Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 1

2017-11-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-11-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-11-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
456

2017-11-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-11-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-11-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-11-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-11-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
4613

2017-11-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-11-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-11-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-11-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-11-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
4720

2017-11-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-11-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-11-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-11-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-11-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
4827

2017-11-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-11-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29

2017-11-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2017-11-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Практика при ходене - кинхин
08 Юли 2016 г. 10:28:38
Kiril Hinkov


Практика при ходене - кинхин

Свободни извадки от книгата "Дългият път се превръща в радост или медитация при ходене" от Тич Нат Хан

Попитали Буда: „Какво практикувате ти и учениците ти?”
И той отговорил: „Ние седим, ние ходим и ние ядем.”
- Но как така? Всеки седи, ходи и яде?!
Тогава Буда казал: „Когато седим, ние знаем, че седим. Когато ходим, ние знаем, че ходим. Когато ядем, ние знаем, че ядем.”
През по-голямата част от времето ние сме загубени в миналото или отнесени надалеч в бъдещето. Когато сме съзнателни, дълбоко чувстващи настоящия момент, разбирането ни за това, което се случва, се задълбочава и ние се изпълваме с приемане, радост, мир и любов.

Много хора са взели изпитите си и са купили къщи и коли, но все още са нещастни. Това, което е най-важно, е да намерим мир и да го споделим с другите. За да имаш мир, можеш да започнеш, като ходиш с мир. Всичко зависи от твоите стъпки.

Ходим бавно и отпуснато, с лека усмивка на устните. Чувстваме се спокойни и стъпките ни са стъпки на най-сигурния човек на земята. Всичките ни мъки и безпокойства изчезват. Мир и радост изпълват сърцата ни.

Когато правиш стъпка, можеш да докоснеш земята по такъв начин, че да се поставиш в сегашния момент. Идваш в тук и сега. Няма нужда да правиш абсолютно никакво усилие. Внезапно си свободен от всички проекти, грижи, безпокойства и очаквания. Присъстваш напълно, напълно жив, докосвайки земята.

Докато практикуваш бавна медитация при ходене, може да опиташ следното: вдишай, направи една стъпка и фокусирай вниманието си върху подметката на единия си крак. Ако не си дошъл напълно, сто процента, в тук и сега, не прави следващата стъпка. Всеки може да постигне това.

В будизма има дума, „апранихита”. Тя означава „който няма желания” или „безцелен”. Идеята е, че не слагаме нищо пред нас, за да тичаме след него. Когато практикуваме медитация при ходене, ние ходим с такъв дух. Просто се радваме на ходенето, без особена цел или предназначение. Ходенето ни не е средство за постигане на резултат. Ние ходим, за да ходим .... Радваме се на всяка стъпка. Вече сме пристигнали.

Ако мислиш, че мирът и щастието са някъде другаде и тичаш след тях, никога няма да ги достигнеш. Само, когато осъзнаеш, че те са налични тук, в сегашния момент, ще можеш да се отпуснеш. Докосни земята дълбоко в сегашния момент и ще докоснеш истинския мир и радостта.  

Усмихвай се като Буда. Докато се бориш, за да отпратиш неволите и тревогите си, усмихвай се. Може да е само наченка на усмивка, но ти я дръж там, на устните си ... Полуусмивката е плод на твоето осъзнаване, че си тук, жив и ходещ. В същото време усмивката подхранва повече мир и радост в теб. Ако се усмихваш, докато практикуващ медитация при ходене, ще правиш стъпките си спокойни и мирни, и ще имаш усещане за дълбока лекота. Усмивката освежава цялото ти същество и засилва практиката ти. Не се бой да се усмихваш.

Усмивката ти доказва, че ти не си подчинен, че имаш върховна власт над себе си, и правиш най-доброто. Събитията ни отнасят и ние губим себе си. Медитация при ходене ни помага да спечелим отново суверенитета си, нашата свобода, като човешки същества. Ние ходим с изящество и достойнство, като императори, или лъвове. Всяка стъпка е живот.

