Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците
25 Август 2017 г. 18:00:00

Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

Център на БЧК в с. Горни Лозен, край София: http://www.redcross.bg/school_bases/lozen.html


25 август – 28 август – първа среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците в групата.


За повече информация: 0882744783, Кирил

Последни статии

Сенсей
15 Юли 2017 г. 01:41:53
Kiril Hinkov


Сенсей

Копирано от блога на Самурай:
http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=27699&st=45

“Основното различие между японските кендоки и чужденците, според Kazutoshi сенсей, е не в техниката, а в отношението. Когато играе с корейци например, сенсей чувства, че те имат добра техника и могат да удрят бързо, но това ги кара да чустват себе си значими и важни. При тях липсва атмосферата на ученик. Тъй като имат добра техника, те смятат, че са силни и знаят достатъчно. В такъв случай сенсей се "затваря" и не им разрешава да направят нищо. Обикновено е обратно - сенсей играе така, както е най-добре за ученика. Стреми се да го накара да удари хубав удар и играе така, че да го предизвика. Даже човек да няма толкова добра техника, но играе с всичка сила и хвърля тялото си в атаката без да мисли за това, че може да бъде ударен, сенсей чувства, че той има истинско желание да учи. Затова му отговаря, стараейки се да създаде възможно най-благоприятна за него ситуация. В случая с корейците обаче, надменното им отношение кара сенсeите да се държат по друг начин и така те сами спъват развитието си и не могат да израстнат.”

Tsuchida сенсей задава въпрос на Kazutoshi сенсей: "Много хора искат да участват в шиай (състезателни схватки), въпреки че са още начинаещи. Това добре ли е? Добър път ли е?"

Kazutoshi сенсей отговаря: "Не е добре, защото след това тяхното кендо се смалява във всякакъв смисъл. Ударът им е малък, сърцето им е страхливо. Всяко действие, което произлиза от нагласата, че да печелиш е най-важното нещо, само влошава твоето кендо вместо да го подобрява. Но ако можеш да отидеш над това, ако за теб победата и загубата изгубят значение и остане само желанието да учиш и да развиваш своето кендо - тогава всичко, което произлиза от такава нагласа е добро. Ако можеш да мислиш "ще играя шиай като кейко, ще удрям хубав удар", тогава шиай е полезен, кейко е полезно, всичко е полезно. Но първо създай такъв ум, после участвай в шиай."

 = = =   = = =   = = =   = = =

Думи на Сауада Ханае, преподавателка по нагината:
”Ние можем да разберем кога един ученик се надценява. Ако някой тренира със самовлюбеност, ние ще го видим. Когато някой тренира от сърце, ние също ще го забележим. Ние награждаваме тези, които тренират всеотдайно, като им казваме, че го знаем. Тези, които казват: "Аз тренирах усилено днес. Аз съм добър" не получават награда. Изявата на духа е наша грижа. Веднъж достигнато, това състояние никога не те напуска. Ти трябва да можеш и двете ши и уке - победа и загуба. Само едната част не е достатъчна. Можеш да практикуваш, защото имаш противник. Не можеш да кажеш, че си добър в това преди да овладееш особения вид духовен обмен, печаба – загуба, с противника ти. Ти само си мислиш, че си добър. Аз преподавам, призовавайки духа на учениците ми. Независимо дали ги уча на ката или нещо друго, аз винаги предизвиквам техният дух. Ако те не минат по този път, те никога няма да овладеят истинските неща.”

„Ти мразиш да губиш нали? Но само чрез загубата можеш да разбереш, какво е да победиш. Имаш нужда да загубиш, а след това да изследваш чувствата си. Трябва да осъзнаеш : "Ето това е чувството когато губя". Същото трябва да направиш и когато победиш. Ако не знаеш, какво е чувството, когато победиш и когато загубиш, ти не можеш да спечелиш. Ако не можеш да печелиш, не можеш и да губиш. Това е много важно в бойните изкуства. Хората грешат, като си мислят че някой е победил, защото може да прави една или друга техника. Това е само удряне по някого. Способността да изправиш духа си срещу противниковия дух и да победиш, не е нещо, до което можеш да се докопаш по-рано от десет двадесет години тренировки. Това не е лесно да бъде направено. Това е нещо, което можеш да разбереш след дълги всекидневни тренировки. Преди време имах една ученичка, която беше надменна и аз винаги й бях ядосана. Не я беше грижа за духа на противника й. Тя мислешер че превъзхожда всички и се държеше, сякаш тя единственно знае всичко. Това само показваше, че не го може. Тъй като и ти и противникът ти имате едно и също ниво, не е възможно да правите техниките правилно. Дори и да имате блестяща техника, ако не разбирате духа на противника, вие правите техниката само външно. Когато сте заедно, вие трябва да помагате на партньора си. Ако не помогнете, партньорът ви никога няма да напредне, а ще стои на същото ниво.”

=== === === === ===

„Тези, които удрят, трябва да са много внимателни, а тези, които получават удара, да могат да прощават.”

