Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai
18 Април 2016 г. 17:49:00
Kiril Hinkov


Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai

Свободно подбрани откъси от книгата "Учението на Буда".
Издадена от Kosaido Printing Co, Tokyo, Japan, 2010.

Изопаченото мислене има за основа невежеството. Неправилните действия имат за основа желанието. Двете са извора на цялото нещастие в света.

Алчността, гневът и глупостта са наречени трите пожара, които поглъщат света. Пожарът на алчността поглъща този, който е загубил истинския си ум в ненаситна жажда за притежание. Пожарът на гнева поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да приема нещата такива, каквито са. Пожарът на глупостта поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да разбере и следва реда на живота.

Ако хората са заразени с алчност, гняв и глупост, те ще лъжат, мамят, хулят и лицемерничат; а след това ще претворят думите си в дела, като убиват, крадат и прелюбодействат. Ако привикнат да лъжат, те несъзнателно ще извършват всяка възможна грешна постъпка. Преди да постъпят безнравствено, те трябва да излъжат, но излъжат ли веднъж, ще действат безнравствено без задръжки.

Действието следва желанието. Страданието следва действието. Желание, действие и страданеи са като колело, което се върти непрестанно.

Човешката природа

1.

Човешката природа е като плътен гъсталак, в който трудно се прониква. В сравнение с нея природата на едно животно е много по-лесна за разбиране. Все пак, в общи линии можем да я класифицираме по четири видими различия.
Първо, има хора, които от погрешни учения причиняват страдание на самите себе си, следвайки сурова практика.
Второ, има хора, които причиняват страдание на другите с жестокост, кражби, убийства и други зли действия.
Трето, има хора, които карат другите да страдат заедно с тях.
Четвърто, има хора, които не страдат и предпазват и другите от страдание. Следвайки учението на Буда, хората от последната категория не дават път на алчността, гнева и глупостта, а живеят спокоен живот на благост и мъдрост.

2.

Ако използваме за критерий гнева, ще разделим хората на три вида.
Първият вид са тези, които приличат на букви изсечени в скала. Те лесно дават път на гнева и запазват гневни мисли за дълго време.
Вторият вид са тези, които приличат на букви, написани върху пясък. Те също лесно дават път на гнева, но бързо забравят гневните мисли.
Третият вид са тези, които приличат на букви, изписани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си, оставят хулите и клюките да минават край тях незабелязани, умът им е винаги чист и необезпокояван.

3.

Има и други три вида хора.
Първия вид са горделиви хора, които действат прибързано и никога не са удовлетворени. Природата им е, лесна за разбиране.
Вторият вид хора са внимателни и винаги обмислят действията си. Природата им е трудна за разбиране.
Третия вид са хора напълно овладели желанията си. Тяхната природа е невъзможно да разбереш.

Хората могат да бъдат класифицирани по много начини;, но като цяло човешката природа не е лесна за разбиране. Само Буда я разбира и за различните хора е дал различни практики.

Човешкият живот

1.

Една алегория описва човешкия живот по следния начин: Веднъж един човек карал лодката  си по течението на бърза река. Друг човек го предупредил от брега: “Спри да гребеш така безгрижно надолу по течението има бързеи и  опасни водовъртежи, има крокодили и демони, скрити в пещери между скалите. Ще загинеш, ако продължиш."

Бързото течение в тази притча символизира живота, отдаден на похот; безгрижното гребане означава да подхранваш страстта си; водовъртежът символизира удоволствието; бързеите напред са предстоящите болка и страдание; крокодилите и демоните са упадъка и смъртта, които следват живота, отдаден на похотливи желания. Човекът от брега е Буда.

2.

А ето и другй алегория. Един мъж, който извършил престъпление, бягал от преследвачите си. Двама стражи го следвали по петите. За да се скрие, той се спуснал в един кладенец, като се държал за за надвиснала лоза. Когато почти стигнал долу, той  забелязал кълбо змии в дъното на кладенеца и останал да виси, хванат за лозата. В това време две мишки, бяла и черна,  започнали да прегризваг сгьблото на лозата. Ако стъблото се скъсало, той щял ида падне върху усойниците и да загине. В този момент, поглеждайки нагоре, той видял пчелно гнездо, от което сс отронила капка мед.  Забравяйки за опасността, в която се намира,  човекът отворил уста и я вкусил с наслада.

Мъжът в тази притча символизира човешкото същество, което е родено да страда и да умре в самота. Стражите и змиите символизират тялото с неговите плътски желания. Лозата е кръга на преражданията, в който се вкопчваме. Двете мишли, бяла и черна, представляват времето, деня и нощта, и отминаващите години. Медът, това са физическите удоволствия, които залъгват тъгата от неумолимо идващия край.

3.

Има и трета история. Един цар поставил четири змии в куткя и дал кутията на слугата си да я пази. Наредил на слугата да се грижи добре за тях и го предупредил, че ако раздразни дори една от тях, ще бъде наказан със смърт. Изплашен, слугата захвърлил кутията и избягал.
Царят изпратил петима стражи да го заловят. Те се приближили до него приятелски с намерението да го хванат и върнат в двореца. Но слугата не се доверил на тяхната дружелюбност и избягал в съседното село.
Тогава интуицията му подсказала, че в това село няма да намери сигурен подслон, защото в него живеят шестима разбойници, които могат да го нападнат. Слугата продължил пътя си изплашен, докато стигнал брега на буйна река, която препречила пътя му. Мислейки за опасностите, които го следвали по петите, слугата си направил сал и успял да прекоси бързите води, отвъд които той най-накрая намерил сигурност и спокойствие.
Четирите змии в кутията са символ на четирите елемента: земя, вода, огън и въздух, които съставят физическото тяло. То е подхвърлено на похотливи желания и става враг на разума. Затова умът се опитал да избяга от тялото.
Петимата стражи, които се приближили до него приятелски, са петте съвкупности, които съставляват тялото и ума на човека: форма, чувство, усещане, желание и съзнание.
Сигурният подслон са шестте сетива, които съвсем не са сигурен подслон; а шестимата разбойници са шестте вида обекти на шестте сетива. Така, виждайки опасност в шестте сетива, човекът избягал отново и достигнал до бясното течение на светските желания.
Тогава той си направил сал от Благородното учение на Буда и безопасно прекосил реката, достигайки брега на спокойствието и мъдростта.

4.

Има три опасности, в които попадайки, синът е почти безпомощен да спаси майка си, а майката трудно може да помогне на сина си: пожар, наводнение и грабеж. Но и в тези опасни ситуации все пак съществува възможност те да се подкрепят един друг.
Но има други три опасности, от които майката е невъзможно да спаси сина си, а синът не и в състояние да предпази майка си. Те са болестта, старостта и смъртта. Без значение колко се обичат и колко близки се чувстват, никой от тях не може да помогне на другия при такъв случай.

5.

Веднъж Яма, царят на ада, попитал един човек, който бил попаднал в ада заради злите си дела, дали някога е срещал тримата небесни пратеници. “Не, господарю”, отговорил мъжът, “Никога не съм срещал такива създания.”
Тогава Яма го попитал дали някога е срещал стар човек, съсипан от годините, който върви подпирайки се на тояжка. Мъжът отговорил: “Да, господарю. Много често съм срещал такива хора.” Яма казал: “Ти си наказан да страдаш сега, защото не си разпознал в този човек небесния пратеник, който ти е бил изпратен да те предупреди, че трябва бързо да промениш начина си на живот, защото ти също ще остарееш.”
Яма попитал отново, дали мъжът някога е срещал беден, болен и изоставен от приятелите си човек. Човекът отговорил: ”Да, господарю. Виждал съм много такива хора.” Тогава Яма казал: “Ти помадна в ада, защото не си разпознал в този болен човек пратеника, изпратен ти от небето да те нредупреди за твоето собствено безсилие пред болестта.  
Тогава Яма попитал още веднъж дали мъжът някога е виждал мъртвец. Човекът отговорил: „Да, господарю. Виждал съм много хора да умират.” Яма казал: “Ти си изпратен в това окаяно място, защото не си разпознал, в тези хора небесните пратеници. Ако ги беше разпознал и беше взел под внимание техните предупреждения, щеше да промениш посоката па живота си и нямаше да страдаш сега.