Когато се почувствате раздразнени, несигурни, гневни или нещастни, дълбоко докоснете Земята с ходилата си. Практикувайте медитация при ходене. Земята, нашата майка, е изпълнена с дълбока любов към нас. Когато страдаме, тя ще ни защити, като ни подкрепи с красивите си дървета, треви и цветя. Тя ще ни излекува, а ние ще излекуваме нея. Дали Земята е красива, свежа и зелена, или е безплодна и суха, зависи от начина, по който ходим.    

Главната практика, преподавана от Буда, е била грижливото осъзнаване, включително осъзнаването на дишането: „Вдишвайки, знам, че вдишвам. Издишвайки, знам, че издишвам.”

Докато ходите, практикувайте съзнателно дишане, като броите стъпките си. Обръщайте внимание на всеки дъх и на броя стъпки, които правите на вдишване и на издишване. Дишайте естествено. Не се опитвайте да контролирате дишането. Дайте на вашите дробове толкова време и въздух, от колкото се нуждаят, и просто отбелязвайте, колко стъпки правите, за да се напълнят дробовете ви и колко, за да се изпразнят. Бъдете осъзнати и за двете - дишането и стъпките. Връзката е броенето.

Докато ходите по нагорнище или надолу, броят на стъпките за едно дишане ще се променя. Винаги следвайте нуждите на дробовете си. Не се опитвайте да контролирате дишането или ходенето. Само ги наблюдавайте задълбочено. Вашата полуусмивка ще донесе спокойствие и наслада на стъпките и дишането ви, и ще подкрепи вашето внимание. След половин или един час практика ще откриете, че дишането, стъпките, броенето и усмивката ви се съчетават заедно в чудесно равновесие на осъзнаването.

Ако видите нещо, докато ходите, и искате да го докоснете с осъзнатостта си – синьото небе, хълмовете, дърво, или птица – просто се спрете, но докато го правите, продължете да дишате с пълно съзнание. Можете да задържите жив обекта на съзерцанието си чрез съзнателно дишане. Ако не дишате осъзнато, мисленето ви рано или късно ще се върне назад и навътре, а птицата или дървото ще изчезнат. Винаги бъдете с дишането си. 

*** ***
След като сте практикували няколко дни, опитайте да добавите по една стъпка  към всяко издишване. Например, ако нормалното ви дишане е 2-2 стъпки (две стъпки на вдишване и две на издишване), без да забързвате походката си, удължете издишането си и практикувайте 2-3 стъпки, четири или пет пъти. После се върнете към 2-2 стъпки. 

При нормалното дишане ние никога не издишаме всичкия въздух от дробовете си и там винаги остава още. Като добавите още една стъпка към издишането, вие ще изтласкате навън повече от този застоял въздух. Не прекалявайте. Четири или пет пъти са достатъчни. Повече от това може да ви умори. След като подишате така четири или пет пъти, оставете дишането си да се върне към нормалното. Пет, десет минути по-късно може да повторите процеса. И запомнете, добавяйте стъпка към издишането, а не към вдишването.

След като сте практикували няколко дни повече, вашите бели дробове може да ви кажат: „Ако можем да правим 3-3 стъпки вместо 2-3, това би било чудесно.” Ако съобщението е ясно, опитайте го, но дори и тогава, го направете само четири или пет пъти. След пет, десет минути започнете отново с 2-3 стъпки и после отново направете 3-3 стъпки. След няколко месеца вашите бели дробове ще бъдат по-здрави и кръвта ви ще циркулира по-добре. Начинът ви на дишане ще бъде променен. 

Нашият истински дом е в сегашния момент. Когато дълбоко навлезем в него, нашите съжаления и тъги изчезват, а ние откриваме живота с всичките му чудеса. Вдишвайки, ние си казваме: „Аз пристигнах.” Издишвайки, казваме: „В къщи съм.” Когато правим това, ние преодоляваме разсейването и мирно пребиваваме в сегашния момент, който е единствената ни възможност да бъдем живи.

