Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Шест аспекта на любовта
04 Ноември 2013 г. 08:56:40
Kiril Hinkov


Шест аспекта на любовта

Шест вида любов с имена, подобни на гръцки герои от митологията, отразяващи различни начини, по които хората гледат на любовта.

1. Ерос е страстна, физическа, почти похотлива любов – тази, която кара пеперудите да пърхат в корема ни, а други части от тялото ни да горят.

2. Прагма, разбира се, е практичната любов. Хората, които разбират любовта по този начин, са на първо място прагматични, когато търсят партньор. Те избират половинката си въз основа на рационални решения относно това с кого ще си паснат най-добре.

3. Агапе е любовта, която изразява себе си под формата на алтруизъм или саможертва за другия.

4. Мания е обсесивна любов, която, макар и дълбока и интимна, често включва и ревност, чувство за притежание и липса на комуникация. Маниакалната любов нерядко води до домашно насилие.

5. Лудус е любовта-игра. В нея двамата искат да се забавляват, но не е задължително да целят сериозна връзка.

6. Сторге е любов, базирана на приятелство. Тези, които желаят този тип любов, търсят партньор, споделящ същите интереси и наклонности, и с когото могат да създадат дълготрайна връзка, основана на близостта, доверието, сигурността и привързаността.

(преписано от интернет)

Уке или добрият партньор за тренировка
20 Декември 2010 г. 00:47:01
Kiril Hinkov


Уке или добрият партньор за тренировка

Целта на всяка тренировка е да увеличи нашите възможности за оцеляване в ситуации, при които сме заплашени от агресия. Едновременно с това обаче е важно да се предпазваме от травми. Тези две предпоставки определят важността на доброто партниране при практика и правилното разбиране на задачите на всеки партнор.

Обикновено ние наричаме тори, този който провежда техниката, а уке партньорът, върху когото тя се демонстрира. Например уке атакува с кръгов удар с юмрук, а тори се защитава като го хвърля с раменно хвърляне, след което го обръща по корем и го заключва на земята. Ролята на тори е да реагира правилно на атаката на уке и да извърши правилните действия, за да я неутрализира.

Повечето практикуващи се стараят да научат всички възможни блокове, удари, хвърляния и отбрани, за да могат да се защитят при нужда и да постигнат окончателна победа в една схватка. Така в тяхното съзнание ролята на тори придобива една особена значимост и ореол, а нейното изучаване страховита важност. Те искат винаги да играят тори, в залата и в живота.

Старите майстори от друга страна, са карали с своите ученици с години да изпълняват само ролята на уке. По този начин са довеждали до съвършенство техните умения за атака, развивали са у тях психическа и физическа издръжливост, внимание, както и умение за успешно предпазване и в най-критичната ситуация. Постепенно вниманието на учениците достигало до степен да предусещат намеренията на майстора и да се пазят без никакво усилие, чрез следване на силата и бърза реакция.

От гледна точка на практиката, ролята на уке е много по-важна:
- Уке трябва да атакува правилно, реалистично и силно, като увеличава постепенно трудността на атаката, за да позволи на тори да се учи, но едновременно с това да го държи на границата на сигурността без да го травмира. Това изисква сериозна самостоятелна работа за изучаване на атакуващите движения с ръце, крака и всички видове оръжия, както и за увеличаване на бързината, силата и издръжливостта. И добър самоконтрол.
- Вниманието му трябва да бъде постоянно изострено, за да не позволи да го ударят или наранят. Ролята му е по-пасивна и той не може да си позволи излизане извън нея. Това налага самостоятелно и постоянно да се тренират вниманието, ловкостта, повратливостта, бързата реакция и рязката промяна на посоката на движение. Всички възможни форми на предпазване, скокове и укеми (падания).
- Уке е ДЛЪЖЕН да подскаже на тори, че защитата му не е била добра. Ако, например реакцията на тори или защитното му движение е погрешно, уке трябва да му покаже/каже това, а при последващи повторения дори да го удари, хвърли, събори, заключи, за да научи тори как правилно се прилага техниката. Това приучава практикуващия винаги да търси и намира слабото място в отбраната на противника.
- Уке трябва да се стреми да усеща посоката, в която го води тори. Ако тори неправилно му приложи сила, която може да бъде моментално използвана срещу него, уке трябва да го направи, като го удари, хвърли, събори, заключи. Тори трябва да се научи да осъзнава резултатите от действията или бездействията си.
- Уке не бива да променя зададените му от преподавателя движения и не бива да се съпротивлява на тори при заучаване на нова техника. Това не придава реалност на тренировката, а я затруднява. Уке не пречи, когато тори се справя добре и коригира, когато тори  бърка. По този начин партньорът му се развива в границите на зададеното упражнение.

