Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 1

2017-11-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-11-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-11-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
456

2017-11-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-11-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-11-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-11-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-11-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
4613

2017-11-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-11-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-11-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-11-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-11-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
4720

2017-11-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-11-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-11-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-11-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-11-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
4827

2017-11-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-11-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29

2017-11-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2017-11-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Кирил Хинков
25 Септември 2017 г. 21:13:20
Kiril Hinkov


Кирил Хинков

Кирил Хинков е магистър по Международни икономически отношения от УНСС. Лицензиран кариерен консултант от NBCC.

Преподавател по Рюкю буджуцуДжуджицу и самоотбрана в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения “Кьокутен”, лицензиран от българското Министерство на физическото възпитание и спорта. Редовна длъжностна специализация по рефлексотерапия в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия. Треньор по джуджицу, дипломиран в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия.

С бойни изкуства се занимава от 1985 г. Ученик е на сенсей Явор Дянков. Получава първи дан по карате Шотокан през 1996 г. от сенсей Садашиге Като. Защитава първи дан по Джу джицу през 1997 и втори дан по Джу джицу през 2002 г. пред сенсей Робърт Шенк, WJJF. Трети и четвърти дан получава от сенсей Джакомо Спартако Бертолети, настоящ президент на WJJF и WJJKO. През всичките години усилено изучава различни методи за регулиране на тялото чрез двигателни, дихателни и психо-физически упражнения.

От 2005 г. до юни 2010 г. управлява цикъла за предоставяне на услуги с добавена стойност на трети страни в мрежата на Мобилтел ЕАД.

От юли 2010 г. се заема активно с популяризирането на бойните изкуства и телесните обучителни методи, свързани с тях. Работи с фирми, организации и частни лица. Целта му е да покаже, на колкото е възможно повече хора, прости начини за хармонизиране на тялото и съзнанието чрез двигателни упражнения.

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, като получава титлата шихан.  През 2017 г. присъединява доджо „Кьокутен“ към Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай (виж речника на японските термини) и заедно с шихан Борис Грамчев създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да дава информация и да подпомага развитието на всяко доджо в България, което желае да подобри практиката си в буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове. 

Консултира частни лица и организации във връзка с кариерното им развитие и политика. Спомага за оптимизирането на работните процеси във фирми и организации.

Един от девизите му е: «Умът не е кофа за пълнене, а огън за разпалване.»

Мисията на клуб «Кьокутен»: Самоопределяне, саморегулация, свобода.

За контакт: моб. 0882744783, електронна поща office@kyokuten.net

Ходжо ундо - допълнителни упражнения в окинавското карате
10 Септември 2017 г. 21:10:07
Kiril Hinkov


Ходжо ундо - допълнителни упражнения в окинавското карате

Сбор от упражнения с различни уреди и пособия, използвани в окинавското карате за развиване на еднаква сила в двете страни на тялото, издръжливост, мускулна координация, бързина, стабилност и правилна позиция. Уредите обикновено са прости и са направени от камък и дърво. Движенията най-често включват основните техники от карате и тренират мускулните групи, които са ключови за ефективната бойна мощ.

Практиката на  ходжо ундо най-често се асоциира със стилове като Годжу-рю и Уейчи-рю от направлението Шорей (Наха), но немалко от традиционните майстори на Шорин (Шури) ползват много от описаните надолу уреди.

Чи-иши (Чикара-иши) – каменна тежест, прикачена към дървена дръжка с различна дължина. Практикуващият хваща дръжката с една и или две ръце и прави движения, които обикновено се практикуват в ката или срещу противник. Тази тренировка заздравява пръстите, китките, ръцете, раменете и гръдния кош.




Иши-саши  – каменни тежести с формата на катинар. С ръце те се използват по начин близък до ползването на гирите в западната тренировка - повечето ударни и отбранителни техники могат да се тренират с тях. Но освен това иши-саши служат и за тренировка на мускулите и сухожилията при изпълнението на ритници. Когато са направени от метал, носят наименованието Тецу-саши.

