Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

История за чудното изкуство на един котарак
22 Септември 2010 г. 02:39:30
Kiril Hinkov


История за чудното изкуство на един котарак

"Имало едно време майстор на сабята на име Шокен. В неговата къща огромен плъх вършел хиляди бели. Той тичал из нея дори посред бял ден. Един ден господарят на къщата затворил своя котарак в стаята, където се намирал плъха, за да може той да го хване. Но плъхът скочил на главата на котарака и го ухапал толкова жестоко, че той избягал, мяукайки силно. Тогава господарят на къщата намерил няколко съседски котарака, известни като много способни, и ги пуснал в стаята. Плъхът стоял притаен в един ъгъл и щом го наближавал някой котарак, той скачал върху него, захапвал го и го принуждавал да избяга. Плъхът изглеждал толкова страшен, че всички котараци се страхували да го атакуват. Силно разгневен, господарят започнал сам да преследва плъха, за да го убие. Но животното било толкова опитно, че убягвало всички негови удари и той не можел да го настигне.

Докато го гонил, господарят разцепил на две няколко врати, маси и прегради. Но плъхът все скачал във въздуха, бърз като светкавица, той ловко избягвал всички атаки на господаря. Накрая той скочил върху лицето му и го ухапал. Облян в пот, господарят повикал своя слуга и му казал:

- Говори се, че на шест или седем мили оттук живее най-силният котарак на света. Намери го и го доведи!

Слугата довел котарака. Той сякаш не се различавал от другите и не изглеждал нито особено интелигентен, нито особено жив. Майсторът на сабя не очаквал от него кой знае какво. Все пак той отворил вратата и го пуснал в стаята, където се намирал плъхът. Бавно, спокойно котаракът влязъл, като че ли нищо необикновено не го очаквало. Но изведнъж плъхът се разтреперил от ужас, после се притаил. Котаракът просто се приближил с бавни стъпки, хванал плъха със зъбите си и го отнесъл.

Вечерта, победените от плъха котараци, се събрали в къщата на Шокен. Те почтително предложили почетното място на Стария котарак, като коленичили пред него и казали смирено:

- Ние минаваме всички за добри ловци. Ние се тренирахме, подострихме ноктите си, за да победим всички видове плъхове и дори кученцата и змиите. Никога не бяхме помисляли, че може да съществува толкова силен плъх. Но чрез какво изкуство, господарю, вие толкова лесно го победихте? Не крийте вашия метод и ни покажете тайната си.

Старият котарак започнал да се смее и казал:

- Вие, млади котараци, несъмнено сте много силни. Но не познавате Верния път. Ето защо победата ви се изплъзва, когато срещнете нещо неочаквано. Но разкажете ми най-напред как сте се упражнявали?

Тогава един черен котарак се приближил и казал:

- Аз произхождам от една известен в лова на плъхове фамилия. Така че реших да вървя по този път. Мога да прескачам препятствия, високи два метра, да се промъквам през нищожна дупка, където само един плъх е способен да мине. От малък съм се упражнявал на всички акробатични умения. Дори полубуден и току-що идващ в съзнание, ако видя плъх да пробягва по една греда - хващам го за миг. Но този плъх беше по-силен и аз претърпях най-ужасното поражение през живота си. Срамувам се.

Старият казал:

- Това, на което си се упражнявал, е било само техника на сръчност, ти си тренирал само тялото си. Твоето съзнание е заето от въпроса: "Как да победя?" Така ти си зает още да преследваш целта. Когато старите учители преподаваха техниката, те го правеха, за да покажат едната страна на пътя. Тяхната техника беше обикновена, но тя съдържаше най-високата истина. Днешният свят се занимава само с техниката. Така бяха открити много неща, отговарящи на формулата: "Ако се прави това. то се случва онова". Но какъв е резултатът? Единствено сръчност. И като бе пожертван традиционният път, посредством интелигентността и състезателния дух, се стигна до изчерпването на техниката. Сега напредъкът е невъзможен. Винаги е така, когато се мисли само за това и като се използва единствено интелектът. Умът наистина е функция на съзнанието, но ако той не стои на Пътя и не цели единствено умението, той става началото на грешката и това, което постига, е нещо лошо. Така че, иди си и се упражнявай по верния начин.

