Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците
25 Август 2017 г. 18:00:00

Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

Център на БЧК в с. Горни Лозен, край София: http://www.redcross.bg/school_bases/lozen.html


25 август – 28 август – първа среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците в групата.


За повече информация: 0882744783, Кирил

Последни статии

Сенсей
15 Юли 2017 г. 01:41:53
Kiril Hinkov


Сенсей

Копирано от блога на Самурай:
http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=27699&st=45

“Основното различие между японските кендоки и чужденците, според Kazutoshi сенсей, е не в техниката, а в отношението. Когато играе с корейци например, сенсей чувства, че те имат добра техника и могат да удрят бързо, но това ги кара да чустват себе си значими и важни. При тях липсва атмосферата на ученик. Тъй като имат добра техника, те смятат, че са силни и знаят достатъчно. В такъв случай сенсей се "затваря" и не им разрешава да направят нищо. Обикновено е обратно - сенсей играе така, както е най-добре за ученика. Стреми се да го накара да удари хубав удар и играе така, че да го предизвика. Даже човек да няма толкова добра техника, но играе с всичка сила и хвърля тялото си в атаката без да мисли за това, че може да бъде ударен, сенсей чувства, че той има истинско желание да учи. Затова му отговаря, стараейки се да създаде възможно най-благоприятна за него ситуация. В случая с корейците обаче, надменното им отношение кара сенсeите да се държат по друг начин и така те сами спъват развитието си и не могат да израстнат.”

Tsuchida сенсей задава въпрос на Kazutoshi сенсей: "Много хора искат да участват в шиай (състезателни схватки), въпреки че са още начинаещи. Това добре ли е? Добър път ли е?"

Kazutoshi сенсей отговаря: "Не е добре, защото след това тяхното кендо се смалява във всякакъв смисъл. Ударът им е малък, сърцето им е страхливо. Всяко действие, което произлиза от нагласата, че да печелиш е най-важното нещо, само влошава твоето кендо вместо да го подобрява. Но ако можеш да отидеш над това, ако за теб победата и загубата изгубят значение и остане само желанието да учиш и да развиваш своето кендо - тогава всичко, което произлиза от такава нагласа е добро. Ако можеш да мислиш "ще играя шиай като кейко, ще удрям хубав удар", тогава шиай е полезен, кейко е полезно, всичко е полезно. Но първо създай такъв ум, после участвай в шиай."

 = = =   = = =   = = =   = = =

Думи на Сауада Ханае, преподавателка по нагината:
”Ние можем да разберем кога един ученик се надценява. Ако някой тренира със самовлюбеност, ние ще го видим. Когато някой тренира от сърце, ние също ще го забележим. Ние награждаваме тези, които тренират всеотдайно, като им казваме, че го знаем. Тези, които казват: "Аз тренирах усилено днес. Аз съм добър" не получават награда. Изявата на духа е наша грижа. Веднъж достигнато, това състояние никога не те напуска. Ти трябва да можеш и двете ши и уке - победа и загуба. Само едната част не е достатъчна. Можеш да практикуваш, защото имаш противник. Не можеш да кажеш, че си добър в това преди да овладееш особения вид духовен обмен, печаба – загуба, с противника ти. Ти само си мислиш, че си добър. Аз преподавам, призовавайки духа на учениците ми. Независимо дали ги уча на ката или нещо друго, аз винаги предизвиквам техният дух. Ако те не минат по този път, те никога няма да овладеят истинските неща.”

„Ти мразиш да губиш нали? Но само чрез загубата можеш да разбереш, какво е да победиш. Имаш нужда да загубиш, а след това да изследваш чувствата си. Трябва да осъзнаеш : "Ето това е чувството когато губя". Същото трябва да направиш и когато победиш. Ако не знаеш, какво е чувството, когато победиш и когато загубиш, ти не можеш да спечелиш. Ако не можеш да печелиш, не можеш и да губиш. Това е много важно в бойните изкуства. Хората грешат, като си мислят че някой е победил, защото може да прави една или друга техника. Това е само удряне по някого. Способността да изправиш духа си срещу противниковия дух и да победиш, не е нещо, до което можеш да се докопаш по-рано от десет двадесет години тренировки. Това не е лесно да бъде направено. Това е нещо, което можеш да разбереш след дълги всекидневни тренировки. Преди време имах една ученичка, която беше надменна и аз винаги й бях ядосана. Не я беше грижа за духа на противника й. Тя мислешер че превъзхожда всички и се държеше, сякаш тя единственно знае всичко. Това само показваше, че не го може. Тъй като и ти и противникът ти имате едно и също ниво, не е възможно да правите техниките правилно. Дори и да имате блестяща техника, ако не разбирате духа на противника, вие правите техниката само външно. Когато сте заедно, вие трябва да помагате на партньора си. Ако не помогнете, партньорът ви никога няма да напредне, а ще стои на същото ниво.”

=== === === === ===

„Тези, които удрят, трябва да са много внимателни, а тези, които получават удара, да могат да прощават.”

=== === === === ===

Eдин мениджър ще гони приходи, това е целта му, един треньор ще гони високи спортни резултати, защото това е целта му. Един сенсей възпитава в пътя на меча, защото това е целта му. Ако си в клуб, ръководен от мениджър, ще донесеш приходи на клуба. Ако си в клуб, ръководен от треньор, ще донесеш победи на клуба. В клуб с учител по кендо ще трябва да тренираш редовно без определена цел - тогава сенсеят ще е доволен, защото такъв е пътя на меча.
http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=61

 

Наге уадза - техники за хвърляне
15 Юли 2017 г. 01:37:51
Kiril Hinkov


Наге уадза - техники за хвърляне

Хвърлянията са едни от основите прийоми на хватовите бойно приложни спортове. Те се заучават систематично и последователно, за да могат да бъдат прилагани в най-различни ситуации. Едновременно се заучават и техниките за падане (укеми уадза). Чрез тяхното паралелно развиване се търси постоянен баланс между уменията за защита и атака, между това да прилагаш сила и да я приемаш, между ин и ян.

По традиция двамата партньори при изучаване на техниките се наричат „тори” – този, който дава, и „уке” – този, който приема. Тори бива определян още като хвърлящ, защитаващ се, победител, а уке като атакуващ, противник, победен. В края на техниката или поредицата от техники уке изпълнява укеми.

Всяко хвърляне започва с форма на извеждане от равновесие (кудзуши). В бойното изкуство се разглеждат осем посоки на извеждане – напред, назад, в ляво, в дясно, и по четирите диагонала.

За да бъде изведен противникът от равновесие, трябва проекцията на центъра на тежестта му да се окаже извън площта между краката му, без той да има друга допълнителна опора. При това положение, ако не направи стъпка или не намери нова опора, чиито граници се намират под центъра на тежестта му, той пада.

Кудзуши може да се извърши с бутане или дърпане. Но опитните майстори препоръчват дърпане (теглене) да не се използва при бой, защото то дава сила на противника, която води право към нас. Препоръчва се извеждането да се прави винаги чрез бутане, удар, болка, или сливане с натиска на противника и тласкане в посоката му на движение. Кудзуши в никакъв случай не е продължителен процес, а е нещо мигновено и мимолетно. Моментът на дисбаланс трябва да бъде уловен, за да се спечели победата. От тази гледна точка стягането на мускулатурата и опитите за силово повлияване на противника са напълно погрешни, защото се противопоставят на потока на ситуацията, който трябва да бъде уловен.



Изключително важно е въобще да не се прави опит за хвърляне, ако уке не е изведен от равновесие. Такива опити обикновено водят до прилагане на груба сила и са идеална възможност за контра-атака от страна на противника.

