Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Регулиране на тялото
13 Април 2018 г. 17:27:30
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Групова работа:

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:00 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Видео - Tomiki Kenji sensei
31 Март 2018 г. 02:59:32
Kiril Hinkov


Видео - Tomiki Kenji sensei

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки".

"Сабаки" техниките дават възможност да се избегне директния сблъсък с противника и едновременно с това да се намери начин за дебалансиране или поразяване на уязвимите му места. 

Майстор Томики е един от най-известните ученици на създателя на Айкидо, Морихеи Уешиба, и на създателя на джудо Джигоро Кано.

 

Легенда за Туташха
31 Март 2018 г. 02:29:29
Kiril Hinkov


Легенда за Туташха

От книгата „Дата Туташхиа“ на Чабуа Амиреджиби

1

И дадено бе человеку:

Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила - да може да ги преодолява; Ум и Доброта - за негово благо и благото на ближните му, защото само онова е благо, що е от полза за ближния; Жена - да не прекъсва и да процъфтява родът му; Приятел - та да познае мярката на своята доброта и жертвоготовност в името на ближния; Отечество - да има на какво да служи и за какво да отдаде живота си; Ниви - та с пот на челото да изкарва хляба насъщен, както му бе заповядал бог; Лозя, Градини, Стада и друг имот - та да има с какво да дарява ближните си; и целнят Свят - да има къде да извършва всичко това и да въздава заслуженото на онази велика любов, що беше негов господ-бог. И както тук бе речено, така и стана. Вярата и законът на бащите изпълзаха с любов плътта и духа на човека. И управляваше народа, и бе съдник негов Туташха*, юноша прекрасен и достолепен. Не беше той от кръв и плът, а дух човешки, що глъбините на душите обитаваше и комуто бяха подвластни всяка мисъл и всяко чувство.

И породи тази вяра разум, мъдрост и проникване в същината на нещата.

От дивия злак на пустинята отгледа човекът житото и му стана този злак хляб насъщен. Преви под ярем шията на степния вол и смирено понесе волът тежкото си бреме. И сътвори човекът колелото, и свърза с пътища градища и села, та да стане единен и да се сроди родът човешки. И наблюдавайки небето, изчисли пътя па светилата и опозна законите им. И когато трябваше да вали дъжд или сняг, казваше на ближните си: „Иде лошо време.“ И разчерта лицето на земята и се разбра къде може да се ходи и къде може да се плава, и къде какви планини се издигат, и къде какви морета се простират. Измисли писмената, та да разкаже за себе си па своите правнуци и да съхрани за тях опита си. Отгледа лозата и тя бе неговият дар за създателя па тази мъдрост. И го съзираше народът - него, обитаващ храма, но подобен на човек и властелин. И се подчиняваше на заповедите му като на природни закони.

2

И когато народът тръгна по пътя на порока и малодушието и се зае да върши неща, вършени дотогава от великодушието, някои рекоха:

- Който ни храни и милее за нас, него наричаме свой ближен. - И тогава помръкна Доброто и народът се изроди, защото в душите и на най-праведните погинаха благодатните семена, а любовта заприлича на плевел върху суха и безплодна почва. И стана тъй, защото мнозина бяха обсаждащите, а малцина - обсадените.

И се превърнаха:

Съвестта - в звук безсмислен, досаден, в устата на гонителите - в ругатня и оскърбление; Силата - в меч, вдигнат над собствената душа, и в ярем за ближния; Добротата - в ангелска маска върху лицето на дявола; Жената - в убежище на страсти, блудство и безплодие; Приятелят - съучастник в злодеяния и пороци, и побратим в подъл страх; Отечеството - в арена на нечестивци и угар за сеене на лъжи, обрасла с тръне и заблуди; Хлябът и другият имот - в плячка за рушветчии и джелати; и целият Свят - в царство на омразата.

И когато се извърши всичко казано, помръкна даже слънцето, понеже блясъкът на златото го затъмни. И народът започна да почита омразата и отмъщението, защото те станаха негови божества. А жрец на тези божества и господар на съдбините и делата си народът нарече дракоиа, що се хранеше с плътта и сърцата човешки. Поглъщаше ги и не знаеше насита. Ала той бе не само звяр, но и творение, защото се таеше в глъбините на душата човешка и беше основа на всичките й съставки. Тогава оскъдня Разумът и страшни станаха делата му; свободният се предаде в робство, яремът бе свален от шията на вола и нахлузен на човека; плъпнаха орди, опустошиха земята и отведоха със себе си най-мъдрите и най-красивите, а другите обложиха с непосилни данъци; мъдреците забравиха завета на бащите си и изкуството им да четат по звездите започна да служи за поробване на душата человеческа. Лъстци и безумци избраздиха морето със златовърхи кораби, та да умножат още повече богатството и разкоша на своите поробители; лъжепророци и фарисеи научиха народа на магии и чародейство, за да задушат истинската вяра; безумци изгориха нивите и засяха отровни треви, та онези, които ги вкусят, да забравят що е разум и съвест.

И народът воистина съзираше дракона, който живееше в палатите и градините, но го почиташе не като звяр, а като страж и блюстител на Мамоновото царство, което никога няма да падне. Защото за маловерните и слабите духом този дракон беше желан и възлюбен, макар да се хранеше с народната кръв и свяст.

И рече тогава Туташха:

- Любовта  погина не от своята слабост, а от силата на врага, защото нямаше ни остър меч, ни крилати стрели, ни желязна броня, за да защити владенията си. Няма да оставя това така! Защото не с добро, не с мъдрост, а с лукавство завоюва драконът света, потъпка волността и пропъди мъжеството.

И възседна богатирът белия си кон, издигна копие към слънцето и се закле отсега нататък да потъпква и наказва злото само със сила.

Защото Туташха не беше бог.

3

Низвергна Туташха дракона на земята, заби копието си в огнедишащата му паст и го обезглави. И като видяха това, възрадваха се ония малцина на брой, но силни духом, що тайно следваха поученията на Туташха, понеже съзряха в негово лице своя избавител.

Но подобен на феникс бе драконът и вместо една глава израснаха седем. И всичките седем глави пак ги отсече Туташха. Рукна от тях кървав поток и препълни реките. Излязоха те от бреговете си и отнесоха всичко, сътворено от предците. Не останаха на земята орачи и нямаше кой да сее и да оре. Започна клане и братоубийство, че всички хора бяха зли и неправедни, убиваха безразборно и безсмислено, зашото не разбираха предназначението на човека на земята и бяха обзети от жажда да превърнат света в пепелище. Всекиго мразеха и не знаеха какво друго да искат освен кръв и смърт. И се оправдаваха с примера на Туташха. Казваха, че той също тръгнал с меч срещу дракона, че възжелал със силата на своя меч да надмогне драконовата сила. Ала драконът не загина, а стана седем пъти по-голям, зашото вместо отрязаната глава му израснаха седем и седем пъти по седем се умножи злото в света. И като видя това, изпадна в отчаяние светлият юноша Туташха, защото разбра: никой освен самия човек няма да спаси човешкия род.

И реши тогава Туташха от дух всеобхватен и всемирен да се превърне в човек.

И тогава в замислите си той бе вече бог.

4

И тогава издигна Туташха глас към небето:

- О, всемогъщи! Не за да се забавлявам, следвах помислите си, не за да тъка от моите мисли хламиди, на паяжини подобни, и не за възмездие вдигнах копието си. И не подтикнат от лукавия приех плът човешка, а за да изцеля недъзите на рода Адамов. Но се оказа безплоден разумът ми и немощна десницата ми. Не поникнаха и не дадоха плод семената, що посях, защото не си ми дал дарбата да превръщам злото в добро.

И ето, аз те моля: дай ми моята истинска участ, за да надаря с нея всички твари на земята.

И се чу тогава глас:     

- Не си разбрал човешката природа, защото не си бил никога човек. Иди при тях и ще видиш: отиват при ближния уж с дарове, а като дойдат, му вземат и последното, защото не носят дарове, а нож. Слагат печат на устата си, за да не осъждат ближния си, а утробите им са претъпкани с месото и костите му. Кадят тамян на господа, но се уповават на Мамона и тайно се подсилват от неговата мощ. Но ти постъпвай, както досега си постъпвал, и ще има полза за теб и за целия Адамов род, защото да прави добро и да се стреми към съвършенство, е истинското предназначение на човека. И тогава ще те осени благодат и ще съумееш да сториш от злото добро.

И пое тогава Туташха по трънливия път на мъките и страданията, и след всички терзания на душата и плътта, които превъзмогна, засия над главата му чудна светлина и всички я видяха.

Тогава той се върна в. света и каза на хората:

- Всевишният ме изпрати при вас, за да очистя душите ви от скверностите на дракона; чуйте оногова, що принесе себе си в жертва в името на вашите души и тяхното безсмъртие.

И отсече тогава Туташха левицата си и я хвърли на дракона. И малцина люде повториха подвига и жертвата му.

Но отсече Туташха нозете си в коленете и ги хвърли на дракона. И ония малцина сториха същото.

И побледня драконът и намаля огънят, който бълваше.

,И другите също захванаха да му хвърлят парчета от месата си.

И се изправи драконът на два крака като човек, и паднаха ноктите му, и се превърна в човешки лик муцуната му. Тогава Туташха разкъса гръдта си, изтръгна сърцето си и го хвърли на дракона. Но драконът не докосна плячката, а изрече:

- Не жадувам повече човешка кръв и плът.

И тогава всички, що му хвърлиха части от тялото си, ги придобиха отново.

И Туташха им рече за дракона:

- Не закачайте този човек и нека ви осени благодатта да превръщате злото в добро.

И възнесе се тогава на небето душата на Туташха, а плътта му остана на земята.

Бележка: Туташха е върховният бог в грузинския езически пантеон. 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
31 Март 2018 г. 02:29:03
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Упражнения за избягване на атаката - сабаки
31 Март 2018 г. 02:28:42
Kiril Hinkov


Упражнения за избягване на атаката - сабаки

Когато ни атакуват има два начина да се предпазим – да избегнем напълно атаката или да сложим нещо между нея и себе си. Майсторите се стараят да ползват и двата метода. Те предпазват тялото с ръка, крак или предмет, докато го изместват от линията на атаката.

Тренирането на избягването от атаката е важно. То трябва да се извършва целенасочено при всяка тренировка.

Упражнения с празни ръце:

I. На място или с преместване на тежестта към единия крак:

1. Кръг с главата срещу прав удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в главата с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави кръг с главата и като докосва леко удрящата ръка отстрани и после отдолу, избягва удара. Движението изглежда като кръговете за загрявка на врата. То е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго движение на тялото. Добре е да се прави и по часовниковата стрелка и против нея, наляво и на дясно. Съществува голяма разлика когато след избягването главата ни е между ръцете на противника и когато е и отвън. Важно е погледът винаги да следи противника. Постепенно темпото се засилва. Често на бойното поле, след такова избягване са се ползвали зъбите.