=== === === === ===

Eдин мениджър ще гони приходи, това е целта му, един треньор ще гони високи спортни резултати, защото това е целта му. Един сенсей възпитава в пътя на меча, защото това е целта му. Ако си в клуб, ръководен от мениджър, ще донесеш приходи на клуба. Ако си в клуб, ръководен от треньор, ще донесеш победи на клуба. В клуб с учител по кендо ще трябва да тренираш редовно без определена цел - тогава сенсеят ще е доволен, защото такъв е пътя на меча.
http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=61

 

Наге уадза - техники за хвърляне
15 Юли 2017 г. 01:37:51
Kiril Hinkov


Наге уадза - техники за хвърляне

Хвърлянията са едни от основите прийоми на хватовите бойно приложни спортове. Те се заучават систематично и последователно, за да могат да бъдат прилагани в най-различни ситуации. Едновременно се заучават и техниките за падане (укеми уадза). Чрез тяхното паралелно развиване се търси постоянен баланс между уменията за защита и атака, между това да прилагаш сила и да я приемаш, между ин и ян.

По традиция двамата партньори при изучаване на техниките се наричат „тори” – този, който дава, и „уке” – този, който приема. Тори бива определян още като хвърлящ, защитаващ се, победител, а уке като атакуващ, противник, победен. В края на техниката или поредицата от техники уке изпълнява укеми.

Всяко хвърляне започва с форма на извеждане от равновесие (кудзуши). В бойното изкуство се разглеждат осем посоки на извеждане – напред, назад, в ляво, в дясно, и по четирите диагонала.

За да бъде изведен противникът от равновесие, трябва проекцията на центъра на тежестта му да се окаже извън площта между краката му, без той да има друга допълнителна опора. При това положение, ако не направи стъпка или не намери нова опора, чиито граници се намират под центъра на тежестта му, той пада.

Кудзуши може да се извърши с бутане или дърпане. Но опитните майстори препоръчват дърпане (теглене) да не се използва при бой, защото то дава сила на противника, която води право към нас. Препоръчва се извеждането да се прави винаги чрез бутане, удар, болка, или сливане с натиска на противника и тласкане в посоката му на движение. Кудзуши в никакъв случай не е продължителен процес, а е нещо мигновено и мимолетно. Моментът на дисбаланс трябва да бъде уловен, за да се спечели победата. От тази гледна точка стягането на мускулатурата и опитите за силово повлияване на противника са напълно погрешни, защото се противопоставят на потока на ситуацията, който трябва да бъде уловен.



Изключително важно е въобще да не се прави опит за хвърляне, ако уке не е изведен от равновесие. Такива опити обикновено водят до прилагане на груба сила и са идеална възможност за контра-атака от страна на противника.

Ако той вече е изведен от равновесие, е време за втората фаза на хвърлянето - цкури (tsukuri – подготовка на хвърлянето). При нея тори заема подходящо положение, от което ще може да хвърли успешно. Това положение обикновено се характеризира с по-нисък център на тежестта от този на уке, стабилно положение на краката или на опорния крак, добър захват или опора върху противника. Когато това стабилно и силно положение бъде постигнато, идва моментът за извършване на самото хвърляне – каке. С мощно, експлозивно движение, тори хвърля уке.

Ако противникът ни има десет единици сила, а ние пет, никога няма да можем да го победим чрез директно противопоставяне. Ако обаче го накараме да застане в положение, от което може да използва само четири от своите десет единици, а ние можем да приложим всичките си пет единици – той ще бъде победен. Това неизгодно за него положение постигаме чрез кудзуши. При цкури заемаме най-добрата позиция от гледна точка на нашата структура и, накрая, при каке, прилагаме превъзхождащата си сила и печелим битката.

«Разделяй и владей».

«Когато те натискат, се извъртай и бутай в посоката на натиска, когато те дърпат - натискай мощно.»

«Удар, сякаш камък удря яйце....»

Трите фази могат и трябва да се възприемат и изучават задълбочено при всяко едно хвърляне, без значение от бойното изкуство или конкретните условия на прилагането. Само успешното приключване на всяка от тях може да доведе до успешно продължение на техниката.   

При стандартната практика, най-важното е уке да бъде хвърлян съобразно класическата форма. По този начин се тренират принципите, но се избягват възможностите за травми. Постепенно с напревването на практикуващите, започва изучаването на вариациите на техниката (хенка). Една от техните цели е да се заучат начини, по които противникът може да бъде обезвреден и елиминиран бързо и неочаквано. Както и усвояване на защитата от тях.

От гледна точка на теорията, борбата е предназначена, да се противопоставя на ударите с крака и ръце. Ключовете, душенията и обездвижванията – да се противопоставят на борбата. А ударите с крака и ръце – да се противопоставят на ключовете, душенията и обездвижванията. За да се прилага ефективно която и да е от тези видове техники, е задължително владеенето и на останалите.