Нигири гаме – глинени делви с широко гърло. Използват се за тренировка на силен хват, издръжливост в различните позиции, правилна постановка на тялото при движение. При най-простите упражнения занимаващите се изпълняват крачки напред и назад, докато повдигат и отпускат делвите. Като начало в тренировките се използват празни нигири гаме. Постепенно в делвите се добавят пясък и малки камъчета, за да се увеличи теглото. След заучаване на основните упражнения и достатъчно засилване на хвата, се преминава към използване на делви, при които гърлото няма външен ръб. Достигайки определено ниво на сила, гърлото се маже с масло, за да стане хлъзгаво и още повече да затрудни практикуващия.

Конгокен – монолитен металически овал, тежащ от 40 до 65 кг. Въпреки простотата на уреда, съществуват множество разнообразни способи за тренировка с него. Той е изключително полезен за развитието на силата на горната част на тялото и обединението на тази сила с работата на краката. Полезен е за подобряване на физическото състояние на цялото тяло. Подпомага изучаването и автоматизирането на техники за хвърляне. Конгокен може да се използва самостоятелно, като тренировъчен уред с голямо тегло, или в работа по двойки за развитие на синхронност, координация и баланс. Окинавските каратеки са взаимствали уреда от Хаваите, където той е ползван за обща физическа подготовка от хавайските борци. 

Тан – щанга. Заедно с всички стандартни упражнения, които могат да се изпълняват със щанга, тан има и някои специфични приложения, специално пригодени, за да усилват техниката на карате. Едно от тях е да се застане с протегнати напред ръце и да се сложи тан така, че да се търкаля по тях напред и назад, от китките до горната част на ръцете. Постепенно се преминава към подхвърляне и улавяне на щангата с различни части на ръцете. Тази тренировка закалява предмишниците и ръцете за удари и блокове, а също така засилва трапецовидните мускули на врата и раменете. Практикуващият се научава да се вкоренява в земята и да получава сила от нея.

 

Макивара – дъска за удряне. При традиционната макивара дъската се обвива с оризова слама. Съвременните аналози най-често се правят от кожа и подходящ пълнеж. Тренировката на макивара трябва да бъде много постепенна и удрянето й с по-голяма сила да започне едва, когато техниката на изпълнение е напълно изчистена. Най-добре е да се започне с по-тънка и гъвкава дъска, мека макивара. 

  

 

 

Тецу гета  –  железни налъми. Носят се като сандали. Придържат се между палеца и другите пръсти на краката. Практикуващият тренира с тях различни форми на ритници и защитни движения с краката.

 

 

   

Развиването на силно и здраво тяло е само страничен продукт на ходжо ундо. Всъщност, основната цел на тези упражнения е да развият правилното чувство и усещане при правенето на всяка техника от карате. Как тялото се свързва със земята, кои групи мускули извършват движението, кога се стягат и кога се отпускат, как дишаме през това време, къде е насочена силата ни? Какво става, когато достигнем предела на силите си?

Карате, кобудо и ходжо ундо са наработка на едни и същи основни движения с празни ръце, оръжия и тежести с цел максимално развитие на физическите, психически и духовни сили на практикуващия и подготовката му за стресовете на живота.

Искреност, истинност - макото
24 Декември 2015 г. 19:48:38
Kiril Hinkov


Искреност, истинност - макото

Макото е японската дума, означаваща искреност или истинско, „единствено” сърце. Думата е съставена от сложна китайска пиктограма – „да станеш думата си, да говориш от сърце, като думите напълно съвпадат с делата ти, да казваш и да правиш правилното нещо в правилното време, независимо дали ще живееш или ще умреш.” 

За повечето западни хора искреност означава да бъдеш свободен от преструвка или измама, с други думи, да бъдеш честен и истинен без никакви уговорки. Но за типичния японец макото означава да извършва всичките си задължения така, че всичко да тече плавно и в хармония. Също така, това означава да бъде внимателен да не каже или направи каквото и да е, което може да доведе до загуба на престиж. Като продължение, това означава и, че хората, имащи макото, няма да търсят изтъкване на себе си, няма да изригват или да предизвикват емоции у другите, няма да разкрият своите най-съкровени чувства, ако са негативни, и в действителност няма да направят нищо разрушително.  

