Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Декември 2017

 ПВСЧПСН
48 1 2

2017-12-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
494

2017-12-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-12-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-12-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-12-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-12-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
5011

2017-12-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-12-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-12-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-12-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-12-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
5118

2017-12-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-12-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-12-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-12-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-12-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
5225

2017-12-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-12-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-12-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-12-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-12-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

31
« »

Вижте още

Техниките в джуджицу
02 Юни 2017 г. 17:33:58
Kiril Hinkov


Техниките в джуджицу

В джу джицу се изучават три основни вида техники:

а/ Техники за удряне с крака, ръце, глава или тяло (атеми уадза)

б/ Техники за хвърляне (наге уадза)
- хвърляния от изправено положение (тачи уадза)
- самопожертвувателни хвърляния (сутеми уадза)
- хвърляния от седнало (сууари наге или ханми хантачи уадза) или легнало положение (не наге уадза)

в/ Техники за контролиране в стойка (тачи катаме уадза) или на земята (не катаме уадза):
- техники на задържане (осае-коми уадза)
- техники на пристягане и душене (шиме уадза)
- техники на заключване на ставите (кансецу уадза)  

От гледна точка на теорията: техниките за хвърляне са предназначени да се противопоставят на ударите; техниките за контролиране – да се противопоставят на техниките за хвърляне; а ударите – да се противопоставят на техниките за контролиране. За да се прилага ефективно всяка от тези видове техники, е задължително владеенето и на останалите. Всичко това напомня много на детската игра "Камък, ножица, хартия", позната в цял свят.

Работата с оръжие е отделен раздел на практиката. Тя изисква усилена, продължителна и прецизна тренировка. С това се занимава кобудо – древните техники с оръжие на японските бойни изкуства. 

Оръжието може да се използва за прилагане на атеми уадза, катаме уадза или наге уадза.

 

Чжан чжуан – да застанеш като дърво или упражненията на стълба
20 Февруари 2011 г. 22:11:21
Kiril Hinkov


Чжан чжуан – да застанеш като дърво или упражненията на стълба

Неподвижното стоене в различни позиции играе важна роля за регулирането на тялото и осъзнаване на процесите в него. Тялото трябва да бъде напълно изправено така, че костната структура да го поддържа без никакво напрежение на мускулите. Гръбначният стълб трябва да се усеща като конструкция от обръчи, подредени един върху друг – ако се наклоним, те ще се изсипят на пода в посоката на наклона. Практикуващият трябва да си създаде усещането, че виси на нишка, закачена на фонтанелата му – ако краката му изчезнат, дисковете ще увиснат надолу.  Раменете са отпуснати.

Не се опитвайте да добавяте нищо към стоенето в зададената поза. Не се опитвайте да си представяте каквото и да е или да дишате по някакъв специален начин. Оставете нервната ви система да се настрои самостоятелно и по естествен начин да започне да регулира вътрешните движения на тялото ви. Бъдете търпеливи, отпуснете се, стойте неподвижно. Обръщайте внимание и на най-малката промяна в усещанията си, наблюдавайте промените. Старите казват: „Болестта и слабостта се крият там, където са незабележими, а се проявяват там, където са видни за всички.”

Добре е времето за оставане в дадена пода да бъде не по-малко от една минута. Когато се уморите да стоите в нея, просто преминете към следващата.

1/ Държане на корема. 

Поставете краката си на ширината на раменете. Леко се отпуснете надолу, сякаш присядате на голяма топка. Дръжте ръцете си леко надолу, като че ли  притискате топка към корема си или пък имате голям корем и сте отпуснали ръце на него. Раменете са напълно отпуснати, пръстите на ръцете са леко разтворени.

2/ Държане на топка пред гърдите. 



Когато се уморите от предишното положение, леко вдигнете ръцете, за да застанат пред гърдите ви. Лактите са малко по-ниско от китките и са леко подкрепени отдолу от малки топки, които се намират под мишниците ви. Останете така, докато не започнете да изпитвате неудобство.

3/ Позиция на планината. 


Обърнете ръцете си така, че предмишниците ви да сочат право нагоре, а дланите да гледат една към друга над главата ви. Мишниците ви трябва да са успоредни на земята. Дишайте естествено и свободно. Задръжте позицията.

4/ Натиск надолу.


Свалете ръцете пред гърдите си с дланите надолу. Пръстите на двете ръце гледат едни към други. Положението е естествено, китките са изправени и следват естествения кръг на ръцете.

5/ След като почувствате неудобство от предната позиция, свалете ръцете надолу така, че да застанат пред корема с дланите надолу, по същия начин, както пред гърдите.

6/ Естествена позиция за натрупване и успокояване на енергията.

Застанете в естествена позиция със скръстени ръце на корема. Усмихнете се. Постойте така 2-3 минути. Усетете топлината на ръцете, и приятното чувство, изпитвано от коремните органи.

7/ Тонизиране на тялото чрез потупване.

Потупайте с длани отгоре надолу, колкото ви е приятно,  главата, тила, предната и задната части на тялото, задницата, краката. Разтрийте добре ушите си.

Правете упражненията на стълба, колкото е възможно по-често. Практикувайте след ставане, когато ви остане малко време, веднага след интензивна тренировка или уморителна работа, преди лягане за успокояване на тялото и съзнанието. Ако ви притеснява чуждото внимание, просто останете в последната от тях и наблюдавайте света и себе си. 

 

За тридесет и шестте стратегеми
25 Март 2014 г. 23:23:55
Kiril Hinkov


За тридесет и шестте стратегеми

Китайски трактат, датиращ от 17 век.
Описва някои уловки, способи и военни хитрости, прилагани от китайските управници и пълководци за постигане на победа над всеки противник и при всякакви обстоятелства.

„Ако истинското стане подправено, подправеното става истинско.”

Китайската мъдрост е умението да се приеме безкрайния сън на живота за крайна, неоспорима до най-малките подробности реалност. Докато странствува в този океан от илюзии, човек може само да играе, но правилата на тази игра по някакъв странен начин се определят от неизменните закони на света. Играта предполага необикновена чувствителност към всичко съществуващо и към себе си. Тя изисква да се живее за момента, като се избягва всяка зависимост от отвлечени понятия.

Китайската мъдрост е наука за бодърствуването на духа, тънкото следване на настоящия момент. Да бъдеш мъдър означава просто да умееш да правиш всичко навреме., без остатък да следваш течението на живота и точно чрез това, да не издаваш присъствието си, да бъдеш „некоронованият повелител” на света, „драконът, скрит в облаците”.

Може ли да се намери по-добър повод за възпитаване на общителност и комуникация от дълбокото съединяване с враждебната среда, с това, което носи смърт? Умеещият да живее, трябва да обикне и смъртта си.

„Удряй така, както целуваш любима жена.”

Сърцето бодърствува, за да знае, да чувства, да преживява границата на всяко състояние, всяко видение.  Лъжата е неизбежна, защото пустотата никога няма да стане нещо предметно, истината никога няма да бъде казана. Мъдрият живее с лъжата, защото не е обвързан с нищо. Но когато няма нищо освен лъжа, лъжата става истина. Мъдростта на китайските стратегеми е способността да се изживява абсолютната истинност на лъжата.

Принципът на стратегемното мислене в очите на китайците е изначално морален, защото изисква осъзнаване в цялата му пълнота на обективното положение на нещата, достигане до надличностна перспектива на съзерцанието. В контекста на стратегемното мислене победата в боя е добра дори и затова, защото е достояние на по-достойния, този, който вижда повече и по-нададеч от противника си.

Стратегемите се оказват най-точния съдия на духовното, а значи и на нравственото съвършенство на личността. Тяхното използване изисква способността „да вървиш по средния път”, да реализираш в себе си висша хармония и покой на духа. А пълнотата на достижението да се владее ситуацията, трябва да остане скрита и неуловима за страничния поглед. Истинският управник е невидим за света.

С. Иванов – Катанский
„400 приемов будзюцу”, Москва 2001

Прочетете още: "Тридесет и шестте стратегеми"

Развиване на усета на дланите
07 Декември 2015 г. 23:23:32
Kiril Hinkov


Развиване на усета на дланите

Крайъгълен камък при практиката на чигун (яп. кико) е усещането на чи, възприемането на нейните проявления в цялото тяло и започване на работата с нея.

В началото е важно да се правят прости двигателни упражнения, които стимулират движението на енергията. В зависимост от възприемчивостта на практикуващия, усещането за топлина, тръпка, сърбеж, движение, подобно на вятър, почти веднага става съвсем осезателно.

Смята се, че най-лесно е това усещане да се добие в дланите. Това е така, защото те получават огромна информация за окръжаващия свят и съдържат много повече нервни окончания, отколкото останалите участъци от кожата. В инервацията на пръстите на ръцете вземат участие на практика всички сегменти на гръбначния мозък. От друга страна, ние сме свикнали да обръщаме голямо внимание на ръцете си и всяка промяна в тях е много по-осезаема. 

1. Започнете да разтривате дланите на ръцете си, докато се затоплят. За да постигнете това, търкайте с усещането, че между дланите има малко разстояние, което не можете да преодолеете. Сякаш магнитно поле, електрическо усещане, което разделя ръцете ви. 

2. Застанете в естествена позиция и отпуснете ръцете от двете страни натялото. Насочете пръстите си напред така, че дланите да гледат земята. Запонете да натискате с основата на дланите към земята, докато едновременно леко повдигате пръстите към небето. Правете го, колкото ви е приятно.

Имайте предвид, че излишното усърдие може само да навреди. Повтаряйте упражненията и не забравяйте да държите вниманието си върху частите на тялото, които участвуват в движението. Усещайте промените. Дишайте.

3.  Застанете в естествена позиция и отпуснете ръцете от двете страни на тялото. Започнете да вдигате двете ръце пред себе си, сякаш са под силна водна струя и вие я бутате нагоре с гърба на китките си. Пръстите сочат към земята, лактите са надолу. Когато стигнете над нивото на очите на височина, която ви е удобна, обърнете дланите напред и започнете бавно да спускате ръцете, като галите водата. Повтаряйте упражнението, докато ви е приятно.

 

\"\"

4. Застанете в ездачна позиция и докато клякате надолу и се изправяйте, махайте бавно и плавно, сякаш ръцете ви са крилата на огромен орел. Съчетайте го с дишането.

5. Застанете в естествена позиция и отпуснете ръцете от двете страни на тялото. Започнете да махате с китките си, колкото е възможно по-бързо, сякаш са крила на малко врабченце, борещо се за живота си. Усетете ципите между пръстите си.

6. Подпрете небето с две ръце, като се изпънете максимално нагоре. Свалете ръцето отстрани, докато не дойдат под корема ви, с длани нагоре и пръсти сочещи и едни към други. Повтаряйте упражнението, докато ви е приятно. Съчетайте го с дишането. 

\"\"

7. Подпрете небето с една ръка, докато другата натиска земята. В последната фаза извъртете китките си така, че пръстите сочат към вас. Разменете ръцете. Повтаряйте многократно. 

\"\"

8. Сложете ръцете си с длани нагоре пред гърдите. Лактите са плътно един до друг. Бутайте енергично с дланите настрани и пръстите нагоре, докато ръцете ви се изпънат. Върнете се в изходното положение и повтаряйте, докато ви е приятно. Съчетайте движенията с дишането.

 

 

\"\"

След упражненията стойте напълно неподвижни в естествена за вас позиция поне няколко минути. Естествено и постепенно удължавайте това време.

„Малки резултати за 100 дни, големи резултати – за 1000 дни.\"

 

Идрис Шах - Да се учим как да се учим
06 Септември 2010 г. 21:05:01
Kiril Hinkov


Идрис Шах - Да се учим как да се учим

Основната роля на учителя е освобождаването на хората от внушенията на социалните и религиозни учения.