Тогава един голям котарак, нашарен като тигър (вторият котарак), се приближил и казал:

- Изкуството на воина според мен зависи от духа. Така че, аз се упражнявах непрекъснато в това умение. Струва ми се, че моят дух е твърд като стомана, свободен и зареден с духа "Ки", който изпълва Небето и земята (Мен Дзъ). Когато видя неприятеля, този всемогъщ дух го омагьосва и победата предварително е спечелена от мен. Аз просто се приближавам, настройвам се в "тон" с неприятеля, хипнотизирам го и го насочвам накъдето си искам - наляво или надясно, предвиждам всичките му отклонения. Никак не се занимавам със самата техника. Тя се получава от само себе си. Ако един плъх тича по греда, аз го гледам втренчено и той вече пада в ноктите ми. Но този тайнствен плъх идва безформен и си отива без следа. Какво означава това, не знам. Старият котарак отговорил:

- Това, в което си упорствал, наистина е ефектът, произведен от голямата сила, която изпълва Небето и земята. Но това, което си придобил от нея, е само психическа енергия, а не това, което идва от Доброто, това, което заслужава името "добро". Самият факт, че съществува съзнанието за силата, с която ти искаш да победиш, работи вече срещу твоята победа. Твоето "аз" играе роля. Ако това на противника е по-силно, какво става? Ако искаш да победиш противника си чрез превъзходството на твоята сила, той ще ти противопостави своята. Нима си представяш, че единствено ти си силен, а всички други — слаби? Как трябва да се държи човек, ако съществува нещо, невъзможно да бъде победено, с най-голямата воля на света, чрез превъзходството на своята собствена сила? - Ето въпроса! Това, което ти чувствуваш в себе си като "свободно" и "твърдо като стомана", "изпълващо Небето и земята", не е голямата сила, а само нейното отражение в теб. Това е твоето собствено съзнание (дух). А това значи просто, сянката на големия дух. Без съмнения, тя представя себе си за голямата обширна енергия. В действителност това е нещо съвсем друго. Съзнанието, за което говори Мен Дзъ, е силно, защото то е осветено непрекъснато от една голяма яснота. Твоето съзнание придобива своята сила само в определени условия. Твоята сила и тази, за която говори Мен Дзъ, имат различни източници, така че ефектът им е различен. Те са толкова различни, колкото вечното течение на една река и бързият прилив, който приижда за една нощ. Тогава, какво съзнание е нужно да имаш, когато си изправен пред нещо, непобедимо от каквато и да било случайна духовна сила? Това е въпросът. Една поговорка казва:

"Плъхът, който е в смъртна опасност, се хвърля дори върху котката. " Ако врагът е в смъртна опасност, той вече от нищо не се плаши. Той забравя живота си, нещастието си, себе си, той е свободен от победата или поражението. Той няма вече никакво намерение да осигури съществуването си. Затова волята му е от стомана. Как да триумфираш над него с някаква духовна сила, която си придобил за себе си?

Тогава един стар сив котарак се приближил и казал:

- Да, наистина вие имате право. Психическата сила, колкото и да е силна, има собствена форма. Това, което има форма, дори и съвсем малка, може да се хване. Ето защо аз отдавна упражнявах душата си (силата на сърцето). Аз не практикувам силата, която превъзхожда духовно врага, както вторият котарак. Аз също така не се бия (както първият котарак). Аз се примирявам с моя противник, ставам едно с него и не му се противопоставям по никакъв начин. Ако той е по-силен от мен, аз просто отстъпвам и правя, общо взето, всичко, което той иска. Моето изкуство е подобно на "хващане на летящи камъчета с един развят плащ". Плъх, който иска да ме атакува, колкото и да е силен, не намира нищо, върху което да се хвърли, нищо, в което да забие ноктите си. Но днешният плъх просто не влизаше в играта ми. Той се приближаваше и отстъпваше неуловим като Бог. Никога не съм виждал подобно нещо.

Тогава Старият котарак казал:

- Това, което ти наричаш свързване, не идва от съществото. Това не е от голямата природа. Това е изкуствено свързване, трик. Така ти искаш съзнателно да се избавиш от агресивността на нападателя. Но той забелязва твоето намерение, понеже, макар и бегло, ти мислиш за това. Ако със съзнанието за това, ти се правиш на "помирителен", ти само хвърляш безредие в твоето съзнание, което е обърнато към атаката. Точността на твоя усет и на твоето действие, страдат от това. Всичко това, което ти правиш с едно съзнателно намерение, унищожава първичната вибрация, която скрито действува, на голямата Природа и спира протичането на нейното спонтанно движение. Откъде тогава ще дойде едно чудотворно действие? Когато не мислиш повече за нищо, не искаш, нито пък правиш нещо, а се оставяш - себе си и движението си, на вибрацията на съществото, само тогава ти нямаш вече уловима форма. Нищо не може да дойде срещу теб като противоформа и така няма вече никакъв неприятел, да може да ти устои.

