Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии


Снимка: Интернет

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.” „Колкото и умен и силен да ни се... още

Св. Теофан Затворник (1815 - 1894)
Св. Теофан Затворник (1815 - 1894)
Снимка: Интернет

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov

от свети Теофан Затворник Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.   Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените... още

Който гледа, за да вижда - вижда.
Който гледа, за да вижда - вижда.
Снимка: Интернет - Christian Moynihan

Упражнения за очите

19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на... още

Цуба - гард за японски меч (катана)
Цуба - гард за японски меч (катана)
Снимка: Интернет

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за... още

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Легенда за островитяните
17 Януари 2018 г. 14:12:49
Kiril Hinkov


Легенда за островитяните

Oт книгата „Суфиите” на Идрис Шах

“Обикновените хора се разкайват за греховете си, избраните съжаляват за невнимателността си.” Зул-Нун Мисри (Египтянина)

Имало едно време в една далечна страна една идеална общност. Нейните членове не изпитвали страховете, кои­то ние храним днес. Вместо несигурност и колебания те имали твърда цел в живота и съвършени средства за самоизразяване. Макар да липсвали стреса и напреженията, ко­ито човечеството сега разглежда като съществени за своя прогрес, техният живот бил по-богат, защото вместо тези неща имало други, по-добри. Затова и техният начин на живот бил малко по-различен. Бихме могли дори да ка­жем, че нашите сегашни възприятия представляват груба, изопачена версия на реалните възприятия, характерни за тази общност.
Те живеели реален живот, а не полусъществуване.
Те имали водач, който открил, че страната им щяла ла стане необитаема за период от, да речем, 20 000 години. Той планирал тяхното бягство, разбирайки пре­красно, че наследниците им ще могат да се върнат в къщи едва след множество опити.
Водачът открил подходящо убежище на един остров, чиито характеристики били само приблизително сходни с тези на родната им страна. Поради разликата в климата, имигрантите трябвало да се изложат на определени преобразования, които ги направили физически и умствено пригодни за новите условия; груби възприятия, например, заместили по-фините, както ръката на извършващия ръчен труд става по-груба заради нуждите на работата му.
За да намалят мъката от сравнението между старото и новото състояние, те трябвало почти изцяло да забравят миналото си. Останали само смътни спомени, които обаче били достатъчни, за да възпроизведат пълната картина на миналото, когато дойдело времето за това.
Системата била доста сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на остро­ва, били превърнати също и в органи за умственa и физическa насладa. Органите, които играели главна роля в старата им родина, били поставени в специалнa форма на временно бездействие и свързаност със сенчестата памет, гото­ви за евентуална активация.
Бавно и мъчително имигрантите се разселили по ост­рова, приспособявайки се към новите обстоятелства. Ре­сурсите на острова, съчетани с определени човешки уси­лия и добър водач, били такива, че позволявали на хората да се преместят на друг остров обратно по пътя към родината. Това бил само първия от пореди­цата острови, на които трябвало да се осъществи процесът на постепенна аклиматизация.
Отговорността за тази „еволюция" била възложена на хората, които можели да я понесат. Те не били много, защо­то за повечето било съвършено невъзможно усилието да побе­рат в ума си и двата вида знание. Единият от тях изглежда влизал в конфликт с другия. Няколко специалиста пазели „специалната наука".
„Тайната", методът за осъществяване на прехода, не бил нищо повече от знание за мореходното изкуство и не­говото приложение. За бягството, били нужни инструктор, материали, хора, усилия и разби­ране. Хората трябвало да се научат само да плуват и да строят кораби.
Онези, които били отговорни за това бягство, разяс­нили на всички, че е необходима известна подготовка, пре­ди някой да се научи да плува или да вземе участие в стро­ежа на кораб. За известно време процесът се развивал за­доволително.
Тогава едни човек, който в този момент бил лишен от не­обходимите качества, възстанал срещу установения ред и успял да прокара една превъзходна идея. Той забелязал, че изискването да се върнат поставяло тежък и често неже­лан товар върху хората. Същевременно те били склонни да повярват в нещата, които им били съоб­щили относно операцията по бягството. Човекът осъзнал, че може да придобие власт и да си отмъсти на тези, които по негово мнение несправедливо го подценили, чрез просто използване на фактите.
И той предложил да отстрани товара, като заяви, че няма такова бреме.
