Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 1

2017-11-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-11-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-11-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
456

2017-11-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-11-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-11-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-11-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-11-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
4613

2017-11-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-11-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-11-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-11-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-11-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
4720

2017-11-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-11-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-11-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-11-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-11-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
4827

2017-11-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-11-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29

2017-11-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2017-11-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Стратегия за оцеляването на Швейцария
18 Декември 2010 г. 01:16:35
Kiril Hinkov


Стратегия за оцеляването на Швейцария

Автор: Питър Хамънд
Преведе Божидар Маринов
Източник: http://oshte.info

Ако искаш мир, приготви се за война.

Тoзи цитат обобщава швейцарското отношение към мира и свободата. Една изключително важна книга: Целта е Швейцария: Швейцарският въоръжен неутралитет във Втората световна война от Стивън Холбрук (Stephen Halbrook, Target Switzerland: Swiss Armed Neutrality in World War II), ни дава невероятната, неразказвана досега история как Швейцария, единствена сред всички страни в Централна Европа, успешно се противопоставя на нацистката военна машина през Втората световна война. Швейцария е единствената нация на европейския континент, от Иберийския полуостров до река Волга, която никога не се поддава на нацистките заплахи, нито допуска нацистка военна окупация. Трябва да си припомним как тази малка република успява да запази своята независимост, докато е напълно обсадена от враждебни тоталитарни режими.

Непобедимата армия

Съседна Австрия се поддава на нацистките интриги и заплахи и през 1938 се предава без нито един изстрел. По същия начин Чехословакия бива изнудвана и заплашвана, за да се предаде без бой. Албания бива окупирана от фашистка Италия. Полша пада след само 20 дни тежки боеве през септември 1939. Дания се предава четири часа след като получава ултиматума. Датският крал и неговото правителство капитулират и забраняват всяка съпротива срещу нацистката окупация. Норвежците оказват разгорещена съпротива, подпомогнати от британски и френския войски, но биват бързо надхитрени от немските парашутисти и планински дивизии. Швеция позволява на нацистите да превозват войски по нейна територия до Норвегия. По-късно тя ще позволи прехвърлянето на цели немски дивизии през своята „неутрална” територия за да бъдат използвани за атаката срещу Съветския съюз през 1941. Холандия пада под германския блицкриг само за 5 дни. Белгия устоява почти 17 дни преди да се предаде пред настъпващата немска армия. Франция бива покорена за по-малко от 6 седмици. Париж пада без нито един изстрел.

Но въпреки честите заплахи да нахлуе, „ликвидира” и присъедини Швейцария към своята Grossdeutschland (в деня на Аншлуса на Австрия дори са били отпечатани карти показващи Швейцария, включена в Третия Райх),

Швейцария успява там, където всички други неутрални страни се провалят. Швейцария остава героичен остров на свободата в морето на нацистката тирания по цяла Европа. Тази невероятно навременна книга, Target Switzerland, е написана именно за да отговори на този въпрос: Как Швейцария така успешно се съпротивява на тиранията тогава, когато никоя друга страна не успява.

Изкусни стрелци върху ски

Духовната и военна сила и решителност на малкия швейцарски народ да се съпротиви на смазващата тоталитарна заплаха трябва да продължи на вдъхновява всички хора, които обичат свободата. Тази велика страна на Реформацията, със своята дълга традиция на децентрализирана, конституционна република, от дълго време е известна като страна на изкусни стрелци на ски. Всеки мъж в Швейцария има поне една пушка в дома си. Швейцария е единствената европейска нация, която официално обявява, че в случай на война всяко обявяване на капитулация трябва да бъде смятано за вражеска пропаганда и че всеки войник трябва да се бие до последния патрон, а след това и с щика. Тяхната разпространена и официално обявена военна стратегия е да принудят всеки нашественик да плати сурова цена за нарушаването на техния неутралитет. Заповедта е: Продължавай да се биеш. Никаква капитулация. Никакво отстъпление. Бий се до последния куршум и щик.

