Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Заблуди относно боя с нож
05 Октомври 2017 г. 01:34:19
Kiril Hinkov


Заблуди относно боя с нож

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

Има много така наречени “експерти”, които претендират, че са способни да ви научат на защита срещу нож и/или на бой с нож.Проблемът е, че повечето от тях преподават “преработени” бойни изкуства, обикновено от филипински произход. Въпреки, че аз уважавам бойните изкуства на други култури, вие живеете там, където живеете-и шансовете са на страната на това, че не живеете в култура, свързана с ножовете. А от там следва, че това, което правите относно ножовете трябва:

А) да работи срещу начина, по който е най-вероятно да бъдете атакувани с нож във родната си страна и

В) ако проработи, да не стане причина да бъдете осъдени за убийство или отнемане на човешки живот (в българското право не съществува такова разграничение-бел. прев.)

Въпреки че точка втора е важна, тя се превръща в проблем само, ако успеете да се справите с предхождащата я. За нещастие, съдейки по това, което съм виждал със собствените си очи и съм срещал, работейки с учениците на т.нар. “експерти по ножовете”, да се справите с първата задача може да е много по-тежко, отколкото си мислите. Казано простичко, повечето нападения с нож са опити за убийство с нож, те се случват при радикално различни условия от тези, които са налице, когато някой се бие с нож. Аз съм изказал мнението си за други “инструктори по бой с ножове” на друго място в този сайт, целта на тази страница обаче е да се научите да избягвате някои от най-често срещаните “капани” в материала, който се преподава.

О да, още нещо…винаги помнете-на опасност е изложен вашият задник, така че не позволявайте на никого да ви казва, че нямате право да питате за тези неща или да мислите сами.

Лъжа #1: ще имате време да извадите собственото си оръжие:

От всичките случаи, в които съм бил нападан с нож, само в един можах да извадя собственото си оръжие. А аз не носех сгъваем нож, а нож в кания, с който се бях упражнявал дълго за бързо изваждане. В кризисна ситуация можех да го извадя и използвам за малко повече от секунда. Това не са празни хвалби-демонстрирам го на много от моите учебни касети. И въпреки тази скорост, когато бивах нападнат нямах време да извадя своя нож-с изключение на един-единствен път, когато скочих назад, за да спечеля място.

Причината е, че докато разбера, че има нож, вече бивах нападнат с него.

Неотдавна участвах в обсъждане на случая с един млад байкер, който е бил буквално “издухан” от стола си в бара с изстрел на ловджийско чифте. Това, което ме смущаваше в случая беше, че е бил замесен в стълкновение по-рано в същия бар и е останал там, подписвайки смъртната си присъда. Всъщност, както един австралийски баунсър правилно отбеляза, тези животоспасяващи уроци обикновено се научават на възраст между 18 и 24-а тези, които не ги научат или нямат късмет, не оживяват по-дълго. Само младите и неопитните допускат някои видове грешки.

По-голямата част от обучението по “бой с ножове” се основава на предположението, че вече сте успели по някакъв начин да се сдобиете с острие в ръката. За да сме напълно честни, ако ви нападне някой млад боклук, абсолютен некадърник или някой, който е размахвал ножа за да ви накара да отстъпите, може да имате време да извадите собственото си оръжие.

Ако обаче си имате работа с някого, притежаващ някакъв опит, “улична мъдрост” или лукавство, няма да успеете да извадите собственото си оръжие, когато бъдете нападнат. Срещу такъв противник, просто няма да имате достатъчно време. Той няма да покаже собственото си оръжие преди да нападне. Така е, защото тези, които са достатъчно тъпи да размахват оръжие в места, където оръжията са често срещани, просто не живеят достатъчно дълго.

А това е точно каквото вие очаквате да направи, за да можете да извадите собствения си нож и да го победите.

Лъжа #2-че това ще бъде “бой” с ножове.

Малко преди смъртта му, седях в едно събрание на НСА (Националната Стрелкова Асоциация на САЩ-бел. прев.) с полк. Рекс Епългейт, “бащата” на американската военна система за работа с нож. Обсъждахме “модата” на боя с ножове от която ние, като “стари кучета” в областта, бяхме едновременно приятно и неприятно изненадани. Той обобщи проблема с това, което се предлагаше като работа с нож, с “Те учат да се дуелирате”. Под “дуелиране” той имаше предвид да стоят един срещу друг, със същото оръжие, и да опитват да се убият един друг като цивилизовани джентълмени.

Не искам да съм “носителят на лоши вести”, но причината някой да използва оръжие срещу друго човешко същество е, че цели да наклони везните в своя полза. Хората не използват оръжия, за да се бият, те ги използват за да победят. Последното нещо, което който и да е нападател иска да направи, е да се изправи срещу вас със същото оръжие. Ако искаше да се бие, той не би ви нападнал с оръжие от самото начало. А ако знае, че имате нож, ще ви нападне с по-голямо и мощно оръжие, за да се подсигури, че няма да спечелите.

Едно от нещата, за които аз лично уважавам “Кучите братя” (“Dog brothers” на английски-имат сайт в интернет, ако някой се интересува-бел. прев.) е, че те експериментират със състезания с нееднакви оръжия. *Това* е реално. Вадите нож и той вади бухалка. Вадите бухалка и той вади пистолет. Не става дума за бой, просто използвате превъзхождащо оръжие, за да неутрализирате противника. И го правите преди той да направи същото с вас.

Доколкото вашият опонент е засегнат, това не е битка, това е убийство. Той няма да стои пред вас и да си разменя удари/посичания. За съжаление, това е фантазията, която много “инстуктори по бой с ножове” предлагат. Последното нещо, което искате да направите, е да се опитвате да се “биете”.

Друга причина, поради която трябва да изхвърлите идеята за “бой с ножове” от главата си, е, че в много щати (и в България също, макар и по друга теоретична обосновка-бел. прев.) съществува едно такова отношение, че “боевете по взаимно съгласие” се решават най-добре, като се хвърлят и двамата участници в затвора. Вярно е, че имате право да се защитите от нападение, но ако решите да се биете с някого, това вече не е самоотбрана, и ако използвате смъртоносно оръжие срещу някого в “бой с ножове”, който сте можели да избегнете, ви очаква цяла банда проблеми. Е, освен ако би ви допаднало да бъдете изнасилени от някоя банда под затворническия душ.

Лъжа #3 ”Ами ако ме обградят?”

Здравият разум ни казва, че боят с ножове е опасен. И все пак, като куче, обикалящо бърлогата на мечка-когато по-умната му част знае, че не трябва да буди спящата мечка, но друга, по-инстинктивна част го кара да го направи-много хора, които тренират бой с ножове се водят от едни и същи скрити желания. Един от най-големите проблеми, подтикващи тези хора, е: “Ще мога ли да се справя?”

За разлика от кучетата, обаче, човешките същества имат спосбност за самоизмама и разсъждение. И един от начините по които се самозаблуждаваме е да си измисляме ситуации, в които ще ни е позволено да проверим “дали ще се справим”. Такива хора отказват да възприемат идеята, че боят с ножове е лоша идея. Всъщност, те като че ли буквално си търсят извинение да участват.

Един от най-силните индикатори за този начин на мислене е реакцията им, когато им се каже да бягат вместо да се бият с ножар. Буквално следващите думи, които ще излязат от устата им, ще са: “Ами ако съм обграден и не мога да избягам?” Има много подобни извинения, които могат да използват, и всички те започват с “Ами ако…” “Ами ако съм със стари хора (или деца) и не мога да избягам?”, “Ами ако не съм във форма (или контузен) и не мога да избягам?". Във всеки случай, от всички въаможни варианти, те се фокусират върху този, който изисква те да останат и да участват в бой с ножове.