Щастието не е индивидуално нещо.
Всички наши прадеди и всички бъдещи поколения присъстват в нас. Освобождението не е индивидуално нещо. Докато прадедите ни в нас страдат, ние не можем да бъдем щастливи и ние ще предаваме това страдание на нашите деца и техните деца.
Сега е времето да освободим прадедите ни и бъдещите поколения, като освободим себе си. Ако можем да направим една стъпка свободно и щастливо, докосвайки земята осъзнато, ние можем да направим и сто. Ние правим това за себе си и за всички минали и бъдещи поколения. Всички пристигаме едновременно и намираме мир и щастие заедно.      

Най-добрата практика е безформена. Не ходете толкова бавно, че хората да мислят, че сте странен. Ходете така, че другите дори да не забележат, че практикувате. Ако срещнете някой по пътя си, просто се усмихнете и продължете да ходите. 

Можете да практикувате медитация при ходене между срещите си, докато отивате до колата, слизате по стълбите или ги изкачвате. Където и да ходите, дайте си достатъчно време, за да практикувате. Вместо три минути, дайте си осем или десет. 

Всеки път, когато практикувате медитация при ходене и влагате съзнанието си във всяка стъпка, вие взимате положенито си в свои ръце. Всеки път, когато вдишвате и знаете, че вдишвате, всеки път, когато издишвате и се усмихвате на издишването си, вие сте себе си. Вие сте собствения си господар, вие сте градинарят във вашата градина. Погрижете се добре за градината си, за да можете да помогнете на възлюбления си да се погрижи за неговата. 

Годзо Шиода и Йошинкан Айкидо
11 Януари 2015 г. 23:27:36
Kiril Hinkov


Годзо Шиода и Йошинкан Айкидо

Като стил на Айкидо, Йошинкан прилича повече на предвоенната айкибудо техника, преподавана от Морихеи Уешиба, и на айки-джуцу, отколкото на стиловете айкидо, развити след Втората световна война.

След обучението си при Морихеи Уешиба сенсей Годзо Шиода (1915 - 1994) започва да преподава в семейното дожо Йошинкан, желаейки да даде по-добра последователност и систематичност при преподаването на айкидо техниките, особено при начинаещите, за да може да се създаде солидна база от умения и качества, която с годините да получи своето развитие и да доведе до майсторство.

Техниките се състоят от такива елементи като начална атака, овладяване и контролиране на атаката, обезвреждане на противника чрез хвърляне (nage waza) или обездвижване (osae waza).

В Йошинкан техниките са разделени на две основни групи: Ичи (номер 1) и Ни (номер 2). Усещането при Ичи техниките е, че енаргията се движи от нас към противника и те най-често се използват, когато той ни дърпа. При Ни техниките енергията на противника идва към нас и ние се отклоняваме или чрез извъртане заставаме извън действието на натиска. В други стилове на айкидо и в джуджуцу тези две форми на изпълнение се наричат Омоте (лицева страна, директно изпълнение) и Ура (задна страна, изпълнение след поддаване на силата на противника). Те отговарят, също така, на подходите Ирими (влизане) и Тенкан (излизане със завъртане).           

Освен детайлното изучаване на дистанцията, тайминга и равновесието при изпълнението на техниките, Йошинкан обръща голямо внимание на чистотата на позициите (камае) и основните движения (кихон доса). Практикуващите Йошинкан айкидо считат камае за основа на всяка техника и се стремят да подобрят своите позиции, за да достигнат до силна, мощна и приложима техника.

Заедно с камае се изучават 6 основни движания – кихон доса. Овладяването им е най-важната предпоставка за разбирането на това, как се използа и придвижва камае, за да се достигне до силна позиция в схватката.
- Тай но хенко Ичи и Ни – Изменение положението на тялото 1 и 2
- Хирики но йосей Ичи и Ни – Сила на лакетя 1 и 2.
- Шумацу доса Ичи и Ни – Упражнения след тренировката 1 и 2.
Движенията се практикуват със и без партньор.