Институцията на преподаването съществува единствено, за да научи учещия се, как да се учи.

Хората мислят, че учителят трябва да демонстрира чудеса и да проявява просветеност. Но всъщност изискването към учителя е такова: той трябва да има всичко, от което се нуждае ученикът. За да има това, което се изисква от ученика, учителят трябва да е човек, който е минал отвъд външното и е реализирал своето съкровено „аз”, след като е преминал бариерите, създадени от привързаност към вторични фактори.

Докато не се научите сами ясно и постоянно да виждате какво в действителност представлявате вие самите, трябва да се доверявате на оценката на учителя – „градинарят” от сравнениета на Руми: „Градинарят влиза в градината и гледа дърветата, той знае: това е финикова палма, онова – смокиня, а там – ананас, ябълка, круша ... За да знае това, не му е необходимо да гледа плода, а само дървото.”

Много малко хора могат веднага да се научат на това, което ги учат. Останалите трябва да придобият определен опит и да минат обучение, докато вътрешното им възприятие не стане годно да се учи. Много хора предполагат, че техния интерес към предмета се явява достатъчна подготовка. Освен това те не могат да повярват, че е възможно други да имат тази способност за възприемане, докато те самите трябва да чакат.
 
Учебни теми:
1.   Всички подходи към ученето или към човека могат да започнат от желанието за внимание. Както и да започнат, те никога не трябва да завършат по същия начин. Изучавайте обмена на внимание, привличането, проявата и получаването на внимание.
2.   Изучавайте предположенията, които стоят зад вашите действия. А след това предположенията, които стоят зад вашите предположения.
3.   На всички се харесва въпросът: „ Защо направих това?” А какво ще кажете за въпроса: „Как другояче можех да направя това?”
4.   Изминали сте дълъг път, а не го знаете. Пред вас има дълъг път, и вие знаете, какво означава това.
5.   По отношение на едни е възможно да сте напред. Но по отношение на други не сте се развили въобще. Нито едно от тези наблюдение не е по-важно от другото.
6.   Ако желанието ви за „добро” е основано на алчност, това не е добро, а алчност.
7.   Развивайте сила чрез доброта и вие вероятно ще причините повече вреда, отколкото бихте причинили от жестокост. Нито единият, нито другият подход са правилни.
8.   Човек, който знае, трябва да изпълнява някаква функция. Този, който не знае, не може да присвоява това за себе си, може само да се опитва.
9.   Не се опитвайте да бъдете смирени, учете се на смирение.
10. Предположете, че сте отчасти лицемерни и отчасти невнимателни, и няма да сбъркате много.
11. Да подражавате добродетелите на други е повече подражание, отколкото добродетел. 
12. Няма практика в изолация.
13. Ако търсите учител, опитайте да станете истински ученик. Ако искате да бъдете ученик, намерете истински учител.
14. Колкото по-често правите нещо, толкова по-вероятно е, че ще го направите отново. Няма никаква сигурност, че ще получите от повторението нещо различно, а камо ли от по-нататъшни повторения.
15. Ако не можете да се смеете често и искрено, вие нямате душа.
16. Когато вярването стане повече от инструмент, вие сте пропаднал. Ще останете пропаднал, докато не се научите за какво наистина е нужно „вярването”.
17. Когато някой ви помоли да му помогнете да направи нещо, въобразявате ли си, че той не може да мине без вашата помощ? Възможно е той да иска да ви помогне, като ви свърже със задачата си.
18. Ако сте мързеливи, благодарете на щастието си, когато ви обърнат внимание на това. Мързелът винаги е ваш недостатък. Човек прекарва твърде дълго в безполезност.

В нашето общество не ни учат, че вниманието е толкова основно, колкото и храната, и ние продължаваме да се спъваме, когато търсим начини да утолим страстното желание, вместо, спокойно и със здрав разум да се научим да си осигуряваме това, от което имаме нужда. Безразсъдно усилваме глада, говорейки си, че търсим Бог, Любов или Служене, а не сме научени да разпознаваме, че движещата ни сила се намира в други хора, които ни манипулират и използват.

Почти всичко, което претенциозно наричаме "религия", "висши чувства", "мистически опит", е свързано единствено с емоционалноста. "Бог" се използа за удовлетворяване на желание за власт, потребност за свързване, или за замяна на семейството и секса.

Някои твърдят, че ако човек не знае какво прави (в дадения случай, че по същността си той проявява или обменя внимание) и в следствие на това мисли, че прави нещо друго (внася дял в човешкото знание, учи се, купува, продава, информира и т.н. то той ще бъде: а) още по-неефективен както в явната дейност, така и в скритата; б) по-малко способен да планира своето поведение, той ще извършва грешки в емоционален и интелектуален план, защото счита вниманието за нещо, което то не се явява.    

Ако търсите братя, с които да споделите теглото си, да, трудно е да намерите такива ... Но ако търсите човек, чието тегло ще понесете вие, такива братя ще се намерят. 

Marc MacYoung
Marc MacYoung
Снимка: Интернет

Aнализирай това

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

“Има нещо гнило тук…БАМ!!!!” Окото ти подпухва, от носа ти тече кръв, и разбираш трагичната и неприятна истина, че техниките за самозащита, над които си работил толкова упорито, просто не работят. Кръвта и болката са цената, която си платил, за да откриеш този малък детайл. Целта на тази статия е да помогне на теб, ученика по бойни изкуства, да оцениш приложимостта и ефективността на това, което се преподава като самозащита и да те предпази да го разбереш, едва когато тези техники не успеят да спрат някой боклук, който сипе удар след удар по главата ти. Преди да дадете спечелените си с пот на челото пари за някой курс по “самоотбрана” и преди да приемете на доверие думите на някой инструктор, че техниките, които преподава, работят, проверете дали се учат следните елементи. В противен случай това, което ви се предлага, не е обучение по самозащита.

Защо да слушам какво говориш?

Както вече казах, целта ми не е да ви накарам да дойдете и да учите при мен, нито, да ви убедя, че съм майстор на абсолютната бойна система, а по-скоро да помогна на теб като ученик да разбереш не само какво е нужно, за да се защитиш, но и как да се развиваш като майстор по бойните изкуства. Аз не предлагам отговори. Това, което правя, е да задавам въпроси, основаващи се на години опит като баунсър, ловец на глави, бодигард, директор на изправителен център, и задник като цяло :) , накратко, някой, който се е бил много. След като съм практикувал бойни изкуства и съм участвал в куп битки, мога да ви уверя, че има ГОЛЯМА разлика. И от този опит от първа ръка научих разликата между това, да тренираш, за да се биеш, и наистина да се биеш. Разбрах, че въпросните елементи са важни, след като ме удряха, ритаха, блъскаха в стени и обстрелваха. От тази гледна точка, изниква въпросът: обръща ли внимание вашето обучение по тези проблеми? Наскоро се озъбих на един дебелоглав 4-и дан в една ТКД школа “Аз съм получил повече реален боен опит от една лоша нощ в бара, отколкото ти си придобил през целия си живот!” Изненадващо наистина, той не го прие много добре, но тъй като разговорът и без това не вървеше, не беше голяма загуба. Въпреки своята липса на опит от първа ръка, този глупак претендираше, че може да преподава самоотбрана! Това не значи, че неговият фокус не е ценен (според автора, има 4 фокуса на бойните изкуства - бой, спорт, дисциплина, здраве - виж статията му по въпроса - бел. прев.), но значи, че има ограничения за това, какво той е квалифициран да преподава. След като го наблюдавах не повече от минута, вече знаех, че нито той, нито някой от неговите ученици би оцелял срещу много от противниците, срещу които съм се изправял по баровете, улиците и канавките на Лос Анджелес. Един от най-големите проблеми беше, че - независимо дали съзнателно или от чиста наивност - тези хора тренираха, без да обръщат внимание на истинските проблеми, отнасящи се до действителното насилие. Елементите и проблемите, които те пропускаха, са това, което ще обсъдим тук. Разликата между теорията и практиката е, че на теория няма разлика! Това важи с пълна сила за този бизнес. Имам предвид - с такава сила, че потича кръв. Ако имате намерение да направите прехода от “бойни спортове” към “бойни умения”, трябва да запомните това. Има голяма разлика между доджото, ринга и някой, който ти се нахвърля в тъмен паркинг. Проблемите, за които говоря, надхвърлят всеки стил, предпочитание към определена дистанция, техника или система. Аз знам отговорите, до които съм стигнал за решаването на тези проблеми - но това е начинът, по който го правя аз, а не начинът, по който бих ви препоръчал да действате (макар че може и да е близък - бел. прев.) Това, което ви препоръчвам, е да признаете, че тези проблеми съществуват, и после да изпробвате това, което тренирате, срещу тях. В сигурността на доджото, поиграйте си с тези концепции. Ако не стане, значи няма да се получи и в истински бой. Много по-добре е да откриете това сред приятели, отколкото по средата на реална криза!

Бойни изкуства Vs бойни системи Vs самозащита

Друго, което трябва да имате предвид е, че различните системи имат различни цели. Полицейските системи, армейските системи и “цивилните” бойни изкуства имат различни цели, които са им присъщи, а следователно, имат различен “дух”. Точно както животните се развиват, за да могат не само да оцеляват, но и да процъфтяват в различна среда, така се развиват и тези системи. Обаче, също като животните, системите може да не се справят добре в среда, различна от тази, за която са създавани. Поради правните и обществени ограничения, не можете да се готвите за самоотбрана със същата психическа постройка, която имат членовете на елитните армейски части - когато им бъде заповядано да действат, те убиват без колебание и без последствия. Обратно, бойните спортове също не работят добре при тези условия. Отгоре на тези “социални реалности”, светът на комерсиалните бойни изкуства е миш-маш от политика, конкуренция за ограничен брой ученици, маркетинг, нарочно забавяне на подаването на информацията, за да се печелят пари от учениците, скриване на подробности от тази информация със същата цел, привличане / задържане на ученици с обещание да се “разкрие секретен бункай”, самовъзвеличаване, чувствителни его-та, наранена гордост и оплюване на другите системи и учители. Никога, никога не забравяйте, че комерсиалното училище по бойни изкуства е БИЗНЕС (очевидно - в лошия смисъл на думата - бел. прев.) ! Някой, който ви обещава да ви научи на "непобедима бойна система" прави пари не само, когато си дадете парите за неговата видео касета или семинар, а също и когато продължите да го правите, отново и отново. Това води до двете неща, които трябва да помните, когато търсите обучение по самозащита. Първото е изказано изразително от Р. Хайнлайн с думите “Майсторството в една област не води автоматично до умение в друга. Въпреки това, колкото по-тясно е полето на един експерт, толкова по-вероятно е той да вярва, че води.” Въпреки че вече съм говорил за инструктори по бойни спортове, които се смятат за квалифицирани да преподават самоотбрана, монетата има и друга страна. Тя е, че потенциалните студенти най-често вярват, че черният пояс означава всезнание относно тази материя. Не е вярно…както скоро ще видите. Второто нещо е свързано с това, което казах за конкуренцията в този бизнес и това, което едно училище трябва да прави, за да остане в бизнеса. Само защото някой е осми дан, не означава, че го е заслужил. Проблемите на “инфлацията” на степените сред комерсиалните школи , за да привличат клиенти, беше разгледан в книгата на Боб Орландо “Бойните изкуства в Америка” (Martial arts America”- преводът на заглавието е мой, защото не е издавана в България - бел. прев.).