6.

Някога живяла една млада жена, съпруга на богат човек, наречена Кишаготами. Тя загубила ума си след смъртта па своето дете и понеслаа мьртвото му тяло от къща на къща, молейки хората да го излекуват.
Разбира се, те не могли да и помогнат с нищо, но накрая един последовател на Буда я посъветвал да отиде при Блажения, който тогава живеел в Джетавана. Майката занесла мъртвото си дете на Буда.
Блаженият я погледнал със съчувствие и казал: “За да излекувам сина ти, ще ми трябват няколко макови семена. Иди и вземи четири или пет макови семена от къща, в която смъртта никога не е влизала.”
Побърканата от скръб жена напразно търсила къща, в която смъртта никога не била влизала. Тя се върнала при Буда с празни ръце. Той не и казал нищо, но в неговото благо мълчаливо присъствие умът и се прояснил и тя разбрала смисъла на думите му. Тя взела тялото на детето и го кремирала. След това се върнала при Буда и станала негова ученичка.

 

Пътят на практиката

Представете си, че сте хванали змия, крокодил, ястреб, куче, лисица и маймуна – шест същества със съвършено различна природа. Вие сте ги вързали със здраво въже и ги карате да тръгнат. Всяко от тях, ще търси безопасност в присъщата му среда: змията ще потърси убежище в тревата, крокодилът ще се запъти към вода, ястребът ще литне във въздуха, кучето ще поеме към някое село, лисицата ще потърси самота в дупка в земята, а маймуната – в клоните на гората. В опита им всяко да върви по своя път, те ще си пречат, като накрая най-силното ще повлече останалите.

Като съществата в тази притча, хората са  изкушавани от шестте сетива: очите, ушите, носа, езика, кожата и ума, и контролирани от доминиращото от тях.

Ако шестте същества се привържат към стълб, те ще се изтощят в опитите си да се освободят и накрая ще легнат край стълба. По същия начин, ако хората практикуват контрол над ума, сетивата няма повече да им причиняват безпокойства. Ако умът е под контрол, хората щс намерят щастието и в този живот и в бъдеще.

***

Веднъж Буда Шакямуни пребивавал в град Каусамби. В същия град живеел човек, който го мразел и подкупвал злонамерени хора да разпространяват клевети срещу него. При това положение за учениците на Пробудения станало трудно да се сдобиват с храна, а когато просели, получавали оскърбления.
Ананда казал на Буда: “Да не стоим в този град. Има други по-добри градове, където можем да отседнем. По-добре да си тръгнем оттук.”
Блаженият отговорил: “Ако следващият град е като този, какво ще правим тогава?”
“Ще се преместим в трети.”
Блаженият казал: “Не, Ананда, това няма да има край. По-добре да останем тук и да понасяме търпеливо оскърбленията, докато с безупречното  си поведение опровергаем клеветите, и обидите срещу нас престанат. Тогава ще се преместим на друго място.”
“В този свят има печалба и загуба, клевета и почест, похвала и оскърбление, страдание и удоволствие. Просветленият не е зависим от тези външни неща. Те ще си отидат така бързо, както са дошли.”

***

По отношение на това, доколко думите се използват по подходящ начин, има пет двойки антоними: думи, които са подходящи и които не са подходящи за определен случай; думи, които съответстват и които не съответстват на фактите; думи, които звучат приятно и думи, които звучат грубо; думи, които са благотворни и думи, които вредят; думи, които са съчувствени и думи, които са ненавистни.
Каквито и думи да изречем, трябва да сме ги подбрали със загриженост за хората, които ще ги чуят и ще бъдат повлияни от тях. Ако умовете ни са пълни с любов и състрадание, ще са устойчиви на злите думи, които чуваме. Не трябва .да изричаме невъздържани думи, които да предизвикват гняв или омраза. Единствено думи на съчувствие и мъдрост можем да изричаме.
Не можем да елиминираме неприятните думи. Трябва да обучаваме ума си да се отнася със съчувствие дори към злите хора. Така ще оставаме незасегнати от думите им, отправени към нас.

***

Ако някой се опита да рисува с водни бои върху синьото небе, той няма да успее — това е невъзможно. Също както е невъзможно да пресуши голяма река с топлината на факел от суха трева или да произведе силен звук чрез триене на две парчета мека кожа. По същият начин, хората трябва да тренират ума си да не се смущава от думите, отправени към тях, каквито и да са те.
Те трябва да обучат ума си и да го съхраняват щедър като земята, безграничен като небето, дълбок като голяма река и мек като въздуха.

***

В търсенето на истината човек си задава въпроси, които смята за важни. От какъв материал е изградена вселената? Вечна ли е? Има ли граници или е безкрайна? По какъв начин е организирано човешкото общество? Каква е идеалната форма на организация?

Ако той отложи търсенето на просветление, докато си отговори на тези въпроси, ще умре, преди да е намерил пътя.

Представете си, че един човек e пронизан от отровна стрела, а неговите близки и приятели ще търсят лекар, който да извади стрелата и да лекува раната. Ако в това време раненият каже: “Почакайте малко. Преди да извадите стрелата, искам да знам кой я е изстрелял по мен. Дали е мъж или жена? Дали е благородник или селянин? От какво е бил направен лъкът, който е изстрелял тази стрела? Дали е бил голям или малък? Дали е бил направен от твърдо дърво или ог бамбук? От какво е била направена тетивата? Дали е била направена от влакно или от черво? Дали е направена от ратанова палма или от тръстика? Пера от каква птица за прикачени на края й? Преди да извадите стрелата, искам да получа отговор на всички тези въпроси!?

Какво ще се случи с този човек? Преди да бъде доставена цялата тази информация, отровата ще проникне в цялото му тяло и той ще умре. Всеки знае, че първото, което трябва да се направи в такъв случай, е да се извади стрелата, за да се предотврати разпространяването на отровата.

Затова хората трябва първо да различат, кое е най-важното за тях, кой проблем трябва да разрешат на първо време и коя е най-належащата за тях задача. Учението на Буда съдържа това, което е важно да знаем. То учи хората, че трябва да се стремят към най-дълбокото знание, да отсранят повърхостните представи и да практикуват Благородния път, за да постигнат просветление.  

***

Някога живяло момче на име Судана, което искало да постигне просветление и усърдно търсело пътя.

От един рибар се научило да познава морето. От един лекар се научило на състрадание към болните и недъгавите. От един богат човек научило, че спестовността е тайната на забогатяването и разбрало колко е важно да запазва всяко дребно постижение по пътя към просветлението. От един медитиращ монах разбрало, че чистият и спокоен ум има чудната сила да пречиства и успокоява умовете на другите. Веднъж то срещнало една изключителна жена и било впечатлено от нейната щедрост. От нея разбрало, че милосърдието е плод на мъдростта. След това срещнало един стар странник, който му казал, че за да стигне толкова високо - до просветлението, трябва да изкачи планина от мечове и да прекоси река от огън. Така Судана научил от собствения си опит, че истинско знание може да получи от всеки, че истината се съдържа във всичко, което човек може да види или чуе.