Препоръчваме книгите и учебните филми на майстор Годзо Шиода като едни от най-добрите помагала при изучаването на техниките на айкидо.

Естественото дишане
01 Октомври 2010 г. 22:14:44
Kiril Hinkov


Естественото дишане

Дишането  подхранва младостта. Това е толкова просто, че остава незабелязано. Всъщност, това е толкова просто, че ако някой не ви каже, никога няма и да се сетите сами, а ако някой ви каже, е трудно да повярвате.

Лао Дзъ учи да не напускаме дома си, но ние предприемаме далечни пътувания. Дишането е умът, умът е дишането. Редица известни даоисти усложняват дихателните техники, внасяйки още по-голямо объркване по въпроса, загатвайки, че в техниката се крие някаква голяма тайна. Не, че всички тези техники и учители сами по себе си грешат. Но постигането на младост и дълголетие, е наистина съвсем просто. „Цялото усъвършенстване е в изваждането, а не в добавянето.”

Най-напред трябва да разберете, че естественото дишане, не е някакъв метод. Идеята е да дишате така, както сте дишали, когато сте били бебе. Докато детето е свързано чрез пъпната връв с майка си, то поема от нея всички необходими за живота му вещества чрез активни пулсиращи движения. С годините нашето дишане постепенно се качва нагоре по тялото, докато в момента на смъртта се озовава в гърлото, а не в долния край на корема, където е било по време на детството. Когато детето диша, то не мисли как да прави дишането с корема. Дишането му естествено се намира там. Цялата стомашна област се разширява и свива леко, така че работи като духало или балон. Но това в никакъв случай не се прави само с предната страна на стомаха. Такова дишане е само половин дишане. Дишането трябва да се усеща и в долния край на гръбначния стълб, в областта на бъбреците, както и от двете страни на долния край на корема.

Голямата тайна в действителност не е никаква тайна. Всичко, което трябва да се направи, е да се концентрира ума върху дан тиен, не дишането. Дишането ще последва ума. Умът обаче не следва дишането.

За да дишате естествено, трябва да позволите на дишането да стане дълбоко, бавно и хармонично. Това е нещо, което не може да бъде направено на сила с помощта на някаква техника. Представете си ума като чаша с мътна вода. Колкото повече я клатите и движите, толкова повече се размътва. Ако обаче просто оставите чашата неподвижна, мътилката постепенно ще се утаи на дъното и водата постепенно ще се избистри. Да се опитвате да направите дишането дълбоко, бавно и хармонично е, като да клатите чашата с водата. Дишането не може да бъде естествено, защото го насилвате. Но, ако го оставите на спокойствие, то ще се отпусне и ще стане естествено. Как можете да бъдете естествени? Успокойте ума. Най-напред изпразнете ума и не го пълнете с техники и схеми. Успокояването на ума ще успокои и дишането.

Има много дихателни техники. Естественото дишане обаче, трябва да се разглежда едновременно като основа и кулминация на всички техники. Останалите методи стават ценни само след като сте изпитали и можете съзнателно да контролирате циркулацията на чи – но не и преди това. Първата и най-важна стъпка е да се постигне естествено дишане. Не се занимавайте с останалите форми на дишане, докато не сте постигнали естественото дишане. Не бъдете като човека, живял по време на династията Мин, който си купил хиляда книги, но не можел да чете. „Не говори за ходене по голяма нужда на гладуващия. Не говори за зима на мухата еднодневка.”

Дишането не е тайна или, ако е, тогава е тайна със свободен достъп. Естественото дишане се случва естествено, а не на сила или с мислене. Просто чувствайте и усещайте, какво се случва в долния край на корема. Почти веднага ще установите, че дишането ще последва вниманието на това място. Колкото повече насочвате вниманието си към долния край на корема, в дан тиен – усещате, наблюдавате, чувствате – толкова по-дълбоко ще става то. Просто оставете дишането на мира. То ще потъне и ще се развие само. Усилието се състои в това – да оставате мислено концентрирани върху долния край на корема, а не да се стремите да тласкате корема навътре и навън или да вдишвате големи количества въздух ...