Ако той вече е изведен от равновесие, е време за втората фаза на хвърлянето - цкури (tsukuri – подготовка на хвърлянето). При нея тори заема подходящо положение, от което ще може да хвърли успешно. Това положение обикновено се характеризира с по-нисък център на тежестта от този на уке, стабилно положение на краката или на опорния крак, добър захват или опора върху противника. Когато това стабилно и силно положение бъде постигнато, идва моментът за извършване на самото хвърляне – каке. С мощно, експлозивно движение, тори хвърля уке.

Ако противникът ни има десет единици сила, а ние пет, никога няма да можем да го победим чрез директно противопоставяне. Ако обаче го накараме да застане в положение, от което може да използва само четири от своите десет единици, а ние можем да приложим всичките си пет единици – той ще бъде победен. Това неизгодно за него положение постигаме чрез кудзуши. При цкури заемаме най-добрата позиция от гледна точка на нашата структура и, накрая, при каке, прилагаме превъзхождащата си сила и печелим битката.

«Разделяй и владей».

«Когато те натискат, се извъртай и бутай в посоката на натиска, когато те дърпат - натискай мощно.»

«Удар, сякаш камък удря яйце....»

Трите фази могат и трябва да се възприемат и изучават задълбочено при всяко едно хвърляне, без значение от бойното изкуство или конкретните условия на прилагането. Само успешното приключване на всяка от тях може да доведе до успешно продължение на техниката.   

При стандартната практика, най-важното е уке да бъде хвърлян съобразно класическата форма. По този начин се тренират принципите, но се избягват възможностите за травми. Постепенно с напревването на практикуващите, започва изучаването на вариациите на техниката (хенка). Една от техните цели е да се заучат начини, по които противникът може да бъде обезвреден и елиминиран бързо и неочаквано. Както и усвояване на защитата от тях.

От гледна точка на теорията, борбата е предназначена, да се противопоставя на ударите с крака и ръце. Ключовете, душенията и обездвижванията – да се противопоставят на борбата. А ударите с крака и ръце – да се противопоставят на ключовете, душенията и обездвижванията. За да се прилага ефективно която и да е от тези видове техники, е задължително владеенето и на останалите.

Техниките за хвърляне на Кодокан джудо: http://www.judoinfo.com/gokyo.htm

Наге но Ката на Кодокан Джудо: видео 

Свободата
04 Юли 2017 г. 00:27:56
Kiril Hinkov


Свободата

"Свободата, това е да можеш да не виждаш, когато не искаш да виждаш, да не чуваш, когато не искаш да чуваш, да не усещаш, когато не искаш да усещаш, да не вкусваш, когато не искаш да вкусваш, да не помирисваш, когато не искаш да помирисваш, да не мислиш, когато не искаш да мислиш." Гаутама Буда

"Може ли някой да ти даде свободата?" Гаутама Буда

"Затворът, затворникът, пазачът. Това си ти." Идрис Шах

Правила при практиката в дожо
23 Юни 2017 г. 16:10:17
Kiril Hinkov


Правила при практиката в дожо

Помни, при практика на първо място по важност са безопасността и здравето на участниците.

Ако е възможно, ела малко по-рано и помогни за почистването на дожо преди тренироката.

Поздравявай своя сенсей и другите практикуващи в първия възможен момент.

Изпълнявай рицу рей (прав поклон) и за рей (поклон в седнало положение) правилно. Не прегъвай врата или кръста си. Задръж поклона преди да се върнеш в изходна позиция. Дръж гърба си изправен и гледай само напред.

Когато закъснееш, седни в сейза в задния ляв ъгъл с лице към камидза (ритуалната ниша на дожо). Поклони се и изчакай, сенсеят да ти даде указание. Поклони се отново в сейза и започни да изпълняваш указанията му.

Бъди внимателен, слушай внимателно напътствията и отговаряй незабавно. Бъди готов за напътствията на по-напредналите и ги следвай. Не сядай преди тях. Не завършвай поклона си и не мести екипировката си преди тях.

При подреждане заставай винаги отзад или отляво на тези с по висок ранг.

Бъди внимателен към всичко, което се случва около теб. Бойното изкуство е тренировка не само на тялото, но и на ума.

Следи за начинаещите и се грижи за тях.

Винаги стой и сядай правилно, когато си в доджото. Не се влачи и не настъпвай нищо. Не пълзи, за да наместиш позицията си когато си седнал на земята - стани и се премести.

Когато заставаш в сейза, постави първо лявото си коляно. Когато ставаш от сейза, вдигни първо дясното си коляно. Не използвай ръцете си, за да подпомагаш ставането си.

Не сядай по време на практика, освен когато оправяш екипа си.

Всеки път, когато бъдеш помолен да стоиш или седиш и да гледаш, го прави в нормална права или коленичила позиция, тихо, без да се подпираш на стената или да разсейваш другите.

Ако си в сейза и не ти е удобно, позволено е да преминеш в седяща позиция с кръстосани крака. Всякакви други начини за седене са забранени.

Никога не стой с ръце на кръста или скръстени на гърдите ръце.

Придвижвай се бързо от една част на залата към друга.

Не минавай пред сенсея или практикуващи с по висок ранг, когато стоят в сейза.

Отдавай уважение на практикуващите, които си тръгват - особенно на сенсея.

Не носи украшения по време на практика

Използвай оръжията си с уважение. Не ги настъпвай, не ги изпускай, не се подпирай на тях, не ги влачи. Оставяй ги внимателно с пълен контрол над тях.

Не допускай сенсеят да чака, когато е готов за практика.

Когато практикуваш с по-напреднал, благодари му в началото и в края.

Тренирай старателно.

Не се включвай в безсмисленни разговори.

От момента, в който тренировката започне, твоят ум трябва да бъде само в нея и в подобряването на техниката - концентрирай се, прави силен киай, с дух, практикувай здраво. Това е част от етикета. В обратния случай си непочтителен към инструктора и към себе си.

Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй. Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй на стария си партньор преди да се придвижиш към следващия.

Не показвай колко си уморен, без значение на това колко си уморен наистина. Твоята болка си е твоя болка.

Ако си помолен да броиш, брой на какъвто език ти е удобно, нo го прави високо и рязко, с дух.

Не се колебай да питаш старшите ученици и инструктори за помощ преди или след заниманията. Ако времето позволява, учи ката извън заниманията, така че по време на тях инструктора да може да прекарва повече време за коментар на вашата техника, отколкото за това кое движение следва.

Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване. Отработвай всяка техника с пълна сила.

Ако нещо не се получава, не се оплаквай и не викай веднага сенсея на помощ. Опитай се самостоятелно да се справиш с проблема, като гледаш другите ученици. Ако не успееш да решиш проблема със свои сили, потърси помощ.

Не се състезавай и не мери силите си с другите ученици, ако това не е част от зададеното упражнение.  

Никога не напускай татамито без да си уведомил сенсея за това.

При каквато и да е травма или проблем, незабавно докладвай на сенсея.

Плащай навреме таксите за практикуване. Ако имаш някакъв проблем, просто поговори с човека, който отговаря за събирането на парите.

Карате и кобудо
19 Юни 2017 г. 00:45:21
Kiril Hinkov


Карате и кобудо


Окинавско кобудо, Рюкю Кобуджуцу или само кобудо.
Кобудо - японски термин, който може да бъде преведен като „старите бойни начини (пътища)”. На запад най-често се използва, когато се отнася до класическите оръжейни традиции на остров Окинава, архипелаг Рюкю.

Всички стари окинавски майстори са практикували едновременно работа с оръжие и с празни ръце. Движенията от кобудо са почти идентични с тези от карате. Но тренировката с оръжия значително увеличава силата и ефективността на техниките с празни ръце, като научава боеца на специфичните качества на всяко оръжие и нуждата да се променят стойките и движенията в зависимост от използването на оръжието.

