Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
17 Септември 2017 г. 23:33:59
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.  

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки крачоли, белек за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Емилиян Станев
12 Септември 2017 г. 16:32:54
Kiril Hinkov


Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден през 1971 г.

През 2005 г завършва Националната спортна академия "Васил Левски" със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по Карате-до”.

През 2007 става Магистър със специалност „Спорт в училищата и свободното време”.

В момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), гр. София.

Практикува активно Карате-до стил Шотокан от 1994 г. През годините се учи от сенсей Георги Георгиев-Джоси -7 дан, сенсей Веселин Георгиев - 3 дан, сенсей.Лъчезар Ненов - 6 дан, сенсей. Евгени Щерев - 5 дан, сенсесй Пламен Каваклов - 5 дан. Участва в семинари с международно известни майстори. Има техническа степен първи дан по карате.

Занимава се с треньорска дейност от 2010 г. Подготвя състезателите на клуб Кьокутен и участва редовно в националните първенства по Карате-до, организирани от Българската Федерация по Шотокан Карате. Той и негови ученици са носители на призови награди в дисциплината "Ката" на националните първенства и турнири. 

Борис Грамчев
12 Септември 2017 г. 16:31:30
Kiril Hinkov


Борис Грамчев

Почетен преподавател на клуб Кьокутен

Шихан Борис Грамчев, 4 дан по Рюкю Буджуцу, е роден в 1975 г. Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. Управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др.

През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев.

През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения.

През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиойкан (勢館) – Доджо на динамичната сила. 

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България.

През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

Сайт на клуб Икиойкан (тук)

За контакт: (тук)

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
12 Септември 2017 г. 15:49:02
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения
11 Септември 2017 г. 19:15:36
Kiril Hinkov


Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения

Уводен курс за преподаватели и родители

Описание на курса
 
Ако имате деца или работите с деца и бихте искали да знаете повече за това:
- как те се чувстват в момента;
- от какво имат нужда;
- какво можете да направите, за да ги подтикнете да развият силните си страни;
- как да им помогнете в момент на объркване и затруднение;
- как да коригирате стойката и държането им;
може би ще ви бъде интересно и полезно да научите повече от уводния курс на клуб „Кьокутен” за позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения.

Регулирането на тялото е телесно изкуство, богато и достъпно за всеки, който търси просто  и естествено средство да поддържа живота си, своето тяло и здраве, както и тези на семейството, близките и децата си. В Япония това изкуство се практикува като философия за живеене, възпитание и естествена медицина. Неговата цел е да подбуди човешкото същество да вземе активно в свои ръце съдбата си, ако иска да живее в състояние на оптимално равновесие, здраве и хармония с околния свят.

Според японските традиции децата трябва да се отгледат така, че онова, което носят скрито в себе си естествено да се прояви навън. Но за да стане това ви трябват умения и грижа, малко по-различни от тези, нужни, за да обучавате едно дете на дадено нещо и да го вкарвате в рамки от правила.

В курса вие ще откриете:

*    Какъв е природният механизъм за работа и благоденствие на детския организъм;
*    Каква е ролята на съня и движението за развитието на децата;
*    Какво можем да научим от позата и стойката на децата;
*    Какво е необходимо да правим, за да помогнем на децата да се чувстват добре и едновременно с това да поемат отговорност за своето развитие;
*    Някои прости упражнения  и игри, използвани в учебна или семейна среда за подобряване на стойката или повлияване на вниманието на децата.
*    Как да живеем щастливо и естествено с децата.

Научете повече, наблюдавайте децата внимателно, помогнете им в това, което искат и усетете разликата. Ние ще бъдем до вас.

Септември 2017

 ПВСЧПСН
35 1

2017-09-01

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

2

2017-09-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
364

2017-09-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-09-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-09-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-09-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-09-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
3711

2017-09-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-09-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-09-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-09-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-09-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
3818

2017-09-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-09-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-09-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-09-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-09-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
3925

2017-09-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-09-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-09-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-09-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-09-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

 
« »

Вижте още

Чадо - Пътят на чая
19 Юни 2017 г. 00:43:17
Kiril Hinkov


Чадо - Пътят на чая

„Мирът може да се разпространи, като предложим другиму чаша чай.”

