Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Регулиране на тялото
13 Април 2018 г. 17:27:30
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Групова работа:

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:00 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Видео - Tomiki Kenji sensei
31 Март 2018 г. 02:59:32
Kiril Hinkov


Видео - Tomiki Kenji sensei

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки".

"Сабаки" техниките дават възможност да се избегне директния сблъсък с противника и едновременно с това да се намери начин за дебалансиране или поразяване на уязвимите му места. 

Майстор Томики е един от най-известните ученици на създателя на Айкидо, Морихеи Уешиба, и на създателя на джудо Джигоро Кано.

 

Легенда за Туташха
31 Март 2018 г. 02:29:29
Kiril Hinkov


Легенда за Туташха

От книгата „Дата Туташхиа“ на Чабуа Амиреджиби

1

И дадено бе человеку:

Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила - да може да ги преодолява; Ум и Доброта - за негово благо и благото на ближните му, защото само онова е благо, що е от полза за ближния; Жена - да не прекъсва и да процъфтява родът му; Приятел - та да познае мярката на своята доброта и жертвоготовност в името на ближния; Отечество - да има на какво да служи и за какво да отдаде живота си; Ниви - та с пот на челото да изкарва хляба насъщен, както му бе заповядал бог; Лозя, Градини, Стада и друг имот - та да има с какво да дарява ближните си; и целнят Свят - да има къде да извършва всичко това и да въздава заслуженото на онази велика любов, що беше негов господ-бог. И както тук бе речено, така и стана. Вярата и законът на бащите изпълзаха с любов плътта и духа на човека. И управляваше народа, и бе съдник негов Туташха*, юноша прекрасен и достолепен. Не беше той от кръв и плът, а дух човешки, що глъбините на душите обитаваше и комуто бяха подвластни всяка мисъл и всяко чувство.

И породи тази вяра разум, мъдрост и проникване в същината на нещата.

От дивия злак на пустинята отгледа човекът житото и му стана този злак хляб насъщен. Преви под ярем шията на степния вол и смирено понесе волът тежкото си бреме. И сътвори човекът колелото, и свърза с пътища градища и села, та да стане единен и да се сроди родът човешки. И наблюдавайки небето, изчисли пътя па светилата и опозна законите им. И когато трябваше да вали дъжд или сняг, казваше на ближните си: „Иде лошо време.“ И разчерта лицето на земята и се разбра къде може да се ходи и къде може да се плава, и къде какви планини се издигат, и къде какви морета се простират. Измисли писмената, та да разкаже за себе си па своите правнуци и да съхрани за тях опита си. Отгледа лозата и тя бе неговият дар за създателя па тази мъдрост. И го съзираше народът - него, обитаващ храма, но подобен на човек и властелин. И се подчиняваше на заповедите му като на природни закони.

2

И когато народът тръгна по пътя на порока и малодушието и се зае да върши неща, вършени дотогава от великодушието, някои рекоха:

- Който ни храни и милее за нас, него наричаме свой ближен. - И тогава помръкна Доброто и народът се изроди, защото в душите и на най-праведните погинаха благодатните семена, а любовта заприлича на плевел върху суха и безплодна почва. И стана тъй, защото мнозина бяха обсаждащите, а малцина - обсадените.

И се превърнаха:

Съвестта - в звук безсмислен, досаден, в устата на гонителите - в ругатня и оскърбление; Силата - в меч, вдигнат над собствената душа, и в ярем за ближния; Добротата - в ангелска маска върху лицето на дявола; Жената - в убежище на страсти, блудство и безплодие; Приятелят - съучастник в злодеяния и пороци, и побратим в подъл страх; Отечеството - в арена на нечестивци и угар за сеене на лъжи, обрасла с тръне и заблуди; Хлябът и другият имот - в плячка за рушветчии и джелати; и целият Свят - в царство на омразата.

И когато се извърши всичко казано, помръкна даже слънцето, понеже блясъкът на златото го затъмни. И народът започна да почита омразата и отмъщението, защото те станаха негови божества. А жрец на тези божества и господар на съдбините и делата си народът нарече дракоиа, що се хранеше с плътта и сърцата човешки. Поглъщаше ги и не знаеше насита. Ала той бе не само звяр, но и творение, защото се таеше в глъбините на душата човешка и беше основа на всичките й съставки. Тогава оскъдня Разумът и страшни станаха делата му; свободният се предаде в робство, яремът бе свален от шията на вола и нахлузен на човека; плъпнаха орди, опустошиха земята и отведоха със себе си най-мъдрите и най-красивите, а другите обложиха с непосилни данъци; мъдреците забравиха завета на бащите си и изкуството им да четат по звездите започна да служи за поробване на душата человеческа. Лъстци и безумци избраздиха морето със златовърхи кораби, та да умножат още повече богатството и разкоша на своите поробители; лъжепророци и фарисеи научиха народа на магии и чародейство, за да задушат истинската вяра; безумци изгориха нивите и засяха отровни треви, та онези, които ги вкусят, да забравят що е разум и съвест.

И народът воистина съзираше дракона, който живееше в палатите и градините, но го почиташе не като звяр, а като страж и блюстител на Мамоновото царство, което никога няма да падне. Защото за маловерните и слабите духом този дракон беше желан и възлюбен, макар да се хранеше с народната кръв и свяст.

И рече тогава Туташха:

- Любовта  погина не от своята слабост, а от силата на врага, защото нямаше ни остър меч, ни крилати стрели, ни желязна броня, за да защити владенията си. Няма да оставя това така! Защото не с добро, не с мъдрост, а с лукавство завоюва драконът света, потъпка волността и пропъди мъжеството.

И възседна богатирът белия си кон, издигна копие към слънцето и се закле отсега нататък да потъпква и наказва злото само със сила.

Защото Туташха не беше бог.

3

Низвергна Туташха дракона на земята, заби копието си в огнедишащата му паст и го обезглави. И като видяха това, възрадваха се ония малцина на брой, но силни духом, що тайно следваха поученията на Туташха, понеже съзряха в негово лице своя избавител.

Но подобен на феникс бе драконът и вместо една глава израснаха седем. И всичките седем глави пак ги отсече Туташха. Рукна от тях кървав поток и препълни реките. Излязоха те от бреговете си и отнесоха всичко, сътворено от предците. Не останаха на земята орачи и нямаше кой да сее и да оре. Започна клане и братоубийство, че всички хора бяха зли и неправедни, убиваха безразборно и безсмислено, зашото не разбираха предназначението на човека на земята и бяха обзети от жажда да превърнат света в пепелище. Всекиго мразеха и не знаеха какво друго да искат освен кръв и смърт. И се оправдаваха с примера на Туташха. Казваха, че той също тръгнал с меч срещу дракона, че възжелал със силата на своя меч да надмогне драконовата сила. Ала драконът не загина, а стана седем пъти по-голям, зашото вместо отрязаната глава му израснаха седем и седем пъти по седем се умножи злото в света. И като видя това, изпадна в отчаяние светлият юноша Туташха, защото разбра: никой освен самия човек няма да спаси човешкия род.

И реши тогава Туташха от дух всеобхватен и всемирен да се превърне в човек.

И тогава в замислите си той бе вече бог.

4

И тогава издигна Туташха глас към небето:

- О, всемогъщи! Не за да се забавлявам, следвах помислите си, не за да тъка от моите мисли хламиди, на паяжини подобни, и не за възмездие вдигнах копието си. И не подтикнат от лукавия приех плът човешка, а за да изцеля недъзите на рода Адамов. Но се оказа безплоден разумът ми и немощна десницата ми. Не поникнаха и не дадоха плод семената, що посях, защото не си ми дал дарбата да превръщам злото в добро.

И ето, аз те моля: дай ми моята истинска участ, за да надаря с нея всички твари на земята.

И се чу тогава глас:     

- Не си разбрал човешката природа, защото не си бил никога човек. Иди при тях и ще видиш: отиват при ближния уж с дарове, а като дойдат, му вземат и последното, защото не носят дарове, а нож. Слагат печат на устата си, за да не осъждат ближния си, а утробите им са претъпкани с месото и костите му. Кадят тамян на господа, но се уповават на Мамона и тайно се подсилват от неговата мощ. Но ти постъпвай, както досега си постъпвал, и ще има полза за теб и за целия Адамов род, защото да прави добро и да се стреми към съвършенство, е истинското предназначение на човека. И тогава ще те осени благодат и ще съумееш да сториш от злото добро.

И пое тогава Туташха по трънливия път на мъките и страданията, и след всички терзания на душата и плътта, които превъзмогна, засия над главата му чудна светлина и всички я видяха.

Тогава той се върна в. света и каза на хората:

- Всевишният ме изпрати при вас, за да очистя душите ви от скверностите на дракона; чуйте оногова, що принесе себе си в жертва в името на вашите души и тяхното безсмъртие.

И отсече тогава Туташха левицата си и я хвърли на дракона. И малцина люде повториха подвига и жертвата му.

Но отсече Туташха нозете си в коленете и ги хвърли на дракона. И ония малцина сториха същото.

И побледня драконът и намаля огънят, който бълваше.

,И другите също захванаха да му хвърлят парчета от месата си.

И се изправи драконът на два крака като човек, и паднаха ноктите му, и се превърна в човешки лик муцуната му. Тогава Туташха разкъса гръдта си, изтръгна сърцето си и го хвърли на дракона. Но драконът не докосна плячката, а изрече:

- Не жадувам повече човешка кръв и плът.

И тогава всички, що му хвърлиха части от тялото си, ги придобиха отново.

И Туташха им рече за дракона:

- Не закачайте този човек и нека ви осени благодатта да превръщате злото в добро.

И възнесе се тогава на небето душата на Туташха, а плътта му остана на земята.

Бележка: Туташха е върховният бог в грузинския езически пантеон. 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
31 Март 2018 г. 02:29:03
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Упражнения за избягване на атаката - сабаки
31 Март 2018 г. 02:28:42
Kiril Hinkov


Упражнения за избягване на атаката - сабаки

Когато ни атакуват има два начина да се предпазим – да избегнем напълно атаката или да сложим нещо между нея и себе си. Майсторите се стараят да ползват и двата метода. Те предпазват тялото с ръка, крак или предмет, докато го изместват от линията на атаката.

Тренирането на избягването от атаката е важно. То трябва да се извършва целенасочено при всяка тренировка.