Тайно са се практикували и техники с кен, катана, тачи и уакидзаши, както и с други разновидности на мечове, саби и хладно оръжие. Всички те са били забранени за всеки окинавец след завземането на остров Окинава от клана Сацума.

  

Тонфа, тункуа.



1. ZENTO - Front Head – Предна глава
2. E / NIGIRI - Handle / Grip – Дръжка
3. EGASHIRA - Handle Head – Глава на дръжката
4. MONOUCHI ZOKO – Bottom – Долна страна
5. JOMEN – Top – Горна страна
6. SOKUMEN – Side - Страна
7. KOTO - Rear Head – Задна глава
8. MONOUCHI - Main Body – Главно тяло

Работата с тонфа дава сила на предмишниците и учи на чувството за силна защита, за мощ. Силен захват, мълниеносни и тежки удари с обратната страна на юмрука, мощни блокове. Силно киме (фокус). Тонфа е най-подходящото оръжие за тренировка, подпомагаща изграждане на основите в карате.

 

Сай

1. TSUKAGASHIRA – Butt End – Край на дръжката
2. TSUKA – Grip – Дръжка
3. MOTO – Wing Base – Основа на крилата
4. YOKU – Wing – Крило
5. TSUME –  Wing Tip – Връх на крилото
6. MONOUCHI – Shaft – Ствол, тяло
7. SAKI – Tip – Острие

Работата със сай дава усещането за ненадейна пробивност и острота. Саят изисква бърза маневреност, учи на възможностите за улавяне на противника или неговото оръжие, ползва се и за мятане. В различните си форми сай (нунти, джутте) е бил ползван като полицейско оръжие, полезно средство при разпръсване на тълпа, охрана на хора в тълпа или залавяне на престъпници. Успешната работа със сай срещу други оръжия изисква голяма физическа сила, бързина и смелост. Смята се, че преди или по време на започването на практиката със сай, трябва да се започне и работа с традиционни окинавски уреди за засилване на тялото – саши (гири), чиши (дръжка с голяма тежест в единия край), големи делви, тренировката, с които засилва хвата. 

 

Нунчаку.

 
1. HIMO – Rope – Въже
2. KONTO – Top – Връх
3. ANA – Hole – Дупка за въжето
4. JOKON BU – Upper Area – Горна част
5. CHUKON BU – Middle Area – Средна част
6. KIKON BU – Lower Area – Долна част
7. KONTEI – Bottom – Долен край.

Тренировката с нунчаку дава опит в ползването на гъвкави оръжия. Усъвършенстването води до възможност за развиване на страхотна центробежна сила.

 

Сурунчин.


Въже с тежести (остриета) накрая или гъвкаво многосекционно оръжие с тежести накрая.

Заедно с нанчуку, сурунчин ни учи да ползваме инерцията и ускорението. Учат се възможности за самоотбрана с всякакви гъвкави предмети - кърпа, колан, въже, маркуч. Работата с краката се разнообразява много.

Шишин бо (кобутан) - 15 - 25 см. дървена ръкохватка.
Танбо (къса пръчка, палка) - 40 - 60 см.
Ханбо – палка – 90 см.
Дават възможност да се изучат базовите траектории на сеченето и удрянето с единично оръжие, а удвояването на пръчките въвежда в усещането за това, че оръжието е част от нас. Няма значение в коя ръка, няма значение колко дълго. Тялото и оръжието трябва да са едно.

 

Кама - коса.


1. SOKO – Bottom – Долен край.
2. NIGIRI – Grip – Дръжка.
3. HA – Edge – Острие.
4. KISSAKI – Tip – Връх на острието.
5. MUNE – Spine – Тъпа част на острието – гръб.
6. KASHIRA – Head – Глава на дръжката.
7. HIMO – Rope – Въже.

Най-страшното оръжие на окинавското кобудо. Единственото, което има острие. Влизането в бой с кама в ръка може да означава едно единствено нещо - бърза, брутална и безпощадна схватка. Смърт.

Сложете му верига или въже и тежест на другия край на веригата и получаваме кусари-гама. Сурунчин с коса накрая.

Дълги оръжия.
Бо (рокушаку бо) - тояга, дълга 6 стъпки, 180 см.
Йоншаку бо (джо) - тояга, дълга 130 см.
Нунтибо - дълга тояга с особено острие, подобно на сай с едно обратно крило. Нещо между пика и копие. Но без режеща част.
Весло (eку) – еku.
Мотика (кууа) – kuwa.
Щит и пика (тимбей и рочин) – timbei and rochin. 

Всички, описани досега оръжия се изучават грижливо - базови удари и защити, куми и ката. По този начин почти не остава предмет от ежедневието, който да не може да се приспособи и използва за оръжие.

Известно е, че в традицията на Сокон Мацумура, от който произлиза шотокан, всички кати са се играели и с игли за коса в ръка. По онова време дългата коса е била често срещана, и при мъжете и при жените, и иглите са били задължителен атрибут за добрата форма на прическата.  

Женската самоотбрана
19 Юни 2017 г. 00:44:24
Kiril Hinkov


Женската самоотбрана

„Знанието е сила. За какво ти е ненужно знание?”
Карлос Кастанеда

"Който е предупреден, е въоръжен."
Рафаело Сабатини

Откъси от „Момичета не се предавайте” на Съни Граф:

Самоотбрана не означава, че ...
... трябва да усвояваш сложни бойни техники.
... трябва да се заключиш у дома и да отбягваш самотни паркове.
... трябва да спазваш цял куп правила, започващи с „ти не бива”.

Самоотбрана означава по-скоро, че ти ...
... трябва да усвоиш определени методи на поведение, с които да умееш да създаваш респект у другите хора.
... трябва да премахнеш своята ранимост и заедно с това да изградиш самочувствие, самоувереност, решителност.
... трябва да умееш да излъчваш сила.
... трябва да познаваш различните методи за защита, за да можеш при изненадващо нападение да действаш бързо, без да изпадаш в паника.
... трябва предварително да обмислиш кои ситуации биха могли да станат опасни и как може да действаш в тях.
... трябва да знаеш към кого би могла да се обърнеш за помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.
                             

Факти за женската самоотбрана, събрани в Интернет:

- Съпротивата е ефективна: тя може да намали шанса за изнасилване със 70-80%.
- 81% от жените, които са побегнали, са избегнали изнасилването.
- 68% от жените, които са използвали физическа сила, са избегнали изнасилването.
- 63% от жените, които са се съпротивлявали и са крещели, са избегнали изнасилването.
- Физическата съпротива е свързана повече с избягване и отблъскване, отколкото с причиняване на физическа вреда.
- Колкото повече стратегии използва жената, толкова по-успешна е тя в самоотбраната.
- Колкото по-подозрителна е жената, и колкото по-рано отговори на ситуацията, толкова по-вероятно е да бъде успешна в самоотбраната.
- Несъпротивлението, молбите и увещаванията увеличават вероятността от изнасилване и/или физическо малтретиране.
- Изучаването на самоотбрана е свързано с избягването и отблъскването на опити за изнасилване и малтретиране.

*** *** *** ***

15% от канадските жени живеят при насилствени семейни отношения.

Една четвърт от канадките са били малтретирани от съпруг или партньор, с когото са съжителствували на семейни начала:
- 63% от тях са били малтретирани повече от един път.
- 32% съобщават за повече от 11 инцидента на малтретиране.
- 34% от тях казват, че са почувствали, че животът им е в опасност.
- 87% от канадските жени съобщават, че са подлагани на сексуален тормоз:
- 51% от тях са познавали мъжете отпреди това.
- 39% от всички канадки съобщават за сексуален тормоз през последните 12 месеца.
- 16% от канадските жени съобщават за малтретиране от гадже или мъж, който ги е поканил на среща.