2. Странично въртене на главата срещу дъгообразен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни кръгообразни удари отстрани в брадичката с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави рязко движение с главата към далечното от удара рамо. Ударът минава без да докосне главата или леко се плъзга по нея отстрани. Движението е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго преместване на тялото. Постепенно темпото се засилва.

3. Гмуркане под ръката и връщане на атаката. Единият партньор започва бавно да дава кръгообразен удар с дясна ръка отстрани в брадичката. Другият с вдигнат високо гард стъпва с десния си крак под 45° назад, като снижава главата си по окръжност надолу и обратно към партньора. Докато минава под удрящата рлъка, нанася два удара в с лява и дясна ръка в черния дроб, след изкачването по окръжността, веднага нанася кръгообразен удар с лява ръка отстрани в брадичката на противника. Той от своя страна отстъпва под 45° назад и наляво, минава под ръката и нанася един или два удара в далака на партньора. Упражнението се прави колкото е възможно по-дълго като постепенно темпото се усилва. Прави се и на двете страни.
Тези упражнения може да се онагледят с две картини.
Когато вятърът духне, тревата се огъва назад, но после се връща обратно.   
Ако главата ни е на върха на виенско колело, при удара тя тръгва в обратна посока, далече от удара, надолу, минава под него в най-ниската точка на движение, което ни дава възможност да нанесем поне един удар в трупа му, и отново тръгва нагоре, за да можем да нанесем удар в брадичката на противника.

4. Извъртане на тялото при директен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в корема с лява и дясна ръка. Другият партньор е в естествена позиция с крака на ширината на раменете. Той рязко завърта тялото от кръста така, че ударът се плъзга покрай тялото му.

Когато изягването е от външната страна на ръката на атакуващия, защитаващият се опитва да затисне ръката с тяло така, че да изведе партньора леко от равновесие. Когато избягването е от вътрещната страна, обичайното продължение е атака с рамо в тялото на противника.

При това избягване понякога се ползват ръцете или лактите, за да отклонят удара на протиника. В този случай в зависимост от удължаването на дистанцията за контра се ползват удари с ръце (например уракен, удар със задната част на юмрука). Пример за това може да се види в катата Хейан Сандан от Шотокан.

5. Изтегляне на тежестта към задния крак. Сорими. При атака от страна на противника, тежестта се изтегля към задния крак, а тялото се накланя назад. Ходилата не се движат. Ръцете остават напред,  за да да пазят централната линия.

6. Изтегляне на средната част на тялото назад. Хикими. При прав удар в корема, тежестта се изтегля към задния крак, но само средната част на тялото се прибира назад така, че ударът се избягва. Ръцете остават напред, за да да пазят централната линия.
 
II. В движение:

1. Влизане напред и извеждане от равновесие от външната страна на удара. Ирими кайтен.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С рязко движение на таза и приплъзващо преместване на краката, защитаващият се минава от външната страна на удара под 45° напред. С кръг на двете ръце той отклонява атакуващата ръка зад лакетя и между китката и лакетя. Извежда атакуващия от равновесие, като го отклонява от правата му траектория.
Важно е през цялото центърът на защитаващия се да сочи противника. Само така той може да осъществява контрол над атакуващия.

2. Влизане напред и извеждане от равновесие от вътрешната страна на удара. Ирими хон тенкан.
При атака прав или кръгообразен удар, защитаващият се влиза от вътрешната страна на удара. В този случай кръгът на ръцете е същия, но точките на контакт са лицето на противника с предната ръка и атакуващана му ръка със задната. След влизането напред, задния крак се измества по окръжност така, че когато движението завърши краката на двамата партньори са перпендикулярни. Предният крак на защитаващия се сочи точно в центъра на атакуващия.

3. Влизане напред и пълно завъртане (180°) от външната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С лека стъпка напред и настрани от удара с предния крак защитаващият се подпира атакуващата ръка зад лакетя с предната си ръка. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора. Важно е с предмишницата да се контролира лакетя, докато дланта остава свободна за евентуален захват и ключ на ръката на партньора.               

4. Влизане напред и пълно завъртане от вътрешната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. Когато защитаващият се е в обратна позиция на краката в сравнение с точка, той влиза със същото движение от вътрешната страна на удара. След като отклони удара по кръг надолу предната ръка на защитаащия се веднага тръгва назад, да да може да контролира втората ръка на атакуващия. Този контрол се постига и с рязко сближаване на тялото така, че да се попоречи на партньора да удари с втората ръка. Втората ръка поема контрола върху атакуващата ръка на партньора. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора.

Упражнения с карате-ги пояс:

Партньорите са в стойка един срещу друг.
1. Този, който държи пояс прави хоризонтален нисък кръг с пояса под коляното. Другият скача нагоре и се приземява в същата или обратна стойка.
2. Следва висок кръг на нивото на главата. Защитаващият се кляка, без никакво движение на краката.
3. При по-нисък кръг на нивото на гърдите, защитаващият се прави ниско приклякане с наклон на туловището.
4. Вертикален кръг, при който се упражняват всички движения от поредицата избягване на атаката с движение.

Постепенно атакуващият започва да ускорява атаките и да променя реда им. За един доста дълъг период от време се практикуват само хоризонтални или вертикални кръгове на атака. Това дава възможност на практикуващите да свикнат да се движат правилно по един естествен начин, без особено напрежение. Без постигането на това условие, няма смисъл да се усложняват упражненията.

Упражнения с дървена сабя (бокен) или пръчка, палка (танбо, ханбо, джо):

1. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се се дърпа от удара назад под 45° като остава в позиция на готовност (камае). Важно е да се е дръпнал на такава дистанция, че атакуващият да не може да го достигне без да направи стъпка. Когато той направи тази стъпка, за да разсече с хоризонтален или диагонален удар, защитаващият се прави кълбо в посоката на изтеглянето, с което печели доста голяма предмина, за да може успешно да избяга или да атакува с предмет, взет от земята.  
2. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се пада напред, почти в краката на атакуващия, с което избягва удара. Веднага прави късо кълбо на пред, завърта се и поема втория удар на атакуващия като хваща ръцете му. Важно е защитаващият се след кълбото да е до задния крак на атакуващия. Ако дистанцията е по-голяма, той ще бъде разсечен.
3. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се стои пред атакуващия в естествена позиция. Малко преди ударът да докосне главата му, той прави странично кълбо, перпендикулярно на линията на атаката. Това обикновено изненадва противника и дава възможност за успешно бягство, докато той пренастрои атаката си.
4. Страничен хоризонтален удар – ичимонджи гири.
При този удар защитаващият се незабавно прави странично падане (йоко укеми) и ударът минава над него. Веднага след това той прави кълбо, за да се изтегли надалеч от атакуващия. Това упражнение се ползва за развиване на пъргавина и бързина при паданията и кълбетата. Реално е много трудно да се избяга от втория удар на противника. Всъщност приложение би могло да има само хващането на ръцете с оръжието при преминаването под удара.

Майсторите казват, че ако движението на ветропоказателя по някакъв начин е затруднено, вятърът ще го счупи.
Малкият дракон Брус Ли казва: "Бъди като водата, приятелю мой."

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
31 Март 2018 г. 02:28:12
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142

2018-04-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2018-04-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2018-04-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2018-04-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2018-04-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
159

2018-04-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2018-04-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2018-04-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2018-04-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2018-04-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
1616

2018-04-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2018-04-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2018-04-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2018-04-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2018-04-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
1723

2018-04-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2018-04-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2018-04-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2018-04-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2018-04-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
1830

2018-04-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Дзен и бойните изкуства
24 Декември 2015 г. 21:11:37
Kiril Hinkov


Дзен и бойните изкуства

Майсторът навлиза в медитативен транс, като едновременно с това балансира себе си в \"хара\" или центъра на тежестта. Неговата его-идентичност изчезва. Той вече не е личност, а боен механизъм.
. . . .
Това състояние, лишено от его, му дава няколко явни предимства.
- той може да реагира моментално;
- може да възприеме и обработи неясни сигнали, които в противен случай биха останали незабелязани;
- може да отговори на сензорна (сетивна) информация, която съзнателното му его не отбелязва или не интерпретира правилно;
- може да предпази собственото си тяло от вредния ефект на емоция или болка;
- той би могъл даже да намали кръвозагубата, ако е ранен.
. . . .
Само медитацията, състояние, в което по определение егото е трансцендентирано, докато осъзнаването е разширено, ще даде на занимаващия се с бойно изкуство средствата да достигне това необходимо състояние на съзнанието, или по-точно, не-ума.
. . . .
Не случайно бойните изкуства традиционно са били преподавани в манастирите. От древни времена е станало ясно, че, за да се създаде истински шампион, в неговия характер трябва да се съчетаят етиката и смирението на духовното убеждение с мъдростта, която само медитацията може да даде. Фактически винаги се е приемало, че на просветлен човек му трябва много малко допълнителна физическа тренировка и упражняване, за да достигне майсторство, в което и да е бойно изкуство.

ZEN AND THE MARTIAL ARTS by Ming Zhen Shakya

Заблуди относно боя с нож
05 Октомври 2017 г. 01:34:19
Kiril Hinkov


Заблуди относно боя с нож

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

Има много така наречени “експерти”, които претендират, че са способни да ви научат на защита срещу нож и/или на бой с нож.Проблемът е, че повечето от тях преподават “преработени” бойни изкуства, обикновено от филипински произход. Въпреки, че аз уважавам бойните изкуства на други култури, вие живеете там, където живеете-и шансовете са на страната на това, че не живеете в култура, свързана с ножовете. А от там следва, че това, което правите относно ножовете трябва:

А) да работи срещу начина, по който е най-вероятно да бъдете атакувани с нож във родната си страна и

В) ако проработи, да не стане причина да бъдете осъдени за убийство или отнемане на човешки живот (в българското право не съществува такова разграничение-бел. прев.)

Въпреки че точка втора е важна, тя се превръща в проблем само, ако успеете да се справите с предхождащата я. За нещастие, съдейки по това, което съм виждал със собствените си очи и съм срещал, работейки с учениците на т.нар. “експерти по ножовете”, да се справите с първата задача може да е много по-тежко, отколкото си мислите. Казано простичко, повечето нападения с нож са опити за убийство с нож, те се случват при радикално различни условия от тези, които са налице, когато някой се бие с нож. Аз съм изказал мнението си за други “инструктори по бой с ножове” на друго място в този сайт, целта на тази страница обаче е да се научите да избягвате някои от най-често срещаните “капани” в материала, който се преподава.

О да, още нещо…винаги помнете-на опасност е изложен вашият задник, така че не позволявайте на никого да ви казва, че нямате право да питате за тези неща или да мислите сами.

