-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29

2017-03-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2017-03-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

31  
« »

Вижте още

Дзен и бойните изкуства
24 Декември 2015 г. 21:11:37
Kiril Hinkov


Дзен и бойните изкуства

Майсторът навлиза в медитативен транс, като едновременно с това балансира себе си в \"хара\" или центъра на тежестта. Неговата его-идентичност изчезва. Той вече не е личност, а боен механизъм.
. . . .
Това състояние, лишено от его, му дава няколко явни предимства.
- той може да реагира моментално;
- може да възприеме и обработи неясни сигнали, които в противен случай биха останали незабелязани;
- може да отговори на сензорна (сетивна) информация, която съзнателното му его не отбелязва или не интерпретира правилно;
- може да предпази собственото си тяло от вредния ефект на емоция или болка;
- той би могъл даже да намали кръвозагубата, ако е ранен.
. . . .
Само медитацията, състояние, в което по определение егото е трансцендентирано, докато осъзнаването е разширено, ще даде на занимаващия се с бойно изкуство средствата да достигне това необходимо състояние на съзнанието, или по-точно, не-ума.
. . . .
Не случайно бойните изкуства традиционно са били преподавани в манастирите. От древни времена е станало ясно, че, за да се създаде истински шампион, в неговия характер трябва да се съчетаят етиката и смирението на духовното убеждение с мъдростта, която само медитацията може да даде. Фактически винаги се е приемало, че на просветлен човек му трябва много малко допълнителна физическа тренировка и упражняване, за да достигне майсторство, в което и да е бойно изкуство.

ZEN AND THE MARTIAL ARTS by Ming Zhen Shakya

Видео - Chinese Er Hu
01 Октомври 2010 г. 22:17:37
Kiril Hinkov


Подарете ден на здравето на вашите служители и колеги
05 Ноември 2015 г. 16:04:11
Kiril Hinkov


Подарете ден на здравето на вашите служители и колеги

Клуб Кьокутен организира лекции и практически упражнения на тема: Да бъдем здрави чрез балансиране на тялото и ума в помещение на фирмата или организацията - поръчител.

Броят на участниците не е ограничен и напълно зависи от разполагаемото място. Продължителността може да бъде от 1 час и тридесет минути до цял ден.

Обикновено лекцията протича в запознаването на участниците с теорията за регулиране на тялото и изучаване на прости двигателни упражнения за подобряване на стойката и премахване на напрежения и болки в различни части на тялото. 

Разглеждат се теми като: 

 

  • Болка и значението й за регулирането и саморегулирането на организма.
  • Роля на дишането за поддържане на доброто състояние на тялото и ума.
  • Сън и принципи за почиване и възстановяване на пълната работоспособност на тялото.
  • Саморегулация при стрес и високо напрежение.
  • Прости физиотерапевтични методи за подобряване на моментното състояние на индивида.  

Или по-просто казано:

  • Как да бъдем по-здрави и енергични.
  • Как да спим и да се събуждаме починали.
  • Как да се отпуснем, когато сме изнервени или уплашени.
  • Какво да направим, ако неочаквано ни заболят кръста или главата.
  • Как да бъдем концентрирани, отговорни и свободно мислещи човеци.

За повече информация:
Моб. +359 882 7447 83
Кирил Хинков

Шарени лодки
16 Февруари 2015 г. 22:36:01
Kiril Hinkov


Шарени лодки

Водачите, които нямат истинска добродетел, са подобни на красиво боядисани дървени лодки. Ако в тях седнат пътници, а лодките си останат на земята, всичко ще изглежда наред. Но само щом ги пуснем в реката или езерото, по вълните и ветровете, нима няма пътниците да се окажат в голяма опасност?