Липсата на правилно отношение води до заучаване на техники или движения, като отговор на някаква атака или действие. Всъщност всички тези техники са само метафора – илюстрация на правилната реакция на ума, духа и тялото ни при опит за посегателство върху тях. А тази реакция е резултат от правилното усещане на ситуацията и силите в нея, техния брой, посока и големина. За което ни трябват внимание, опит и много практика.

Само тренировката на напълно ангажирани практикуващи позволява изпълнението на поставените от преподавателя задачи и напредването на групата.  Сам никой не е станал майстор.  В нищо.

„Скоростта на флота се определя от скоростта на най-бавния кораб.”

„Веригата се къса в най-слабата си брънка.”

„Една шугава овца цяло стадо батисва.

Пътят на пълководеца
24 Декември 2015 г. 20:19:57
Kiril Hinkov


Пътят на пълководеца

Когато мъдрите не са тачени, държавата е в голяма беда; когато мъдрите са използвани, държавата е в безопасност. Когато длъжностите са подбирани за хората, настъпва хаос; когато хората са подбирани за длъжностите, се установява ред.

Чжуге Лян, „Пътят на пълководеца”, 2 век от н.е.

Трите свещени съкровища на Япония
02 Март 2016 г. 21:07:57
Kiril Hinkov


Трите свещени съкровища на Япония

 

Трите свещени съкровища на Япония и атрибути на Императора на Япония са:
Мeчът - Кусанаги но цуруги (草薙劍),
Огледалото - Ята но кагами (八咫鏡?),
Скъпоценният камък - Ясакани но магатама (八尺瓊曲玉)

 

Трите съкровища символизират трите изначални добродетели на човека:
- смелост, доблест (меч),
- мъдрост (огледало),
- щедрост, доброта, доброжелателство (скъпоценен камък).

Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai
18 Април 2016 г. 17:49:00
Kiril Hinkov


Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai

Свободно подбрани откъси от книгата "Учението на Буда".
Издадена от Kosaido Printing Co, Tokyo, Japan, 2010.

Изопаченото мислене има за основа невежеството. Неправилните действия имат за основа желанието. Двете са извора на цялото нещастие в света.

Алчността, гневът и глупостта са наречени трите пожара, които поглъщат света. Пожарът на алчността поглъща този, който е загубил истинския си ум в ненаситна жажда за притежание. Пожарът на гнева поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да приема нещата такива, каквито са. Пожарът на глупостта поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да разбере и следва реда на живота.

Ако хората са заразени с алчност, гняв и глупост, те ще лъжат, мамят, хулят и лицемерничат; а след това ще претворят думите си в дела, като убиват, крадат и прелюбодействат. Ако привикнат да лъжат, те несъзнателно ще извършват всяка възможна грешна постъпка. Преди да постъпят безнравствено, те трябва да излъжат, но излъжат ли веднъж, ще действат безнравствено без задръжки.

Действието следва желанието. Страданието следва действието. Желание, действие и страданеи са като колело, което се върти непрестанно.

Човешката природа

1.