Всички тези проблеми сериозно засягат не само качеството, а и полезността на това, което ви се преподава като самоотбрана . Обикновено вие трябва да внимавате в каквото и да е така наречено “обучение по самозащита” , което изисква не само години на посещаване, а и текущи плащания . Проблемът със самозащитата е непосредствен , значи такова трябва да бъде и решението. Главната разлика между реалистичната самоотбрана и фантазиите на различни майстори по бойни изкуства е проблемът на сложността срещу простотата .

Повечето “бойни изкуствоведи” (трениращи бойни изкуства, но пак ми харесва буквалният превод - бел. прев.) приемат , че в ситуацията на самоотбрана няма да има нищо сложно. Те обикновено си представят сценарий, в който те са нападнати от някой хърбав престъпник. С яростна серия на размазващи се във въздуха юмруци и ритници, те неутрализират подлеца и са освободени на място от полицията, защото това е очевидна самоотбрана. За нещастие , практически никога не става така.

Да започнем с това, че най-много насилие се случва между хората , които се познават един друг, и не е ясно дефинирано кой е “добрия” и кой е “лошия”. Статистиките показват , че е по-вероятно в крайна сметка да се окаже, че удряте някой, когото познавате, а не непознат. Защото е по-вероятно ескалиращ спор да излезе извън контрол, отколкото някой да изскочи от храстите и да ви нападне- следователно няма да има ясен критерий на чия страна е правото и на чия не е. Въпреки, че на вас може да ви се струва така - “той се държеше като задник” - вашите действия трябва да издържат подробно разглеждане от трети страни , включвайки това на вашите приятели, семейство, полицията и правозащитната система (ако не сте престъпник, не разчитайте на това, че “престъпниците ги пущат”; ако пък сте, това вероятно ви е известно, както ви е известно и какво да правите и без тази статия - бел. прев.).

Насилието не приключва, когато някое тяло падне на пода. Нито пък започва с нанасянето на първия удар. То се простира много и в двете посоки . Истинската сложност на проблемите, свързани с него, е извън възможностите на тази страница. Въпреки това, искам да ви дам първият “лакмусов тест” дали вашия треньор е човек, който наистина е запознат със сложните проблеми на реалната самоотбрана. Ако да, той трябва да бъде способен да ви посочи обширни материали за проучване и съвременни източници , които потвърждават неговата система и препоръки. Това значи, че той си е “написал домашното” по предмета . Ако той е неясен, когато го питате откъде идва информацията – или как точно го е научил, то тогава вероятно това не е точно така.

Това продължава в следващата точка. Разклоненията на който и да е конфликт, свързан с насилие, се простират далеч отвъд момента, когато някой е долу и не може да стане. Има сериозни легални ограничения върху нивото на сила , което можете да използувате, в зависимост от обстоятелствата. Преподаването на техники , които не работят в реална ситуация, е сериозен проблем, но да тренирате, като че ли всяко положение ще бъде сражение на живот и смърт е също толкова лошо – ако не и по-зле.

Вашето обучение по самоотбрана трябва да бъде ориентирано към разпознаване на ясно дефинирани нива на заплаха и използуване на подходящи отговори, организирани около стандартизирана и доказана скала от заплахи , сигнали за опасност, нива , подходяща употреба на сила и правни последствия – в противен случай вие сте подложен на също толкова опасност от вашето обучение по самоотбрана, колкото и от нападението

Най-важният съвет , който аз мога да ви дам, е : НЕ приемайте правни съвети от вашият сенсей / треньор - особено относно това, какво оправдава степента на увреждания, които оправдано можете да причините на някой, който ви нападне или какво ви подсигурява против съдебен процес или арест (освен ако е адвокат или полицай- но дори и тогава проверявайте! - бел. прев.). Има невероятно количество лоша информация, преподадена на учениците по тези проблеми . Ако имате въпроси, касаещи правнооправданата употреба на сила , говорете с адвокат или посетете курс по оправдана употреба по сила (доколкото ми е известно, в България няма такива курсове, освен, може би, за служителите на МВР - бел. прев.).

ЦЕЛУВКА

Въпреки, че проблемите, свързани с насилието са изключително комплицирани, физическите техники, които използвате, за да оцелеете, не трябва да са такива. Това ни води до следващия критерий за адекватно обучение по самоотбрана: добре известният акроним-ЦЕЛУВКА (на английски - K.I.S.S.= keep it simple, stupid!-"Прави го просто, глупако!" - бел. прев.). Базови ли са тези движения? Имам предвид, погледнете дали тези движения са едно- (или дву-) стъпкови техники, които можете да приложите при условията на болка, стрес, изненада и дива насрещна атака? Ако не е просто като камък - забравете го! Сложните и интересни движения се разпадат по съставните си части, когато някоя горила се опитва да играе степ върху лицето ти. Имате нужда от базово движение, което можете да приложите докато неочаквано те удрят, блъскат, събарят, борят и бъхтят (ама как звучи само…на английски - getting hit, slapped, tackled or mauled и признавам, че точно това ме затрудни - бел. прев.). Това не е доджото. Да бъдеш нападнат от някой, който има намерението да те нарани е стресиращо (това явно беше евфемизъм, мисля - бел. прев.) и - освен ако в “жизненият ви стил” се включва редовно да ви се случват такива неща - ще бъдете разтревожени, объркани и слисани ( и това също - бел. прев.). При това положение шансовете ви успешно да приложите някаква сложна техника за самоотбрана са между малки и никакви, а Малкия не е в града. Има и друга причина да го правите по най-простия начин: вашият нападател .

Популярен мит е, че човекът ще бъде изненадван от вашето съпротивление . А стига бе! Причината, поради която той ви е нападнал с изненада е - на първо място - за да успее по-лесно да сломи вашата съпротива . Той очаква вие да опитате да се съпротивлявате или да избягате . Ако вашият отговор не произвежда непосредствено и ефективно въздействие , той ще го игнорира и ще продължи да напада . Колкото по-прост е вашият отговор , толкова по-трудно е за него да го игнорира (припомням “правилото на сапьора”: винаги използвай възможно най-простото решение, за да има по-малко възможности нещо да се обърка - бел. прев.).

Петият критерий

Преценете, дали техниките, които сте учили зависят от това, дали размерите или силата ви са поне равни . С други думи , определят ли размерите и силата дали тези техники ще проработят или не ? Това се прилага и към двете страни , които са въвлечени в конфликта. Нека първо да разгледаме как този въпрос засяга вашият нападател . Тези техники щяха ли да работят върху по-силен опонент, който отказва да сътрудничи? Може ли той да “разбие” вашата техника само като ви притисне към себе си, втурне се към вас , блъсне ви във себе си или падне отгоре ви? Тези са най-популярните начини на разрушаване на техниките, които повечето така наречени курсове по самоотбрана предлагат - и те наистина го постигат успешно.

За разлика от турнир където има категории и правила , вие често ще се борите срещу по-големи и по-силни опоненти в истинския бой , така че вие трябва да знаете, какво работи и какво не работи против тях . Лакмусовият тест за тези техники е лесен : намирате най-големият и най-силен човек в доджото / залата и го карате да опита да обърка техниката по който и да е от четирите метода ( втурване , смазване , стискане или падане ) . Ако той може да я разрушава чрез "чиста" сила и маса , забравете този ход . И не се хващайте на общата хитрина по инструкторите, извиняващи лошите техники с " не го правиш правилно" (не, че не възможно и това - бел. прев.). Спомнете си “правилото на целуващия се сапьор” ! Ако не можете да го направите в доджото, то определено няма да се получи в “реална ситуация”.

Сега нека хвърлим един поглед върху същият въпрос от ваша гледна точка . Е ли ефективността по тези техники, основана на вашата сила ? Твърде много техники на бойните изкуства разчитат по превъзхождащата сила на мъжа в горната част по тялото (“горния пояс” - бел. прев.). Ако сте малък мъж или жена , огромен брой техники , базирани по сила, просто няма да ви вършат работа .

Също така определени ходове работят по-добре за големи хора , докато други работят най-добре за по-малки . По-лесно е за малък човек да “влезе в краката на опонента” и да го извади от равновесие, отколкото е за по-голям човек да направи същото. В същия дух , по-голям човек може по-лесно да извади от равновесие по-малък чрез удар надолу в горната част по стернума (гръдната кост - бел.ред.). Същата техника обаче, е много трудна за по-малък човек да приложи върху по-голям .

Настоява ли вашият инструктор, че една техника е подходяща за всички? Не е така, и вие трябва да тренирате това, което работи най-добре за вашият определен размер , сила и телесен тип .

Динамични атаки

Шестият въпрос е този : тренирате ли да се справяте с динамични атаки? Динамичният елемент на нападение също трябва да бъде включен във всяка техника за самоотбрана , която учите . За разлика от доджото, вашият нападател най-вероятно няма да стои пасивно. За нещастие , голяма част от обучението по самоотбрана е построено съгласно тази ненормална идея. Нападението е бърз динамичен процес с няколко неща случващи се едновременно, или в най-добрия случай - бързо едно след друго.

Това, което вие трябва да правите за да се защитите успешно зависи от елементи, които няма да станат ясни до момента на самата атака , но ще бъдат там . Ефективното обучение по самоотбрана не трябва да бъде основано на идеята " ако се случи А, вие правите Б." По-скоро , най-доброто възможно обучение – трябва да е фокусирано върху " ако този вид неща се случва , тук са два или трите най-често срещани начина, по които се случва ." След това тренирате да разпознавате и контрирате тези важни “вариации по темата”.

Основен пример на не-трениране за този динамичен елемент може да бъде намерен в начина, който преподават в много училища за измъкване от “мечешка прегръдка” изотзад . Ако сте сграбчени по този начин обаче, вашият нападател няма само да стои там както прави партньорът ви при изпит за колан . Едно от две неща незабавно ще се случват : или ще бъдете блъснати напред за събаряне, или ще бъдете повлечени назад (или направо вдигнати ) и тръшнати на земята . Това, което трябва да направите, за да се измъкнете зависи от това, какво се случва . Пробвайте тези техники за измъкване, които вече знаете, при тези динамични условия, и вижте как се справят .

Може би най-доброто сравнение, за да можете да разберете динамичните атаки е да мислите за тях като за кръстопътища. От тази точка , има много различни посоки , в които може да се отиде. Всъщност , по-добрата аналогия би била на разпределителна станция на железницата, където всеки коловоз се разклонява в много други. Вие идвате от една посока , но положението може да се насочи в коренно различна. Проблемът е , че няма да знаете накъде ще се насочи, докато не се озовете в центъра по събитията. Осъзнайте , че истинската атака е динамичен процес , който се променя постоянно . Това, което беше валидно секунда по-рано е вече в  графата “вчерашни новини” . Промените следват толкова бързо, а вие трябва да бъдете способни незабавно да разпознаете , на кой коловоз се намирате, за да откриете ефективен начин за контриране. Има достатъчно елементи , отнасящи се до тази идея, така че може би е по-добре да мислите за тях като за "динамичното семейство." Следващите няколко части ще бъдат посветени на различните членове на това семейство и как те могат да повлияят на успеха или неуспеха на вашите опити за самоотбрана . За момента обаче, нека се срещнем с “главата на семейството”. Динамичната природа на реалната атака , е скрита в "и"-то, което променя “атака” в “атаки” (на английски е “s”- казвам го, защото някои хора, прочели това, ме обвиниха, че аз съм измислил сравнението - бел. прев.). Вашият нападател вероятно ще продължава да напада, а това значи , че вие ще бъдете изправени пред серия от атаки, следващи една след друга, както вълните блъскат по брега . И той ще продължава да прави така докато или той спечели, или вие направите нещо по въпроса. Ето защо “правилото целувка” е толкова важно : докато вие правите нещо , той също прави нещо! Техника, която ви извежда в безопасна позиция ви защитава само от една атака . Тя не прави нищо, за да предотврати неговата следваща атака . Не я предотвратява и вашата контра-атака, особено ако се сблъска в неговата следваща атака, а тя вече идва . Това не е дори съзнателен блок срещу вашата контра-атака . Повече прилича на две коли, сблъскващи се на тесен завой . Те просто са там по едно и също време . Когато това се случи , повечето хора замръзват в шок, защото нямат идея какво да правят после . Шокиращо е колко често "техниките за самоотбрана" се провалят поради тази елементарна причина. Трябва да реагирате на това, което се случва във вашия случай, а не на някаква мъглива " средна стойност " където вашият нападател ще стои там и ще ви позволява да го удряте.