Техниките за хвърляне на Кодокан джудо: http://www.judoinfo.com/gokyo.htm

Наге но Ката на Кодокан Джудо: видео 

Свободата
04 Юли 2017 г. 00:27:56
Kiril Hinkov


Свободата

"Свободата, това е да можеш да не виждаш, когато не искаш да виждаш, да не чуваш, когато не искаш да чуваш, да не усещаш, когато не искаш да усещаш, да не вкусваш, когато не искаш да вкусваш, да не помирисваш, когато не искаш да помирисваш, да не мислиш, когато не искаш да мислиш." Гаутама Буда

"Може ли някой да ти даде свободата?" Гаутама Буда

"Затворът, затворникът, пазачът. Това си ти." Идрис Шах

Правила при практиката в дожо
23 Юни 2017 г. 16:10:17
Kiril Hinkov


Правила при практиката в дожо

Помни, при практика на първо място по важност са безопасността и здравето на участниците.

Ако е възможно, ела малко по-рано и помогни за почистването на дожо преди тренироката.

Поздравявай своя сенсей и другите практикуващи в първия възможен момент.

Изпълнявай рицу рей (прав поклон) и за рей (поклон в седнало положение) правилно. Не прегъвай врата или кръста си. Задръж поклона преди да се върнеш в изходна позиция. Дръж гърба си изправен и гледай само напред.

Когато закъснееш, седни в сейза в задния ляв ъгъл с лице към камидза (ритуалната ниша на дожо). Поклони се и изчакай, сенсеят да ти даде указание. Поклони се отново в сейза и започни да изпълняваш указанията му.

Бъди внимателен, слушай внимателно напътствията и отговаряй незабавно. Бъди готов за напътствията на по-напредналите и ги следвай. Не сядай преди тях. Не завършвай поклона си и не мести екипировката си преди тях.

При подреждане заставай винаги отзад или отляво на тези с по висок ранг.

Бъди внимателен към всичко, което се случва около теб. Бойното изкуство е тренировка не само на тялото, но и на ума.

Следи за начинаещите и се грижи за тях.

Винаги стой и сядай правилно, когато си в доджото. Не се влачи и не настъпвай нищо. Не пълзи, за да наместиш позицията си когато си седнал на земята - стани и се премести.

Когато заставаш в сейза, постави първо лявото си коляно. Когато ставаш от сейза, вдигни първо дясното си коляно. Не използвай ръцете си, за да подпомагаш ставането си.

Не сядай по време на практика, освен когато оправяш екипа си.

Всеки път, когато бъдеш помолен да стоиш или седиш и да гледаш, го прави в нормална права или коленичила позиция, тихо, без да се подпираш на стената или да разсейваш другите.

Ако си в сейза и не ти е удобно, позволено е да преминеш в седяща позиция с кръстосани крака. Всякакви други начини за седене са забранени.

Никога не стой с ръце на кръста или скръстени на гърдите ръце.

Придвижвай се бързо от една част на залата към друга.

Не минавай пред сенсея или практикуващи с по висок ранг, когато стоят в сейза.

Отдавай уважение на практикуващите, които си тръгват - особенно на сенсея.

Не носи украшения по време на практика

Използвай оръжията си с уважение. Не ги настъпвай, не ги изпускай, не се подпирай на тях, не ги влачи. Оставяй ги внимателно с пълен контрол над тях.

Не допускай сенсеят да чака, когато е готов за практика.

Когато практикуваш с по-напреднал, благодари му в началото и в края.

Тренирай старателно.

Не се включвай в безсмисленни разговори.

От момента, в който тренировката започне, твоят ум трябва да бъде само в нея и в подобряването на техниката - концентрирай се, прави силен киай, с дух, практикувай здраво. Това е част от етикета. В обратния случай си непочтителен към инструктора и към себе си.

Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй. Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй на стария си партньор преди да се придвижиш към следващия.

Не показвай колко си уморен, без значение на това колко си уморен наистина. Твоята болка си е твоя болка.

Ако си помолен да броиш, брой на какъвто език ти е удобно, нo го прави високо и рязко, с дух.

Не се колебай да питаш старшите ученици и инструктори за помощ преди или след заниманията. Ако времето позволява, учи ката извън заниманията, така че по време на тях инструктора да може да прекарва повече време за коментар на вашата техника, отколкото за това кое движение следва.

Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване. Отработвай всяка техника с пълна сила.

Ако нещо не се получава, не се оплаквай и не викай веднага сенсея на помощ. Опитай се самостоятелно да се справиш с проблема, като гледаш другите ученици. Ако не успееш да решиш проблема със свои сили, потърси помощ.

Не се състезавай и не мери силите си с другите ученици, ако това не е част от зададеното упражнение.  

Никога не напускай татамито без да си уведомил сенсея за това.

При каквато и да е травма или проблем, незабавно докладвай на сенсея.

Плащай навреме таксите за практикуване. Ако имаш някакъв проблем, просто поговори с човека, който отговаря за събирането на парите.