Упражнения с празни ръце:

I. На място или с преместване на тежестта към единия крак:

1. Кръг с главата срещу прав удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в главата с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави кръг с главата и като докосва леко удрящата ръка отстрани и после отдолу, избягва удара. Движението изглежда като кръговете за загрявка на врата. То е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго движение на тялото. Добре е да се прави и по часовниковата стрелка и против нея, наляво и на дясно. Съществува голяма разлика когато след избягването главата ни е между ръцете на противника и когато е и отвън. Важно е погледът винаги да следи противника. Постепенно темпото се засилва. Често на бойното поле, след такова избягване са се ползвали зъбите.

2. Странично въртене на главата срещу дъгообразен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни кръгообразни удари отстрани в брадичката с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави рязко движение с главата към далечното от удара рамо. Ударът минава без да докосне главата или леко се плъзга по нея отстрани. Движението е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго преместване на тялото. Постепенно темпото се засилва.

3. Гмуркане под ръката и връщане на атаката. Единият партньор започва бавно да дава кръгообразен удар с дясна ръка отстрани в брадичката. Другият с вдигнат високо гард стъпва с десния си крак под 45° назад, като снижава главата си по окръжност надолу и обратно към партньора. Докато минава под удрящата рлъка, нанася два удара в с лява и дясна ръка в черния дроб, след изкачването по окръжността, веднага нанася кръгообразен удар с лява ръка отстрани в брадичката на противника. Той от своя страна отстъпва под 45° назад и наляво, минава под ръката и нанася един или два удара в далака на партньора. Упражнението се прави колкото е възможно по-дълго като постепенно темпото се усилва. Прави се и на двете страни.
Тези упражнения може да се онагледят с две картини.
Когато вятърът духне, тревата се огъва назад, но после се връща обратно.   
Ако главата ни е на върха на виенско колело, при удара тя тръгва в обратна посока, далече от удара, надолу, минава под него в най-ниската точка на движение, което ни дава възможност да нанесем поне един удар в трупа му, и отново тръгва нагоре, за да можем да нанесем удар в брадичката на противника.

4. Извъртане на тялото при директен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в корема с лява и дясна ръка. Другият партньор е в естествена позиция с крака на ширината на раменете. Той рязко завърта тялото от кръста така, че ударът се плъзга покрай тялото му.

Когато изягването е от външната страна на ръката на атакуващия, защитаващият се опитва да затисне ръката с тяло така, че да изведе партньора леко от равновесие. Когато избягването е от вътрещната страна, обичайното продължение е атака с рамо в тялото на противника.

При това избягване понякога се ползват ръцете или лактите, за да отклонят удара на протиника. В този случай в зависимост от удължаването на дистанцията за контра се ползват удари с ръце (например уракен, удар със задната част на юмрука). Пример за това може да се види в катата Хейан Сандан от Шотокан.

5. Изтегляне на тежестта към задния крак. Сорими. При атака от страна на противника, тежестта се изтегля към задния крак, а тялото се накланя назад. Ходилата не се движат. Ръцете остават напред,  за да да пазят централната линия.

6. Изтегляне на средната част на тялото назад. Хикими. При прав удар в корема, тежестта се изтегля към задния крак, но само средната част на тялото се прибира назад така, че ударът се избягва. Ръцете остават напред, за да да пазят централната линия.
 
II. В движение:

1. Влизане напред и извеждане от равновесие от външната страна на удара. Ирими кайтен.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С рязко движение на таза и приплъзващо преместване на краката, защитаващият се минава от външната страна на удара под 45° напред. С кръг на двете ръце той отклонява атакуващата ръка зад лакетя и между китката и лакетя. Извежда атакуващия от равновесие, като го отклонява от правата му траектория.
Важно е през цялото центърът на защитаващия се да сочи противника. Само така той може да осъществява контрол над атакуващия.

2. Влизане напред и извеждане от равновесие от вътрешната страна на удара. Ирими хон тенкан.
При атака прав или кръгообразен удар, защитаващият се влиза от вътрешната страна на удара. В този случай кръгът на ръцете е същия, но точките на контакт са лицето на противника с предната ръка и атакуващана му ръка със задната. След влизането напред, задния крак се измества по окръжност така, че когато движението завърши краката на двамата партньори са перпендикулярни. Предният крак на защитаващия се сочи точно в центъра на атакуващия.

3. Влизане напред и пълно завъртане (180°) от външната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С лека стъпка напред и настрани от удара с предния крак защитаващият се подпира атакуващата ръка зад лакетя с предната си ръка. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора. Важно е с предмишницата да се контролира лакетя, докато дланта остава свободна за евентуален захват и ключ на ръката на партньора.               

4. Влизане напред и пълно завъртане от вътрешната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. Когато защитаващият се е в обратна позиция на краката в сравнение с точка, той влиза със същото движение от вътрешната страна на удара. След като отклони удара по кръг надолу предната ръка на защитаащия се веднага тръгва назад, да да може да контролира втората ръка на атакуващия. Този контрол се постига и с рязко сближаване на тялото така, че да се попоречи на партньора да удари с втората ръка. Втората ръка поема контрола върху атакуващата ръка на партньора. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора.

Упражнения с карате-ги пояс:

Партньорите са в стойка един срещу друг.
1. Този, който държи пояс прави хоризонтален нисък кръг с пояса под коляното. Другият скача нагоре и се приземява в същата или обратна стойка.
2. Следва висок кръг на нивото на главата. Защитаващият се кляка, без никакво движение на краката.
3. При по-нисък кръг на нивото на гърдите, защитаващият се прави ниско приклякане с наклон на туловището.
4. Вертикален кръг, при който се упражняват всички движения от поредицата избягване на атаката с движение.

Постепенно атакуващият започва да ускорява атаките и да променя реда им. За един доста дълъг период от време се практикуват само хоризонтални или вертикални кръгове на атака. Това дава възможност на практикуващите да свикнат да се движат правилно по един естествен начин, без особено напрежение. Без постигането на това условие, няма смисъл да се усложняват упражненията.

Упражнения с дървена сабя (бокен) или пръчка, палка (танбо, ханбо, джо):

1. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се се дърпа от удара назад под 45° като остава в позиция на готовност (камае). Важно е да се е дръпнал на такава дистанция, че атакуващият да не може да го достигне без да направи стъпка. Когато той направи тази стъпка, за да разсече с хоризонтален или диагонален удар, защитаващият се прави кълбо в посоката на изтеглянето, с което печели доста голяма предмина, за да може успешно да избяга или да атакува с предмет, взет от земята.  
2. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се пада напред, почти в краката на атакуващия, с което избягва удара. Веднага прави късо кълбо на пред, завърта се и поема втория удар на атакуващия като хваща ръцете му. Важно е защитаващият се след кълбото да е до задния крак на атакуващия. Ако дистанцията е по-голяма, той ще бъде разсечен.
3. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се стои пред атакуващия в естествена позиция. Малко преди ударът да докосне главата му, той прави странично кълбо, перпендикулярно на линията на атаката. Това обикновено изненадва противника и дава възможност за успешно бягство, докато той пренастрои атаката си.
4. Страничен хоризонтален удар – ичимонджи гири.
При този удар защитаващият се незабавно прави странично падане (йоко укеми) и ударът минава над него. Веднага след това той прави кълбо, за да се изтегли надалеч от атакуващия. Това упражнение се ползва за развиване на пъргавина и бързина при паданията и кълбетата. Реално е много трудно да се избяга от втория удар на противника. Всъщност приложение би могло да има само хващането на ръцете с оръжието при преминаването под удара.

Майсторите казват, че ако движението на ветропоказателя по някакъв начин е затруднено, вятърът ще го счупи.
Малкият дракон Брус Ли казва: "Бъди като водата, приятелю мой."

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
31 Март 2018 г. 02:28:12
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142

2018-04-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2018-04-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2018-04-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2018-04-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2018-04-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
159

2018-04-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2018-04-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2018-04-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2018-04-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2018-04-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
1616

2018-04-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2018-04-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2018-04-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2018-04-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2018-04-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
1723

2018-04-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2018-04-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2018-04-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2018-04-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2018-04-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
1830

2018-04-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Клуб Кьокутен в Здравен журнал
06 Януари 2012 г. 01:42:56
Kiril Hinkov


Клуб Кьокутен в Здравен журнал

Ноември 2011 г.

 
 

 

 

 

 

 

 


 

 

Теория за триединния мозък на Паул Д. МакЛийн
24 Декември 2015 г. 22:07:02
Kiril Hinkov


Теория за триединния мозък на Паул Д. МакЛийн

Американският изследовател на мозъка Паул Д. МакЛийн  открива, че нашият мозък в развитието си е съхранил съществени белези на три основни образувания от различни епохи на еволюцията. Тези три разнородни части на мозъка работят съвместно като един т. н. “триединен мозък”. Според неговата теория, най-старата част на човешкия мозък е мозъчния ствол, който съответствува на мозъка на влечугите.

1/ Мозъчният ствол свързва гръбначния мозък с другите части на мозъка. Дейността му протича без контрола на съзнанието. Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи и на скелетните мускули. Продълговатият мозък контролира сърдечната честота и дишането, както и други функции. Мостът съдържа двигателни ядра, които контролират активността на скелетните мус­кули. Средният мозък контролира подсъзнателната мускулна активност, размера на зениците, формата на лещата на окото и някои движения на очите.

Дванадесетте чифта мозъчно-черепни нерви тръгват главно от мозъчния ствол. Той регулира „примитивните” функции на тялото – равновесие, хранене, инстинкти за нападение и самосъхранение, поддържане на хомеостазата на тялото. Гръбначният мозък заедно с мозъчния ствол представляват невронно, сигнализационно шаси, което отговаря за запазването на организма. Те отговярат за инстинктите и усещанията ни, за инстинктивните ни реакции, които служат за оцеляване. Външни реакции спрямо физическа атака, но и вътрешни реакции за противопоставяне на болестите и отрицателните, патогенни фактори.

След тригодишна възраст, а при някои деца и по-рано, на преден план започва да излиза лимбичната система (междинен  мозък) или мозъкът на древните бозайници. Чрез нея децата започват да откриват и опознават нещата и света около себе си.

2/ Лимбичната система се състои от мозъчни структури, обграждащи мозъчния ствол в близост до долната граница на главния мозък.
Тук се включват морският кон (хипокампус), бадемовидните ядра (амигдала), хипоталамусът, част от таламуса и форникса, който свързва всички части заедно.
Лимбичната система е „емоционалния мозък”, на който са подчинени основни чувства като страх, болка, удоволствие, гняв, мъка, сексуална възбуда и привличане, радост. Тази част от мозъка се използва за игра и децата учат най-вече чрез играта. Тя отговаря за емоциите и чувството за себеутвърждаване сред себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. До края на седмата година децата натрупват социални качества и умения, които все още не са съзнателни поради неразвитата функционалност на главния мозък. „Първите седем години.” Каквото научим през тях за живота, това е, което ще знаем за него, вероятно до края. Само хората, шимпанзетата, делфините и някои китове могат да се познаят в огледало. Бебетата се научават на това след като лимбичната им система влезе в действие.