Истината е, че е невероятно трудно да “притиснеш в ъгъла” някого, ако той е решен да се измете по най-бързия начин. Не на последно място, защото той ще използва лицето ти за трамплин, или ще се изплъзне и през най-малката дупка.Въпреки това, ако нежеланието му да използва физическо насилие е по-силно от желанието му да се измъкне, става много лесно да притиснеш човека в ъгъла. Ако попитате който и да е опитен полицай, санитар в лудница за опасно луди, или подобен субект, с кого биха предпочели да се разправят, с някой който иска да се бие с тях, или с някой, който би ги прегазил, за да се измъкне, всеки от тях ще ви каже, че би предпочел първия. Те знаят, че той ще им причини повече травми и ще е по-трудно да бъде победен. Причината е, че той е изцяло насочен към постигането на една цел, докато този, който е позволил да бъде “обграден”, все още ще е раздвоен и като следствие, няма да е способен да се бие с пълния си капацитет. А точно това е необходимо, за да оцелее в ситуация като тази, в която “няма победител”.

Това е истинската опасност с този начин на мислене. Понеже част от вас иска да знае “дали можете да го направите”, можете подсъзнателно да се заблудите-да не вземете необходимите предпазни мерки и да игнорирате сигналите за опасност. Гордостта и егото могат да те заблудят какво правиш, докато не стане твърде късно. Щом веднъж попаднете там, обаче, животът ви - ако не свърши въобще - ще бъде напълно разрушен.

Не си фантазирайте за ситуация, в която може да ви се наложи да използвате уменията си за бой с ножове, защото може това да стане причината да попаднете в такава, като се самозаслепите за възможните пътища за бягство.

Лъжа #4: Ще бъдете нападнати по определен начин.

Има една демонстрация, която правя по време на семинарите си по бой с ножове. Намирам практикуващия филипински стилове с най-висока степен на семинара и го помолвам да се защити от моята атака. След това изпълнявам една добре балансирана, бърза и предпазлива атака. Това е “позволена”, бърза атака, и човекът обикновен я блокира. След това го моля да блокира следващата атака-прицелена на същото място. И използвам срещу тях “затворническото втурване” (“the prison yard rush”-аз по-добре не можах да преведа, но в случай, че някой знае за какво става дума-е, за това става дума -бел. прев.). До ден днешен съм “изкормил” всеки от тях.

Защо ли? Ами те са напълно различни атаки.

Преди много години Дон Пентакост написа книга, озаглавена “Put 'em down, take 'em out: Knife fighting from Folsom Prison”. В нея Дон обяснява как се извършват истинските убийства с нож в “затворите с максимална сигурност”. С това, което каза в тази книга, той, меко казано, оскърби безбройни “бойни изкуствоведи”, които и до ден днешен говорят за нея с пренебрежение. И са прави, като изключим една малка подробност: “затворническото втурване” е точно това, което използвам, за да “изкормя” много от тях. Не е изтънчена атака, но е много популярен метод за нападение с нож в САЩ.

Филипинските стилове (Арнис, Кали, Ескрима и т.н., тези имена са най-популярни, затова ще използвам Кали-бел. прев.) се основават на допускането, че ще се изправите срещу обучен “ножар”. Проблемът с това допускане е, че не веки ще ви атакува по начина, по който би ви нападнал някой, обучен на филипински стилове. А това е проблемно, защото контриращите техники на Кали са проектирани да работят срещу начина, по който би ви нападнал някой, обучен в Арнис. Срещу този вид атаки, контраатаките на Ескрима работят перфектно.

Проблемът е, че в Западната култура обикновено, ако някой ви напада с нож, той се опитва да извърши убийство. Той няма да “спазва дистанция”, опасявайки се от вашето оръжие и бойни умения. Вместо това ще се опита да ви смаже и бързо да убие, без да подбира средствата. Такава атака е тотално различна от добре балансираните, “течащи” атаки на Ескрима. А това е различно от това, как някой от Италия би ви нападнал с нож. Също така е различно и това, как някой от Венецуела би ви нападнал с нож. А някой бразилец би ви нападнал с нож по друг начин. Човек от Южна Африка би ви нападнал по още по-различен начин. А някой китаец би ви нападнал по тотално различен начин. Знам го, защото съм пътувал по света и съм срещал системи за бой с ножове от всички тези места.

Знам, че тези, които предлагат обучение по бой с ножове, би го отрекъл, както и някой, който не е виждал тези други системи, но все пак: това, че знаете как да се справите с една от тях, не значи, че знаете как да се справите с друга. Всички те са различни, и всички са еднакво смъртоносни. И тези различия МОГАТ да ви струват живота.

Лъжа #5 ”И тогава той ще стои пасивно докато го “дялкате”…”

Точно както в списанията и в тренировъчните упражнения.

Това, което малко хора разбират, е, че хаотичното удряне с цел защита, когато противникът държи нож, може да е също толкова опасно, колкото и прицелената атака-и дори повече, поради непредсказуемата си природа. Ако “режете някого на парченца”, неговите защитни движния могат да ви наранят-особено ако размахва оръжието си, опитвайки се да спре следващата ви атака.

Виждал съм прекалено наблягане на защитата преди сближаването, и сериозни пропуски след сближаването-а всяка от тези грешки ще е достатъчна, за да в пребият, ако не и по-лошо.

Между другото, това е без да отчитаме факта, че той може да не иска да ви остави да го “дялкате” и да направи нещо различно, след като първата му атака се провали. Като например да нападне отново по различен начин. Или ако атаката е успяла, да продължи да напада.

Битката не е никога статична…и неговата способност да се движи означава, че е способен и да ви нарани…и да го направи преди да успеете да приложите вашите наистина прекрасни движения.

Лъжа #6 ”Капаниране и отнемане”

“Изтръгването на отровният зъб на змията” е нещо, което често се преподава на по-високите нива. На учениците се преподават сложни, фини движения, за да могат да избият ножа от ръката на нападателя, или да го “отрежат” от нея.

Има само един проблем с това, шансът ви да го изпълните успешно е колкото на снежен човек да оцелее в Ада (“a snowball’s chance in hell of making it work-в оригинал. Бел. прев.) Истината е, че това са, както ги наричаме, “зелени техники”- Те нямат много общо с реалната защита срещу нож, но са идеални, за да задържат ученика обвързан със системата и плащащ пари (които в САЩ са зелени, откъдето идва и термина “зелени техники”-бел. авт.). Тези техники разчитата на това, че нападателя ще се движи по “този начин” и следователно ще бъдете в перфектното положение за изпълнение на техниката.

Всъщност дори и по-старите майстори ще ви кажат, че тези техники залагат на чист късмет и подходящият момент. Но въпреки това, на тези техники се набляга най-много при обучението, често в ущърб на по-ефикасни техники за приключване на конфронтацията. Накратко, те тренират елементите, като че ли това са най-важните елементи от най-високата степен на изкуството. Наречете ме тъп, но аз смятам, че да се измъкнеш жив е най-доброто доказателство за умение, а не това, колко сложни и изящни движения познаваш.

Всъщност, ако нападателят не е невероятно пиян или невероятно бавен, шансовете да хванете ръката му и да изпълните всички тези прекрасни ключове и контролиращи движения са много, много мижави. Освен това най-вероятно няма да успеете да контролирате ръката на диво съпротивляващия се противник с една ръка, което означава, че той вероятно ще успее да се освободи и да ви причини някакви увреждания.

Това, обаче, повдига проблем, за който споменах мимоходом по-рано. Често виждам да се набляга прекалено на контролиране на опонента, за да можеш да се приближиш безопасно. Суровата реалност е, че не можете да контролирате напълно някого на такава дистанция. Има неща, които можете да направите, за да получите моментно преимущество, но то далеч не е същото като пълен контрол.За нещастие, виждал съм прекалено много хора да се опитват да установят контрол, за да “влязат” безопасно. Моят опит сочи, че не можете да го направите.Това, което можете, е да създадете откриване, за да влезете и после да му попречите да контрира. Но ако се опитате да стоите на дистанция, докато стане безопасно да влезете, ще получите повече наранявания, докато чакате идеалния случай.

Отгоре на всичко, има нещо, което е дори по-неприятно. ОК, по-неприятно е само, ако не обичате да си вземате душ с татуирани момчета наоколо. След като обезоръжите противника-с ключ или със собственото си острие, ако продължите да използвате нож срещу него, това вече не е самоотбрана, а опит за убийство и т.н. (в нашето право това е убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 118 НК, 3-8 години…бел. прев.)