Наследството на свободата

При големия брой тоталитарни диктатури, ожесточени войни и ограбване на свободата в големи части от света днес, уроците и примерът на Швейцария трябва да бъдат внимателно изследвани и изучавани. Швейцария е най-старата демокрация в света. Тя също се отличава с най-високата степен на притежаване на лично оръжие на глава от населението в света. Обратно на останалата част от Европа, която има силно централизирано управление, Швейцария има много слабо централно правителство. Основната единица на властта вШвейцария са индивидът и семейството. След това идват селото или градът, след това кантонът и едва накрая федералното правителство. Като пряка демокрация, властта е децентрализирана. Властта се упражнява отдолу нагоре, не обратното. Затова, докато Хитлер успява да покори голяма част от Европа като изнудва и манипулира централната власт на различните страни да капитулират, в Швейцария няма централна власт, която би могла да предаде нацията или да капитулира. Швейцарският отговор на тоталната война на Хитлер е бил тотална съпротива от цялото население.

Много хора ще се изненадат да научат, че Швейцария постига най-високата степен на военна мобилизация сред всички страни през Втората световна война. Цели 20% от швейцарското население са били мобилизирани да посрещнат нацистката заплаха. Някои швейцарски градове биват бомбардирани. Швейцарски летци свалят най-малко 11 самолети на Луфтвафе във въздушни боеве, като губят само 3 от своите самолети. Многократно през Втората световна война нацистка Германия и фашистка Италия мобилизират стотици хиляди войници, включително моторизирани дивизии, на границата с Швейцария, в подготовка за нахлуване; пускат усилена журналистическа антишвейцарска пропаганда в подготовка за окупация. Но биват посрещнати от стотици хиляди невероятно решителни и добре обучени швейцарски стрелци, готови да отблъснат всеки нашественик.

Хитлер напада всяка свръхсила по онова време, Франция, Великобритания, Съветския съюз и САЩ, и всяка съседна неутрална страна, Дания, Холандия, Белгия, Чехословакия и Австрия; Швейцария остава единствената страна, която успешно възпира нашествието на нацистката военна машина.

Швейцария като убежище

Извънредно смелите действия на швейцарската армия за предотвратяване на нашествието и осигуряване на безопасно място, в което индивидуалният живот е защитен, позволява на много бежанци и избягали военнопленници да намерят убежище в Швейцария, всред цялото варварство на Втората световна война. Швейцария дава закрила на 50,000 евреи и над 100,000 избягали военнопленници по време на войната. Повечето от тях са войници на съюзниците, 1,700 са американски пилоти, улучени над Европа и достигнали до Швейцария.

Под обсада

На 25 юли 1940 генерал Анри Гисан, командващ швейцарската армия, събира 600 от своите висши офицери в една скалиста планинска местност в централна Швейцария, при езерото Люцерн. В предишните седмици пред силите на нацистка Германия са се предали Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. Британската армия се е евакуирала от континента, оставяйки след себе си цялото си тежко въоръжение. В предишните две години са паднали Полша, Австрия, Чехословакия и Албания. Стотици хиляди немски войски са събрани на северната граница на Швейцария, а фашистка Италия застрашава южната граница. Обсадена от тоталитарни агресори и окупирани страни, Швейцария остава сама.

Застанал в местността Рютли, с надвисналите над нея върхове на Алпите, генерал Гисан се обръща към своите офицери: „Реших да ви събера на това историческо място, символичната основа на нашата независимост, за да ви обясня тежестта на положението и да ви говоря като войник към войници. Ние сме в преломен момент в нашата история. На опасност е изложено самото оцеляване на Швейцария.” Неговата заповед е война до последния човек – никаква капитулация.