Макото е една от седемте добродетели на Бушидо, пътят на самурая, възникнал в резултат на сливането на Шинто и Дзен в бойните традиции на Япония.



1. 
Yuki = courage, valor, bravery
Юки = смелост, доблест, храброст
2. 
Jin = humanity, charity, benevolence –
Джин = хуманност, милосърдие, великодушие
3. 
Gi = justice, righteousness, integrity
Ги = справедливост, праведност, почтеност
4. 
Rei = etiquette, courtesy, civility (also means bow/obeisance)
Рей = етикет, любезност, учтивост (също поклон и уважение)
5. 
Makoto = sincerity, honesty, reality
Макото = искреност, честност, истина
6. 
Chugi = loyalty, fidelity, devotion
Чуги = лоялност, преданост, посвещаване
7. 
Meiyo = honor, credit, glory; also reputation, dignity, prestige
Мейо = чест, доверие, слава, а също репутация, достойнство, престиж. 

От Дзен Бушидо получава следните аспекти:

- Умиротворяване на чувствата.

- Спокойно подчинeние пред лицето на неизбежното.

- Пълно владеене на себе си, при каквито и да е обстоятелства.

- По-голяма близост до идеята за смъртта, отколкото до тази за живота.

- Кристално чиста простота.

Прочетете още за морала на воина тук

Динамика на боя
16 Май 2014 г. 15:43:02
Kiril Hinkov


Динамика на боя

Какво казват научните изследвания?

Ако противникът ни е бърз и силен, той ще ни удари за единадесет стотни от секундата. Колкото и да сме тренирани, възможната ни реакция, от заповедта на мозъка до извършването дори на най-простото движение, ще ни отнеме поне двадесет и четири стотни от секундата. Но защитната ни реакция започва едва, когато забележим атаката. А времето за възприемане на атаката е не по-малко от шест, седем стотни от секундата.

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-удар по мишената
ВРЕМЕ за АТАКА в стотни от секундата

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-28-29-
ВРЕМЕ за ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ от началото на атаката до началото на защитното движение

              6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-28-29-
РЕАЛНО ВРЕМЕ на ЗАЩИТНАТА РЕАКЦИЯ

Оказва се, че защитата е невъзможна, ако атаката е наистина добра и безпощадна.

Наистина ли това е така? Майсторите казват:

"Твоето внимание е твоята крепост." (вж. заншин)

„Падни сто пъти, стани сто и един.” (вж. укеми)

„Превърни загубата в победа.” (вж. поражение, победата)

Всъщност, нас ни интересува единствено отрязъка от шестата до края на единадесетата стотна. В него можем да извършим някакво действие, което евентуално да ни защити и да създаде възможност за отвръщане на удара и победа. Шест стотни от секундата ... Стратегията (хейхо) и здравият разум могат много да увеличат шанса ни. Шансът да имаме шанс, който да уловим.

Кого допускаме в непосредстевна близост до нас? Усещаме ли знаците за ескалация на конфликтите? Знаем ли кога сме в безопасна дистанция и възползваме ли се от дистанцията, като средство за модериране на напрежението?

„Примък и отмък”, казва народната приказка.

Тренираме ли достатъчно най-основните движения, за да можем с едно действие да прикрием най-уязвимите места на тялото си е да отместим всичко опасно, което лети към нас?

Някои майстори казват, че за това защитни движения не помагат. Единствено духът на ловеца, който преследва плячката си, може да ни защити.

Упражняване на дишането
30 Юни 2014 г. 23:56:44
Kiril Hinkov


Упражняване на дишането

Дихателните упражнения са може би най-директния начин за насочване на вниманието ни към вътрешния ни свят и истинските възможности на тялото и духа ни. Ако без храна можем да издържим месеци, без вода – дни, без въздух – едва няколко минути. Всъщност 15 секунди лишаване на мозъка от кислород биха били фатални за повечето от нас ...  Каква по-добра възможност за тренировка от тренирането на дишането?