Ключ към това е лекото движение на мускулите на тазовото дъно в синхрон с дишането.

По "Класическа книга на нефритения император за запечатване на ума" от Стюарт Олв Олсън

Как да подредим собственото си тяло със сейтай
11 Септември 2017 г. 18:11:55
Kiril Hinkov


Как да подредим собственото си тяло със сейтай

Меридиан Уикенд, 2 септември 2017 г., брой 238 (8065)

Автор: ХРИСТО БОНИНСКИ

Целта на японското учение е да събуди силата ви за живот и да ви накара да приемете, че здравето и съдбата ви зависят от самия вас.

 

КАК ДА ПОДРЕДИМ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО СЪС СЕЙТАЙ

В последните години все по-забързаният и стресиран човек в Европа често се обръща към източните практики и учения в търсене на хармония, възможност за отпускане на тялото и духа или просто в преследване на вътрешен мир и спокойствие. Десетки хиляди хора у нас се занимават с различните течения на Йога, отворени са към древната индийска система за природна и холистична медицина Аюрведа или дори търсят себе си чрез медитация.

Напоследък все по-голяма популярност у нас започна да набира и Сейтай. Това учение е „внесено“ в Европа от Япония през 70-те години на миналия век, но в България то „стъпва“ много по- късно.

Техниката на Сейтай се позовава на вярването, че тялото има естествен капацитет да се грижи само за себе си, да се възстановява и да се подобрява, така че да осигури максимален комфорт на човека Тялото обаче губи тази способност, в случай че се грижим лошо за него, като губи чувствителността си. Целта на Сейтай е да възвърне тази чувствителност при всеки човек. Методите се състоят в това да се наблюдава внимателно тялото, за да се намери най-добрия начин да се „освободи“ то и да се възстанови силата му, която води до вътрешно и душевно равновесие.

Сейтай се създава от Харучика Ногучи малко след края на Втората световна война. Тогава японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Издирват се хора в цялата страна със специфични умения, таланти и познания, които трябва да обучават ученици, за да запазят традициите.

Един от главните отговорници за съхранението на лечителските практики е именно Харучика Ногучи, който създава фондацията Сейтай и започва да преподава тази своеобразна физио и кинезитерапия. С прости думи Сейтай е изкуството да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре и да се грижим за живота.

Сейтай се превежда като «хармонизирано тяло или „добре подредено тяло“. Прокламира се древно японско изкуство за лечение, което се основава на събуждането на енергията „ки“ и на тялото чрез различни техники, прилагани върху пациентите, или практикувани лично под формата на упражнения, които се наричат тайсо.

С това изкуство могат да се занимават с еднакъв успех съвсем малки деца, много възрастни хора или такива в млада или зряла възраст. Упражненията на пръв поглед са съвсем елементарни и много по-лесни от йогийските асани например, но изискват често задържане на определена поза за известно време, което съвсем не е толкова просто. Използват се също загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи. Хората, които посещават курсовете, не само правят упражненията, но и говорят много помежду си, както и си водят бележки, за да могат да продължат практиката си и индивидуално.

Идеята на Сейтай е, че всеки трябва да си помогне сам. „Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала”, е казвал Жълтият император Хуан-ди, което е и веруюто на това учение. Нормално е хората да отиват с оплаквания от типа „боли ме тук и тук“ или „имам такъв проблем“, но не е обяснимо, как почти всички са склонни да оставят здравето и съдбата си в ръцете на другите, сякаш самите те нямат никаква власт над тях. Сейтай учи точно обратното - всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Човек трябва да се довери на инстинкта си и да опита, а не да напира да разбере с интелекта си, как функционира този метод. Най-доброто лекарство срещу страха от новото е любопитството, така характерно за малките деца, които сами откриват света, без да се доверяват на опит, спомени и помисли. Идеята е да си дадете време, да научите всеки аспект от това, което ви обучават, и да осъзнаете, че промяната не зависи от интелектуалното познание, а от директното ви участие. Тогава може и да съзрете (не да разберете!) пътя, който ви предлага Сейтай.