Човешката природа е като плътен гъсталак, в който трудно се прониква. В сравнение с нея природата на едно животно е много по-лесна за разбиране. Все пак, в общи линии можем да я класифицираме по четири видими различия.
Първо, има хора, които от погрешни учения причиняват страдание на самите себе си, следвайки сурова практика.
Второ, има хора, които причиняват страдание на другите с жестокост, кражби, убийства и други зли действия.
Трето, има хора, които карат другите да страдат заедно с тях.
Четвърто, има хора, които не страдат и предпазват и другите от страдание. Следвайки учението на Буда, хората от последната категория не дават път на алчността, гнева и глупостта, а живеят спокоен живот на благост и мъдрост.

2.

Ако използваме за критерий гнева, ще разделим хората на три вида.
Първият вид са тези, които приличат на букви изсечени в скала. Те лесно дават път на гнева и запазват гневни мисли за дълго време.
Вторият вид са тези, които приличат на букви, написани върху пясък. Те също лесно дават път на гнева, но бързо забравят гневните мисли.
Третият вид са тези, които приличат на букви, изписани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си, оставят хулите и клюките да минават край тях незабелязани, умът им е винаги чист и необезпокояван.

3.

Има и други три вида хора.
Първия вид са горделиви хора, които действат прибързано и никога не са удовлетворени. Природата им е, лесна за разбиране.
Вторият вид хора са внимателни и винаги обмислят действията си. Природата им е трудна за разбиране.
Третия вид са хора напълно овладели желанията си. Тяхната природа е невъзможно да разбереш.

Хората могат да бъдат класифицирани по много начини;, но като цяло човешката природа не е лесна за разбиране. Само Буда я разбира и за различните хора е дал различни практики.

Човешкият живот

1.

Една алегория описва човешкия живот по следния начин: Веднъж един човек карал лодката  си по течението на бърза река. Друг човек го предупредил от брега: “Спри да гребеш така безгрижно надолу по течението има бързеи и  опасни водовъртежи, има крокодили и демони, скрити в пещери между скалите. Ще загинеш, ако продължиш."

Бързото течение в тази притча символизира живота, отдаден на похот; безгрижното гребане означава да подхранваш страстта си; водовъртежът символизира удоволствието; бързеите напред са предстоящите болка и страдание; крокодилите и демоните са упадъка и смъртта, които следват живота, отдаден на похотливи желания. Човекът от брега е Буда.

2.

А ето и другй алегория. Един мъж, който извършил престъпление, бягал от преследвачите си. Двама стражи го следвали по петите. За да се скрие, той се спуснал в един кладенец, като се държал за за надвиснала лоза. Когато почти стигнал долу, той  забелязал кълбо змии в дъното на кладенеца и останал да виси, хванат за лозата. В това време две мишки, бяла и черна,  започнали да прегризваг сгьблото на лозата. Ако стъблото се скъсало, той щял ида падне върху усойниците и да загине. В този момент, поглеждайки нагоре, той видял пчелно гнездо, от което сс отронила капка мед.  Забравяйки за опасността, в която се намира,  човекът отворил уста и я вкусил с наслада.

Мъжът в тази притча символизира човешкото същество, което е родено да страда и да умре в самота. Стражите и змиите символизират тялото с неговите плътски желания. Лозата е кръга на преражданията, в който се вкопчваме. Двете мишли, бяла и черна, представляват времето, деня и нощта, и отминаващите години. Медът, това са физическите удоволствия, които залъгват тъгата от неумолимо идващия край.

3.