Друга интересна черта на лимбичната система е, че тя не може да различи въображаемото от реалното. Дори когато само мислим за дадена ситуация, емоционалният отговор на мозъка е напълно идентичен с отговора в реална ситуация от този тип. Когато многократно повтаряме в мислите си дадена случка, ние подгряваме емоционална верига, асоциирана с нея. И постепенно започваме да възприемаме цялата ситуация точно по начина, по който я усещаме, като не допускаме до осъзнаване информация, която не е съгласувана с тези усещания. Голяма част от активността на лимбичната система остава неосъзната, но оказва голямо влияние върху действията и поведението на човека. Тя определя емоционалните ни привързаности и отрицания. Както и повечето от емоционалните ни реакции.

3/ В главния мозък или мозъка на висшите бозайници са разположени центровете на паметта, на мисленето, говора, осъзнатите възприятия и усещания, на движението. Всички аспекти на съзнателното поведение се контролират от него. Главният мозък е зает с външния свят – решаване на най-различни проблеми, установяване на зависимости и закономерности, детайлно описание и запаметяване, логическо и теоретично мислене, опити за предвиждане на бъдещето и за планиране въз основа на наличната в него информация, измисляне на подходящи обяснения. Когато връзките между главния мозък и лимбичната система протичат нормално, без пречки, те осигуряват съзнателен контрол над емоциите и ни позволяват да ограничаваме ефекта на първичните емоционални реакции.

Всяка от трите части на мозъка има своята роля в определен момент и при определени действия. Действията и решенията на отделните индивиди най-често са повлияни в по-висока степен от един от тези компоненти – разум, емоция, физическо благосъстояние или желание на тялото. А техните прояви имат своя геометрия.

Да постигнеш своето място в групата е въпрос на престиж. Да бъдеш най-силният, всепризнатият първенец, да имаш най-добрите самки или самци, никой да не пипва кокала преди теб .... Спортът е форма на ритуал. Стандартизирано, социално приемливо надпреварване за престиж и облаги. Аз доказвам, че съм по-добър в нещо или по-силен, а ти отстъпваш своето първо място. Любовните игри на птиците и бозайниците. Борбата за лично удовлетворение и себеутвърждаване в обществото. При тях дори и при по-сериозен конфликт се стига най-много до нараняване. Има някакви правила. Отнемането на живот, като правило, е забранено и се избягва.

Но така ли стои въпросът с плячката, преследвана от хищника или при боя на живот и смърт? Кое действие ще помогне на жертвата да оцелее от смъртоносния удар? Възможно ли е да се тренира така, че сетивата да се изострят докрай, за да позволят на инстинктивната сила на организма да реагира правилно и да го запази при опасност?

„Практикувай така, че да можеш да убиеш с един удар.”
„Дай клетва, че никога в живота няма да се биеш.”
„Бори се за осъзнаване.”
„Само който познава и себе си и врага, има основание да се надява на победа”.

Благодаря на Erle Montaigue за неговата книжка „Reflex violence”. Тя е в основата на тази статия.

За целта на Господа Иисуса Христа
15 Септември 2014 г. 00:57:26
Kiril Hinkov


За целта на Господа Иисуса Христа

Све­ти Мак­сим Изповедник
Из „Под­виж­ни­чес­ко сло­во във въп­ро­си и от­го­во­ри”
„Добротолюбие”, том 3

Целият закон и пророците се крепят на две заповеди: възлюби Господа Бога твоего от цялото си сърце и ближния, като самия себе си.

Има три неща, около които се въртят всички човешки желания: храната, парите и славата. Тъкмо това е признак за любов към Бога - да стоиш по-високо от тези три неща. Дивна война е това: вместо ненавист да показваш любов и с благост, дори до смърт, да побеждаваш бащата на злобата. Да обичаш хората, състрадавайки им, когато постъпват неправилно, а на лукавите демони винаги да противоборстваш посредством любовта.

Лю­бов: Де­ло­то на лю­бов­та е да оби­чаш ближ­ния и да му пра­виш доб­ро, да бъ­деш дъл­го­тър­пе­лив спря­мо не­го и да по­на­сяш всич­ко, при­чи­ня­ва­но от не­го, как­то беше ве­че спо­ме­на­то. Имай­ки та­ки­ва свойс­т­ва, лю­бов­та ес­тес­т­вено ук­ро­тя­ва гне­ва у то­зи, който я при­те­жа­ва.

Търпение: Да бъ­деш твърд ду­хом в не­щас­ти­я­та, да по­на­сяш вся­ко зло и да ча­каш края на из­ку­ше­ни­е­то, без да поз­во­ля­ваш на гне­ва да се вмък­ва или да ка­жеш неразум­на ду­ма, или да за­по­доз­реш не­що, или да по­мис­лиш не­що не­по­до­ба­ва­що на бла­го­чес­тив чо­век.

Въздържание: Въз­дър­жа­ни­е­то учи да се ог­ра­ни­ча­ва­ме от всич­ко, ко­е­то не задо­во­ля­ва ня­как­ва край­на не­об­хо­ди­мост, а са­мо дос­та­вя удо­вол­с­т­вие. То не поз­во­ля­ва да се докос­ва­ме до ни­що, ос­вен до не­об­хо­ди­мо­то за жи­во­та, не поз­во­ля­ва да ти­ча­ме след приятно­то, а за­повядва да тър­сим са­мо по­лез­но­то и оп­ре­де­ля хра­на­та и пи­ти­е­то спо­ред нуж­да­та, ка­то не до­пус­ка да се нат­руп­ват в тя­ло­то из­ли­шъ­ци, а са­мо под­дър­жа жи­во­та в тя­ло­то, пазей­ки го ос­во­бо­де­но от же­ла­ни­я­та на по­хот­та.

Молитва: На­ши­те по­мис­ли са мис­ли за пред­метите, от ко­и­то ед­ни­те са чув­с­т­ве­ни, а дру­ги­те ­ ум­с­т­ве­ни. Би­дей­ки за­ет с тях, умът но­си и се за­ни­ма­ва с мис­ли за тях. Но благо­дат­та на мо­лит­ва­та съ­че­та­ва ума с Бо­га, и го ос­во­бож­да­ва от всич­ки по­мис­ли. Тога­ва умът, очис­тен, бе­сед­вай­ки с Бо­га, ста­ва бо­го­ви­ден. Ста­нал та­къв, той про­си от Бо­га божес­т­ве­но­то и ни­ко­га не гре­ши в сво­е­то про­ше­ние.

Покаяние: Пло­дът на по­ка­я­ни­е­то е без­с­т­рас­ти­е­то на ду­ша­та, а без­с­т­рас­ти­е­то е залича­ва­не на гре­ха. Не сме дос­тиг­на­ли още съ­вър­ше­но­то без­с­т­рас­тие и ако по­ня­ко­га би­ва­ме отег­ча­ва­ни от страс­ти­те, а по­ня­ко­га не, то зна­чи, че ние не сме дос­тиг­на­ли и съ­вър­ше­но­то ос­во­бож­да­ва­не от гре­хо­ве­те. Ние сме се ос­во­бо­ди­ли от пър­во­род­ния грях чрез све­то кръщение, а от те­зи гре­хо­ве, ко­и­то сме дръз­на­ли да из­вър­шим след кръ­ще­ни­е­то, не мо­жем да се ос­во­бо­дим по друг на­чин ос­вен чрез по­ка­я­нието.

Изу­чил на­чи­на на та­зи по­бе­да, св. Па­вел каз­вал, пи­шей­ки на ефе­ся­ни: защо­то на­ша­та бор­ба не е про­тив кръв и плът, а про­тив на­чал­с­т­ва­та, про­тив влас­ти­те, про­тив свето­уп­рав­ни­ци­те на тъм­ни­на­та от тоя век (Еф. 6:12), и на те­зи, ко­и­то во­дят бор­ба с не­ви­ди­ми­те вра­го­ве, е за­по­вя­дал да взе­мат бро­ня­та на прав­да­та, шле­ма на упо­ва­ни­е­то, щи­та на вя­ра­та и ду­хов­ния меч, с кой­то ще мо­же­те уга­си всич­ки на­же­же­ни стре­ли на лу­ка­вия (Еф. 6:16).

Борис Грамчев
12 Септември 2017 г. 16:31:30
Kiril Hinkov


Борис Грамчев

Почетен преподавател на клуб Кьокутен

Шихан Борис Грамчев, 4 дан по Рюкю Буджуцу, е роден в 1975 г. Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. Управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др.

През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев.

През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения.

През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиойкан (勢館) – Доджо на динамичната сила. 

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България.

През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

Сайт на клуб Икиойкан (тук)

За контакт: (тук)

Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai
18 Април 2016 г. 17:49:00
Kiril Hinkov


Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai

Свободно подбрани откъси от книгата "Учението на Буда".
Издадена от Kosaido Printing Co, Tokyo, Japan, 2010.

Изопаченото мислене има за основа невежеството. Неправилните действия имат за основа желанието. Двете са извора на цялото нещастие в света.

Алчността, гневът и глупостта са наречени трите пожара, които поглъщат света. Пожарът на алчността поглъща този, който е загубил истинския си ум в ненаситна жажда за притежание. Пожарът на гнева поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да приема нещата такива, каквито са. Пожарът на глупостта поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да разбере и следва реда на живота.

Ако хората са заразени с алчност, гняв и глупост, те ще лъжат, мамят, хулят и лицемерничат; а след това ще претворят думите си в дела, като убиват, крадат и прелюбодействат. Ако привикнат да лъжат, те несъзнателно ще извършват всяка възможна грешна постъпка. Преди да постъпят безнравствено, те трябва да излъжат, но излъжат ли веднъж, ще действат безнравствено без задръжки.

Действието следва желанието. Страданието следва действието. Желание, действие и страданеи са като колело, което се върти непрестанно.

Човешката природа

1.

Човешката природа е като плътен гъсталак, в който трудно се прониква. В сравнение с нея природата на едно животно е много по-лесна за разбиране. Все пак, в общи линии можем да я класифицираме по четири видими различия.
Първо, има хора, които от погрешни учения причиняват страдание на самите себе си, следвайки сурова практика.
Второ, има хора, които причиняват страдание на другите с жестокост, кражби, убийства и други зли действия.
Трето, има хора, които карат другите да страдат заедно с тях.
Четвърто, има хора, които не страдат и предпазват и другите от страдание. Следвайки учението на Буда, хората от последната категория не дават път на алчността, гнева и глупостта, а живеят спокоен живот на благост и мъдрост.