Свободни извадки и бележки от книгата „Пътят на чая – духовност и начин на живот” от Сен Сошицу, петнадесети велик майстор на школата по чай „Урасенке”.
Както и от лекцията на Криси Прахова, преподавател по чайна цермония от школата „Урасенке”, изнесена на 06 март 2016 г. в доджото на карате клуб Лотус, гр. Мездра.  

На обикновения акт на поднасяне на чай и на неговото приемане с благодарност се основава един начин на живот, наречен Садо или Чадо - Пътят на чая. С поднасянето на чай, съобразно чайния етикет, се влиза във взаимадействие с различни аспекти на религията, етиката, естетиката, философията, реда и взаимоотношенията между хората ....

Човекът, който се занимава с Чай, се учи как да планира своите действия, как да подбира подходящия момент и да прави паузи, как да цени обноските и да прилага всичко това в ежедневието. Всички тези умения са насочени към обикновения процес на поднасяне и приемане на чаша чай и се прилагат с една единствена цел - да осъществят покой на съзнанието при общуването със себеподобните на този свят.

История на чая в Япония

Практиката да се пие зелен чай на прах е била пренесена в Япония през дванадесети век от монаси, които се завръщали от обучение в големите дзенски манастири в Китай. За тях чаят бил помощно средство при медитацията, лекарство и начин за разпространение на дзен. Около двеста години по-късно сред аристокрацията и в двора на шогуна вече се организирали състезания по дегустация на чай и залагания за отгатване на най-висококачествения чай, придружени от пищни банкети, външен показ на богатство и власт. Обикновените хора също организирали свои сбирки за приготвяне и пиене на чай.  

В края на 15 век под влияние на дзен будизма, процедурата по приготвяне на чай била опростена, а поднасянето започнало да се извършва в по-малки стаи с минимален брой прибори, в по-строга, семпла и непретенциозна атмосфера. Появила се идеята, че поднасянето на чай е нещо много повече от изтънчен и елегантен ритуал.

Разнообразните стилове за приготвяне на чай били обединени и систематизирани от Сен но Рикю (1522 – 1591) и по този начин той се превърнал в основоположник на това, което днес е известно като Път на чая.

Принципи на чайната церемония

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа:
хармония (和–«Ва»), уважение (敬–«Кей»), чистота (清–«Сей») и покой (寂–«Джаку»).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен – нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението.
Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл обаче този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на на всички хора, с които се срещаме, и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, можр да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможностда се усети чистата и свята същност на нещата, човека и природата.
Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа,  което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю.
Отговорът гласял:
Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята, така както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.
Ученикът, някак си незадоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо от чак такава голяма важност, че да се смята за секрета на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“
А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение, или забавление, той е по-скоро начин на живот със силно изразен естетически, етически и нравствен характер. Освен това историята на Пътя на чая може да се разглежда като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.  

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация, докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.”

„Забрави срама.
Трябва да питаш другите и да се учиш от тях.
Тъкмо това е пътят към усъвършенстването.”

"Традицията предполага
да започнеш да учиш от едно
и да познаеш десет,
а после да се върнеш от десет
до първоначалното едно."

Сен но Рикю

За повече информация относно чайната цермония в България посетете сайта:
http://urasenke-bulgaria.net 

 

 

        

 

Свободата
04 Юли 2017 г. 00:27:56
Kiril Hinkov


Свободата

"Свободата, това е да можеш да не виждаш, когато не искаш да виждаш, да не чуваш, когато не искаш да чуваш, да не усещаш, когато не искаш да усещаш, да не вкусваш, когато не искаш да вкусваш, да не помирисваш, когато не искаш да помирисваш, да не мислиш, когато не искаш да мислиш." Гаутама Буда

"Може ли някой да ти даде свободата?" Гаутама Буда

"Затворът, затворникът, пазачът. Това си ти." Идрис Шах

Сърце и ум
24 Декември 2015 г. 23:36:49
Kiril Hinkov


Сърце и ум

В този раздел на сайта ще можете да намерите мисли, цитати, учения и теории, приказки и истории, свързани с човека и неговите опити да овладее себе си и цялата вселената. Ако ви се струва, че те нямат връзка с основната тема – бойното изкуство, като начин за поддържане на тялото и духа, самопредпазване и самоотбрана, просто си спомнете: ”Ум царува, ум робува, ум патки пасе.”