Судана се научил на търпение от една бедна, саката жена. Гледайки играещите на улицата деца, разбрал урока на неподправената радост. От едно мило и скромно семейство, които никога не помисляли да искат нещо, което някой друг е пожелал, научил тайната да живее в мир със света. Той научил урока на хармонията от смесващите се аромати на тамяна и урока да дарява радост от красотата на цветята. Един ден, седнал на кратка иочивка в гората, забелязал малки издънки, подаващи стръкове край паднало и гниещо дърво и така научил урока за преходността на живота.

Слънчевата светлина през деня и блещукането на звездите през нощта непрестанно подклаждали вдъхновението му. Така Судана имал мъдростта да се облагодетелства от своя опит по дългия път към просветлението. Наистина, тези, които търсят просветлението, трябва да направят ума си своя крепост и широко да отворят вратите на ума си.

***

Истинското учение ще допринесе полза единствено на този, който чувствайки го, разбере неговия смисъл и се почувства свързан с него. Ако човек, след като го чуе, не е в състояние да оцени значението му, той ще пропадне в търсенето на просветление.  

Джакомо Леркаро за умствената молитва
14 Декември 2014 г. 20:35:51
Kiril Hinkov


Джакомо Леркаро за умствената молитва

О, Марийо, вложи в духа на всички читатели тези заключения, извлечени от учението на светците, и позволи те да станат за всички нас едно резултатно правило за живот!

1. Умствената молитва е обичайното необходимо средство за живота в съвършенство, а следователно и за вечното спасение на всички призовани към състоянието на съвършенство.

2. За да бъде постоянна и резултатна, умствената молитва трябва да бъде ежедневна в най-буквалния смисъл на думата.

3. За всички, ангажирани в активния живот, обикновено е необходим един час молитва; по-малко от половин час е недостатъчен за една ползотворна умствена молитва.

4. Дори и с цената на значителни жертви, молитвата трябва да се прави сутрин, преди началото на дейността за деня.

5. Нужно е да се избягва опасността молитвата да се превърне в навик за четене, придружено с малко или повече размишление.

6. Независимо дали се използва или не книга, точките за молитвата трябва да бъдат подготвени от предишната вечер; по време на самата молитва ползването на книга има само спомагателно значение в случаите на сухота.

7. Молитвата е изкуство; всеки, който все още не се е научил да прави молитвено размишление, трябва да избере метод, да го изучава и да го следва вярно, докато го овладее, молейки за помощ Светия Дух, Който е пръв учител в молитвата.

8. Човек трябва да дава точен отчет на духовния си ръководител за своята молитва; изповедниците и свещениците като цяло трябва да наставляват и водят душите към умствената молитва.

9. Човек трябва да се стреми да върви от молитвено размишление към афективна молитва и да се грижи да навлиза все по-дълбоко в нея, предоставяйки още от самото начало достатъчно време за деянията на волята.

10. Не трябва да изключваме молитвата на простота или някой друг по-голям напредък, който Бог ще поиска от нас според мярата на Своя дар на благодатта; напротив, всички наши желания и цели трябва да бъдат в съответствие с това, което е угодно Нему, и за Негова по-голяма слава.

Джакомо Леркаро, „Методи на умствената молитва”

Годзо Шиода и Йошинкан Айкидо
11 Януари 2015 г. 23:27:36
Kiril Hinkov


Годзо Шиода и Йошинкан Айкидо

Като стил на Айкидо, Йошинкан прилича повече на предвоенната айкибудо техника, преподавана от Морихеи Уешиба, и на айки-джуцу, отколкото на стиловете айкидо, развити след Втората световна война.

След обучението си при Морихеи Уешиба сенсей Годзо Шиода (1915 - 1994) започва да преподава в семейното дожо Йошинкан, желаейки да даде по-добра последователност и систематичност при преподаването на айкидо техниките, особено при начинаещите, за да може да се създаде солидна база от умения и качества, която с годините да получи своето развитие и да доведе до майсторство.

Техниките се състоят от такива елементи като начална атака, овладяване и контролиране на атаката, обезвреждане на противника чрез хвърляне (nage waza) или обездвижване (osae waza).

В Йошинкан техниките са разделени на две основни групи: Ичи (номер 1) и Ни (номер 2). Усещането при Ичи техниките е, че енаргията се движи от нас към противника и те най-често се използват, когато той ни дърпа. При Ни техниките енергията на противника идва към нас и ние се отклоняваме или чрез извъртане заставаме извън действието на натиска. В други стилове на айкидо и в джуджуцу тези две форми на изпълнение се наричат Омоте (лицева страна, директно изпълнение) и Ура (задна страна, изпълнение след поддаване на силата на противника). Те отговарят, също така, на подходите Ирими (влизане) и Тенкан (излизане със завъртане).           

Освен детайлното изучаване на дистанцията, тайминга и равновесието при изпълнението на техниките, Йошинкан обръща голямо внимание на чистотата на позициите (камае) и основните движения (кихон доса). Практикуващите Йошинкан айкидо считат камае за основа на всяка техника и се стремят да подобрят своите позиции, за да достигнат до силна, мощна и приложима техника.

Заедно с камае се изучават 6 основни движания – кихон доса. Овладяването им е най-важната предпоставка за разбирането на това, как се използа и придвижва камае, за да се достигне до силна позиция в схватката.
- Тай но хенко Ичи и Ни – Изменение положението на тялото 1 и 2
- Хирики но йосей Ичи и Ни – Сила на лакетя 1 и 2.
- Шумацу доса Ичи и Ни – Упражнения след тренировката 1 и 2.
Движенията се практикуват със и без партньор.

Препоръчваме книгите и учебните филми на майстор Годзо Шиода като едни от най-добрите помагала при изучаването на техниките на айкидо.

Забавяне на реакцията
16 Май 2014 г. 11:31:20
Kiril Hinkov


Забавяне на реакцията

Времето за реакция се увеличава:
1. Когато сме уморени.
2. Когато сме разсеяни и несъсредоточени.
3. Когато сме емоционално възбудени.

Тези причини за забавяне на реакцията са общи и често се случват в ежедневието. Те трябва да бъдат контролирани, а способността ни да се справяме с тях – осъзнавана и упражнявана. Всеки противник търси такива слабости у нас и се опитва да ги използва, за да спечели преимущество, като ни атакува. Всеки по-активен фактор го прави. „В природата няма празно.”

Времето за реакция може да бъде манипулирано и по други начини:

4. Когато човек фокусира вниманието си върху едно движение, действие или обект, неговото време за реакция на друг стимул се увеличава. Ако посегнем, за да го ударим в главата, вероятно вниманието му ще се фиксира в тази посока и времето за реакция на атаки от друга посока ще се удължи.

5. Когато се комбинират повече стимули, времето за реакция се увеличава. Ако противникът очаква да бъде удрян с ръце и крака от всички посоки и на всички възможни места, вниманието му се опитва да покрие и следи възможните варианти. Това неминуемо ще забави реакциите му.

6.  Времето за реакция зависи от яснотата на изображението върху ретината. Когато човек гледа един обект, той вижда някои части от него много по-ясно от други. Единствено централната част на ретината (Fovea Centralis) дава напълно ясно изображение на гледания от нас обект. Останалите й части нямат такава способност. По тази причина, ако атакуваме противника от посока, която не позволява ясно отразяване на движението ни, ракцията му ще бъде далеч по-бавна.  