Това е един от проблемите при справянето с динамични атаки.

Променящи се обстоятелства

Може би единственият постоянен елемент във всяка атака е, че положението се променя непрекъснато . Ако вие сте неспособни или нетренирани да се приспособявате към тези промени за части от секундата ... можете да бъдете сериозно наранени , въпреки самоувереността , влята ви от курса по бойни изкуства . Обучението трябва да бъде замисляно да се справя не само с неговата основна атака , но и с множеството разнообразни вторични елементи, които няма да станат ясни, до началото на атаката. Именно този сбор от второстепенни проблеми, правят защитата ефективна или не. Те също ще определят дали ще трябва да бъдете изпратени до най-близката болница .

Много от така наречените техники за самоотбрана се упражняват срещу сътрудничещ, статичен опонент - който напада само веднъж . Това просто не се случва в живота . Човекът , който ви напада не е на ваша страна , и той ще прави всичко, което е по силите му за да може не само да ви нарани, но и да ви попречи да се защитите ефективно. Ето защо “готовите хватки” са практически безполезни за самоотбраната в реалния живот . Вашият нападател не ще ви съдейства и няма да прави това, срещу което “хватката” е предназначена да работи.

Това също се отнася за много така наречени "бойни системи " , които се гордеят с умението си да “предизвикват реакция” . Няма гарантиран начин да се предизвика определена реакция от страна на опонента . Много полицаи са открили, след като са били блъснати в някоя стена, че не всеки има една и съща степен на чувствителност в различните " болезнени точки." Това, което ще повали един човек, може само да разяри друг . Въпреки че някои техники имат по-добър шанс от други да създадат желаната реакция , в най-добрият случай имате около 80 % шанс да постигнете желаната реакция от какъвто и да е вид. Ако вие не планирате какво ще правите в другите 20 % от случаите, автоматично ще продължите със следващият ход на комбинацията.

За нещастие , понеже вашият първи ход не е създал желаните от вас резултати, току-що сте реагирали без да мислите. Необходимо е да запомните винаги да гледате дали вашият предишен ход е постигнал желаният резултат, преди да преминете към следващият етап.

Може би най-добрият съвет , който аз мога да ви дам за предизвикване на реакция или използване на “готови хватки”, се съдържа в популярният израз, че " 90 % от проблемите се причиняват от 10 % от хората ." Важното в това изказване е да разберете, че техники , които са замисляни да работят върху "нормални " хора, са хубави и елегантни ... само че хората , срещу които вие ще трябва да се изправите, няма да са от нормалните . Те са част от останалите 10 %. Това значи , че те често ще имат умението, духа, способностите или (/и) опиянението да направят онези 20 % шанс техниката да не проработи по-близки до 70 или 80 % . Затова не можете да включвате "на авто-пилот" каквато и да е техника за самоотбрана . Вместо това, трябва да обръщате внимание на промените и да се приспособявате към променящи се и неочаквани обстоятелства . Ето защо трябва да бъдете много внимателни към каквито и да било сложни , наизустени серии или техники от типа “ А ще го накара да направи В”, които ви се предлагат като самоотбрана

Инерцията

От всички проблеми в “динамичното семейство”, това е най-голямото “проблемно дете” : инерцията на вашият нападател . Инерцията е дефинирана като скорост по маса ( М = m х V ) . От гледна точка на самоотбраната , това значи , че неговата цяла телесна маса се придвижва към вас при определена скорост . Когато някой ви напада, не само юмруците и краката му идват към вас – движи се цялото му тяло ! Ако вие не направите нещо по въпроса , той ще се сблъска с вас . И ако вие тежите 55-60 кг., а той тежи 100 кила... ами ... направете си сметката!1

Повечето спортно-ориентирани обучавани бойци (какво има предвид автора под “спорт” можете да прочетете в друга негова статия на сайта - бел. прев.) се научават да не се нахвърлят сляпо на квалифицирани опоненти на боксовия ринг. Такива тактики не помагат да се спечелят срещи, основаващи се на победата по точки (и във фул-контактните стилове също не всяка победа е с нокаут - всъщност повечето не са - бел. ам. ред.). Затова , има тенденция да не се обръща внимание на този проблем при тренировките. Колкото по-висока степен / колан имате, толкова по-вероятно е да се отдалечавате от това и работите върху по-сложните елементи на бойните спортове. Но уличният бияч не се интересува от точки – той иска само да ви докопа и да ви нарани толкова зле, колкото му е по силите. Ако трябва да поеме няколко удара за да го направи, така да бъде.

Когато някой такъв ви се нахвърли, ще откриете колко нискоефективни са юмруците и ритниците за спиране по инерцията на тялото. Въпреки, че много занимаващи се с бойни изкуства автоматично ще помислят , че говоря за граплърите, те са най-малкият ви проблем (доста объркващо, защото на български единственият възможен превод на “грапплинг” си е пак “борба”- или поне аз не успявам да измисля друг вече няколко месеца - бел. прев.). Футболисти (има се предвид американският футбол, очевидно - бел. прев.) , борци и почти всеки голям опонент често ще разчитат на изблъскване с превъзхождаща маса. Ранните UFC-турнири не доказаха превъзходството на граплинга. Това, което те доказаха беше наличието на грамаден пропуск в отбраната на повечето удрящи стилове срещу директно нахвърлящи се отгоре ви нападатели.

Лакмусовият тест, който ще покаже дали това, на което ви учат, включва методи за справяне с инерцията е лесен . Накарайте някой едър мъж да сложи толкова много протектори, колкото може и да ви се нахвърли . Няма значение дали ще опитва да се бори с вас или ще се нахвърля, замахвайки силно с юмруци . Ако ви събори или ви “отупа праха" , очевидно не са ви научили как да се справяте с противниковата инерция.

Това не значи, че “граплърите” са непобедими – значи, че да се стои и спира инерцията на цялото тяло на опонента с юмруци или ритници не работи много добре . Решението е другаде.

Оръжия

Друг проблем , който трябва сериозно да премислите при анализа на вашето обучение по самоотбрана е използването на оръжия . Това е истинският свят; лошите не само носят оръжия , но и са повече от готови да ги използуват . Единственото нещо , което средният човек разбира по-зле от количеството на уврежданията, които едно оръжие може да причинява, е колко невероятно бързо то може да го направи .

Именно при самоотбрана срещу оръжия споменатите по-горе в статията елементи придобиват пълното си значение . Двата най-важно са “целувката” и динамичните атаки - вашето решение трябва да бъде бързо, елементарно и гъвкаво . Противникът ви няма да стои като статуя след като ви наръга, нито ще нападне само веднъж . В никоя друга област на самоотбраната проблемът на дезинформацията не представлява такава опасност за учениците, т.е.- за вас. Съществува един самоподдържащ се мит сред изучаващите стилове на невъоръжена борба, че сложните движения на бойните изкуства работят против въоръжени нападатели .

Това просто не е вярно.

Има един наистина лесен начин да се докаже това . Опитайте да направите каквато и да е техника от така наречените “защити срещу огнестрелно оръжие”срещу воден пистолет и дайте на вашият партньор ясни инструкции да стреля при първият знак на съпротива . Същото става и за “обезоръжаваният човек с нож”. Взимате гумен нож, стари дрехи и червило, с което намазвате върха и ръба на “острието” . След това накарайте вашият партньор да опита да ви нареже на филийки-да атакува не веднъж, а толкова често колкото може . Сметнете минимум по шест седмици в болницата време за възстановяване за всяка черта , която получите, и възможна смърт за всяко влажно петно от върха.

След като съм оживял в няколко реални схватки, включващи употреба на оръжие, позволете ми да ви кажа от позицията на опита: не можете успешно да се биете срещу оръжие с голи ръце! Като казвам “биете” имам предвид да стоите там и да участвате в продължителен конфликт. Или трябва да бягате много бързо веднага, щом видите оръжието, или с най-много две движения да оставите нападателя в безсъзнание или умрял. Каквото и да е друго най-вероятно ще доведе до вашата смърт. Ако не ми вярвате, опитайте сами да се убедите колко бързо можете да бъдете "застреляни" с воден пистолет .

Между другото , причината за нараняванията на противника ви, колкото и да са сериозни, е пак опита ви да избягате: просто ако нямата друг начин за бягство, ще минете и през него, щом се налага- но няма да стоите там и си разменяте удари . Повечето пъти , обаче , ще можете просто да избягате . Ако вашият инструктор ви учи на нещо различно, каквото и да е то, освен да избягате, когато става въпрос за конфронтация с използване на оръжия по оръжия , той просто ви готви да бъдете или убити, или изпратени в затвора .

Многочислени опоненти

Следващият критерий , който е изключително важен за реалната самоотбрана е: тренирате ли да се справяте с многочислени опоненти ? В наши дни, “едно зло рядко идва само”! Ако не тренирате редовно да се срещате поне с двама опоненти , тогава това, което вашият инструктор нарича самоотбрана, е по-скоро нещо друго (виж статията за 4-те фокуса на бойните изкуства от същия автор на неговия сайт - бел. прев.).

Пробвайте да излезете на ринга/тепиха/татамито с двама “бронирани” (с протектори) опоненти , които нападат едновременно . И продължавайте дори ако стигнете до бой на земята . Това упражнение ще направи чудеса, за да ви покаже какво става за самоотбрана и какво не . То ще ви покаже не само проблемите с неефективните спортни удари , но и ще ви даде достатъчно примери за сериозните проблеми , породени от опитите за борба в партер срещу многочислени опоненти.

Един от ключовите елементи на доброто обучение срещу оръжия и/или многочислени опоненти е наблягането не върху битката, а върху измъкването . Вие се биете с опонента точно толкова дълго, колкото е необходимо, за да намерите изход . След това бягате! Въпреки че много “експерти по бойни изкуства” обичат да задават въпроса "а какво да правим, ако сме обкръжени? " Сори, но истината е, че много рядко може да се случи бягството да е невъзможно. Освен ако сте в задънен коридор с 15 нападатели , подредени в редичка и идващи да се бият с вас , всичко , което е необходимо, за да избягате, е да създадете процеп в редиците им и да избягате през него . Ако това не ви звучи “героично” , помислете за момент по този начин: така успявате в една трудна ситуация да опазите кожата си цяла и всичката си кръв в тялото, където й е мястото.

Околна среда

Следващият проблем , за които трябва да държите сметка е, до каква степен вашето обучение по самоотбрана се съобразява с околната среда .

Как (и дали) вашите техники за самоотбрана биха работили в различен терен или климат ? Можете да изпробвате това просто, като излезете извън доджото. Вали ли сняг там, където вие живеете ? Опитите да изпълните ритник на лед е покана за провал.

