Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Заншин - духът, който остава
08 Февруари 2015 г. 14:38:36
Kiril Hinkov


Заншин - духът, който остава

Заншин (zanshin) е термин, който се изпозва в японските бойни изкуства. Той се превежда като „оставащо съзнание/дух” (remaining mind/spirit). Освен това, „Шин” означава и сърце (мястото, където се съсредоточават усещанията и духът).

В тесен смисъл заншин означава позицията на внимание, в която оставаме, след като сме изпълнили и последната от техниките си. При изпълнението на ката  в карате, това е фокусирането и задържането на вниманието в посоката на последното движение, и постепенното му прибиране, заедно с изправянето в естествено положение на готовност (йой, хачиджи дачи). При това положение, вниманието се концентрира в нашия център и се насочва равномерно във всички посоки (на 360º). Така и най-малкото движение около нас ще бъде усетено и ще ни преведе от състояние на готовност в действие.

В тренировките по двойки, заншин е постоянно следене на партньора и контролиране на неговото намерение, чрез насочване на позицията към него. Едва след последния поклон и излизането от дистанция, която дава каквато и да е възможност за контакт, насоченото внимание към партньора може да бъде отклонено, прибрано и преразпределено около практикуващия.  
 
В широк смисъл, заншин е винаги будното внимание, което ни позволява да следим заобикалящата ни среда и да узнаваме за важните промени в нея. Вниманието трябва да се тренира така, че да ни предупреждава, когато има шум или движение, суетене на хора или викове, сгъстяване на напрежението, неща, които са непривични за нормална ситуация. Такива събития трябва да мобилизират вниманието ни и да го концентрират за изучаване развитието на нещата, както и за подготовка за действия.

За да разберем по-добре смисъла на термина, трябва да изясним значението на йероглифите „зан” и „шин”, с които той се изписва. Те могат да се прочетат по два начина: кокоро-уо-нокосу, което означава „аз съзнателно извършвам действието да карам духа си да остава”, и кокоро-га-нокору - „духът ми остава несъзнателно и спонтанно”. Първото определение се отнася за начинаещите, а второто за напредналите практикуващи. И смисълът им е, че ако трябва да мислим за заншин, вече е много късно. Действието винаги се забавя от мисълта. Ако мислим за заншин преди да ударим, ударът ни няма да е добър. Ако мислим за заншин след удара, неочаквана атака може да ни изненада, докато се опитваме да задържим натиска си. Затова заншин означава не само да се върнем към добра позиция, камае, но и по естествен начин да запазваме духа на оставащото внимание след всеки удар.

Приучаването към етикета в японските бойни изкуства е един от начините да се упражнява постоянна готовност и пълно внимание.  

Заншин е качество, което се изгражда чрез много други основни елементи на практиката на будо (бойният път).
- Shisei (стойки и позиции на тялото);
- Metsuke (контрол на погледа и виждането);
- Ma-ai (дистанция на боя);
- Kiai (фокусиране на енергията);
- Ki musubi (свързване, сливане на енергията)
- Kime (фокус на ударите, сила и рязкост на изпълнението);
- Riai (същност, интуитивна интеграция на техниката).

Когато започваме практиката, е важно да се концентрираме и постоянно да контролираме тези елементи. В началото трябва да имитираме заншин на по-напредналите практикуващи, трябва винаги да сме с правилно положение на тялото, да поддържаме постоянен зрителен контакт с партньорите и да се грижим дистанцията между нас да е правилна. Трябва да се опитваме да излъчваме сила и увереност, които притискат опонентите ни и ги карат да се чувстват несигурни в атаката си (seme). Колкото и пресилено, изкуствено и трудно за постигане да ни се струва това, то трябва да се упражнява постоянно. Само по този начин познанията, силата и устрема на старите, могат да станат част от нас.
Търпение, практика, постоянен контакт с хората, проявяващи в живота си качествата, които искаме да възпитаме в себе си ... и време. Това са средствата за постигане на резултати.
„За начинаещите - камае и насочено внимание, за напредналите естествена позиция и постоянна бдителност.”  
„Бойното изкуство е като поддръжката на речен бент, всеки ден откриваш слабост и се погрижваш за нея.”
„Предай се, спри да искаш, каквото и да е, но продължавай да практикуваш.”
"Не ти избираш карате, карате избира теб."
Когато излезеш навън, хиляди врагове те чакат.”