Карате и кобудо
19 Юни 2017 г. 00:45:21
Kiril Hinkov


Карате и кобудо


Окинавско кобудо, Рюкю Кобуджуцу или само кобудо.
Кобудо - японски термин, който може да бъде преведен като „старите бойни начини (пътища)”. На запад най-често се използва, когато се отнася до класическите оръжейни традиции на остров Окинава, архипелаг Рюкю.

Всички стари окинавски майстори са практикували едновременно работа с оръжие и с празни ръце. Движенията от кобудо са почти идентични с тези от карате. Но тренировката с оръжия значително увеличава силата и ефективността на техниките с празни ръце, като научава боеца на специфичните качества на всяко оръжие и нуждата да се променят стойките и движенията в зависимост от използването на оръжието.

Тайно са се практикували и техники с кен, катана, тачи и уакидзаши, както и с други разновидности на мечове, саби и хладно оръжие. Всички те са били забранени за всеки окинавец след завземането на остров Окинава от клана Сацума.

  

Тонфа, тункуа.



1. ZENTO - Front Head – Предна глава
2. E / NIGIRI - Handle / Grip – Дръжка
3. EGASHIRA - Handle Head – Глава на дръжката
4. MONOUCHI ZOKO – Bottom – Долна страна
5. JOMEN – Top – Горна страна
6. SOKUMEN – Side - Страна
7. KOTO - Rear Head – Задна глава
8. MONOUCHI - Main Body – Главно тяло

Работата с тонфа дава сила на предмишниците и учи на чувството за силна защита, за мощ. Силен захват, мълниеносни и тежки удари с обратната страна на юмрука, мощни блокове. Силно киме (фокус). Тонфа е най-подходящото оръжие за тренировка, подпомагаща изграждане на основите в карате.

 

Сай

1. TSUKAGASHIRA – Butt End – Край на дръжката
2. TSUKA – Grip – Дръжка
3. MOTO – Wing Base – Основа на крилата
4. YOKU – Wing – Крило
5. TSUME –  Wing Tip – Връх на крилото
6. MONOUCHI – Shaft – Ствол, тяло
7. SAKI – Tip – Острие

Работата със сай дава усещането за ненадейна пробивност и острота. Саят изисква бърза маневреност, учи на възможностите за улавяне на противника или неговото оръжие, ползва се и за мятане. В различните си форми сай (нунти, джутте) е бил ползван като полицейско оръжие, полезно средство при разпръсване на тълпа, охрана на хора в тълпа или залавяне на престъпници. Успешната работа със сай срещу други оръжия изисква голяма физическа сила, бързина и смелост. Смята се, че преди или по време на започването на практиката със сай, трябва да се започне и работа с традиционни окинавски уреди за засилване на тялото – саши (гири), чиши (дръжка с голяма тежест в единия край), големи делви, тренировката, с които засилва хвата. 

 

Нунчаку.

 
1. HIMO – Rope – Въже
2. KONTO – Top – Връх
3. ANA – Hole – Дупка за въжето
4. JOKON BU – Upper Area – Горна част
5. CHUKON BU – Middle Area – Средна част
6. KIKON BU – Lower Area – Долна част
7. KONTEI – Bottom – Долен край.

Тренировката с нунчаку дава опит в ползването на гъвкави оръжия. Усъвършенстването води до възможност за развиване на страхотна центробежна сила.

 

Сурунчин.


Въже с тежести (остриета) накрая или гъвкаво многосекционно оръжие с тежести накрая.

Заедно с нанчуку, сурунчин ни учи да ползваме инерцията и ускорението. Учат се възможности за самоотбрана с всякакви гъвкави предмети - кърпа, колан, въже, маркуч. Работата с краката се разнообразява много.

Шишин бо (кобутан) - 15 - 25 см. дървена ръкохватка.
Танбо (къса пръчка, палка) - 40 - 60 см.
Ханбо – палка – 90 см.
Дават възможност да се изучат базовите траектории на сеченето и удрянето с единично оръжие, а удвояването на пръчките въвежда в усещането за това, че оръжието е част от нас. Няма значение в коя ръка, няма значение колко дълго. Тялото и оръжието трябва да са едно.

 

Кама - коса.


1. SOKO – Bottom – Долен край.
2. NIGIRI – Grip – Дръжка.
3. HA – Edge – Острие.
4. KISSAKI – Tip – Връх на острието.
5. MUNE – Spine – Тъпа част на острието – гръб.
6. KASHIRA – Head – Глава на дръжката.
7. HIMO – Rope – Въже.

Най-страшното оръжие на окинавското кобудо. Единственото, което има острие. Влизането в бой с кама в ръка може да означава едно единствено нещо - бърза, брутална и безпощадна схватка. Смърт.

Сложете му верига или въже и тежест на другия край на веригата и получаваме кусари-гама. Сурунчин с коса накрая.

Дълги оръжия.
Бо (рокушаку бо) - тояга, дълга 6 стъпки, 180 см.
Йоншаку бо (джо) - тояга, дълга 130 см.
Нунтибо - дълга тояга с особено острие, подобно на сай с едно обратно крило. Нещо между пика и копие. Но без режеща част.
Весло (eку) – еku.
Мотика (кууа) – kuwa.
Щит и пика (тимбей и рочин) – timbei and rochin. 