Нападателят ще носи ли тежко палто , което ще действа като протектор против вашите удари? Можете ли да изпълните тези техники в тежки зимни дрехи? И просто как вашето обучение по самоотбрана държи сметка за различни физически условия ? Изпълнението на дадена техника в открит доджанг ще бъде коренно различно от начина, по който те ще работят в ограничен коридор . Някога тренирали ли са ви, да се защитавате на стълбище ? Какво ще кажете за битка, при която сте на различни равнища-например, противникът ви е по-високо на хълма? Как вашият крачен маньовър се справя с набраздена, неравна повърхност-дупки, издатини, чакъл или каквото и да е друго? Или приемате , че околната среда няма особен ефект върху това, което работи при самоотбрана?

Принцип срещу техника

Последният проблем може да звучи доста езотерично, но всъщност това е “лепилото”, което свързва всичко това в едно цяло: на принципи ли се основава вашата самоотбрана, или на техники?

За да разберете важността на този въпрос , първо трябва да разберете разликите между техники и принципи . Техниката е специфичен набор от движения , които работят при точно определени обстоятелства ( т.е. той стои така , протяга си ръката по този определен начин , и вие правите това ) . При тези условия , тази техника работи добре . Ако обаче човекът отсреща си премести крака , техниката ще се провали - защото условията са се променили . По-лошо , вашият нападател може никога да не застане в “перфектната” позиция .

Принципите , обаче , са основните преднаставки и правила , от които произлизат неограничените по брой техники . Тези елементи остават неизменни, без значение какво се случва. Ако вашето обучение е ориентирано към техниката , а не ви нападнат по точния начин , срещу който са ви научили да се справяте , вероятно ще загубите. Техниките ви ще се провалят , и ще бъдете наранени . С обучение, основано на принципите обаче, вие можете да реагирате на текущото положение и да се приспособявате в момента, в който положението се промени.

“Светклината в тунела” за вас е да осъзнаете, че повечето инструктори , или несъзнателно или , в по-добрия случай , съзнателно разбират принципите . Ето защо те могат да ползват техники, които не работят за вас . Когато нещата започнат да се объркват, те автоматично нагласят това, което правят, за да го накарат да работи . Вие не можете да правите това освен ако не разбирате принципите зад техниката . Зависи от вас , ученика , да “тормозите” вашия инструктор, за да ви научи как да правите същото.

Колкото и да наблягам на важността на обучението, базирано на принципи, пак няма да е достатъчно! В тази единствена концепция , всичко , което споменах в досега, се включва в едно голямо цяло. Сега вече, ако условията се променят , кой го е грижа ? Той си премества крака ? Това просто значи вместо натиск по този начин , вие избутвате по онзи. Той решава да спре да удря, а да се втурне? Така ли ? Е, вие знаете как да се справяте с инерцията на опонента . Той има оръжие или (/и) няколко приятели ? Вие просто променяте стратегията (в превод: бягате!-бел. ам.ред.). Относно всичко останало , ако разбирате принципа, вие можете да създадете ефективна техника, за да посрещнете всичко, което се случи - и да го направите ad hoc (“за случая”-бел. прев.).

Боят и самоотбраната са вечно променящи се, флуидни положения без готови решения. Вие трябва да знаете още от самото начало, защото толкова много от така нареченото “обучение по самоотбрана” приема, че такива има. Това е защото то обикновено се преподава от (и на - бел. прев.) хора, които никога не са “виждали слона”. Без подкрепата на опита от първа ръка, те не могат да знаят какво те пропускат в това, което преподават .

Въпреки че този списък от никаква гледна точка не е пълен, това, което аз се опитах да направя, беше да ви покажа фактори, които имат критично влияние върху реалната самоотбрана . Ако елементите , за които говорех, не са включени във вашето обучение от самото начало , значи ви преподават спортен стил, а не такъв за самоотбрана. Въпреки, че няма нищо лошо в бойните спортове , без тези елементи, не можете да ги използвате за ефективна самоотбрана.

Като завършек, припомнете си моето правило #2 за Приложна Самоотбрана: “Тренирайте за това, което се случва най-често, и ще бъдете способни да се справите с по-голямата част от това, което се случва” .

Най-вече , не приемайте нещо толкова жизненоважно като самоотбраната на доверие. Изследвайте концепциите . Задавайте въпроси . Пробвайте ги навън с по-големи , по-силни съученици , както и по-малки , по-бързи партньори. Времето , в което да откриете “дали наистина работи", е докато сте в доджото , не в някоя тъмна алея.

1/ В оригинал: “ако вие тежите 130 фунта, а той-210”, но си позволих да ги заместя с най-близкият им еквивалент в килограми, който дава кръгло число. Ако някой се интересува: 1 фунт е равен на приблизително 0.45315 кг.-бел. прев.

2/ Тук автора има предвид собствените си книги, които - за срам на българското книгоиздаване - не са излизали в България - бел. прев.

Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com 

Marc MacYoung
Marc MacYoung
Снимка: Internet

Заблуди относно боя с нож

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

Има много така наречени “експерти”, които претендират, че са способни да ви научат на защита срещу нож и/или на бой с нож.Проблемът е, че повечето от тях преподават “преработени” бойни изкуства, обикновено от филипински произход. Въпреки, че аз уважавам бойните изкуства на други култури, вие живеете там, където живеете-и шансовете са на страната на това, че не живеете в култура, свързана с ножовете. А от там следва, че това, което правите относно ножовете трябва:

А) да работи срещу начина, по който е най-вероятно да бъдете атакувани с нож във родната си страна и

В) ако проработи, да не стане причина да бъдете осъдени за убийство или отнемане на човешки живот (в българското право не съществува такова разграничение-бел. прев.)

Въпреки че точка втора е важна, тя се превръща в проблем само, ако успеете да се справите с предхождащата я. За нещастие, съдейки по това, което съм виждал със собствените си очи и съм срещал, работейки с учениците на т.нар. “експерти по ножовете”, да се справите с първата задача може да е много по-тежко, отколкото си мислите. Казано простичко, повечето нападения с нож са опити за убийство с нож, те се случват при радикално различни условия от тези, които са налице, когато някой се бие с нож. Аз съм изказал мнението си за други “инструктори по бой с ножове” на друго място в този сайт, целта на тази страница обаче е да се научите да избягвате някои от най-често срещаните “капани” в материала, който се преподава.

О да, още нещо…винаги помнете-на опасност е изложен вашият задник, така че не позволявайте на никого да ви казва, че нямате право да питате за тези неща или да мислите сами.

Лъжа #1: ще имате време да извадите собственото си оръжие:

От всичките случаи, в които съм бил нападан с нож, само в един можах да извадя собственото си оръжие. А аз не носех сгъваем нож, а нож в кания, с който се бях упражнявал дълго за бързо изваждане. В кризисна ситуация можех да го извадя и използвам за малко повече от секунда. Това не са празни хвалби-демонстрирам го на много от моите учебни касети. И въпреки тази скорост, когато бивах нападнат нямах време да извадя своя нож-с изключение на един-единствен път, когато скочих назад, за да спечеля място.

Причината е, че докато разбера, че има нож, вече бивах нападнат с него.

Неотдавна участвах в обсъждане на случая с един млад байкер, който е бил буквално “издухан” от стола си в бара с изстрел на ловджийско чифте. Това, което ме смущаваше в случая беше, че е бил замесен в стълкновение по-рано в същия бар и е останал там, подписвайки смъртната си присъда. Всъщност, както един австралийски баунсър правилно отбеляза, тези животоспасяващи уроци обикновено се научават на възраст между 18 и 24-а тези, които не ги научат или нямат късмет, не оживяват по-дълго. Само младите и неопитните допускат някои видове грешки.

По-голямата част от обучението по “бой с ножове” се основава на предположението, че вече сте успели по някакъв начин да се сдобиете с острие в ръката. За да сме напълно честни, ако ви нападне някой млад боклук, абсолютен некадърник или някой, който е размахвал ножа за да ви накара да отстъпите, може да имате време да извадите собственото си оръжие.

Ако обаче си имате работа с някого, притежаващ някакъв опит, “улична мъдрост” или лукавство, няма да успеете да извадите собственото си оръжие, когато бъдете нападнат. Срещу такъв противник, просто няма да имате достатъчно време. Той няма да покаже собственото си оръжие преди да нападне. Така е, защото тези, които са достатъчно тъпи да размахват оръжие в места, където оръжията са често срещани, просто не живеят достатъчно дълго.

А това е точно каквото вие очаквате да направи, за да можете да извадите собствения си нож и да го победите.

Лъжа #2-че това ще бъде “бой” с ножове.

Малко преди смъртта му, седях в едно събрание на НСА (Националната Стрелкова Асоциация на САЩ-бел. прев.) с полк. Рекс Епългейт, “бащата” на американската военна система за работа с нож. Обсъждахме “модата” на боя с ножове от която ние, като “стари кучета” в областта, бяхме едновременно приятно и неприятно изненадани. Той обобщи проблема с това, което се предлагаше като работа с нож, с “Те учат да се дуелирате”. Под “дуелиране” той имаше предвид да стоят един срещу друг, със същото оръжие, и да опитват да се убият един друг като цивилизовани джентълмени.

Не искам да съм “носителят на лоши вести”, но причината някой да използва оръжие срещу друго човешко същество е, че цели да наклони везните в своя полза. Хората не използват оръжия, за да се бият, те ги използват за да победят. Последното нещо, което който и да е нападател иска да направи, е да се изправи срещу вас със същото оръжие. Ако искаше да се бие, той не би ви нападнал с оръжие от самото начало. А ако знае, че имате нож, ще ви нападне с по-голямо и мощно оръжие, за да се подсигури, че няма да спечелите.

Едно от нещата, за които аз лично уважавам “Кучите братя” (“Dog brothers” на английски-имат сайт в интернет, ако някой се интересува-бел. прев.) е, че те експериментират със състезания с нееднакви оръжия. *Това* е реално. Вадите нож и той вади бухалка. Вадите бухалка и той вади пистолет. Не става дума за бой, просто използвате превъзхождащо оръжие, за да неутрализирате противника. И го правите преди той да направи същото с вас.

Доколкото вашият опонент е засегнат, това не е битка, това е убийство. Той няма да стои пред вас и да си разменя удари/посичания. За съжаление, това е фантазията, която много “инстуктори по бой с ножове” предлагат. Последното нещо, което искате да направите, е да се опитвате да се “биете”.

Друга причина, поради която трябва да изхвърлите идеята за “бой с ножове” от главата си, е, че в много щати (и в България също, макар и по друга теоретична обосновка-бел. прев.) съществува едно такова отношение, че “боевете по взаимно съгласие” се решават най-добре, като се хвърлят и двамата участници в затвора. Вярно е, че имате право да се защитите от нападение, но ако решите да се биете с някого, това вече не е самоотбрана, и ако използвате смъртоносно оръжие срещу някого в “бой с ножове”, който сте можели да избегнете, ви очаква цяла банда проблеми. Е, освен ако би ви допаднало да бъдете изнасилени от някоя банда под затворническия душ.

Лъжа #3 ”Ами ако ме обградят?”

Здравият разум ни казва, че боят с ножове е опасен. И все пак, като куче, обикалящо бърлогата на мечка-когато по-умната му част знае, че не трябва да буди спящата мечка, но друга, по-инстинктивна част го кара да го направи-много хора, които тренират бой с ножове се водят от едни и същи скрити желания. Един от най-големите проблеми, подтикващи тези хора, е: “Ще мога ли да се справя?”

За разлика от кучетата, обаче, човешките същества имат спосбност за самоизмама и разсъждение. И един от начините по които се самозаблуждаваме е да си измисляме ситуации, в които ще ни е позволено да проверим “дали ще се справим”. Такива хора отказват да възприемат идеята, че боят с ножове е лоша идея. Всъщност, те като че ли буквално си търсят извинение да участват.