7. Когато противникът ни вдишва, времето за реакция е по-дълго от времето за реакция по време на издишване. Човек може да упражни по-голяма сила, когато издишва, отколкото, когато вдишва. Затова противникът ни ще е много по-затруднен да се защити и да реагира адекватно на нашата атака, когато вдишва. 

8. Когато противникът ни е дебалансиран, времето, което му е необходимо за реакция се увеличава, защото тялото му автоматично се опитва да намери опора и да възстанови равновесието си.

Освен всичко, казано дотук, трябва да се отбележи, че, за да се премести физическо тяло, е необходимо време. Торсът на човешкото тяло, например, не може да се придвижи толкова бързо, колкото пръста на ръката. Затова, ако човек е заел неправилно положение на тялото (като най-сериозната грешка в това отношение е нестабилната позиция), ще му отнеме относително повече време, преди да успее да реагира и да заеме защитна позиция по отношение на атаката на своя противник. Всичко това изисква задълбочено изучаване на положенията на тялото (камае), които предлагат добра възможност за защита и движение, както и постоянен стремеж за уравновесяване на ума, тялото и духа.   

Когато успеете да пречупите позицията на противника си и неговата забавена реакция започне, той ще изпита момент на уязвимост. Гардът му ще падне. Ако искате да го свалите, поставете го в тази позиция физически и умствено. Това означава да пречупиш. Едновременно с това, вие трябва да сте в позиция, физически и умствено, от която да можете да го атакувате за по-кратко време, отколкото е необходимо за неговото рефлективно действие. Едва тогава ще можете да приложите техниката си. Ще можете да го управлявате чрез максимално използване на динамиката.

За да се постигне това, техниките на бойното изкуство трябва да се изучават и тренират по динамичен и едновременно физиологичен начин,  така че тялото да се учи да ги прилага без усилие. Да слеем всички мисли, възприятия и стимули, които идват до съзнанието ни, в един космос, както художникът, който рисува произведение на изкуството. Тогава няма да има завеса между нас и противника. Неговото движение ще бъде наше движение, а ние ще можем да го хвърлим толкова лесно, колкото да хвърлим себе си.
Изкуството на житейската мъдрост
04 Юни 2015 г. 00:44:37
Kiril Hinkov


Изкуството на житейската мъдрост

Балтасар Грасиан 1601 – 1658

ДУШЕВНОСТ И УМ. Това са двете качества, които като драгоценен накит красят човека - едното без другото е като половин щастие. Не е достатъчно да разбереш, важното е да прозреш същността. Нещастен глупак си, ако сбъркаш призванието в живота си и се провалите избора на професия, дом, приятели, семейство.

ЗНАНИЯТА И ДЪРЗОСТТА РАЖДАТ ВЕЛИЧИЕТО. Те са безсмъртни и правят безсмъртен човека, който ги притежава. Всеки от нас струва толкова, колкото знае. Мъдрият е всемогъщ. Човек без знание е като вселена, потънала в непрогледен мрак Без дързост знанията са безплодни, защото тя е техен съветник и извор на могъщество - тя им служи вместо очи и ръце.

СЪВЪРШЕНИЯТ ЧОВЕК. Никой не се ражда съвършен. Личността се усъвършенства с времето, в процеса на дейността, докато достигне зрелост във външността и в проявите си. Човек се познава по изтънчения вкус, по чистотата на помислите, мъдростта и яснотата на целите. Някои хора никога не достигат съвършенство, вечно нещо им липсва; други го постигат, но бавно. Цялостно изграденият човек, който влага разум в думите и постъпките си, е желан и дори търсен партньор за общуване от разумните хора.

ОВЛАДЯВАНЕТО НА СТРАСТИТЕ Е ЗАЛОГ ЗА ВЪЗВИШЕН ДУХ. Възвишеността не търпи оковите на грубите произволни чувства. Няма по-висша власт от властта над самия себе си, от способността да владееш чувствата си и да побеждаваш прищевките си. И когато страстите се борят да надвият личността ти, не им позволявай да пречат на задълженията ти, дори и да са много силни - тук се крие разковничето на благоразумието, което ще ти позволи да си спестиш разочарования и да съхраниш неопетнено доброто си име.

ДЕЙСТВАЙ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАМИСЛИТЕ НА ПРОТИВНИКА: Човешкият живот е битка с коварството на другите. Хитростта прилага стратегията на скритите намерения-никога не прави това, което предизвестява. Прицелва се измамно, за да заслепи, изкусно насочва заплахи в прошивоположната посока, за отклоняване на вниманието и нанася удара си там, където никой не го очаква, винаги сееща заблуди. Загатва за своето намерение, за да спечели вниманието и доверието на съперника, после се извърта от него и печели с изненада. Прозорливият ум обаче предвижда уловките на хитростта, дебне зорко, долавя противоположното на онова, в което го уверяват, и разпознава лъжливия ход. Оставя да отмине атаката на привидната искреност, в очакване на скрития замисъл.
Шом се види натясно, хитростта удвоява усилията си и се опитва да лъже, като казва истината. Сменяйки тактиката си, тя мами като се преструва, че не мами, и влага лъжата си в най-невинката искреност. Но наблюаателният ум разгадава играта, вижда мрака под блясъка на светлината, разобличава замисъла - толкова по-коварен, колкото по-простодушен изглежда.  

БЪДИ ПРОНИЦАТЕЛЕН. Някога умението да разсъждаваш се е ценяло като най-висше изкуство. Сега това не е достатъчно - изисква се да вникваш в дълбочината на смисъла, да отгатваш намеренията и да разпознаваш лъжата. Неразбиращият остава неразбран. Има проникновени тълкуватели на душата и безспорни гадатели на помислите. Но най-значимите истини често остават недоизречени и можем да ги проумеем само ако впрегнем цялата си мисъл. Затова поставяй под съмнение ласкавите думи и внимателно се вслушвай в критиката.

РАЗПОЗНАВАЙ ЩАСТЛИВЕЦА, ЗА ДА ГО СЛЕДВАШ НЕОТЛЪЧНО, И НЕУДАЧНИКА, ЗА ДА ГО ОТБЯГВАШ. Обикновено лошият шанс е наказание за глупостта и няма по-прилепчива зараза от техния съюз. Не открехвай вратата и за най-малкото зло - зад него дебнат други по-големи беди. Опитният играч навреме се чисти от всичко излишно, защото после и най-слабият коз бие силните карти на противника. Когато си объркан и несигурен, следвай мъдрите и благоразумните - те рано или късно постигат успех.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

ИЗУЧАВАЙ И УПРАВЛЯВАЙ САМ СЪДБАТА СИ. За да действащ и да. вървиш все напред, заложи на Фортуна, а не разчитай единствено на силния си характер. И ако глупец е онзи, който на четиридесет години призовава на помощ Хипократ за здравето си, двойно по-неразумен е този, който се позовава на Сенека*, за да прояви здрав разум. Да умееш да управляваш съдбата си е изкуство - ту да изчакваш, колкото е необходимо, ту да я догонваш, за да я застигнеш, когато удари щастливият ти час. Макар че Фортуна трудно може да бъде уловена - тъй непредвидими са хрумванията й! Ако забележиш, че съдбата е благосклонна към теб, действай уверено – тя обича смелите и е великодушна към младите. Неудачник ли си - не я предизвиквай, за да не удвоиш нещастието си. Владееш ли я - смело напред!