Всички, описани досега оръжия се изучават грижливо - базови удари и защити, куми и ката. По този начин почти не остава предмет от ежедневието, който да не може да се приспособи и използва за оръжие.

Известно е, че в традицията на Сокон Мацумура, от който произлиза шотокан, всички кати са се играели и с игли за коса в ръка. По онова време дългата коса е била често срещана, и при мъжете и при жените, и иглите са били задължителен атрибут за добрата форма на прическата.  

Женската самоотбрана
19 Юни 2017 г. 00:44:24
Kiril Hinkov


Женската самоотбрана

„Знанието е сила. За какво ти е ненужно знание?”
Карлос Кастанеда

"Който е предупреден, е въоръжен."
Рафаело Сабатини

Откъси от „Момичета не се предавайте” на Съни Граф:

Самоотбрана не означава, че ...
... трябва да усвояваш сложни бойни техники.
... трябва да се заключиш у дома и да отбягваш самотни паркове.
... трябва да спазваш цял куп правила, започващи с „ти не бива”.

Самоотбрана означава по-скоро, че ти ...
... трябва да усвоиш определени методи на поведение, с които да умееш да създаваш респект у другите хора.
... трябва да премахнеш своята ранимост и заедно с това да изградиш самочувствие, самоувереност, решителност.
... трябва да умееш да излъчваш сила.
... трябва да познаваш различните методи за защита, за да можеш при изненадващо нападение да действаш бързо, без да изпадаш в паника.
... трябва предварително да обмислиш кои ситуации биха могли да станат опасни и как може да действаш в тях.
... трябва да знаеш към кого би могла да се обърнеш за помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.
                             

Факти за женската самоотбрана, събрани в Интернет:

- Съпротивата е ефективна: тя може да намали шанса за изнасилване със 70-80%.
- 81% от жените, които са побегнали, са избегнали изнасилването.
- 68% от жените, които са използвали физическа сила, са избегнали изнасилването.
- 63% от жените, които са се съпротивлявали и са крещели, са избегнали изнасилването.
- Физическата съпротива е свързана повече с избягване и отблъскване, отколкото с причиняване на физическа вреда.
- Колкото повече стратегии използва жената, толкова по-успешна е тя в самоотбраната.
- Колкото по-подозрителна е жената, и колкото по-рано отговори на ситуацията, толкова по-вероятно е да бъде успешна в самоотбраната.
- Несъпротивлението, молбите и увещаванията увеличават вероятността от изнасилване и/или физическо малтретиране.
- Изучаването на самоотбрана е свързано с избягването и отблъскването на опити за изнасилване и малтретиране.

*** *** *** ***

15% от канадските жени живеят при насилствени семейни отношения.

Една четвърт от канадките са били малтретирани от съпруг или партньор, с когото са съжителствували на семейни начала:
- 63% от тях са били малтретирани повече от един път.
- 32% съобщават за повече от 11 инцидента на малтретиране.
- 34% от тях казват, че са почувствали, че животът им е в опасност.
- 87% от канадските жени съобщават, че са подлагани на сексуален тормоз:
- 51% от тях са познавали мъжете отпреди това.
- 39% от всички канадки съобщават за сексуален тормоз през последните 12 месеца.
- 16% от канадските жени съобщават за малтретиране от гадже или мъж, който ги е поканил на среща.

Изследване в американски колежи показва, че:

- 1 от всеки 4 жени е била жертва на опит за изнасилване.
- 84% от нападателите са били познати на жените, а 57% от опитите, са станали при предварително уредена среща.
- 1 от всеки 12 мъже - колежани е извършвал актове, които се определят от закона като опити за изнасилване.

При нападения на мъже над жени, които не са им съпруги:
- 1% са използвали пистолет.
- 3% са използвали остри предмети от рода на ножове.
- 2% са използвали други оръжия.

При нападения на съпрузи над съпругите им:
- 44% са използвали оръжие.
- 16% са използвали пистолет или нож.

Според статистика, правена в Австралия:
- Най-често нападани със сексуална цел са момичета между 15 и 19 години.
- Най-честите нападения с цел сексуално насилие са 1) У дома; 2) Вътре или в близост с обществени сгради; 3) На работното място.
- Процентът на жените преживели сексуално насилие и познавали от по-рано насилника си е между 65 и 75%.
- Статистиките показват, че липсата на съпротива с нищо не увеличава шанса за спасение от изнасилване или физическо малтретиране.
- Обикновено бягането или опитът за побягване са били най-ефективната, но най-рядко опитвана стратегия.
- Колкото повече комбинирани тактики, включващи силна физическа агресия и вербална съпротива са били използвани, толкова по-вероятно е да бъде избегнато изнасилване.
- Най-често използваната тактика – говоренето, е била неефективна.
- Всички жени, които не са се съпротивлявали, са били изнасилени. Обикновено след това тези жени страдат от чувство за вина. Някои от жертвите са малтретирани физически, въпреки че не са се съпротивлявали.
- Жените, които са действали незабавно, агресивно и енергично са били най-ефективни при отбраната. Процентно такова поведение намалява два пъти броя на изнасилванията в сравнение с жените, които не оказват никаква съпротива.