Изследване в американски колежи показва, че:

- 1 от всеки 4 жени е била жертва на опит за изнасилване.
- 84% от нападателите са били познати на жените, а 57% от опитите, са станали при предварително уредена среща.
- 1 от всеки 12 мъже - колежани е извършвал актове, които се определят от закона като опити за изнасилване.

При нападения на мъже над жени, които не са им съпруги:
- 1% са използвали пистолет.
- 3% са използвали остри предмети от рода на ножове.
- 2% са използвали други оръжия.

При нападения на съпрузи над съпругите им:
- 44% са използвали оръжие.
- 16% са използвали пистолет или нож.

Според статистика, правена в Австралия:
- Най-често нападани със сексуална цел са момичета между 15 и 19 години.
- Най-честите нападения с цел сексуално насилие са 1) У дома; 2) Вътре или в близост с обществени сгради; 3) На работното място.
- Процентът на жените преживели сексуално насилие и познавали от по-рано насилника си е между 65 и 75%.
- Статистиките показват, че липсата на съпротива с нищо не увеличава шанса за спасение от изнасилване или физическо малтретиране.
- Обикновено бягането или опитът за побягване са били най-ефективната, но най-рядко опитвана стратегия.
- Колкото повече комбинирани тактики, включващи силна физическа агресия и вербална съпротива са били използвани, толкова по-вероятно е да бъде избегнато изнасилване.
- Най-често използваната тактика – говоренето, е била неефективна.
- Всички жени, които не са се съпротивлявали, са били изнасилени. Обикновено след това тези жени страдат от чувство за вина. Някои от жертвите са малтретирани физически, въпреки че не са се съпротивлявали.
- Жените, които са действали незабавно, агресивно и енергично са били най-ефективни при отбраната. Процентно такова поведение намалява два пъти броя на изнасилванията в сравнение с жените, които не оказват никаква съпротива.

*** *** *** *** *** ***

Всъщност това, което искам да кажа е: „Не позволявайте да ви малтретират! Никога! Никой! По никакъв начин!  А  ако все пак се случи, потърсете помощ  .... и не ги оставяйте да го правят пак и с други."

Август 2017

 ПВСЧПСН
31 1

2017-08-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2

2017-08-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2017-08-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4 5

2017-08-05

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

6
327

2017-08-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2017-08-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9

2017-08-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2017-08-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11 12

2017-08-12

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

13

2017-08-13

18:00 Сейтай практика с Оливие в БЧК базата на с. Горни Лозен до София

3314

2017-08-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2017-08-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16

2017-08-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2017-08-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18 19

2017-08-19

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

20
3421

2017-08-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2017-08-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23

2017-08-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2017-08-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2017-08-25

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

26

2017-08-26

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

27
3528

2017-08-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

29

2017-08-29

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

30

2017-08-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

31

2017-08-31

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Практика при ходене - кинхин
08 Юли 2016 г. 10:28:38
Kiril Hinkov


Практика при ходене - кинхин

Свободни извадки от книгата "Дългият път се превръща в радост или медитация при ходене" от Тич Нат Хан

Попитали Буда: „Какво практикувате ти и учениците ти?”
И той отговорил: „Ние седим, ние ходим и ние ядем.”
- Но как така? Всеки седи, ходи и яде?!
Тогава Буда казал: „Когато седим, ние знаем, че седим. Когато ходим, ние знаем, че ходим. Когато ядем, ние знаем, че ядем.”
През по-голямата част от времето ние сме загубени в миналото или отнесени надалеч в бъдещето. Когато сме съзнателни, дълбоко чувстващи настоящия момент, разбирането ни за това, което се случва, се задълбочава и ние се изпълваме с приемане, радост, мир и любов.

Много хора са взели изпитите си и са купили къщи и коли, но все още са нещастни. Това, което е най-важно, е да намерим мир и да го споделим с другите. За да имаш мир, можеш да започнеш, като ходиш с мир. Всичко зависи от твоите стъпки.

Ходим бавно и отпуснато, с лека усмивка на устните. Чувстваме се спокойни и стъпките ни са стъпки на най-сигурния човек на земята. Всичките ни мъки и безпокойства изчезват. Мир и радост изпълват сърцата ни.

Когато правиш стъпка, можеш да докоснеш земята по такъв начин, че да се поставиш в сегашния момент. Идваш в тук и сега. Няма нужда да правиш абсолютно никакво усилие. Внезапно си свободен от всички проекти, грижи, безпокойства и очаквания. Присъстваш напълно, напълно жив, докосвайки земята.

Докато практикуваш бавна медитация при ходене, може да опиташ следното: вдишай, направи една стъпка и фокусирай вниманието си върху подметката на единия си крак. Ако не си дошъл напълно, сто процента, в тук и сега, не прави следващата стъпка. Всеки може да постигне това.

В будизма има дума, „апранихита”. Тя означава „който няма желания” или „безцелен”. Идеята е, че не слагаме нищо пред нас, за да тичаме след него. Когато практикуваме медитация при ходене, ние ходим с такъв дух. Просто се радваме на ходенето, без особена цел или предназначение. Ходенето ни не е средство за постигане на резултат. Ние ходим, за да ходим .... Радваме се на всяка стъпка. Вече сме пристигнали.

Ако мислиш, че мирът и щастието са някъде другаде и тичаш след тях, никога няма да ги достигнеш. Само, когато осъзнаеш, че те са налични тук, в сегашния момент, ще можеш да се отпуснеш. Докосни земята дълбоко в сегашния момент и ще докоснеш истинския мир и радостта.  

Усмихвай се като Буда. Докато се бориш, за да отпратиш неволите и тревогите си, усмихвай се. Може да е само наченка на усмивка, но ти я дръж там, на устните си ... Полуусмивката е плод на твоето осъзнаване, че си тук, жив и ходещ. В същото време усмивката подхранва повече мир и радост в теб. Ако се усмихваш, докато практикуващ медитация при ходене, ще правиш стъпките си спокойни и мирни, и ще имаш усещане за дълбока лекота. Усмивката освежава цялото ти същество и засилва практиката ти. Не се бой да се усмихваш.

Усмивката ти доказва, че ти не си подчинен, че имаш върховна власт над себе си, и правиш най-доброто. Събитията ни отнасят и ние губим себе си. Медитация при ходене ни помага да спечелим отново суверенитета си, нашата свобода, като човешки същества. Ние ходим с изящество и достойнство, като императори, или лъвове. Всяка стъпка е живот.

Когато се почувствате раздразнени, несигурни, гневни или нещастни, дълбоко докоснете Земята с ходилата си. Практикувайте медитация при ходене. Земята, нашата майка, е изпълнена с дълбока любов към нас. Когато страдаме, тя ще ни защити, като ни подкрепи с красивите си дървета, треви и цветя. Тя ще ни излекува, а ние ще излекуваме нея. Дали Земята е красива, свежа и зелена, или е безплодна и суха, зависи от начина, по който ходим.    

Главната практика, преподавана от Буда, е била грижливото осъзнаване, включително осъзнаването на дишането: „Вдишвайки, знам, че вдишвам. Издишвайки, знам, че издишвам.”

Докато ходите, практикувайте съзнателно дишане, като броите стъпките си. Обръщайте внимание на всеки дъх и на броя стъпки, които правите на вдишване и на издишване. Дишайте естествено. Не се опитвайте да контролирате дишането. Дайте на вашите дробове толкова време и въздух, от колкото се нуждаят, и просто отбелязвайте, колко стъпки правите, за да се напълнят дробовете ви и колко, за да се изпразнят. Бъдете осъзнати и за двете - дишането и стъпките. Връзката е броенето.

