Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
17 Септември 2017 г. 23:33:59
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.  

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки крачоли, белек за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Емилиян Станев
12 Септември 2017 г. 16:32:54
Kiril Hinkov


Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден през 1971 г.

През 2005 г завършва Националната спортна академия "Васил Левски" със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по Карате-до”.

През 2007 става Магистър със специалност „Спорт в училищата и свободното време”.

В момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), гр. София.

Практикува активно Карате-до стил Шотокан от 1994 г. През годините се учи от сенсей Георги Георгиев-Джоси -7 дан, сенсей Веселин Георгиев - 3 дан, сенсей.Лъчезар Ненов - 6 дан, сенсей. Евгени Щерев - 5 дан, сенсесй Пламен Каваклов - 5 дан. Участва в семинари с международно известни майстори. Има техническа степен първи дан по карате.

Занимава се с треньорска дейност от 2010 г. Подготвя състезателите на клуб Кьокутен и участва редовно в националните първенства по Карате-до, организирани от Българската Федерация по Шотокан Карате. Той и негови ученици са носители на призови награди в дисциплината "Ката" на националните първенства и турнири. 

Борис Грамчев
12 Септември 2017 г. 16:31:30
Kiril Hinkov


Борис Грамчев

Почетен преподавател на клуб Кьокутен

Шихан Борис Грамчев, 4 дан по Рюкю Буджуцу, е роден в 1975 г. Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. Управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др.

През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев.

През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения.

През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиойкан (勢館) – Доджо на динамичната сила. 

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България.

През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

Сайт на клуб Икиойкан (тук)

За контакт: (тук)

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
12 Септември 2017 г. 15:49:02
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения
11 Септември 2017 г. 19:15:36
Kiril Hinkov


Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения

Уводен курс за преподаватели и родители

Описание на курса
 
Ако имате деца или работите с деца и бихте искали да знаете повече за това:
- как те се чувстват в момента;
- от какво имат нужда;
- какво можете да направите, за да ги подтикнете да развият силните си страни;
- как да им помогнете в момент на объркване и затруднение;
- как да коригирате стойката и държането им;
може би ще ви бъде интересно и полезно да научите повече от уводния курс на клуб „Кьокутен” за позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения.

Регулирането на тялото е телесно изкуство, богато и достъпно за всеки, който търси просто  и естествено средство да поддържа живота си, своето тяло и здраве, както и тези на семейството, близките и децата си. В Япония това изкуство се практикува като философия за живеене, възпитание и естествена медицина. Неговата цел е да подбуди човешкото същество да вземе активно в свои ръце съдбата си, ако иска да живее в състояние на оптимално равновесие, здраве и хармония с околния свят.

Според японските традиции децата трябва да се отгледат така, че онова, което носят скрито в себе си естествено да се прояви навън. Но за да стане това ви трябват умения и грижа, малко по-различни от тези, нужни, за да обучавате едно дете на дадено нещо и да го вкарвате в рамки от правила.

В курса вие ще откриете:

*    Какъв е природният механизъм за работа и благоденствие на детския организъм;
*    Каква е ролята на съня и движението за развитието на децата;
*    Какво можем да научим от позата и стойката на децата;
*    Какво е необходимо да правим, за да помогнем на децата да се чувстват добре и едновременно с това да поемат отговорност за своето развитие;
*    Някои прости упражнения  и игри, използвани в учебна или семейна среда за подобряване на стойката или повлияване на вниманието на децата.
*    Как да живеем щастливо и естествено с децата.

Научете повече, наблюдавайте децата внимателно, помогнете им в това, което искат и усетете разликата. Ние ще бъдем до вас.

Септември 2017

 ПВСЧПСН
35 1

2017-09-01

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

2

2017-09-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
364

2017-09-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-09-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-09-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-09-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-09-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
3711

2017-09-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-09-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-09-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-09-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-09-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
3818

2017-09-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-09-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-09-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-09-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-09-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
3925

2017-09-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-09-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-09-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-09-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-09-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

 
« »

Вижте още

Homo sapiens - човек на знанието
06 Септември 2010 г. 02:30:31
Kiril Hinkov


Homo sapiens - човек на знанието

Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове; Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

— Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

— А какво трябва да стори, за да победи страха?

— Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.

Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

— Това изведнъж ли става, дон Хуан, или малко по малко?

— Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

— Нямали човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

— Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

— Не, няма да умре. Неговият втори враг просто ще го е спрял в опитите му да стане човек на знанието. Вместо това човек може да се превърне в смел воин или в клоун. Неговата така скъпо платена яснота никога няма да се превърне отново в тъмнина и страх. Пред него ще бъде ясно, колкото и дълго да живее, но той няма да научи повече, нито ще копнее за нещо.

— Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?

— Трябва да прави онова, което е правил със страха: трябва да се бори със своята яснота и да я използва, само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред. очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.

От този момент той ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!

Силата е най-могьщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.

На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

— Ще загуби ли той силата си?

— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

— Разбира се, че е окончателно. След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори.

— Възможно ли е например човек, победен от силата, да осъзнае своята грешка и да поправи начина си на действие?

— Не, щом веднъж се е предал, той е свършен.

— Но ако временно е заслепен от силата, а след това я отхвърли?

— Това значи, че неговата битка още продължава. Значи, че този човек още се опитва да остане човек на знанието. Човек е победен, само когато спре да опитва и се предаде.

— Но, от друга страна, дон Хуан, възможно ли е някой да се поддава на страха с години, но накрая да го превъзмогне?

— Не, това не може да бъде. Ако отстъпи пред страха, никога не ще го превъзмогне. Защото ще е занемарил ученето и няма да опита отново. Но ако въпреки страха си продължи да прави опити години наред, той може в края на краищата да спечели, защото в действителност никога не му се е предавал.

— Как той може да срази третия си враг, дон Хуан?

— Трябва съзнателно да му се противопостави.Трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жесто-кият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.

Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Карлос Кастанеда - "Учението на дон Хуан"

 

Видео - Shima Uta - Natsukawa Rimi
28 Септември 2010 г. 16:03:24
Kiril Hinkov


Шибуми
14 Юли 2014 г. 22:32:16
Kiril Hinkov


Шибуми

Яп. добър вкус, строгост, сериозност, изисканост, изтънченост, финес
Когато се отнася за градини и архитектура означава ненатрапчива красота.

Думата „Шибуми” става известна чрез романа Шибуми на Треванян (Родни Уилям Уидъкър). Тя се използва, за да се означи едно трудно изразимо качество, носено от някои хора. 

„При шибуми трябва да има пречистване на ниските, банални мисли. Това е едно изразяване - толкова правилно, че няма нужда да е смело, толкова трогателно, че няма нужда да е красиво, толкова вярно, че няма нужда да е истинско. Шибуми е разбиране, не познание. Красноречиво мълчание. В поведението това е скромност без срамежливост. В изкуството, където духът на шибуми приема формата на „саби” – това е елегантна простота и изразителна яснота. Във философията, където шибуми се явява като „уаби” -  душевно спокойствие, което не е пасивно; да бъдеш, без да те е страх да станеш. А в личността на един човек, това е… авторитет без доминиране, достойнство.” 

„Въображението на Николай беше възбудено от идеята за шибуми. Никакъв друг идеал не му беше правил такова впечатление досега.
- Как се постига това „шибуми”, сър?
- Човек не го постига, човек… го открива. И само някои с безкрайно усъвършенстване успяват. Хора като моя приятел Отаке-сан.
- Това означава ли, че човек трябва много да учи, за да стигне до шибуми?
- По-скоро означава, че човек трябва да мине през много знания и да достигне до простотата.
От този момент главна цел в живота на Николай беше да стане човек с шибуми; една личност с всеобхватно спокойствие. Това беше едно призвание, открито за него, докато поради причини, свързани с произход, образование и характер, повечето призвания бяха недостъпни за него. В стремежа към шибуми той можеше да изпъква невидимо, без да привлича вниманието или отмъщението на деспотичните маси.”