\"Глупостта, това е желанието да отсъдиш веднъж завинаги.\" Гюстав Флобер

Упражнения за нервната система
27 Май 2011 г. 21:17:41
Kiril Hinkov


Упражнения за нервната система

Нервната система  е най-сложната система в човешкото тяло. Тя се състои от милиарди свързани помежду си нервни клетки (неврони), които провеждат импулси между мозъка и органите. Нервната система се състои от две части - периферна нервна система (мрежа от нерви) и централна нервна система (главния мозък и гръбначния мозък). Мозъкът изпраща и получава сигнали по мрежата от нерви.

Според функцията, която изпълнява, нервната система се разделя на соматична и вегетативна. Соматичната нервна система осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда  и регулира волевите движения на скелетните мускули. Нейната дейност е по-видима за съзнанието ни. Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи и допринася за поддържането на хомеостазата – относително постоянство на вътрешната среда на организма. Между соматичния и вегетативния дял на нервната система съществуват както анатомични, така и функционални връзки.

Всички части на тялото са свързани с нервната система. Ако проводимостта й е намалена, се появяват проблеми и заболявания на останали системи на човека. Стресът и напрежението втвърдяват и скъсяват нервите и сухожилията. Мускулите са постоянно стегнати. Тялото е нееластично и вдървено. Психиката е натоварена, физическите и умствени процеси се забавят или затрудняват.

В правото, действия или бездействия, които водят до определено събитие, еднозначно се превръщат в действия. По същия начин, за нашата нервна система бездействието на тялото може да бъде много по-натоварващо и разрушително от каквото и да е действие, което дава излаз на бушуващата енергия. Високо кръвно налягане, неовладяните изблици на ярост, необузданост и агресия, редуващи се с депресия и потиснатост, странните болки и невротичните симптоми, са израз на изтощението на нервната система и невъзможността й да поддържа средата и умереността.

Дванадесетте упражнения за нервите служат за премахване на стреса и напрежението, и за запазване на нервната система в добро състояние. Упражненията обединяват тялото и духа с цел отпускането им. Ако вече сте използвали ума си, за да отпускате тялото, знаете, че това се постига трудно. За да отпуснем тялото посредством ума, трябва да освободим последния от всички мисли. Признавайки, че умът е изключително активен, ние се опитваме да го накараме да следи серия от движения, чрез които той и тялото ще стигнат до състояние на релаксация. Това е основата на възстановяването и предпазването. Най-добре е упражненията да се правят в последователността, в която са дадени. Въпреки това, ако усетите нужда да правите някое от тях поотделно – правете го толкова, колкото ви харесва.

Смята се, че упражненията водят началото си от Бодхидарма, будисткият монах, дошъл от Индия, основател на шаолинската традиция.    

Упражнение 1
Застанете с крака перпендикулярни на раменете. Свийте пръстите на краката навътре.Поставете дланите на ръцете си така, че показалецът, средният и безименният пръст на двете ръце да се съберат пред тимуса. Слушайте ударите на сърцето си. Усмихвайте се и си представяйте, че сте скромен и учтив човек.

Упражнение 2
Запазете първата поза. Забийте пръстите на краката в земята, сякаш са нокти на животно. Отворете уста и вперете празен поглед пред себе си, сякаш сте ненормален. После опънете напред ръце с дланите надолу и леко огънати пръсти. Задръжте тази поза.
 
Упражнение 3
За да продължите предходната поза, изправете се на пръсти. После стиснете зъби. Сплетете пръсти и с длани , обърнати навън, опънете ръцете над главата си, колкото можете. Свалете бавно петите, докато стъпите здраво на земята.

Упражнение 4
Като запазите предходната поза, поставете едната ръка върху главата, за да я задържите неподвижна, а другата оставете изпъната нагоре. Движете енергично очите от едната страна на другата. Направете отново упражнението и с другата ръка.