Следващите действия по принцип затрудняват дихателния процес:
1/ Задържане на дишането.
Когато правим нещо важно, разгневени сме или ни е страх, когато видим нещо интересно и вниманието ни е привлечено, дишането ни се задържа. Всеки стресиращ фактор спира процеса на дишане, насича го, прави го неравномерен. Мозъкът започва да изпитва нужда от кислород и започва да поема, да всмуква по-голямата част от кислорода в кръвообращението. Ритъмът на сърцето се ускорява, дишането се учестява. Започваме да усещаме страх. Поради липсата на кислород тялото става напрегнато, способността ни за свободно движение намалява. И колкото по-малко дишаме, толкова повече страхът започва да се превръща в паника. Това още повече намалява свободата на мускулите и тялото, а понякога предизвиква още по-големи трудности с дишането.
Единственият начин да се справим с тази ситуация е да започнем да дишаме учестено, докато насищането с кислород в кръвта се възстанови и ритъмът на сърцето се нормализира. Тогава тялото се отпуска, напреженията в него намаляват.
2/ Неправилно положение на тялото.
При наклонено или нестабилно положение на тялото, дишането е затруднено. Това води до същите ефекти, изброени по-горе. Тялото се оказва в невъзможност да реагира свободно или да окаже концентриран, цялостен натиск. По тази причина оптималното положение трябва да бъде възстановено по най-бързия начин, а непрекъснатостта на дишането - възстановена.
3/ Поемане на повече въздух от нормалното.
Важно е да осъзнаем, че поемането на повече въздух от необходимото стяга и обездвижва тялото и покачва кръвното налягане. По тази причина естественото дишане трябва да се извършва без повдигане на раменете или изпъчване на гърдите, само с леко издуване на горната част на корема. Въздух трябва да се вдишва само до положението, в което се появява напрежение. Веднага след това започва издишването, което също не бива да предизвиква усилие и стягане. Целият дихателен цикъл трябва да бъде непрекъснат, плавен, бавен и спокоен, без никакви напрежения.      

Целите на следващите упражнения са: 1/ да тренират автоматичното поддържане на оптимален за тялото дихателен ритъм; 2/ да подготвят тялото за стреса от нарушаване на дихателния процес и липсата на кислород и 3/ да ни научат да използваме дишането за овладяване на болката, стреса и страха. 

Основният им принцип е увеличаване на броя на действията, извършвани във всяка фаза на дихателния цикъл.

Необходимо е не само да знаем, но и да чувстваме с тялото си, как вдишването носи спокойствие и отпускане, живителен кислород, свежест и радост. Винаги трябва да вдишваме през носа, защото това успокоява нервната система и не позволява на страха да се разрасне в паника. Всяко вдишване и паузата след него ни дават възможност да усетим напреженията в тялото си и да ги изхвърлим навън чрез издишването. Да се освободим от тях заедно с непотребния въглероден двуокис, както и всичко негативно, което усещаме в себе си. Тялото автоматично поема всичко, което идва с вдишването, но ние трябва да бъдем внимателни при издишването – да усещаме всяко напрежение, всяка част от тялото си, които изчистваме чрез него. Да се погрижим то да бъде пълно и освобождаващо.  

Дихателни упражнения от неподвижно положение на тялото. Легнало, седнало или изправено. Добра възможност е да се правят сутрин преди ставане.
- Вдишваме и стягаме цялото тяло, издишваме и отпускаме тялото.
- Докато вдишваме стягаме тялото от краката до главата; от центъра към крайниците; от крайниците към центъра. При издишването отпускаме тялото по обратния ред.
- Докато вдишваме стягаме избрана от нас част на тялото и докато издишваме, я отпускаме. Възможно е това да е половината тяло, крайник или просто част, в която чувстваме напрежение или болка. С издишването трябва а изхвърлим навън всичко отрицателно, напрежението и болката.
- Докато вдишваме стягаме единствено областта на стомаха, където се опитваме да закараме вдишвания въздух, а всички останали части на тялото оставяме напълно отпуснати.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърба.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърдите.
- Докато вдишваме прекарваме вълна на стягане от краката до главата. При издишването отпускаме тялото отгоре надолу. Трябва да имаме усещането, че вдишваме през краката, а после издишваме през тях.
- Обръщаме посоката на стягане – от главата до краката при вдишване и отпускане в обратната посока при издишване.