Лъжа #1: ще имате време да извадите собственото си оръжие:

От всичките случаи, в които съм бил нападан с нож, само в един можах да извадя собственото си оръжие. А аз не носех сгъваем нож, а нож в кания, с който се бях упражнявал дълго за бързо изваждане. В кризисна ситуация можех да го извадя и използвам за малко повече от секунда. Това не са празни хвалби-демонстрирам го на много от моите учебни касети. И въпреки тази скорост, когато бивах нападнат нямах време да извадя своя нож-с изключение на един-единствен път, когато скочих назад, за да спечеля място.

Причината е, че докато разбера, че има нож, вече бивах нападнат с него.

Неотдавна участвах в обсъждане на случая с един млад байкер, който е бил буквално “издухан” от стола си в бара с изстрел на ловджийско чифте. Това, което ме смущаваше в случая беше, че е бил замесен в стълкновение по-рано в същия бар и е останал там, подписвайки смъртната си присъда. Всъщност, както един австралийски баунсър правилно отбеляза, тези животоспасяващи уроци обикновено се научават на възраст между 18 и 24-а тези, които не ги научат или нямат късмет, не оживяват по-дълго. Само младите и неопитните допускат някои видове грешки.

По-голямата част от обучението по “бой с ножове” се основава на предположението, че вече сте успели по някакъв начин да се сдобиете с острие в ръката. За да сме напълно честни, ако ви нападне някой млад боклук, абсолютен некадърник или някой, който е размахвал ножа за да ви накара да отстъпите, може да имате време да извадите собственото си оръжие.

Ако обаче си имате работа с някого, притежаващ някакъв опит, “улична мъдрост” или лукавство, няма да успеете да извадите собственото си оръжие, когато бъдете нападнат. Срещу такъв противник, просто няма да имате достатъчно време. Той няма да покаже собственото си оръжие преди да нападне. Така е, защото тези, които са достатъчно тъпи да размахват оръжие в места, където оръжията са често срещани, просто не живеят достатъчно дълго.

А това е точно каквото вие очаквате да направи, за да можете да извадите собствения си нож и да го победите.

Лъжа #2-че това ще бъде “бой” с ножове.

Малко преди смъртта му, седях в едно събрание на НСА (Националната Стрелкова Асоциация на САЩ-бел. прев.) с полк. Рекс Епългейт, “бащата” на американската военна система за работа с нож. Обсъждахме “модата” на боя с ножове от която ние, като “стари кучета” в областта, бяхме едновременно приятно и неприятно изненадани. Той обобщи проблема с това, което се предлагаше като работа с нож, с “Те учат да се дуелирате”. Под “дуелиране” той имаше предвид да стоят един срещу друг, със същото оръжие, и да опитват да се убият един друг като цивилизовани джентълмени.

Не искам да съм “носителят на лоши вести”, но причината някой да използва оръжие срещу друго човешко същество е, че цели да наклони везните в своя полза. Хората не използват оръжия, за да се бият, те ги използват за да победят. Последното нещо, което който и да е нападател иска да направи, е да се изправи срещу вас със същото оръжие. Ако искаше да се бие, той не би ви нападнал с оръжие от самото начало. А ако знае, че имате нож, ще ви нападне с по-голямо и мощно оръжие, за да се подсигури, че няма да спечелите.

Едно от нещата, за които аз лично уважавам “Кучите братя” (“Dog brothers” на английски-имат сайт в интернет, ако някой се интересува-бел. прев.) е, че те експериментират със състезания с нееднакви оръжия. *Това* е реално. Вадите нож и той вади бухалка. Вадите бухалка и той вади пистолет. Не става дума за бой, просто използвате превъзхождащо оръжие, за да неутрализирате противника. И го правите преди той да направи същото с вас.

Доколкото вашият опонент е засегнат, това не е битка, това е убийство. Той няма да стои пред вас и да си разменя удари/посичания. За съжаление, това е фантазията, която много “инстуктори по бой с ножове” предлагат. Последното нещо, което искате да направите, е да се опитвате да се “биете”.

Друга причина, поради която трябва да изхвърлите идеята за “бой с ножове” от главата си, е, че в много щати (и в България също, макар и по друга теоретична обосновка-бел. прев.) съществува едно такова отношение, че “боевете по взаимно съгласие” се решават най-добре, като се хвърлят и двамата участници в затвора. Вярно е, че имате право да се защитите от нападение, но ако решите да се биете с някого, това вече не е самоотбрана, и ако използвате смъртоносно оръжие срещу някого в “бой с ножове”, който сте можели да избегнете, ви очаква цяла банда проблеми. Е, освен ако би ви допаднало да бъдете изнасилени от някоя банда под затворническия душ.

Лъжа #3 ”Ами ако ме обградят?”

Здравият разум ни казва, че боят с ножове е опасен. И все пак, като куче, обикалящо бърлогата на мечка-когато по-умната му част знае, че не трябва да буди спящата мечка, но друга, по-инстинктивна част го кара да го направи-много хора, които тренират бой с ножове се водят от едни и същи скрити желания. Един от най-големите проблеми, подтикващи тези хора, е: “Ще мога ли да се справя?”

За разлика от кучетата, обаче, човешките същества имат спосбност за самоизмама и разсъждение. И един от начините по които се самозаблуждаваме е да си измисляме ситуации, в които ще ни е позволено да проверим “дали ще се справим”. Такива хора отказват да възприемат идеята, че боят с ножове е лоша идея. Всъщност, те като че ли буквално си търсят извинение да участват.

Един от най-силните индикатори за този начин на мислене е реакцията им, когато им се каже да бягат вместо да се бият с ножар. Буквално следващите думи, които ще излязат от устата им, ще са: “Ами ако съм обграден и не мога да избягам?” Има много подобни извинения, които могат да използват, и всички те започват с “Ами ако…” “Ами ако съм със стари хора (или деца) и не мога да избягам?”, “Ами ако не съм във форма (или контузен) и не мога да избягам?". Във всеки случай, от всички въаможни варианти, те се фокусират върху този, който изисква те да останат и да участват в бой с ножове.

Истината е, че е невероятно трудно да “притиснеш в ъгъла” някого, ако той е решен да се измете по най-бързия начин. Не на последно място, защото той ще използва лицето ти за трамплин, или ще се изплъзне и през най-малката дупка.Въпреки това, ако нежеланието му да използва физическо насилие е по-силно от желанието му да се измъкне, става много лесно да притиснеш човека в ъгъла. Ако попитате който и да е опитен полицай, санитар в лудница за опасно луди, или подобен субект, с кого биха предпочели да се разправят, с някой който иска да се бие с тях, или с някой, който би ги прегазил, за да се измъкне, всеки от тях ще ви каже, че би предпочел първия. Те знаят, че той ще им причини повече травми и ще е по-трудно да бъде победен. Причината е, че той е изцяло насочен към постигането на една цел, докато този, който е позволил да бъде “обграден”, все още ще е раздвоен и като следствие, няма да е способен да се бие с пълния си капацитет. А точно това е необходимо, за да оцелее в ситуация като тази, в която “няма победител”.

Това е истинската опасност с този начин на мислене. Понеже част от вас иска да знае “дали можете да го направите”, можете подсъзнателно да се заблудите-да не вземете необходимите предпазни мерки и да игнорирате сигналите за опасност. Гордостта и егото могат да те заблудят какво правиш, докато не стане твърде късно. Щом веднъж попаднете там, обаче, животът ви - ако не свърши въобще - ще бъде напълно разрушен.

Не си фантазирайте за ситуация, в която може да ви се наложи да използвате уменията си за бой с ножове, защото може това да стане причината да попаднете в такава, като се самозаслепите за възможните пътища за бягство.

Лъжа #4: Ще бъдете нападнати по определен начин.

Има една демонстрация, която правя по време на семинарите си по бой с ножове. Намирам практикуващия филипински стилове с най-висока степен на семинара и го помолвам да се защити от моята атака. След това изпълнявам една добре балансирана, бърза и предпазлива атака. Това е “позволена”, бърза атака, и човекът обикновен я блокира. След това го моля да блокира следващата атака-прицелена на същото място. И използвам срещу тях “затворническото втурване” (“the prison yard rush”-аз по-добре не можах да преведа, но в случай, че някой знае за какво става дума-е, за това става дума -бел. прев.). До ден днешен съм “изкормил” всеки от тях.

Защо ли? Ами те са напълно различни атаки.

Преди много години Дон Пентакост написа книга, озаглавена “Put 'em down, take 'em out: Knife fighting from Folsom Prison”. В нея Дон обяснява как се извършват истинските убийства с нож в “затворите с максимална сигурност”. С това, което каза в тази книга, той, меко казано, оскърби безбройни “бойни изкуствоведи”, които и до ден днешен говорят за нея с пренебрежение. И са прави, като изключим една малка подробност: “затворническото втурване” е точно това, което използвам, за да “изкормя” много от тях. Не е изтънчена атака, но е много популярен метод за нападение с нож в САЩ.

Филипинските стилове (Арнис, Кали, Ескрима и т.н., тези имена са най-популярни, затова ще използвам Кали-бел. прев.) се основават на допускането, че ще се изправите срещу обучен “ножар”. Проблемът с това допускане е, че не веки ще ви атакува по начина, по който би ви нападнал някой, обучен на филипински стилове. А това е проблемно, защото контриращите техники на Кали са проектирани да работят срещу начина, по който би ви нападнал някой, обучен в Арнис. Срещу този вид атаки, контраатаките на Ескрима работят перфектно.

Проблемът е, че в Западната култура обикновено, ако някой ви напада с нож, той се опитва да извърши убийство. Той няма да “спазва дистанция”, опасявайки се от вашето оръжие и бойни умения. Вместо това ще се опита да ви смаже и бързо да убие, без да подбира средствата. Такава атака е тотално различна от добре балансираните, “течащи” атаки на Ескрима. А това е различно от това, как някой от Италия би ви нападнал с нож. Също така е различно и това, как някой от Венецуела би ви нападнал с нож. А някой бразилец би ви нападнал с нож по друг начин. Човек от Южна Африка би ви нападнал по още по-различен начин. А някой китаец би ви нападнал по тотално различен начин. Знам го, защото съм пътувал по света и съм срещал системи за бой с ножове от всички тези места.

Знам, че тези, които предлагат обучение по бой с ножове, би го отрекъл, както и някой, който не е виждал тези други системи, но все пак: това, че знаете как да се справите с една от тях, не значи, че знаете как да се справите с друга. Всички те са различни, и всички са еднакво смъртоносни. И тези различия МОГАТ да ви струват живота.

Лъжа #5 ”И тогава той ще стои пасивно докато го “дялкате”…”

Точно както в списанията и в тренировъчните упражнения.

Това, което малко хора разбират, е, че хаотичното удряне с цел защита, когато противникът държи нож, може да е също толкова опасно, колкото и прицелената атака-и дори повече, поради непредсказуемата си природа. Ако “режете някого на парченца”, неговите защитни движния могат да ви наранят-особено ако размахва оръжието си, опитвайки се да спре следващата ви атака.