Един от най-силните индикатори за този начин на мислене е реакцията им, когато им се каже да бягат вместо да се бият с ножар. Буквално следващите думи, които ще излязат от устата им, ще са: “Ами ако съм обграден и не мога да избягам?” Има много подобни извинения, които могат да използват, и всички те започват с “Ами ако…” “Ами ако съм със стари хора (или деца) и не мога да избягам?”, “Ами ако не съм във форма (или контузен) и не мога да избягам?". Във всеки случай, от всички въаможни варианти, те се фокусират върху този, който изисква те да останат и да участват в бой с ножове.

Истината е, че е невероятно трудно да “притиснеш в ъгъла” някого, ако той е решен да се измете по най-бързия начин. Не на последно място, защото той ще използва лицето ти за трамплин, или ще се изплъзне и през най-малката дупка.Въпреки това, ако нежеланието му да използва физическо насилие е по-силно от желанието му да се измъкне, става много лесно да притиснеш човека в ъгъла. Ако попитате който и да е опитен полицай, санитар в лудница за опасно луди, или подобен субект, с кого биха предпочели да се разправят, с някой който иска да се бие с тях, или с някой, който би ги прегазил, за да се измъкне, всеки от тях ще ви каже, че би предпочел първия. Те знаят, че той ще им причини повече травми и ще е по-трудно да бъде победен. Причината е, че той е изцяло насочен към постигането на една цел, докато този, който е позволил да бъде “обграден”, все още ще е раздвоен и като следствие, няма да е способен да се бие с пълния си капацитет. А точно това е необходимо, за да оцелее в ситуация като тази, в която “няма победител”.

Това е истинската опасност с този начин на мислене. Понеже част от вас иска да знае “дали можете да го направите”, можете подсъзнателно да се заблудите-да не вземете необходимите предпазни мерки и да игнорирате сигналите за опасност. Гордостта и егото могат да те заблудят какво правиш, докато не стане твърде късно. Щом веднъж попаднете там, обаче, животът ви - ако не свърши въобще - ще бъде напълно разрушен.

Не си фантазирайте за ситуация, в която може да ви се наложи да използвате уменията си за бой с ножове, защото може това да стане причината да попаднете в такава, като се самозаслепите за възможните пътища за бягство.

Лъжа #4: Ще бъдете нападнати по определен начин.

Има една демонстрация, която правя по време на семинарите си по бой с ножове. Намирам практикуващия филипински стилове с най-висока степен на семинара и го помолвам да се защити от моята атака. След това изпълнявам една добре балансирана, бърза и предпазлива атака. Това е “позволена”, бърза атака, и човекът обикновен я блокира. След това го моля да блокира следващата атака-прицелена на същото място. И използвам срещу тях “затворническото втурване” (“the prison yard rush”-аз по-добре не можах да преведа, но в случай, че някой знае за какво става дума-е, за това става дума -бел. прев.). До ден днешен съм “изкормил” всеки от тях.

Защо ли? Ами те са напълно различни атаки.

Преди много години Дон Пентакост написа книга, озаглавена “Put 'em down, take 'em out: Knife fighting from Folsom Prison”. В нея Дон обяснява как се извършват истинските убийства с нож в “затворите с максимална сигурност”. С това, което каза в тази книга, той, меко казано, оскърби безбройни “бойни изкуствоведи”, които и до ден днешен говорят за нея с пренебрежение. И са прави, като изключим една малка подробност: “затворническото втурване” е точно това, което използвам, за да “изкормя” много от тях. Не е изтънчена атака, но е много популярен метод за нападение с нож в САЩ.

Филипинските стилове (Арнис, Кали, Ескрима и т.н., тези имена са най-популярни, затова ще използвам Кали-бел. прев.) се основават на допускането, че ще се изправите срещу обучен “ножар”. Проблемът с това допускане е, че не веки ще ви атакува по начина, по който би ви нападнал някой, обучен на филипински стилове. А това е проблемно, защото контриращите техники на Кали са проектирани да работят срещу начина, по който би ви нападнал някой, обучен в Арнис. Срещу този вид атаки, контраатаките на Ескрима работят перфектно.

Проблемът е, че в Западната култура обикновено, ако някой ви напада с нож, той се опитва да извърши убийство. Той няма да “спазва дистанция”, опасявайки се от вашето оръжие и бойни умения. Вместо това ще се опита да ви смаже и бързо да убие, без да подбира средствата. Такава атака е тотално различна от добре балансираните, “течащи” атаки на Ескрима. А това е различно от това, как някой от Италия би ви нападнал с нож. Също така е различно и това, как някой от Венецуела би ви нападнал с нож. А някой бразилец би ви нападнал с нож по друг начин. Човек от Южна Африка би ви нападнал по още по-различен начин. А някой китаец би ви нападнал по тотално различен начин. Знам го, защото съм пътувал по света и съм срещал системи за бой с ножове от всички тези места.

Знам, че тези, които предлагат обучение по бой с ножове, би го отрекъл, както и някой, който не е виждал тези други системи, но все пак: това, че знаете как да се справите с една от тях, не значи, че знаете как да се справите с друга. Всички те са различни, и всички са еднакво смъртоносни. И тези различия МОГАТ да ви струват живота.

Лъжа #5 ”И тогава той ще стои пасивно докато го “дялкате”…”

Точно както в списанията и в тренировъчните упражнения.

Това, което малко хора разбират, е, че хаотичното удряне с цел защита, когато противникът държи нож, може да е също толкова опасно, колкото и прицелената атака-и дори повече, поради непредсказуемата си природа. Ако “режете някого на парченца”, неговите защитни движния могат да ви наранят-особено ако размахва оръжието си, опитвайки се да спре следващата ви атака.

Виждал съм прекалено наблягане на защитата преди сближаването, и сериозни пропуски след сближаването-а всяка от тези грешки ще е достатъчна, за да в пребият, ако не и по-лошо.

Между другото, това е без да отчитаме факта, че той може да не иска да ви остави да го “дялкате” и да направи нещо различно, след като първата му атака се провали. Като например да нападне отново по различен начин. Или ако атаката е успяла, да продължи да напада.

Битката не е никога статична…и неговата способност да се движи означава, че е способен и да ви нарани…и да го направи преди да успеете да приложите вашите наистина прекрасни движения.

Лъжа #6 ”Капаниране и отнемане”

“Изтръгването на отровният зъб на змията” е нещо, което често се преподава на по-високите нива. На учениците се преподават сложни, фини движения, за да могат да избият ножа от ръката на нападателя, или да го “отрежат” от нея.

Има само един проблем с това, шансът ви да го изпълните успешно е колкото на снежен човек да оцелее в Ада (“a snowball’s chance in hell of making it work-в оригинал. Бел. прев.) Истината е, че това са, както ги наричаме, “зелени техники”- Те нямат много общо с реалната защита срещу нож, но са идеални, за да задържат ученика обвързан със системата и плащащ пари (които в САЩ са зелени, откъдето идва и термина “зелени техники”-бел. авт.). Тези техники разчитата на това, че нападателя ще се движи по “този начин” и следователно ще бъдете в перфектното положение за изпълнение на техниката.

Всъщност дори и по-старите майстори ще ви кажат, че тези техники залагат на чист късмет и подходящият момент. Но въпреки това, на тези техники се набляга най-много при обучението, често в ущърб на по-ефикасни техники за приключване на конфронтацията. Накратко, те тренират елементите, като че ли това са най-важните елементи от най-високата степен на изкуството. Наречете ме тъп, но аз смятам, че да се измъкнеш жив е най-доброто доказателство за умение, а не това, колко сложни и изящни движения познаваш.

Всъщност, ако нападателят не е невероятно пиян или невероятно бавен, шансовете да хванете ръката му и да изпълните всички тези прекрасни ключове и контролиращи движения са много, много мижави. Освен това най-вероятно няма да успеете да контролирате ръката на диво съпротивляващия се противник с една ръка, което означава, че той вероятно ще успее да се освободи и да ви причини някакви увреждания.

Това, обаче, повдига проблем, за който споменах мимоходом по-рано. Често виждам да се набляга прекалено на контролиране на опонента, за да можеш да се приближиш безопасно. Суровата реалност е, че не можете да контролирате напълно някого на такава дистанция. Има неща, които можете да направите, за да получите моментно преимущество, но то далеч не е същото като пълен контрол.За нещастие, виждал съм прекалено много хора да се опитват да установят контрол, за да “влязат” безопасно. Моят опит сочи, че не можете да го направите.Това, което можете, е да създадете откриване, за да влезете и после да му попречите да контрира. Но ако се опитате да стоите на дистанция, докато стане безопасно да влезете, ще получите повече наранявания, докато чакате идеалния случай.

Отгоре на всичко, има нещо, което е дори по-неприятно. ОК, по-неприятно е само, ако не обичате да си вземате душ с татуирани момчета наоколо. След като обезоръжите противника-с ключ или със собственото си острие, ако продължите да използвате нож срещу него, това вече не е самоотбрана, а опит за убийство и т.н. (в нашето право това е убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 118 НК, 3-8 години…бел. прев.)

Лъжа #7 ”Био-механично рязане”

Технически погледнато, това не би трябвало да е изобщо в този списък. Първо, аз уважавам Брам Франк, и второ, това е разумна концепция. Срязването на мускули, нерви и сухожилия ще унищожи/намали двигателната способност на опонента. Няма спор по отношение на ефективността на тази техника.

Проблемът е, че също както добре обмисленото изказване на Джеф Купър “По-добре да те съдят 12, отколкото да те носят 6” (съответно-съдебни заседатели и опечалените, носещи ковчега-бел. прев.) беше изкривено от всякакви откачалки в клише на гордо невежество относно правните проблеми, така и идеята за “биомеханично рязане” беше сериозно изкривена от хора, невежи за закони и съдебна практика. Голяма част от дискусията относно използването на нож, за да се причини този вид рана е също толкова откъсната от реалността, колкото и в случая, когато някой “Реднек” отвърне с с “репликата на Купър”, когато го попитат за последствията от неговото “Просто ш’ги гръмна ‘сите!” И в двата случая не се взема предвид, че законът има малко по-друго разбиране за употребата на смъртоносно оръжие срещу хора…

В очите на закона (и не само в неговите-бел. прев.) ножът е смъртоносно оръжие. Употребата му срещу човек е употреба на “смъртоносна сила”. В повечето щати, употребата й е позволена единствено при наличие на “непосредствена заплаха от смърт или тежка телесна повреда”. С други думи, ако ситуацията е достатъчно опасна, за да можете да използвате нож срещу някого, значи можете и да го убиете. Ако се опитвате само да го раните, значи нямате право изобщо да използвате нож. Това е призракът на старото недразумение относно “прострелването в крака”. Хората простреляли натрапник, после викат полицията и казват, че само са се опитвали да го ранят. Това позволява на простреляния да заведе срещу тях дело за обезщетение, или дори попадат в затвора за “превишаване пределите на неизбежната отбрана”. Има естествено колебание, свързано с отнемането на живот, но ако това ви накара да се опитате да “раните” някого, за да го накарате да избяга, попадате в една много опасна законова “сива зона”. А фактът, че сте използвали нож, я прави още о-опасна. Запомнете, че ножът се счита за “бандитско оръжие”.