За контакт
02 Януари 2015 г. 11:44:24
Kiril Hinkov


За контакт

My status Chat kiril.hinkov
Call
icq status 94704473
GSM  +359 (88) 2744783
Кирил Хинков

Снимка: Интернет

Какво представлява храносмилането

Да живеем без лекарства, Ромашов и Фролов, Медицина и физкултура, 1986

Процесът на храносмилането започва дълго преди в устата да попадне първото късче храна. Началото му е свързано с определено, индивидуално за всеки човек време. В нашия организъм работи т.нар. биологичен часовник: ритъмът на всички жизнени процеси се изменя циклично през денонощието, периодично намалява и се увеличава количеството кръвни клетки, изменя се съсирваемостта на кръвта, дейността на храносмилателните жлези в определени часове се активизира, а в други - намалява. Затова именно в определено време (когато жлезите са по-дейни) започваме да изпитваме чувство на глад.

Освен този вътрешен механизъм, свързан с биоритмите, има и друг, в чиято основа лежат индивидуалните навици - в часовете, когато обикновено закусваме, обядваме или вечеряме, въз основа на личния ни опит се активизира дейността на храносмилателните жлези. И така процесът на храносмилането започва с два рефлекса за време: безусловен, свързан с наследствените биоритми, и условен, зависещ от часа за приемане на храна от всеки конкретен човек.           

По-нататък се включват и други дразнители: човек попада в привичната обстановка на стола, ресторанта или край масата у дома. Възниква условен рефлекс спрямо обстановката, който още по-силно стимулира храносмилателния апарат. Но този рефлекс, както и предишните (спрямо времето), предизвиква, ако можем така да се изразим, неспецифична активизация на храносмилателните жлези, преди всичко стомашните, които започват да отделят сок. После обаче се включват специфичните рефлекси: човек вижда храната, чувствува нейния мирис, попадайки в устата му, тя дразни вкусовите рецептори - нервните окончания по езика.

Тук вече дразненето е специфично и храносмилателните жлези отделят различен по състав и количество сок в зависимост от вида на храната, която е приета: за месото е нужно голямо количество стомашен сок, богат на ензими, за млякото - по-малко и с по-малко съдържание на ензими. Ако ядете сухари, ще се отдели много слюнка, съдържаща в доста висока концентрация ензима амилаза, който разгражда въглехидратите. Ако в устата попадне нещо, кисело (например сдъвкали сте парченце лимон), слюнката блика като фонтан, но сега тя почти не съдържа ензими, а е богата на минерални соли, които неутрализират лимонената киселина.

Под влиянието на тези фактори за кратко време преустройват дейността си преди всичко стомашните жлези - започва първата фаза на стомащната секреция, която се нарича сложнорефлекторна, доколкото във формирането и участвува цял комплекс рефлекси - както безусловни така и условни.

Когато храната попадне в стомаха, започва втората фаза на стомашната секреция - невро-химичната, която е свързана вече с непосредственото въздействие на храната върху стомашната лигавица. Тази фаза се нарича нервна, защото продължава ролята на рефлекторния компонент, а химична - поради това че химичните вещества от храната атакуват непосредствено стената на стомаха.

До попадането на храната в стомаха се осъществява още един важен начален етап от процеса на храносмилането - сдъвкването. Храната се надробява. и благодарение на това по-нататък тя ще бъде подложена по-силно на въздействието на храносмилателните сокове в стомаха. В устната кухина започва и химичната й обработка. Слюнката съдържа ензим, който разгражда въглехидратите - птиалин, или амилаза. Този ензим разгражда нишестето - полизахарид, на по-прости съставни части -декстрани. Опитайте следния експеримент: вземете неголямо парченце хляб и дълго го дъвчете. Ще почувствувате, че хлябът придобива сладникав привкус - нишестето се е разпаднало на захаридни вещества. Обикновено не дъвчем по няколко минути, затова въглехидратите в устната кухина се разграждат отчасти. Освен това слюнката слизестото вещество муцин. То обгръща и сякаш "смазва" частиците от храната, като улеснява придвижването им надолу по храносмилателния път.