НАУЧИ СЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯШ НАВРЕМЕ. Това е основен принцип на добрия играч. Навременното отстъпление струва колкото доброто настъпление. Когато печалбата е добра, задоволи се с нея и се оттегли. Постоянният късмет е винаги подозрителен - мимолетните му проблясъци са по-надеждни. Радвай се на леко стипчивия му привкус, за да не ти загорчи от сладост. Когато съдбата те засипва щедро с успехи, очаквай всичко да се сгромоляса и да рухне. Благосклонността на съдбата е кратка, затова е тъй възвишен мигът на щастието. Дори фортуна няма сили да носи дълго някого на гърба си.

РАЗГОВАРЯЙ С ВСИЧКИ, ОБЩУВАЙ САМО С ИЗБРАНИЦИ НА ДУХА. Желанието да плуваш срещу течението е неразумно и опасно. Единствено Сократ би дръзнал да го стори. Несъгласието се приема за обида, защото осъжда чуждото становище. Недоволството расте - едни поддържат това, което ти осъждаш, а други са на обратното мнение. Истината е за избраници, измамата е повсеместна и присъща на тълпата. Няма да познаеш умния човек по речите му на площада - там той говори с гласа на хорската глупост, макар вътрешно да я осъжда. Благоразумният не обича да му противоречат, нито самият той оспорва публично чуждото мнение. Мисълта е волна птица - не може и не бива да бъде насилвана. Тя се оттегля в храма на мълчаливото съзерцание и ако се покаже пред света, прави го само пред мъдри и избраници.

САМО ЗАДЪЛБОЧЕНИЯТ ЧОВЕК Е ЗАВЪРШЕНА ЛИЧНОСТ. Той влага във всичко повече дълбок смисъл, отколкото външна показност. Има хора, които са гола фасада - като недовършени къщи или дом без покрив, отвънка палат - отвътре колиба. В тях няма за какво да се хванеш или пък се чувстваш като в капан, понеже още след първите разменени думи разговорът секва и увисва в безсмислието. Първо се кипрят като сицилиански атове, после млъкват неловко, понеже там, където няма мисъл, словото бързо се изчерпва. Те лесно заблуждават повърхностните, които приличат на тях самите, но не и задълбочените, които долавят същественото и бързо прозират истината, че главите им са празни.

НЕКА ДОБРОТО БЪДЕ ТВОЯТ НЕИЗМЕНЕН ИЗБОР. Много неща в живота зависят от добрия избор. За него са необходими изтънчен вкус и здравомислие, които са по-могъщи от интелекта и старанието. Няма сьвьршенство без правилен избор. Да умееш да избираш и да избираш най-доброто е двойно предимство. Има хора с проницателен и остър ум, с тънък усет, знания и наблюдателност, които, изправени пред избор, се объркват. Те винаги залитат към най-лошото, сякаш са осъдени да вървят по погрешен път. Умението да избираш е най-висша дарба.

ИЗПОЛЗВАЙ ПОЧТЕНИ СРЕДСТВА И ДОБРОСЪВЕСТНИ ПОМОЩНИЦИ. Някои впрягат цялата си хитрост и сьобразителност, за да използват непочтени средства и помощници. Тяхното самодоволство е опасно и заслужава жестоко наказание. Добрият служител не засенчва величието на господаря си. Успехът винаги краси общото дело, но порицанието пада само върху онзи, който е поел отговорността да го ръководи. Славата е венец за първенците. Тя нехае добри ли са помощниците им, или лоши, а съди: „Този беше неспособен или мъдър“. Затова подбирай както средствата, така и хората, в чиито ръце поверяваш безсмъртието на своето добро име.

НАУЧИ СЕ ДА ПОДСКАЗВАШ СЪЩЕСТВЕНОТО. Лесно е да припомниш, по-ценно е да подсетиш. Понякога е необходимо да напомниш, друг път - да предвидиш и да насочиш мисълта към важното. Някои пропускат необходимата крачка, просто защото не им идва на ум да я направят. В такива случаи приятелското подсещане може много да помогне. Едно от най-ценните качества на ума е услужливостта - способността му в точния момент да ти поднесе търсеното и важното. Ако си лишен от тази дарба, често пропускаш удобния момент. Който умее да съобразява - нека раздава светлината на своя разум. Който сам не се сеща - да търси помощ. Първият не бива да проявява привързаност, вторият трябва с готовност да поема подадената ръка. Достатъчно е едно малко приятелско подсещане. Това изкуство е особено ценно, когато може да насочи човека към най-важното. То трябва да се прилага деликатно и с финес и само ако е необходимо - да се проявява настойчивост. Ако човек е склонен да казва ;,не“, подскажи му и предимствата на едно „да“. Много от неуспехите в живота ни се дължат на това, че не сме склонни да опитаме.

ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ. Опознай своите таланти и възможности, мисли и пристрастия. За да владееш себе си, е необходимо да се познаваш. Огледалото отразява лицето, но не и душата. Нека самопознанието бъде негов заместител. Дори когато проявяваш небрежност към външния си вид, можеш да съхраниш вътрешната си красота като се самоизучаваш и се усъвършенстваш духовно. Изследвай силата на своя интелект и възможностите на своята предприемчивост, изпробвай непоколебимостта, и смелостта си, пази своята увереност и трезва мисъл.

ТАЙНАТА НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ. Живей достойно. Две неща най-бързо съкращават живота - глупостта и покварата. Някои погубват живота си, защото не са съумели да го опазят, други - от нехайство. Както добродетелта е сама по себе си награда, така и порокът е сам по себе си наказание. Който бърза да живее и се предава в плен на пороците, сам съсипва живота си, защото само добродетелта ни дарява безсмъртие. Силата на духа се предава и на тялото, а безупречният живот е не само смислен, но и дълъг.

ХОРАТА НЕ ОСЪЗНАВАТ ГЛУПОСТТА СИ, КОГАТО СЕ ПРИСМИВАТ ЕДИН НА ДРУГ. Всяко нещо е и добро, и лошо - зависи откъде ще го погледнеш. Това, което едни зачитат, други отричат. Нетърпима е глупостта на човека, който се мъчи да нагоди всичко според своите виждания. Съвършенството не се определя от вкуса на отделната личност. Много хора - много вкусове, при това всички те са различни. Недостатъците се възприемат субективно - не унивай, ако нещо не се хареса някому, друг ще го оцени. Не се оставяй ласкателствата на едни да ти замаят главата, защото други ще те осъдят. Истинско мерило за удовлетворението от себе си ще намериш в оценката на хората с опит и достойнство. Бъди независим от мнения, моди и настроения.

ВСЕКИ Е ПО СВОЕМУ ДОСТОЕН. Нека всяка твоя постъпка, макар и не изключителна, да носи белега на царствено достойнство в рамките на твоите възможности. Постъпвай благородно и проявявай благоразумие, във всичко бъди неподражаем като крал - макар и не с неговата власт, но поне с достойнство. Защото истинското превъзходство се съдържа в безукорната нравственост и няма да завиди на величието онзи, който сам може да служи за негов образец. Колкото по-близо си до кралската корона, толкова повече трябва да се стремиш към съвършенство. Равнявай се по способности с кралското великолепие, но не ламти за суетата и блясъка му. Не се увличай по превзетата външност, а прониквай в същността на величието.