Има и трета история. Един цар поставил четири змии в куткя и дал кутията на слугата си да я пази. Наредил на слугата да се грижи добре за тях и го предупредил, че ако раздразни дори една от тях, ще бъде наказан със смърт. Изплашен, слугата захвърлил кутията и избягал.
Царят изпратил петима стражи да го заловят. Те се приближили до него приятелски с намерението да го хванат и върнат в двореца. Но слугата не се доверил на тяхната дружелюбност и избягал в съседното село.
Тогава интуицията му подсказала, че в това село няма да намери сигурен подслон, защото в него живеят шестима разбойници, които могат да го нападнат. Слугата продължил пътя си изплашен, докато стигнал брега на буйна река, която препречила пътя му. Мислейки за опасностите, които го следвали по петите, слугата си направил сал и успял да прекоси бързите води, отвъд които той най-накрая намерил сигурност и спокойствие.
Четирите змии в кутията са символ на четирите елемента: земя, вода, огън и въздух, които съставят физическото тяло. То е подхвърлено на похотливи желания и става враг на разума. Затова умът се опитал да избяга от тялото.
Петимата стражи, които се приближили до него приятелски, са петте съвкупности, които съставляват тялото и ума на човека: форма, чувство, усещане, желание и съзнание.
Сигурният подслон са шестте сетива, които съвсем не са сигурен подслон; а шестимата разбойници са шестте вида обекти на шестте сетива. Така, виждайки опасност в шестте сетива, човекът избягал отново и достигнал до бясното течение на светските желания.
Тогава той си направил сал от Благородното учение на Буда и безопасно прекосил реката, достигайки брега на спокойствието и мъдростта.

4.

Има три опасности, в които попадайки, синът е почти безпомощен да спаси майка си, а майката трудно може да помогне на сина си: пожар, наводнение и грабеж. Но и в тези опасни ситуации все пак съществува възможност те да се подкрепят един друг.
Но има други три опасности, от които майката е невъзможно да спаси сина си, а синът не и в състояние да предпази майка си. Те са болестта, старостта и смъртта. Без значение колко се обичат и колко близки се чувстват, никой от тях не може да помогне на другия при такъв случай.

5.

Веднъж Яма, царят на ада, попитал един човек, който бил попаднал в ада заради злите си дела, дали някога е срещал тримата небесни пратеници. “Не, господарю”, отговорил мъжът, “Никога не съм срещал такива създания.”
Тогава Яма го попитал дали някога е срещал стар човек, съсипан от годините, който върви подпирайки се на тояжка. Мъжът отговорил: “Да, господарю. Много често съм срещал такива хора.” Яма казал: “Ти си наказан да страдаш сега, защото не си разпознал в този човек небесния пратеник, който ти е бил изпратен да те предупреди, че трябва бързо да промениш начина си на живот, защото ти също ще остарееш.”
Яма попитал отново, дали мъжът някога е срещал беден, болен и изоставен от приятелите си човек. Човекът отговорил: ”Да, господарю. Виждал съм много такива хора.” Тогава Яма казал: “Ти помадна в ада, защото не си разпознал в този болен човек пратеника, изпратен ти от небето да те нредупреди за твоето собствено безсилие пред болестта.  
Тогава Яма попитал още веднъж дали мъжът някога е виждал мъртвец. Човекът отговорил: „Да, господарю. Виждал съм много хора да умират.” Яма казал: “Ти си изпратен в това окаяно място, защото не си разпознал, в тези хора небесните пратеници. Ако ги беше разпознал и беше взел под внимание техните предупреждения, щеше да промениш посоката па живота си и нямаше да страдаш сега.

6.

Някога живяла една млада жена, съпруга на богат човек, наречена Кишаготами. Тя загубила ума си след смъртта па своето дете и понеслаа мьртвото му тяло от къща на къща, молейки хората да го излекуват.
Разбира се, те не могли да и помогнат с нищо, но накрая един последовател на Буда я посъветвал да отиде при Блажения, който тогава живеел в Джетавана. Майката занесла мъртвото си дете на Буда.
Блаженият я погледнал със съчувствие и казал: “За да излекувам сина ти, ще ми трябват няколко макови семена. Иди и вземи четири или пет макови семена от къща, в която смъртта никога не е влизала.”
Побърканата от скръб жена напразно търсила къща, в която смъртта никога не била влизала. Тя се върнала при Буда с празни ръце. Той не и казал нищо, но в неговото благо мълчаливо присъствие умът и се прояснил и тя разбрала смисъла на думите му. Тя взела тялото на детето и го кремирала. След това се върнала при Буда и станала негова ученичка.