КЪДЕ?

Курсове по сейтай в София може да посещавате в спортния клуб за бойни изкуства „Кьокутен“ (което в превод от японски означава „Точка на пречупване“). Заниманията се провеждат всеки вторник и четвъртък от 11,00 часа и всяка събота от 14,00 часа в Центъра по борба и вдигане на тежести „Дианабад“, на ъгъла на улица „Пимен Зографски“ и улица „Русаля“. Тренировките минават под мотото „Регулиране на тялото“. Първото посещение е безплатно, а ако прецените, че това е вашето място и вашият начин да се чувствате по-добре в тялото си, месечната такса за посещенията е съвсем достъпна - 45 лева.

Оливие Несмон

Оливие е французин, който от 9 години живее в Квебек, Канада. Той е човекът, който вдъхновява българския пионер Кирил Хинков да се довери на древното японско изкуство и да го популяризира в България. В продължение на 11 години Оливие е живял в Япония, където е бил ученик на Куниаки Имото, майстор на сейтай и доктор по медицина. През всички те- зи години той не само се посве- щава и изучава изкуството да се грижиш и да подобряваш тялото си, но и научава тънкостите на японската култура и стил на живот.

„Да възстановиш здравето си...“

Учителят използва този израз, за да отвори очите на учениците си от Запада, които искат да открият изкуството да се хванат в ръце, да се грижат за духа и тялото си и да живеят в хармония с природата. Оливие Несмон инструкции и съвета и чрез твената си интернет страница „Toucher la Vie” (Да докоснем живота). Това учение е първата стъпка към себепознанието и към независимостта.

Несмон води курсове целогодишно в Канада, а през лятото идва за семинари в Европа, като обичайните му спирки, освен София, са Париж, Бретания (Франция) и Люксембург.

Оливие се интересува най-вече от връзката между тялото, жизнената енергия (КИ) и околната среда. Благодарение на неговия подход, който е съсредоточен върху връзката между дух и тяло, Оливие ще ви поведе бавно към осъзнаването и възможността за решаване на различни конфликти, които ви пречат да бъдете в душевно равновесие и да успявате, било то в семейния живот, в професионалната среда, в спорта или при личното израстване.

Карате изречения от майстор Кенва Мабуни
27 Август 2014 г. 16:11:28
Kiril Hinkov


Карате изречения от майстор Кенва Мабуни

„Благородната дисциплина”

Мотото на майстор Мабуни "Kunshi no Ken" казва да концентрираме и култивираме себе си, за да станем завършени, почтителни хора. Човек, който може да изпълни това, както и да показва добри маниери, самодисциплина и уважение във всички ситуации, да поема отговорност за своите действия и да пази почтеността си, за да е пример за другите, може да бъде считан за карате практикуващ.  

 

 

Go Do Shin,  петорният дух на Шиторю карате 

Ishi. Shoshin wasureru nakare.
Решителност. Никога не забравяй духа на първото начало.
Determination. Never forget the spirit of first beginning.

Do toku. Reigi okutaru nakare.
Морал. Никога не пренебрегвай вежливостта и етикета.
Never neglect courtesy and etiquette.

Hatten. Doryoku okutaru nakare.
Развитие. Никога не пренебрегвай усилието.
Development. Never neglect effort.

Jo shiki. Jo shiki kakeru nakare.
Здрав разум. Никога не губи здравия си разум.
Common sense. Never lose common sense.

Heiwa. Wa midasu nakare.
Мир. Никога не нарушавай хармонията.
Peace. Never disturb harmony.

.... .... ....

Дожо кун – правилата на Дожо, предадени от старите окинавски карате майстори на поколенията.

Jinkaku kansei ni tsuto meru koto.
Търси съвършенство на характера.
Seek perfection of character.

Makoto no michi o mamoru koto.
Бъди истински.
Be faithful.

Doryoku no seishin o yashinau koto.
Полагай усилия, за да успееш.
Endeavor to excel.