УЧИ СЕ ОТ ДРУГИТЕ, ЗА ДА СТАНЕШ ЦЯЛОСТНА ЛИЧНОСТ. Човешкото общуване е много плодотворно. В процеса на взаимоотношенията с хората придобиваш нови навици и вкусове, неусетно се променят мисленето и дори дарбите и уменията ти. Ако си нетърпелив, сприятели се с въздържания. Когато някому липсва дадено качество,той трябва да се свърже с онзи, който го притежава, и така, чрез взаимно въздействие, безболезнено ще постигне уравновесеността на златната среда. Истинско изкуство е да постигнеш съгласие с околните. Съчетаването на противоположностите краси и балансира света, на него дължим равновесието в природата и нравствената хармония. Овладей това ръководно правило и подбирай приятелите и подчинените си така, че от взаимодействието на крайностите да се роди разумното съзвучие.

НАМЕРИ СИ ПРИЯТЕЛИ. Приятелят е нашето второ „аз“. Всеки е добър и умен за своите приятели и между приятели всичко се урежда лесно. Всеки е такъв, какъвто изглежда в очите на хората и печелейки сърцата им, той печели благоразположението и привързаността им. Доброжелателното отношение е всемогъщо и ако искаш да си спечелиш приятели, трябва да си готов да им бъдеш винаги в услуга. Ние изцяло зависим от другите и живеем сред приятели и врагове. Човек непрестанно трябва да се стреми да печели сърцата на хората  - не само близостта им, но и тяхната привързаност, понеже така постепенно се поражда дълбоко и цекрено приятелство.

ПРЕДВИЖДАЙ ПРЕВРАТНОСТИТЕ И СЕ ГОТВИ ДА ГИ ПОСРЕЩНЕШ. Разумно и предвидливо е през лятото да се запасяваш за зимата. В период на благополучие съдбата те покровителства и си заобиколен от приятели. Затова пази силите си за трудни времена - бедите струват скъпо, а в нещастието човек няма подкрепа от никого. Остави си в запас приятели и хора, които са ти задължени – ако днес не ги цениш достатъчно. може да дойде ден, в който ще са ти много необходими. Неразумният човек няма приятели - в дни на благополучие той не ги зачита, в дни на несрета - те него не зачитат.

ПРИМИРЯВАЙ СЕ СЪС СЛАБОСТИТЕ НА БЛИЗКИТЕ СИ. Приемай това така, както свикваш с грозотата на някои лица. То е наложително най-вече там, където съществува взаимна обвързаност. Има хора със зловещ характер, с които човек трудно живее, но и без които не може. Затова благоразумният, за да се предпази, се примирява и привиква с тях - както се приема физическата грозота, за да не те порази внезапно страховитостта й. Първоначално тези хора стряскат, но постепенно ужасът избледнява, а предпазливостта преодолява отблъскващото чувство и свиква с него.

ОБЩУВАЙ САМО С ПОРЯДЪЧНИ ХОРА На тях можещ да имаш доверие, както и те на теб. Тяхната порядъчност е най-надеждната гаранция за добро поведение, дори при недоразумения, понеже те винаги постъпват така, както им диктува техният характер и същност. По-достойно е да си съперничиш с порядъчни хора, отколкото да побеждаваш подлеци. Невъзможно е да съществуват почтени отношения с низшите духом, лишени от чувство за чест и достойнство. С тях не може да има истинско приятелство и думите им не струват и пукната пара - колкото и правдоподобно да звучат, не може да им се вярва. Отбягвай безнравствените хора, те са недостойни и непочтени. Честта е храм на почтеността.

НИКОГА НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ. Оплакванията позорят човека. По-добре е да проявиш престорена самоувереност пред чуждата враждебност, отколкото да си позволиш да будиш съчувствие. Жалбите ни тласкат неволно слушателя да действа като онези, от които се оплакваме, и му дава основание да мисли, че може да ни оскърбява така, както са постъпили други. Оплаквайки се за минали обиди, даваме повод за бъдещи, а търсейки съвет и утеха, будим съжаление и дори презрение. Много по-разумно е да възхваляваш този или онзи за услугите и добрините, така че да подскажеш на другите да се стараят да им подражават. Да се хвалим с уважението и обичта на отсъстващите означава да изискваме същото от присъстващите, така им внушаваме, че заслужаваме да са благоразположени към нас, следвайки чуждия пример. Предпазливият човек не говори за своите неуспехи и слабости, а само за онези прояви на уважение, които ще му спечелят нови приятели и ще го предпазят от врагове.

ПРЕМИСЛЯЙ ВСЯКО НЕЩО. Винаги е полезно да обмисляш дълго решенията си, особено когато развоят на нещата е несигурен. Така печелиш време, за да затвърдиш или да преосмислиш решението си - можеш да намериш нови доводи, за да го подкрепиш или промениш. И ако става дума да дадеш нещо от себе си - жестът ще бъде оценен по-високо, ако е направен съзнателно, отколкото ако е подарен по прищявка. Най-дълго желаното се цени най-много. Ако трябва нещо да откажеш, обмисли внимателно времето и начина, така че да смекчиш огорчението. Защото когато човек изтрезнее и силата на желанието намалее, отказът се възприема по-безболезнено. Когато другите са нетърпеливи да чуят отговора, най-добре е да изчакаш. Това е най-подходящият начин да охладиш неразумните им чувства.

УДВОЯВАЙ УСТОИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Така ще удвоиш и живота си. Човек не трябва да се поставя в зависимост от едно-единствено нещо или да разчита само на едно средство, дори и то да е изключително по своята същност. Всичко трябва да се дублира и особено източниците на успех, полза и покровителство, на удоволствия. Променливата Луна има могъщо влияние и придава непостоянство на всичко, най-вече на нещата, зависещи от крехката човешка воля. За да устоиш на превратностите, трябва да спазваш основното житейско правило да умножаваш източниците си на блага и удобства. Както природата е удвоила най-важните и изложени на най-голям риск органи на човешкото тяло, така изкуството на благоразумието трябва да удвоява изворите на успех и благоденствие.

НЕ ПОДКЛАЖДАЙ В СЕБЕ СИ ДУХА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА. В противен случай ще утежниш живота си със славата на глупак и досадник. Благоразумието предвидливо отбягва това. Да усложняваш всичко като непрекъснато се противопоставяш може и да изисква известни достойнства и умения, но твърдоглавото противоборство неизменно се възприема като безумие. Такива хора превръщат в свада и най-приятния разговор и се държат по-враждебно с близките си, отколкото с тези, които са им чужди. И както малкото камъче може да обърне колата, така противоречията могат да развалят и най-добрите взаимоотношения. Те са безразсъдни и вредни и придават безсмислена жестокост на нашето общуване.

НЕ СЕ ПРОДАВАЙ ЕВТИНО. Истинската ти стойност не е достатъчна, сама по себе си, защото не всеки вниква в същността й и малцина се вглеждат под външната обвивка. Мнозина се увличат след тълпата и тръгват с нея, понеже виждат, че и другите вървят натам. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на хората и да им вдъхнеш доверие - като хвалиш стоката си, понеже рекламата възбужда любопитството, или като се постараеш тя да има привлекателен вид или име, което е от изключителна полза за вдигане на цената. Но и в двата случая не трябва да прекаляваш и да проявяваш пристрастие и субективност. Да обявяваш, че стоката ти е предназначена само за познавачи, е хитра уловка, понеже всеки се смята за такъв, а ако не е, това засилва още повече желанието му. Никога не представяй нещата като обикновени и общодостъпни - така само ще ги обезцениш. Всички налитат на изключителното, понеже то възбужда както апетита, така и ума.