Съпротива срещу тиранията

Именно в местността Рютли на 1 август 1291 е била създадена Швейцарската конфедерация. В продължение на 650 години швейцарските бойци си спечелват репутацията на най-свирепите в Европа. Техният решителен отказ да живеят под властта на чужди владетели е бил легендарен. Повечето хора знаят историята за Вилхелм Тел, героят, който отказва да коленичи пред австрийския управител Геслер. Бил е осъден да улучи ябълка на главата на своя син от 120 крачки. Ако откаже, и бащата, и синът са щели да бъдат екзекутирани. В забележителна проява на майсторство с лъка, Вилхелм Тел успява да улучи ябълката, без да улучи сина си. Поздравявайки Тел, Геслер пита защо е имал и друга стрела в колчана си. Тел отговаря, че ако случайно улучи момчето, е щял да изпрати втората стрела в сърцето на самия управител. За своята дързост Тел бива осъден на доживотен затвор, но успява да избяга докато бива превозван през езерото Люцерн.

По-късно той издебва от засада управителя и изпраща втората стрела в сърцето му. Това дава началото на въстанието, в което швейцарците успяват да изгонят управляващите австрийци и именно в местността Рютли швейцарските кантони се заклеват във вярност един на друг.

През 1315 в битката при Моргартен 1,400 швейцарски селяни организират засада на 20,000 австрийски рицари и пехота в тесен алпийски проход, като хвърлят камъни по тях и ги изтласкват в едно езеро, където много от тях се издавят. В тази битка швейцарците убиват 2,000 нашественици, като изгубват само 12 от своите хора.

През 1396 година, 500 швейцарски пехотинци побеждават 12,000 немски нашественици в битката при Лаупен. Това е първата битка на европейския континент, в която пехота побеждава бронирана кавалерия на открито поле. През 1386 в битката при Земпах 4,000 австрийски рицари биват победени от 1,300 швейцарски селяни. През 1388 в Алпите 650 швейцарци побеждават нахлулата австрийска войска от 15,000 души. Австрийците губят 1,700 души срещу 55 швейцарци. През 1476 в Швейцария нахлува френска армия от 20,000 души. 412 бернски войници в замъка Грансон биват убедени да се предадат. Но след това всички 412 швейцарци биват обесени или издавени от французите. Швейцария незабавно се мобилизира и в последващата битка при Грансон обръща в бягство французите, като им нанася тежки загуби. В битката при Мора друга френска армия от 23,000 души бива унищожена при изненадваща атака, като швейцарците убиват 10,000 френски нашественици, изгубвайки само 410 швейцарци. След битката при Мора швейцарската пехота е най-прочутата в Европа и е силно ценена като наемна войска. (Всъщност, през вековете повече от един милион швейцарци служат като наемници.)

През 1495 Свещената Римска империя се опитва да наложи данък на швейцарците и това води до разгрома на самата Свещена Римска империя в битката при Дорнах през 1501.

Дори циничният и зловещ Николо Макиавели, автор на Владетелят, отбелязва, че швейцарците са „майстори на съвременната война” и „швейцарците са добре въоръжени и притежават голяма свобода.”

Швейцарският пример на децентрализирана федерална република и добре въоръжена гражданска армия привлича вниманието на английските и американските политически наблюдатели през ХVІІІ век, включително на много от основателите на Американската република. Бащите-основатели на Америка намират голямо вдъхновение в швейцарския пример и вграждат много от швейцарските принципи в Конституцията на САЩ.

Подривна дейност и предателство

Но историята на Швейцария на независимост и непобедимост пред външни нашественици от 1291 не остава неизменна. През 1797 Наполеон успява да покори Швейцария като съчетава заплахи, пропагандна война и убеждаване на френскоговорящите кантони да не се противят на Новия Френски Ред. Женева и Лозана се предават пред настъпващите французи без съпротива. Когато немскоговорящите швейцарци оказват ожесточена съпротива при Фраубрунен, те са зле въоръжени, много от тях само с вили. Те биват избити от френската артилерия и кавалерия. Скоро се създава съпротивително движение, което включва хиляди швейцарски граждани в партизанска война в Алпите против френските окупатори. Хиляди швейцарци биват избити по време на жестоката френска окупация.