Напрежението при стягането може да е много голямо или съвсем леко. Всичко зависи от целта и усещанията ви. Дължината на стягането може да е част от секундата, но може и да е много секунди. Този начин на тренировка засилва тялото и го привежда в състояние на готовност за съвсем кратко време. Ако имате отрицателни мисли и неприятни усещания в тялото, те могат да бъдат изгонени по този начин.

Упражнението може да се прави по всяко време и във всяко положение на тялото – при неподвижна работа, зад волана, при почивка или чакане в изправено положение. То помага изключително много при сънливост, тъй като стягането на различни мускулни групи, съчетано с интензивно дишане ускорява всички процеси в тялото и ни ободрява.

Не правете упражнението фанатично. По-скоро се опитвайте да усетите ефектите му и да разберете, че всеки дихателен цикъл има подобно въздействие. И че правилното ни дишане при идеално положение на тялото, води до много по-добри резултати от фанатичните, напрегнати тренировки. Дишането не е просто механичен процес, а цялостен физиологичен и психичен процес. Точно за това познаването и упражняването му имат огромно значение за увеличаването на работния и енергетичен капацитет на тялото, психиката и ума ни.

Дихателни упражнения при упражнения, извършвани на място. Обикновено това са прости, привични движения, които използваме, за да упражняваме дишането си – лицеви опори, клякания от естествена позиция на краката, коремни преси или вдигане на бедрата до 90 градуса от лег.  Важно е да се  разбере, че дишането е основата на всяко движение. Дишането започва и тласка всяко физическо действие. Чрез тези упражнения трябва да осъзнаем и да се научим да използваме точно това – всяко физическо действие трябва да бъде започнато, извършено и доведено докрай от дишането. Целта на тези упражнения е да се научим да заместваме физическото усилие с дихателно усилие. Ако физическото усилие е твърде голямо, то нарушава всички останали процеси, включително и дихателния и бързо изчерпва ресурсите на организма. По тази причина физическото усилие трябва да бъде изцяло обхванато от дихателното. Дишането трябва да бъде използвано като основа за прилагането на сила и приемането й в телесната и психична система на човека. 

Ако при упражненията нарушаваме правилното положение на тялото или стягаме мускулите си прекалено много, това ще наруши дихателния процес, ние ще започнем да се уморяваме много по-бързо. В началото е важно да дишаме така, че да чуваме дишането си. Това шумно дишане ние ще трябва да прекараме през всички части на тялото, които работят в даденото упражнение, и чрез него да премахнем напреженията и умората, които пречат на работата ни. Преди началото на всяко упражнение трябва да издишаме напълно въздуха, който имаме в себе си така, че да започнем упражнението на чисто.

- В зависимост от това кое упражнение правим, при вдишването сгъваме ръцете си, когато правим  лицева опора, клякаме надолу при клек или сгъваме тялото си при коремна преса. Важно е при лицевите опори опорната точка при краката да е една (на един крак), а при кляканията да сме стъпили на цяло ходило и да не се отлепват петите от пода. При издишването се връщаме в изходно положение. Повтаряме упражнението толкова пъти, колкото е необходимо, за да усетим как дихателното усилие води физическото.
- Обръщаме фазите на вдишване и издишване така, че при сгъване на ръцете, краката или тялото да издишваме, а при връщането в изходно положение да вдишваме. Отново се упражняваме колкото ни се струва подходящо. Сменяме често двата подхода, за да достигнем до момент, в който дихателната фаза става независима от естеството на физическото движение.  
- При следващото упражнение правим движенията без да дишаме. Вдишваме и правим 5 лицеви опори, клякания или коремни преси. Издишаме и оставаме в работната позиция, докато възстановим дишането си. Повтаряме упражнението.
- Повтаряме предходното упражнение, като правим движенията при напълно издишан въздух.