 

Пътят на практиката

Представете си, че сте хванали змия, крокодил, ястреб, куче, лисица и маймуна – шест същества със съвършено различна природа. Вие сте ги вързали със здраво въже и ги карате да тръгнат. Всяко от тях, ще търси безопасност в присъщата му среда: змията ще потърси убежище в тревата, крокодилът ще се запъти към вода, ястребът ще литне във въздуха, кучето ще поеме към някое село, лисицата ще потърси самота в дупка в земята, а маймуната – в клоните на гората. В опита им всяко да върви по своя път, те ще си пречат, като накрая най-силното ще повлече останалите.

Като съществата в тази притча, хората са  изкушавани от шестте сетива: очите, ушите, носа, езика, кожата и ума, и контролирани от доминиращото от тях.

Ако шестте същества се привържат към стълб, те ще се изтощят в опитите си да се освободят и накрая ще легнат край стълба. По същия начин, ако хората практикуват контрол над ума, сетивата няма повече да им причиняват безпокойства. Ако умът е под контрол, хората щс намерят щастието и в този живот и в бъдеще.

***

Веднъж Буда Шакямуни пребивавал в град Каусамби. В същия град живеел човек, който го мразел и подкупвал злонамерени хора да разпространяват клевети срещу него. При това положение за учениците на Пробудения станало трудно да се сдобиват с храна, а когато просели, получавали оскърбления.
Ананда казал на Буда: “Да не стоим в този град. Има други по-добри градове, където можем да отседнем. По-добре да си тръгнем оттук.”
Блаженият отговорил: “Ако следващият град е като този, какво ще правим тогава?”
“Ще се преместим в трети.”
Блаженият казал: “Не, Ананда, това няма да има край. По-добре да останем тук и да понасяме търпеливо оскърбленията, докато с безупречното  си поведение опровергаем клеветите, и обидите срещу нас престанат. Тогава ще се преместим на друго място.”
“В този свят има печалба и загуба, клевета и почест, похвала и оскърбление, страдание и удоволствие. Просветленият не е зависим от тези външни неща. Те ще си отидат така бързо, както са дошли.”

***

По отношение на това, доколко думите се използват по подходящ начин, има пет двойки антоними: думи, които са подходящи и които не са подходящи за определен случай; думи, които съответстват и които не съответстват на фактите; думи, които звучат приятно и думи, които звучат грубо; думи, които са благотворни и думи, които вредят; думи, които са съчувствени и думи, които са ненавистни.
Каквито и думи да изречем, трябва да сме ги подбрали със загриженост за хората, които ще ги чуят и ще бъдат повлияни от тях. Ако умовете ни са пълни с любов и състрадание, ще са устойчиви на злите думи, които чуваме. Не трябва .да изричаме невъздържани думи, които да предизвикват гняв или омраза. Единствено думи на съчувствие и мъдрост можем да изричаме.
Не можем да елиминираме неприятните думи. Трябва да обучаваме ума си да се отнася със съчувствие дори към злите хора. Така ще оставаме незасегнати от думите им, отправени към нас.

***

Ако някой се опита да рисува с водни бои върху синьото небе, той няма да успее — това е невъзможно. Също както е невъзможно да пресуши голяма река с топлината на факел от суха трева или да произведе силен звук чрез триене на две парчета мека кожа. По същият начин, хората трябва да тренират ума си да не се смущава от думите, отправени към тях, каквито и да са те.
Те трябва да обучат ума си и да го съхраняват щедър като земята, безграничен като небето, дълбок като голяма река и мек като въздуха.

***

В търсенето на истината човек си задава въпроси, които смята за важни. От какъв материал е изградена вселената? Вечна ли е? Има ли граници или е безкрайна? По какъв начин е организирано човешкото общество? Каква е идеалната форма на организация?

Ако той отложи търсенето на просветление, докато си отговори на тези въпроси, ще умре, преди да е намерил пътя.