Направил след­ното заявление: „Човек няма нужда да интегрира своя ум и да го обу­чава по описания начин. Човешкият ум е сам по себе си устойчив, непрекъснат и последователен. Казано ви е, че трябва да станете занаятчии, за да можете да построите кораб. Аз пък ви казвам, че вие не само не трябва да става­те занаятчии, но и изобщо нямате нужда от кораб! Остро­вният жител трябва да съблюдава само няколко прости правила, за да оцелее и да остане неделима част от обще­ството. Чрез своя здрав разум, вроден във всеки, човек може да добие всичко на този остров, който е наш дом, обща собственост и наследство на всички!”
След като предизвикал интерес у хората, сладкодумникът започнал да привежда „доказателства" за истинно­стта на своето послание: “Ако корабите и плуването са нещо реално, покажете ни кораби, които са осъществили плаването, и плувци, които са се върнали!”
За инструкторите това било предизвикателство, на ко­ето те не можели да отговорят. То било построено върху допускане, погрешността на което развеселената тълпа не можела да съзре. Нали виждате, че корабите никога не се връщат от другата земя. Завърналите се плувци пък били претърпели адаптация, която ги правела невидими за тълпата.
И така, хората настоявали за убедително доказателство.
- Корабостроенето - заявили специалистите в после­ден опит да вразумят разбунтувалите се - е изкуство и за­наят. Изучаването и упражняването на това знание зависи от притежаването на особени техники. В своята съвкуп­ност те образуват една цялостна дейност, която не може да бъде разложена на части и изследвана, както вие иска­те. Тази дейност е неосезаема, тя е елемент, който ние нари­чаме барака, откъдето идва и думата „барка" - кораб. Тази дума означава „тънкост, финост", и не може да ви бъде показана.
- Изкуство, занаят, цялост, барака - пълни глупости! - крещели революционерите.
И те обесили всички корабостроители, които успели да открият.
Новото евангелие било приветствано навсякъде като освободително. Човекът изведнъж открил, че е вече зрял! Той имал усещането, че най-накрая се освободил от отговорността.
Повечето други начини на мислене били задушавани от простотата и удобството на революционната концеп­ция. Скоро тя била призната за основополагащ факт, кой­то никога не бил оспорван с рационални аргументи. Под рационално, естествено, се разбирало всичко онова, което хармонизирало с официално приетата теория, върху коя­то се изграждало и самото общество.
Идеите, които се противопоставяли на новата социал­на концепция, били просто наричани ирационални. Всич­ко ирационално било обявено за лошо. Дори и да има някакви съмнения, индивидът трябвало да ги потиска или отстранява, тъй като бил длъжен да бъде рационален на всяка цена.
Не било много трудно да бъдеш рационален. Трябва­ло само да се придържаш към ценностите на обществото. Доказателства за истинността на рационалността не липс­вали - достатъчно било хората да не мислят за живота отвъд очертанията на острова.
Обществото постигнало временно равновесие на ост­рова и разглеждано само по себе си, сякаш било удовлет­ворително завършено. То се изграждало върху разума и емоцията, превръщайки и двете в нещо приемливо. Канибализмът например бил позволен, тъй като за него се на­мирали достатъчно рационални основания. Човешкото тяло било определено като хранително. Хранителността била характеристика на храната. Затова човешкото тяло било храна. За да се компенсират недостатъците на този род заключения, била направена следната отстъпка. Канибализмът бил контролиран в интерес на обществото. Компромисът се превърнал в търговска марка на времен­ния баланс. Непрекъснато някой посочвал нов компромис и борбата между разума, амбицията и общността пораж­дала нова социална норма.
След като корабостроителните умения нямали никак­во очевидно приложение в обществото, подобни усилия лесно били определяни като абсурдни. Нямало нужда от кораби, защото нямало къде да се пътува. Изводите от определени предпоставки винаги могат да „докажат" тези предпоставки. Именно това се нарича „псевдоистинност", която е заместител на реалната истинност. Такъв е начинът ни на разсъждение, когато всеки ден допускаме, че ще жи­веем и на следващия ден. Но нашите островитяни прила­гали този принцип навсякъде.
Две статии от голямата Островна Универсална Енцик­лопедия показват по какъв начин действал процесът. Из­вличайки своите мъдрости от единствената умствена хра­на, достъпна за тях, островните учени произвели съвсем честно следния вид истина:
КОРАБ: Разстройващо. Въображаемо превозно сред­ство, с което самозванци и измамници твърдели, че могат да прекосят водата", а сега научно установен абсурд. На Острова не са известни непромокаеми материали, от кои­то може да бъде построен подобен „кораб", да не говорим за реалното съществуване на земи извън пределите на Ос­трова. Проповядването на „корабостроенето" е углавно престъпление по силата на чл. XVII от Наказателния Ко­декс, алинея 3, буква К: Защита на доверчивите. КОРАБО­СТРОИТЕЛНАТА МАНИЯ представлява крайна форма на умствен солипсизъм, симптом на лоша приспособимост. Всички граждани имат конституционното задължение да уведомяват медицинските власти в случай, че заподозрят в някой индивид наличието на подобни трагични условия.
Вж. Плуване; Умствени отклонения; Престъпление (Уг­лавно).