Аз съвсем не мисля, че вашето обучение с напразно. Всичко и всяко нещо, може да бъде една част от Пътя. Техниката и Пътят могат да бъдат едно и също нещо. Тогава голямото Съзнание, "Всемогъщото" присъства, то се проявява и в действието на тялото. Силата на голямото съзнание (Ки) служи на личността на човека. Този, чието Ки е свободно, може да противостои независимо на какво точно и при това с безкрайна свобода. Ако твоето съзнание е обединено, дори и да не включваш никаква сила в битката, то няма да се пречупи нито от злато, нито от камък. Има само едно условие: дори най-малка следа от съзнание за себе си, не трябва да действува, иначе всичко се разваля.

Ако мислиш за това, дори за миг, всичко става изкуствено. Това не е причинено от съществото, а от първичната вибрация на тялото, което е застанало на Пътя. Тогава и противникът няма да бъде подчинен на твоята воля. Той ще може да ти устои. Тогава какъв метод или какво изкуство трябва да се използва? Когато ти си в определено състояние, освободен от всякакво съзнание, когато ти действуваш, без намерение, в съгласие с голямата Природа, само тогава ти си върху Верния път. Така че, остави всяко намерение, упражнявай се в отсъствие от намерение и остави нещата да бъдат вършени от Съществото. Този път е безкраен, неизчерпаем. — Старият котарак замълчал и добавил още нещо впечатляващо. - Не вярвайте, че ви казах за това най-висшето, което може да съществува. Преди известно време в съседното село живееше един стар котарак. Той спеше през целия ден. Нищо в него не изглеждаше като духовна сила. Той лежеше там като дърво. Никой не беше виждал плъх, хванат от него. Но там, където той беше, на мили разстояние не бяха намирали дори само един. И където и да се появеше или установяваше, нищо не се показваше. Аз го посетих един ден и го попитах как да се обясни това. Той не ми отговори. Зададох му още три пъти същия въпрос. Той остана безмълвен. Не защото отказваше да отговори: явно беше, че не знае какво да каже. Тогава аз разбрах - този, който знае, не говори. Този, който говори, не знае. Този котарак беше забравил всичко, себе си и всички неща около себе си. Той беше станал "нищо". Той беше достигнал най-високото състояние на отсъствие на намерение. И тука можем да кажем: той беше намерил Божествения път на воин - да побеждаваш, без да убиваш. Аз съм още твърде далеч от него.

Шокен изслушал това като насън, приближил се, поздравил Стария котарак и казал:

- Вече дълго време упражнявам изкуството на сабята, но още не съм достигнал целта. Чух вашите мнения и мисля, че разбрах истинския смисъл на моя път. Все пак ви моля настойчиво, кажете ми още нещо за вашата тайна.

Тогава старият котарак заговорил:

- Как може да стане това? Аз съм само едно животно и плъхът е моята храна. Как бих могъл да зная нещо за човешките работи? Зная само това: смисълът на изкуството на сабята не е просто да победиш един враг. Това е едно изкуство, чрез което в определен момент се достига голяма яснота, Светлината на Принципа на смъртта и живота. Погълнат от всяка техническа практика, един истински воин би трябвало непрекъснато да се тренира в духовното упражнение на тази Яснота. Чрез това той трябва преди всичко да задълбочава изучаването на Принципа на съществото за смъртта и за живота, за същността на смъртта. Човекът, свободен от всичко, което отбива от Пътя, единствен ще достигне до голямата духовна светлина, но ще бъде далеч от центъра, най-вече от всяка определяща мисъл. Ако съществото е оставено без привързаности, освободено от "аза" (егото) и от всякакво нещо, то може, когато това е нужно, да се прояви напълно свободно. Но ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник. От него се получава нещо установено в себе си. Ако то стане нещо установено, то тогава има също едно установено в себе си "аз" и нещо, което му се противопоставя. Тогава двама застават един срещу друг и се борят един срещу друг, за да просъществуват. Ако случаят е такъв, то чудотворните функции на съществото, способни да противостоят на всякаква промяна, са спрени. Клопката на смъртта се затваря отново, загубена е специфичната светлина на съществото. Как би било възможно в такова състояние да срещнеш неприятеля с точно поведение и да гледаш "победа и поражение" в лицето? Дори победата ще бъде случайност без връзка с истинското Изкуство на сабята.