Упражнение 5
Ако във въздуха е дясната ви ръка, направете крачка напред с десния крак; ако във въздуха е лявата ви ръка, направете крачка напред левия крак.Свалете бавно ръката, която е във въздуха и я свийте в юмрук с дланта надолу. Ръката, която е била на главата ви, се сваля бавно отстрани и се свива в юмрук сдланта нагоре. Опънете лакета назад. Задръжте поглед върху ръката с длан надолу. Разменете положението на ръцете наколко пъти. Движинието на ръцете прилича на основния удар в карате - цуки.

Упражнение 6
Заемете първата поза с отпуснати надолу лакти и длани напред. Отворете широко очи, сякаш сте разгневен. Натискайте бавно напред като че ли бутате някого. Постарайте се да фиксирате погледа на дясното око върху дясната ръка, а погледа на лявото око върху лявата. После сгънете рязко ръцете назад. Направете упражнението седем пъти. Накрая отпуснете цялото тяло, включително и очите.
 
Упражнение 7
Поставете едната ръка под брадичката, а другата зад главата и въртете главата от едната на другата страна. Сменете ръцете и отново въртете главата. Повторете упражнението 3 или 4 пъти.

Упражнение 8
Заемете първата поза. Наведете се леко напред и правете така, сякаш натиската нещо надолу. Като приклякате бавно надолу, си представяйте, че се притискате към земята с тежестта на цялото си тяло. Върнете се в изходно положение и повторете упражнението седем пъти.

Упражнение 9
Заемете първата поза. Следвайте инструкциите за пето упражнение, но само закръглете китките без да ги свивате в юмрук. Дръжте ръцете по-прибрани една към друга. Движете ръцете напред и назад, докато почувствате ефекта върху мускулите на ръцете и на гърба. Отпуснете се и повторете упражнението.
 
Упражнение 10
Заемете отново първата поза. Наведете се напред и започнете да се придвижате с пръстите на ръцете, докато застанете само на пръстите на краката и на пръстите на ръцете. Останете в това положение, колкото можете. Върнете се обратно по същия начин. След известно време можете да се опитате да се придвижвате напред и да стоите, като се опирате само на показалеца, средния и безименния пръст.

Упражнение 11
Заемете отново първата поза. Сплетете пръсти, поставете ги зад главата и се наведете. Останете за малко с тяло, успоредно на земята. Дръжте очите си затворени. Изправете се и повторете позата отначало.

Упражнение 12
Като държите ръцете си сплетени на тила, изнесете единия крак назад, а другият свийте напред. Заемете положението от фиг.12. След като останете за известно време в това положение, с помощта на предния крак се изправете. Огънете се отново и изнесете другия крак назад. Постойте така и отново заемете изправено положение. Заемете позата от фиг.1 и постойте така. Серията от упражнения е приключена.

Важно е упражненията за нервите да се съчетават и с упражнения за ума, очите и гъвкавостта на цялото тяло. Важно е да осъзнаваме, че липсата на движение и изразяване не е нито почивка, нито пестене на сили. По-скоро обратното. Добре е да знаем, че за източните знаещи коремната област с разположените в нея голямо количество нервни възли, представлява център, който вместява нашата жизнена сила и управлява съдбата ни много повече от мозъка. Дори по форма коремните органи приличат на мозъка - всъщност те са един по-голям мозък, който смила и абсорбира храната, емоциите и страховете ни.  

Упражненията са взети от книгата на Стефен Т. Чан - "Цялостна система за самолечение".

Техника и вариации – уадза и хенка
04 Юли 2015 г. 03:03:57
Kiril Hinkov


Техника и вариации – уадза и хенка

В японските бойни изкуства за първостепенно се смята изучаването на уадза (техниката). Всяка техника или похват трябва да се упражнява хиляди пъти. Дотогава, докато изпълнението й стане естествено и леко. Така, както e яденето с лъжица за добре образован джентълмен.

През първите няколко години от практиката трябва да се изучи основната форма на техниките. Те трябва да бъдат усвоени напълно при договорена практика и едва след това да се изучава как се прилагат по собствена инициатива. През този период е изключително важно да се работи върху защитата – камае, отвореност и недостъпност; заншин, физическа и духовна готовност; маай – време, дистанция; свързаност и единство на мисълта и действието; използване на цялото тяло и оръжието, като едно. Техниката трябва да бъде мощна, широка и активна. На тази основа се натрупва вътрешна сила, твърдост и решителност, усъвършенстват се усетът и интуицията, необходими за прилагането на изкуството в живота.