2.

Ако използваме за критерий гнева, ще разделим хората на три вида.
Първият вид са тези, които приличат на букви изсечени в скала. Те лесно дават път на гнева и запазват гневни мисли за дълго време.
Вторият вид са тези, които приличат на букви, написани върху пясък. Те също лесно дават път на гнева, но бързо забравят гневните мисли.
Третият вид са тези, които приличат на букви, изписани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си, оставят хулите и клюките да минават край тях незабелязани, умът им е винаги чист и необезпокояван.

3.

Има и други три вида хора.
Първия вид са горделиви хора, които действат прибързано и никога не са удовлетворени. Природата им е, лесна за разбиране.
Вторият вид хора са внимателни и винаги обмислят действията си. Природата им е трудна за разбиране.
Третия вид са хора напълно овладели желанията си. Тяхната природа е невъзможно да разбереш.

Хората могат да бъдат класифицирани по много начини;, но като цяло човешката природа не е лесна за разбиране. Само Буда я разбира и за различните хора е дал различни практики.

Човешкият живот

1.

Една алегория описва човешкия живот по следния начин: Веднъж един човек карал лодката  си по течението на бърза река. Друг човек го предупредил от брега: “Спри да гребеш така безгрижно надолу по течението има бързеи и  опасни водовъртежи, има крокодили и демони, скрити в пещери между скалите. Ще загинеш, ако продължиш."

Бързото течение в тази притча символизира живота, отдаден на похот; безгрижното гребане означава да подхранваш страстта си; водовъртежът символизира удоволствието; бързеите напред са предстоящите болка и страдание; крокодилите и демоните са упадъка и смъртта, които следват живота, отдаден на похотливи желания. Човекът от брега е Буда.

2.

А ето и другй алегория. Един мъж, който извършил престъпление, бягал от преследвачите си. Двама стражи го следвали по петите. За да се скрие, той се спуснал в един кладенец, като се държал за за надвиснала лоза. Когато почти стигнал долу, той  забелязал кълбо змии в дъното на кладенеца и останал да виси, хванат за лозата. В това време две мишки, бяла и черна,  започнали да прегризваг сгьблото на лозата. Ако стъблото се скъсало, той щял ида падне върху усойниците и да загине. В този момент, поглеждайки нагоре, той видял пчелно гнездо, от което сс отронила капка мед.  Забравяйки за опасността, в която се намира,  човекът отворил уста и я вкусил с наслада.

Мъжът в тази притча символизира човешкото същество, което е родено да страда и да умре в самота. Стражите и змиите символизират тялото с неговите плътски желания. Лозата е кръга на преражданията, в който се вкопчваме. Двете мишли, бяла и черна, представляват времето, деня и нощта, и отминаващите години. Медът, това са физическите удоволствия, които залъгват тъгата от неумолимо идващия край.

3.

Има и трета история. Един цар поставил четири змии в куткя и дал кутията на слугата си да я пази. Наредил на слугата да се грижи добре за тях и го предупредил, че ако раздразни дори една от тях, ще бъде наказан със смърт. Изплашен, слугата захвърлил кутията и избягал.
Царят изпратил петима стражи да го заловят. Те се приближили до него приятелски с намерението да го хванат и върнат в двореца. Но слугата не се доверил на тяхната дружелюбност и избягал в съседното село.
Тогава интуицията му подсказала, че в това село няма да намери сигурен подслон, защото в него живеят шестима разбойници, които могат да го нападнат. Слугата продължил пътя си изплашен, докато стигнал брега на буйна река, която препречила пътя му. Мислейки за опасностите, които го следвали по петите, слугата си направил сал и успял да прекоси бързите води, отвъд които той най-накрая намерил сигурност и спокойствие.
Четирите змии в кутията са символ на четирите елемента: земя, вода, огън и въздух, които съставят физическото тяло. То е подхвърлено на похотливи желания и става враг на разума. Затова умът се опитал да избяга от тялото.
Петимата стражи, които се приближили до него приятелски, са петте съвкупности, които съставляват тялото и ума на човека: форма, чувство, усещане, желание и съзнание.
Сигурният подслон са шестте сетива, които съвсем не са сигурен подслон; а шестимата разбойници са шестте вида обекти на шестте сетива. Така, виждайки опасност в шестте сетива, човекът избягал отново и достигнал до бясното течение на светските желания.
Тогава той си направил сал от Благородното учение на Буда и безопасно прекосил реката, достигайки брега на спокойствието и мъдростта.

4.

Има три опасности, в които попадайки, синът е почти безпомощен да спаси майка си, а майката трудно може да помогне на сина си: пожар, наводнение и грабеж. Но и в тези опасни ситуации все пак съществува възможност те да се подкрепят един друг.
Но има други три опасности, от които майката е невъзможно да спаси сина си, а синът не и в състояние да предпази майка си. Те са болестта, старостта и смъртта. Без значение колко се обичат и колко близки се чувстват, никой от тях не може да помогне на другия при такъв случай.

5.

Веднъж Яма, царят на ада, попитал един човек, който бил попаднал в ада заради злите си дела, дали някога е срещал тримата небесни пратеници. “Не, господарю”, отговорил мъжът, “Никога не съм срещал такива създания.”
Тогава Яма го попитал дали някога е срещал стар човек, съсипан от годините, който върви подпирайки се на тояжка. Мъжът отговорил: “Да, господарю. Много често съм срещал такива хора.” Яма казал: “Ти си наказан да страдаш сега, защото не си разпознал в този човек небесния пратеник, който ти е бил изпратен да те предупреди, че трябва бързо да промениш начина си на живот, защото ти също ще остарееш.”
Яма попитал отново, дали мъжът някога е срещал беден, болен и изоставен от приятелите си човек. Човекът отговорил: ”Да, господарю. Виждал съм много такива хора.” Тогава Яма казал: “Ти помадна в ада, защото не си разпознал в този болен човек пратеника, изпратен ти от небето да те нредупреди за твоето собствено безсилие пред болестта.  
Тогава Яма попитал още веднъж дали мъжът някога е виждал мъртвец. Човекът отговорил: „Да, господарю. Виждал съм много хора да умират.” Яма казал: “Ти си изпратен в това окаяно място, защото не си разпознал, в тези хора небесните пратеници. Ако ги беше разпознал и беше взел под внимание техните предупреждения, щеше да промениш посоката па живота си и нямаше да страдаш сега.

6.

Някога живяла една млада жена, съпруга на богат човек, наречена Кишаготами. Тя загубила ума си след смъртта па своето дете и понеслаа мьртвото му тяло от къща на къща, молейки хората да го излекуват.
Разбира се, те не могли да и помогнат с нищо, но накрая един последовател на Буда я посъветвал да отиде при Блажения, който тогава живеел в Джетавана. Майката занесла мъртвото си дете на Буда.
Блаженият я погледнал със съчувствие и казал: “За да излекувам сина ти, ще ми трябват няколко макови семена. Иди и вземи четири или пет макови семена от къща, в която смъртта никога не е влизала.”
Побърканата от скръб жена напразно търсила къща, в която смъртта никога не била влизала. Тя се върнала при Буда с празни ръце. Той не и казал нищо, но в неговото благо мълчаливо присъствие умът и се прояснил и тя разбрала смисъла на думите му. Тя взела тялото на детето и го кремирала. След това се върнала при Буда и станала негова ученичка.

 

Пътят на практиката

Представете си, че сте хванали змия, крокодил, ястреб, куче, лисица и маймуна – шест същества със съвършено различна природа. Вие сте ги вързали със здраво въже и ги карате да тръгнат. Всяко от тях, ще търси безопасност в присъщата му среда: змията ще потърси убежище в тревата, крокодилът ще се запъти към вода, ястребът ще литне във въздуха, кучето ще поеме към някое село, лисицата ще потърси самота в дупка в земята, а маймуната – в клоните на гората. В опита им всяко да върви по своя път, те ще си пречат, като накрая най-силното ще повлече останалите.

Като съществата в тази притча, хората са  изкушавани от шестте сетива: очите, ушите, носа, езика, кожата и ума, и контролирани от доминиращото от тях.

Ако шестте същества се привържат към стълб, те ще се изтощят в опитите си да се освободят и накрая ще легнат край стълба. По същия начин, ако хората практикуват контрол над ума, сетивата няма повече да им причиняват безпокойства. Ако умът е под контрол, хората щс намерят щастието и в този живот и в бъдеще.

***

Веднъж Буда Шакямуни пребивавал в град Каусамби. В същия град живеел човек, който го мразел и подкупвал злонамерени хора да разпространяват клевети срещу него. При това положение за учениците на Пробудения станало трудно да се сдобиват с храна, а когато просели, получавали оскърбления.
Ананда казал на Буда: “Да не стоим в този град. Има други по-добри градове, където можем да отседнем. По-добре да си тръгнем оттук.”
Блаженият отговорил: “Ако следващият град е като този, какво ще правим тогава?”
“Ще се преместим в трети.”
Блаженият казал: “Не, Ананда, това няма да има край. По-добре да останем тук и да понасяме търпеливо оскърбленията, докато с безупречното  си поведение опровергаем клеветите, и обидите срещу нас престанат. Тогава ще се преместим на друго място.”
“В този свят има печалба и загуба, клевета и почест, похвала и оскърбление, страдание и удоволствие. Просветленият не е зависим от тези външни неща. Те ще си отидат така бързо, както са дошли.”

***

По отношение на това, доколко думите се използват по подходящ начин, има пет двойки антоними: думи, които са подходящи и които не са подходящи за определен случай; думи, които съответстват и които не съответстват на фактите; думи, които звучат приятно и думи, които звучат грубо; думи, които са благотворни и думи, които вредят; думи, които са съчувствени и думи, които са ненавистни.
Каквито и думи да изречем, трябва да сме ги подбрали със загриженост за хората, които ще ги чуят и ще бъдат повлияни от тях. Ако умовете ни са пълни с любов и състрадание, ще са устойчиви на злите думи, които чуваме. Не трябва .да изричаме невъздържани думи, които да предизвикват гняв или омраза. Единствено думи на съчувствие и мъдрост можем да изричаме.
Не можем да елиминираме неприятните думи. Трябва да обучаваме ума си да се отнася със съчувствие дори към злите хора. Така ще оставаме незасегнати от думите им, отправени към нас.