Литература: Смит, Дж. Защо ,,корабите" не могат да бъдат построени. Островен университет, монография № 1151.
ПЛУВАНЕ. Неприятно. Предполагаем метод за при­движване на тялото във водата без удавяне, по правило с цел ..достигане на място извън Острова". Изучаващият това неприятно изкуство трябва да се подложи на гротес­ков ритуал. По време на първия урок той трябва да се про­стре на пода и да движи ръцете и краката си по командата на „инструктор". Цялото понятие се основава върху жела­нието на самозвани „инструктори" да доминират над лековерните във варварските времена. Неотдавна култът приема и формата на епидемания.
Вж. КОРАБ; Ереси; Псевдоизкуство.
Литература: Браун, У. Великото „Плуване". - Лудост, в 7 тома. Институт за обществена прозрачност.
Думите „разстройващо" и „неприятно" се използвали на острова за обозначаване на нещо, което влиза в конф­ликт с новото евангелие, известно като „Удоволствие". Идеята била, че хората сега ще си доставят удоволствия сами, в рамките на общата потребност да угаждат на Държавата. Под Държава се разбирало „всички хора".
Едва ли е учудващо, че от ранни времена самата идея за напускане на острова изпълвала хората с ужас. Подо­бен неподправен страх често се чете и по лицата на много­годишни затворници, на които предстои да бъдат освобо­дени. „Извън" мястото на затворничество лежи един смътен, непознат и страшен свят.
Островът не бил затвор. Но той бил клетка с невидима решетка, много по-ефикасна от реалните затвори.
Островното общество ставало все по-сложно и по-слож­но и ние можем да разгледаме само някои от неговите ха­рактерни черти. Литературата му била богата. Освен ху­дожествени произведения имало много научни и публици­стични книги, които обяснявали ценностите и достижени­ята на нацията. Налице била също и система от алегорични фантазии, която описвала колко ужасен би бил животът, ако обществото не се било организирало по съвременния сигурен модел.
От време на време инструкторите се опитвали да помогнат на цялата общност да избяга. Капитани се жертвали заради възстановяването на социалния климат, в който скритите сега корабостроители биха могли да възобновят работата си. Всички тези опити се обяснявали от историците и социолозите с условията на острова, без дори да възникне мисълта за някакъв контакт с фактори извън това затворено общество. Било сравнително лесно да се дадат приемливи обяснения на почти всичко. Не се говорело за принципи на етиката, защото учените продължавали да изучават с истинско себеотрицание само онова, което из­глеждало истинско. „Какво повече можем да направим?" - където думата „повече" предполагала, че алтернативата може да бъде само количествена. Или пък се питали: „Как­во друго можем да сторим?" - придавайки на думата „дру­го" значението на нещо различно. Техният истински про­блем се състоял в това, че се смятали за способни да фор­мулират въпроси, но пренебрегвали простия факт, че от­говорите могат да бъдат също толкова важни, колкото и въпросите.
Разбира се, островитяните разполагали с много време и пространство за спекулации и действия в рамките на сво­ята ограничена общност. Разнообразието на идеи и раз­личните мнения създавали впечатлението за свобода на мисълта. Мисленето било насърчавано, стига само да не било „абсурдно".
Свободата на словото също била разрешена. От нея обаче имало малко полза без развитието на истинско раз­биране на проблемите, към което никой не се стремял.
Трудът и усилията на мореплавателите трябвало да приемат други измерения в съответствие с измененията в общността. Това направило тяхната реалност още по-озадачаваща за учениците, които се опитвали да следват указанията им от гледна точка на островната идеология.
Сред цялото това объркване дори способността да по­мнят относно възможността за бягство понякога изглеж­дала като пречка. Възбуденото от възможността за бягство съзнание не било много разборчиво в средствата. Най-че­сто обаче потенциалните беглеци намирали някакъв заме­стител. Смътното понятие за мореплаване е абсолютно безполезно без представата за ориентация. Дори и най-страстните потенциални корабостроители били обучава­ни да вярват, че вече притежават тази способност за ори­ентация. Те се смятали за окончателно съзрели и мразели всеки, който им напомнял, че имат нужда от подготовка.
Странни версии за плуването и корабостроенето често измествали възможностите за реален прогрес в тези изку­ства. Голяма вина за това носели защитниците на псевдоплуването и алегоричните кораби, обикновени мошеници, които обучавали онези, които били твърде слаби, за да плуват, или предлагали място на кораби, които никога нямало да бъдат построени.
Обществените нужди направили необходима появата на някои форми на ефикасно мислене, които се развили в това, което днес наричаме наука. Достойният за почита­ние подход, абсолютно задължителен за областите, в кои­то намира приложение, в края на краищата надраснал соб­ственото си предназначение. Малко след революцията на „Удоволствието" подходът, наричан „научен", се разпрострял върху всички видове идеи. В крайна сметка нещата, които не можели да бъдат вкарани в неговите рамки, били отбелязвани като „ненаучни", още един удобен синоним за „лоши". Думите неволно се превръщали в пленници, а след това автоматично били поробвани.