Упражнения при болки в кръста
22 Ноември 2015 г. 08:39:10
Kiril Hinkov


Упражнения при болки в кръста

Болките в кръста могат да се дължат на много причини:
- проблеми с бъбреците;
- дегенеративни промени на ставите и междупрешленните дискове на гръбначния стълб, които водят до болки в кръста (лумбаго), и които понякога се съчетават с изтръпване или болка в краката (ишиас);
- възпаление на коренчетата на периферните нерви, излизащи от гръбначния стълб (радикулит) в резултат от удар, настинка, проблеми на гръбначните прешлени или дискове, ракови образувания, други.

Ясно е, че точната причина за болката трябва да бъде своевременно открита и да бъде поставена правилна диагноза от лекар – специалист. Въпреки това, всеки практикуващ бойно изкуство би трябвало да спазва някои прости правила и да знае упражнения за предпазване от проблеми с кръста и за по-бързо възстановяване при наличието на такива.

Когато се каже - „всеки носи своя кръст”, това трябва да се приема съвсем буквално. Цялата тежест на тялото, всички напрежения и напъни, се поемат от кръста. Всеки рязък наклон, осукване или удар в областта на гръбначния стълб, може да доведе до трудно за възстановяване поражение. Казват, че тежките житейски удари и психически травми, водят до затруднени движения и болки в кръста ... Казват още: „Здрав кръст, здраво семейство.”

Важно е да се отбележи, че наднорменото тегло е важна предпоставка за проблеми в кръста. Заедно с обездвижеността и отпуснатостта на мускулите на „кръстния корсет”, то води до постоянен риск от травма в кръста при всяко по-рязко или непривично движение.

И така:
1. Всяко усилие трябва да се прилага от правилна стойка. Не бива да се вдигат предмети от наведено, наклонено положение. Препоръчително е да се прикляка с краката, а торса да остава вертикален.

2. Кръстът обича топлината. Задължително е да се пази от студ и течение. Добре е, да е пристегнат с пояс или корсет, както го правят тежкоатлетите, източните майстори по бойни изкуства, дядовците от едно време. Добре е,  да  е винаги покрит, добре загащен,  според принципа на \"зелевите листа\".

З. Здравият кръст изисква здрав мускулен корсет – силни коремни, гръбни и странични мускули. Важно е да се правят много коремни, гръбни и странични преси. Повдигания на краката от коремен или гръбен лег, всякаква форма на метрономи с краката от лег, всички форми на въртене на кръста около надлъжната ос на тялото със и без утежнение.

Но, ако вече имаме сериозни болки, е добре да знаем, че те идват от стягането на определени мускули, а не от отпускане. Движенията и упражненията за подобряване на състоянието, трябва да бъдат добре прецизирани. Неподходящото натоварване с упражнения,  спорт или работа, води до още по-голямо напражение, умора и болка.

4. Обикновено през целия ден човек стои леко приведен напред, все едно дали копае, кормува, пише на ръка или на компютър, чете. Това води до постоянно напрежение и удължаване на задните мускули на тялото и отпускане на предните мускули. И до постепенно прегърбване напред, видоизменение и износване на муждупрешленните дискове. За да се постигне баланс, се препоръчва всяка сутрин и вечер да се ляга по корем и да се стои около 5 минути повдигнат на лакти или в йогистката поза „кобра”. Всички форми на упражнения, които огъват гръбнака назад и го задържат в това положение, са изключително полезни.

5. Затолянето на кръстната област и дори само задържането за някалко минути на затоплените длани над областта на бъбреците и на кръста помагат за отпускането на уморената мускулатура и успокояването на лумбалните и ишиасни болки.

6. Оставането в естествена, изправена позиция за около 15 минути на ден, се смята за изключително полезно упражнение. То спомага за преразпределяне на напреженията в тялото и за отпускането на нервната система. (прочети тук)

7. Когато това естествено стоене ни стане привично, към него могат да се прибавят две прости упражнения:
- упражнението на жерава – дълбоко коремно дишане, което раздува и свива корема;
- упражнението на елена – енергично свиване на мускулите на тазовото дъно, разположени около ануса, и повдигането им нагоре и навътре.
В началото те трябва да се практикуват поотделно и постепенно да се координират в едно едновременно изпълнение. Двете упражнения активизират застоялата енергия в долната част на тялото и спомагат за решаване на проблеми в кръста или коремната област. Повече информация може да се намери в книгата на Стефан Чан „Цялостна система за самолечение”. (прочети тук)

8. Плувайте, колкото е възможно по-често.

9. Кръговите движения с таза в трите равнини на тялото, показани на илюстрацията, са много полезни за всички проблеми в областта на кръста.  Добре е да се правят в изправено и легнало положение.