*** *** *** *** *** ***

Всъщност това, което искам да кажа е: „Не позволявайте да ви малтретират! Никога! Никой! По никакъв начин!  А  ако все пак се случи, потърсете помощ  .... и не ги оставяйте да го правят пак и с други."

Август 2017

 ПВСЧПСН
31 1

2017-08-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2

2017-08-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2017-08-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4 5

2017-08-05

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

6
327

2017-08-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2017-08-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9

2017-08-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2017-08-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11 12

2017-08-12

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

13

2017-08-13

18:00 Сейтай практика с Оливие в БЧК базата на с. Горни Лозен до София

3314

2017-08-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2017-08-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16

2017-08-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2017-08-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18 19

2017-08-19

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

20
3421

2017-08-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2017-08-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23

2017-08-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2017-08-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2017-08-25

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

26

2017-08-26

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

27
3528

2017-08-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

29

2017-08-29

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

30

2017-08-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

31

2017-08-31

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Практика при ходене - кинхин
08 Юли 2016 г. 10:28:38
Kiril Hinkov


Практика при ходене - кинхин

Свободни извадки от книгата "Дългият път се превръща в радост или медитация при ходене" от Тич Нат Хан

Попитали Буда: „Какво практикувате ти и учениците ти?”
И той отговорил: „Ние седим, ние ходим и ние ядем.”
- Но как така? Всеки седи, ходи и яде?!
Тогава Буда казал: „Когато седим, ние знаем, че седим. Когато ходим, ние знаем, че ходим. Когато ядем, ние знаем, че ядем.”
През по-голямата част от времето ние сме загубени в миналото или отнесени надалеч в бъдещето. Когато сме съзнателни, дълбоко чувстващи настоящия момент, разбирането ни за това, което се случва, се задълбочава и ние се изпълваме с приемане, радост, мир и любов.

Много хора са взели изпитите си и са купили къщи и коли, но все още са нещастни. Това, което е най-важно, е да намерим мир и да го споделим с другите. За да имаш мир, можеш да започнеш, като ходиш с мир. Всичко зависи от твоите стъпки.

Ходим бавно и отпуснато, с лека усмивка на устните. Чувстваме се спокойни и стъпките ни са стъпки на най-сигурния човек на земята. Всичките ни мъки и безпокойства изчезват. Мир и радост изпълват сърцата ни.

Когато правиш стъпка, можеш да докоснеш земята по такъв начин, че да се поставиш в сегашния момент. Идваш в тук и сега. Няма нужда да правиш абсолютно никакво усилие. Внезапно си свободен от всички проекти, грижи, безпокойства и очаквания. Присъстваш напълно, напълно жив, докосвайки земята.

Докато практикуваш бавна медитация при ходене, може да опиташ следното: вдишай, направи една стъпка и фокусирай вниманието си върху подметката на единия си крак. Ако не си дошъл напълно, сто процента, в тук и сега, не прави следващата стъпка. Всеки може да постигне това.

В будизма има дума, „апранихита”. Тя означава „който няма желания” или „безцелен”. Идеята е, че не слагаме нищо пред нас, за да тичаме след него. Когато практикуваме медитация при ходене, ние ходим с такъв дух. Просто се радваме на ходенето, без особена цел или предназначение. Ходенето ни не е средство за постигане на резултат. Ние ходим, за да ходим .... Радваме се на всяка стъпка. Вече сме пристигнали.

Ако мислиш, че мирът и щастието са някъде другаде и тичаш след тях, никога няма да ги достигнеш. Само, когато осъзнаеш, че те са налични тук, в сегашния момент, ще можеш да се отпуснеш. Докосни земята дълбоко в сегашния момент и ще докоснеш истинския мир и радостта.  

Усмихвай се като Буда. Докато се бориш, за да отпратиш неволите и тревогите си, усмихвай се. Може да е само наченка на усмивка, но ти я дръж там, на устните си ... Полуусмивката е плод на твоето осъзнаване, че си тук, жив и ходещ. В същото време усмивката подхранва повече мир и радост в теб. Ако се усмихваш, докато практикуващ медитация при ходене, ще правиш стъпките си спокойни и мирни, и ще имаш усещане за дълбока лекота. Усмивката освежава цялото ти същество и засилва практиката ти. Не се бой да се усмихваш.

Усмивката ти доказва, че ти не си подчинен, че имаш върховна власт над себе си, и правиш най-доброто. Събитията ни отнасят и ние губим себе си. Медитация при ходене ни помага да спечелим отново суверенитета си, нашата свобода, като човешки същества. Ние ходим с изящество и достойнство, като императори, или лъвове. Всяка стъпка е живот.