Лъжа #7 ”Био-механично рязане”

Технически погледнато, това не би трябвало да е изобщо в този списък. Първо, аз уважавам Брам Франк, и второ, това е разумна концепция. Срязването на мускули, нерви и сухожилия ще унищожи/намали двигателната способност на опонента. Няма спор по отношение на ефективността на тази техника.

Проблемът е, че също както добре обмисленото изказване на Джеф Купър “По-добре да те съдят 12, отколкото да те носят 6” (съответно-съдебни заседатели и опечалените, носещи ковчега-бел. прев.) беше изкривено от всякакви откачалки в клише на гордо невежество относно правните проблеми, така и идеята за “биомеханично рязане” беше сериозно изкривена от хора, невежи за закони и съдебна практика. Голяма част от дискусията относно използването на нож, за да се причини този вид рана е също толкова откъсната от реалността, колкото и в случая, когато някой “Реднек” отвърне с с “репликата на Купър”, когато го попитат за последствията от неговото “Просто ш’ги гръмна ‘сите!” И в двата случая не се взема предвид, че законът има малко по-друго разбиране за употребата на смъртоносно оръжие срещу хора…

В очите на закона (и не само в неговите-бел. прев.) ножът е смъртоносно оръжие. Употребата му срещу човек е употреба на “смъртоносна сила”. В повечето щати, употребата й е позволена единствено при наличие на “непосредствена заплаха от смърт или тежка телесна повреда”. С други думи, ако ситуацията е достатъчно опасна, за да можете да използвате нож срещу някого, значи можете и да го убиете. Ако се опитвате само да го раните, значи нямате право изобщо да използвате нож. Това е призракът на старото недразумение относно “прострелването в крака”. Хората простреляли натрапник, после викат полицията и казват, че само са се опитвали да го ранят. Това позволява на простреляния да заведе срещу тях дело за обезщетение, или дори попадат в затвора за “превишаване пределите на неизбежната отбрана”. Има естествено колебание, свързано с отнемането на живот, но ако това ви накара да се опитате да “раните” някого, за да го накарате да избяга, попадате в една много опасна законова “сива зона”. А фактът, че сте използвали нож, я прави още о-опасна. Запомнете, че ножът се счита за “бандитско оръжие”.

Лъжа #8 ”Ако умееш да се биеш с палки, значи умееш да се биеш с ножове”

Имам един приятел, Ранди Браннан, който е физик. Той е просто блестящ и когато започне да говори за физика, аз си затварям устата, сядам и слушам, защото той определено знае за какво говори. Работата е там, че аз и Ранди се биехме с мечове на Калифорнийски Ренесансов Панаир (California Renaissance Faire-място за хора, които се интересуват от “историческа реконструкция”, т.е. да усетят “как е било”-лично. Засега в България няма такива -бел. прев.) Тези боеве с истинска стомана (затъпени мечове и задължително-брони, но пак е травмоопасно-бел. прев.) не само не бяха хореографирани, а направо си бяха диви побоища в доспехи (имайте предвид, че по това време ние обикновено бяхме леко пийнали и млади-условия, които както е известно, водят до мисленето “изглеждаше добра идея…”) По-късно Ранди се захвана с изучаването на Кали/Ескрима (става дума за филипински бой с палки, а тези две имена са най-популярните синоними. Друг синоним е Арнис.-бел. прев.) . Тъй като беше държал и използвал много повече видове оръжия от своите “съученици” в залата, му беше придало една малко по-различна гледна точка.

Един ден, докато обсъждахме този въпрос, той каза:

“Твърди се, че палката е “средно” оръжие, което има прилики с всяко друго оръжие. Това е вярно. Но освен това се твърди, че ако знаеш как да използваш палки, знаеш как да използваш всяко оръжие. Това не е вярно. Това, което не могат да разберат е, че разликите са също толкова важни, колкото са приликите.”

Почерпете го една цигара…въпреки че аз бих могъл да поправя последното му изречение на “това, което не искат да разберат”. Само защото сте добър с един инструмент не значи, че ще успеете автоматично да пренесете това умение към друго оръжие. И въпреки това много хора си казват, че случая е такъв. Всъщност, те упорито настояват, че това е така. Очевидно, привлекателността на титлата “майстор на всички оръжия” е по-голяма от владеенето само на палките.

Простата истина е, че различните оръжия се държат различно. Те имат различно тегло, различен размер, различни изисквания и различни приложения, Наистина има някои прилики, но ако не искате да свършите коленичил в някой тъмен паркинг, опитвайки се да спрете червата си да напуснат тялото, по-добре спрете да мислите за приликите и се огледайте за различията.

Да започнем с това, че палката няма ръб. При работата с острие, върхът и ръбът са изключително важни компоненти, но това не е необходимо при палките. Контролът върху ръба е основната разлика между някой, който знае да използва нож, и “спортист с палка”, който се опитва да ви убеди, че познава работата с нож. Ако знаете за какво да гледате, можете да забележите разликата само от едно движение-дори и ако е бързо движение. Всъщност, колкото е по-бързо, толкова по-очевидна е разликата.

Палките по своята природа не изискват точен контрол над острието. Това е така, защото те са ударно оръжие, докато остриетата са предназначени да мушкат, кълцат, режат и понякога, да секат. Ако не ударите целта с ръба, създавате различен ефект от този, който бихте желали.

Ако учите бой с тояги, приемете, че учите бой с тояги, това е напълно нормална цел. Ако учите работа с нож, тогава учите работа с нож…въпреки, че има прилики, има радикални различия. Не си казвайте друго и не позволявайте да ви убеждават в друго. Ако не ми вярвате, опитайте да поработите с множество различни оръжия и да направите точно същото движение с всяко от тях. Тези разлики ще са особено очевидни, когато оръжието ви срещне плът (няма се предвид човешка-бел. прев.).

Лъжа #9 ”Владеенето на Кали те прави “майстор” на боя с нож”

Кали, Арнис. Ескрима, Филипинските Бойни изкуства-всички те имат мистичната аура на основани на оръжията стилове. Смъртоносните, дивашки изкуства на филипинските войни. Зловещи истории се разказват за герилата срещу японските окупатори, дуелите и смъртните мачове, в които основателя на стила е участвал.

Честно казано, това, което тези местро са преживели е невероятно и наистина достойно за аплодисменти. Тези възрастни господа са оцелели в тотално различна култура, социално-икономическа среда, епоха и, в някои случаи, Световна Война и чуждестраннна окупация на родните им места.

След като сме уточнили това, обаче, трябва да отбележа, че фактът, че само защото основателят на системата или учението е бил ходеща машина за убийства, не ви дава дори далечна прилика с неговите бойни качества.

Те не са били “майстори на ножа”, тези хора са били експерти по оцеляване. Развили са го, като са водили адски труден живот. Въпреки, че те са имали физически умения, които са им помогнали, това, което ги е запазило живи, това, което им е позволило да удрят достатъчно бързо, достатъчно силно и достатъчно брутално, не е било тяхното изкуство, а решимостта да не умрат. Била е тази мрачна дивашка решителност да направят каквото е нужно и да го направят по-бързо и по-силно от другия, което им е позволило да оцелеят. Казва се, че те са имали “сърце на войн”.

Тяхното изкуство просто им е помогнало да го направят по-бързо.

Владеенето на бойно изкуство не дава тази целенасоченост, тази мрачна издържливост, тази решимост да изпаднеш до нивото на дивак, за да оцелееш. Трябва да имаш и “сърце”-рещшимостта да минеш през Ада и да излезеш от другата страна.