Докато ходите по нагорнище или надолу, броят на стъпките за едно дишане ще се променя. Винаги следвайте нуждите на дробовете си. Не се опитвайте да контролирате дишането или ходенето. Само ги наблюдавайте задълбочено. Вашата полуусмивка ще донесе спокойствие и наслада на стъпките и дишането ви, и ще подкрепи вашето внимание. След половин или един час практика ще откриете, че дишането, стъпките, броенето и усмивката ви се съчетават заедно в чудесно равновесие на осъзнаването.

Ако видите нещо, докато ходите, и искате да го докоснете с осъзнатостта си – синьото небе, хълмовете, дърво, или птица – просто се спрете, но докато го правите, продължете да дишате с пълно съзнание. Можете да задържите жив обекта на съзерцанието си чрез съзнателно дишане. Ако не дишате осъзнато, мисленето ви рано или късно ще се върне назад и навътре, а птицата или дървото ще изчезнат. Винаги бъдете с дишането си. 

*** ***
След като сте практикували няколко дни, опитайте да добавите по една стъпка  към всяко издишване. Например, ако нормалното ви дишане е 2-2 стъпки (две стъпки на вдишване и две на издишване), без да забързвате походката си, удължете издишането си и практикувайте 2-3 стъпки, четири или пет пъти. После се върнете към 2-2 стъпки. 

При нормалното дишане ние никога не издишаме всичкия въздух от дробовете си и там винаги остава още. Като добавите още една стъпка към издишането, вие ще изтласкате навън повече от този застоял въздух. Не прекалявайте. Четири или пет пъти са достатъчни. Повече от това може да ви умори. След като подишате така четири или пет пъти, оставете дишането си да се върне към нормалното. Пет, десет минути по-късно може да повторите процеса. И запомнете, добавяйте стъпка към издишането, а не към вдишването.

След като сте практикували няколко дни повече, вашите бели дробове може да ви кажат: „Ако можем да правим 3-3 стъпки вместо 2-3, това би било чудесно.” Ако съобщението е ясно, опитайте го, но дори и тогава, го направете само четири или пет пъти. След пет, десет минути започнете отново с 2-3 стъпки и после отново направете 3-3 стъпки. След няколко месеца вашите бели дробове ще бъдат по-здрави и кръвта ви ще циркулира по-добре. Начинът ви на дишане ще бъде променен. 

Нашият истински дом е в сегашния момент. Когато дълбоко навлезем в него, нашите съжаления и тъги изчезват, а ние откриваме живота с всичките му чудеса. Вдишвайки, ние си казваме: „Аз пристигнах.” Издишвайки, казваме: „В къщи съм.” Когато правим това, ние преодоляваме разсейването и мирно пребиваваме в сегашния момент, който е единствената ни възможност да бъдем живи.

Щастието не е индивидуално нещо.
Всички наши прадеди и всички бъдещи поколения присъстват в нас. Освобождението не е индивидуално нещо. Докато прадедите ни в нас страдат, ние не можем да бъдем щастливи и ние ще предаваме това страдание на нашите деца и техните деца.
Сега е времето да освободим прадедите ни и бъдещите поколения, като освободим себе си. Ако можем да направим една стъпка свободно и щастливо, докосвайки земята осъзнато, ние можем да направим и сто. Ние правим това за себе си и за всички минали и бъдещи поколения. Всички пристигаме едновременно и намираме мир и щастие заедно.      

Най-добрата практика е безформена. Не ходете толкова бавно, че хората да мислят, че сте странен. Ходете така, че другите дори да не забележат, че практикувате. Ако срещнете някой по пътя си, просто се усмихнете и продължете да ходите. 

Можете да практикувате медитация при ходене между срещите си, докато отивате до колата, слизате по стълбите или ги изкачвате. Където и да ходите, дайте си достатъчно време, за да практикувате. Вместо три минути, дайте си осем или десет. 

Всеки път, когато практикувате медитация при ходене и влагате съзнанието си във всяка стъпка, вие взимате положенито си в свои ръце. Всеки път, когато вдишвате и знаете, че вдишвате, всеки път, когато издишвате и се усмихвате на издишването си, вие сте себе си. Вие сте собствения си господар, вие сте градинарят във вашата градина. Погрижете се добре за градината си, за да можете да помогнете на възлюбления си да се погрижи за неговата. 

Джуджицу
24 Декември 2015 г. 20:33:59
Kiril Hinkov


Джуджицу

Джуджицу (яп.) може да се преведе като „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта” и е общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие. То се появява сред самураите на феодална Япония, като метод за победа над въоръжен противник, облечен в доспехи, без използването на оръжие. Поради неефективността на ударните техники срещу противник, носещ доспехи, най-ефикасни се оказват техники като притискане и задържане на противника, задушаване, ключове на ставите и хвърляния. По тази причина те се развиват изключително задълбочено около основния принцип за използване на силата на опонента срещу самия него, а не на директното противопоставяне.

Съществуват многобройни вариации на изкуството и най-различни подходи в преподаването му. Различните школи (яп. рюха) могат да включат в арсенала си всички техники на противоборство (хвърляния, ключове, задушавания, задържания, притискане и удари на жизненоважни точки, удари, ритници, хапане, щипане и др.). Обикновено програмите им съдържат и работа с нож, въже или верига, различни по дължина палки и тояги, самурайски меч и други традиционни японски оръжия. 

Светият човек от Петър Дънов
03 Октомври 2010 г. 01:16:15
Kiril Hinkov


Светият човек от Петър Дънов

Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирали до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: “Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него и бедни и богати.” Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: “Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето Учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.” Светият човек му казал: “Хубаво, аз ще те замествам!”

Отишъл главатарят в света да прилага Учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техния истински главатар. Първата заповед, която издал, била: “Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А от сега нататък ще хващаме и бедните.” Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни и богати, каквито се паднели. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал: “Ти как забогатя? С правда или с неправда?”. Оказало се, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: “Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.” Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали: “Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой”.

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: “Ти как забогатя, с правда или с неправда?” Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: “Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир.” А на обрания богаташ казал: “Иди в света и гледай, пак да забогатееш, и отново с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега се откупи.”

Третият, когото хванали, бил беден човек: “Ти защо не си забогатял?” – “Трудих се, работих, но все не ми вървеше.” Главатарят наредил: “Набийте го хубаво и го пуснете.” А на човека казал: “Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!” Пуснали бедняка, отървал се само с боя!

Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда!

Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал: “Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.” “Хубаво – казал светият човек, – ела да се учиш при мене.” Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: “Тази работа тук на нас много ни харесва.” Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал до сега. А те му казали: “Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.” Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен.”

Това е една от последните приказки, които Петър Дънов оставя на българите, преди да си замине от този свят през 1944 г. Кой е главатарят на бандата и кой е Светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря?

Исихазъм от Методий Ангелов
11 Октомври 2012 г. 23:21:49
Kiril Hinkov


Исихазъм от Методий Ангелов

Последните години в страната се разпространяват и популяризират медитативните методи за самопознание и самоконтрол на ума от източните религии. Освен това винаги съществува стремеж те да бъдат подкрепяни с исторически доказателства за тяхната ефективност и автентичност, основани на несъмнени авторитети. Тези методи обаче нямат традиционно приложение в България, въпреки че стана модно напоследък да се говори за медитацията като път за постигане на душевен покой, справяне със стреса и за умствено и физическо здраве. Почти нищо, или съвсем малко се знае за съществуването на подобен метод за умствено очистване и самоконтрол в християнството. Ето защо считаме за необходимо да направим един кратък исторически обзор на неговата поява и развитие, както и приложението му от авторитетни лица в православното християнство.