Лъжа #8 ”Ако умееш да се биеш с палки, значи умееш да се биеш с ножове”

Имам един приятел, Ранди Браннан, който е физик. Той е просто блестящ и когато започне да говори за физика, аз си затварям устата, сядам и слушам, защото той определено знае за какво говори. Работата е там, че аз и Ранди се биехме с мечове на Калифорнийски Ренесансов Панаир (California Renaissance Faire-място за хора, които се интересуват от “историческа реконструкция”, т.е. да усетят “как е било”-лично. Засега в България няма такива -бел. прев.) Тези боеве с истинска стомана (затъпени мечове и задължително-брони, но пак е травмоопасно-бел. прев.) не само не бяха хореографирани, а направо си бяха диви побоища в доспехи (имайте предвид, че по това време ние обикновено бяхме леко пийнали и млади-условия, които както е известно, водят до мисленето “изглеждаше добра идея…”) По-късно Ранди се захвана с изучаването на Кали/Ескрима (става дума за филипински бой с палки, а тези две имена са най-популярните синоними. Друг синоним е Арнис.-бел. прев.) . Тъй като беше държал и използвал много повече видове оръжия от своите “съученици” в залата, му беше придало една малко по-различна гледна точка.

Един ден, докато обсъждахме този въпрос, той каза:

“Твърди се, че палката е “средно” оръжие, което има прилики с всяко друго оръжие. Това е вярно. Но освен това се твърди, че ако знаеш как да използваш палки, знаеш как да използваш всяко оръжие. Това не е вярно. Това, което не могат да разберат е, че разликите са също толкова важни, колкото са приликите.”

Почерпете го една цигара…въпреки че аз бих могъл да поправя последното му изречение на “това, което не искат да разберат”. Само защото сте добър с един инструмент не значи, че ще успеете автоматично да пренесете това умение към друго оръжие. И въпреки това много хора си казват, че случая е такъв. Всъщност, те упорито настояват, че това е така. Очевидно, привлекателността на титлата “майстор на всички оръжия” е по-голяма от владеенето само на палките.

Простата истина е, че различните оръжия се държат различно. Те имат различно тегло, различен размер, различни изисквания и различни приложения, Наистина има някои прилики, но ако не искате да свършите коленичил в някой тъмен паркинг, опитвайки се да спрете червата си да напуснат тялото, по-добре спрете да мислите за приликите и се огледайте за различията.

Да започнем с това, че палката няма ръб. При работата с острие, върхът и ръбът са изключително важни компоненти, но това не е необходимо при палките. Контролът върху ръба е основната разлика между някой, който знае да използва нож, и “спортист с палка”, който се опитва да ви убеди, че познава работата с нож. Ако знаете за какво да гледате, можете да забележите разликата само от едно движение-дори и ако е бързо движение. Всъщност, колкото е по-бързо, толкова по-очевидна е разликата.

Палките по своята природа не изискват точен контрол над острието. Това е така, защото те са ударно оръжие, докато остриетата са предназначени да мушкат, кълцат, режат и понякога, да секат. Ако не ударите целта с ръба, създавате различен ефект от този, който бихте желали.

Ако учите бой с тояги, приемете, че учите бой с тояги, това е напълно нормална цел. Ако учите работа с нож, тогава учите работа с нож…въпреки, че има прилики, има радикални различия. Не си казвайте друго и не позволявайте да ви убеждават в друго. Ако не ми вярвате, опитайте да поработите с множество различни оръжия и да направите точно същото движение с всяко от тях. Тези разлики ще са особено очевидни, когато оръжието ви срещне плът (няма се предвид човешка-бел. прев.).

Лъжа #9 ”Владеенето на Кали те прави “майстор” на боя с нож”

Кали, Арнис. Ескрима, Филипинските Бойни изкуства-всички те имат мистичната аура на основани на оръжията стилове. Смъртоносните, дивашки изкуства на филипинските войни. Зловещи истории се разказват за герилата срещу японските окупатори, дуелите и смъртните мачове, в които основателя на стила е участвал.

Честно казано, това, което тези местро са преживели е невероятно и наистина достойно за аплодисменти. Тези възрастни господа са оцелели в тотално различна култура, социално-икономическа среда, епоха и, в някои случаи, Световна Война и чуждестраннна окупация на родните им места.

След като сме уточнили това, обаче, трябва да отбележа, че фактът, че само защото основателят на системата или учението е бил ходеща машина за убийства, не ви дава дори далечна прилика с неговите бойни качества.

Те не са били “майстори на ножа”, тези хора са били експерти по оцеляване. Развили са го, като са водили адски труден живот. Въпреки, че те са имали физически умения, които са им помогнали, това, което ги е запазило живи, това, което им е позволило да удрят достатъчно бързо, достатъчно силно и достатъчно брутално, не е било тяхното изкуство, а решимостта да не умрат. Била е тази мрачна дивашка решителност да направят каквото е нужно и да го направят по-бързо и по-силно от другия, което им е позволило да оцелеят. Казва се, че те са имали “сърце на войн”.

Тяхното изкуство просто им е помогнало да го направят по-бързо.

Владеенето на бойно изкуство не дава тази целенасоченост, тази мрачна издържливост, тази решимост да изпаднеш до нивото на дивак, за да оцелееш. Трябва да имаш и “сърце”-рещшимостта да минеш през Ада и да излезеш от другата страна.

Лъжа #10 ”Можеш да се бориш с човек с нож”

Бях в Германия с група трениращи БИ, преподавайки “улична работа с нож”. Докато демонстрирах техника за невъоръжен бой с един от тях, той ме събори и преминахме към работа на земя (Не е голяма работа, защото когато демонстрирам, аз не позволявам “атаки по куртоазия”. Вместо това настоявам хората да ме нападат, както биха го направили в реален бой-това означава, че от време на време получавам удари или ме тръшват на земята. Това беше един от тези случаи). Както и да е, когато паднахме на земята, аз разбрах, че няма начин да се справя със силата на това момче, той беше като бик-пълен с мускули и умения по борба. Само че аз бях паднал близо до един тренировъчен нож, който спокойно вдигнах и прекарах по гърлото му.

Изправихме се и очите му бяха големи като чинийки, защото той разбираше значението на това, което се беше случило. От нищото се беше появил нож и, ако това беше реален бой, той щеше да е мъртъв. Удивителното беше обаче, че само няколко човека освен него разбраха същото. Един от големите “проповедници” на граплинга стоеше там и каза: “Той те събори.” На което аз отговорих “Да, а аз прерязах гърлото му.” “Обаче, той те събори!”

В техните умове нямаше разлика в нивото на уврежданията. Фактът, че бях съборен, се броеше за равностоен на нож през гръкляна. Лично аз бих предпочел да ме хвърлят всеки ден пред това да ми прережат гърлото.

Митът за граплинга е, че работи винаги и навсякъде. Фактът, че се оказа толкова ефикасен на ринга на UFC, накара много хора да не забелязват, че има значителни разлики между боят със и без оръжие. Докато невъоръженият бой може лесно да се обърне на маратон по издържливост, където размерите, силата, физическата форма и способността да се понася нараняване значително въздействат на изхода на схватката, това не е приложимо към въоръжената работа. На тази арена, всеки кърви еднакво.

Не опитвайте да се “сборите” с ножар. Щом паднете на земята, нямате гаранция, че ще можете да контролирате въоръжената му ръка достатъчно добре, за да му попречите да ви накълца. Ако беше бой с голи ръце, тогава бихте могли да му попречите да генерира достатъчно сила, за да ви удари ефективно, но ножът няма нужда от сила, той трябва само да ви докосне.А ако се опитвате да контролирате въоръжената му ръка, докато сте на земята, той може да се измъкне и да ви реже, докато не можете повече да продължавате да се съпротивлявате.

А, да, спомнете си какво казах за био-механичното рязане и верността му относно нараняванията, които може да причини един нож. Какво ви кара да мислите, че ще можете да продължите боя, докато ви причиняват такъв вид увреждания?

Лъжа #11 ”Ножът е продължение на ръката”

Тази лъжа най-често се разпространява от експерти по стилове за бой с голи ръце, които твърдят, че могат да ви научат как да се защитите от нож или да използвате такъв. За нещастие, много хора, които са започнали в такива системи, са преминали в стилове, за които се предпола, че са ориентирани към използването на острие, и са продължили да разпространяват тази често недоразбирана пословица.

Боят с голи ръце се различава от боят с оръжие-той изисква различна биомеханика, различен тайминг и най-важното-наблягане върху придвижванията, което рядко се среща в повечето удрящи и ритащи стилове-поне във вида, в който се преподават в западните страни.

Акцентът върху ръката произлиза най-вече от спортното влияние· върху съвремнните бойни изкуства. Проблемът обаче е, че повечето бойци с голи ръце не разбират как да генерират сила в движение, вместо от стояща/вкоренена позиция с завъртане на хълбоците. Но въпреки че това работи в невъоръжен бой, то не успява да отговори на изискванията на боя с оръжие.

Моята лично мнение е, че изразът “оръжието е продължение на ръката” окуражава отсъствието на движение на тялото, като вместо това се разчита на ръката да свърши цялата работа. При това положение защитата, за да не бъдеш порязан, се базира на бързината и рефлексите ти, вместо на по-надеждни средства. Най-вече, защото може да не сте достатъчно бързи, за да контрирате, парирате или блокирате това, което прави той. Освен това вярвам, че тази липса на движение произлиза най-вече от опити да се пренесе-съзнателно или несъзнателно-мисловният процес на боят без оръжие към поле, където той не си е на мястото, да не говорим, че не работи.

Поради причини отвъд обхвата на тази Уеб страница, аз предпочитам друг определение: “Ножът е продължение на волята!”

Това, което ще кажа, е, че ако е продължение на ръката ми, тялото ми може да се движи или не. Ако обаче е продължение на волята, всичко между ножа ми и волята ми ще се движи, за да достигне целите ми. А това е много по-ефикасно, за да останеш жив.

Лъжа #12 ”Съществува такова нещо, наречено “майстор на боя с ножове”

Въпреки всички измислени сценарии за самоотбрана, за които така наречените експерти по самоотбрана говорят през цялото време, след като са ги създали в ума си-когато те ще имат оправдание да използват нож срещу човек-простата и сурова истина е, че в 99,9% от случаите, когато се използва нож срещу друго човешко същество, това е престъпен акт. Не искам да разбивам илюзорният свят на никого (аз пък искам, затова седя пред компа и превеждам, вместо да отида на дискотека-бел. прев.), но тези известни предизвикателства и мачове до смърт, в които са участвали старите маестроси, са били зверски нелегални-както в САЩ, така и на Филипините!

Въпреки, че го казвам, аз ще съм първият, който ще признае, че младите побойници с “гореща кръв”, които се опитват да се докажат, често биха участвали в изключително опасни и незаконни деяния-за да задоволят гордостта или гнева си. Но знаете ли-ако оживеят, те често свършват в затвора. Законът обикновено не гледа с добро око на “битките”, още по-малко-на “дуелите”.

Има нещо, което ми каза Браян Курл, операторър с който правихме някои от моите видеофилми за ножовете, и което аз винаги ще помня. То е: “Няма такова нещо като професионален майстор на ножовете!” Никой не е казвал нещо по-вярно. На никого не му плащат да се бие с нож. Освен това, не можете да оцелеете в множество битки с използване на ножове, без да бъдете нарязан самият вие изключително зле. Но най-важното, много преди да натрупате достатъчно убийства, за да се квалифицирате като “професионален майстор на ножовете”, ще се окажете в колонката на осъдените на смърт (в нашата хуманна страна, ще сте получили наказанието, с което беше заменено смъртното-“доживотен затвор без право на замяна”-бел. прев.).

Така че, огледайте дълго и внимателно всеки, който се нарича “майстор на острието”, “боец с ножове”, “експерт по бой с нож” или нещо подобно…защото по-вероятно е това да е титла, която си е дал сам, без никакво отношение с реалността. А ако е такъв майстор-боец с ножове, как така няма повече белези и не е в затвора?