***

Ако някой се опита да рисува с водни бои върху синьото небе, той няма да успее — това е невъзможно. Също както е невъзможно да пресуши голяма река с топлината на факел от суха трева или да произведе силен звук чрез триене на две парчета мека кожа. По същият начин, хората трябва да тренират ума си да не се смущава от думите, отправени към тях, каквито и да са те.
Те трябва да обучат ума си и да го съхраняват щедър като земята, безграничен като небето, дълбок като голяма река и мек като въздуха.

***

В търсенето на истината човек си задава въпроси, които смята за важни. От какъв материал е изградена вселената? Вечна ли е? Има ли граници или е безкрайна? По какъв начин е организирано човешкото общество? Каква е идеалната форма на организация?

Ако той отложи търсенето на просветление, докато си отговори на тези въпроси, ще умре, преди да е намерил пътя.

Представете си, че един човек e пронизан от отровна стрела, а неговите близки и приятели ще търсят лекар, който да извади стрелата и да лекува раната. Ако в това време раненият каже: “Почакайте малко. Преди да извадите стрелата, искам да знам кой я е изстрелял по мен. Дали е мъж или жена? Дали е благородник или селянин? От какво е бил направен лъкът, който е изстрелял тази стрела? Дали е бил голям или малък? Дали е бил направен от твърдо дърво или ог бамбук? От какво е била направена тетивата? Дали е била направена от влакно или от черво? Дали е направена от ратанова палма или от тръстика? Пера от каква птица за прикачени на края й? Преди да извадите стрелата, искам да получа отговор на всички тези въпроси!?

Какво ще се случи с този човек? Преди да бъде доставена цялата тази информация, отровата ще проникне в цялото му тяло и той ще умре. Всеки знае, че първото, което трябва да се направи в такъв случай, е да се извади стрелата, за да се предотврати разпространяването на отровата.

Затова хората трябва първо да различат, кое е най-важното за тях, кой проблем трябва да разрешат на първо време и коя е най-належащата за тях задача. Учението на Буда съдържа това, което е важно да знаем. То учи хората, че трябва да се стремят към най-дълбокото знание, да отсранят повърхостните представи и да практикуват Благородния път, за да постигнат просветление.  

***

Някога живяло момче на име Судана, което искало да постигне просветление и усърдно търсело пътя.

От един рибар се научило да познава морето. От един лекар се научило на състрадание към болните и недъгавите. От един богат човек научило, че спестовността е тайната на забогатяването и разбрало колко е важно да запазва всяко дребно постижение по пътя към просветлението. От един медитиращ монах разбрало, че чистият и спокоен ум има чудната сила да пречиства и успокоява умовете на другите. Веднъж то срещнало една изключителна жена и било впечатлено от нейната щедрост. От нея разбрало, че милосърдието е плод на мъдростта. След това срещнало един стар странник, който му казал, че за да стигне толкова високо - до просветлението, трябва да изкачи планина от мечове и да прекоси река от огън. Така Судана научил от собствения си опит, че истинско знание може да получи от всеки, че истината се съдържа във всичко, което човек може да види или чуе.

Судана се научил на търпение от една бедна, саката жена. Гледайки играещите на улицата деца, разбрал урока на неподправената радост. От едно мило и скромно семейство, които никога не помисляли да искат нещо, което някой друг е пожелал, научил тайната да живее в мир със света. Той научил урока на хармонията от смесващите се аромати на тамяна и урока да дарява радост от красотата на цветята. Един ден, седнал на кратка иочивка в гората, забелязал малки издънки, подаващи стръкове край паднало и гниещо дърво и така научил урока за преходността на живота.

Слънчевата светлина през деня и блещукането на звездите през нощта непрестанно подклаждали вдъхновението му. Така Судана имал мъдростта да се облагодетелства от своя опит по дългия път към просветлението. Наистина, тези, които търсят просветлението, трябва да направят ума си своя крепост и широко да отворят вратите на ума си.

***

Истинското учение ще допринесе полза единствено на този, който чувствайки го, разбере неговия смисъл и се почувства свързан с него. Ако човек, след като го чуе, не е в състояние да оцени значението му, той ще пропадне в търсенето на просветление.  

Живей в собственото си течение.
Живей в собственото си течение.
Снимка: Интернет
Бъди доволен от живота, за да е доволен и той.
Бъди доволен от живота, за да е доволен и той.
Снимка: кьокутен.нет

Дзен и бойните изкуства

Майсторът навлиза в медитативен транс, като едновременно с това балансира себе си в "хара" или центъра на тежестта. Неговата его-идентичност изчезва. Той вече не е личност, а боен механизъм.
. . . .
Това състояние, лишено от его, му дава няколко явни предимства.
- той може да реагира моментално;
- може да възприеме и обработи неясни сигнали, които в противен случай биха останали незабелязани;
- може да отговори на сензорна (сетивна) информация, която съзнателното му его не отбелязва или не интерпретира правилно;
- може да предпази собственото си тяло от вредния ефект на емоция или болка;
- той би могъл даже да намали кръвозагубата, ако е ранен.
. . . .
Само медитацията, състояние, в което по определение егото е трансцендентирано, докато осъзнаването е разширено, ще даде на занимаващия се с бойно изкуство средствата да достигне това необходимо състояние на съзнанието, или по-точно, не-ума.
. . . .
Не случайно бойните изкуства традиционно са били преподавани в манастирите. От древни времена е станало ясно, че, за да се създаде истински шампион, в неговия характер трябва да се съчетаят етиката и смирението на духовното убеждение с мъдростта, която само медитацията може да даде. Фактически винаги се е приемало, че на просветлен човек му трябва много малко допълнителна физическа тренировка и упражняване, за да достигне майсторство, в което и да е бойно изкуство.

ZEN AND THE MARTIAL ARTS by Ming Zhen Shakya

Твоята болка си е твоята болка.
Твоята болка си е твоята болка.
Снимка: кьокутен.нет

Тайсен Дешимару

Подбрани пасажи от книгата на Тайсен Дешимару "Дзен в бойните изкуства"

"Трябва да се концентрирате и да се посветите върху себе си изцяло всеки ден, като че ли огън бушува в косите ви.”

“Акцентът на Дзен върху простотата и себеконтрола, пълното осъзнаване във всеки момент и спокойствието пред лицето на смъртта прилягали добре към самурайския начин на живот, при който един дуел е бил винаги възможен, а разликата между живота и смъртта лежала само в един бърз удар на меча.”

"Когато ме питат - За какво тренирате? - отговарям, че по принцип тренирам, защото тренирам... Да, придобих известни неща, физическа кондиция и грациозност, увереност, другарство, чувство за хармония. Но дори и те бледнеят пред простата и непреодолима сила на "До", Пътят.”

"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът на състезаване и сила, който властва над него не е добър, той отразява изкривена представа за живота. Коренът на бойните изкуства не е там..."

"Колко години трябва да практикувам дзадзен? - Докато умреш."

“Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата."Вчера" и "утре" стават по маловажни. Ние обръщаме по голямо внимание на "настоящия момент" и "човешкия живот". Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.”

“От техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края.”

“Да си напълно пробуден и жив, да се завърнеш изцяло към чистото, нормално човешко състояние, би могло да бъде лесно, но при тази култура, то също е и доста трудно. Може би само малцина от нас поддържат такова състояние постоянно или през по-голяма част от времето.”

“От древни времена тренировъчната зала, където е изучавано изкуството на меча, се е наричала "място за Просветление."

“Но чрез какво е възможно да станете едновременно, и силен и мъдър?
В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Силни и мъдри: Дзен ни учи едновременно и на двата пътя.”

“Това е дзадзен: практика на седене в традиционна поза, на ходене, на стоене, на правилно дишане; тя поражда едно отношение на ума, което ние наричаме хишириьо: състояние на мисълта без мислене, на съзнание отвъд мисълта"

“Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом ти си тъжен аз също ще се натъжа, а когато ти си щастлив, аз също ще бъда такъв."

“Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Вие не можете да отделите някоя част от цялото: взаимозависимостта управлява Космическия ред.”

“Бушидо-пътят на самурая може да се резюмира в 7 главни принципа:
1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.
2. Ю: смелост обагрена с героизъм.
3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството; състрадание.
4. Рей: правилни постъпки-действия - най-същественото качество, вежливост.
5. Макото: пълна искреност; правдивост.
6. Мелиьо: чест и слава.
7. Чуго: преданост, лоялност, умиротворяване на емоциите.”

“Елементите на Будизма, изградени в Бушидо са:
- спокойно приемане на неизбежното;
- себеконтрол пред лицето на всяко събитие;
- по-непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота;
- скромност, стигаща до бедност.”

“На запад “бойните изкуства” са мода, превърнали са се в градски спорт, в техника и не притежават нищо от духа на Пътя.”

“При Будо е същото. Трябва да практикувате, докато умрете.”

“Кодо Саваки обичаше да казва: "Моето доджо е едно пътуващо доджо." Той пътуваше от храм на храм, от училището до университета, до фабрики, а понякога дори и до затвора. Учението му беше близко до живота.”

“Интуиция и действие трябва да избликват едновременно. При практиката на Будо не може да има съзнателна мисъл. Време за мислене няма, нито миг дори”

“Спокойствие в движението, такава е тайната на Кендо, Пътят на меча, а също и тайната на Будо и на Дзен, които са с един и същ корен.”

“Ако станем близки с нашия истински дух-разум и се завърнем към изначалната си природа, тогава разбираме, че всички явления, всичко съществуващо е вътре в собственият ни дух-разум, и че това важи за всяко същество."

“Всички проблеми на всекидневния ни живот ще намерят разрешение във времето, за двадесет или за тридесет години; във всеки случай, когато влезем в ковчега, всички те ще се разрешат. Времето е най-доброто разрешение на проблема за парите или любовта. Щом влезете в ковчега,  повече никой няма да ви обича - освен, може би, с една духовна обич. Житейските проблеми на всеки един от нас са различни и всеки един от нас има нужда от различен начин за тяхното разрешаване. И така, всеки от нас би трябвало да си създаде свой собствен метод. Подражавате ли, ще сбъркате. Налага се да създавате за самия себе си.”

“Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето собствено разрешение на собствения си живот, вие ще бъдете Парализирани, неспособни да се движите.”

“Ала в наши дни всеки иска да пести енергия и е само наполовина жив. Винаги наполовина, никога завършен. Хората са наполовина живи, като хладка баня.”