Виждал съм прекалено наблягане на защитата преди сближаването, и сериозни пропуски след сближаването-а всяка от тези грешки ще е достатъчна, за да в пребият, ако не и по-лошо.

Между другото, това е без да отчитаме факта, че той може да не иска да ви остави да го “дялкате” и да направи нещо различно, след като първата му атака се провали. Като например да нападне отново по различен начин. Или ако атаката е успяла, да продължи да напада.

Битката не е никога статична…и неговата способност да се движи означава, че е способен и да ви нарани…и да го направи преди да успеете да приложите вашите наистина прекрасни движения.

Лъжа #6 ”Капаниране и отнемане”

“Изтръгването на отровният зъб на змията” е нещо, което често се преподава на по-високите нива. На учениците се преподават сложни, фини движения, за да могат да избият ножа от ръката на нападателя, или да го “отрежат” от нея.

Има само един проблем с това, шансът ви да го изпълните успешно е колкото на снежен човек да оцелее в Ада (“a snowball’s chance in hell of making it work-в оригинал. Бел. прев.) Истината е, че това са, както ги наричаме, “зелени техники”- Те нямат много общо с реалната защита срещу нож, но са идеални, за да задържат ученика обвързан със системата и плащащ пари (които в САЩ са зелени, откъдето идва и термина “зелени техники”-бел. авт.). Тези техники разчитата на това, че нападателя ще се движи по “този начин” и следователно ще бъдете в перфектното положение за изпълнение на техниката.

Всъщност дори и по-старите майстори ще ви кажат, че тези техники залагат на чист късмет и подходящият момент. Но въпреки това, на тези техники се набляга най-много при обучението, често в ущърб на по-ефикасни техники за приключване на конфронтацията. Накратко, те тренират елементите, като че ли това са най-важните елементи от най-високата степен на изкуството. Наречете ме тъп, но аз смятам, че да се измъкнеш жив е най-доброто доказателство за умение, а не това, колко сложни и изящни движения познаваш.

Всъщност, ако нападателят не е невероятно пиян или невероятно бавен, шансовете да хванете ръката му и да изпълните всички тези прекрасни ключове и контролиращи движения са много, много мижави. Освен това най-вероятно няма да успеете да контролирате ръката на диво съпротивляващия се противник с една ръка, което означава, че той вероятно ще успее да се освободи и да ви причини някакви увреждания.

Това, обаче, повдига проблем, за който споменах мимоходом по-рано. Често виждам да се набляга прекалено на контролиране на опонента, за да можеш да се приближиш безопасно. Суровата реалност е, че не можете да контролирате напълно някого на такава дистанция. Има неща, които можете да направите, за да получите моментно преимущество, но то далеч не е същото като пълен контрол.За нещастие, виждал съм прекалено много хора да се опитват да установят контрол, за да “влязат” безопасно. Моят опит сочи, че не можете да го направите.Това, което можете, е да създадете откриване, за да влезете и после да му попречите да контрира. Но ако се опитате да стоите на дистанция, докато стане безопасно да влезете, ще получите повече наранявания, докато чакате идеалния случай.

Отгоре на всичко, има нещо, което е дори по-неприятно. ОК, по-неприятно е само, ако не обичате да си вземате душ с татуирани момчета наоколо. След като обезоръжите противника-с ключ или със собственото си острие, ако продължите да използвате нож срещу него, това вече не е самоотбрана, а опит за убийство и т.н. (в нашето право това е убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 118 НК, 3-8 години…бел. прев.)

Лъжа #7 ”Био-механично рязане”

Технически погледнато, това не би трябвало да е изобщо в този списък. Първо, аз уважавам Брам Франк, и второ, това е разумна концепция. Срязването на мускули, нерви и сухожилия ще унищожи/намали двигателната способност на опонента. Няма спор по отношение на ефективността на тази техника.

Проблемът е, че също както добре обмисленото изказване на Джеф Купър “По-добре да те съдят 12, отколкото да те носят 6” (съответно-съдебни заседатели и опечалените, носещи ковчега-бел. прев.) беше изкривено от всякакви откачалки в клише на гордо невежество относно правните проблеми, така и идеята за “биомеханично рязане” беше сериозно изкривена от хора, невежи за закони и съдебна практика. Голяма част от дискусията относно използването на нож, за да се причини този вид рана е също толкова откъсната от реалността, колкото и в случая, когато някой “Реднек” отвърне с с “репликата на Купър”, когато го попитат за последствията от неговото “Просто ш’ги гръмна ‘сите!” И в двата случая не се взема предвид, че законът има малко по-друго разбиране за употребата на смъртоносно оръжие срещу хора…

В очите на закона (и не само в неговите-бел. прев.) ножът е смъртоносно оръжие. Употребата му срещу човек е употреба на “смъртоносна сила”. В повечето щати, употребата й е позволена единствено при наличие на “непосредствена заплаха от смърт или тежка телесна повреда”. С други думи, ако ситуацията е достатъчно опасна, за да можете да използвате нож срещу някого, значи можете и да го убиете. Ако се опитвате само да го раните, значи нямате право изобщо да използвате нож. Това е призракът на старото недразумение относно “прострелването в крака”. Хората простреляли натрапник, после викат полицията и казват, че само са се опитвали да го ранят. Това позволява на простреляния да заведе срещу тях дело за обезщетение, или дори попадат в затвора за “превишаване пределите на неизбежната отбрана”. Има естествено колебание, свързано с отнемането на живот, но ако това ви накара да се опитате да “раните” някого, за да го накарате да избяга, попадате в една много опасна законова “сива зона”. А фактът, че сте използвали нож, я прави още о-опасна. Запомнете, че ножът се счита за “бандитско оръжие”.

Лъжа #8 ”Ако умееш да се биеш с палки, значи умееш да се биеш с ножове”

Имам един приятел, Ранди Браннан, който е физик. Той е просто блестящ и когато започне да говори за физика, аз си затварям устата, сядам и слушам, защото той определено знае за какво говори. Работата е там, че аз и Ранди се биехме с мечове на Калифорнийски Ренесансов Панаир (California Renaissance Faire-място за хора, които се интересуват от “историческа реконструкция”, т.е. да усетят “как е било”-лично. Засега в България няма такива -бел. прев.) Тези боеве с истинска стомана (затъпени мечове и задължително-брони, но пак е травмоопасно-бел. прев.) не само не бяха хореографирани, а направо си бяха диви побоища в доспехи (имайте предвид, че по това време ние обикновено бяхме леко пийнали и млади-условия, които както е известно, водят до мисленето “изглеждаше добра идея…”) По-късно Ранди се захвана с изучаването на Кали/Ескрима (става дума за филипински бой с палки, а тези две имена са най-популярните синоними. Друг синоним е Арнис.-бел. прев.) . Тъй като беше държал и използвал много повече видове оръжия от своите “съученици” в залата, му беше придало една малко по-различна гледна точка.

Един ден, докато обсъждахме този въпрос, той каза:

“Твърди се, че палката е “средно” оръжие, което има прилики с всяко друго оръжие. Това е вярно. Но освен това се твърди, че ако знаеш как да използваш палки, знаеш как да използваш всяко оръжие. Това не е вярно. Това, което не могат да разберат е, че разликите са също толкова важни, колкото са приликите.”

Почерпете го една цигара…въпреки че аз бих могъл да поправя последното му изречение на “това, което не искат да разберат”. Само защото сте добър с един инструмент не значи, че ще успеете автоматично да пренесете това умение към друго оръжие. И въпреки това много хора си казват, че случая е такъв. Всъщност, те упорито настояват, че това е така. Очевидно, привлекателността на титлата “майстор на всички оръжия” е по-голяма от владеенето само на палките.

Простата истина е, че различните оръжия се държат различно. Те имат различно тегло, различен размер, различни изисквания и различни приложения, Наистина има някои прилики, но ако не искате да свършите коленичил в някой тъмен паркинг, опитвайки се да спрете червата си да напуснат тялото, по-добре спрете да мислите за приликите и се огледайте за различията.

Да започнем с това, че палката няма ръб. При работата с острие, върхът и ръбът са изключително важни компоненти, но това не е необходимо при палките. Контролът върху ръба е основната разлика между някой, който знае да използва нож, и “спортист с палка”, който се опитва да ви убеди, че познава работата с нож. Ако знаете за какво да гледате, можете да забележите разликата само от едно движение-дори и ако е бързо движение. Всъщност, колкото е по-бързо, толкова по-очевидна е разликата.

Палките по своята природа не изискват точен контрол над острието. Това е така, защото те са ударно оръжие, докато остриетата са предназначени да мушкат, кълцат, режат и понякога, да секат. Ако не ударите целта с ръба, създавате различен ефект от този, който бихте желали.

Ако учите бой с тояги, приемете, че учите бой с тояги, това е напълно нормална цел. Ако учите работа с нож, тогава учите работа с нож…въпреки, че има прилики, има радикални различия. Не си казвайте друго и не позволявайте да ви убеждават в друго. Ако не ми вярвате, опитайте да поработите с множество различни оръжия и да направите точно същото движение с всяко от тях. Тези разлики ще са особено очевидни, когато оръжието ви срещне плът (няма се предвид човешка-бел. прев.).

Лъжа #9 ”Владеенето на Кали те прави “майстор” на боя с нож”

Кали, Арнис. Ескрима, Филипинските Бойни изкуства-всички те имат мистичната аура на основани на оръжията стилове. Смъртоносните, дивашки изкуства на филипинските войни. Зловещи истории се разказват за герилата срещу японските окупатори, дуелите и смъртните мачове, в които основателя на стила е участвал.

Честно казано, това, което тези местро са преживели е невероятно и наистина достойно за аплодисменти. Тези възрастни господа са оцелели в тотално различна култура, социално-икономическа среда, епоха и, в някои случаи, Световна Война и чуждестраннна окупация на родните им места.

След като сме уточнили това, обаче, трябва да отбележа, че фактът, че само защото основателят на системата или учението е бил ходеща машина за убийства, не ви дава дори далечна прилика с неговите бойни качества.

Те не са били “майстори на ножа”, тези хора са били експерти по оцеляване. Развили са го, като са водили адски труден живот. Въпреки, че те са имали физически умения, които са им помогнали, това, което ги е запазило живи, това, което им е позволило да удрят достатъчно бързо, достатъчно силно и достатъчно брутално, не е било тяхното изкуство, а решимостта да не умрат. Била е тази мрачна дивашка решителност да направят каквото е нужно и да го направят по-бързо и по-силно от другия, което им е позволило да оцелеят. Казва се, че те са имали “сърце на войн”.

Тяхното изкуство просто им е помогнало да го направят по-бързо.