Когато се натоварим повече с такъв тип упражнения, тялото започва да се уморява. Стремежът ни трябва да е да останем максимално отпуснати, а дихателната сила да тласка физическото ни усилие. Веднага след приключването на серията, трябва да застанем удобно и да дишаме интензивно през местата или групите от мускули, които са най-натоварени, стегнати или болезнени. Използвайте дишането, за да изтеглите всяка болка, дискомфорт или напрежение от въпросното място и да го изхвърлите навън. Имайте предвид, че дори при получаване на удар, болката бързо може да бъде изтеглена от поразеното място и изхвърлена навън, а работоспособността на целия организъм запазена в пълната си степен.

- Сега направете лицева опора, клякане или коремна преса съвсем бавно, в десет бройки, като през това време десет пъти вдишвате и издишвате интензивно. Колкото по-голямо е усилието ви или колкото по-трудно ви се струва упражнението, толкова по-бързи трябва да са вдишванията и издишванията. Върнете се в изходно положение по същия начин в десет бройки с интензивни издишвания и вдишвания.

Ако изпитвате умора, обезкуражаване или самосъжаление и имате желание да се откажете, не бива да им се предавате. Този метод на интензивно дишане позволява да отхвърлите тези негативни усещания от себе си.     

- Друго упражнение е да редуваме издишването и вдишването на половината път от упражненията – когато ръцете ни са сгънати наполовина при лицева опора, краката ни наполовина при клек, а тялото ни е на половината път от сгъването или разгъването при коремна преса. Необходимо е да упражняваме всички варианти на дихателната фаза спрямо фазата на физическото движение.
- Следващото упражнение изисква да вкараме в един дихателен цикъл колкото е възможно повече движения. Например докато вдишваме, правим 3 лицеви опори, клякания или преси, след което, докато издишваме, също правим 3 лицеви опори, клякания или преси. С това упражнение не бива да се бърза. Натоварването трябва да се увеличава много бавно, а в почивките да се диша интензивно, докато се възстанови нормалното състояние на организма. Чрез тези упражнения се постига опознаване и евентуално контрол не само над дихателния процес, но и над състоянието на психиката. Тези упражнения я „разтягат” и правят много по-гъвкава спрямо физическо, емоционално и психологическо натоварване.

Дихателни упражнения, които се извършват в движение – докато ходим, тичаме или тренираме форми от бойното изкуство.

- Докато ходим, вдишваме при една стъпка и издишаме при една стъпка.
- Вдишваме за две стъпки и издишаме за две стъпки. Продължаваме да увеличаваме броя на стъпките, докато стигнем до 10 стъпки за издишване и 10 стъпки за вдишване.
- Започнете същата тренировка, докато тичате. При тичане е възможно да се достигне до устойчиво темпо от над 15-16 стъпки при вдишване и също толкова при издишване.   
- Пробвайте различни дихателни модели – триъгълен - напр. 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване; квадратен  - 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване, 5 стъпки пауза.

Важно е, когато разтегляте дихателния цикъл, да не спирате при максималното му удължаване, а да се върнете обратно чрез постепенното му скъсяване. Винаги си спомняйте, че връщането най-често е по-трудно от отиването. За него трябва да имаме сили, за него всъщност се готвим.

- Тренирайте формите от бойните си изкуства, като извършвате движенията, докато задържате дишането си или разтегляте вдишването и издишването си. Старите майстори казват, че всяка форма трябва да може да се изиграе в рамките на един дихателен цикъл.

По лекцията на Владимир Василиев - Systema Breathing - The Secrets.

По темата за дишането, може да прочетете и статията за Мокусо - упражнението, което се прави в началото и края на тренировката по японски бойни изкуства. (връзка)

Видео - Kuroda Tetsuzan Sensei

Сенсей Курода
Сенсей Курода
Снимка: Интернет

Тецузан Курода за бойното изкуство

Чрез ката аз преподавам конкретни, практични, ментални и физически техники, за да позволя на учениците да осъзнаят същността на бойното изкуство.