Уроците от поражението

След бедствените години под френската окупация швейцарците са решени вече никога да не позволят нашествие и през следващия век се заемат с изграждане на силна гражданска армия, готова за новите заплахи. Те полагат огромни усилия и разходи за подобряване на въоръжението и военната тактика, за да са сигурни, че ще запазят мира чрез превъзхождащо въоръжение.

Швейцарците също осъзнават, че врагът е успял да ги победи, само защото те не са останали единни срещу революционната идея за обединена Европа. След френската окупация швейцарците са решени никога повече да не позволяват чужденците да сеят разединение сред тях чрез стратегията „разделяй и владей”. Като следствие от това, макар че 72% от населението на Швейцария е немскоговорящо, през 30-те години те успешно се съпротивяват на всяка нацистка пропаганда и на подривната дейност вътре в страната. Според Конституцията от 1815 бива въведена военна служба за всички мъже. През 1824 е създадена Швейцарската федерация по стрелба (ШФС) „за насърчаване и усъвършенствуване на изкуството на точната стрелба, изкуство, което само по себе си е изящно, а също е от най-голяма важност за защитата на Конфедерацията”. Празниците със стрелба стават едно от най-важните обединителни мероприятия в швейцарските общности.

Мир чрез превъзхождащо въоръжение

През 1847 протестантските кантони потушават сепаратистко въстание на католически революционери. През 1857 пруският кайзер мобилизира над 150,000 войници за нахлуване в Швейцария по повод на граничен спор. Швейцарците в отговор мобилизират 30,000 свои войници. Един немски наблюдател отбелязва, че швейцарското опълчение струва колкото половин дузина професионални армии в Европа. През 1866 Бисмарк предлага Швейцария да бъде разделена между Италия, Франция и Прусия. През 1867 швейцарците изобретяват революционна винтова карабина с цилиндричен затвор и с пълнител с 12 патрона. През 1874 Федералната конституция за първи път дава право на правителството да въоръжи всеки пълнолетен гражданин от мъжки пол със съвременна пушка, униформа и боеприпаси. Те трябва да се съхраняват в дома на войника. (Дотогава от швейцарските войници се е очаквало сами да си набавят оръжието.) През 1889 швейцарците изобретяват нова карабина с надлъжен затвор, използваща швейцарския стандартен калибър от 7.5 мм.

В пълна противоположност на нарастващата централизация на властта в другите страни в континентална Европа, в Швейцария федералното правителство става все по-чувствително към желанията на отделните граждани и през 1874 въвежда референдума като средство за прокарване на новите закони.

През 1912 немският кайзер Вилхелм ІІ посещава Швейцария. Като наблюдавал маневрите на швейцарското опълчение, кайзер Вилхелм попитал какво биха могли да направят 250,000 швейцарски войници, ако в страната нахлуят половин милион германски войници. Известният швейцарски отговор бил: „Ще трябва да стреляме по два пъти!”

През 1911 швейцарците изобретяват пехотната карабина Шмидт-Рубин модел 1911, която има отделящ се пълнител с шест патрона и бързодействащ надлъжен затвор. Над 300,000 от тези карабини модел 1911 са произведени и са раздадени на населението. Срещу силно превъзхождащия брой на противника швейцарците поставят голямо ударение върху превъзходната стрелба и въоръжение. През 1911 американският полковник Бел отбелязва, че швейцарците имат ненадмината любов към своята страна, спартански патриотизъм и храброст. „Макар че швейцарецът вярва в мира и го желае над всичко друго, неговият здрав разум му казва, че той се постига най-добре чрез постоянна бойна готовност.”

Когато на 1 август 1914 избухва Голямата война, с воюващи страни по всички граници, Федералният съвет мобилизира цялата армия - 450,000 души. Тя е добре въоръжена с картечници „Максим” и модерна артилерия. По това време биват въведени на въоръжение самолети и противовъздушна отбрана.