Владеенето на бойно изкуство не дава тази целенасоченост, тази мрачна издържливост, тази решимост да изпаднеш до нивото на дивак, за да оцелееш. Трябва да имаш и “сърце”-рещшимостта да минеш през Ада и да излезеш от другата страна.

Лъжа #10 ”Можеш да се бориш с човек с нож”

Бях в Германия с група трениращи БИ, преподавайки “улична работа с нож”. Докато демонстрирах техника за невъоръжен бой с един от тях, той ме събори и преминахме към работа на земя (Не е голяма работа, защото когато демонстрирам, аз не позволявам “атаки по куртоазия”. Вместо това настоявам хората да ме нападат, както биха го направили в реален бой-това означава, че от време на време получавам удари или ме тръшват на земята. Това беше един от тези случаи). Както и да е, когато паднахме на земята, аз разбрах, че няма начин да се справя със силата на това момче, той беше като бик-пълен с мускули и умения по борба. Само че аз бях паднал близо до един тренировъчен нож, който спокойно вдигнах и прекарах по гърлото му.

Изправихме се и очите му бяха големи като чинийки, защото той разбираше значението на това, което се беше случило. От нищото се беше появил нож и, ако това беше реален бой, той щеше да е мъртъв. Удивителното беше обаче, че само няколко човека освен него разбраха същото. Един от големите “проповедници” на граплинга стоеше там и каза: “Той те събори.” На което аз отговорих “Да, а аз прерязах гърлото му.” “Обаче, той те събори!”

В техните умове нямаше разлика в нивото на уврежданията. Фактът, че бях съборен, се броеше за равностоен на нож през гръкляна. Лично аз бих предпочел да ме хвърлят всеки ден пред това да ми прережат гърлото.

Митът за граплинга е, че работи винаги и навсякъде. Фактът, че се оказа толкова ефикасен на ринга на UFC, накара много хора да не забелязват, че има значителни разлики между боят със и без оръжие. Докато невъоръженият бой може лесно да се обърне на маратон по издържливост, където размерите, силата, физическата форма и способността да се понася нараняване значително въздействат на изхода на схватката, това не е приложимо към въоръжената работа. На тази арена, всеки кърви еднакво.

Не опитвайте да се “сборите” с ножар. Щом паднете на земята, нямате гаранция, че ще можете да контролирате въоръжената му ръка достатъчно добре, за да му попречите да ви накълца. Ако беше бой с голи ръце, тогава бихте могли да му попречите да генерира достатъчно сила, за да ви удари ефективно, но ножът няма нужда от сила, той трябва само да ви докосне.А ако се опитвате да контролирате въоръжената му ръка, докато сте на земята, той може да се измъкне и да ви реже, докато не можете повече да продължавате да се съпротивлявате.

А, да, спомнете си какво казах за био-механичното рязане и верността му относно нараняванията, които може да причини един нож. Какво ви кара да мислите, че ще можете да продължите боя, докато ви причиняват такъв вид увреждания?

Лъжа #11 ”Ножът е продължение на ръката”

Тази лъжа най-често се разпространява от експерти по стилове за бой с голи ръце, които твърдят, че могат да ви научат как да се защитите от нож или да използвате такъв. За нещастие, много хора, които са започнали в такива системи, са преминали в стилове, за които се предпола, че са ориентирани към използването на острие, и са продължили да разпространяват тази често недоразбирана пословица.

Боят с голи ръце се различава от боят с оръжие-той изисква различна биомеханика, различен тайминг и най-важното-наблягане върху придвижванията, което рядко се среща в повечето удрящи и ритащи стилове-поне във вида, в който се преподават в западните страни.

Акцентът върху ръката произлиза най-вече от спортното влияние· върху съвремнните бойни изкуства. Проблемът обаче е, че повечето бойци с голи ръце не разбират как да генерират сила в движение, вместо от стояща/вкоренена позиция с завъртане на хълбоците. Но въпреки че това работи в невъоръжен бой, то не успява да отговори на изискванията на боя с оръжие.

Моята лично мнение е, че изразът “оръжието е продължение на ръката” окуражава отсъствието на движение на тялото, като вместо това се разчита на ръката да свърши цялата работа. При това положение защитата, за да не бъдеш порязан, се базира на бързината и рефлексите ти, вместо на по-надеждни средства. Най-вече, защото може да не сте достатъчно бързи, за да контрирате, парирате или блокирате това, което прави той. Освен това вярвам, че тази липса на движение произлиза най-вече от опити да се пренесе-съзнателно или несъзнателно-мисловният процес на боят без оръжие към поле, където той не си е на мястото, да не говорим, че не работи.

Поради причини отвъд обхвата на тази Уеб страница, аз предпочитам друг определение: “Ножът е продължение на волята!”

Това, което ще кажа, е, че ако е продължение на ръката ми, тялото ми може да се движи или не. Ако обаче е продължение на волята, всичко между ножа ми и волята ми ще се движи, за да достигне целите ми. А това е много по-ефикасно, за да останеш жив.

Лъжа #12 ”Съществува такова нещо, наречено “майстор на боя с ножове”

Въпреки всички измислени сценарии за самоотбрана, за които така наречените експерти по самоотбрана говорят през цялото време, след като са ги създали в ума си-когато те ще имат оправдание да използват нож срещу човек-простата и сурова истина е, че в 99,9% от случаите, когато се използва нож срещу друго човешко същество, това е престъпен акт. Не искам да разбивам илюзорният свят на никого (аз пък искам, затова седя пред компа и превеждам, вместо да отида на дискотека-бел. прев.), но тези известни предизвикателства и мачове до смърт, в които са участвали старите маестроси, са били зверски нелегални-както в САЩ, така и на Филипините!

Въпреки, че го казвам, аз ще съм първият, който ще признае, че младите побойници с “гореща кръв”, които се опитват да се докажат, често биха участвали в изключително опасни и незаконни деяния-за да задоволят гордостта или гнева си. Но знаете ли-ако оживеят, те често свършват в затвора. Законът обикновено не гледа с добро око на “битките”, още по-малко-на “дуелите”.

Има нещо, което ми каза Браян Курл, операторър с който правихме някои от моите видеофилми за ножовете, и което аз винаги ще помня. То е: “Няма такова нещо като професионален майстор на ножовете!” Никой не е казвал нещо по-вярно. На никого не му плащат да се бие с нож. Освен това, не можете да оцелеете в множество битки с използване на ножове, без да бъдете нарязан самият вие изключително зле. Но най-важното, много преди да натрупате достатъчно убийства, за да се квалифицирате като “професионален майстор на ножовете”, ще се окажете в колонката на осъдените на смърт (в нашата хуманна страна, ще сте получили наказанието, с което беше заменено смъртното-“доживотен затвор без право на замяна”-бел. прев.).

Така че, огледайте дълго и внимателно всеки, който се нарича “майстор на острието”, “боец с ножове”, “експерт по бой с нож” или нещо подобно…защото по-вероятно е това да е титла, която си е дал сам, без никакво отношение с реалността. А ако е такъв майстор-боец с ножове, как така няма повече белези и не е в затвора?

Лъжа #13 ”Че това е “бой”-изобщо”

Ако не ви е омръзнал животът, не започвайте сблъсък, в който се включват оръжия, с “побойническа нагласа”.

Оръжията пренасят ситуацията вън от “бойната арена”, в царството на “схватката/сражението” (“combat, not fighting”-но и на български е трудно да се разграничат двете, за което се извинявам на читателите-бел. прев.).

Ако не сте готови за такова нещо, в това няма нищо срамно. Но в никакъв случай не позволявайте на гордостта или злобата да ви заведат там, защото “правилата на играта” там са тотално различни, и ако не ги знаете, вие ще бъдете този, който ще бъде наранен.

Ако видите да се вади оръжие, бягайте. Ако останте, дори не си мислете да се биете. Остават три варианта…някой ще бъде сериозно наранен. Въпросът е, дали това ще бъдете вие? Или той? Или и двамата?

Лъжа #14 ”Очаквай да бъдеш порязан”

Спомняте ли си онова нещо, наречено био-механично рязане? Какато казах, основните проблеми с него са на правният фронт, но по отношение на това, че “ножът ще причини увреждания колкото цял товар с лайна”, има много да се каже в негова полза. Това, което ме изумява е, че някои хора могат да говорят за щетите, които техният нож ще причини на нападателя, а в същото време да повтарят старото клише “очаквай да бъдеш порязан”, като че ли да бъдеш порязан е само незначителен проблем.

ХЕЛОУ! Събуди се и помириши кафето!

Но това, което наистина ме “сваля под масата” при тази настройка е, когато видя някой, който е дошъл от система за невъоръжен бой, който се опитва да се “бие” с въоръжен противник, както би го правил срещу невъоръжен такъв.

Истината е, че това са точно тези хора, които говорят да “очаквате да бъдете порязани”. И след като са го казали, те не вземат никакви ефективни мерки, за да предотвратят това да не се случи! Виждал съм такива хора буквално да се превръщат в произведение на кулинарното изкуство.

Вижте, който и да е измислил поговорката първоначално, е имал предвид една много важна концепция. Имал е предвид, че когато в схватката се използват ножове, ще бъдете порязани. Когато това се случи, не бива да се паникьосвате, а да продължите да правите най-доброто, на което сте способни, за да максимизирате шансовете си за оцеляване. На това разбиране и това значение, казвам “Амин!” Не мога да съм по-съгласен.

Въпреки това, точно както идеята за био-механичното рязане беше изкривена от невежите в опасна заблуда, точно така се случи и с тази. Всъщност, след като наблюдавах много хора, изучаващи така наречени “бойни изкуства за използване на остри оръжия”, имам впечатлението, че много от тях са я разбрали като призив да позволят да бъдат нарязани, без да правят никакви защитни движения, опитвайки се да стигнат до позиция за един добър удар. Изглежда, ако го срежете веднъж в замяна на неговите двадесет и седем порязвания, това е приемлива размяна.

Точно в обратната крайност обаче изпадат тези, които се концентрират прекалено върху контролирането на ръката с ножа, за да могат да “влязат” безопасно. Да “пазиш дистанция” и да се опитваш да хванеш бързо движещото се острие е един от най-добрите начини, които познавам, за да превърнеш “очаквай да бъдеш порязан” в самоизпълняващо се пророчество. (Тук запазих стила на автора с цената на собственото си главоболиеJ , но на български по-добре е “Опитите да хванеш бързо движещата се ръка с ножа от дистанция са най-добрият метод да бъдеш наистина порязан!-бел. прев. )

Всичко това е следствие от опитите да се пренесе “побойнически” начин на мислене към боят с оръжие. Просто не работи! Искате ли да чуете нашата философия по този проблем?

Разменяй порязване за смъртоносна рана, но нищо друго!

Това е разликата между “боя” и “схватката”.

Лъжа #15 ”Филипинските бойни изкуства са върховните системи за бой с нож”

Нека да го кажа простичко и ясно още в началото: Когато става дума за бой с нож, всички те са шибано опасни.