В отсъствието на подходяща нагласа, подобно на хора, затворени в чакалня и жадно четящи наличните там спи­сания, островитяните започнали да търсят заместители за изпълнението на онова, което било оригиналната (и всъщност окончателна) цел на изгнанието на тази общност. Някои успели да насочат вниманието си към повече или по-малко емоционални ангажименти. Имало различни видове емоция, но липсвала адекватна скала за тяхното измерване. Всички емоции се смятали за „дълбоки", във всеки случай по-дълбоки от това, което не било емоция. Чувствата, които карали хората да извършват забележи­телни по своята интензивност физически и интелектуални подвизи, автоматично се определяли като „дълбоки".
Повечето хора си поставяли цели или позволявали на другите да им поставят цели. Те били в състояние да след­ват един или друг култ, да трупат пари или да се издигат в обществото. Някои се кланяли на определени неща и се смятали за по-висши в сравнение с останалите. Други пък, отричайки всякакво идолопоклонничество, смятали, че нямат никакви идоли и затова могат спокойно да прези­рат всички останали.
С течение на вековете островът бил покрит с останки от тези култове. За разлика от обикновените руини тези останки били способни да се размножават. Благожелателството и новите хора съединявали култовете и ги рекомбинирали, поради което те възниквали под нова форма. За любителя и интелектуалеца това представлявало истинска мина за научни изследвания, пълна с „инициативен" (посветителски) материал и създаваща удобното чувство за разнообразие.
Появявали се великолепни съоръжения за задоволява­не на ограничените потребности. Дворци и паметници, музеи и университети, научни институти, театри и стадио­ни покривали като гъби след дъжд територията на острова. Хората естествено се гордеели с тези институции, голя­ма част от които били свързани - или поне така се смятало, с постигането на крайната цел, макар че повечето дори не знаели каква именно била тя.
Корабостроенето било свързано с някои измерения на тази дейност, но по начин, който оставал скрит за широ­ката публика.
Нелегално кораби вдигали платна, а истински инструктори продължавали да учат другите да плуват...
Условията на острова все още не изпълвали с отчаяние тези отдадени на делото хора. В края на краищата всички те били израснали в същата тази общност, имали нерушими връзки с нея и с нейната съдба.
Често обаче те трябвало старателно да се предпазват от вниманието на своите съграждани. Някои „нормални" островитяни се опитвали да ги спасят от самите тях. Дру­ги искали да ги убият поради също толкова възвишени причини. Някои дори търсели упорито помощта им, но не успявали да ги открият.
Всички тези реакции по повод съществуването на плув­ците имали една и съща причина, макар и филтрирана от различни видове умове. Тази причина се състояла в това, че никой не знаел какво представлява плувецът, с какво точно се занимава или пък къде може да бъде открит.
Животът на острова ставал все по-цивилизован и заед­но с цивилизацията избуявало едно странно, но логично занимание. То се изразявало в изказването на съмнения в реалността на системата, в която обществото живеело. Стигнало се дори до осмиване на обществените ценности и подлагането им на остра сатира. Тази дейност можела да има весело или тъжно лице, но в действителност се превърнала в досаден ритуал. Потенциално ценно зани­мание, тази критична нагласа често не била в състояние да упражнява своята действително творческа функция.
Хората чувствали, че давайки временен израз на чув­ствата си, по някакъв начин биха могли да ги омекотят, изтръгнат или опитомят. Сатирата минавала за изпълне­на със смисъл алегория; алегорията се приемала, но оста­вала неразбираема. Пиеси, книги, филми, поеми и памфлети били обичайното средство за постигане на този ефект, макар че значителна част от движението се осъществявало в академичните кръгове. За мнозина островитяни изглеж­дало по-еманципирано, по-модерно или прогресивно да следват именно този култ, а не някой друг.
От време на време се появявал някой кандидат за зва­нието плувец, но само за да извлече някакви лични обла­ги. Обикновено се реализирал следният стереотипен раз­говор:
- Искам да се науча да плувам.
- Искаш ли да спечелиш нещо с това изкуство?
- Не. Искам само да взема със себе си моя тон зеле.
- Какво зеле?
- Храната, от която ще имам нужда на другия остров.
- Но там има по-добра храна.
- Нямам представа за какво говориш. Не мога да бъда сигурен. Просто трябва да взема моето зеле.
- Но ти няма да можеш да плуваш с един тон зеле.
- Тогава няма да дойда. Ти наричаш зелето ми баласт. А аз го наричам съществена храна.
- А ако допуснем, просто като алегория, че под „зеле" ние имаме предвид „предпоставки" или „разрушителни идеи"?
- Тогава ще откарам зелето си при някой инструктор, който ще разбере нуждите ми.
Легендата не е приключила, за­щото на острова все още има хора.