На следващото ниво практикуващите трябва да могат да усещат намеренията на противниците си в най-разнообразни ситуации и да взимат мигновени решения.

„Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения.”

Всяка уадза трябва да може да бъде преобразувана в поне няколко хенка (промени или вариации), за да може да отговори правилно на създалата се ситуация и да се постигне неутрализация и контрол над противника. В същност вариациите на всяка техника са неизброимо много, като се има предвид, че могат да се променят посоката и височината на техниката, мястото или ставата, където се прилага тя, начина на изпълнение от гледна точка на крайната цел, счупване, зашеметяване, сплашване, защита, хвърляне, обездвижване, използване за щит или за оръжие ....

Практикуващите трябва да бъдат скромни и да продължават да се учат. Всеки, който мисли, че е постигнал нещо на бойния път, вече е пред прага на следващото си поражение, вече не е на пътя. Най-важното е винаги да продължаваш. Усвояването на дадени форми не води задължително до реална приложимост. Резултатите от действията показват стойността на обучението.

„Пътят към мира е да не се бием и да не позволяваме да ни заставят да се бием.”

Исихията - пътят на тишината
16 Септември 2010 г. 23:44:19
Kiril Hinkov


Исихията - пътят на тишината

Според православната традиция, след падението на Адам, човекът е болен, неговият разум (nous) е помрачен и той е загубил връзката си с Бога. Смъртта навлиза в човешкото битие и причинявата множество антропологични, социални, дори екологични проблеми. В тази трагедия, падналият човек запазва Божия образ в себе си, но напълно загубва подобието си с Него, тъй като връзката му с Бога е прекъсната. Въпреки това, въплъщението на Христос цели да направи възможен стремежа на личността към богоуподобяване, което е и възстановяване на връзката с Господа. Това движение от състояние на падение до състояние на обожение се нарича изцеление, тъй като е свързано с нейното завръщане от състояние да пребивава срещу естеството към състояние на живот в естеството и над него. Чрез придържане към православното лечение и практика, както са ни открили Светите Отци, човекът може успешно да се справи с помислите и страстите си.
Съвременният човек, уморен и обезкуражен от множеството проблеми, които го измъчват, търси почивка и пристан. Най-важното, той търси лек за душата си от перманентната “умствена депресия”, в която живее. За да обяснят причината, в наше време могат да се открият в обръщение множество обяснения, давани от психиатрите. Психотерапията в частност, е широко разпространена. Докато преди всички тези неща бяха почти неизвестни, сега те са често явление и много хора се обръщат към психотерапевтите, за да намерят успокоение и утеха, което отново ни показва, че съвременният човек чувства, че има нужда от изцеление.
В тази глава искам да посоча дълбинната същност на Православието и методите, които то използва за постигане на това изцеление. Православната Църква е лечебницата, в която всеки болен и депресиран човек може да бъде изцелен.
Един от фундаменталните методи на лечение на душата е покоят в пълния смисъл на думата. Съвременният човек търси изцеление за своя живот, прецизно, особено за своето вътрешно състояние, тъй като той е пренапрегнат. Затова и едно от посланията, които Православието може да предложи на съвременния изнурен, обезсърчен и затруднен свят е посланието за покой. Смятам, че Православната традиция има огромно наследство, което може да предложи в тази област. В следващите редове ще се опитам да обясня повече за значението на исихията и исихазма за изцелението на душата, ума и сърцето. Исихията и исихазмът са сред основните лекарства за постигане на вътрешно здраве. И както липсата на покой е първопричината за проблемите, напрежението, безпокойството и несигурността, така също и за психическите и физически заболявания, ще се опитаме да хвърлим поглед върху тези случаи, които са анти-исихазъм, който е най-главната причина за появата на абнормалната ситуация. Затова ние разглеждаме исихията като метод на изцеление на душата, а анти-исихията като причина за психическите и физическите заболявания.
Преди да дам определение на понятието исихия, или покой, искам да обърна внимание на нейната голяма стойност за изцелението на душата.
Светите отци, които са живяли в протежение на цялата православната традиция подчертават огромното значение на православната исихия. Свети Григорий Богослов отнася исихията като много важна за достигане на Богообщение. “Необходимо е да бъдем в покой, за да постигнем чисто общение с Бога и постепенно да върнем ума от неговите скиталчества.”(1). Чрез покоя човекът очиства своите чувства и сърце. Така той познава Господа и това Богопознание е неговото спасение. Наистина, това, което ние знаем от учението на отците, умът е нещо различно от интелигентността. Когато умът е помрачен от страстите, той престава да вижда неведомостта на Господа (умът е мъртъв), докато когато умът е освободен от страстите, той ясно вижда Бога като светлина и тази светлина е животът на човека. Както вече казахме, чистотата на ума се постига чрез исихията.
Добре известно е за тези, които изучават писанията на светите отци, както и за тези, които се опитват да водят този духовен живот, че има исихия на тялото и исихия на душата. Първото се отнася до външните неща, а второто до вътрешните. Исихията на тялото обикновено се отнася до исихастката поза и до усилията да се намалят до крайност външните движения, образите, които се получават и възприемат в душата от сетивата.
Свети Йоан Лествичник, като има предвид външната страна на телесния покой, пише: “Любителят на покоя държи устата си затворена.” В писмото до своя приятел свети Григорий, св. Василий Велики пише за исихията като начало за очистване на душата и за исихията на тялото, което е възпиране на езика, гледането, слушането и говоренето. Като пример той казва: “Самото начало на душевното прочистване е спокойствието, с което езикът не се въвлича в обсъждане на човешките дела, нито очите в мечтателност за розови бузки или за посетителите, нито ушите в снижаване настроението на душата чрез слушане на песни, чийто единствен предмет е да забавляват, нито думите, изговаряни от острумниците и палячовците – практика, която преди всичко се стреми да успокои устроението на душата”. Исихията на тялото е полезна за постигане на вътрешен покой на душата. “Покоят на тялото е знанието и владеенето на чувствата и възприятията.” На друго място, когато Свети Йоан Лествичник говори за този вид исихия, той има предвид живеенето в пустинята (отшелничество).