Няма “първичен източник” на боя с нож. Няма страна на върховните изкуства за боя с нож. Няма раса, която да има монопол върху “правилният начин” за използване на нож. Както вече съм казвал, пътувал съм из целия свят и съм виждал системи за бой с нож от още повече места, и мога да ви кажа, че всяка от тях би ви убила също толкова бързо и също толкова сигурно.

Това, което веднага съм готов да призная (и ще съм първият, който го признава!), е, че Филипинските Бойни Изкуства (по-нататък в текста ще използвам акронима ФБИ, както прави и автора (FMA)-бел. прев.) направиха чудеса в организирането и обясняването на идеите за това, какво правят и как и защо го правят. За това им свалям шапка. Приветствам и уважавам умението и качествата на техните ескримадори, кали гуру и майстори на арнис. Но не мога да стоя тихо и да слушам, когато някой се опитва да издигне една група бойни умения над останалите, за да може да се перчи и да твърди, че изучава “върховната система за бой с нож”. Добавете към това и моят автоматичен рефлекс да се смея, когато някой, който никога не се е изправял срещу нож в ръцете на човек, който му желае злото, се хвали и ми обяснява, че знае всичко, което може да се знае за боя с нож, защото учи при (попълни в полето).

Няма правилен начин, единствен начин или единствено правилен начин да се използва нож… и колкото повече знаете за всичките различни начини, толкова по-вероятно е да успеете да приложите ефективна контра, ако ви атакуват по някой от тях. Но ако сте учил само една система, шансовете да успеете да импровизирате нещо, което работи, са срещу вас. И нека ви кажа, че въпреки че практикуващите на Запад обичат да твърдят обратното, ФБИ не покриват всички възможни начини, по които някой може да ви нападне с нож.

Казх го преди и ще го кажа пак: никой няма монопол върху истината за боя с нож. Материята е чисто и просто прекалено обширна. Всеки има част от знанието, така че да научите какво имат да кажат те по въпроса и как го правят там, откъдето те са, е най-добрият начин да увеличите шансовете си за оцеляване.

Лъжа #16 ”Лесно е да се обезоръжи въоръжен противник”

Винаги, когато чуя някой да казва това, се присвивам. Защото А) той току-що ми е казал, че никога не се е изправял срещу някой, решен да го убие, Б) най-вероятно е училищен побойник и самохвалко и В) ако преподават тази глупост на хора, някой ще бъде убит по негова заслуга.

В реалността, някой, който стои там и размахва нож, не се опитва да ви убие…той се опитва да ви уплаши, за да отстъпите. Мога да приема, че е по-лесно да смажете такъв човек, защото той не е подготвен да те атакува, но никога не е лесно. Такива хора могат да бъдат изненадани и често не могат да реагират навреме.Обаче, някой, който откровено има намерение да ви нападне с остро оръжие, никога не е лесен за обезоръжаване или преодоляване. А разпространяването на тази лъжа означава буквално да очакваш някой да бъде убит-особено ако срещне решителен нападател.

Проблемът с побойниците е, че те са много придирчиви относно това, кого избират да малтретират. Виждал съм хора, които са попилявали по-слаби опоненти, да изчезват като по магия, когато се появят проблеми с истинските “тежки случаи”. Те може да са отнемали нож от заплашвани деца, но поради някаква причина никога не са наоколо, за да го опитат срещу някой опитен, затвърдял “уличен плъх” или бивш затворник.

Така че отново доказваме, че изборът на думи е важен, и получаваме една малка модификация на това, което се преподава най-често. Това, което трябва да се каже, е: ‘Принципите за обезоръжаване на въоръжен противник са прости, но в никакъв случай не са лесни. Нито пък е просо да се изпълни самото обезоръжаване в реалният живот.”

Лъжа #17 ”Можеш успешно да се биеш с въоръжен противник”

Цялата тази страница беше посветена на опровергаване на тази лъжа. Основната причина това да е лъжа е, че не можеш успешно да се “биеш” с въоръжен противник. Бихте могли да оцелеете срещу такъв и дори може би да го повалите, преди да ви е причинил големи щети…но, каквото и да правите, то трябва да е бързо, ефикасно и брутално. Ако не е, няма да успеете да го спрете, преди да ви е причинил сериозни наранявания.

Не можете да стоите и да се занимавате с дълго, продължително състезание с въоръжен противник. Ако опитате да го направите, ще загубите. Въпросът не е дали, а кога.

Просто казано,всеки път, когато той ви докосва с ножа, ще причинява сериозни наранявания. Как можете да разчитате, че ще можете да му отвръщате продължително време, ако всеки път, когато ви докосва, той ви причинява ефекта на “биомеханичното рязане”? Кръвозагубата и ограничаването на двигателните спосбности ще ви довършат дълго преди стратегията ви да даде плодове.

Лъжа #18 ”Упражненията те учат как да се биеш с нож”

Упражненията те учат на принципи. Учат те на идеи. Те са картата, а не самата територия.

За нещастие, много хора объркват картата с територията. Един от най-нереалистичните навици, който дават упражненията е, че не учат на правилната дистанция. Целта на атаката е да промушите/порежете партньора. Въпреки това, на тренировка често виждаме хората да стоят на дистанция, от която да атакуват тояжката или тренировъчният нож на партньора, минавайки поне на една стъпка разстояние от него (1 фут, стъпка=30, 48 см-бел. прев.). Отгоре на това те не атакуват със същата степен на решителност и сила, с които би било извършено едно реално нападение с нож. Следователно в тренировъчните упражнения, въпреки че са важни, липсват няколко критично важни компонента.

Лъжа #19 ”Можеш да използваш нож срещу човек без законови последствия”

Виждал съм учебни касети от така наречени “майстори на ножа”, които наистина съветват учениците си да порежат противник, който се е опитал да ги удари. Виждал съм и касети, в които след като са обезоръжили противника с няколко порязвания по ръката, тези убийци с нож продължават да режат вече невъоръжения нападател на филийки. Стоях в хола си с адвокати и съдебни експерти по прилагане на сила и гледахме касета по “бой с нож”, в която “майсторът” не само започна бой в бара, изпълни самоубийствено движение, което би довело до срязване на собствения му гръклян, но и след това коленичи и наръга повален противник-пред свидетели. Всички се съгласиха, че това би било преследвано от закона като убийство..

И изобщо не ме карайте да си отварям устата, за да изкажа мнение за тези, които учат учениците си да “посекат противника множество пъти, защото едно порязване може да не е достатъчно”. Този вид обучение често дава неочаквани резултати, когато противникът се опита да се изтегли и боецът с ножа продължи да сече, даже след като екс-нападателя му е обърнал гръб. Е, след като нападателя е бил посечен няколко пъти, след като е бил обезоръжен и е нарязан по гърба след като се е опитал да се измъкне…познайте кой ще иде в затвора за опит за убийство?

Ножът се счита за “смъртоносно оръжие” (и с основание-виж криминалната хроника-бел. прев.) …а използването на смъртоносна сила е позволено в много тесни законови рамки. Ако използвате нож върху друго човешко същество, по-добре ще е за вас да се побирате в тези рамки…ако не, в очите на закона-и на обществото-вие ще бъдете “лошия герой”.

Преди дори да си помислите да почнете да носите нож “за самоотбрана”, идете и изкарайте курс по “Законна употреба на смъртоносна сила” *

* Бележка на преводача: В България няма такива курсове, а чуждестранните не са вариант- законите се различават в различните страни…и то много! По-добре накарайте познат юрист, специализирал “наказателно право” да ви обясни закона и съдебната практика”. НЕ приемайте на доверие думите на някой “експерт по бой с ножове”. Обърнете се към “източника” - адвокати и съдебни експерти по употребата на сила (в България това ви е единственият вариант).

 Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com

Джае Шин Ю за осморния път на будизма
11 Март 2017 г. 00:21:49
Kiril Hinkov


Джае Шин Ю за осморния път на будизма

Животът е страдание. Съществува причина за него и възможност за освобождаване от него. Oсморният път на Буда води до прекратяване на страданието.

1. Правилно виждане / разбиране   
2. Правилно намерение / мисъл   
3. Правилна реч   
4. Правилно действие   
5. Правилно изкарване на прехраната   
6. Правилно усилие
7. Правилно осъзнаване   
8. Правилна концентрация   

Когато съзнанието е фокусирано върху дихателното движение на долната част на корема, се налага да правим мисловно усилие, което е „правилно усилие”. Поради това умствено усилие, ние можем да бъдем напълно осъзнати за движението там, което е „правилно осъзнаване”.

Когато умът се фокусира върху движението на долната част на корема, той се концентрира там за момент. В този момент концентрацията става постоянна и продължителна, по-силна и по-дълбока. Тази концентрация е „правилна концентрация”.

Състоянието на ума, което го води към обекта на медитацията е „правилна мисъл”. По този начин умът става добре концентриран върху обекта на медитацията, движението на долната част на корема, и после, прониква в истинската природа на физическия процес на движението. Знанието и разбирането на това, като естествен процес, е „правилно разбиране”.  

Докато сме заети с дихателна медитация, ние се въздържаме от грешна реч, грешни действия и грешен начин за осигуряване на прехраната. Това означава, че включваме три фактора. С „правилни реч, действие и прехрана” като движение, ние сме внимателни в мисловния и физически процес и развиваме осморния благороден път. 

Когато развиваме осморния път, ние премахваме погрешното виждане чрез силата на „правилното разбиране” и можем да навлезем в потока, което е първа стъпка към просветлението. Приеми това в сърцето си, за да достигнеш пълния потенциал на човешкото същество.  

Дъхът се движи, но този, който познава дишането, не се движи. И сърцето разбира: „Тялото се движи, светът идва и си отива, но не отива абсолютно никъде.” Раждането и смъртта свършват. 

Напътствия на Чоджун Мияги, основател на Годжу-рю Карате
13 Декември 2013 г. 15:38:47
Kiril Hinkov


Напътствия на Чоджун Мияги, основател на Годжу-рю Карате

Разумът е едно със земята и небето.

Ритъмът на кръговрата в тялото е подобен на ритъма на слънцето и луната.

Пътят на вдишването и издишването – твърдост и мекота.

Действай в съгласие с времето и промените.

Техниките ще дойдат, когато няма съзнателна мисъл.

Стъпалата трябва да настъпват и отстъпват, да се разделят и да се съединяват.

Очите не пропускат дори и най-малката промяна.

Ушите чуват във всички посоки.

***

При защита - атакувай, при атака - защитавай се.

Мека цел - твърдо оръжие, твърда цел - меко оръжие. 

Сграбчвай силен човек леко, а слаб човек здраво.

Права атака - кръгообразен блок, кръгова атака, линеен блок.

За да удариш високо, първо ритни ниско. За да ритнеш ниско, първо удари високо.

Когато гневът ти се надига, свали юмруците си - когато юмруците ти се вдигат, снижи гнева си.