“Собственият ни дух-разум трябва да се движи свободно, без каквото и да е желание да атакува противника и все пак без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, изцяло, винаги, във всеки миг. Същото е вярно и при всекидневния живот. Някои хора не мислят за нищо друго освен за пари, защото се смята, че те могат да задоволят всяко желание. Така заради пари, те изгубват честта си. Други хора желаят "почести", но заради тях те изгубват парите си. Някои хора отдават дух-разума си на любовта, и поради това те пилеят и пари и енергия. И все пак, щастието не е никога само от едната страна.”

“Сега никога не се завръща, при дзадзен всяко издишване е такава единица, едно "сега", а то никога не се завръща отново. Вчера е било вчера, а днес е днес. Различно е.”

“Дзадзен трябва винаги да бьде нов и свеж, “тук и сега". Не трябва да си почивате през време на дзадзен, нито пък когато тренирате едно бойно изкуство. Да го правите половинчато не е добре; вие трябва да го вършите изцяло, да му се отдадете напълно. Не трябва да ни остава в запас каквато и да е енергия. Концентриране означава тотално, пълно освобождаване на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно действие на живота ни. В настоящия свят, това което виждаме е противоположното: млади хора, наполовина живи, наполовина мъртви. Сексуалността им също така е половинчата. Те продължават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и обратното също. И така е с всичко, което правят. Но ако сте изчерпили цялата си енергия, вие ще можете да приемете нова енергия, течаща като водата в потока. Ако се опитате да пестите енергия в боя, вие не можете да победите. Това е една тайна на бойните изкуства.”

“При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува единствено настоящето. При бейзбола, например, играчът в определена позиция трябва да изчака; неговото действие не е мигновено. Същото е вярно за футбола или за ръгбито или за всеки друг спорт. Времето минава, и има време, макар и само частица от секундата, за да помислите за нещо, докато чакате. При бойните изкуства няма време за подобно чакане. Победа или не, живот или не - това се решава веднага. Вие трябва да решавате сега. Сега е, когато живота и смъртта се решават, изцяло.”

“Така би трябвало да бъде и днес: всяка битка би трябвало да се води, като че ли животът е заложен на карта. Дори когато се биете с дървени мечове. В противен случай това е само игра.”

“ - Аз съм самурай, имам дълъг опит с меча, а съм срещал и други учители по кендо. Нито един не ме е обучавал като вас. А сега, ви моля, научете ме на истинският Път на меча.
- Много добре, - казал Учителят - последвай ме!.
Той го довел далеч ,навътре в планината, до място, където стволът на едно дърво лежал над клисура, една зашеметяваща, дълбока пропаст.
- Тук - казал Учителят. - Премини.
Самураят нямал представа, какво е наумил учителят му; но щом хвърлил поглед надолу, той отскочил със страх и не се решил да премине. Изведнъж те чули: чук - чук, почукване зад тях, звук от пръчката на един слепец. Слепецът без да им обръща внимание преминал покрай тях и почуквайки с пръчката пред себе си преминал непоколебимо над бездната.
- В продължение на цяла една година, ти обикаля по ръба на татамито, който е много по-тесен от ствола на това дърво; така че трябва да можеш да преминеш.
И на края, на ръба на бездната, гледайки смъртта в очите, той получил последното обучение на духа и съзнанието.”

“А защо духът или съзнанието са най-важното?
Т.Д. Защото в края на краищата, духът е този, който решава. Много отдавна, в японското бойно изкуство едно движение е означавало смърт и това е причината за голямото обмисляне и концентрация върху движенията, предхождащи атаката. Един удар и всичко свършва: един мъртъв, понякога и двама, ако е имало два удара и ако и двата са били, както трябва. Всичко става в един миг. При всички съвременни спортове има една пауза, но при бойните изкуства пауза няма. Ако изчакате, дори и малко, вие сте загубени. Противникът ви ще вземе предимство.”

“Как човек избира техниката за атака?
Т.Д. Няма избиране. Това става несъзнателно, автоматично, естествено. Не може да има мисъл, защото ако има мисъл, има и време за мисъл, а това означава провал. В кендо, например, съществува една тактика нарчена "Дебана уаса": трябва да атакуваш преди противникът ти да го е направил, да замхнеш преди той да замахне. При тази техника, интуицията е безспорно много важна.
Т.Д. Тя винаги е важна, съществена. Ако противникът ви нанесе удар, които не сте очаквали, тогава, за да го парирате, ви е необходима интуиция, съзнанието да го избегнете, да се спасите. Съзнанието е това, което ще задействува вярната реакция на тяло и техника, Но ако отделите време за мислене: "Трябва да използвам тази или онази техника." Тогава ще бъдете посечен, докато мислите.”

“В японските бойни изкуства, Кендо - Пътят на меча, винаги се с считало за най-благородно от всички, защото при него е необходим най-пълен съюз между всичките три, съзнанието-интуиция, тяло и техника.”

"Първо мисли - после замахни", това не е верният път. Вие трябва да се възползвате от зуки, благоприятния случай. Благоприятният случаи е най-важен, а мисленето не може да го създаде. Единствено съзнанието може да се възползва от благоприятната възможност за действие, от празното пространство, в което човек трябва да действува. Празното пространство ... Благоприятната възможност, която съответствува на действието. Възможността за атака. Усещането на слабостта посредством интуицията. Това е най-важния въпрос, човек трябва да вземе предимство в момента, когато противникът, вдишвайки, показва слабото си място.

Кой вдишва, противникът или ние?
Т.Д. Противникът. Самите вие трябва да издишвате, когато атакувате. При карате, удар получен при вдишване може да бъде опасен; но не и при издишване. Така, че вие трябва да се възползвате от случая, докато противникът вдишва, защото тогава той разкрива слабото си място, своето празно пространство. Вдишването е велико "зуки" или благоприятна възможност, а прекалено голямото напрежение или прекалено малкото, е другата; при едно състезание не е възможно да се поддържа еднаква 
интензивност на концентрация до безкрайност. В определен момент съзнанието трепва и ние показваме един недостатък- зуки, една благоприятна възможност, от която противникът трябва да е готов да се възползва.”

“Не трябва да показвате слабите си места, както в бойните изкуства, така и във всекидневния живот. Животът е битка. Трябва да останете концентрирани и да не разкривате недостатъците си; чрез продължителна тренировка по себеконтрол, постепенно вие ги отстранявате.”

“При един турнир единственият проблем на играта е да се разкрият слабите места на противника, а методът е внимание, насоченост, концентрация — и тогава щом благоприятната възможност се представи, хвърлете се върху нея без мисъл. През време на фехтовка или среща по борба, но също и в надпреварата на всекидневния живот, вие трябва да наблюдавате очите на другия човек; когато очите на вашия противник се движат или са неясни, колебаят се, съмняват се, трепват, това е “зуки” благоприятната възможност, пропукването.”

“Вие знаете приказката за трите котарака: имало един самурай, който имал плъх в къщата си и не можел да се отърве от него. Той се сдобил с един великолепен котарак, юначен и як. Но плъхът бил по бърз и просто го направил за смях. Тогава самураят взел друг котарак, по изкусен и хитър. Ала плъхът бил на своя пост и се криел, освен когато котаракът спял. Тогава един Дзен монах от близкия храм заел на самурая собствения си котарак, най-обикновено изглеждащ котарак, който, бихте ли си представили, прекарвал цялото си време в дрямка и сънливост и не обръщал внимание на нищо около него. Самураят свил рамене и казал, че котаракът не е добър, но монахът настоял да го задържи. Така котаракът се установил и спял ли, спял. Скоро плъхът станал толкова дързък, че започнал да припка напред-назад точно пред самия котарак, който не проявявал абсолютно никакъв интерес към него. Едва тогава, един ден с един замах на лапата си, котаракът уловил плъха и го приковал към земята. Силата на тялото и техническото умение са нищо без бдителността на ума!”

“Концентрирайте се през цялото време върху дишането си, върху издишването си, което трябва да бъде бавно и дълго и да достига, колкото е възможно по надолу в стомаха ви, във вашата хара. И никога не отделяйте очи от очите на противника си. По този начин ще можете да следите вътрешните му движения. При боя с мечове, който наблюдавахме между Майстор Юно и един от неговите ученици, младежът се задъхваше в края на няколкото минути, изтощен от своето напрежение. Майстор Юно
просто бе там концентриран и спокоен, страхотно спокоен, както казвате вие. Абсолютно бдителен. И точно в подходящия момент, върхът на неговият меч намери гърлото на ученика му и го отхвърли извън тепиха. Един жест бе достатъчен, щом веднъж той откри слабото място в защитата на противника си. Така че концентрирайте се върху издишването си, това е много важно. Направете го колкото е възможно по-дълго и това ще ви помогне да не се уморявате и да не изпадате в емоционалност.”

“Когато самураите се биели през нощта, те се концентрирали върху сянката на противника си...
Т.Д. Разбира ся, движението на сянката отразява движението на тялото и ума.”

“Умът става празен - ку, без пролука. Посрещайки живота или посрещайки смъртта, съзнанието трябва да остава спокойно. Вие трябва да решавате и същевременно да възприемате и живота си и смъртта си; не само да ги понасяте. Дори ако тялото ми умира, умът ми трябва да остане правилно насочен: такова е възпитанието и при Дзен и при Будо.”

“Хората които не желаят да следват учението на Дзен, истинската основа на Бушидо, не е нужно да го правят. Те просто използват бойните изкуства като "играчки". За тях те са спорт като всеки друг. Но хората, които желаят да изживеят живота си на едно по високо измерение, трябва да разберат - никой не може да бъде принуден и никой не може да бъде критикуван. Първата група са като деца, играещи си с коли -играчки, докато втората карат истински автомобили.

"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът за състезаване и сила, който властва над него не добър, той отразява изкривена представа за живота Коренът на бойните изкуства не е там. Учителите са частично отговорни за това състоя ние на нещата; те тренират тялото и преподават техниката, но не правят нищо за съзнанието. Като резултат учениците им се бият, за да побеждават, като деца играещи си на война. В този подход няма мъдрост, той е напълно безполезен в работата, в управлението на човешкият живот.
- Каква полза има от тяхната техника във всекидневния живот? Спортът е просто едно забавление и в края на краищата, поради духа на надпревара, той износва тялото.”

“Психическо заболяване ли е "шампионството?”
Т.Д. Разбира се. Що за ограничено виждане на живота! Не искам да кажа, че човек не следва никога да става шампион; защо не? Това е преживяване като вся­ко друго. Но човек не трябва да създава от него фикс-идея. “

“Тай-чи“ - Наричал се е "изправеният Дзен", но всичко е само на думи, това е просто един танц, един вид гимнастика без истинския дух на Дзен.”