Когато се почувствате раздразнени, несигурни, гневни или нещастни, дълбоко докоснете Земята с ходилата си. Практикувайте медитация при ходене. Земята, нашата майка, е изпълнена с дълбока любов към нас. Когато страдаме, тя ще ни защити, като ни подкрепи с красивите си дървета, треви и цветя. Тя ще ни излекува, а ние ще излекуваме нея. Дали Земята е красива, свежа и зелена, или е безплодна и суха, зависи от начина, по който ходим.    

Главната практика, преподавана от Буда, е била грижливото осъзнаване, включително осъзнаването на дишането: „Вдишвайки, знам, че вдишвам. Издишвайки, знам, че издишвам.”

Докато ходите, практикувайте съзнателно дишане, като броите стъпките си. Обръщайте внимание на всеки дъх и на броя стъпки, които правите на вдишване и на издишване. Дишайте естествено. Не се опитвайте да контролирате дишането. Дайте на вашите дробове толкова време и въздух, от колкото се нуждаят, и просто отбелязвайте, колко стъпки правите, за да се напълнят дробовете ви и колко, за да се изпразнят. Бъдете осъзнати и за двете - дишането и стъпките. Връзката е броенето.

Докато ходите по нагорнище или надолу, броят на стъпките за едно дишане ще се променя. Винаги следвайте нуждите на дробовете си. Не се опитвайте да контролирате дишането или ходенето. Само ги наблюдавайте задълбочено. Вашата полуусмивка ще донесе спокойствие и наслада на стъпките и дишането ви, и ще подкрепи вашето внимание. След половин или един час практика ще откриете, че дишането, стъпките, броенето и усмивката ви се съчетават заедно в чудесно равновесие на осъзнаването.

Ако видите нещо, докато ходите, и искате да го докоснете с осъзнатостта си – синьото небе, хълмовете, дърво, или птица – просто се спрете, но докато го правите, продължете да дишате с пълно съзнание. Можете да задържите жив обекта на съзерцанието си чрез съзнателно дишане. Ако не дишате осъзнато, мисленето ви рано или късно ще се върне назад и навътре, а птицата или дървото ще изчезнат. Винаги бъдете с дишането си. 

*** ***
След като сте практикували няколко дни, опитайте да добавите по една стъпка  към всяко издишване. Например, ако нормалното ви дишане е 2-2 стъпки (две стъпки на вдишване и две на издишване), без да забързвате походката си, удължете издишането си и практикувайте 2-3 стъпки, четири или пет пъти. После се върнете към 2-2 стъпки. 

При нормалното дишане ние никога не издишаме всичкия въздух от дробовете си и там винаги остава още. Като добавите още една стъпка към издишането, вие ще изтласкате навън повече от този застоял въздух. Не прекалявайте. Четири или пет пъти са достатъчни. Повече от това може да ви умори. След като подишате така четири или пет пъти, оставете дишането си да се върне към нормалното. Пет, десет минути по-късно може да повторите процеса. И запомнете, добавяйте стъпка към издишането, а не към вдишването.

След като сте практикували няколко дни повече, вашите бели дробове може да ви кажат: „Ако можем да правим 3-3 стъпки вместо 2-3, това би било чудесно.” Ако съобщението е ясно, опитайте го, но дори и тогава, го направете само четири или пет пъти. След пет, десет минути започнете отново с 2-3 стъпки и после отново направете 3-3 стъпки. След няколко месеца вашите бели дробове ще бъдат по-здрави и кръвта ви ще циркулира по-добре. Начинът ви на дишане ще бъде променен. 

Нашият истински дом е в сегашния момент. Когато дълбоко навлезем в него, нашите съжаления и тъги изчезват, а ние откриваме живота с всичките му чудеса. Вдишвайки, ние си казваме: „Аз пристигнах.” Издишвайки, казваме: „В къщи съм.” Когато правим това, ние преодоляваме разсейването и мирно пребиваваме в сегашния момент, който е единствената ни възможност да бъдем живи.

Щастието не е индивидуално нещо.
Всички наши прадеди и всички бъдещи поколения присъстват в нас. Освобождението не е индивидуално нещо. Докато прадедите ни в нас страдат, ние не можем да бъдем щастливи и ние ще предаваме това страдание на нашите деца и техните деца.
Сега е времето да освободим прадедите ни и бъдещите поколения, като освободим себе си. Ако можем да направим една стъпка свободно и щастливо, докосвайки земята осъзнато, ние можем да направим и сто. Ние правим това за себе си и за всички минали и бъдещи поколения. Всички пристигаме едновременно и намираме мир и щастие заедно.      

Най-добрата практика е безформена. Не ходете толкова бавно, че хората да мислят, че сте странен. Ходете така, че другите дори да не забележат, че практикувате. Ако срещнете някой по пътя си, просто се усмихнете и продължете да ходите. 

Можете да практикувате медитация при ходене между срещите си, докато отивате до колата, слизате по стълбите или ги изкачвате. Където и да ходите, дайте си достатъчно време, за да практикувате. Вместо три минути, дайте си осем или десет. 