Zegoku itto no koto e състояние, при което чрез движение на съзнанието и тялото си, фехтовачът контролира противника, още преди да е помръднал меча. Това е най-висшето умение. „Невидима” техника, която се състои от напреднали технически похвати и действия на духа, основаващи се на тези похвати. Всяка практика на бойното изкуство започва с ученето на това, как да възприемаме този невидим елемент. Вътрешното виждане, способно да улови тези невидими неща, е основата на бойните изкуства.    
 
Да тренираш бойни изкуства е да се стремиш да постигнеш единство на меча и на тялото, което е единство на техниката и на съзнанието. Ако се запитаме, как да постигнем това, отговорът е: чрез практикуването на ката. Всичко, което традиционният войн (bushi), се е опитал да предаде на следващите поколения, се съдържа в катата. Чрез тренировката на ката, преди всичко останало, се отварят очите ни. По време на тренировките в моето дожо аз преподавам как да разбираме катата и как трябва да се разбира всяко индивидуално движение. Ние учим как катите са станали това, което са, защо трябва да се правят по този начин, какво се надяваме да постигнем, като правим катите и какво ще произлезе от тяхната практика. Не е ли това, което са търсели старите самураи и за което са посвещавали живота си? 
 
В мига, в който мечът и тялото на противника ми помръднат, моят меч вече го е разсякъл. Това е свят, в който, ако си направил грешка, не е можеш да се извиниш и да кажеш: ”Нека го направя отново”. Да правиш нещата, както трябва в практиката на бойно изкуство, е точно същото, като да постъпваш правилно в съвременното общество. Да се научиш да не повтаряш грешките си или да не се извиняваш при тренирането на ката, означава да имаш абсолютна увереност в своята собствена техника, способности и умения. Въпреки, че такова ниво на увереност може да изглежда максимално за сегашното ви ниво, то може да се счита за ниско ниво, погледнато относително. Такава абсолютна увереност е необходима на всички нива при тренировката на бойно изкуство. С други думи, вие трябва напълно да вярвате на себе си. Няма нищо друго освен това, което можеш да направиш сам. Не се приемат извинения при практика, където едничкият ви живот е поставен на карта.
 
Възможно е катата да се практикува самостоятелно. Но когато уменията ви нараснат дотолкова, че не виждате слаби места в движенията си, вие трябва да помолите някой по-напреднал да ви учи, като стане ваше уке (партньорът, който ви атакува, а вие се защитавате от него, чрез изучаваната техника). Така вие можете да напреднете до следващото ниво, и до следващото. Като резултат, катата става по-бърза и по-бърза. Движенията, изпълнени с бързина, видима за окото, стават невидими, развива се бързина, която няма движение.
 
С продължаването на тренировката на ката способността на очите ви да виждат постепенно се променя и качеството на вашите движения нараства. Затова самураите са залагали живота си на нея. Аз вярвам, че катата не е заместител на истинския бой. Ако съществува такова нещо като ката, която може да бъде използвана в реална ситуация, бих искал да го видя. О-сенсей Морихеи Уешиба е казвал, че не бива да се отдава голямо значение на ката. Но това е нещо, което може да каже само човек от неговата класа, защото вече е достигнал това ниво. Ние, обикновените хора, обаче, ще загубим указанията за това как да изпълняваме реални техники, ако отхвърлим катата.
 
Очите на хората трудно виждат истинските неща. Те не могат да кажат кое е бързо и кое бавно. Аз преподавам катата бавно. Но даже, когато правя движенията бавно, хората са неспособни да ги видят. Истинската бързина не е въпрос на бързи и бавни движения. Също така, може да се каже, че най-бързото движение фактически е липсата на каквото и да е движение. Това се нарича zegoku itto. Както изглежда, в китайското кемпо има бойни изкуства като Да-чен-чуан или И-чуан, където се казва, че най-бързо е не-движението. Въпреки, че тялото при такова движение изглежда неподвижно, то реално се движи. Мой ученик неочаквано ми каза същото. Гледайки седналата ми позиция, той каза: „Макар, че сте неподвижен, цялото ви тяло се движи.”
 