Със сигурност, както вече беше казано, пустинята и цялостната исихия на тялото са полезни за придобиване на вътрешна духовна исихия. Но отците разбират исихазма не като “живеене като отшелник, нито като отдалечаване в пустинята, а като непрекъснато пребиваване в Бога.” Въпреки че пустинята има голямо значение в това да ограничи образите и движенията, идващи от външния свят, тя не е превърната в абсолют. Никита Стифат я характеризира в това отношение. Той напомня, че добродетелта не е ограничена в едно място и че целта на човека е да “освободи силите на душата и да ги съсредоточи в цялостна добродетелност като в една точка на действие съгласно естеството.” Като казва, че тези неща не идват отвън, но “са ни осигурени от създаването”, той завършва: “Пустинята не е нужна, ако ние влезем в Небесното царство чрез покаяние и спазване на всички Господни заповеди.”

Във всички случаи пустинята и исихията на тялото като цяло помагат на човека да постигне исихия на духа. Свети Йоан Лествичник пише в своята забележителна творба, че покоят на душата е “точно познание и владеене на собствените мисли”. Покоят на душата е наука за мислите и здравия разум. Храбростта на овладяното мислене е приятел на покоя. Това поддържа непрекъсната бдителност пред дверите на сърцето, като убива или прогонва мислите, които идват.”

Свети Симеон Нови Богослов, като пише за вътрешния покой казва: “Исихията е несмущавано състояние на ума, покой на свободната и радостна душа, нетревожно и неразколебано разположение на сърцето, виждане на светлина, познание за тайнствата на Бога, мъдра дума, дълбинност на идейната представа за Бога, възвеселяване на душата, чист разговор с Бога, бдящо око, вътрешна молитва, съюз с Бога и общение, пълно обожение, безболезнено възлагане на Бога в големите аскетични трудове.”
Това отхвърляне на идейните представи е част от човешкия стремеж за очистване на интелигентната част на душата. Атлетите в духовната борба се борят да отхвърлят мислите, които дяволът посява с единствената цел да наруши вътрешната цялост на душевните сили и да отслаби човешкото сърце. Ето затова Православието е терапевтична наука. Както прочетохме в писанията на светите отци, които се отнасят до този предмет, ние ясно видяхме, че християнството лекува болната душа и сред средствата за нейното изцеление първото място се пада на опазването на ума, прогонването на нежеланите мисли, като се опитваме да ги убием преди да са влезли в дверите на сърцето.