Лъжа #10 ”Можеш да се бориш с човек с нож”

Бях в Германия с група трениращи БИ, преподавайки “улична работа с нож”. Докато демонстрирах техника за невъоръжен бой с един от тях, той ме събори и преминахме към работа на земя (Не е голяма работа, защото когато демонстрирам, аз не позволявам “атаки по куртоазия”. Вместо това настоявам хората да ме нападат, както биха го направили в реален бой-това означава, че от време на време получавам удари или ме тръшват на земята. Това беше един от тези случаи). Както и да е, когато паднахме на земята, аз разбрах, че няма начин да се справя със силата на това момче, той беше като бик-пълен с мускули и умения по борба. Само че аз бях паднал близо до един тренировъчен нож, който спокойно вдигнах и прекарах по гърлото му.

Изправихме се и очите му бяха големи като чинийки, защото той разбираше значението на това, което се беше случило. От нищото се беше появил нож и, ако това беше реален бой, той щеше да е мъртъв. Удивителното беше обаче, че само няколко човека освен него разбраха същото. Един от големите “проповедници” на граплинга стоеше там и каза: “Той те събори.” На което аз отговорих “Да, а аз прерязах гърлото му.” “Обаче, той те събори!”

В техните умове нямаше разлика в нивото на уврежданията. Фактът, че бях съборен, се броеше за равностоен на нож през гръкляна. Лично аз бих предпочел да ме хвърлят всеки ден пред това да ми прережат гърлото.

Митът за граплинга е, че работи винаги и навсякъде. Фактът, че се оказа толкова ефикасен на ринга на UFC, накара много хора да не забелязват, че има значителни разлики между боят със и без оръжие. Докато невъоръженият бой може лесно да се обърне на маратон по издържливост, където размерите, силата, физическата форма и способността да се понася нараняване значително въздействат на изхода на схватката, това не е приложимо към въоръжената работа. На тази арена, всеки кърви еднакво.

Не опитвайте да се “сборите” с ножар. Щом паднете на земята, нямате гаранция, че ще можете да контролирате въоръжената му ръка достатъчно добре, за да му попречите да ви накълца. Ако беше бой с голи ръце, тогава бихте могли да му попречите да генерира достатъчно сила, за да ви удари ефективно, но ножът няма нужда от сила, той трябва само да ви докосне.А ако се опитвате да контролирате въоръжената му ръка, докато сте на земята, той може да се измъкне и да ви реже, докато не можете повече да продължавате да се съпротивлявате.

А, да, спомнете си какво казах за био-механичното рязане и верността му относно нараняванията, които може да причини един нож. Какво ви кара да мислите, че ще можете да продължите боя, докато ви причиняват такъв вид увреждания?

Лъжа #11 ”Ножът е продължение на ръката”

Тази лъжа най-често се разпространява от експерти по стилове за бой с голи ръце, които твърдят, че могат да ви научат как да се защитите от нож или да използвате такъв. За нещастие, много хора, които са започнали в такива системи, са преминали в стилове, за които се предпола, че са ориентирани към използването на острие, и са продължили да разпространяват тази често недоразбирана пословица.

Боят с голи ръце се различава от боят с оръжие-той изисква различна биомеханика, различен тайминг и най-важното-наблягане върху придвижванията, което рядко се среща в повечето удрящи и ритащи стилове-поне във вида, в който се преподават в западните страни.

Акцентът върху ръката произлиза най-вече от спортното влияние· върху съвремнните бойни изкуства. Проблемът обаче е, че повечето бойци с голи ръце не разбират как да генерират сила в движение, вместо от стояща/вкоренена позиция с завъртане на хълбоците. Но въпреки че това работи в невъоръжен бой, то не успява да отговори на изискванията на боя с оръжие.

Моята лично мнение е, че изразът “оръжието е продължение на ръката” окуражава отсъствието на движение на тялото, като вместо това се разчита на ръката да свърши цялата работа. При това положение защитата, за да не бъдеш порязан, се базира на бързината и рефлексите ти, вместо на по-надеждни средства. Най-вече, защото може да не сте достатъчно бързи, за да контрирате, парирате или блокирате това, което прави той. Освен това вярвам, че тази липса на движение произлиза най-вече от опити да се пренесе-съзнателно или несъзнателно-мисловният процес на боят без оръжие към поле, където той не си е на мястото, да не говорим, че не работи.

Поради причини отвъд обхвата на тази Уеб страница, аз предпочитам друг определение: “Ножът е продължение на волята!”

Това, което ще кажа, е, че ако е продължение на ръката ми, тялото ми може да се движи или не. Ако обаче е продължение на волята, всичко между ножа ми и волята ми ще се движи, за да достигне целите ми. А това е много по-ефикасно, за да останеш жив.

Лъжа #12 ”Съществува такова нещо, наречено “майстор на боя с ножове”

Въпреки всички измислени сценарии за самоотбрана, за които така наречените експерти по самоотбрана говорят през цялото време, след като са ги създали в ума си-когато те ще имат оправдание да използват нож срещу човек-простата и сурова истина е, че в 99,9% от случаите, когато се използва нож срещу друго човешко същество, това е престъпен акт. Не искам да разбивам илюзорният свят на никого (аз пък искам, затова седя пред компа и превеждам, вместо да отида на дискотека-бел. прев.), но тези известни предизвикателства и мачове до смърт, в които са участвали старите маестроси, са били зверски нелегални-както в САЩ, така и на Филипините!

Въпреки, че го казвам, аз ще съм първият, който ще признае, че младите побойници с “гореща кръв”, които се опитват да се докажат, често биха участвали в изключително опасни и незаконни деяния-за да задоволят гордостта или гнева си. Но знаете ли-ако оживеят, те често свършват в затвора. Законът обикновено не гледа с добро око на “битките”, още по-малко-на “дуелите”.

Има нещо, което ми каза Браян Курл, операторър с който правихме някои от моите видеофилми за ножовете, и което аз винаги ще помня. То е: “Няма такова нещо като професионален майстор на ножовете!” Никой не е казвал нещо по-вярно. На никого не му плащат да се бие с нож. Освен това, не можете да оцелеете в множество битки с използване на ножове, без да бъдете нарязан самият вие изключително зле. Но най-важното, много преди да натрупате достатъчно убийства, за да се квалифицирате като “професионален майстор на ножовете”, ще се окажете в колонката на осъдените на смърт (в нашата хуманна страна, ще сте получили наказанието, с което беше заменено смъртното-“доживотен затвор без право на замяна”-бел. прев.).

Така че, огледайте дълго и внимателно всеки, който се нарича “майстор на острието”, “боец с ножове”, “експерт по бой с нож” или нещо подобно…защото по-вероятно е това да е титла, която си е дал сам, без никакво отношение с реалността. А ако е такъв майстор-боец с ножове, как така няма повече белези и не е в затвора?

Лъжа #13 ”Че това е “бой”-изобщо”

Ако не ви е омръзнал животът, не започвайте сблъсък, в който се включват оръжия, с “побойническа нагласа”.

Оръжията пренасят ситуацията вън от “бойната арена”, в царството на “схватката/сражението” (“combat, not fighting”-но и на български е трудно да се разграничат двете, за което се извинявам на читателите-бел. прев.).

Ако не сте готови за такова нещо, в това няма нищо срамно. Но в никакъв случай не позволявайте на гордостта или злобата да ви заведат там, защото “правилата на играта” там са тотално различни, и ако не ги знаете, вие ще бъдете този, който ще бъде наранен.

Ако видите да се вади оръжие, бягайте. Ако останте, дори не си мислете да се биете. Остават три варианта…някой ще бъде сериозно наранен. Въпросът е, дали това ще бъдете вие? Или той? Или и двамата?

Лъжа #14 ”Очаквай да бъдеш порязан”

Спомняте ли си онова нещо, наречено био-механично рязане? Какато казах, основните проблеми с него са на правният фронт, но по отношение на това, че “ножът ще причини увреждания колкото цял товар с лайна”, има много да се каже в негова полза. Това, което ме изумява е, че някои хора могат да говорят за щетите, които техният нож ще причини на нападателя, а в същото време да повтарят старото клише “очаквай да бъдеш порязан”, като че ли да бъдеш порязан е само незначителен проблем.

ХЕЛОУ! Събуди се и помириши кафето!