В християнската аскетика методът за умствено вглъбяване, безмълвие и самоконтрол е известен под различни наименования: “умствено дело” /умное делание/, “сърдечно дело” /сердечное делание/, “сърдечно съзерцание”, умствено съзерцание”, “пазене на ума” и “пазене на сърцето” /сердечное хранение/, “сърдечно трезвение”, или само “трезвение” /трезвение в смисъл на будност, трезвеност, въздържаност/. Също се използват “сърдечно внимание”, “умствено безмълвие”, само “безмълвие”, “сърдечна молитва”, “умствена молитва”, “непрестанна молитва” и други. Всички тези наименования отразяват различни страни на метода, но по същество се отнасят за едно и също нещо. Те посочват или изразяват връзката на метода с ума, сърцето, насочеността на вниманието, характера на умствената дейност или спецификата на молитвата. Незапознатите с тази особеност изследователи могат да се подведат от това разнообразие и затова трябва да го имат предвид. Поради факта, че мълчанието като духовна практика е най-впечатляващата външна проява на метода, а умствената чистота и безмълвието – идеал, практикуващите го през 13-14 век и след това били наричани исихасти /от гр. исихия – мир, покой, безмълвие/. Оттам и цялото направление на съзерцателното монашество в Православието, добило популярност и разпространение по това време, носи името “исихазъм”.

За по-голяма яснота ние въведохме наименованието: “метод за вглъбяване и умствен самоконтрол”, подчертавайки така неговата същност и насоченост.
Изворите за проучване и изследване на метода са предимно от патристичната и житийна литература. Освен това сме провели проучвания чрез беседи с някои практикуващи метода, както и на основата на известен личен опит в тази област.
Първите писмени сведения за учението и метода за умствен самоконтрол и безмълвие са от 4-ти и 5-ти век сл. Хр.  в трудовете на писателите-аскети. Но описвайки метода, някои от християнските писатели се основават на съществуването на една много по-древна традиция, устно предавана от учител на ученик. Във времето на гоненията през първите три века ние не откриваме писмени указания за неговото прилагане. Вероятно това се дължи на специфичния начин на преподаване на метода устно и чрез лична връзка между учител и ученик в затворените християнски общности, както и поради преследванията. Може да се каже, че този метод представлява съществена част от Свещеното предание на Православната църква в областта на самовъзпитанието.

Най-ранни писмени сведения за практикуване на метода откриваме в Лавсаика на еп. Паладий Еленополски /4-ти век/, който  обикалял и издирвал сведения за живота на християнските аскети, като се е срещал с някои от тях. Йоан Касиян описва през 5-ти век подробно живота на аскетите и отшелниците в пустините на Египет и Палестина, където методът е бил широко разпространен и съставя монашески устав. Подробно изложение на метода, макар и в символична форма, е написан също през 5-ти век от Исихий, презвитер Ерусалимски. Някои аспекти на метода се обясняват и в трудовете на Антоний Велики – основател на християнското монашество през 4-ти век. Негов съвременик е Макарий Египетски, също аскет и съзерцател. През 5-ти век се подвизават Евагрий монах, Теодосий Велики, Марк подвижник, Исая отшелник. Загатвания и споменавания на метода срещаме и при редица по-късни автори  - бл. Диадох, Йоан Карпатски, Максим Изповедник, авва Филимон, Филотей Синайски, преподобни Теогност, Исаак Сирин, Йоан Лествичник,  и редица други, живели в периода от 5-ти до 8-ми век. През 10-ти и 11-ти век срещаме по-подробно описание и наставление в метода от Никита Стифат – автор на “психологически глави за очистването на ума”, от Симеон благоговейни и от Симеон Нови Богослов. Последният е плодовит автор на богословски трактати, нравствени слова и религиозна лирика. Предполага се за един трактат от това време, подробно обясняващ психофизичната страна на метода, че е негово дело.

Имаме всичките основания да смятаме, че през 10-ти век в България Иван Рилски е практикувал метода на вглъбяването умствения самоконтрол и безмълвие. Вероятно той е и един от първите, въвел го в нашата страна. Създал е около себе си група от последователи, на които е бил наставник. Кои са нашите основания за това твърдение? Първо – в своя “Завет”  той споменава един от основните елементи на метода – непрестанната молитва, като посочва и формулата й. Второ – съветва учениците си да изучават трудовете и да следват примера на ранно християнските аскети, като посочва конкретни имена – Антоний Велики, Ефрем Сирин и Теодосий Велики, за които се знае, че са практикували метода и са оставили наставления и ученици. Трето – отшелническият живот, който е водил в уединение и мълчание, се практикува от напредналите в тази духовна практика. Въпреки, че в завета си Иван Рилски никъде пряко не дава точно описание на метода, на основата на горепосочените факти имаме пълно основание да смятаме, че той е практикувал метода на умствения самоконтрол и вглъбяване, постигнал е високите степени на безмълвието и е наставлявал ученици, вероятно създавайки школа, която е съществувала известно време след неговата смърт. Според еп. Партений, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски и Йоаким Осоговски – известни аскети и отшелници, живели непосредствено след Иван Рилски и канонизирани от Българската православна църква за светци, са били негови последователи.

С течение на времето, поради устното му разпространяване от учител на ученик и високите морални изисквания, вътрешната съзерцателна същност на метода постепенно се изгубва. Така при масовото си разпространение православното монашество придобива предимно външен, действен характер. Само на отделни места ограничени групички продължават да прилагат метода. Всред миряните той напълно се изгубва.
Постепенно монашеството придобива предимно действен характер – държало се е най-вече на външната добродетелност и изпълнение на Божиите заповеди. Етиката е имала нормативен характер. Чистотата на мислите е била съблюдавана, доколкото се е изисквало за изповедта, но собствените мотиви не са били наблюдавани, нито изследвани. Това не е представлявало нравствено изискване или критерий за нравствена чистота.
През 14 век Григорий Синаит, ревностен търсач на истината и поборник на стремежа към нравствено съвършенство, обикаля различни манастири, скитове и отделни отшелници из Синай, пустините на Египет и Палестина. Научавайки за метода, той издирва практикуващи,  учи се при тях и така наново възстановява същността му и започва да го популяризира. Пристигайки в Света гора Атонска, той остава неразбран и неприет от монасите там. По това време негови ученици стават и редица българи, всред които са Ромил Видински и Теодосий, който по-късно става Търновски патриарх. Благодарение на неговото застъпничество, българският цар Иван Александър подкрепя каузата на Григорий Синаит. Той дарява земи и материални средства за създаването на манастир на българска територия в областта Парория, намираща се на границата между България и Византия. Тук се изгражда духовна школа, в която монасите биват обучавани в приложението на метода. В тази школа ученици освен Теодосий са бъдещият константинополски патриарх Калист и още редица други монаси от всички части на Балканите и Византия. Така тя се оформя като международен център, спомогнал за разпространението на ученията и метода на исихазма. Тук, в “созополската пустиня”, Григорий Синаит пише своите прочути “Наставления за безмълвстващите”. В България започва силно разпространение и развитие на този начин на живот – доказателство за разцвета на съзерцателното монашество през 14-ти век  днес са скалните манастири край с. Иваново и р. Русенски Лом, Аладжа манастир край Варна, Килифаревската школа, основана от патриарх Теодосий Търновски – ученика на Григорий Синаит. Тук се обучават Евтимий, ученик на Теодосий и след него патриарх Търновски, Григорий Цамблак и българинът Киприан, който по-късно става Киевски и Московски митрополит и разпространява метода там. След Теодосий в школата, ръководена от Евтимий, се подготвят книжовници и опитни практици, които разпространяват учението за умствения самоконтрол и в другите страни на Балканите и Русия. В по-късните години от живота си Синаит бива признат и приет и от монасите на Света гора, където методът наново се разпространява и съхранява през вековете.