Целият дъвкателен процес до момента на преглъщане е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в продълговатия мозък. По време на преглъщането се затварят дихателната тръба и носните ходове.

В стомашната кухина под влиянието на ензима пепсин и на солната киселина започва смилането на белтъците, които се съдържат в храната. Стомашните жлези отделят неактивния проензим пепсиноген, който се активизира под въздействието на солната киселина, също продукт на жлезите на стомашната лигавица. Солната киселина, освен че активизира пепсиногена, изпълнява и редица други важни функции: тя предизвиква набъбване на някои белтъци, като улеснява разграждането им от пепсина, създава необходимата за действието на пепсина среда с кисела реакция, а също така има и бактерицидно (т. е. унищожаващо микробите) свойство.

Жлезите на стомашната лигавица започват да произвеждат пепсин и солна киселина, още преди храната да попадне в стомаха. Ако първата сложнорефлекторна фаза на стомашната секреция е преминала добре, храната постъпва във вече готовия за храносмилане стомах и следващият етап на обработка и разграждане на хранителните вещества протича активно. Количеството на отделените солна киселина и пепсин зависи от характера на храната, попаднала в храносмилателния тракт: в един случай средата ще бъде много кисела и ще съдържа повече пепсин, а в друг ще се отдели слабокисел, беден на пепсин стомашен сок. Пепсинът има огромна преработваща способност; един грам от него може за два часа да обработи приблизително 50 кг яйчен албумин, а известно е, че стомашният сок съдържа около един грам пепсин на литър.

От голямо значение е стомашният сок да се отделя в точно съответствие с вида и количеството на постъпващата в стомаха храна, иначе той може да въздействува неблагоприятно върху лигавицата. Ненапразно възникването на стомашни язви се предхожда от хиперацидни гастрити: възпаление на стомашната стена при висока киселинност и богат на пепсин стомашен сок.

За да покажем доколко динамиката на храносмилането в стомаха зависи от приетата храна, ние ще рискуваме да претоварим разказа с фактически материал, като приведем доста голям цитат от вече използувания справочник. Той съдържа точна и сбита информация по въпроса.

„При приемането на смесена храна количеството и качеството на стомашния сок е различно в зависимост от процентното съотношение на съставящите я видове продукти, както и от различните допълнителни вещества, добавяни към едно или друго блюдо. Установено е, че при приемането на различни супи най-голямо количество сок се отделя за яйчната, овесената и картофената супа и сравнително малко - за оризовата и грисовата. Значително количество сок се отделя, когато се консумират разсоли и зелеви чорби, особено кисели. От вторите блюда най-много сок се отделя при консумиране на суфле от риба, а най-малко - при консумиране на оризов пудинг и каша от грис. От месните блюда отделяне на най- много сок предизвиква рулото. Голямо количество сок се отделя, когато ядем задушено месо. От сладките блюда най- голяма секреция предизвиква компотът от сушени плодове, примесен със сок от сурови портокали.“ 

Към цитата следва да добавим, че в зависимост от характера на храната варира и продължителността на секрецията, и неиният латентен период, т. е. времето между приемането на храната и началото на секрецията. Така че стомашната секреция до голяма степен зависи от това, какво и как ядем.

От стомаха хранителната кашица попада в дванадесетопръстника, където се подлага на въздействието на сокове, отделяни от т. нар. брунерови жлези в стените му, на секрети от задстомашната жлеза, от черния дроб и тънките черва. Най-голямо значение в дуоденалното смилане (duodenum, латинското наименование на дванадесетопръстника) има панкреатичният сок (от латински раnсгеаs - задстомашна жлеза), чието денонощно количество е от 600 до 2000 мл. Той съдържа ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите. Към тях се отнасят разграждащите белтъците трипсин, хемотрипсин и карбоксипептидаза; захаролитичните ензими - амилаза, малтаза и лактаза, и разграждащият мастите ензим липаза.