Да бъдеш свободен от всякакво нещо, все пак не означава една празна празнота. Съществото в самото себе си няма собствена природа. То е зад всякаква форма, то не събира нищо в себе си. Ако човек спре или ако задържи каквото и да било, едва-едва и дори само за един миг, голямата сила остава прикрепена към него и равновесието на енергиите, които изтичат естествено от източниците, е изгубено. Ако съществото е задържано, толкова малко и от каквото и да било, то не е свободно, неговата енергия не се разпространява вече без препятствия в своята пълнота. Когато равновесието, което идва от съществото, е разбито в една или друга посока, неговата сила прелива или потокът е недостатъчен. Ако тя прелива, прекалено много енергия блика и вече не може да бъде спряна. Ако тя е недостатъчно, действието на съзнанието става слабо и неуловимо. В нужния момент, тя не е вече достатъчна да овладее положението. Това, което наричам да си свободен от нещата, не е нищо друго освен това: не взимайте нищо, не се опирайте на нищо, не определяйте нищо, тогава няма да има субект, нито обект. Без "аз" нито "противоаз". Ако нещо се случи, човек го посреща тъй както, че това е несъзнателно, и това не оставя никаква следа. В "Книга на промените" е казано: "Без действие, без движение, напълно спокойно. Това е единствения начин да се изразят съществото и Законът на нещата, вътрешността на всяко безсъзнание и накрая да станеш едно с Небето и земята." Този, който упражнява и разбира така Изкуството на сабята, е близо до истината на Пътя.

Като чул това, Шокен попитал:

- Какво означава да няма нито "аз" нито "противоаз", без субект или обект? Котаракът отговорил:

- Когато и понеже има един "аз", има един неприятел. Нека не заставаме като "аз" и няма вече да има противник. Това, което наричаме така, е синоним на обратното. Докато нещата запазват някаква форма, те предполагат винаги една противоформа. Ако моето същество не се е установило в своя собствена форма, то няма също и противна противоформа. Щом няма нищо противостоящо, то няма също нищо, което да се представи срещу мен. Това ще рече, че няма нито "аз", нито "противо-аз". Ако човек се освободи напълно от притежанието на самия себе си, ако така той се освободи до дъното на душата си от всяко нещо, той се озовава в хармония със света, става едно с всички неща в голямата единност на цялото. Дори когато формата на противника се разпада, човек не осъзнава това. Не, че той вътрешно не си дава сметка, но той не се спира и съзнанието продължава да се движи свободно от всякакво ограничение. Неговото действие отвръща просто и свободно чрез съществото.

Ако нашето съзнание не е вече заето, нито развълнувано от нищо, светът такъв, какъвто той е, става напълно наш и едно с нас. Човек го приема тогава оттатък доброто и лошото, оттатък симпатията и антипатията. Без предразсъдъци, без да държи сметка за нищо. Всички противоположности, които ни се представят: печалба и загуба, добро и зло, радост или мъка, произхождат от нас. В цялата безбрежност на Небето и земята, следователно нищо не струва повече от нашата същност, усилието да бъда позната. Един древен поет казва: "Едно зрънце прах в окото и трите Вселени са вече прекалено тесни. Ако нищо не е важно за нас, и най-малкото легло ще ни стане вече твърде широко." Това означава: ако една прашинка влезе в окото ни, то не може вече да се отвори. Защото в него влиза нещо там, където може да се вижда добре, само ако нищо няма там. Това може да ни послужи за сравнение със съществото, което е Осветляваща светлина, свободна в себе си от всичко онова, което е "нещо". Но ако нещо заседне отпред, неговата способност не може да се прояви.

Един друг поет казва: "Ако човек е заобиколен от неприятели на брой сто хиляди, това, което той е сам по себе си като форма, е разрушено. Въпреки това, съществото е, и остава мое, колкото и да е силен неприятелят. Никой неприятел няма да влезе в него никога."

Конфуций казва: "Съществото, дори това на един беден човек, не може да бъде откраднато." Но ако съзнанието е в безпорядък, тогава нашето същество се обръща срещу нас.

Това е всичко, което мога да ви кажа. Слезте у себе си, променете се. Един Учител, никога не може повече от това да предаде нещо и да се опита да го обясни на ученика. Самият аз, единствено, мога да разпозная Истината и да я направя моя. Това се нарича интеграция (присъединяване към самия себе си). Истината минава от сърце на сърце. Гони с едно предаване по един неочакван път оттатък обучението и щастието. Това не означава да се противопоставяте на обучението на Майстора. Истината е, че и това също няма власт да предава самата истина. Дзен не е единствен в това отношение.