Един доклад на сената на САЩ от 1916, „Военната повинност и ефективността на гражданската армия на Швейцария,” отбелязва, че докато френските войници се обучават на стрелба на разстояние само 40 метра и са забележително неумели дори в това, а немските войници са по-добри от френските и се обучават на 100 метра, цялата швейцарска армия трябва да бъде определена като „все изкусни стрелци,” обучаващи се на средно разстояние от 300 метра. Нямало е абсолютно никакъв спор, че швейцарците имат най-високият стандарт за добра стрелба в Европа, ако не и в целия свят.

Нацистката заплаха

От деня, в който Адолф Хитлер бива определен за канцлер на 30 януари 1933, в Германия настъпва царство на терора. Всички права на сдружаване и на свободно слово биват премахнати. Нацистите започват обиски по домовете, като навсякъде конфискуват личното оръжие на гражданите. Дават се права на властите за произволни обиски и конфискации. През март Хитлер става абсолютен диктатор и регионалните германски правителства са претопени в централната власт.

От самото начало печатът в съседна Швейцария е най-последователен и открит в разобличаването на опасните тенденции и заплахи на нацисткия режим. Нацисткият професор по военни науки Евалд Банзе открито публикува своето твърдение, че в една война против Франция Германия трябва да нахлуе през Швейцария, за да заобиколи по фланга френската укрепена линия Мажино, като нахлуе по долината на Женева. Въпреки немскоговорящото мнозинство в Швейцария, Банзе използва нацистка терминология, за да опише швейцарците като „нисши.”

Докато останалият свят не обръща Докато останалият свят не обръща голямо внимание на смущаващото развитие на националсоциализма в Германия, швейцарците биват отвратени от самото начало. На 12 май 1933 швейцарският Федерален съвет забранява носенето на хитлеристки униформи и отличителни знаци и осъжда нарушителите на затвор или депортиране.

Военен наръчник, раздаден на всеки швейцарски гражданин през 1933 заявява: „Дълг на всеки мъж е да поддържа постоянно своето оръжие в добро състояние, и постоянно да се упражнява на местното стрелбище в стрелба от легнало положение и от колене. За да стреляте точно, не трябва да стреляте бързо, а да дърпате спусъка бавно с разум и добра преценка, като помните, че победител е онзи, на когото му остава поне още един патрон в пълнителя. Спусъкът се дърпа само тогава, когато целта ще бъде улучена. Трябва да стреляте по-точно от врага и по-умело да използвате местността.”

В своите публикации ШФС силно се противопоставя на тоталитаризма и от ляво, и от дясно. Разстоянията на състезанията по стрелба биват увеличени на 400 метра. Като се има предвид, че немската армия се обучава едва на 100 метра, швейцарските стрелци биха имали сериозно предимство пред всеки нашественик.

През септември 1933 бива публикуван „План за нахлуване в Швейцария.” Темата е: Женева е входът към Франция и е особено важна за превземането на Лион и заобикалящите го фабрики за оръжие и боеприпаси. Тъй като нарушаването на швейцарския неутралитет вече бива публично обсъждан, швейцарците рязко увеличават отпуснатите парични суми за въоръжаване.

На първата страница на Моята борба Адолф Хитлер заявява, че „общата кръв принадлежи на един общ Райх”. Той ясно казва, че една от неговите главни цели е да обедини Австрия и Германия в един Райх, а също намеква и за присъединяването на Швейцария в своята Grossdeutschland. През Средновековието Швейцария е част от Свещената Римска империя - Първият Райх според нацистката терминология. Сега нацистите прогласяват, че възнамеряват да разширят границите на Германия „до най-далечните граници на старата Свещена Римска империя, и дори нататък”. Проф. Банзе пише: „Ние смятаме вас, швейцарците, за издънка на германската нация; . . . един ден ще се обединим под един флаг и ще унищожим всеки, който се опитва да ни разединява!”