Исихията преди всичко е опазване на ума, бдителност в собствените мисли и е изразена от свети Таласий: “Сложете печат на своите чувства чрез покоя, и преценявайте мислите, които ви нападат.”

Свети Григорий описва добродетелите като лекарство за болестите на душата, за страстите; виждането, казва той, е плод на разкриването, чийто край и форма е обожението.” Душата, с други думи, е изцелена чрез добродетелите, но когато изцелението е съединено с Бога посредством виждането, към което води пътят на тишината (безмълвието). Чрез виждането (theoria) човек се обожва, а не чрез отразяването на думи или видими неща, но чрез обучение в тишина.

Чрез този метод на Православната исихия и учение, ние се изцеляваме, като “се освобождаваме от мисълта за нещата и се обръщаме към Бога”. С постоянни усилия и молитви ние някакси докосваме това, което не може да се докосне и представлява благословената сърцевина. Така тези, които са очистени в сърцето си чрез светата исихия, след като бъдат неописуемо проникнати от нетварната светлина, която е извън сетивата и ума, виждат Бога и себе си, като в огледало.
Важните моменти в тази проповед са, че чрез метода на Православието, който е преди всичко метод на съзерцателната исихия, ние очистваме ума и сърцето си, и по този начин се съединяваме с Бога. Това е единственият метод на запознаване с Бога и общуване с Него.

Светите отци наричат това мира на душата и почивката на седмия ден от Сътворението. Човешкит ум, очистен чрез метода и трениран в светата исихия, пази деня на седмия ден, почивката в Господа. Палама, като говори за Божествения покой, почивката на Господа, когато Той си “почина от всичките Свои трудове” и за почивката на Христа, който се спуска с Негова Божествена душа в ада, и за краткия престой в гроба на Неговото тяло в Божествената природа, пише, че ние също трябва да се стремим към този Божествен покой, което всъщност значи, че трябва да съсредоточим ума си върху неотклонното внимание и непрестанната молитва. Този Божествен покой на седмия ден е всъщност съзерцателната исихия. “Ако оттеглите ума си от всички мисли, дори и от добрите, и се обърнете изцяло с неотклонно внимание и непрестанна молитва, вие също ще влезете в Божествения покой и ще постигнете благословеното седмо небе, като видите сами себе си и чрез себе си да бъдете въздигнати във виждането на Бога. Трябва да се отбележи, че светецът говори за тези неща в разговор с паството от неговия диоцез в Солун. Това означава, че всеки в различна степен на дълбинност може да постигне опита на Божествения покой. Това именно е учението, което е загубено в днешно време.
От това, което казахме за съзерцателната исихия, всеки може да види защо личностите, които я практикуват, са наречени исихасти. Исихаст е този, който следва пътя на покоя, който всъщност е пътят на Православната традиция. Свети Йоан Лествичник казва: “Може да изглежда странно, но исихаст е този, който се бори, за да запази своя духовен аз затворен в къщата на тялото... Исихастът е като ангел на земята. На хартията на любовта и писмата на ревността, той освобождава молитвата си от леността и безгрижието. Исихаст е този, който вика: ”Господи, готово е сърцето ми”. Той казва: “Спя, но сърцето ми бди.”
Най-големите оръжия на всеки, който се стреми да води живот на вътрешен покой с търпение са “самоконтрола, любовта, милосърдието и четенето на духовна литература”. Според свети Григорий от Синай всеки, който упражнява исихията, трябва да има за основа добродетелите на “мълчанието, самоконтрола, бдителността, смирението и търпението”. Тези неща показват, че исихасткият начин на живот предполага изпълнение на Христовите заповеди, тъй като това поражда добродетелността. Също както добродетелите не са независими от покоя, така и покоят не е независим от спазването на Божиите заповеди, Неговия закон.