От духовните упражнения на старите майстори, възпитатели на душата, та до Изкуството, интеграцията (обединението) на самия себе си, е бил винаги основния център, който се е предавал от сърце на сърце, извън всякакъв традиционен метод. Смисълът на едно преподаване е само да подскаже търсенето на това, което всеки носи у себе си, без да го знае. Значи няма тайна, която Учителят да може да предаде на ученика. Да се преподава е лесно. Да се слуша също е лесно, но по трудното е да се осъзнае това, което е у самия тебе, да го откриеш и действително да го овладееш. Това се нарича да гледаш в своето собствено същество, да го съзерцаваш. Ако това ни се отдаде, ние имаме Сатори.

Това е голямото и велико Събуждане, вън от съня на илюзиите. Да се пробудиш, да гледаш в своето собствено същество, да усещаш самия себе си, всичко това е едно и също."

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Най-хубавият ден - майка Тереза
03 Октомври 2010 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


Най-хубавият ден - майка Тереза

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.


Животът е предизвикателство - посрещни го.
Животът е дар - приеми го.
Животът е приключение - осъществи го.
Животът е мъка - надмогни я.
Животът е дълг - изпълни го.
Животът е игра - изиграй я.
Животът е тайнство - открий го.
Животът е песен - изпей я.
Животът е възможност - използвай я.
Животът е пътешествие - извърши го.
Животът е обещание - спази го.
Животът е любов - открий я.
Животът е красота - възхвали я.
Животът е истина - осъзнай я.
Животът е битка - приеми я.
Животът е загадка - разреши я.
Животът е цел - постигни я.


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат
егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви
приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна
работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората
може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си, и те ще
извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си

Homo sapiens - човек на знанието

Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.

Той бавно започва да учи — в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето, че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове; Страхът! Ужасен враг — лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

— Какво ще стане с човека, ако избяга от страх?

— Нищо няма да му стане, освен че никога няма да научи. Никога не ще стане човек на знанието. Може най-много да бъде кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Неговият враг ще сложи край на копнежите му.

— А какво трябва да стори, за да победи страха?

— Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в ученето и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.

Когато настъпи този радостен миг, човекът може вече без колебание да каже, че е победил първия си естествен враг.

— Това изведнъж ли става, дон Хуан, или малко по малко?

— Това става малко по малко, но страхът изчезва изведнъж и изцяло.

— Нямали човек пак да се изплаши, ако му се случи нещо ново?

— Не. След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.

И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.

— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?

— Не, няма да умре. Неговият втори враг просто ще го е спрял в опитите му да стане човек на знанието. Вместо това човек може да се превърне в смел воин или в клоун. Неговата така скъпо платена яснота никога няма да се превърне отново в тъмнина и страх. Пред него ще бъде ясно, колкото и дълго да живее, но той няма да научи повече, нито ще копнее за нещо.

— Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?

— Трябва да прави онова, което е правил със страха: трябва да се бори със своята яснота и да я използва, само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред. очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.

От този момент той ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!

Силата е най-могьщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да й се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.

На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.

— Ще загуби ли той силата си?

— Не, той никога не може да загуби нито яснотата, нито силата си.

— Тогава какво го разграничава от човека на знанието?

— Човек, победен от силата, умира, без да е узнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.

— Поражението, нанесено от някой от тези врагове, окончателно ли е?

— Разбира се, че е окончателно. След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори.

— Възможно ли е например човек, победен от силата, да осъзнае своята грешка и да поправи начина си на действие?

— Не, щом веднъж се е предал, той е свършен.

— Но ако временно е заслепен от силата, а след това я отхвърли?

— Това значи, че неговата битка още продължава. Значи, че този човек още се опитва да остане човек на знанието. Човек е победен, само когато спре да опитва и се предаде.

— Но, от друга страна, дон Хуан, възможно ли е някой да се поддава на страха с години, но накрая да го превъзмогне?

— Не, това не може да бъде. Ако отстъпи пред страха, никога не ще го превъзмогне. Защото ще е занемарил ученето и няма да опита отново. Но ако въпреки страха си продължи да прави опити години наред, той може в края на краищата да спечели, защото в действителност никога не му се е предавал.

— Как той може да срази третия си враг, дон Хуан?

— Трябва съзнателно да му се противопостави.Трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Човек трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.

Дотогава човек ще е стигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жесто-кият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.

Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.

Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Карлос Кастанеда - "Учението на дон Хуан"