Но това, което наистина ме “сваля под масата” при тази настройка е, когато видя някой, който е дошъл от система за невъоръжен бой, който се опитва да се “бие” с въоръжен противник, както би го правил срещу невъоръжен такъв.

Истината е, че това са точно тези хора, които говорят да “очаквате да бъдете порязани”. И след като са го казали, те не вземат никакви ефективни мерки, за да предотвратят това да не се случи! Виждал съм такива хора буквално да се превръщат в произведение на кулинарното изкуство.

Вижте, който и да е измислил поговорката първоначално, е имал предвид една много важна концепция. Имал е предвид, че когато в схватката се използват ножове, ще бъдете порязани. Когато това се случи, не бива да се паникьосвате, а да продължите да правите най-доброто, на което сте способни, за да максимизирате шансовете си за оцеляване. На това разбиране и това значение, казвам “Амин!” Не мога да съм по-съгласен.

Въпреки това, точно както идеята за био-механичното рязане беше изкривена от невежите в опасна заблуда, точно така се случи и с тази. Всъщност, след като наблюдавах много хора, изучаващи така наречени “бойни изкуства за използване на остри оръжия”, имам впечатлението, че много от тях са я разбрали като призив да позволят да бъдат нарязани, без да правят никакви защитни движения, опитвайки се да стигнат до позиция за един добър удар. Изглежда, ако го срежете веднъж в замяна на неговите двадесет и седем порязвания, това е приемлива размяна.

Точно в обратната крайност обаче изпадат тези, които се концентрират прекалено върху контролирането на ръката с ножа, за да могат да “влязат” безопасно. Да “пазиш дистанция” и да се опитваш да хванеш бързо движещото се острие е един от най-добрите начини, които познавам, за да превърнеш “очаквай да бъдеш порязан” в самоизпълняващо се пророчество. (Тук запазих стила на автора с цената на собственото си главоболиеJ , но на български по-добре е “Опитите да хванеш бързо движещата се ръка с ножа от дистанция са най-добрият метод да бъдеш наистина порязан!-бел. прев. )

Всичко това е следствие от опитите да се пренесе “побойнически” начин на мислене към боят с оръжие. Просто не работи! Искате ли да чуете нашата философия по този проблем?

Разменяй порязване за смъртоносна рана, но нищо друго!

Това е разликата между “боя” и “схватката”.

Лъжа #15 ”Филипинските бойни изкуства са върховните системи за бой с нож”

Нека да го кажа простичко и ясно още в началото: Когато става дума за бой с нож, всички те са шибано опасни.

Няма “първичен източник” на боя с нож. Няма страна на върховните изкуства за боя с нож. Няма раса, която да има монопол върху “правилният начин” за използване на нож. Както вече съм казвал, пътувал съм из целия свят и съм виждал системи за бой с нож от още повече места, и мога да ви кажа, че всяка от тях би ви убила също толкова бързо и също толкова сигурно.

Това, което веднага съм готов да призная (и ще съм първият, който го признава!), е, че Филипинските Бойни Изкуства (по-нататък в текста ще използвам акронима ФБИ, както прави и автора (FMA)-бел. прев.) направиха чудеса в организирането и обясняването на идеите за това, какво правят и как и защо го правят. За това им свалям шапка. Приветствам и уважавам умението и качествата на техните ескримадори, кали гуру и майстори на арнис. Но не мога да стоя тихо и да слушам, когато някой се опитва да издигне една група бойни умения над останалите, за да може да се перчи и да твърди, че изучава “върховната система за бой с нож”. Добавете към това и моят автоматичен рефлекс да се смея, когато някой, който никога не се е изправял срещу нож в ръцете на човек, който му желае злото, се хвали и ми обяснява, че знае всичко, което може да се знае за боя с нож, защото учи при (попълни в полето).

Няма правилен начин, единствен начин или единствено правилен начин да се използва нож… и колкото повече знаете за всичките различни начини, толкова по-вероятно е да успеете да приложите ефективна контра, ако ви атакуват по някой от тях. Но ако сте учил само една система, шансовете да успеете да импровизирате нещо, което работи, са срещу вас. И нека ви кажа, че въпреки че практикуващите на Запад обичат да твърдят обратното, ФБИ не покриват всички възможни начини, по които някой може да ви нападне с нож.

Казх го преди и ще го кажа пак: никой няма монопол върху истината за боя с нож. Материята е чисто и просто прекалено обширна. Всеки има част от знанието, така че да научите какво имат да кажат те по въпроса и как го правят там, откъдето те са, е най-добрият начин да увеличите шансовете си за оцеляване.

Лъжа #16 ”Лесно е да се обезоръжи въоръжен противник”

Винаги, когато чуя някой да казва това, се присвивам. Защото А) той току-що ми е казал, че никога не се е изправял срещу някой, решен да го убие, Б) най-вероятно е училищен побойник и самохвалко и В) ако преподават тази глупост на хора, някой ще бъде убит по негова заслуга.

В реалността, някой, който стои там и размахва нож, не се опитва да ви убие…той се опитва да ви уплаши, за да отстъпите. Мога да приема, че е по-лесно да смажете такъв човек, защото той не е подготвен да те атакува, но никога не е лесно. Такива хора могат да бъдат изненадани и често не могат да реагират навреме.Обаче, някой, който откровено има намерение да ви нападне с остро оръжие, никога не е лесен за обезоръжаване или преодоляване. А разпространяването на тази лъжа означава буквално да очакваш някой да бъде убит-особено ако срещне решителен нападател.

Проблемът с побойниците е, че те са много придирчиви относно това, кого избират да малтретират. Виждал съм хора, които са попилявали по-слаби опоненти, да изчезват като по магия, когато се появят проблеми с истинските “тежки случаи”. Те може да са отнемали нож от заплашвани деца, но поради някаква причина никога не са наоколо, за да го опитат срещу някой опитен, затвърдял “уличен плъх” или бивш затворник.

Така че отново доказваме, че изборът на думи е важен, и получаваме една малка модификация на това, което се преподава най-често. Това, което трябва да се каже, е: ‘Принципите за обезоръжаване на въоръжен противник са прости, но в никакъв случай не са лесни. Нито пък е просо да се изпълни самото обезоръжаване в реалният живот.”

Лъжа #17 ”Можеш успешно да се биеш с въоръжен противник”

Цялата тази страница беше посветена на опровергаване на тази лъжа. Основната причина това да е лъжа е, че не можеш успешно да се “биеш” с въоръжен противник. Бихте могли да оцелеете срещу такъв и дори може би да го повалите, преди да ви е причинил големи щети…но, каквото и да правите, то трябва да е бързо, ефикасно и брутално. Ако не е, няма да успеете да го спрете, преди да ви е причинил сериозни наранявания.

Не можете да стоите и да се занимавате с дълго, продължително състезание с въоръжен противник. Ако опитате да го направите, ще загубите. Въпросът не е дали, а кога.

Просто казано,всеки път, когато той ви докосва с ножа, ще причинява сериозни наранявания. Как можете да разчитате, че ще можете да му отвръщате продължително време, ако всеки път, когато ви докосва, той ви причинява ефекта на “биомеханичното рязане”? Кръвозагубата и ограничаването на двигателните спосбности ще ви довършат дълго преди стратегията ви да даде плодове.

Лъжа #18 ”Упражненията те учат как да се биеш с нож”

Упражненията те учат на принципи. Учат те на идеи. Те са картата, а не самата територия.

За нещастие, много хора объркват картата с територията. Един от най-нереалистичните навици, който дават упражненията е, че не учат на правилната дистанция. Целта на атаката е да промушите/порежете партньора. Въпреки това, на тренировка често виждаме хората да стоят на дистанция, от която да атакуват тояжката или тренировъчният нож на партньора, минавайки поне на една стъпка разстояние от него (1 фут, стъпка=30, 48 см-бел. прев.). Отгоре на това те не атакуват със същата степен на решителност и сила, с които би било извършено едно реално нападение с нож. Следователно в тренировъчните упражнения, въпреки че са важни, липсват няколко критично важни компонента.