Напротив, неспазването на Божиите заповеди и оставането в страстите, не се считат за православна исихия, и дори да е започнала да се появява, това ще я унищожи, тя ще изчезне. Нищо няма по-голяма сила от разстройването на състоянието на покой или на лишаването от Божията помощ от следните страсти: грубост, преяждане, пустословие, суета, високомерие, и господарката на всички страсти – гордостта.
Някои хора поддържат мнението, че исихията, по начина, по който я описват отците е бездействие, а не действие. Всъщност, случаят е напълно противоположен. Исихията е изключително действие в незабележимост и тишина. Личността е в почивка и покой, за да разговаря с Бога, за да си позволи своята свобода и да приеме Самия Бог. И ако ние отчитаме факта, че най-големите проблеми, които ни тормозят са психически и вътрешни и ако смятаме, че повечето болести (психически и физически) се пораждат от усложняването на мислите, което всъщност е нечистотата на ума и сърцето, ние можем да разберем голямото значение на съзерцателната исихия. И така, това е действие и живот. Исихията предлага невероятни условия, за да обичаме братята си безстрастно, за постигане на неегоистична и безстрастна любов. Този, който не е привлечен от светските неща, обича покоя. Този, който обича човека, обича всички хора, (св. Максим Изповедник). Как може някой да има неегоистична любов, която е една от целите на духовния живот, когато е овладян от страстите? Исихасткото движение не се появило за първи път в 14 век, а съществува от първото столетие от живота на Църквата. Ние откриваме исихия в Светото писание, в първите Отци на Църквата. Така исихазмът установява истински форми на християнския живот.

Ние също използваме термина исихазъм, за да характеризираме метода, използван, за да се съсредоточи ума в сърцето.

В усилията си да бъде очистен, човешкият ум стои молитвено в сърцето, като непрекъснато повтаря Иисусовата молитва. Тя не е многословна. Това е непрестанно напомняне на Името на Иисус Христос. В същото време умът бди над мислите и не допуска те да влязат в дверите на сърцето. Както отбелязва свети Максим Изповедник, бдителността е свързана с молитвата.

“Но умът може още по-дълбоко да проникне в сърцето, когато чрез Божествения импулс, той се съединява със сърцето, като се освобождава от всички образи и представи, докато сърцето е затворено срещу всички чужди елементи. Тогава душата прониква в мрака на едно твърде специфично естество с чист ум.”
Православието е терапевтична наука, чиято цел е да изцелява човешките болести. Това никога не бива да остава незабелязвано, защото, ако го правим, ние разрушаваме цялата му същност и съдържание. Очистването, необходимата предпоставка за обожението, се постига чрез метода на Православното посвещение, в което исихията заема много важно място.

Методът в неговата пълнота и съотносимия начин на живот, се наричат исихазъм. И така, личност, която се бори в атмосфера на покой, се нарича исихаст, и този начин на живот в покой, се нарича исихазъм.

Митр. Йеротей (Влахос)

Раненият лечител - Жан Монбуркет
Раненият лечител - Жан Монбуркет
Снимка: Интернет

Приказка за чирака-лечител

Един чирак-лечител дълго слушал наставленията на учителя си и най-вече това: да не се опитва да лекува никого, преди да е посветен напълно.
И ето ти веднъж, младият лечител срещнал куцащ човек и изпитал голямо желание да го излекува, въпреки забраната на майстора си. За целта той си послужил с всичко, което бил научил до този момент, а човекът бил излекуван от недъга си.
Горд със своя подвиг чиракът-лечител отишъл при учителя си, за да се похвали с успеха:
- Въпреки забраната ви да лекувам преди края на обучението си, казал той, аз успях да излекувам един сакат, куцащ човек от състоянието му!
Тогава майсторът му отговорил:
- Я походи малко пред мен.
Едва в този момент чиракът забелязал, че куца.

Неизвестен автор
От книгата „Раненият лечител” на Жан Монбуркет

Приказка за щастието

"Eдно коте чуло, че щастието се намира на върха на опашката му. От този ден нататък, то неотклонно се опитвало да я хване. Ако успеело, щяло да бъде щастливо ... Въртяло се в кръг, тичало, скачало и ... все не успявало.
Гледал го един стар котарак. Радвал му се известно време и накрая му казал:
- И аз като малко коте чух, че щастието е на върха на опашката. Дълги години се въртях в кръг и я гоних, но накрая разбрах. Щастието наистина е на върха на опашката ни. Ако вървим право напред и си гледаме работата, то винаги ще ни следва, винаги ще е с нас."