Регулиране на ума
07 Декември 2015 г. 23:07:57
Kiril Hinkov


Регулиране на ума

Китайците използват две думи, които означават „ум”.

„И”, рационалният ум, е свързан с разума и правилните съждения. Когато той притежава идея, се стреми да я доведе до реализация във физическия свят – събитие, обект или действие. Рационалният ум се фокусира и укрепва от волята. Той е тих, спокоен и чист.

„Син”, емоционалният ум, изразява чувствата, емоциите и желанията. Думата „син” буквално означава „сърце”. Идеите на емоционалния ум са по-слаби от тези на рационалния ум, който е много по-активен.

Когато някой китаец каже, че има „И” да направи нещо, значи има намерение да го направи. Ако каже, че има „Син” да го направи, това означава, че емоциите му клонят натам и той има желанието да го направи. Емоционалният ум е източник на мързела, лошия характер, емоционалните смущения. Ако рационалният ум можеше да доминира над емоционалния, вероятно щяхме да постигаме успех във всяко наше начинание. Но при повечето хора емоционалният ум е по-силен от рационалния. Затова старите майстори казват: ”Променете емоционалния ум, за да съответства на рационалния ум”. Само тогава ще можете да използвате рационалния ум, за да регулирате тялото. „Използвайте „И”, за да срещнете тялото”.    