„Николай наклони глава в знак на приемане и пое кутийката с голяма нежност; той не изрази благодарността си с неподходящи думи. Това беше първото му съзнателно действие от шибуми.
Въпреки че през тази последна нощ говориха до късно за това какво означава и какво може да означава шибуми, дълбоко в себе си те не се разбираха един друг. За генерала шибуми беше нещо като смирение; за Николай означаваше сила. И двамата бяха жертва на поколението си.”

„Привличаше го опиянението от опасността. Той никога не би се катерил по планините, защото публичното перчене противоречеше на чувството му за шибуми. Но моментите на риск и смелост в пещерите бяха нещо лично, мълчаливо и незабележимо, и даваха едно усещане на примитивен животински страх. При вертикалното катерене съществуваше възбудата и страхът от падане и знанието, че падането ще бъде в черната празнота отдолу. В пещерите беше непрекъснато студено и влажно, една реална опасност за пещерняка, тъй като повечето от инцидентите и смъртните случаи се дължаха на измръзване. Съществуваше още ужасът от тъмнината, от безкрайната чернота, постоянната мисъл, че можеш да се загубиш. Внезапни наводнения можеха да напълнят тесните пещери само за минути. Освен това непрекъснато съзнаваш, че над тебе има хиляди тонове скали, които могат един ден да послушат гравитацията и да се сринат. Това беше идеалният спорт за Николай.”

Треванян, „Шибуми”

Различните деца
11 Септември 2017 г. 15:35:03
Kiril Hinkov


Различните деца

Децата, които имат физически, сетивни и/или ментални проблеми, спадат към групата на децата със специални образователни потребности.

Различните деца ... Обречени на неразбиране, пренебрегване, отхвърляне, изоставяне. В много от „нормалните” училища не ги искат. В много от болничните и учебните заведения казват на родителите им: „Еми, ще си носите кръста, ние много не можем да помогнем.” Даже на „специалните” събития за такива деца, прибутват напред и ни показват по-комуникативните, по-изправените, по-нормалните, докато странните, различните, „грозните”, стоят, пъхнати някъде отзад.

А те общуват с друг свят. Виждат неща, които ние не виждаме. Чуват гласове, които ние не чуваме. Усещат вселена, която за нас никога няма да съществува ..... освен чрез тях. И искат да бъдат откривани, обичани, разбирани. Да играят весели игри, като всички деца. Да усещат цялото си тяло ...

Нима само кончетата могат да им създават радостта, от която имат нужда? Нима не можем повече да си играем с тях и по-малко да искаме да са като всички останали? Могат ли да бъдат учени, възпитавани и тренирани по-един по-добър начин? Начин, който ги прави по-пълноценни?

Благодаря на педагозите от Ресурсен център - София в кв. Слатина, които ме допуснаха, да опитам моите игри с поверените им деца, техните деца. Има места, където свестни и всеотдайни хора правят, каквото трябва, пък да става, каквото ще.
Благодаря на Мими Гатева, която ме заведе там и ми показа, колко много работа има пред всички нас.

Не се отчайвайте. Търсете такива хора. Търсете знание и помощ, за да направите най-доброто, което можете. Децата ви носят много повече, отколкото можете да си представите ...

    

Сенсей
15 Юли 2017 г. 01:41:53
Kiril Hinkov


Сенсей

Копирано от блога на Самурай:
http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=27699&st=45

“Основното различие между японските кендоки и чужденците, според Kazutoshi сенсей, е не в техниката, а в отношението. Когато играе с корейци например, сенсей чувства, че те имат добра техника и могат да удрят бързо, но това ги кара да чустват себе си значими и важни. При тях липсва атмосферата на ученик. Тъй като имат добра техника, те смятат, че са силни и знаят достатъчно. В такъв случай сенсей се "затваря" и не им разрешава да направят нищо. Обикновено е обратно - сенсей играе така, както е най-добре за ученика. Стреми се да го накара да удари хубав удар и играе така, че да го предизвика. Даже човек да няма толкова добра техника, но играе с всичка сила и хвърля тялото си в атаката без да мисли за това, че може да бъде ударен, сенсей чувства, че той има истинско желание да учи. Затова му отговаря, стараейки се да създаде възможно най-благоприятна за него ситуация. В случая с корейците обаче, надменното им отношение кара сенсeите да се държат по друг начин и така те сами спъват развитието си и не могат да израстнат.”