Представете си, че един човек e пронизан от отровна стрела, а неговите близки и приятели ще търсят лекар, който да извади стрелата и да лекува раната. Ако в това време раненият каже: “Почакайте малко. Преди да извадите стрелата, искам да знам кой я е изстрелял по мен. Дали е мъж или жена? Дали е благородник или селянин? От какво е бил направен лъкът, който е изстрелял тази стрела? Дали е бил голям или малък? Дали е бил направен от твърдо дърво или ог бамбук? От какво е била направена тетивата? Дали е била направена от влакно или от черво? Дали е направена от ратанова палма или от тръстика? Пера от каква птица за прикачени на края й? Преди да извадите стрелата, искам да получа отговор на всички тези въпроси!?

Какво ще се случи с този човек? Преди да бъде доставена цялата тази информация, отровата ще проникне в цялото му тяло и той ще умре. Всеки знае, че първото, което трябва да се направи в такъв случай, е да се извади стрелата, за да се предотврати разпространяването на отровата.

Затова хората трябва първо да различат, кое е най-важното за тях, кой проблем трябва да разрешат на първо време и коя е най-належащата за тях задача. Учението на Буда съдържа това, което е важно да знаем. То учи хората, че трябва да се стремят към най-дълбокото знание, да отсранят повърхостните представи и да практикуват Благородния път, за да постигнат просветление.  

***

Някога живяло момче на име Судана, което искало да постигне просветление и усърдно търсело пътя.

От един рибар се научило да познава морето. От един лекар се научило на състрадание към болните и недъгавите. От един богат човек научило, че спестовността е тайната на забогатяването и разбрало колко е важно да запазва всяко дребно постижение по пътя към просветлението. От един медитиращ монах разбрало, че чистият и спокоен ум има чудната сила да пречиства и успокоява умовете на другите. Веднъж то срещнало една изключителна жена и било впечатлено от нейната щедрост. От нея разбрало, че милосърдието е плод на мъдростта. След това срещнало един стар странник, който му казал, че за да стигне толкова високо - до просветлението, трябва да изкачи планина от мечове и да прекоси река от огън. Така Судана научил от собствения си опит, че истинско знание може да получи от всеки, че истината се съдържа във всичко, което човек може да види или чуе.

Судана се научил на търпение от една бедна, саката жена. Гледайки играещите на улицата деца, разбрал урока на неподправената радост. От едно мило и скромно семейство, които никога не помисляли да искат нещо, което някой друг е пожелал, научил тайната да живее в мир със света. Той научил урока на хармонията от смесващите се аромати на тамяна и урока да дарява радост от красотата на цветята. Един ден, седнал на кратка иочивка в гората, забелязал малки издънки, подаващи стръкове край паднало и гниещо дърво и така научил урока за преходността на живота.

Слънчевата светлина през деня и блещукането на звездите през нощта непрестанно подклаждали вдъхновението му. Така Судана имал мъдростта да се облагодетелства от своя опит по дългия път към просветлението. Наистина, тези, които търсят просветлението, трябва да направят ума си своя крепост и широко да отворят вратите на ума си.

***

Истинското учение ще допринесе полза единствено на този, който чувствайки го, разбере неговия смисъл и се почувства свързан с него. Ако човек, след като го чуе, не е в състояние да оцени значението му, той ще пропадне в търсенето на просветление.  

Гичин Фунакоши - основателят на съвременното карате

"Ако човек е прекалено самодоволен, вярващ, че хубавото време ще продължи вечно, някой ден той ще бъде изненадан от порои и бури. Ето защо е важно за всички ни да се подготвяме ежедневно - всеки един час за всякакви неочаквани прояви."

"Дълбоко в светлите традиции на човешката култура се спотайват бисери - семена на съзиданието. Те очакват да бъдат извадени на повърхността и разпръснати между хората. Едно такова семе - бисер, е идеята на карате."

„Никога не забравяйте старите думи, че силният вятър може да пречупи едно здраво и голямо дърво, но върбата се превива и вятърът минава през нея. Най-големите достойнства на карате са предпазливостта и смирението.”

„Карате до е не само придобиване на умения за защита, но също така овладяване на изкуството да бъдеш добър и честен член на обществото.”

"Равновесието между победата и поражението често се базира на простите неща."