Не удряй другите и не позволявай другите да те удрят. Целта е мир, без инциденти.

Положение на тялото - дачи и камае
07 Октомври 2010 г. 00:01:33
Kiril Hinkov


Положение на тялото - дачи и камае

Да тренираме отношението си.

В карате има две понятия, чието разбиране и практическо използване са изключително важни.

„Стойка” (яп. dachi, англ. stance) - положение на краката.

Правилното изпълнение на дачи е необходимо за силна, бърза и ефективна техника. Коленете и пръстите на краката трябва да сочат в една посока. Те определят посоката на потенциалната енергия на всяка стойка. Заредеността на стойката показва дължината на обхвата и поразяващата сила на боеца.   

“Позиция” (яп. kamae, англ. posture) - положение на цялото тяло, което се заема при бой. Състояние на ума и духа, отношение.

Камае – това е положението на равновесия между атака и отбрана.

Същността на всяка позиция камае е винаги да бъдем готови за изменения в ситуацията. В камае боецът е длъжен да има възможност да включи в удар цялото си тяло, и, също така, бързо да премине в друга позиция. При това е необходимо той винаги да бъде устойчив, понеже загубата на равновесие води до падане или получаване на удар.

Много практикуващи мислят за камае като за поза, в която се учим да стоим, да заемаме, да пазим фиксирана при някакви обстоятелства и съобразно някакви изисквания. Всъщност, ако си представяме движението като един поток (нагаре), камае е положението, точката, в което имаме възможност за промяна на посоката, идеята, намерението.

Застинало камае, означава уязвимост. Боят е постоянно движение. Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения. Затова ни е необходима естественост. Естествена позиция, естествено движение, естествена мисъл.

В природата всичко е опън и напън. Бутат те, залитваш назад. Дърпат те, политаш нататък. Удрят те, подлагаш силното си място. Искаш да удариш, удряш това, което е уязвимо. В цялото това движение, боецът трябва да бъде максимално затворен за чуждата сила и да може да променя посоката на движение или на прилагане на сила. Това напълно се реализира в междинните положения, камае, което се заучават като еталон, основа на даденото бойно изкуство.  

Камае и дачи са защитния бастион на всеки боец. Те регулират възможностите за достъп до него. Но всъщност тяхната сила и наситеност идват от вътрешната настройка на духа.

Практикуващите тренират максимално силно и интензивно, за да направят тялото силно, а умът широк и спокоен. Изучават формалните позиции на тялото – тай камае. Но освен това работят и бавно и отпуснато, за да се научат да концентрират ума си и своята вътрешна сила – кокоро камае.  

„За начинаещите камае, за напредналите естествена позиция.”

Вниманието и духът стават защита.
Фокусирането на тялото и духа в една точка може да разрушава.

Кейко - практика
02 Октомври 2010 г. 02:04:46
Kiril Hinkov


Кейко - практика

При заниманията с бойни изкуства, трябва да се осъзнава разликата между тренировка и практика. В Япония думата renshu означава тренировка, да подготвяш и тренираш тялото, а keiko (geiko) – практика, да тренираш и подготвяш духа. Думата keiko  е важна не само в будо (бойният път), но и при много други културни дейности, при които духовният аспект има основополагаща важност – чайна церемония (chado), подреждане на цветя (kado), дзен медитация (zazen). Тази дума дословно означава «разсъждавам върху миналото, виждам отново миналото» и внушава идеята за практика с религиозен характер, състояща се в почитание на най-доброто от старите традиции.

Част от това велико наследство са например суровата и продължителна практика за изковаване на силата на духа през най-горещите летни дни (Shochu-Geiko) и най-студените зимни дни (Kan-Geiko), както и практиката сред природата (Yagai-Geiko). За такава практика при екстремни условия има много причини, също както и за практиката много рано сутрин или през нощта, но най-най-важните от тях са, че тя дава възможност да влезем в контакт със себе си и с природата. Практиката на будо е събрала най-доброто от традиционните изкуства. Тя съдържа начини и методи, чрез които човешките същества да могат да уловят и разберат своите корени, за да се върнат към природата си.

Съвети за практиката на старите дзен и кюдо майстори. Кюдо – изкуството на стрелбата с лък.

Когато правиш нещо, трябва да изгориш напълно. Като голям празничен огън, без да оставиш следа от себе си.
Шинрю Сузуки Роши

Да заемеш своята стойка е да имаш правилно състояние на съзнанието.
Няма смисъл да се търси някакво специално състояние на съзнанието.
Шинрю Сузуки Роши

Пътят .... това е да не взимаш нищо, докато вървиш по пътя си.
Тун Шан Шоу Ча

Понеси непоносимото, търпи нетърпимото, и никога не бъди слабосърдечен и самомнителен.
Бодхидарма.

Един изстрел – един живот. Стреляй и умри. Стреляй и издишай.
Issha zetsumei

За да научиш нещо, повтори го хиляди пъти. Така се ражда съвършенството.
Hyakuren jitoku

Да поправяш нещата първо, противоречи на търсенето на себе си.
Senshobutsu Hankyushin

Събуди съзнанието си за реалността, избягвай потапянето и бягството в света на самоизмамата. Zazen.

Елиминирай разстоянието между мисълта и действието, между тялото и съзнанието. Majime na keiko.

Ум на начинаещ. Отстъпчиво сърце, възприемчив ум.
Nyuanshin или Shoshin

По пътя използвай ума си като бариера, за да не бъдеш повлечен от целта.

Всеки ден – нов ден. Всеки ден – хубав ден.
Nisshin mata nisshin.

Стрелата съществува в целта, още преди да е изстреляна.
Може да не удари, но няма да пропусне.

Да стреляш технично подобрява стрелбата, но да стреляш с дух подобрява човека.
Хидехару Онума


Снимка: chitanka.info

Кой е по-умен — мъжът или жената

Включено в книгата Кавказки народни приказки, www.chitanka.info

Веднъж старците от едно село седели на мегдана и завързали разговор за това, кой е по-умен — мъжът или жената, и кое е по-добро — умният мъж или умната жена. И никой не можал да даде ясен отговор.

Една девойка подслушала този разговор и го запомнила, а след няколко дни започнала да подпитва старите хора:

— Къде живее в нашата страна най-славният, най-храбрият, най-будният мъж?

И една бабичка й посочила едно село в планината, като рекла, че там живее такъв млад човек.

Девойката му написала писмо, в което казвала, че иска да премери ума си с него; в писмото посочила и къде живее.

Младият човек оседлал коня си, пременил се и пристигнал в селото, където живеела девойката. Един човек му показал дома й. Той се приближил, слязъл, завързал коня на яслата, а сам влязъл в гостната стая. Девойката го забелязала, отишла при него и го поздравила. После му занесла гощавка, както се полага на гост.

Младият човек се нагостил добре, а след това девойката му разкрила защо го повикала.

— Преди няколко дни — разказала тя — подслушах разговора на мъжете на мегдана. Те разсъждаваха кое е по-добро — умният мъж или умната жена, и не можаха да се разберат. Сега ще се заемем аз и ти — ще се опитаме да отговорим на този въпрос.

Когато привършили разговора, девойката отишла и довела при момъка най-загубената и глупава девойка.

— Изкарай с нея една година! — казала тя. — А сега и ти ми подари нещо, равностойно на моя подарък.

Младият човек само поклатил глава, турил глупавата девойка на коня си и я закарал в къщи. След това намерил най-загубения и глупав момък, качил го на кон и го завел при първата девойка.

— Ето ти и моя подарък — казал й той, — изкарай с него цяла година!

Младият човек се върнал у дома си и заживял с девойката, но тя всеки ден ставала все по-глупава, а не по-умна, и самият той ставал такъв. Заради жена си изгубил уважение и сред хората. През цялата година не можал да научи на нищо загубената си и глупава жена.

Оная девойка пък заживяла със загубения и глупав момък и го научила как трябва да се отнася с хората. Канела другарите му, разумни хора, и здраво го свързала с тях. Той станал добър, прочут, уважаван млад човек.

Изминала годината. Девойката наготвила всякакви гозби и поканила почтените старци. Седнали край богатата трапеза. В това време пристигнал и младият човек с жена си; влезли в къщи и се спрели до вратата. Девойката си била останала такава, както преди една година, не по-добра. А през продраните цървули на славния млад човек се виждало сено. А пък младият човек, когото девойката получила като равностоен подарък, седял сред почтените гости; той погледнал застаналите до вратата, познал младия човек, който го довел при девойката.

— Дайте нещо на тези просяци! — казал той на жена си.

След това девойката донесла голямата почетна чаша бира и поискала думата от гостите:

— Моля да ме извините, почтени гости — казала тя, — че поисках думата и държа реч пред вас. Но тези хора не са просяци, които молят за подаяние. Този млад човек — вие сте чували за него — е такъв и такъв, в нашата страна нямаше втори толкова прочут момък. Случайно подслушах разговора на мъжете на мегдана: ставаше дума за това, кое е по-добро — умен мъж или умна жена. Мъжете не можаха да решат този въпрос. Запомних разговора и намерих ето този славен млад човек, за да изясня въпроса. Дадох му ето тази девойка, която стои до него. А той в отговор ме надари с не по-добър подарък: с един загубен и глупав момък. И благодарение на мен от него се получи този, който се намира сред вас и когото вие наричате уважаван човек. Те са мъж и жена, и двамата загубени; ето къща за тях, нека живеят в нея! Щом аз успях от глупака да направя уважаван човек, ще съумея да направя от уважавания човек глава на народа. А сега всичко хубаво. Нека двамата глупаци живеят тук; те са си лика-прилика за мъж и жена. А той е моят мъж и ние заминаваме.

Двамата глупаци и до днес си останали глупаци.


Снимка: Internet

Защо чуждата жена винаги е по-сладка

Има легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба ... Всички били заети.

Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:

- Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.

Господ помислил, пък им дал тесто и казал:

- Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - закръгленка, слаба, висока, малка ... Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.

След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:

- Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.

Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата.

Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена.

След време Господ се върнал и на момента се разгневил:

- Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?

Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала.

Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар.

И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.

Взето от: www.gnezdoto.net

Кришна и Радха
Кришна и Радха
Снимка: Интернет

Кришна и Радха

От книгата "Индуисткият път на пробуждането" на Свами Криянанда (Доналд Уолтърс).

В индуските химни, възпяващи бог, често откриваме изказвания, като: „Ще те превърна в пленник на моята сърдечна любов.”

За да не стане така, че предаността ни към бог да се принизи до егоистична фамилиарност, съществуват алегории, които ни учат да търсим божествената, а не човешката връзка с бога.

Индусите разказват следната легенда за Радха – най-пламенната поклонничка на бог Кришна. Един ден те се разхождали заедно в гората. Внезапно, изпълнена с любов към своя бог, Радха възкликнала:

- О, любими, толкова се изморих!