Обединени в съпротивата

Между швейцарски и германски вестници започва словесна война. Нараства рязко чувството на швейцарците на омраза към тиранията и ревност към справедливостта и свободата. Хората започват все повече да се събират на стрелбищата.

Биват заловени експлозиви, вкарвани тайно по езерото Констанс от Германия. Четирима швейцарски нацисти биват изправени пред съд в Берн за подбуждане на расова омраза. Швейцарците започват да изграждат укрепления по своите граници. След 1935, когато нарастват нарушенията на швейцарското въздушно пространство, Швейцария започва редовни военновъздушни учения. Един опит за въвеждане на силно централизирано управление бива категорично отхвърлен от всенароден референдум!

Увеличават се рязко основните програми за превъоръжаване. Учредена е федерална полиция за борба с дейностите на пронацистката и проиталианската пета колона. Биват разкрити множество шпионски заговори на комунисти и нацисти. На 18 февруари 1936 Федералният съвет заповядва пълна забрана на всички нацистки организации в Швейцария. През 1937 биват забранени комунистическата партия и всички други партии свързани с чуждестранни организации. Появява се доклад, според който в Швейцария действуват като шпиони около 500 агенти на Гестапо.

През 1935 на въоръжение н швейцарската армия бива въведена новата карабина К31. Швейцарската конструкция превъзхожда неизмеримо всички съществуващи по онова време карабини в света по точност, тегло, лекота на боравене и на зареждане. До 1945 са произведени почти 350,000 карабини К31.

През 1938, когато съседна Австрия бива погълната от нацистка Германия без нито един изстрел, всички вярват, че следващата е Швейцария. През това време Швейцария бива наводнена с нацистка пропаганда и атакувана с медийни кампании. За да се противопостави на шпионажа на Гестапо, швейцарската армия организира контраразузнаването SPAB (Spionage Abwehr).

Забележително е, че за разлика от Наполеоновите войни и Първата световна война, когато много швейцарци са били разединени по етнически признак, като френско- и италианскоговорящите симпатизират на Франция и Италия, а немскоговорящите на Прусия и Германия, след 1933 швейцарците са единни в своето противопоставяне на националсоциализма. Швейцария доказва, че френско-, немско- и френскоговорящите граждани могат да живеят заедно в съгласие. Единствен сред европейските народи, швейцарският остава незасегнат от заразния вирус на Новия световен ред, прогласяван от нацистите. Всъщност, немскоговорящите швейцарци стават най-яростно антинацистката група в света.

Притча за обидата
15 Януари 2012 г. 19:36:48
Kiril Hinkov


Притча за обидата

Неизвестен автор

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, при него дошъл войн, известен с пълната си липса на скрупули.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му. С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
- На този, който го е донесъл. – отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят. – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Едно плюс едно
24 Декември 2015 г. 23:18:36
Kiril Hinkov


Едно плюс едно

Едно момче попиталo учителя си, защо всички стари ученици правят една и съща техника различно. Учителят го погледнал и го попитал: \"Kолко прави едно плюс едно?\"
- Две.
- Хм. Не си прав. Когато майка ти се запознала с баща ти, те са били двама. Но сега имаш още двама братя. Значи едно плюс едно прави пет. Ако изкуството е живо, то води до нови форми. Ако е мъртво - едно плюс едно прави две.

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming \"Shaolin White Crane\"

Упражняване с топки баодинг
12 Януари 2015 г. 01:42:20
Kiril Hinkov


Упражняване с топки баодинг

В средите на практикуващите бойни изкуства се смята, че овладяването и контролирането на четири независими елемента дава възможност за контролиране на всичко около нас. Ако приемем, че ние сме петия елемент, практиката трябва да ни доведе до пълен контрол върху останалите четири. Успешното контролиране на четири противника ни прави способни да се защитаваме от неограничен брой противници.
В този смисъл майсторите препоръчват практика с повече предмети - жонглиране и въртене на топки, наречени на китайски "баодинг". Идеята е да се опитаме да се научим да жонглиране с четири и повече елемента и да се научим да въртим в една ръка четири топки без да се докосват. Постигането на последното водело до ниво на осъзнаване, позволяващо ни да контролираме четири независими от нас елемента. Без значение какви са.
Казват, че след един първоначален етап, е добре да се практикува с различни топки, от различен материал, с различна големина и тежест.
Казват, че не е важно постижението, а стремежът към него, практиката.