10. Пет - десет минути на ден, за да се следи и подобрява състоянието на гръбнака чрез дишане в неподвижна позиция, имат невероятен ефект. (прочети тук).

 

\"\"

 

Естественото дишане
01 Октомври 2010 г. 22:14:44
Kiril Hinkov


Естественото дишане

Дишането  подхранва младостта. Това е толкова просто, че остава незабелязано. Всъщност, това е толкова просто, че ако някой не ви каже, никога няма и да се сетите сами, а ако някой ви каже, е трудно да повярвате.

Лао Дзъ учи да не напускаме дома си, но ние предприемаме далечни пътувания. Дишането е умът, умът е дишането. Редица известни даоисти усложняват дихателните техники, внасяйки още по-голямо объркване по въпроса, загатвайки, че в техниката се крие някаква голяма тайна. Не, че всички тези техники и учители сами по себе си грешат. Но постигането на младост и дълголетие, е наистина съвсем просто. „Цялото усъвършенстване е в изваждането, а не в добавянето.”

Най-напред трябва да разберете, че естественото дишане, не е някакъв метод. Идеята е да дишате така, както сте дишали, когато сте били бебе. Докато детето е свързано чрез пъпната връв с майка си, то поема от нея всички необходими за живота му вещества чрез активни пулсиращи движения. С годините нашето дишане постепенно се качва нагоре по тялото, докато в момента на смъртта се озовава в гърлото, а не в долния край на корема, където е било по време на детството. Когато детето диша, то не мисли как да прави дишането с корема. Дишането му естествено се намира там. Цялата стомашна област се разширява и свива леко, така че работи като духало или балон. Но това в никакъв случай не се прави само с предната страна на стомаха. Такова дишане е само половин дишане. Дишането трябва да се усеща и в долния край на гръбначния стълб, в областта на бъбреците, както и от двете страни на долния край на корема.

Голямата тайна в действителност не е никаква тайна. Всичко, което трябва да се направи, е да се концентрира ума върху дан тиен, не дишането. Дишането ще последва ума. Умът обаче не следва дишането.

За да дишате естествено, трябва да позволите на дишането да стане дълбоко, бавно и хармонично. Това е нещо, което не може да бъде направено на сила с помощта на някаква техника. Представете си ума като чаша с мътна вода. Колкото повече я клатите и движите, толкова повече се размътва. Ако обаче просто оставите чашата неподвижна, мътилката постепенно ще се утаи на дъното и водата постепенно ще се избистри. Да се опитвате да направите дишането дълбоко, бавно и хармонично е, като да клатите чашата с водата. Дишането не може да бъде естествено, защото го насилвате. Но, ако го оставите на спокойствие, то ще се отпусне и ще стане естествено. Как можете да бъдете естествени? Успокойте ума. Най-напред изпразнете ума и не го пълнете с техники и схеми. Успокояването на ума ще успокои и дишането.

Има много дихателни техники. Естественото дишане обаче, трябва да се разглежда едновременно като основа и кулминация на всички техники. Останалите методи стават ценни само след като сте изпитали и можете съзнателно да контролирате циркулацията на чи – но не и преди това. Първата и най-важна стъпка е да се постигне естествено дишане. Не се занимавайте с останалите форми на дишане, докато не сте постигнали естественото дишане. Не бъдете като човека, живял по време на династията Мин, който си купил хиляда книги, но не можел да чете. „Не говори за ходене по голяма нужда на гладуващия. Не говори за зима на мухата еднодневка.”

Дишането не е тайна или, ако е, тогава е тайна със свободен достъп. Естественото дишане се случва естествено, а не на сила или с мислене. Просто чувствайте и усещайте, какво се случва в долния край на корема. Почти веднага ще установите, че дишането ще последва вниманието на това място. Колкото повече насочвате вниманието си към долния край на корема, в дан тиен – усещате, наблюдавате, чувствате – толкова по-дълбоко ще става то. Просто оставете дишането на мира. То ще потъне и ще се развие само. Усилието се състои в това – да оставате мислено концентрирани върху долния край на корема, а не да се стремите да тласкате корема навътре и навън или да вдишвате големи количества въздух ...

Ключ към това е лекото движение на мускулите на тазовото дъно в синхрон с дишането.

По "Класическа книга на нефритения император за запечатване на ума" от Стюарт Олв Олсън

Скритата история на окинавското карате
10 Септември 2017 г. 21:07:32
Kiril Hinkov


Скритата история на окинавското карате

Могат да бъдат прочетени много истории за това как е било създадено Рюкю буджуцу, бойното изкуство на остров Окинава. Как японските нашественици и „лошите” крале на острова изземали всички оръжия на населението и по тази причина бедните селяни започнали да измислят техники с голи ръце или с примитивните си селскостопански оръдия на труда, за да могат да се противопоставят на добре обучениете и въоръжени насилници. Но всъщност това е една романтична измислица.
 