В кръговете на практикуващите чигун се смята, че емоционалният ум се поражда и подхранва от енергията на храната, въздуха и поеманите вещества (след-рождена, огнена чи), докато рационалният ум е резултат от енергията на първичната субстанция, получена от родителите (пред-рождена, водна чи). Огнен ум и воден ум. Огнени мисли и водни мисли. Придобито и присъщо.

Емоционалният ум е като маймуна, която постоянно се носи наоколо. Макар и лесно възбудима, тя трябва да бъде вързана и дресирана така, че да бъде под постоянен контрол. Рационалният ум е като кон – силен и трудолюбив. Той има нужда обаче да бъде впрегнат и обучен, за да може да се използва ефективно.   

Прекаленото използване на емоционалния ум ни кара да се чувстваме уморени и сънливи. Налага се да поемем контрол върху него чрез рационалния ум и повдигането на духа. Когато рационалният ум контролира емоционалния ум, е възможно да се достигне до състояние на „мислене без мисли”. Виждане на идеите и нещата такива, каквито са.

... ... ... ... 

Един от най-прилаганите методи за регулиране на ума води началото си от Конфуций. Той казва: „Най-напред трябва да сте безмълвен, тогава умът може да бъде устойчив. Когато умът стане устойчив, тогава сте в покой. Само когато сте в покой, сте способни да мислите и накрая да достигнете целта.” Тишина. Устойчивост. Мир. Мислене. Постигане. 

... ... ... ...

Умът е щабът, който ръководи тялото. Когато умът не е устойчив и спокоен, емоциите взимат връх, а те са свързани с дишането. Регулирането на дишането е ключ за довеждане на ума до спокойно състояние. За да бъде умът спокоен, дишането трябва да е спокойно, безшумно, равномерно, дълбоко, продължително, непрекъснато, еднообразно, бавно и нежно.  

... ... ... ...

Будистите смятат, че емоциите се пораждат от привързаността. Според тях има седем емоции: щастие, гняв, тъга, радост, любов, омраза и желание, и шест сетивни удоволствия, получени от очите, ушите, носа, езика, тялото и ума. За да сме независими от емоционалния ум, трябва да го формираме и култивираме, като го наблюдаваме със своя рационален ум и постепенно се отделяме от емоционалните си корени. Така основните качества на рационалния ум – тишина, яснота, действие за постигане на резултат, се постигат и в областта на емоциите. Силно намаляват идеите и мислите, отнасящи се до миналото, настоящето и бъдещето, породени от емоциите. 

Идеите са взети от книгата „Корените на китайския цигун” на Ян Дзюнмин

Пътят на пълководеца
24 Декември 2015 г. 20:19:57
Kiril Hinkov


Пътят на пълководеца

Когато мъдрите не са тачени, държавата е в голяма беда; когато мъдрите са използвани, държавата е в безопасност. Когато длъжностите са подбирани за хората, настъпва хаос; когато хората са подбирани за длъжностите, се установява ред.

Чжуге Лян, „Пътят на пълководеца”, 2 век от н.е.

Урок от Бари Г. Галвин
25 Септември 2010 г. 01:03:33
Kiril Hinkov


Урок от Бари Г. Галвин

Франк си тръгна рано. Урокът по фехтовка беше твърде лесен тази вечер.
Хвана необичаен, кратък път към къщи през алеята.
Докато вървеше покрай бездомните нещастници, Франк видя голяма фигура, облечена в бяло, държаща меч.
Това беше началото на окончателния урок на Франк.

Ритници – кери уадза
20 Май 2016 г. 17:35:33
Kiril Hinkov


Ритници – кери уадза

Ритниците са важна част от арсенала на карате. Тренировката им трябва да започне от самото начало на практиката.

Най-важното нещо при ритниците е постигането на идеален баланс, точност и сила. Това става чрез бавно овладяване на правилната постановка на ритниците и постепенно увеличаване на скоростта.

Упражненията се започват от един крак. Коляното на вдигнатия крак е свито, бедрото е вдигнато високо на повече от  90° спрямо тялото, ходилото е в контра-шпиц, петата прибрана над коляното на опорния крак (хики аши, заредено, изтеглено назад ходило).