Лъжа #13 ”Че това е “бой”-изобщо”

Ако не ви е омръзнал животът, не започвайте сблъсък, в който се включват оръжия, с “побойническа нагласа”.

Оръжията пренасят ситуацията вън от “бойната арена”, в царството на “схватката/сражението” (“combat, not fighting”-но и на български е трудно да се разграничат двете, за което се извинявам на читателите-бел. прев.).

Ако не сте готови за такова нещо, в това няма нищо срамно. Но в никакъв случай не позволявайте на гордостта или злобата да ви заведат там, защото “правилата на играта” там са тотално различни, и ако не ги знаете, вие ще бъдете този, който ще бъде наранен.

Ако видите да се вади оръжие, бягайте. Ако останте, дори не си мислете да се биете. Остават три варианта…някой ще бъде сериозно наранен. Въпросът е, дали това ще бъдете вие? Или той? Или и двамата?

Лъжа #14 ”Очаквай да бъдеш порязан”

Спомняте ли си онова нещо, наречено био-механично рязане? Какато казах, основните проблеми с него са на правният фронт, но по отношение на това, че “ножът ще причини увреждания колкото цял товар с лайна”, има много да се каже в негова полза. Това, което ме изумява е, че някои хора могат да говорят за щетите, които техният нож ще причини на нападателя, а в същото време да повтарят старото клише “очаквай да бъдеш порязан”, като че ли да бъдеш порязан е само незначителен проблем.

ХЕЛОУ! Събуди се и помириши кафето!

Но това, което наистина ме “сваля под масата” при тази настройка е, когато видя някой, който е дошъл от система за невъоръжен бой, който се опитва да се “бие” с въоръжен противник, както би го правил срещу невъоръжен такъв.

Истината е, че това са точно тези хора, които говорят да “очаквате да бъдете порязани”. И след като са го казали, те не вземат никакви ефективни мерки, за да предотвратят това да не се случи! Виждал съм такива хора буквално да се превръщат в произведение на кулинарното изкуство.

Вижте, който и да е измислил поговорката първоначално, е имал предвид една много важна концепция. Имал е предвид, че когато в схватката се използват ножове, ще бъдете порязани. Когато това се случи, не бива да се паникьосвате, а да продължите да правите най-доброто, на което сте способни, за да максимизирате шансовете си за оцеляване. На това разбиране и това значение, казвам “Амин!” Не мога да съм по-съгласен.

Въпреки това, точно както идеята за био-механичното рязане беше изкривена от невежите в опасна заблуда, точно така се случи и с тази. Всъщност, след като наблюдавах много хора, изучаващи така наречени “бойни изкуства за използване на остри оръжия”, имам впечатлението, че много от тях са я разбрали като призив да позволят да бъдат нарязани, без да правят никакви защитни движения, опитвайки се да стигнат до позиция за един добър удар. Изглежда, ако го срежете веднъж в замяна на неговите двадесет и седем порязвания, това е приемлива размяна.

Точно в обратната крайност обаче изпадат тези, които се концентрират прекалено върху контролирането на ръката с ножа, за да могат да “влязат” безопасно. Да “пазиш дистанция” и да се опитваш да хванеш бързо движещото се острие е един от най-добрите начини, които познавам, за да превърнеш “очаквай да бъдеш порязан” в самоизпълняващо се пророчество. (Тук запазих стила на автора с цената на собственото си главоболиеJ , но на български по-добре е “Опитите да хванеш бързо движещата се ръка с ножа от дистанция са най-добрият метод да бъдеш наистина порязан!-бел. прев. )

Всичко това е следствие от опитите да се пренесе “побойнически” начин на мислене към боят с оръжие. Просто не работи! Искате ли да чуете нашата философия по този проблем?

Разменяй порязване за смъртоносна рана, но нищо друго!

Това е разликата между “боя” и “схватката”.

Лъжа #15 ”Филипинските бойни изкуства са върховните системи за бой с нож”

Нека да го кажа простичко и ясно още в началото: Когато става дума за бой с нож, всички те са шибано опасни.

Няма “първичен източник” на боя с нож. Няма страна на върховните изкуства за боя с нож. Няма раса, която да има монопол върху “правилният начин” за използване на нож. Както вече съм казвал, пътувал съм из целия свят и съм виждал системи за бой с нож от още повече места, и мога да ви кажа, че всяка от тях би ви убила също толкова бързо и също толкова сигурно.

Това, което веднага съм готов да призная (и ще съм първият, който го признава!), е, че Филипинските Бойни Изкуства (по-нататък в текста ще използвам акронима ФБИ, както прави и автора (FMA)-бел. прев.) направиха чудеса в организирането и обясняването на идеите за това, какво правят и как и защо го правят. За това им свалям шапка. Приветствам и уважавам умението и качествата на техните ескримадори, кали гуру и майстори на арнис. Но не мога да стоя тихо и да слушам, когато някой се опитва да издигне една група бойни умения над останалите, за да може да се перчи и да твърди, че изучава “върховната система за бой с нож”. Добавете към това и моят автоматичен рефлекс да се смея, когато някой, който никога не се е изправял срещу нож в ръцете на човек, който му желае злото, се хвали и ми обяснява, че знае всичко, което може да се знае за боя с нож, защото учи при (попълни в полето).

Няма правилен начин, единствен начин или единствено правилен начин да се използва нож… и колкото повече знаете за всичките различни начини, толкова по-вероятно е да успеете да приложите ефективна контра, ако ви атакуват по някой от тях. Но ако сте учил само една система, шансовете да успеете да импровизирате нещо, което работи, са срещу вас. И нека ви кажа, че въпреки че практикуващите на Запад обичат да твърдят обратното, ФБИ не покриват всички възможни начини, по които някой може да ви нападне с нож.

Казх го преди и ще го кажа пак: никой няма монопол върху истината за боя с нож. Материята е чисто и просто прекалено обширна. Всеки има част от знанието, така че да научите какво имат да кажат те по въпроса и как го правят там, откъдето те са, е най-добрият начин да увеличите шансовете си за оцеляване.

Лъжа #16 ”Лесно е да се обезоръжи въоръжен противник”

Винаги, когато чуя някой да казва това, се присвивам. Защото А) той току-що ми е казал, че никога не се е изправял срещу някой, решен да го убие, Б) най-вероятно е училищен побойник и самохвалко и В) ако преподават тази глупост на хора, някой ще бъде убит по негова заслуга.

В реалността, някой, който стои там и размахва нож, не се опитва да ви убие…той се опитва да ви уплаши, за да отстъпите. Мога да приема, че е по-лесно да смажете такъв човек, защото той не е подготвен да те атакува, но никога не е лесно. Такива хора могат да бъдат изненадани и често не могат да реагират навреме.Обаче, някой, който откровено има намерение да ви нападне с остро оръжие, никога не е лесен за обезоръжаване или преодоляване. А разпространяването на тази лъжа означава буквално да очакваш някой да бъде убит-особено ако срещне решителен нападател.

Проблемът с побойниците е, че те са много придирчиви относно това, кого избират да малтретират. Виждал съм хора, които са попилявали по-слаби опоненти, да изчезват като по магия, когато се появят проблеми с истинските “тежки случаи”. Те може да са отнемали нож от заплашвани деца, но поради някаква причина никога не са наоколо, за да го опитат срещу някой опитен, затвърдял “уличен плъх” или бивш затворник.

Така че отново доказваме, че изборът на думи е важен, и получаваме една малка модификация на това, което се преподава най-често. Това, което трябва да се каже, е: ‘Принципите за обезоръжаване на въоръжен противник са прости, но в никакъв случай не са лесни. Нито пък е просо да се изпълни самото обезоръжаване в реалният живот.”

Лъжа #17 ”Можеш успешно да се биеш с въоръжен противник”

Цялата тази страница беше посветена на опровергаване на тази лъжа. Основната причина това да е лъжа е, че не можеш успешно да се “биеш” с въоръжен противник. Бихте могли да оцелеете срещу такъв и дори може би да го повалите, преди да ви е причинил големи щети…но, каквото и да правите, то трябва да е бързо, ефикасно и брутално. Ако не е, няма да успеете да го спрете, преди да ви е причинил сериозни наранявания.

Не можете да стоите и да се занимавате с дълго, продължително състезание с въоръжен противник. Ако опитате да го направите, ще загубите. Въпросът не е дали, а кога.

Просто казано,всеки път, когато той ви докосва с ножа, ще причинява сериозни наранявания. Как можете да разчитате, че ще можете да му отвръщате продължително време, ако всеки път, когато ви докосва, той ви причинява ефекта на “биомеханичното рязане”? Кръвозагубата и ограничаването на двигателните спосбности ще ви довършат дълго преди стратегията ви да даде плодове.

Лъжа #18 ”Упражненията те учат как да се биеш с нож”

Упражненията те учат на принципи. Учат те на идеи. Те са картата, а не самата територия.

За нещастие, много хора объркват картата с територията. Един от най-нереалистичните навици, който дават упражненията е, че не учат на правилната дистанция. Целта на атаката е да промушите/порежете партньора. Въпреки това, на тренировка често виждаме хората да стоят на дистанция, от която да атакуват тояжката или тренировъчният нож на партньора, минавайки поне на една стъпка разстояние от него (1 фут, стъпка=30, 48 см-бел. прев.). Отгоре на това те не атакуват със същата степен на решителност и сила, с които би било извършено едно реално нападение с нож. Следователно в тренировъчните упражнения, въпреки че са важни, липсват няколко критично важни компонента.

Лъжа #19 ”Можеш да използваш нож срещу човек без законови последствия”

Виждал съм учебни касети от така наречени “майстори на ножа”, които наистина съветват учениците си да порежат противник, който се е опитал да ги удари. Виждал съм и касети, в които след като са обезоръжили противника с няколко порязвания по ръката, тези убийци с нож продължават да режат вече невъоръжения нападател на филийки. Стоях в хола си с адвокати и съдебни експерти по прилагане на сила и гледахме касета по “бой с нож”, в която “майсторът” не само започна бой в бара, изпълни самоубийствено движение, което би довело до срязване на собствения му гръклян, но и след това коленичи и наръга повален противник-пред свидетели. Всички се съгласиха, че това би било преследвано от закона като убийство..

И изобщо не ме карайте да си отварям устата, за да изкажа мнение за тези, които учат учениците си да “посекат противника множество пъти, защото едно порязване може да не е достатъчно”. Този вид обучение често дава неочаквани резултати, когато противникът се опита да се изтегли и боецът с ножа продължи да сече, даже след като екс-нападателя му е обърнал гръб. Е, след като нападателя е бил посечен няколко пъти, след като е бил обезоръжен и е нарязан по гърба след като се е опитал да се измъкне…познайте кой ще иде в затвора за опит за убийство?

Ножът се счита за “смъртоносно оръжие” (и с основание-виж криминалната хроника-бел. прев.) …а използването на смъртоносна сила е позволено в много тесни законови рамки. Ако използвате нож върху друго човешко същество, по-добре ще е за вас да се побирате в тези рамки…ако не, в очите на закона-и на обществото-вие ще бъдете “лошия герой”.

Преди дори да си помислите да почнете да носите нож “за самоотбрана”, идете и изкарайте курс по “Законна употреба на смъртоносна сила” *

* Бележка на преводача: В България няма такива курсове, а чуждестранните не са вариант- законите се различават в различните страни…и то много! По-добре накарайте познат юрист, специализирал “наказателно право” да ви обясни закона и съдебната практика”. НЕ приемайте на доверие думите на някой “експерт по бой с ножове”. Обърнете се към “източника” - адвокати и съдебни експерти по употребата на сила (в България това ви е единственият вариант).

 Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com