Лъжа #19 ”Можеш да използваш нож срещу човек без законови последствия”

Виждал съм учебни касети от така наречени “майстори на ножа”, които наистина съветват учениците си да порежат противник, който се е опитал да ги удари. Виждал съм и касети, в които след като са обезоръжили противника с няколко порязвания по ръката, тези убийци с нож продължават да режат вече невъоръжения нападател на филийки. Стоях в хола си с адвокати и съдебни експерти по прилагане на сила и гледахме касета по “бой с нож”, в която “майсторът” не само започна бой в бара, изпълни самоубийствено движение, което би довело до срязване на собствения му гръклян, но и след това коленичи и наръга повален противник-пред свидетели. Всички се съгласиха, че това би било преследвано от закона като убийство..

И изобщо не ме карайте да си отварям устата, за да изкажа мнение за тези, които учат учениците си да “посекат противника множество пъти, защото едно порязване може да не е достатъчно”. Този вид обучение често дава неочаквани резултати, когато противникът се опита да се изтегли и боецът с ножа продължи да сече, даже след като екс-нападателя му е обърнал гръб. Е, след като нападателя е бил посечен няколко пъти, след като е бил обезоръжен и е нарязан по гърба след като се е опитал да се измъкне…познайте кой ще иде в затвора за опит за убийство?

Ножът се счита за “смъртоносно оръжие” (и с основание-виж криминалната хроника-бел. прев.) …а използването на смъртоносна сила е позволено в много тесни законови рамки. Ако използвате нож върху друго човешко същество, по-добре ще е за вас да се побирате в тези рамки…ако не, в очите на закона-и на обществото-вие ще бъдете “лошия герой”.

Преди дори да си помислите да почнете да носите нож “за самоотбрана”, идете и изкарайте курс по “Законна употреба на смъртоносна сила” *

* Бележка на преводача: В България няма такива курсове, а чуждестранните не са вариант- законите се различават в различните страни…и то много! По-добре накарайте познат юрист, специализирал “наказателно право” да ви обясни закона и съдебната практика”. НЕ приемайте на доверие думите на някой “експерт по бой с ножове”. Обърнете се към “източника” - адвокати и съдебни експерти по употребата на сила (в България това ви е единственият вариант).

 Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com

Дзен и бойните изкуства
24 Декември 2015 г. 21:11:37
Kiril Hinkov


Дзен и бойните изкуства

Майсторът навлиза в медитативен транс, като едновременно с това балансира себе си в \"хара\" или центъра на тежестта. Неговата его-идентичност изчезва. Той вече не е личност, а боен механизъм.
. . . .
Това състояние, лишено от его, му дава няколко явни предимства.
- той може да реагира моментално;
- може да възприеме и обработи неясни сигнали, които в противен случай биха останали незабелязани;
- може да отговори на сензорна (сетивна) информация, която съзнателното му его не отбелязва или не интерпретира правилно;
- може да предпази собственото си тяло от вредния ефект на емоция или болка;
- той би могъл даже да намали кръвозагубата, ако е ранен.
. . . .
Само медитацията, състояние, в което по определение егото е трансцендентирано, докато осъзнаването е разширено, ще даде на занимаващия се с бойно изкуство средствата да достигне това необходимо състояние на съзнанието, или по-точно, не-ума.
. . . .
Не случайно бойните изкуства традиционно са били преподавани в манастирите. От древни времена е станало ясно, че, за да се създаде истински шампион, в неговия характер трябва да се съчетаят етиката и смирението на духовното убеждение с мъдростта, която само медитацията може да даде. Фактически винаги се е приемало, че на просветлен човек му трябва много малко допълнителна физическа тренировка и упражняване, за да достигне майсторство, в което и да е бойно изкуство.

ZEN AND THE MARTIAL ARTS by Ming Zhen Shakya

Естественото дишане
01 Октомври 2010 г. 22:14:44
Kiril Hinkov


Естественото дишане

Дишането  подхранва младостта. Това е толкова просто, че остава незабелязано. Всъщност, това е толкова просто, че ако някой не ви каже, никога няма и да се сетите сами, а ако някой ви каже, е трудно да повярвате.

Лао Дзъ учи да не напускаме дома си, но ние предприемаме далечни пътувания. Дишането е умът, умът е дишането. Редица известни даоисти усложняват дихателните техники, внасяйки още по-голямо объркване по въпроса, загатвайки, че в техниката се крие някаква голяма тайна. Не, че всички тези техники и учители сами по себе си грешат. Но постигането на младост и дълголетие, е наистина съвсем просто. „Цялото усъвършенстване е в изваждането, а не в добавянето.”

Най-напред трябва да разберете, че естественото дишане, не е някакъв метод. Идеята е да дишате така, както сте дишали, когато сте били бебе. Докато детето е свързано чрез пъпната връв с майка си, то поема от нея всички необходими за живота му вещества чрез активни пулсиращи движения. С годините нашето дишане постепенно се качва нагоре по тялото, докато в момента на смъртта се озовава в гърлото, а не в долния край на корема, където е било по време на детството. Когато детето диша, то не мисли как да прави дишането с корема. Дишането му естествено се намира там. Цялата стомашна област се разширява и свива леко, така че работи като духало или балон. Но това в никакъв случай не се прави само с предната страна на стомаха. Такова дишане е само половин дишане. Дишането трябва да се усеща и в долния край на гръбначния стълб, в областта на бъбреците, както и от двете страни на долния край на корема.

Голямата тайна в действителност не е никаква тайна. Всичко, което трябва да се направи, е да се концентрира ума върху дан тиен, не дишането. Дишането ще последва ума. Умът обаче не следва дишането.

За да дишате естествено, трябва да позволите на дишането да стане дълбоко, бавно и хармонично. Това е нещо, което не може да бъде направено на сила с помощта на някаква техника. Представете си ума като чаша с мътна вода. Колкото повече я клатите и движите, толкова повече се размътва. Ако обаче просто оставите чашата неподвижна, мътилката постепенно ще се утаи на дъното и водата постепенно ще се избистри. Да се опитвате да направите дишането дълбоко, бавно и хармонично е, като да клатите чашата с водата. Дишането не може да бъде естествено, защото го насилвате. Но, ако го оставите на спокойствие, то ще се отпусне и ще стане естествено. Как можете да бъдете естествени? Успокойте ума. Най-напред изпразнете ума и не го пълнете с техники и схеми. Успокояването на ума ще успокои и дишането.

Има много дихателни техники. Естественото дишане обаче, трябва да се разглежда едновременно като основа и кулминация на всички техники. Останалите методи стават ценни само след като сте изпитали и можете съзнателно да контролирате циркулацията на чи – но не и преди това. Първата и най-важна стъпка е да се постигне естествено дишане. Не се занимавайте с останалите форми на дишане, докато не сте постигнали естественото дишане. Не бъдете като човека, живял по време на династията Мин, който си купил хиляда книги, но не можел да чете. „Не говори за ходене по голяма нужда на гладуващия. Не говори за зима на мухата еднодневка.”

Дишането не е тайна или, ако е, тогава е тайна със свободен достъп. Естественото дишане се случва естествено, а не на сила или с мислене. Просто чувствайте и усещайте, какво се случва в долния край на корема. Почти веднага ще установите, че дишането ще последва вниманието на това място. Колкото повече насочвате вниманието си към долния край на корема, в дан тиен – усещате, наблюдавате, чувствате – толкова по-дълбоко ще става то. Просто оставете дишането на мира. То ще потъне и ще се развие само. Усилието се състои в това – да оставате мислено концентрирани върху долния край на корема, а не да се стремите да тласкате корема навътре и навън или да вдишвате големи количества въздух ...

Ключ към това е лекото движение на мускулите на тазовото дъно в синхрон с дишането.