Всяко нещо има предна страна „омоте” и обратна страна „ура”. Това, което се казва за пред хората „татемае” и това, което остава само за тези, които знаят - „хонне” (истината). Платното, което ни рисуват и онова, което остава скрито зад него .....
 
Пише се за трите основни стила Окинавско кенпо - Шури, Томари и Наха, наречени на имената на градовете, където са се практикували. На читателят му се струва, че това са три града в три различни краища на острова, където са се развивали сравнително самостоятелно някакви техники за бой. Но всъщност това са три селища на разстояние няколко километра едно от друго. Томари и Наха се намирали близо до морето, около единствения залив, удобен за акостиране на по-големи кораби. На 5-6 км навътре в сушата се е намирал Шури, където е бил дворецът на краля на Окинава, заедно с всички административни сгради. Чиновниците (наследствени аристократи) всяка сутрин са идвали от домовете си в близките покрайнини, за да изпълняват своите служебни задължения, а вечер са напускали двореца и тръгвали към къщи. Какви са тогава тези стилове и кои са легендарните праотци на карате? Гичин Фунакоши  винаги казва: "Карате е едно."
 
От 1609 г. Окинава е васално царство с местен крал, подчинен напълно на заповедите и волята на японския шогун. Местното управление няма право да поддържа никакви въоръжени сили, а носенето на мечове, копия, пики и лъкове е официално забранено. Окинава плаща данъци и има задължение да не проявява никакви инициативи във външната си политика т.е. да няма никакви официални отношения с континента. 
 
Естествено, окинавските аристократи се упражнявали в домовете си със забранените оръжия. Те пътували до Япония и на континента, за да придобият знания в областта на бойното изкуство. Основната тяхна задача била да пазят сигурността на краля и неговото семейство, а в по-широк смисъл те трябвало да поддържат реда и нормалното управление на острова, без да привличат вниманието на японските наблюдатели. Което очевидно е трябвало да става с други средства, а не с общоприетите оръжия.  Това  довело  до формирането на карате и кобудо. Методи за обезвреждане на добре въоръжен и трениран противник с голи ръце или с възможни подръчни средства и оръжия.

Когато четем книгите на Гичин Фунакоши „Карате до, пътят на моя живот” и „Въведение в Карате до” (Карате до нюмон), виждаме, че в младостта му практиката на карате е било изтощително, тежко, ситематично, нощно занимание, скрито от очите на деня. Фунакоши е бил предаван от един учител на друг, като всеки от тях е допълвал обучението му с нови и доста различни елементи:

Сокон Мацумура. 1809 – 1893. Инструктор по бойни изкуства и отговорник за охраната на трима окинавски крале от династията Шо – Шо Ко, Шо Ику и Шо Тай. Основоположник на съвременните стилове Шорин рю, Шотокан, Шито рю. Създател на линейното карате. Майстор по Джиген рю кенджуцу и кобудо. Кати - Басай, Ганкаку, Хейан Нидан, Теки Шодан, Канку, Годжушихо, Хангецу.

Азато Анко. 1828 – 1906. Ученик на майстор Мацумура. Военно аташе и съветник по външните отношения на Шо Ику и Шо Тай. Майстор по Джиген рю кенджуцу, стрелба с лък, работа с оръжия, карате. Невероятно владеене на тай-сабаки и приключване на боя с един удар. Известен с възможностите си да обезоръжи въоръжен противник с голи ръце. Единствен негов ученик – Гичин Фунакоши.

Ясуцуне Итосу. 1830 – 1915. Най-близкият ученик на майстор Мацумура. Главен секретар на крал Шо Тай за повече от 30 години. Систематизира и формализира идеите на своя учител. Въвежда преподаването на карате в окинавските училища през 1902 г. след смъртта на крал Шо Тай, който умира в Токио.  Кати - Хейан, Теки Нидан и Сандан, Джион, Джите, Джийн, Чинте, Рохай (Мейкьо), източник на вариантите Шо/Дай на катите Басай, Канку и Годжушихо.

Сейшо Аракаки. 1840 – 1920. Главен преводач на китайски и японски език в кралския двор. Майстор на китайските стилове Монашески юмрук и Бял жерав. Несравним майстор на кобудо – сай, кама, бо. Кати – Унсу, Ниджушихо, Сочин.