Tsuchida сенсей задава въпрос на Kazutoshi сенсей: "Много хора искат да участват в шиай (състезателни схватки), въпреки че са още начинаещи. Това добре ли е? Добър път ли е?"

Kazutoshi сенсей отговаря: "Не е добре, защото след това тяхното кендо се смалява във всякакъв смисъл. Ударът им е малък, сърцето им е страхливо. Всяко действие, което произлиза от нагласата, че да печелиш е най-важното нещо, само влошава твоето кендо вместо да го подобрява. Но ако можеш да отидеш над това, ако за теб победата и загубата изгубят значение и остане само желанието да учиш и да развиваш своето кендо - тогава всичко, което произлиза от такава нагласа е добро. Ако можеш да мислиш "ще играя шиай като кейко, ще удрям хубав удар", тогава шиай е полезен, кейко е полезно, всичко е полезно. Но първо създай такъв ум, после участвай в шиай."

 = = =   = = =   = = =   = = =

Думи на Сауада Ханае, преподавателка по нагината:
”Ние можем да разберем кога един ученик се надценява. Ако някой тренира със самовлюбеност, ние ще го видим. Когато някой тренира от сърце, ние също ще го забележим. Ние награждаваме тези, които тренират всеотдайно, като им казваме, че го знаем. Тези, които казват: "Аз тренирах усилено днес. Аз съм добър" не получават награда. Изявата на духа е наша грижа. Веднъж достигнато, това състояние никога не те напуска. Ти трябва да можеш и двете ши и уке - победа и загуба. Само едната част не е достатъчна. Можеш да практикуваш, защото имаш противник. Не можеш да кажеш, че си добър в това преди да овладееш особения вид духовен обмен, печаба – загуба, с противника ти. Ти само си мислиш, че си добър. Аз преподавам, призовавайки духа на учениците ми. Независимо дали ги уча на ката или нещо друго, аз винаги предизвиквам техният дух. Ако те не минат по този път, те никога няма да овладеят истинските неща.”

„Ти мразиш да губиш нали? Но само чрез загубата можеш да разбереш, какво е да победиш. Имаш нужда да загубиш, а след това да изследваш чувствата си. Трябва да осъзнаеш : "Ето това е чувството когато губя". Същото трябва да направиш и когато победиш. Ако не знаеш, какво е чувството, когато победиш и когато загубиш, ти не можеш да спечелиш. Ако не можеш да печелиш, не можеш и да губиш. Това е много важно в бойните изкуства. Хората грешат, като си мислят че някой е победил, защото може да прави една или друга техника. Това е само удряне по някого. Способността да изправиш духа си срещу противниковия дух и да победиш, не е нещо, до което можеш да се докопаш по-рано от десет двадесет години тренировки. Това не е лесно да бъде направено. Това е нещо, което можеш да разбереш след дълги всекидневни тренировки. Преди време имах една ученичка, която беше надменна и аз винаги й бях ядосана. Не я беше грижа за духа на противника й. Тя мислешер че превъзхожда всички и се държеше, сякаш тя единственно знае всичко. Това само показваше, че не го може. Тъй като и ти и противникът ти имате едно и също ниво, не е възможно да правите техниките правилно. Дори и да имате блестяща техника, ако не разбирате духа на противника, вие правите техниката само външно. Когато сте заедно, вие трябва да помагате на партньора си. Ако не помогнете, партньорът ви никога няма да напредне, а ще стои на същото ниво.”

=== === === === ===

„Тези, които удрят, трябва да са много внимателни, а тези, които получават удара, да могат да прощават.”