Системни знания и умения за водене на ръкопашен бой
16 Май 2014 г. 11:30:11
Kiril Hinkov


Системни знания и умения за водене на ръкопашен бой

Определянето и изучаването на най-рационалните и целесъобразни начини за физическо въздействие над противника, както и на тактическите и психологически предпоставки за тяхното прилагане, са основата на бойното изкуство.

Основните насоки на развитие на системни познания и умения за водене на ръкопашен бой са:

1/ Духовна и психологическа подготовка на боеца.
Ролята на духовната и психологическа подготовка на боеца е първостепенна. В началото на обучението този аспект не присъства много явно. Но с постепенното навлизане в практиката, все повече се налага осмислянето на такива теми като:
- за какво искам да науча бойните похвати?
- кога мога и имам правото да ги приложа?
- какво ще защитавам с цената на живота си (което е равнозначно на „с цената на живота на врага си”)?
- бих ли приложил даден похват с пълната му сила, по такъв начин, че той да постигне пълния си ефект (ефект, който теоретично се твърди, че може да бъде постигнат)?
- на какво мога да се надявам в боя, след като човекът, който ме атакува, е два пъти по-тежък (силен, бърз, свиреп, кръвожаден, трениран) от мен?
- какво мога да направя, ако враговете са много?
- как да практикувам, за да направя каквото трябва, когато е нужно?
В живота често по-важна роля има разумното управление на знанията и уменията, отколкото самите знания и умения сами по себе си. Преодоляването на страха зависи не толкова от вродената смелост, а от придобитите, възпитани качества – да се действа по начина, по който трябва, без значение какво се случва в душата.  Но освен това, единствено стремителният дух позволява да се разширяват границите на познанието и да се увеличава потенциала на човека. Силата на волята, желанието и вярата могат всичко. В екстремални ситуации те ни устремяват, за да продължим напред.

2/ Начини за управление на ресурсите на боеца.
Като правило хората очакват, че боят се води от здрав, издръжлив, физически силен и концентриран човек, който става, за да защити каузата си. Но това се случва рядко. Умора, глад, заболяване, физическа или психическа травма, рана, стрес, жажда, болка, неблагоприятни климатични условия, непривична среда – огън, вода, лед или сняг, липса на кислород, височина, изненада, страх .... Едно от най-важните качества се оказва способността за водене на бой с минимална загуба на физическа енергия и свеждане до минимум на силовото въздействие върху противника.

3/ Използване на законите на механиката в ръкопашния бой.
От гледна точка на механиката боят представлява явление, при което взаимодействат физически обекти, намиращи се в равновесие. Боят има за цел извеждането от равновесие на един или повече от тези обектите. Това най-добре може да бъде постигнато чрез отчитане на начините на приложение на законите на механиката в ръкопашен бой и преминаване от интуитивното им използване към напълно осъзнато приложение. Предпоставка за това е задълбоченото им изучаване и възприемането им на асоциативно ниво.

От гледна точка на механиката човешкото тяло представлява механизъм, който се състои от сложна система от лостове, задвижвана от мускулите с помощта на сухожилията. Анализът на тази система показва, че в нея присъстват най-много лостове от трети род – лостовете на скороста. При тях мускулите се закрепват близо до ставата, а задвижват цялата кост. Това води до висока скорост на движение, но неголяма сила. Освен това, при повечето костни лостове имаме закрепване на мускулите към костта под ъгъл различен от 90º, което води до допълнителна загуба на сила. Изводът, който се налага е, че двигателният апарат на човека по природата си е по-скоро бърз и ловък, отколкото силен. И доколкото силовите ни възможности са почти винаги ограничени, а в боя противникът може да е многократно по-силен, основно средство за работа с помощта на лостове е избягването на директно противопоставяне на силите чрез преместване на опорната точка и промяна на рамото на лоста, чрез което оказваме усилието.