Старите майстори казват, че трябва да се научим да оставаме в тази позиция напълно неподвижно, ако трябва с часове. Най-добрата проверка е, да запалим свещ зад гърба си и да гледаме сянката си. Когато успеем да я направим напълно неподвижна след всеки ритник, това означава, че приближаваме доброто овладяване на дадения ритник. 

МАЕ ГЕРИ – ритник напред.

1. От положението, което описах, се нанася камшичен ритник напред, в корема на въображаем противник, висок, колкото нас. Опорният крак е леко сгънат, насочен напред и не се мести по време на ритника. Петата му не се отлепва от земята.

Ритащият крак не се изпъва докрай и веднага се прибира в изходното положение (хики аши). Коляното му в никакъв случай не пада под хоризонтала. Движението тръгва от таза, който бута напред, после се задвижват мускулите на бедрата и най-накрая се разгъва колянната става. Прибирането на крака е максимално бързо. В практикуващия трябва да се създава усещането, че връщането на крака е по-бързо от разгъването му.

Ръцете са или от двете страни, все едно държат две пълни с вода кофи, или в гард (камае).

В началото мае гери се тренира в серии от по десет ритника след всяка, от които, се сменя крака. Някои преподаватели увеличават бройката на ритниците с по-слабия крак, спрямо бройката на ритниците с по-силния.

Постепенно се преминава към ритане на два, три или повече ритника при всяка команда в серии от десет команди и смяна на краката.

2. От изходното положение (хики аши) съвсем бавно изпъваме крака напред. Първо бута тазът, после се включват мускулите на бедрата, коляното се разгъва, глезенът се изпъва, пръстите се сгъват нагоре, за да се нанесе удар с възглавничките под тях (коши). Кракът е изпънат докрай. Практикуващият стои в това положение с изпънат крак, колкото е възможно по-дълго. Ако е възможно, напълно неподвижен (помните ли сянката?). Когато вече не може да продължи, отново съвсем бавно прибира крака в изходно положение. Повтаря упражнението с другия крак.

Майсторите казват, че с това упражнение след време краката стават като ръце. Важното е да не се бърза, а да се практикува постоянно. Много постепенно да се увеличава височината и времето. Вниманието да се фокусира в крайната точка на крака, в частта, с която удряме.

3. От изходното положение много бавно крака се изпъва нагоре като за високо мае гери, прави кръг надолу и се връща в изходно положение. Правят се десет кръга. Упражнението се повтаря с другия крак. Първият крак се изпъва надолу, като за ниско мае гери, прави кръг нагоре и се връща в изходно положение. Правят се по десет кръга с всеки крак.

С напредването на практиката бройките се увеличават, а скоростта се намалява.

Тези три различни начина на тренировка (силен ритник, бавен ритник с максимално задържане при опънат крак и кръгове, описвани в равнишната на ритника) се прилагат към всички останали ритници. При страничния ритник (йоко гери) и задния ритник (уширо гери) почти няма разлика.

Особеност има в практикуването на кръгообразния ритник. При него изходното положение (хики аши) се заменя от друго.

МАВАШИ ГЕРИ – гръгообразен, дъговиден ритник.

Бедрото е вдигнато настрани на повече от  90° спрямо тялото, коляното сочи под 45° назад, ходилото е в контра-шпиц, петата е опряна до големия седалищен мускул. Движението се започва със завъртане на таза напред, кракът върви по дъгова траектория, прави широка дъга, която тръгва навън нагоре и после надолу в целта. Възглавничките на краката трябва да ударят целта при максимална бързина под ъгъл от 90°.

Упражнението с описване на кръгове се заменя с друго. Въртене около централната ос на тялото и изпълнение на четири ритника в четирите основни посоки. Ако ритаме с десния крак, ритаме напред, тялото ни се завърта наляво, кракът застава в изходно положение като сочи в предишната посока на тялото ни. Така се практикуват множество въртения с бавно изпъване на крака или с бързи, силни ритници.

... ... ... ... ...