По "Класическа книга на нефритения император за запечатване на ума" от Стюарт Олв Олсън

Гранд майстор Джон Дейвид Натан, Ханши 10-ти Дан
11 Септември 2017 г. 19:14:50
Kiril Hinkov


Гранд майстор Джон Дейвид Натан, Ханши 10-ти Дан

Гранд майстор Джон Дейвид Натан е роден и израснал в Канзас Сити, Мисури, през 1947 г. Той започва обучението си по бойни изкуства, докато посещава военната академия в Мисури през 1959 г., когато е на дванадесет години. По-късно, като част от американските въоръжени сили, разположени в Сеул (Корея), той изучава корейските бойни изкуства Танг Су До, Су Бак До и Моо Дук Куон под ръководството на Кио Сенг Чоу от Корейската Таекуондо Асоциация (КТА). След обучение от три часа на ден, шест дни в седмицата за осемнадесет месеца, през 1966 г., той получава 1-ви Дан по Шин Шин Джуджуцу от Грандмайстор Уилсън и 1-ви дан от КТА. Година след това придобива 2-ри Дан и лиценз да преподава от името на КТА.

Докато учи за магистър по биология към Университета на Мисури в Канзас, сенсей Натан започва да изучава и преподава Китайско Кенпо Карате. Скоро той е нает на пълен работен ден като мениджър на Трако Интернешънъл – голяма международна верига от училища по Кенпо. През 1975 г. открива своето професионално доджо, а през следващата година той е назначен за председател на регион 5 към AAU Карате и получава 1-ви Дан по оръжейната система на Окинавско Кенпо на Сейкичи Одо от гранд майстор Бил Маруун.

През 1976 г., когато майстор Тайка Оята пристига в САЩ, сенсей Натан го посреща на летището. От тогава, в продължение на десет години сенсей Натан тренира и учи почти ежедневно Рюкю Кенпо при Оята-сан в малки групи или в лични разговори. Така той става неговият първи международен трансферен ученик, като успешно преминава от една бойна система в друга, напълно различна. Гранд майстор Тайка Оята дава името Рюкенкан (Рюкю Кенпо Академия) на доджото на сенсей Натан, а през 1977 г. той му връчва и титлата Шихан Менкьо.

През 1979 г. стилът на сенсей Натан се е променил толкова много, че вече няма никаква прилика с онова, което е преподавал няколко години по-рано. През август 1979 г. той спечелва тежкото открито първенство по Богу Кумите (Фул контакт с пълно оборудване), защитавайки тази титла до оттеглянето си през 1981 г. През 1984 г. Тайка Оята го удостоява с титлата Ренши и 6-ти Дан. По това време двамата започват да обикалят САЩ, като сенсей Натан организира семинарите и интервютата на своя учител. След това получава и привилегията да представлява гранд майстор Оята в Европа и Близкия изток. Така, през 1987 г. майстор Натан се премества в Израел. Там, за период от 15 години той съчетава и модифицира всичко, което е научил за Рюкю Кенпо и Кобуджуцу. 

През 2006 г. гранд майстор Джон Натан получава своя 10-ти дан по Рюкю Кенпо Кобуджуцу от Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай и 8-и Дан по Рюкю Кенпо от Мидори Яма Будокай. Той е удостоен още и с 6-ти Дан по Шин Шин Джуджуцу (от Грандмайстор Лео Д. Уилсън през 1996 г.), 5-ти дан по Окинавско Кобудо (г.м. Бил Маруун през 1996 г .), 5-ти дан по Хапкидо (от г.м. Гантер Бауер). В допълнение, той е единственият оттеглил се като непобеждаван шампион в тежка категория на САЩ, и бивш номер 1 боец на света ​​в тежка категория по Богу Кумите.

Понастоящем, сенсей Натан е Шусеки Шихан (首尔 師範) на Рюкю Кенпо Кобуджуцу Кай (琉球 拳法 古 武術 会) и главен технически директор на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай (琉球 拳法 唐手 古武道 連合会). И двете организации са международно признати, с клонове в Европа и САЩ, а Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай е водещата Рюкю Кенпо организация на стария континент. Той също така преподава Хонгсианг (Red Village) Liūchū Qūanfa (紅 琉 琉球 拳法) в частни уроци и малки групи. От 1967 г. гранд майстор Натан е лицензиран инструктор по бойни изкуства и към Министерството на образованието в Израел.

През април 2016 г. сенсей Натан посещава България и удостоява сенсей Борис Грамчев с титлата "шихан", четвърти дан по Рюкю Буджуцу и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България. През юни 2017 г. към организацията се присъединява и сенсей Кирил Хинков. Двамата обединяват клубовете си в Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да дава информация и да подпомага развитието на всяко доджо в България, което желае да подобри практическото приложение на буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу или други сродни на тях стилове. 

Гичин Фунакоши - основателят на съвременното карате
08 Декември 2015 г. 01:22:28
Kiril Hinkov


Гичин Фунакоши - основателят на съвременното карате

\"Ако човек е прекалено самодоволен, вярващ, че хубавото време ще продължи вечно, някой ден той ще бъде изненадан от порои и бури. Ето защо е важно за всички ни да се подготвяме ежедневно - всеки един час за всякакви неочаквани прояви.\"

\"Дълбоко в светлите традиции на човешката култура се спотайват бисери - семена на съзиданието. Те очакват да бъдат извадени на повърхността и разпръснати между хората. Едно такова семе - бисер, е идеята на карате.\"

„Никога не забравяйте старите думи, че силният вятър може да пречупи едно здраво и голямо дърво, но върбата се превива и вятърът минава през нея. Най-големите достойнства на карате са предпазливостта и смирението.”

„Карате до е не само придобиване на умения за защита, но също така овладяване на изкуството да бъдеш добър и честен член на обществото.”

\"Равновесието между победата и поражението често се базира на простите неща.\"

\"Карате е изкуство за себеизпитване.\"

Биография в дати:

1868  
Гичин Фунакоши се ражда на 10 ноември в окинавската столица Шури. Той е от високо образована самурайска фамилия, потомствен васал на кралската династия на островите Рюкю. През тази година след реставрацията на императора, аристократичните привилегии са премахнати и имуществото на фамилията е иззето. Детството на Фунакоши протича в изключителна бедност.  

1879
Япония сваля официално кралската династия на Окинава Шо и крал Шо Тай е изпратен в изгнание в Токио.
 
1880  
Започва тренировки по карате при майстор Азато Анко. По това време карате все още е тайно и тренировките се провеждат скрито през нощта. Тренировката се състои най-вече от повторението на ката. Често през нощта идва на посещение и друг известен окинавски майстор – Яцусуне Итосу. Двамата майстори го представят на майстор Сокон (Буши) Мацумура.

1888  
Издържа изпит и започва работа като учител по класическа китайска литература в основното училище в Шури. Същата година се оженва на доста късна според тогавашните разбирания възраст. Съпругата му също тренира карате заедно с него.

1891
Започва да практикува с майсторите Сейшо Аракаки в стил Шури и Косаку Мацумора в стил Томари по препоръка на своите учители. През годините Азато и Итосу дават на Фунакоши възможност да тренира и с други известни майстори на Окинава. Говори се, че е имал обмяна на опит и с Канрьо Хигаона в стил Наха, приятел на майстор Итосу.
 
1902
Mайстор Итосу създава катите Пинан.

1908  
Обучението по карате е въведено в училищата на Окинава със съдействието пред министерството на образованието и културата в Токио на Шинтаро Огава, японски училищен инспектор.

1910  
Участва в организирането на публични карате демонстрации в залите на най-големите градове Шури и Наха. В инициативния комитет участват: Фунакоши, Мабуни, Мотобу, Киян, Гусукума, Огусуку, Токумура, Ишикава, Яхику.

1917  
Фунакоши прави демонстрация и изнася лекция за карате в Бутокуден – „Дворецът на бойната доблест” в Киото, който по това време е официалния център на бойните изкуства в Япония.

1921  
Почетна демонстрация на карате в чест на японския наследник принц Хирохито на Окинава. В замъка Шури той наблюдава ката, таме шивари и кумите. Силно впечатлен, принцът кани представители на окинавските карате среди в Токио за демонстрации.  Фунакоши е избран да демонстрира карате на първата национална изложба на спорта в Токио, организирана от Министерството на образованието.
 