България има сериозен принос в запазването и разпространението на този метод основно в две направления – подкрепя дейността на Григорий Синаит от една страна и подготвя книжовници и духовни наставници с практически опит, които разпространяват учението всред другите православни народи – предимно в Румъния и Русия.
Най-широко разпространение, вследствие на делото на Григорий Синаит и неговите ученици, исихазмът получава между 13 и 15 век във Византия и на Балканите. По времето на крал Стефан Душан той се разпространява широко и сред монасите в Сърбия. Наименованието “исихазъм” става израз не само на практиката на метода за вглъбяване и умствен самоконтрол, но и на цялостния начин на живот, начин на мислене и мироглед. През 14-ти век исихазмът вече се оформя като самостоятелно учение и доктрина, съдържаща в себе си метафизични, философски и педагогически възгледи и страни. Благодарение на активната книжовна и апологетична дейност на солунския епископ Григорий Палама, исихазмът е признат от Православната църква като учение. Неговото учение за неръкотворните или нетварните /невеществени, нематериални/ божествени енергии е прието и влиза в догматическото учение на Православната църква като официална доктрина. На свиканите църковни събори в Константинопол Палама оборва своите опоненти Варлаам и Акиндин. Вероятно малцина знаят, че българите спасяват от робство Григорий Палама, като го откупуват от турски плен.

Мюсюлманското нашествие на Балканите слага край на този разцвет и през следващите векове главно в Света гора Атонска и в Русия остават единствените по-големи центрове, където методът се практикува и преподава. В Гърция, България и в другите православни страни постепенно по-големите манастири и духовните школи биват разбити и монасите, подръжници на този начин на живот, се отправят към Света гора, където намират убежище. През 18-ти век известен книжовник и опитен духовен наставник в учението и метода за умствения самоконтрол е Паисий Величковски. Той пребивава в Хилендарския манастир на Света гора по същото време, когато там е бил послушник и българинът Паисий, който по-късно написва “История славяноболгарская”. Имаме основание да смятаме, че Паисий Хилендарски в годините на своето послушание е бил обучаван, или най-малкото е бил запознат с метода на умствения самоконтрол. Според нас фактът, че Величковски избира именно Хилендарския манастир, достатъчно красноречиво говори в подкрепа на твърдението, че той е намерил разбиране и подкрепа от манастирското братство и от игумена Лаврентий – кръвен брат на Паисий Хилендарски. По-късно Величковски заминава за Молдова, където създава школа и развива усилена книжовна дейност. Мнозина автори смятат, че неговата активна дейност подготвя основите на руското религиозно възраждане през 19-ти век. През 18-ти век на Света гора с активна книжовна и просветителска дейност всред монасите и като опитен наставник се проявява и гръцкият монах Никодим Светогорец. Той, заедно с Макарий Коринтски съставят сборника “Добротолюбие” в два тома [3, т. 5, с. 528], съдържащ основните съчинения на християнската аскетика и най-вече тези, които се отнасят до учението и практиката на вглъбяването, умствения самоконтрол и безмълвие. През 1782 година сборника излиза в два тома на гръцки език. Няколко години по-късно Паисий Величковски го превежда и издава и на славянски език. По-късно “Добротолюбие” оказва силно възраждащо влияние на духовния живот в редица православни страни.

В Русия през 15-ти и 16-ти век се подвизава и разпространява метода Нил Сорски, който написва ръководство за подвижници, в което систематизирано излага основите му. Той е считан за основател на скитския живот в Русия. По-късно големи центрове и духовни школи се създават в Оптинската пустиня, Троицко-Сергиевската лавра, Киевопечорската лавра, Валаамският манастир и други. В целият православен свят остават известни имената на Сергий Радонежки, Тихон Задонски, Серафим Саровски. Във втората половина на 19-ти и началото на двадесети век  еп. Теофан Затворник се проявява като голям практик, книжовник и религиозен педагог, автор на много трудове в тази област. Неговият принос за религиозния подем в Русия през 19-ти век е съществен. Сам практикувайки метода на съзерцателната молитва и умствения самоконтрол, той се затваря доброволно в мълчание и уединение години наред в килия /откъдето произлиза и прозвището Затворник/, и от там с писма ръководи и наставлява духовния живот на редица монашески и църковни братства и миряни. Благодарение на неговата интензивна преводаческа и редакторска дейност “Добротолюбие” бива преведен на руски език и излиза като разширено и допълнено с нови текстове издание в пет тома през 1877 година.. Отдавайки специално внимание на съзерцателния метод за умствен самоконтрол и безмълвие, еп. Теофан отделя целия пети том за подбрани трудове на аскети и съзерцатели, писали в тази област. По същото време с активна пастирска дейност се занимава и отец Йоан Кронщадски – също практикуващ метода. Идването на комунистическият режим на власт, терорът и насилието срещу църквите в Русия прекъсва религиозния разцвет. Като последен отблясък е издаденият през тридесетте години на 20-ти век от Валаамския манастир  сборник “Об молитве Иисусовой”, в който старците – наставници от манастира, предвид погромите и дори физическото унищожение на по-изявените духовници, си поставят за цел да съхранят и запазят за бъдещите поколения учението за умственият самоконтрол и непрестанната молитва. Те събират беседи и наставления от опитни в практиката духовници, както и основните трудове в тази област от патристичната литература и ги издават в сборник с посоченото по-горе наименование. След 1990 година еп. Теофан Затворник и отец Йоан Кронщадски са канонизирани от Руската православна църква за светци.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век в Гърция като опитен религиозен педагог и наставник в метода на умствения себеконтрол се проявава Нектарий Егински, който също е канонизиран от Гръцката православна църква за светец. През двадесети век на Света гора Атонска продължават да съществуват монаси и наставници, прилагащи метода за вглъбяване и умствен самоконтрол и живеещи съответния начин на живот. През 1946-1947 година биват преведени на румънски език от известния богослов и наставник отец Станое и излизат четири тома на “Добротолюбие”. Оформилият се около него кръг от млади богослови и епископи, живеещи в духа на наставленията на “Добротолюбие”,  допринася много за духовния подем в Румъния, който се забелязва през двадесети век. Влиянието на сборника се разпростира не само върху монашеството, но и върху живота на Църквата като цяло.

Преводи на “Добротолюбие” излизат и на английски език в началото на петдесетте години на двадесети век, а малко по-късно се появяват преводи и на френски, немски, италиански, испански и финландски. Така ученията за вглъбяването, умствения самоконтрол, безмълвието и нравствената чистота на християнските аскети и в частност на тези от Православието, стават достъпни за международната общност.
Какво е състоянието днес в нашата страна? В България този метод се прилага в Княжевския девически манастир край София и от някои миряни от кръга от вярващи около него. Практикуван е от руският архиепископ в България Серафим /Соболев/, от него е предаден на архимандрит Серафим, а той от своя страна на някои свои ученици. Практикуван е и от макариополски епископ Николай, от архим. Климент Рилец, схимонах Серафим /йером. Давид/, еп. Иларион и от други монаси и някои светски лица. Методът днес се прилага от много ограничен кръг от вярващи и не е познат всред широките кръгове на свещениците и миряните, въпреки излезлите напоследък книги, които го описват. Знаят се само отделни елементи от външната страна, но в дълбочина учението за помислите и ума остава непознато.

Методий Ангелов

Ритници – кери уадза
20 Май 2016 г. 17:35:33
Kiril Hinkov


Ритници – кери уадза

Ритниците са важна част от арсенала на карате. Тренировката им трябва да започне от самото начало на практиката.