"Карате е изкуство за себеизпитване."

Биография в дати:

1868  
Гичин Фунакоши се ражда на 10 ноември в окинавската столица Шури. Той е от високо образована самурайска фамилия, потомствен васал на кралската династия на островите Рюкю. През тази година след реставрацията на императора, аристократичните привилегии са премахнати и имуществото на фамилията е иззето. Детството на Фунакоши протича в изключителна бедност.  

1879
Япония сваля официално кралската династия на Окинава Шо и крал Шо Тай е изпратен в изгнание в Токио.
 
1880  
Започва тренировки по карате при майстор Азато Анко. По това време карате все още е тайно и тренировките се провеждат скрито през нощта. Тренировката се състои най-вече от повторението на ката. Често през нощта идва на посещение и друг известен окинавски майстор – Яцусуне Итосу. Двамата майстори го представят на майстор Сокон (Буши) Мацумура.

1888  
Издържа изпит и започва работа като учител по класическа китайска литература в основното училище в Шури. Същата година се оженва на доста късна според тогавашните разбирания възраст. Съпругата му също тренира карате заедно с него.

1891
Започва да практикува с майсторите Сейшо Аракаки в стил Шури и Косаку Мацумора в стил Томари по препоръка на своите учители. През годините Азато и Итосу дават на Фунакоши възможност да тренира и с други известни майстори на Окинава. Говори се, че е имал обмяна на опит и с Канрьо Хигаона в стил Наха, приятел на майстор Итосу.
 
1902
Mайстор Итосу създава катите Пинан.

1908  
Обучението по карате е въведено в училищата на Окинава със съдействието пред министерството на образованието и културата в Токио на Шинтаро Огава, японски училищен инспектор.

1910  
Участва в организирането на публични карате демонстрации в залите на най-големите градове Шури и Наха. В инициативния комитет участват: Фунакоши, Мабуни, Мотобу, Киян, Гусукума, Огусуку, Токумура, Ишикава, Яхику.

1917  
Фунакоши прави демонстрация и изнася лекция за карате в Бутокуден – „Дворецът на бойната доблест” в Киото, който по това време е официалния център на бойните изкуства в Япония.

1921  
Почетна демонстрация на карате в чест на японския наследник принц Хирохито на Окинава. В замъка Шури той наблюдава ката, таме шивари и кумите. Силно впечатлен, принцът кани представители на окинавските карате среди в Токио за демонстрации.  Фунакоши е избран да демонстрира карате на първата национална изложба на спорта в Токио, организирана от Министерството на образованието.
 
1922  
По молба на организаторите на проявата, Гичин Фунакоши написва и донася със себе си учебник по карате "Рюкю кемпо - карате". Но по-късно, по време на голямото токийско земетресение през 1923 г., ръкописът е унищожен.  Фунакоши започва да пише нова книга: „Рентан гошин карате джуцу”, която излиза през 1925 г. Японската будо общност е впечатлена от карате.
По молба на изявени майстори и общественици като Джигоро Кано, основател на джудо, известния кендо майстор Накаяма Хиромачи, вице-адмирала на японския флот Яширо Якуро и лорд Шимпей Гото, министър на вътрешните работи, Фунакоши решава да остане и да преподава в Токио. Тренировките започват при мизерни условия – в зала с 20 постелки (татами), без специално тренировъчно облекло.
 
1924  
Формира се първият токийски карате клуб в университета Кейо.

1926  
Установява се карате клуб в университета Ичико.

1927  
Първи карате клубове в университетите Такушоку, Уаседа, Хосей, Мейджи, Нихон, Шодай, в Медицинския университет, в императоския университет Тодай, в Селскостопанския университет и др. С нарастването на броя на учениците финансовото състояние на Фунакоши се подобрява. След години на бедност и лишения, той има свое собствено скромно жилище.

1929
Фунакоши променя името на своето бойно изкуство от Тоди (китайска ръка) на Карате-до  (пътят на празната ръка).