“Кое е най-благородното от бойните изкуства?
ТД. Кендо, изкуството на меча е било винати на най-висока почит, смятано за най-благородно, най-близко до духът на Дзен. Защо? Защото японските самураи и майстори знаели, че преди един човек да стане достоен да убива друг, той първо трябва да бъде способен да убие себе си: със своите мечове те се научили не само да разсичат враговете си на две, а и нещо повече, да разсичат на две собственото си съзнание. Ако не можели да правят това, те не биха могли да спечелят боя. Как да умираме, как да живеем? Кендо, Пътят на меча, отново и отново задава този въпрос и в този смисъл е близо до Пътят, близо до духа на Дзен”

“Когато позата (шисей) е съвършена, движението, което следва е също така съвършено.”

“До къо е учението за Пътя, който веднъж започнат, никога не свършва, дори и днес.”

“Бушидо беше същността на японското образование, но след войната то отмря. Това бе образованието, което аз получих. Обучението провеждано от учител по Бушидо бе едновременно и военно, и цивилно. То бе бун бу риъодо - двойният път. И двете са необходими, както мъжкото и женското, както двете крила на птица. Литературата, философията, поезията и изобщо културата са женската страна, а Будо, военното изкуство, е мъжката. И между двете винаги трябва да има хармония. Това е да забравиш себе си, малкото аз - егото."

“А после идва тендо, означаващо да следваш всяко явление, да следваш силата на Космоса, космичнат система. Свързващото ниво между ум и тяло, между дух и поза, ум и уаса (техниката), е дишането. При дзадзен е възможно посредством позата, да се доведат ума и дишането в баланс; докато при една схватка е трудно да се балансира дишането, защото е налице доста голяма физическа активност. При дзадзен, позата въздействува върху съзнанието още от самото начало.

“ Имало някога един крал, който твърдо бил решил да притежава петел шампион по борба и той помолил един от своите поданици да му обучи един. Човекът започнал обучавайки петела във всички техники на боя.
След десет дни кралят запитал: - Да организирам ли борба за този петел?
Треньорът казал:
- Разбира се, че не! Да, той е достатъчно силен, но неговата сила е празна, горещ въздух; през цяло време той желае да се бие, превъзбуден е, липсва му търпение.
Десет дни по-късно кралят наново запитал треньора.
- А сега, ще мога ли да организирам боя?
- Не, не! Не още. Все още е много свиреп. Все още през цялото време гледа да се бие. Щом чуе да кукурига друг петел, дори и в съседното село, изпада в ярост и иска да се бие.
Още десет дни на тренировка и кралят замолил трети път:
- А сега, възможно ли е?
Треньорът му отвърнал:
- Е, сега той вече не избухва, остава спокоен когато чуе друг петел да кукурига. Позата му е добра и има много сили в резерв. Престана да се ядосва през цялото време. Като го гледате, вие дори не съзнавате неговата енергия и сила.
- Значи можем да огласим борбата? - запитал кралят.
Треньорът казал:
- Може би.
И така се събрали доста много петли - борци и турнирът започнал. Но никоя птица, някак си, не желаела да се приближи до тази. Всички те бягали ужасени и на него никога не се наложило да се бие. Петелът - борец се бил превърнал в петел от дърво. Той бил преминал отвъд техническата си тренираност. Притежавал огромна енергия, но тя цялата била отвътре, той никога не я показвал. По такъв начин, силата му оставала в самия него и другите нямали избор, освен да се поклонят пред неговата спокойна увереност и неизложена на показ сила. Ако сте такива, другите хора ще се държат на разстояние и няма да има нужда да се биете.”

“Тайната на меча е никога да не изваждаш меча: не трябва да изваждаш своя меч, защото ако се опиташ да убиеш някого, трябва самият ти силно да желаеш това. В замяна, това, което трябва да направиш е да убиеш самият себе си, да убиеш собственият си ум, тогава другите хора се страхуват и бягат. Вие сте най-силния и другите се държат на разстояние от вас. Не необходимо вече да завоювате победи над тях. При дзадзен, концентрирането върху издишването е това, което създава взаимодействието, балансиращо съзнание и поза. Този акт предизвиква балансирането на мускулите, нервите, хипоталамуса и таламуса. Практикувате ли редовно дзадзен, това ще става несъзнателно, естествено и автоматично. В дзадзен не трябва да задържате дори една едничка мисъл. Мисълта ви трябва да не обитава никъде. Оставете мислите да се плъзгат покрай вас и да отминават. Тогава вие можете да се срещнете със същността на Аза. В началото, ако собственото ви персонално съзнание желае да мисли, позволете му да дойде и да си отиде. По-късно, подсъзнанието ще се появи. Позволете и на него да дойде и да си отиде. То също ще мине покрай вас и ще отмине. Но не се опитвайте да прекъсвате мислите си. Не е нужно да си казвате, през време на дзадзен, "Трябва да бъда като отражението на луната." Просто практикувайте дзадзен,- шикантаза.

Учителят Такуан е прочут и в Дзен, и в бойните зкуства, особено в кендо или японското носене на меча. Той е обучил много самураи, но е имал един особено известен ученик, легендарния самурай Миямото Мусаши. Неподвижната будо поза е поза музо, тоест, не-поза. Това означава, че не само нищо в тялото не се движи, а и също така, че нищо не се движи в ума; че неподвижният дух е бил постигнат. Какво е неподвижният дух или разум? Както казах, умът не трябва да се прилепва, да се задържа върху едно или друго нещо. Трябва да оставим мислите и илюзиите ни да преминават като облаци в небето, като отражението на луната върху водата. Луната не се движи. Лунното отражение не се движи. Така, че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашият ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Бог или Буда. Това е Дзен умът, това значи сатори, хишириьо.
Така при бойните изкуства, дори ако самураят е нападнат от десет врагове едновременно, той може да се справи с тях. Японските филми го показват постоянно! На европейците това им се струва невъзможно, а то не е просто като на филм, а всъщност е действителност. Десет души не могат да атакуват всички едновременно един човек. Те атакуват един след друг! Когато един учител по джудо е атакуван последователно от десет от своите ученици, съзнанието му се мести, мигновено, концентрирайки се върху всеки нов противник.”

“Какво е дзадзен? Това е да бъдеш изцяло в момента, отвъд всички съществуващи във Вселената неща, постигайки състоянието на Буда и живеейки там. Дзадзен не е нито мислене, нито не-мислене. Той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво лично съзнание, въплътено в нея, той е в хармония със съзнанието на Вселената. Доген разказва, как един ден Учителят Якузан бил запитан от един млад монах- "Какво мислите през време на дзадзен? А той отговорил: "Мисля без да мисля."
Съзнателното мислене, разбира се, е важно във всекидневния живот. Така или иначе, то не може да се отстрани. Но понякога човек съзнава, че е възможно, да действува без съзнание или его, спонтанно, като при творческите изкуства, или спорта, или при всеки един друг акт, при който и тяло и ум са изцяло погълнати. Действието настъпва преди самата съзнателна мисъл. Това е чисто действие, самата същност на дзадзен.”

“Нито пък преживяването на дзадзен е някакво особено или мистериозно преживяване, или специално състояние на тялото и ума. Дзазен означава преди всичко завръщане, напълно, към чистото, нормално човешко състояние. Това състояние не е нещо запазено за велики учители и светци. В него няма нищо мистериозно. То е в обсега на всеки. Дзадзен означава да станеш близък със самия себе си, да откриеш точния вкус на вътрешното единство и да бъдеш в хармония с живота на Вселената.”

“С времето, всеки жест на живота се превръща в Дзен, но източникът, произходът е естественият седеж. Позата при дзадзен е "правилния седеж". Възглавницата, върху която човек сяда, е дзафу. Краката са кръстосани в традиционната лотусова поза, десният крак върху лявото бедро, а левият крак върху дясното, със стъпалата нагоре. Полулотусът е също възможен, където само единият крак почива върху противоположното бедро, а другият крак е сгънат отдолу, но особено важно е двете колена да се притискат твърдо към земята.
Тялото: трупът е изправен. Тазът се накланя леко напред, така че вътрешните органи да са разположени естествено и коремът да е без напрежение. Моят собствен учител казваше, че анусът би трябвало да се опитва да погледне слънцето. Главата е изправена, брадичката прибрана, оставяща носа точно над пъпа и ушите перпендикулярно на раменете. Доген е казал: "Гърбът би трябвало да бъде като бездна." И както често казвам, когато седите в дзадзен вие "изтласквате небето с главата си, избутвате земята с коленете си."
Ръцете и раменете: китките лежат върху бедрата, дланите нагоре, лявата ръка, положена в дясната. Палците се допират, оформящи права линия, а в пространството отвътре има място за две яйца. Кутретата докосват корема. Лактите не са долепени отстрани, минават на леко разстояние, докато раменете и ръцете са естествено отпуснати.
Устата и езикът: устата е затворена без напрежение. Върхът на езика докосва небцето зад горните зъби.
Очите: очите са полузатворени, гледащи, но не фокусиращи земята на около един ярд напред и неподвижни.
Дишането: когато позата е правилна, дишането е също правилно и естествено. Издишването е по-дълго от вдишването, мощно и спокойно, като мученето на крава. В края на издишването, вдишването започва автоматично. През време на издишването имаме едно налягане надолу върху вътрешностите и долната част на корема, под пъпа, се разширява. Дишането би трябвало да бъде незабележимо и естествено, никога пресилено, и винаги едно и също, и при дзадзен, и при кинхин.
Дзадзен е нормалното състояние на тяло и ум, спокойствие, стабилност, баланс, хармония. Преди да започнете, залюлейте се бавно надясно и наляво няколко пъти, след което постепенно спрете като метроном, балансирани и неподвижни. Опитът на дзадзен ни дава възможност да открием истинската сила на живота в нас. “

“Какво е животът? През по голяма част от времето ние разграничаваме живота на нашата индивидуална същност, нашето тяло и всеки друг живот отвън. Но нашият живот е не само в нашето тяло, той е една непрекъсната обмяна на живота с Вселената.

“Ако умовете ни са разтревожени, естествените функции на нашите тела също са склонни да бъдат изведени от равновесие. Когато умът е спокоен, тялото действува спонтанно и като резултат, действието е свободно и леко, а докато умът работи постоянно телесните функции са забавени. Не би трябвало да мислим през цялото време.“

“За да придобие сатори, човек трябва да остави егото да си отиде.”

“В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят те говорят единствено от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.”

"От безмълвието изгрява безсмъртният дух."