Теорията казва, че има два основни начина за нанасяне на удар с крак: камшичен (snap kick) и проникващ (thrusting kick).

Проникващият ритник от своя страна може да бъде режещ (cutting kick) или тъпчeщ (stamping kick). С тези думи майсторите по карате искат да предадат усещането за начина, по който силата се предава в мишената. Разграничаването и тренирането на отделните начини за нанасяне на ритници води до способност за нанасяне на бърз ритник с голяма взривна сила и разрушителна мощ.

Мае гери:
http://www.youtube.com/watch?v=1baeb7YAJv4

Маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=76MgBFVGjiE
http://www.youtube.com/watch?v=3QUZ7DuGAbQ
http://www.youtube.com/watch?v=mAamkmc4idw
http://www.youtube.com/watch?v=RjQTLtL2c2E

Йоко гери:
http://www.youtube.com/watch?v=rnCqWOq0yqY

Ура маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=4JsTx5V5ZzY

Уширо гери:
http://www.youtube.com/watch?v=2XF6xb0Vjt0

Болестта, болката и други подробности
15 Октомври 2010 г. 02:04:42
Kiril Hinkov


Болестта, болката и други подробности

Източните учения казват, че телесното, психическото и духовното са едно. Проблемите на тялото водят до дисбаланс на психиката и духа. Продължителните натоварвания на психиката и ума изчерпват енергията и накрая довеждат до телесни болести.

„Когато духът и умът ти са спокойни, не оставяй тялото си в бездействие. Когато тялото ти почива, не отпускай съзнанието си.”

Доброто ни състояние зависи от правилния кръговрат на енергията в нас. Там, където движението й е затруднено или където тя не достига, неминуемо възниква проблем. Там, където енергията е в повече, в началото се усеща напрежение, а ако тя не намери естествен път, се появява болката. Сигналът, който ни казва: „Нещо е в повече, намали напрежението, пренасочи силите, заобиколи проблема, който е по-голям от теб.” Ако това не бъде взето под внимание, най-често се достига до излизане от нормата - пробив на енергията, счупване, скъсване, дългосрочен срив, принудително обездвижване. „Болката учи на мъдрост.”

Но продължителното напрежение е дори по-лошо от болката. То е затлачване, препятствие, което насочва силите на организма към себе си, за да бъде преодоляно. Ако това не се случи, постепенно силите се изчерпват. Бистрата  течеща вода се разлива, започва да няма посока, застоява се, става мътна и тъмна. Навъждат се най-различни организми. Реката става тиня ..... Умът, който няма цел и реализация в живота, започва да живее в собствените си мисли и идеи. Да отразява само себе си.

Как да преразпределим енергията, ако е в повече?
Даоските учители казват, че високото кръвно налягане най-често е предизвикано от твърде много мисли и емоции в тясната ни, бедна глава. Барабани бият вътре. Всичко пулсира. В такива случаи можем да седнем на един стол и да сложим по нещо остро в средата на босите си ходила. И да притискаме. Мисълта ни отива там, енергията започва да я следва. Болката намалява. Но защо трябва да се стига дотам? Не можем ли да не се борим с нещата, които не можем да променим?
 
Как да се възстановим, когато се почувстваме слаби, изчерпани, изтощени?
В природата всичко е циклично. След деня идва нощ, след зимата – лято. След напрежението – отпускане. Естественият начин е да оставаме неподвижни за известно време. Бездействието ще ни върне към действие. Обърнете внимание на старите баби, които седят на пейката в някое село. Сгушени, хванали ръце на корема, греят се на слънце и трупат живот, пазят живот.

Когато човек възприема нещо красиво, той изпитва радост и задоволство. И животът му е хубав. Казват, че ако си щастлив, виждаш света по-красив. Казват, че ако намираш красивото в нещата, ставаш по-доволен от живота си. Енергията се връща с красотата ....

Как да възстановим болното място? Грижете се за него. С топлина, внимание, правилно отношение и вяра. Намерете най-добрият специалист. Прочетете всичко за проблема си. Изучете упражненията, движенията, правилните храни и режим за вашия случай. Направете повече от това, което трябва. И оцелейте по най-добрия начин. Това е бойното изкуство.

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net