Всеки път, когато практикувате медитация при ходене и влагате съзнанието си във всяка стъпка, вие взимате положенито си в свои ръце. Всеки път, когато вдишвате и знаете, че вдишвате, всеки път, когато издишвате и се усмихвате на издишването си, вие сте себе си. Вие сте собствения си господар, вие сте градинарят във вашата градина. Погрижете се добре за градината си, за да можете да помогнете на възлюбления си да се погрижи за неговата. 

Видео - Yoshida Brothers - Storm
16 Декември 2010 г. 00:47:48
Kiril Hinkov


Видео - Yanni - Nostalgia
03 Октомври 2010 г. 01:30:51
Kiril Hinkov


д-р Ото Варбург и основната причина за раковите заболявания
08 Юли 2016 г. 00:26:51
Kiril Hinkov


д-р Ото Варбург и основната причина за раковите заболявания

„Всички нормални клетки имат абсолютно изискване за кислород, но раковите клетки могат да живеят и без кислород, което е правило без изключение. Лишете една клетка от 35% от необходимия й кислород и за 48 часа е възможно тя да стане ракова.

Д-р Ото Хайнрих Варбург (1883 – 1970)

Немски лекар и биохимик, който доказва, че главната причина за рака е недостига на кислород. Открива, че раковите клетки са анаеробни (не използват кислород за разграждане на глюкозата), а използват ферментация. Това го довежда до извода, че ракът е механизъм за защита, използван от определени клетки в тялото, за да останат живи в една киселинна среда, лишена от кислород.

Смята се, че до това състояние водят недостатъчната физическа активност, нефизиологичното хранене (диета, основана на киселинни храни и напитки), приемане на вредни вещества, интензивни и неспецифични натоварвания, отрицателни или свръх-силни емоции, предизвикващи анаеробно дишане в дадени мускули или тъкани.

За приноса му, свързан с това откритие, през 1926 г. Варбург е предложен за Нобелова награда. Става Нобелов лауреат пет години по-късно през 1931 г. за други негови открития, свързани с дихателните ензими.

Кирил Хинков
03 Март 2015 г. 22:17:08
Kiril Hinkov


Кирил Хинков

Кирил Хинков е магистър по Международни икономически отношения от УНСС. Лицензиран кариерен консултант от NBCC.

Преподавател по джуджицу и самоотбрана в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения “Кьокутен”, лицензиран от българското Министерство на физическото възпитание и спорта. Редовна длъжностна специализация по рефлексотерапия в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия. Треньор по джуджицу, дипломиран в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия.

С бойни изкуства се занимава от 1985 г. Получава първи дан по карате Шотокан през 1996 г. от сенсей Садашиге Като. Защитава първи дан по Джу джицу през 1997 и втори дан по Джу джицу през 2002 г. пред сенсей Робърт Шенк, WJJF. Трети и четвърти дан получава от сенсей Джакомо Спартако Бертолети, настоящ президент на WJJF и WJJKO. През всичките години усилено изучава различни методи за регулиране на тялото чрез двигателни, дихателни и психо-физически упражнения.

От 2005 г. до юни 2010 г. управлява цикъла за предоставяне на услуги с добавена стойност на трети страни в мрежата на Мобилтел ЕАД.

От юли 2010 г. се заема активно с популяризирането на бойните изкуства и телесните обучителни методи, свързани с тях. Работи с фирми, организации и частни лица. Целта му е да покаже, на колкото е възможно повече хора, прости начини за хармонизиране на тялото и съзнанието чрез двигателни упражнения.

Консултира частни лица и организации във връзка с кариерното им развитие и политика. Спомага за оптимизирането на работните процеси във фирми и организации.

Един от девизите му е: «Умът не е кофа за пълнене, а огън за разпалване.»

Мисията на клуб «Кьокутен»: Самоопределяне, саморегулация, свобода.


Снимка: кьокутен.нет

Снимка: кьокутен.нет

Снимка: кьокутен.нет
още...

Тренировки

*** *** **** *** *** *** *** ***

Тренировките на клуб Кьокутен по самозащита се провеждат всеки вторник  и четвъртък от 19:30 часа, и, всяка събота от 12:30 часа в Центъра по борба и вдигане на тежести Дианабад, на ъгъла на ул. Пимен Зографски и ул. Русаля.

Регулиране на тялото - всеки вторник  и четвъртък от 11:00 часа, и, всяка събота от 14:00 часа.

*** *** *** *** *** *** *** ***

„Практиката на бойното изкуство е като топлата вода, спреш ли да я подгряваш, веднага изстива.” Гичин Фунакоши

Тренировките по Джуджицу и самоотбрана имат за цел да научат практикуващите, как да взаимодейства със силите, идващи отвън. Готовност за действие, хладнокръвие, сливане със ситуацията, бързина и сила, овладяване на физичните и психологиче принципи, определящи изхода на боя.  

„Ако не тренираш един ден, ти знаеш. Ако не тренираш два дни, учителят ти знае. Ако не тренираш три дни – всички знаят.”