Кришна веднага съзрял замисъла, скрит зад думите й, но без да издава това, я запитал невинно:

- Искаш ли да те понося?

Тя била толкова доволна.

- Качи се на гърба ми – предложил й той.

Радха го послушала. В следващия миг тя се проснала на земята; още преди да почувства допира с гърба му, Кришна се изпарил във въздуха.

- О, Господарю – заплакала тя, - моля те да ми простиш! Чак сега разбирам грешката си и обещавам, че това няма да се повтори.

В следващия миг Кришна отново се появил, усмихвайки се. Нямало нужда да обсъждат повече току-що случилото се. Бавно те продължили да се разхождат в гората.


Снимка: Интернет

Каквото стори дядо - все е хубаво

Ханс Кристиан Андерсен

Ще ти разправя приказка, която съм слушал в детинството си. Винаги когато си спомня за нея, тя ми се струва все по-хубава. Изглежда, че с приказките е същото, каквото е и с хората: с годините те стават по-добри.

Ти, разбира се, си ходил на село и без съмнение си виждал там старите схлупени хижи, покрити със слама. Техните покриви са обрасли с мъх и трева, на върха е кацнало неизменното щъркелово гнездо, а щъркелът непременно стърчи отгоре. Стените на тия хижи са полегнали настрана, прозорците им са нисички и само един от тях може да се отваря. Пещите за хляб се издуват напред като големи кореми, а през плета надвисва бъзов храст и под клоните му има локва, в която се плискат няколко патици. Там е вързано и куче, което лае бясно подир всеки минувач.

Ето точно такава една хижа имаше у нас на село и в нея живееха двама стари хора - селянин с жена си. Колкото и сиромаси да бяха те, все пак си имаха нещичко - това беше един кон, който се хранеше с тревата, израсла край широкия път. Старецът ходеше с коня в града, а често пъти го даваше и на съседите, които му заплащаха за това с някоя и друга услуга. И все пак по-благоразумно щеше да бъде, ако той продадеше коня си или го разменеше за нещо по-полезно. Но за какво?

- Ти, дядо, по-добре знаеш това - каза жена му. - Днес тъкмо има панаир в града, иди там и продай коня или пък го размени. Каквото сториш ти - все хубаво ще бъде. Хайде, върви със здраве!

И тя му върза вратовръзката, защото умееше да прави това по-добре от него, завърза я хем с двойни краища, разхубави се дядото като момък! После бабата оглади шапката му с длан и го целуна по устните. И тъй старецът замина с коня, който трябваше да продаде или размени. Знаеше си вече той нататък работата!

Слънцето печеше силно, по небето нямаше нито едно облаче. Пътят беше задимен от прах, много свят бързаше за панаира - кой на кон, кой с талига, кой пешком. Беше страшна жега. Никаква сянка няма по пътя, за да се скрие човек от слънцето.

Между тия, които отиваха на панаира, имаше един, който караше пред себе си крава. Кравата беше толкова хубава, колкото може да бъде хубава една крава. „Навярно тя дава хубаво мляко - помисли си селянинът. - Ех, че добре ще бъде да се разменим с него!“

- Хей ти, с кравата! - извика той. - Чакай малко! Виждаш ли моя кон? Аз мисля, че той струва повече от твоята крава, но за мен това не е важно: кравата ми е по-полезна. Искаш ли да се сменим, а?

- Добре! - рече другият и размяната стана.

Работата значи се свърши и старецът можеше да си се върне спокойно в къщи. Но понеже той се бе запътил за панаира, трябваше да иде там, пък макар и само да позяпа малко. И той подкара кравата към града.

Крачеше старецът бързо, а и кравата не оставаше назад. Така те настигнаха един човек с овца. Овцата беше чудесна - тлъста, с гъста вълна. „Ех, да си имаме такава овчица! - помисли си селянинът. - Ще си пасе тя трева край пътя, а зиме може и в избата да я държим. Вярно, за нас овцата е много по-полезна от кравата…“

- Искаш ли да се сменим? - извика той на човека с овцата.

Непознатият се съгласи веднага и размяната стана.

И тъй нашият селянин тръгна нататък с овцата.

Скоро той видя един човек, който прекоси полето и излезе на пътя с гъска под мишница.

- Ех, каква гъска имаш! - каза селянинът. - Хубава й е масчицата! Де да може тя да живее у дома на двора и да се гмурка в локвата! Пък и за бабата залъгалка ще бъде: ще има тя за кого да събира остатъците от яденето. Тя често разправя: „Добре ще бъде да си имаме гъска!“. Ето ти сега случай да се сдобием с гъска. Искаш ли да се сменим! Ще ти дам овцата за гъската и едно „благодаря“ отгоре.

Човекът с гъската не отказа и размяната стана. Нашият селянин спечели гъската.

Сега той беше близо до града. Тук блъсканицата беше още по-голяма: блъскаха се хора и добитък из пътя, навлизаха дори в картофената нива на самия горски пазач. В нивата се разхождаше едничката кокошка на пазача, вързана с връв за оградата, за да не се изплаши от шума на навалицата и да не отлети нейде надалеч. Кокошката беше с подрязана опашка, мижеше с едно око и гледаше много умно. „Клюк-клюк“ - бъбреше тя. Какво искаше да каже, не зная, но селянинът си мислеше, като я слушаше:

„По-хубава кокошка от тая не съм виждал. Тя дори е по-хубава от поповата квачка. Дявол да го вземе, иска ми се да я имам! Кокошката винаги ще си намери по някое зрънце, тя почти сама се храни. Струва ми се дори, че ще спечеля, ако я сменя с гъската.“

- Искаш ли да се сменим? - попита той пазача.

- Да се сменим ли? Защо не! - отвърна последният и размяната стана. Пазачът взе гъската, а селянинът кокошката.

Слънцето печеше както по-рано, а старецът беше успял да свърши толкова много работа, че капна от умора. Не беше грях да си пийне и да похапне малко, ето, тъкмо, навреме старецът беше стигнал до един хан. Той поиска да влезе вътре, ала в същия миг се сблъска на вратата с един работник, който носеше нещо, натъпкано в един чувал.

- Какво носиш в чувала? - попита селянинът.

- Гнили ябълки! - отвърна работникът. - Нося цял чувал на свинете.

- Как, на свинете ли? И таз хубава! Ех, как ще се зарадва моята бабичка, ако й занеса толкова ябълки! Лани старата ябълка в нашия двор роди само един плод. Ние го откъснахме и го скрихме в сандъка, дето стоя, докато изгни. „Туй значи охолство в къщата“ - казваше бабата. Ами да види тя сега отнякъде какво значи охолство. Да, трябва да я зарадвам!

- А какво ще дадеш за целия чувал? - попита работникът.

- Какво ще дам ли? Ето ти тая кокошка! - И той даде кокошката, взе чувала с ябълките и влезе в хана. Облегна внимателно чувала до печката и отиде при тезгяха. Печката беше много нагорещена, но старецът не обърна внимание на това.

В хана имаше много народ: търговци на коне, говедари и двама англичани, толкова богати, че джобовете им бяха издути и почти се пръскаха от жълтици. На туй отгоре те страшно обичаха да се ловят на бас.

- С-с-с! С-с-с-с! - засъска нещо при печката.

- Какво е това? - попитаха всички.

Ябълките бяха почнали да се пекат.

- Ах, това са моите ябълки! - рече старецът и разказа историята си от начало до край: как сменил коня с кравата, кравата с овца и тъй нататък, догдето стигна до чувала с ябълките.

- Ще има да си патиш ти от бабата, когато се върнеш в къщи - рекоха англичаните. - Ех, че олелия ще се дигне!

- Не, бабата ще ме разцелува! - каза селянинът. - Тя ще каже: „Каквото стори дядо - все е хубаво“.

- Искаш ли да се хванем на бас? - попитаха англичаните. - Ние залагаме цяла крина с жълтици! Сто жълтици правят една крина.

- Стига ми и четвърт крина - възрази селянинът. - А пък аз ще заложа четвърт крина с ябълки и отгоре на туй ще дам себе си и бабата като прибавка - така ще излезе цяла крина.

- Добре! Прието! - казаха англичаните.

Впрегнаха колата на стопанина, англичаните и селянинът се качиха на колата, натовариха и ябълките и хоп - стигнаха пред хижата на стареца.

- Добър вечер, бабо!

- Дал ти бог добро, дядо!

- Е, аз размених…

- Разбира се, ти си умна глава! - рече бабата, като го прегърна, без да обръща внимание нито на чувала, нито на англичаните.

- Аз размених коня с кравата!

- Слава богу! Сега ние ще си имаме и млечице, и масло, и сиренце! Хубава размяна си направил!

- Да, но кравата размених с овца!

- Още по-добре! - отвърна жената. - Ти винаги за всичко се сещаш. Ние имаме тъкмо и трева за овцата. Сега ще си имаме и овчо мляко, и овчо сирене, пък на туй отгоре и вълнени чорапи, и фланели. Такова нещо кравата не може да даде: козината й пада. Ех, какъв си ми умник!

- Но аз смених и овцата за гъска!

- Значи ние ще си имаме за празниците печена гъсчица? Ах, ти, мое умно старче! Ти все мислиш с какво да ме зарадваш. Туй е чудесно! Гъската можем да вържем с връв - нека по-напред се угои, че после ще я опечем.

- Но аз смених и гъската за кокошка - каза старецът.

- За кокошка! Ето ти хубава смяна - рече жената. - Кокошчицата ще снесе яйчица, ще измъти пилета и ние ще си имаме цял двор с кокошки. Тъкмо туй съм искала винаги!

- Да, но и кокошката смених за чувал гнили ябълки…

- Как? Какво каза? Не, сега аз трябва да те разцелувам - извика бабата. - Мое мило, добро мъжленце! Чуй какво ще ти кажа. Тая сутрин ти тъкмо замина и аз почнах да мисля с какво да те нагостя, като се върнеш. Хубаво ще бъде да опържа яйца с лук, казах си. Яйца имаме, само лук липсваше. И аз отидох при жената на учителя, зная, че те имат всякакъв зеленчук, но тя е голяма скъперница. Помолих я да ми заеме малко лук, а тя: „Да ти заема ли? У нас в градината няма нищичко, няма дори гнила ябълка!“ Ето, сега аз мога да й заема не една, не десет, а цял чувал гнили ябълки! Ех, че смях ще падне, мое сладко мъжленце! - и тя целуна отново стареца по устните.

- Гледай ти, какви чудеса! - извикаха в един глас англичаните. - Работата отива от лошо по-лошо, а на тях все им е весело. За такова чудо не ти е жал и пари да дадеш.

И те наброиха на стареца четвърт крина жълтици, загдето той получи целувки вместо бой.

Това е цялата приказка. Аз съм я слушал още когато бях дете. Сега и ти я чу и знаеш, че „каквото стори дядо - все е хубаво“.