Механизмът на включване на тези ензими в смилателния процес е твърде сложен. Много от тях се отделят в неактивно състояние и трябва да бъдат активизирани. Смилащите им възможности зависят не само от тяхното количество, но и от реакцията на средата в дванадесетопръстника, от киселинността на стомашното съдържимо.

Действието на ензимите, отговорни за разпадането на белтъците в дванадесетопръстника, зависи и от това, колко интензивно е преминало първичното разграждане на белтъците в стомаха. Дуоденалното преработване е свързано и със скоростта на постъпване на хранителната каша от стомаха, което на свой ред се обуславя от киселинността на стомашния сок. Няма да се впускаме в подробности, ненужни за научно- популярната литература, искаме само да подчертаем, че нивото на дуоденалната дейност е тясно свързано с храносмилането в стомаха и се определя от същите фактори.

Говорейки за храносмилането в дванадесетопръстника, неoбходимо е да подчертаем, че липазата е важен компонент на панкреатичния сок, тъй като тя разгражда мастите. Практически в много отдели на храносмилателния тракт намираме ензими, които разграждат белтъците и въглехидратите, а панкреатичната липаза е всъщност единственият липолитичен ензим. Затова при смущения в екскреторната функция (т.е. произвеждането на храносмилателни ензими) на задстомашната жлеза съществено се нарушава именно мастната обмяна.

В дванадесетопръстника постъпва също и жлъчка от черния дроб, която емулгира мастите и активизира липазата, т. е. способствува за разграждането на мазнините. Секрецията, както на задстомашен сок, така и на жлъчка преминава през две фази - сложнорефлекторна и невро-химична, подчинени на същите закономерности, както отделянето на стомашен сок.

Окончателното разграждане на хранителните продукти става в тънките черва, където хранителната маса се преработва под въздействието на панкреатичния сок, с който тя е пропита в дванадесетопръстника, както и на ензими, произвеждани от жлезите в лигавицата на тънките черва. Тук става основното всмукване на разградените хранителни продукти (частично то е започнало още в стомаха, където се всмуква неголямо количество вода и ако е приет, и спирт), които оттук попадат в кръвта. По кръвен път хранителните вещества постъпват в черния дроб - главната химична лаборатория на организма. Преработването продължава: част от тях чрез кръвта се разнася в организма и постъпва в клетките, друга се натрупва в черния дроб или се използува за синтезиране на други вещества, в частност - на белтъци. В черния дроб се обезвреждат токсичните за организма продукти, образували се в процеса на разграждане на хранителните вещества.

В дебелото черво, в което преминава тънкото, става интензивно всмукване на водата. Хранителната маса тук се разгражда не така интензивно, доколкото сокът на дебелото черво е беден на ензими. Голямо значение за протичането на химичните проиеси тук има нормалната чревна микрофлора. Непреработените остатъци от храна се изхвърлят с изпражненията. Трябва да споменем, че в дебелото черво се образуват и сравнително малки количества вредни за организма продукти, които, всмуквайки се, попадат в черния дроб и там се обезвреждат. В дебелото черво се образуват и газове (амоняк, въглероден двуокис, водород, сероводород). Получени предимно при окончателното разлагане на белтъците, те са необходими за стимулиране на моториката на дебелото черво и за изтласкване на образуваната маса в правото черво.

Така накратко протича храносмилателният процес в човешкия организъм.

След преглъщането хапката попада в хранопровода и за около 7-15 сек. стига до стомаха. Тук храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си. Поради това със стомашен сок се пропиват само първите порции храна, наслоили се непосредствено до стените на стомаха. Вътрешните порции храна, до пропиването си с киселия стомашен сок, запазват тази реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и поради това слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30-60 минути. Обикновено това време е достатъчно за разглобяването на повечето въглехидрати.

Храната престоява в стомаха средно около 3–5 часа, като този срок варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5-6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.