Първоначално, технически казано, същността на иайджуцу е била да не се вади меча. Това е курсът на обучение на катата. Това е само едно изключително естествено техническо ниво, погледнато от гледна точка на свят, състоящ се главно от необичайни движения, наречени hiden или gokui (тайните или мистериите на изкуството). Най-общо казано, техниката, с която противникът е хвърлен във въздуха само чрез едва забележимо протягане на ръката, се смята за секретна, но тя не е нищо повече от леко протягане на ръката в необичайно движение, докато противникът изпълнява обичайно движение. Това движение, при което вие леко изпъвате ръка, няма да има ефект върху някой трениран в истинско бойно изкуство. Ако не удряте с целия си дух, вие рискувате живота си. Винаги има по-висши техники и това не може да бъде разбрано от гледна точка на обикновените движения. Все пак, от гледна точка на някой, който е тренирал с пълно разбиране на техниката от самото начало, всичко ще изглежда естествено. Това просто ще е резултат от акумулираната тренировка и степента на тренировката. Катата е онова, което ни извежда на тези нива.
 
За да обясни, каква според него е тази бързина, моят дядо само казваше, че джуджуцу е нещо толкова бързо, че е невидимо за очите. Хронометър не може да измери скоростта на техниката на някой, роден и отгледан в свят, където неподвижността е най-бързото движение, а скоростта не може да се измери с инструменти. Техниките, или това, което може да бъде наречено техника, са бързи в абсолютен или божествен смисъл. Тези техники са самата ката. Скоростта на удара не може да бъде видяна от обикновено око, защото той е изпълнен в единичен ритъм. Аз казвам „истинска бързина”, но дори, когато този удар се изпълнява относително бавно, се получава същото, някак си, той е бърз. Получава се усещането, че той е наистина бърз и точно тази бързина не може да бъде избегната.
 
Ако вие изпълнявате това движение с неподвижно тяло, движението става толкова бавно, колкото е скоростта, с която е изпълнено. Само движения, които са абсолютно бързи, докато се движите бавно, са истински техники. Невъзможно е да се избегне такава техника или удар без вътрешно виждане, ако тези движения са изпълнени бързо в единичен ритъм. Какво да направите, ако противникът ви е умел боец? Дори ако начинът му на движение изглежда като обикновено движение, единственият начин да се справим с боец, чиито движения имат съвсем различна природа, е да се научим да движим тялото си в същото измерение, в което го прави и той. Най-ефективният директен начин за това е практикуването на ката. Движенията на катата са толкова рафинирани, че не изглеждат като съставляващи катата. Ако дядо ми беше предал катата с нейните специфични движения и беше показал истинския начин отбрана, не мисля, че щях да забележа разликата в движението на тялото или посоката между истинското движение на тялото и простото „излизане от пътя”.
 
Разликата, между това да си отпуснат и просто да не използваш сила, се вижда, когато удари часът да се опиташ да я приложиш и техниката или работи или не. Също така, човек наистина трябва да тренира сериозно за по-дълъг период от време, за се отпусне, когато не прилага сила. Всичко не може да се постигне наведнъж. Ако аз се отпусна, партньорът ми се отпуска и изглежда, сякаш се състезаваме, за да отнемаме сила от движенията си.
 
Все пак, както винаги, аз изпълнявах катите така, както ми бяха предадени, без да ги променям. Малко по малко, една след друга, катите ме принуждаваха да се изправя пред друго ниво на трудност. Една и съща ката постоянно се променяше, тъй като и аз се променях и това не ми даваше време дори да си помисля да ги променям. Когато разбрах как да дебалансирам таза на уке дори и когато хващах отпусната му ръка, в която нямаше сила, аз разбрах, че съм развил вътрешен поглед преди да съм го осъзнал. Остротата на техниката ми се подобряваше, когато тренирах, разчитайки на това вътрешно виждане и постепенно аз започнах да използвам все по-малко и по-малко сила.

http://www.aikidojournal.com/article?articleID=85