1922  
По молба на организаторите на проявата, Гичин Фунакоши написва и донася със себе си учебник по карате \"Рюкю кемпо - карате\". Но по-късно, по време на голямото токийско земетресение през 1923 г., ръкописът е унищожен.  Фунакоши започва да пише нова книга: „Рентан гошин карате джуцу”, която излиза през 1925 г. Японската будо общност е впечатлена от карате.
По молба на изявени майстори и общественици като Джигоро Кано, основател на джудо, известния кендо майстор Накаяма Хиромачи, вице-адмирала на японския флот Яширо Якуро и лорд Шимпей Гото, министър на вътрешните работи, Фунакоши решава да остане и да преподава в Токио. Тренировките започват при мизерни условия – в зала с 20 постелки (татами), без специално тренировъчно облекло.
 
1924  
Формира се първият токийски карате клуб в университета Кейо.

1926  
Установява се карате клуб в университета Ичико.

1927  
Първи карате клубове в университетите Такушоку, Уаседа, Хосей, Мейджи, Нихон, Шодай, в Медицинския университет, в императоския университет Тодай, в Селскостопанския университет и др. С нарастването на броя на учениците финансовото състояние на Фунакоши се подобрява. След години на бедност и лишения, той има свое собствено скромно жилище.

1929
Фунакоши променя името на своето бойно изкуство от Тоди (китайска ръка) на Карате-до  (пътят на празната ръка).

1935
Публикувана е книгата на Фунакоши „Карате-до киохан”.
Общественият комитет, подпомагащ карате, събира нужните средства за построяване на сграда, предназначена за дожо.
 
1936  
Залата започва да функционира. При откриването й приятна изненада е надписът \"Шотокан\", изписан от учениците. \"Шото\" означава \"вълните на боровите върхове\", литературен псевдоним на Фунакоши, който се увлича от  китайска поезия.
Това е наименованието, което получава впоследствие и стила, водещ началото си от майстор Гичин Фунакоши.

1943
Публикувана е книгата на Фунакоши \"Карате до нюмон\", което означава \"Входна врата по пътя на празната ръка\".

1945  
Шотокан дожото е разрушено от бомбандировките през Втората световна война. Синът на Фунакоши Йошитака, почива от туберкулоза. Покрусен от смъртта му, Фунакоши отива да живее със съпругата си на о. Кюшу. Двамата живеят в крайна бедност.
 
1947  
Съпругата на Фунакоши почива. Той се премества в Токио, където живее в голямо усамотение.

1948  
Все по-малко хора посещават курсовете на Фунакоши. Младите каратеки не искат да учат от 80-годишен старец, който преподава само ката. Цутому Ошима е принуден да обяви, че който не посещава уроците на Фунакоши, няма да защити своята следваща степен. По този начин посещаемостта отново нараства. Преподаването е едно от малкото хубави неща през седмицата на майстор Фунакоши.

1949  
Масатоши Накаяма създава Японската карате асоциация (JKA) с цел разпространяването на карате като състезателен спорт.

1950  
Майстор Фунакоши е обявен за почетен учител на JKA.

1954  
Организирана е голяма демонстрация на бойни изкуства в Токио. Участват майстори като Хиромачи Накаяма (Кендо) и Кюдзо Мифуне (Джудо) и Фунакоши, който е на 86 години. Фунакоши посочва Шигеру Егами, който да представи бойното изкуство от негово име.
 
1955  
Масатоши Накаяма оглавява линията на Японската карате асоциация.

1957  
На 89-годишна възраст Гичин Фунакоши умира по време на сън. Погребан е в светилището Енкаку-джи, където през 1968 г. е поставен малък каменен обелиск, на който освен името и фамилията на майстора, са издълбани думите: \"В карате няма нападение\".
 
*** *** ***
\"До. Пътят. Кой ще го измине направо и добре?\"
Гичин Фунакоши

Животът на  Гичин Фунакоши не е твърде интересен и впечатляващ.
Предан съпруг и баща на трима сина, учител по литература. Той не предизвиква никого в двубой на живот и смърт, не чупи рогата на бикове, няма самоуверен и арогантен вид, никога даже не излиза извън Япония. Поет и книжовник, той дори не е видял истинска битка.

Но Фунакоши е човек на Пътя. Той не отдава значение на състезанията, подобряването на рекорди, победата в надпревара. Вместо това той подчертава ролята на самоусъвършенстването.  Вярва в благоприличието и уважението, което всяко човешко същество дължи на другите. Той е майстор на майсторите.

Преди неговото идване в Япония, карате е местна окинавска бойна система. След като се запознава с традиционните японски бойни изкуства, Фунакоши променя карате по техен образец и го прави популярно в цяла Япония. Това е една от най-големите му заслуги към бойните изкуства. Точно затова често се казва, че майстор Фунакоши е велик философ и голям майстор.

Майстор Фунакоши е погребан в светилището - храм Енкаку-джи в Камакура, близо до Токио. Там е поставен малък каменен обелиск, върху който освен името и фамилията на майстора са издълбани следните слова: \"В карате няма нападение.\" (\"Karate ni sente nashi\").
Както и следната калиграфия, написана от самия него приживе:
\"На острова и най-вече на юг познават донесеното от далече сурово бойно изкуство. Съжалявам, че не достигат знания, за да бъде то пренесено в бъдещето. Кой би се заел с тази непосилна задача, да го обнови и предаде? Това ще съм аз! Кой друг, ако не аз? В самото небе съм се заклел!...\"

(вижте още)

 

\"\"

 


Снимка: Интернет

За тридесет и шестте стратегеми

Китайски трактат, датиращ от 17 век.
Описва някои уловки, способи и военни хитрости, прилагани от китайските управници и пълководци за постигане на победа над всеки противник и при всякакви обстоятелства.

„Ако истинското стане подправено, подправеното става истинско.”

Китайската мъдрост е умението да се приеме безкрайния сън на живота за крайна, неоспорима до най-малките подробности реалност. Докато странствува в този океан от илюзии, човек може само да играе, но правилата на тази игра по някакъв странен начин се определят от неизменните закони на света. Играта предполага необикновена чувствителност към всичко съществуващо и към себе си. Тя изисква да се живее за момента, като се избягва всяка зависимост от отвлечени понятия.

Китайската мъдрост е наука за бодърствуването на духа, тънкото следване на настоящия момент. Да бъдеш мъдър означава просто да умееш да правиш всичко навреме., без остатък да следваш течението на живота и точно чрез това, да не издаваш присъствието си, да бъдеш „некоронованият повелител” на света, „драконът, скрит в облаците”.

Може ли да се намери по-добър повод за възпитаване на общителност и комуникация от дълбокото съединяване с враждебната среда, с това, което носи смърт? Умеещият да живее, трябва да обикне и смъртта си.

„Удряй така, както целуваш любима жена.”

Сърцето бодърствува, за да знае, да чувства, да преживява границата на всяко състояние, всяко видение.  Лъжата е неизбежна, защото пустотата никога няма да стане нещо предметно, истината никога няма да бъде казана. Мъдрият живее с лъжата, защото не е обвързан с нищо. Но когато няма нищо освен лъжа, лъжата става истина. Мъдростта на китайските стратегеми е способността да се изживява абсолютната истинност на лъжата.

Принципът на стратегемното мислене в очите на китайците е изначално морален, защото изисква осъзнаване в цялата му пълнота на обективното положение на нещата, достигане до надличностна перспектива на съзерцанието. В контекста на стратегемното мислене победата в боя е добра дори и затова, защото е достояние на по-достойния, този, който вижда повече и по-нададеч от противника си.

Стратегемите се оказват най-точния съдия на духовното, а значи и на нравственото съвършенство на личността. Тяхното използване изисква способността „да вървиш по средния път”, да реализираш в себе си висша хармония и покой на духа. А пълнотата на достижението да се владее ситуацията, трябва да остане скрита и неуловима за страничния поглед. Истинският управник е невидим за света.

С. Иванов – Катанский
„400 приемов будзюцу”, Москва 2001

Прочетете още: "Тридесет и шестте стратегеми"

Видео - Ana Johnson - We Are