Чофу Киан. 1835 – 1889. Високо реномиран карате майстор с особен интерес към оздравителните упражнения и търсене на оздравителен ефект от практиката на карате, породен от лошото здраве на сина му – известният по-късно карате майстор Чотоку Киан. Управител на кралския двор, пазител на кралския печат, отговорник за всички икономически дела на двора.

 

 

Ученици от основното училище тренират катата Пинан Нидан (Хейан Шодан) в двора на кралския дворец Шури, в началото на 30-те години на ХХ век.

Всеки ден тези високообразовани хора, владеещи китайски и японски език, литература и философия, калиграфия и поезия,  са отивали в двореца и са изпълнявали своите задължения към краля. Всяка нощ те са играели ката, удряли твърдите макивари, тренирали с тежести и оръжия, самостоятелно или на малки групи, подготвяли са други бойци, за да бъдат в най-добра форма, да бъдат готови да защитят своя крал.

Японско нашествие, пирати от континента или европейски грабители, Окинавската столица изглеждала почти беззащитна и всъщност така и трябвало да бъде при създалите се условия. Но всъщност, по всичко изглежда, че Шури в края на царуването на династията Шо е имал грижливо подготвяна отбрана, готова да отблъсне едно посегателство срещу живота на кралското семейство.

 

 

Регентът Шо Тайму с двама свои придворни, при завладяването на Окинава от адмирал Матю Пери през 1853 г.  Брус Клейтън, автор на книгата "Тайните на Шотокан", смята, че това са Сокон Мацумура и Ясуцуне Итосу - пряко отговорните лица за сигурността на двора в този период.
 

 

Упражняване с топки баодинг
12 Януари 2015 г. 01:42:20
Kiril Hinkov


Упражняване с топки баодинг

В средите на практикуващите бойни изкуства се смята, че овладяването и контролирането на четири независими елемента дава възможност за контролиране на всичко около нас. Ако приемем, че ние сме петия елемент, практиката трябва да ни доведе до пълен контрол върху останалите четири. Успешното контролиране на четири противника ни прави способни да се защитаваме от неограничен брой противници.
В този смисъл майсторите препоръчват практика с повече предмети - жонглиране и въртене на топки, наречени на китайски "баодинг". Идеята е да се опитаме да се научим да жонглиране с четири и повече елемента и да се научим да въртим в една ръка четири топки без да се докосват. Постигането на последното водело до ниво на осъзнаване, позволяващо ни да контролираме четири независими от нас елемента. Без значение какви са.
Казват, че след един първоначален етап, е добре да се практикува с различни топки, от различен материал, с различна големина и тежест.
Казват, че не е важно постижението, а стремежът към него, практиката.

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.


Снимка: http://www.xywq.com/xiaojing/img/i-24x/x-017.jpg

Злата свекърва

Една мома се оженила и отишла да живее при мъжа си. Той бил чиновник в императорския двор и по цял ден го нямало. А свекървата била мърморлива, все нещо недоволна, все гълчала, карала се на снахата, все нещо трябвало да се мести, преправя, връща обратно. Когато оставала сама, снахата плачела, плачела .... Веднъж не издържала и отишла при един стар приятел на баща си, известен билкар. Разказала му всичко, наплакала се и помолила да й даде някакви билки, да отрови свекървата. Замислил се билкарят и казал: „Аз ще ти дам такива билки, ама специални. Ако я отровиш – веднага ще те хванат и щете убият с камъни. Затова ще ти дам треви, които ще слагаш в нещата, които готвиш за нея. Ще стане много бавно. Но през това време ти трябва напълно да промениш държането си. Ще се радваш, ще се смееш, ще правиш всичко, което поиска, че даже и повече. Когато умре – никой няма да те обвини.”

Речено – сторено. Снахата се променила напълно. Започнала да готви, да чисти, да изпълнява и най-малките желания на свекърва си. Грижела се за всичко в къщата, за мъжа си, за слугите, за стопанството. Появил се син. Свекървата се променила – била усмихната и доволна, навсякъде хвалела снаха си, и даже казвала, че я обича повече от собствено дете..... Един ден снахата се появила при стария билкар и му казала: „Моля те, направи нещо да не умре свекърва ми. Тя е добра жена. Научи ме на толкова неща. Даде ми всичките си украшения, всичко, с което се е гордяла в младостта си. Моля те, искам да живее, колкото е възможно по-дълго. Тя е баба на сина ни.”

Билкарят се усмихнал и казал: „Бъди спокойна. Ти й слагаше билки, които само могат да удължат живота й. Върни се в къщи и живейте в сговор и любов.”

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming "Shaolin White Crane"