=== === === === ===

Eдин мениджър ще гони приходи, това е целта му, един треньор ще гони високи спортни резултати, защото това е целта му. Един сенсей възпитава в пътя на меча, защото това е целта му. Ако си в клуб, ръководен от мениджър, ще донесеш приходи на клуба. Ако си в клуб, ръководен от треньор, ще донесеш победи на клуба. В клуб с учител по кендо ще трябва да тренираш редовно без определена цел - тогава сенсеят ще е доволен, защото такъв е пътя на меча.
http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=61

 

Кое себе си искаш да защитаваш?
Кое себе си искаш да защитаваш?
Снимка: Internet

Коани

Понякога, след дълга практика на медитация, се налага учителят да тласне осъзнаването и възприятието на ученика към разширение и просветление. Основно средство за това са коаните. По своята същност те представляват изказвания, въпроси или ситуации, които разтърсват досегашните представи и докосват  съзнанието до реалността. Коаните, като метод за постигане на внезапно просветление, се използват в дзен школата Риндзай (кит. Линдзи-цзун).  

Коаните не са формални. Всеки от тях има своя момент, своя учител и своя ученик. Коаните не са логични. Нищо логично няма в усещането на удар в слънчевия сплит. Коаните не са ирационали. Но могат да бъдат разбрани, само ако постигнем състоянието на осъзнаване на Учителя или Ученика, за които се разказва.

За да отговорим на коан, би трябвало да намерим собствения си конкретен и единствен отговор, свързан с нашата житейска ситуация и проблясъка на осъзнаването за нея. И в никакъв случай, някакъв абстрактен, общ, обобщаващ или логически "правилен" отговор. Отговор, даден от друг, естествено, не върши работа.

Светлината на светкавицата може да премине през мъглата на илюзиите „тук и сега”, но може и да не бъде възприета през целия живот.

***

Какъв е звукът на пляскането с една ръка?

Какъв си бил преди да бъдеш заченат?

Не гледай пръста, който сочи луната, а самата нея.

Дзен - това е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?


Ако си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.
— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?


Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? Ще има ли тогава колело?"


Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. Докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:
- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.
- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.
- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.


Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти:
"Учителю, чух че си много мъдър, научи ме, как да помагам на хората?"
Буда му отговорил: "За да помагаш, трябва да те има. Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш."- и потънал отново в медитация.


При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:
- Току-що влязох в братството и бързам да науча първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.


Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
- Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
- Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
- Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
- Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
- Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. - След това Буда казал - Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? - Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
- Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
- О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал - Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
- Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. - Той разгледал кърпата и казал - Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. - Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
- Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!


Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд.
- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.
- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш - отговорил му селянинът.


Учениците на един учител по бойно изкуство го попитали:
"Учителю, може ли едни мъдрец като теб и с твоите умения да се справи с едно цунами?"
А той се усмихнал и казал:
"Че то за можене, може, ама какво ще дири един мъдър човек, там където има цунами?!"


- Кой те е вързал?
- Никой.
- Защо тогава търсиш освобождение?


Един монах попитал Бай Джан:
- Кой е Буда?
- А ти кой си? - отвърнал Бай Джан.


Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си?


Джошу запитал един монах, които за пьрви пьт бил дошъл в залата на храма:
- Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
- Не, учителю.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
- Виждал ли съм те тук преди?
- О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
- Тогава заповядай чаша чай — отгоборил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
- Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
- Настоятелю, още ли си тук?
- Разбира се, учителю - отвърнал той.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.


При учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое време Нанин му поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
- Не виждате ли, че е пълна догоре? - попитал той. - Не може да поеме повече.
- Точно така - отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. - Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.

Дзен учителите учат, че когато се обръщаш към хората можеш:
1. Да приемеш човека и да приемеш действието му (дума, действие или бездействие).
2. Да приемеш човека, но да отхвърлиш действието му.
3. Да отхвърлиш човека, но да приемеш действието му.
4. Да отхвърлиш и човека и действието му.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=ezoterfilosof&Number=1940033795&page=0&view=collapsed&sb=5&part=1&vc=1