Силата и скоростта на движение могат да бъдат увеличени чрез използването на еластични сили, а икономичноста чрез рекуперация, повторно използване на механична енергия и намаляване на разсейването й. Например, скокове нагоре от клек ще бъдат по-ниски при по-голяма пауза между тях, отколкото при незабавно изпълнение един след друг. Ако лицеви опори се правят в бързи серии, направеният брой ще е значително по-голям от броя при правене на опори с пауза между тях. Това е така, защото при бързото повторение се използват силите на еластична деформация на предварително разтегнатите мускули.

При тренироката трябва да се има предвид, че механичната здравина на сухожилията и връзките се увеличава много по-бавно, отколкото силата на мускулите. Затова често свръх-интензивните тренировки за скоростно-силови качества водят до травми и скъсвания на сухожилията. За да се избегнат такива инциденти се налага да се извърши тренировъчна работа с ниска интензивност и голяма продължителност. Желателно е движенията да се извършват с максимална амплитуда за всяка става, във всички направления.

Статията е написана по материали от руския преподавател и изследовател на бойните изкуства Алексей Кадочников. В своите книги той дава теорията за изграждане на системни знания и умения за водене на ръкопашен бой и за оцеляване в екстремални условия. Стилът му е известен като системата на Кадочников.

Бойният петел
03 Ноември 2017 г. 14:22:19
Kiril Hinkov


Бойният петел

Дзин Син Дзи отглеждал боен петел за владетеля. Минали десет дни и владетелят попитал:

– Готов ли е петелът за двубой?

– Още не. Ходи арогантно и от време на време изпада в ярост – отговорил Дзин Син Дзи.

Изминали още десет дни и владетелят отново задал същия въпрос.

– Засега не – отговорил Дзин Син Дзи. – Той все още се нахвърля върху всяка сянка и при всеки звук.

Минали още десет дни и царят попитал за същото.

– Все още не. Гледа гневно и се стреми да покаже силата си.

След още десет дни дошъл същия въпрос.

– Почти е готов – отговорил този път Дзин Син Дзи. – Даже ако до него закукурига друг петел, той не е обезпокоен. Като погледнеш отдалеч, все едно е издялан от дърво. Жизнената сила в него достига завършеност. Другите петли няма да посмеят да приемат неговото предизвикателство: щом го видят, ще се обърнат и ще побягнат. Изчакайте още десет дни.

Конфуций (551 - 479 пр.н.е.)
Конфуций (551 - 479 пр.н.е.)
Снимка: Интернет
Където и да отидеш, иди с цялото си сърце.
Където и да отидеш, иди с цялото си сърце.
Снимка: Internet

Крилати мисли от Конфуций (551 - 479 пр.н.е.)

Взети от Интернет: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1507-konfutzii-chuh-i-zabravih-vidyah-i-zapomnih-prezhivyah-i-razbrah.html

Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.

Добрите думи са отрова; горчивите – цяр.

Обмисли вярно и възможно ли е това, което обещаваш, защото обещанието е дълг.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият - към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес - за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват - това е скромност. Да ги разкриеш пред приятели - това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички - горделивост.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Стрелбата с лък ни учи, как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението - това е най-благородният път, пътят на подражанието - това е най-лекият път, и пътят на опита - това е най-горчивият път.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Не се безпокой от това, че хората не те познават, обезпокоително е, ако ти не познаваш хората.

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже.

Във всички неща успехът зависи от предварителната подготовка - без нея неуспехът е сигурен.

Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които и се радват.

Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там.