ОТКРИЙ СВОИТЕ ДРЕБНИ СЛАБОСТИ. И най-съвьршеният човек ги притежава и свиква или дори се привързва към тях. Често това са слабости на ума и колкото по-развит е той, толкова по-очебийни са и те. И не защото притежателят им не ги съзнава, а по-скоро защото е привързан към тях, което е двойно по-голяма беда - неразумно е да се поддадеш на слабости, които можеш да избегнеш. Те приличат на рождени петна, които рушат съвършенството и колкото по-сладки са за теб самия, толкова по-неприятни са за околните. Изисква се голяма смелост, за да преодолееш себе си и да дадеш свобода за изява и на останалите си качества. Всеки се хваща за слабостите, вместо да се възхищава на достойнствата ти, безжалостно се взира в твоите недостатъци и те очерня, колкото може повече.

ВОЮВАЙ ПОЧТЕНО. Човек лесно може да бъде въвлечен във война, но трудно може да бъде принуден да я води нечестно. Всеки трябва да постъпва така, както му повеляват неговата съвест и морал, а не по принуда, наложена от чужди съображения. Порядъчността в житейските битки е похвална. Човек трябва да се бори, не само за да победи, но и да остане верен на себе си. Да възтържествуваш с подлост е безчестие, не слава. Благородството винаги означава превъзходство. Почтеният човек никога не си служи с нечестни способи и не превръща привилегиите на току-що приключилото приятелство в скрито оръжие на раждащата се омраза. Доверието не бива да се използва за отмъщение. Всичко, което носи белега на предателството, петни доброто име. Това важи с още по-голяма сила за високопоставените, при тях и най-дребната проява на непочтеност буди отвращение. Благорюдството и низостта трябва ясно да се разграничават. Носи в сърцето си гордата увереност, че, ако някога почтеността, великодушието и верността изчезнат от лицето на земята, хората биха могли отново да ги видят да блестят като скъп накит на гърдите ти.

НЕ БЪРЗАЙ ДА ЖИВЕЕШ. Да умееш да създадеш ред в живота си, означава да умееш да му се наслаждаваш. Мнозина живеят дълго, но не изпитват радост. Те пропускат щастливите си мигове, понеже не знаят как да им се насладят, а после жадуват да ги върнат назад, но вече са отишли твърде далеч във времето. Те бързат да изпреварят събитията и така ускоряват и без друго неумолимия им ход. Искат за един ден да погълнат повече от онова, което могат да смелят за цял живот. Грабят с пълни шепи удоволствия в аванс, опитват се да се наситят за години напред и в безразсъдното си бързане всичко прахосват. Дори в овладяването на знания човек трябва да има мярка, за да не се нагълта с ненужни или непроверени съждения. В житейския път на всеки от нас са вписани не само дни и часове на наслади. Не бързай с удоволствията, бързай да трупаш добри дела, защото добре свършената работа носи радост, а самоцелните наслаждения завършват с разочарование.

СЛЕДВАЙ ПОВЕЛИТЕ НА СЪРЦЕТО СИ. Никога не го пренебрегвай. То е личният ти пророк, който предвещава важните събития в твоя живот. Мнозина са се проваляли, защото от страх не са се доверявали на сърцето си. Но каква полза от страха, ако не вземеш под внимание предзнаменованията му за опасност и не се предпазиш? Висше е предимството на хората, надарени от природата с вярно сърце, защото то неуморно ги предупреждава за всевъзможни опасности и ги спасява от бедите. Неразумно е сам да търсиш несгодите, освен ако искаш да се изправиш лице в лице с тях и да ги победиш.

НЕ ЛЪЖИ, НО НЕ КАЗВАЙ И ЦЯЛАТА ИСТИНА. Нищо не изисква повече предпазливост, отколкото истината - това е пускане на кръв от сърцето. Необходимо е голямо умение, както за да я изречеш, така и за да я скриеш. Една-единствена лъжа може да разруши доброто име на честния човек. Хората смятат измамения за глупак, а измамника - за подлец, което е още по-лошо. Не всяка истина обаче трябва да се казва, защото може да засегне или теб, или другите.

ХВАЛИ САМО ТОВА, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА. Така даваш доказателство за добър вкус и показваш, че знаеш кое е добро и умееш да го цениш. Който познава съвършенството, той му засвидетелства заслуженото уважение и по такъв начин дава повод за коментари и пример за подражание, който поощрява към похвални дела. Това в същото време е и деликатен начин да оцениш достойнствата на присъстващите. Други, разбира се, постъпват обратно. Те се държат като клеветници - ласкаят присъстващите, а злословят за отсъстващите. Но успяват да въвлекат в подобен разговор само лекомислените хора, които не осъзнават, колко е коварно да говориш лошо пред едните за другите. Мнозина превъзнасят днешната посредственост и пренебрегват изключителния героизъм на миналото. Благоразумният човек би трябвало да прозре мерзостта им, да не се доверява на злостните, преувеличени хули на едните, и да не се главозамайва от ласкателствата на другите. Той трябва да знае, че и едните, и другите действат по един и същ начин, нагаждайки се според компанията, в която са попаднали.

МИРОЛЮБИВИЯТ ЧОВЕК ЖИВЕЕ ДЪЛГО. Живей мирно живота си и остави другите да живеят спокойно своя. Миролюбивите не само живеят, но и властват. Вслушвай се, вглеждай се, но и мълчи! Ден без конфликти осигурява спокоен сън. Да живееш пълноценно и с радост означава да живееш два живота - това е наградата за толерантността. Който нехае за онова, което не притежава, има всичко. Няма нищо по-вредно от това да вземаш всичко присърце. Еднакво глупаво е както да се тревожиш за нещо, което не те засяга, така и да пренебрегваш онова, което е важно за теб.

УВАЖАВАЙ ДРУГИТЕ. Всеки човек може да превъзхожда другия в нещо и никой не е толкова съвършен, че да е невъзможно да бъде надминат в някоя област. Да умееш да извличаш полза от всекиго е истинско изкуство. Мъдрият уважава всички, защото е способен да види доброто у всеки и знае цената на всяка сторена добрина. Глупакът не цени никого, защото не познава доброто и само лошото му прави впечатление.

НЕ ПРЕСТАВАЙ ДА ЖЕЛАЕШ И ДА СЕ СТРЕМИШ. И няма да бъдеш преситен и самодоволен. Така както тялото се нуждае от въздух, душата не може без въжделения. Ако човек притежава всичко, животът му ще бъде изпълнен с разочарования и неудовлетвореност. Дори в овладяването на знания трябва винаги да има още нещо неизвестно, което да подхранва твоето любопитство и да разпалва огъня на желанието. Стремежът вдъхновява и поддържа надеждата. Преситеността в щастието е пагубна. Помагай на другите и ги поощрявай, но никога не им позволявай да се чувстват напълно удовлетворени. Ако няма какво повече да желаеш, осъден си да се боиш от всичко - безрадостен жребий. Там, където свършват желанията, започва царството на страховете.

ПРИЕМАЙ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА. Но никога превратно, макар и да те връхлетят неочаквано. Всяко нещо си има добра и лоша страна. И най-прецизният инструмент може да те нарани, ако не знаеш как да го използваш, и обратно - дори оръжието на неприятеля може да ти послужи за защита, ако умееш да боравиш с него. Много неща могат да ти причинят страдание, ако не си способен да извлечеш полза от тях. Всичко си има своите удобства и неудобства - умението се състои в това да се възползваш от предимствата, които ти предлага. Едно и също нещо може да изглежда съвсем различно, ако го виждаш от различен ъгъл. Приемай всичко в добра светлина и не смесвай бялото с черното. Има хора, които от всичко черпят радост, а други - само тъга. За да се предпазиш от превратностите на съдбата, приеми като основно житейско правило на всички времена мъдростта да виждаш нещата откъм добрата им страна.