Най-важното нещо при ритниците е постигането на идеален баланс, точност и сила. Това става чрез бавно овладяване на правилната постановка на ритниците и постепенно увеличаване на скоростта.

Упражненията се започват от един крак. Коляното на вдигнатия крак е свито, бедрото е вдигнато високо на повече от  90° спрямо тялото, ходилото е в контра-шпиц, петата прибрана над коляното на опорния крак (хики аши, заредено, изтеглено назад ходило).

Старите майстори казват, че трябва да се научим да оставаме в тази позиция напълно неподвижно, ако трябва с часове. Най-добрата проверка е, да запалим свещ зад гърба си и да гледаме сянката си. Когато успеем да я направим напълно неподвижна след всеки ритник, това означава, че приближаваме доброто овладяване на дадения ритник. 

МАЕ ГЕРИ – ритник напред.

1. От положението, което описах, се нанася камшичен ритник напред, в корема на въображаем противник, висок, колкото нас. Опорният крак е леко сгънат, насочен напред и не се мести по време на ритника. Петата му не се отлепва от земята.

Ритащият крак не се изпъва докрай и веднага се прибира в изходното положение (хики аши). Коляното му в никакъв случай не пада под хоризонтала. Движението тръгва от таза, който бута напред, после се задвижват мускулите на бедрата и най-накрая се разгъва колянната става. Прибирането на крака е максимално бързо. В практикуващия трябва да се създава усещането, че връщането на крака е по-бързо от разгъването му.

Ръцете са или от двете страни, все едно държат две пълни с вода кофи, или в гард (камае).

В началото мае гери се тренира в серии от по десет ритника след всяка, от които, се сменя крака. Някои преподаватели увеличават бройката на ритниците с по-слабия крак, спрямо бройката на ритниците с по-силния.

Постепенно се преминава към ритане на два, три или повече ритника при всяка команда в серии от десет команди и смяна на краката.

2. От изходното положение (хики аши) съвсем бавно изпъваме крака напред. Първо бута тазът, после се включват мускулите на бедрата, коляното се разгъва, глезенът се изпъва, пръстите се сгъват нагоре, за да се нанесе удар с възглавничките под тях (коши). Кракът е изпънат докрай. Практикуващият стои в това положение с изпънат крак, колкото е възможно по-дълго. Ако е възможно, напълно неподвижен (помните ли сянката?). Когато вече не може да продължи, отново съвсем бавно прибира крака в изходно положение. Повтаря упражнението с другия крак.

Майсторите казват, че с това упражнение след време краката стават като ръце. Важното е да не се бърза, а да се практикува постоянно. Много постепенно да се увеличава височината и времето. Вниманието да се фокусира в крайната точка на крака, в частта, с която удряме.

3. От изходното положение много бавно крака се изпъва нагоре като за високо мае гери, прави кръг надолу и се връща в изходно положение. Правят се десет кръга. Упражнението се повтаря с другия крак. Първият крак се изпъва надолу, като за ниско мае гери, прави кръг нагоре и се връща в изходно положение. Правят се по десет кръга с всеки крак.

С напредването на практиката бройките се увеличават, а скоростта се намалява.

Тези три различни начина на тренировка (силен ритник, бавен ритник с максимално задържане при опънат крак и кръгове, описвани в равнишната на ритника) се прилагат към всички останали ритници. При страничния ритник (йоко гери) и задния ритник (уширо гери) почти няма разлика.

Особеност има в практикуването на кръгообразния ритник. При него изходното положение (хики аши) се заменя от друго.

МАВАШИ ГЕРИ – гръгообразен, дъговиден ритник.

Бедрото е вдигнато настрани на повече от  90° спрямо тялото, коляното сочи под 45° назад, ходилото е в контра-шпиц, петата е опряна до големия седалищен мускул. Движението се започва със завъртане на таза напред, кракът върви по дъгова траектория, прави широка дъга, която тръгва навън нагоре и после надолу в целта. Възглавничките на краката трябва да ударят целта при максимална бързина под ъгъл от 90°.

Упражнението с описване на кръгове се заменя с друго. Въртене около централната ос на тялото и изпълнение на четири ритника в четирите основни посоки. Ако ритаме с десния крак, ритаме напред, тялото ни се завърта наляво, кракът застава в изходно положение като сочи в предишната посока на тялото ни. Така се практикуват множество въртения с бавно изпъване на крака или с бързи, силни ритници.

... ... ... ... ...

Теорията казва, че има два основни начина за нанасяне на удар с крак: камшичен (snap kick) и проникващ (thrusting kick).

Проникващият ритник от своя страна може да бъде режещ (cutting kick) или тъпчeщ (stamping kick). С тези думи майсторите по карате искат да предадат усещането за начина, по който силата се предава в мишената. Разграничаването и тренирането на отделните начини за нанасяне на ритници води до способност за нанасяне на бърз ритник с голяма взривна сила и разрушителна мощ.

Мае гери:
http://www.youtube.com/watch?v=1baeb7YAJv4

Маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=76MgBFVGjiE
http://www.youtube.com/watch?v=3QUZ7DuGAbQ
http://www.youtube.com/watch?v=mAamkmc4idw
http://www.youtube.com/watch?v=RjQTLtL2c2E

Йоко гери:
http://www.youtube.com/watch?v=rnCqWOq0yqY

Ура маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=4JsTx5V5ZzY

Уширо гери:
http://www.youtube.com/watch?v=2XF6xb0Vjt0

Семейна школа КЬОКУТЕН - Игри за деца и възрастни (от 6 месеца до 103 години)
10 Юни 2015 г. 19:34:15
Kiril Hinkov


Семейна школа КЬОКУТЕН - Игри за деца и възрастни (от 6 месеца до 103 години)

Семейна школа КЬОКУТЕН предлага движение и раздвижване за вас и вашето семейство. Заниманията  се представят забавно под формата на взаимни упражнения и игри.  Ако се чувствате обездвижени, затворени в къщи и смятате, че имате нужда от движение и раздвижване, елате при нас заедно и опитайте нашите упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото. Те са подходящи за хора от всякаква възраст и във всякакво здравословно състояние. 

Запознайте се с други хора. Освободете се от натрупаното в застой напрежение,  научете се да подпомагате двигателните си проблеми и тези на вашите близки. Научете се да разбирате движенията на вашето тяло, настройте ги в хармония. Събудете отново двигателната си култура.

Движете се с удоволствие! 

Време: вторник и четвъртък:

10:00 - 11:30 часа – Индивидуални занимания за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа. (с предварително записване)

11:30 - 13:00 часа – Групови занимания и упражнения.

Място:
София, ул. Пимен Зографски №3
Зала по айкидо / първия етаж дясно.
(Център по борба и вдигане на тежести до бейзболното игрище, Дианабад,)

Намалена промоционална цена:
Месечна такса:  25 лева/ 8 посещения (1 родител + дете/деца).

Деца без родител не се допускат!!

Участието на родител без деца е напълно приемливо.  

За повече информация: моб. 0882 7447 83, office@kyokuten.net

Цуба - гард за японски меч (катана)
Цуба - гард за японски меч (катана)
Снимка: Интернет

Бойното изкуство - Будо

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства. Бу означава „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

В бойните изкуства се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Смело сърце
Смело сърце
Снимка: Internet

Един

На всеки сто човека, участващи в битка, осемдесет са само мишени, десет въобще не трябва да бъдат там, девет са истинските бойци и ние сме щастливи да ги имаме, защото те правят битката. Но единият, единият е Войн, и той ще върне останалите обратно.

Хераклит, 500 г. пр. Хр.