1935
Публикувана е книгата на Фунакоши „Карате-до киохан”.
Общественият комитет, подпомагащ карате, събира нужните средства за построяване на сграда, предназначена за дожо.
 
1936  
Залата започва да функционира. При откриването й приятна изненада е надписът "Шотокан", изписан от учениците. "Шото" означава "вълните на боровите върхове", литературен псевдоним на Фунакоши, който се увлича от  китайска поезия.
Това е наименованието, което получава впоследствие и стила, водещ началото си от майстор Гичин Фунакоши.

1943
Публикувана е книгата на Фунакоши "Карате до нюмон", което означава "Входна врата по пътя на празната ръка".

1945  
Шотокан дожото е разрушено от бомбандировките през Втората световна война. Синът на Фунакоши Йошитака, почива от туберкулоза. Покрусен от смъртта му, Фунакоши отива да живее със съпругата си на о. Кюшу. Двамата живеят в крайна бедност.
 
1947  
Съпругата на Фунакоши почива. Той се премества в Токио, където живее в голямо усамотение.

1948  
Все по-малко хора посещават курсовете на Фунакоши. Младите каратеки не искат да учат от 80-годишен старец, който преподава само ката. Цутому Ошима е принуден да обяви, че който не посещава уроците на Фунакоши, няма да защити своята следваща степен. По този начин посещаемостта отново нараства. Преподаването е едно от малкото хубави неща през седмицата на майстор Фунакоши.

1949  
Масатоши Накаяма създава Японската карате асоциация (JKA) с цел разпространяването на карате като състезателен спорт.

1950  
Майстор Фунакоши е обявен за почетен учител на JKA.

1954  
Организирана е голяма демонстрация на бойни изкуства в Токио. Участват майстори като Хиромачи Накаяма (Кендо) и Кюдзо Мифуне (Джудо) и Фунакоши, който е на 86 години. Фунакоши посочва Шигеру Егами, който да представи бойното изкуство от негово име.
 
1955  
Масатоши Накаяма оглавява линията на Японската карате асоциация.

1957  
На 89-годишна възраст Гичин Фунакоши умира по време на сън. Погребан е в светилището Енкаку-джи, където през 1968 г. е поставен малък каменен обелиск, на който освен името и фамилията на майстора, са издълбани думите: "В карате няма нападение".
 
*** *** ***
"До. Пътят. Кой ще го измине направо и добре?"
Гичин Фунакоши

Животът на  Гичин Фунакоши не е твърде интересен и впечатляващ.
Предан съпруг и баща на трима сина, учител по литература. Той не предизвиква никого в двубой на живот и смърт, не чупи рогата на бикове, няма самоуверен и арогантен вид, никога даже не излиза извън Япония. Поет и книжовник, той дори не е видял истинска битка.

Но Фунакоши е човек на Пътя. Той не отдава значение на състезанията, подобряването на рекорди, победата в надпревара. Вместо това той подчертава ролята на самоусъвършенстването.  Вярва в благоприличието и уважението, което всяко човешко същество дължи на другите. Той е майстор на майсторите.

Преди неговото идване в Япония, карате е местна окинавска бойна система. След като се запознава с традиционните японски бойни изкуства, Фунакоши променя карате по техен образец и го прави популярно в цяла Япония. Това е една от най-големите му заслуги към бойните изкуства. Точно затова често се казва, че майстор Фунакоши е велик философ и голям майстор.

Майстор Фунакоши е погребан в светилището - храм Енкаку-джи в Камакура, близо до Токио. Там е поставен малък каменен обелиск, върху който освен името и фамилията на майстора са издълбани следните слова: "В карате няма нападение." ("Karate ni sente nashi").
Както и следната калиграфия, написана от самия него приживе:
"На острова и най-вече на юг познават донесеното от далече сурово бойно изкуство. Съжалявам, че не достигат знания, за да бъде то пренесено в бъдещето. Кой би се заел с тази непосилна задача, да го обнови и предаде? Това ще съм аз! Кой друг, ако не аз? В самото небе съм се заклел!..."

(вижте още)