НЕДЕЙ ЗЛОСЛОВИ. И не осъждай всичко, защото ще си спечелиш слава на клеветник. Не проявявай празно остроумие на чужд гръб - подобна духовитост лесно се постига, но е отблъскваща. Хората си отмъщават и на лошите думи отвръщат с още по-злостни хули. И тъй като ти си сам, а те са много, по-вероятно е да пострадаш, отколкото да ги убедиш в правотата си. Лошото у хората, макар и да дразни, не бива да бъде обсъждано. Злословието буди омерзение. И макар понякога важни особи да засвидетелстват внимание на клеветника, това е заради удоволствието, което им доставят подигравките по чужд адрес и не бива да се тълкува като показател за уважение към острия му ум. Който говори лошо за другите, чува двойно по-лоши думи за себе си.

СЛЕДВАЙ УПОРИТО ЦЕЛТА СИ. Някои хора, когато започват нещо, хвърлят всичките си усилия, по никога не го довеждат докрай. Те са изобретателни, но непоследователни и непостоянни и не заслужават възхищение, защото нищо не довършват. Всичко при тях приключва по средата на пътя. Понякога това се дължи на нетърпение, което е присъщо на испанците, както търпението е добродетел на белгийците. Белгийците довеждат нещата докрай, испанците ги приключват преди да са ги довършили. Те се стараят, докато преодолеят трудностите, но се задоволяват само с това, без да изпитат насладата от крайната победа. След като са доказали, че могат да се справят, губят желание да продължат. Те или не са достатъчно способни, или са непостоянни. Ако начинанието е добро, защо да не се доведе докрай? А ако е лошо, защо изобщо е трябвало да се започва? Ако си разумен ловец, сигурно няма да се задоволиш само да подплашиш дивеча, а ще го застреляш.


Снимка: Интернет

Цуки - прав удар с ръка

Японската дума „цуки” се превежда най-често като „мушкане”, удряне”, „блъскане”. А на английски като punch или thrust.
Цуки е най-основната техника в карате. Окинавските майстори са казвали, че за овладяването на цуки са необходими девет години практика – три за овладяването на стойките, от които се нанася цуки, три за тренировка на стягането на ръцете и тяхната подготовка и още три за овладяването на самия удар.
Смята се, че упоритата практика на цуки води до засилване на характера и увереността. Човек става по-директен и праволинеен.
Атаката с цуки подсказва всички възможности за атака с прав удар – с умрук, с длан, с копиевидна ръка, мушкане с нож, тояга или друг предмет. Добре е техниката да се практикува с всички ударни повърхности на ръката, с които може да се нанесе прав удар, и с всякакви предмети, подходящи за целта.

Основният удар чоку цуки се прави от позиция на краката хейко дачи – ходилата са на ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре.
Двете ръце са свити в юмруци, едната сочи напред на ниво „чудан”, точно в слънчевия сплит на въображаем противник, висок колкото нас. Дланта е обърната надолу. Юмрукът на другата ръка е опрян със страната на малкия пръст към плаващите ребра, дланта е обърната нагоре. Лакетът е изтеглен силно назад (хиките).
Проекциите на двете ръце напред образуват равнобедрен триъгълник. Върхът му се намира в тялото на въображаемия противник, в слънчевия му сплит, 10-12 см зад точката на контакта, под мечовидния израстък. Основата му е нашето тяло.
Ударът се нанася с кокалчетата на показалеца и средния пръст, както и с фалангите под кокалчетата. Юмрукът е здраво стегнат, най-силно стиска малкия пръст. Палецът затяга юмрука от другата страна, върху втората фаланга на показалеца и средния пръст.

Силата за удара тръгва от ходилата, преминава през средата на тялото и изстрелва ръката напред. Едновременно с това, предната ръка започва да дърпа назад. Лактите се трият в тялото, ударът е праволинеен и директен. Ръцете се разминават пред тялото и удрящата ръка заема мястото на тази, която се отдръпва. И двете ръце се въртят около надлъжната си ос, удрящата навътре, другата навън. В края на движението ръцете са разменили местата си, задната с длан нагоре, удрящата с длан надолу. Удрящата ръка е изпъната така, че лакетът й сочи настрани.
В края на удара се стягат мускулите на тялото и се издиша. Това е краткият момент на фокус (киме), по време на който силата преминава в тялото на противника.

Така описаният удар - чоку цуки, трябва да се изпълнява многократно като се удря на три нива:
1) джодан (горно ниво) – брадичката на въображаемия противник;
2) чудан (средно ниво) – слънчевия сплит;
3) гедан (долно ниво) – зоната на един юмрук под пъпа, където мускулите са по-слаби и ударът е много по-ефективен, отколкото в корема.

Постепенно се преминава към изпълнение на удара от ездачна позиция – киба дачи, ходилата са на два пъти ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре. Стойката трябва да е закръглена като тунел на влак, а коленете да сочат точно напред.

Добре е да се практикуват три разновидности на правия удар.
Всъщност това е същия удар, но в зависимост от дистанцията до целта контактът се осъществява при различна фаза от траекторията.
1) Ура цуки или шита цуки (обратно цуки) – удрящата ръка тръгва напред, и конатактът се осъществява още преди лакетя да е излязъл отпред на тялото. Дланта на ръката все още е нагоре. Дистанцията е съвсем близка. Тази форма на цуки се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
2) Тате цуки – (вертикално цуки) – когато лакетът излизи напред от тялото, юмрукът почва да се върти навътре – стига се до положение, при което ръката е още не е изпъната до край, а юмрукът е вертикален. Тази форма на цуки също се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
3) Изпънато до край чоку цуки – удрящата ръка е изпъната до край, юмрукът е завъртян с длан надолу. Дърпащата ръка е в положение хиките, със страната на малкия пръст на юмрука, опряна до плаващите ребра.
Всички тези серии от удари трябва да се правят и в ездачна позиция – киба дачи, за задравяване на краката и свикване с ниските позиции, които идват на следващия етап.

Когато траекторията е овладяна и цялото тяло се фокусира в края на удара, се пременава към удряне на 45° и на 90°. Краката са абсолютно неподвижни. Ходилата сочат леко навътре така, че когато правим завъртанията от кръста наляво и надясно да не изпитваме неудобство в глезените. Оста на тялото остава напълно права, въртенето е около нея.
Движението тръгва от таза наляво, докато централната линия на тялото се насочи на 45° от предишната посока. Спирането на тялото съвпада с удар на дясната ръка по тази централна линия на решеното от нас ниво. Фокус (киме). Следва завъртане на тялото надясно и удар с лявата ръка на 45° от първоначалната посока.
Тази поредица от цукита на 45° се изпълнява многократно като се започне от ура цуки, мине се през тате цуки и се завърши с чоку цуки.
Първоначално се правят по едни удар на една команда, а в последствие по 3, 5 или повече удара в една команда. това постепенно развива бързина, издръжливост и способност за сливане на много движения в една поредица.
Постепенно се преминава и към удряне на 90° от първоначалната посока. Това изисква известна гъвкавост в кръста и резултатите трябва да се търсят без излишно напрягане, но с постоянна практика.
Важно е да се оцени правилно ролята на дърпащата ръка. Старите майстори казват да влагаме в нея сила поне равна на тази, която влагаме в удрящата ръка. Една възможна ситуация е, докато удряме някой напред, друг да се опита да ни обхване отзад. Изтегленият назад лакет решава този проблем автоматично.

Видео - Чоку цуки, основният удар в Шотокан карате