“Това е дишането, което практикуваме през време на дзадзен, издишването по-дълго от вдишването, упражняващо натиск надолу върху червата, последвано от автоматично вдишване.”

“Катцу се основава също на тази форма на дишане: това е един вик навън, един куатцу, който може да парализира или да съживява. Той дори може да съживи човек, който току що е умрял, защото препредава жизнената енергия на Вселената към някой, който все още може да я приеме.”

“В Шобогендзо Доген е написал, че опитаме ли се да придобием сатори посредством съзнателна мисъл, умът и егото изграждат бариера срещу деиствителноста и ни затварят в своите граници. Ако практикуваме без цел (мишотоку), тогава сатори идва несъзнателно, защото дзадзен сам по себе си е сатори. "Да следваш пътят на Буда - това означава да изучаваш Аз-а, да изучаваш Аз-а и да напуснеш егото, да напуснеш егото - това е да станеш едно с целия космос."

“Умиране означава завръщане към ку, към истинската същност на самите нас.”

“Практиката на дзадзен произвежда една вътрешна революция във всеки индивид, водеща до "правилно съзнание", "правилно дишане", "правилен сън", "правилна сексуалност", а това са основите на една истинска цивилизация.“

“Нека позата ти бъде изпълнена с енергия, иначе тя е като изветряла бира в бутилка, от предишната нощ. Позата ти трябва да е на лъв или тигър, а не на заспало прасе. Палците би тря6вало да се докосват и да формират хоризонтална линия, нито планина, нито долина.”

“Умът на майстора никога не е неподвижен. Той никога не се задържа върху някое отделно нещо или човек. Той позволява на всичко да отминава... “

“Силата и победата произтичат от решителността. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Нищо спортно не е имало в обучението през онези дни; самураят е имал един по-възвишен поглед върху нещата.”

“Тяхната значимост е по-дълбока и по-съществена - тази на живота. И на смъртта също, тъй като двете не могат да бъдат разделени. Истинското Кендо и истинският Дзен трябва да бъдат отвъд относителността. С други думи, човек трябва да спре да избира, да спре да предпочита едната или другата страна в относителният порядък от неща. А вместо това, да вземе едно решение.”

“Но аз познавам eдна котка в едно село недалеч от тук, която е по-силна дори и от мен. Тя е много, много стара и мустаците й са напълно посивели. Срещнах я само веднъж и определено нищо в нея не изглеждаше силно! Знам само, че тя спи през целия ден. Никога не яде месо или дори риба, нищо друго освен генмай (оризова супа), въпреки че понякога си глътва саке. Тя никога не е улавяла и един плъх, защото всички те са наплашени от нея до смърт и се пръскат като листа от вятъра, щом я забележат. Те се държат толкова надалеч от нея, че тя не е имала досега шанса да улови поне един. Един ден влязла в къща, която направо гъмжала от плъхове. Добре, но всички плъхове офейкали до един в момента в който я видели и отишли да живеят в друга къща. Така тя ги пропъждала още с появата си. Тази стара, белобрада котка е наистина тайнствена и внушителна. Вие трябва да станете като нея: отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.”

“В дзадзен, вие сте вече отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.” 
“Тялото се движи естествено, автоматично, несъзнателно, без някаква лична намеса или съзнаване. Но ако започнем да използваме нашата способност за разсъждаване, действията ни стават бавни и колебливи, възникват въпроси, умът се уморява, а съзнанието премигва и трепти, като пламъкът на свещ по време на бриз.”

“А ето още една поема, този път за Кендо:
Не мисли:
Преди и след
Отпред, отзад
Единствено свобода
В централната точка."
- Това също е Пътят. Средният път.”

“Човек не трябва да забравя, че умът му е ум на начинаещ.”

“Дълго издишване, толкова дълбоко, колкото можете. В самия му край човешката енергия е най-голяма. Киай е същото това издишване, съчетано със силен глас. Звукът трябва да избликва естествено от дълбините на тялото и поради това, очевидно човек трябва да знае как да диша, което малко хора правят.”

“Не силата на гласа дава силата на звука! Звукът трябва да започне в хара. Не в гърлото. Забележете как мяука котката или реве лъвът, това е истински киай."

“Повечето хора винаги искат да постигнат нещо, те искат да имат вместо да бъдат.”

“Моят учител обичаше да казва, дошъл ли е при мене, отдавна е разбрал.”

“Опитайте се да вдигнете голяма тежест два пъти , веднъж вдишвайки, и веднъж издишвайки,ще видите разликата, по-силни сте, когато издишвате, краката ви натискат земята, вие сте като тигър. Ако някога сте уплашени или страдате от силна болка, или ако се чувствате несигурен в някаква ситуация, опитайте дългото издишване. То ще ви успокои, ще ви даде сили и сигурност. То съсредоточава вашата енергия и осъзнаване.“

“Заншин е умът, които остава неподвижен, без да се прикрепя към нещо, наблюдаващ, бдителен, но неприкрепен. Малко по малко, тази форма на бдителност се прилага към всеки акт на живота ни.“

Величествено Тайсен Дешимару се изправя и се покланя.
"Това показва вашето уважение към противника, към вашия Учител, към доджото, към живота.”

“Никой днес не е нормален изцяло, всеки е мъничко луд или дебалансиран, умовете на хората през цялото време тичат. Възприятията им за света са частични, непълни. Те са живо отдадени на своето его, живо изядени от него. Те мислят, че виждат, но те грешат, всичко, което вършат е, че проектират своята лудост, своя илюзорен свят върху света. В това няма чистота, няма мъдрост.“

“Всеки жест е важен. Как се храним, как обличаме дрехите си, как се мием, как ходим до тоалетната, как разтребваме нещата си, как се държим с другите хора, със семейството, със съпругата, как работим, изцяло, във всеки един отделен жест. Не трябва да проспивате живота си. Трябва да сте изцяло, в каквото и да правите. Ето, това е тренировка по ката.”

“Има един коан който казва: ”Топло, студено, ти си който ги усеща.” Това е вярно за всичко. За всеки човек тук и сега е различно.”

“Какви точки ще използвате да съживите някого?
Т.Д Имате в предвид катцу! Преди всичко имаме кикай-танден, на около три или четири инча под пъпа, между две акупунктурни точки, хващате кожата и извивате. Това е ефективно, когато някои е в кома или е загубил съзнание, а също против холера.”

“Децата в наши дни са доста слаби, съвременното образование ги оставя хилави, изнежени, с липса на ки. Учителят на Обаку имал навика да обучава със своята киьосаку; той щял да удари с охота прекалено интелигентния ученик, който задавал прекалено много въпроси и постоянно анализирал ситуациите със своя интелект.”

“Какво е страх?
ТД. Страх?
Да, страх. Защото нямат достатъчно ки ли се страхуват хората?
Т.Д. Да. Няма причина да се страхуваш от нищо. Хората, които се страхуват мислят единствено за себе си, те са твърде егоистични. Трябва да оставите егото ви да си отиде, тогава страхът ви ще си отиде с него. Страхът идва от противопоставянето.”

“Дори в боя човешкото съзнание трябва да бъде с това на противника, човек винаги трябва да върви със, а не срещу. Ето един велик коан.“

“Напускането на егото е тайната на правилния живот. В живота, както при практиката на бойните изкуства е важно да се заздрави волята, да се развие сила и умение. Но главното е да се укрепи духа и да се открие свободата. Муши... нищо. “

“Големите майстори по бойни изкуства се движат също така, колкото е възможно по-малко, така те могат да продължат да се концентрират върху издишването и надолу към хара, докато учениците им подскачат наоколо и пилеят своята ки.“

“Правилото е да се концентрираш изцяло във всяка ситуация. Тук и сега пия вода и пиенето на вода е всичко, което върша. Концентрирам се върху водата, която пия.“

“В битките, начинаещите се изморяват много бързо, защото са стегнати, напрегнати и постоянно чудещи се, кой ход е най-добре да се направи, кога да атакуват и т.н. Един Дзен коан казва: "Пътят е под нозете ти."
Кой е верният начин да го следваш?. Тренирайки тялото си, медитирайки в дзадзен и развивайки също своя ум. Но без да ставате прекалено интелектуален, това отнема твърде много ки. А също всеки човек си има своя собствена пътека, свой собствен космос.“

“Хората, които се безпокоят за бъдещето и за миналото не разбират, че се тревожат за една илюзия.”

“Не бъдете тесногръди, винаги търсещи правила и рецепти. Всяка ситуация изисква своя собствена реакция.”

“Контролирайте тялото и ума, които са едно. Контролирайте живота и смъртта.”
Това означава състоянието на ума наблюдавал и овладял муджо - непостоянството, неустойчивостта, несекващото колебание на всички неща (на всичко, което съществува в ку, пустотата), състояние то на ума, който я е постигнал до край. От всички неща, които живеят, подложени на противопоставящите се и взаимнодопълващи се влияния на двата полюса ин и ян във всяка точка от пространството между небето и земята, нито едно не отбягва промяната и смъртта. Муджо /непостоянството/ кръжи над главата ви във всеки момент и може внезапно да атакува, преди да разберете.
Ето защо сутрата казва: Привършва този ден и с него трябва да привърши живота ти. Забележи невинната наслада на рибата, плуваща в локва вода, като че ли несигурна е тази наслада."

“Щом, разбирайки това, все още не можете да видите, че животът ви е нищо повече от един сън, една илюзия, мехурче пяна, сянка, вие със сигурност един ден ще се разкаете за безкрайните си страдания в ужасяващото царство на живота и смъртта.”

“Скоро смъртта ви ще дойде. Не забравяйте никога това. От един съзнателен момент до друг, от вдишване до издишване. Ако не живеете така, вие не сте истинският, който търси Пътя.”

“Гиьодо означава нещо повече от практикуване по обикновен начин и спазване на специфични обреди. Той оказва въздействие във всеки аспект на всекидневният живот, вървене, стоене, седене, лягане, дори измиване на лицето и ходене до тоалетната.”

“Тук няма нищо тайнствено или езотерично. Ако умът се умиротвори в дзадзен, в съвършената концетрация на тялото, тогава светът на явленията става чист като кристал и всичко, на което попадаме, е светло и чисто. Съзнанието ни е подвижно и спокойно като новонавалял сняг върху древен пейзаж. Но ние не трябва да се привързваме към кристалната земя или празното небе, или към белия сняг или към празнотата (ку), или пък към явленията (шики). Ние трябва да оставяме всяка привързаност да отминава и просто да бъдем там, концентрирани в дзадзен. Тук и сега.”