Rei gi o omonzuru koto.
Уважавай другите.
Respect others.

Kekki no yu o imashimuru koto.
Въздържай се от насилствено поведение.
Refrain from violent behavior.

.... .... ....

Heijutsu no Sanbyo, трите слабости (болести) на бойното изкуство

Giryo - Съмнение или скептицизъм. Doubt or Skepticism.
Ketai -  Небрежност, нехайство. Negligence.
Manshin – Егоизъм. Egotism.  

.... .... ....

Goshu gogaku, петте практики за учене 

Kokoro gamae no koto - Състояние на готовност.
Attitude/state of readiness.

Ashibumi no koto – Стойка.
Stance.

Ma'ai no koto – Дистанция.
Distance.

Tenshin no koto - Промяна на позицията.
Shifting position

Henka no koto - Промяна на ъглите на тялото.
Changing body angle.

.... .... ....

Shuren no Kokoroe, тренировка на съзнанието и духа

Kihon o wasureru na – Помни основите.
Remember the basics.

Shisei o tadashiku seyo – Правилна позиция и отношение.
Correct stance and attitude.

Doosa wa jinsoku ni seyo – Бързо действие.
Quick action.

Chikara o saidai ni hakki seyo – Максимална сила.
Maximize power.

Manshin suru na jishin o mote – Показвай самоувереност.
Show self-confidence.

Renma o tayasuna – Винаги тренирай.
Always remain in training.

Jibun de kufuu seyo – Разчитай на себе си.
Rely on yourself. 

.... .... ....

Ukete wa Uchite, защитата е атака

Най-добрата защита е добрата атака.
The best defense is a good offense.

.... .... ....

Karate wa karada no kawashi te no sabaki
Духът на карате се регулира от движението на тялото и е движен от ръката.
Karate spirit is arranged by body action and moved by hand.

.... .... ....

Yo Ryu Bi 

Майстор Мабуни учел, че техниката трябва да бъде приложима (Yo) и да има плавен ритъм на движенията (Ryu). От комбинацията на двете произлиза красотата (Bi). Всичко трябва да бъде практично, но да има елегантност и красота, които са най-важни за страничния наблюдател.

Болестта, болката и други подробности
15 Октомври 2010 г. 02:04:42
Kiril Hinkov


Болестта, болката и други подробности

Източните учения казват, че телесното, психическото и духовното са едно. Проблемите на тялото водят до дисбаланс на психиката и духа. Продължителните натоварвания на психиката и ума изчерпват енергията и накрая довеждат до телесни болести.

„Когато духът и умът ти са спокойни, не оставяй тялото си в бездействие. Когато тялото ти почива, не отпускай съзнанието си.”

Доброто ни състояние зависи от правилния кръговрат на енергията в нас. Там, където движението й е затруднено или където тя не достига, неминуемо възниква проблем. Там, където енергията е в повече, в началото се усеща напрежение, а ако тя не намери естествен път, се появява болката. Сигналът, който ни казва: „Нещо е в повече, намали напрежението, пренасочи силите, заобиколи проблема, който е по-голям от теб.” Ако това не бъде взето под внимание, най-често се достига до излизане от нормата - пробив на енергията, счупване, скъсване, дългосрочен срив, принудително обездвижване. „Болката учи на мъдрост.”

Но продължителното напрежение е дори по-лошо от болката. То е затлачване, препятствие, което насочва силите на организма към себе си, за да бъде преодоляно. Ако това не се случи, постепенно силите се изчерпват. Бистрата  течеща вода се разлива, започва да няма посока, застоява се, става мътна и тъмна. Навъждат се най-различни организми. Реката става тиня ..... Умът, който няма цел и реализация в живота, започва да живее в собствените си мисли и идеи. Да отразява само себе си.

Как да преразпределим енергията, ако е в повече?
Даоските учители казват, че високото кръвно налягане най-често е предизвикано от твърде много мисли и емоции в тясната ни, бедна глава. Барабани бият вътре. Всичко пулсира. В такива случаи можем да седнем на един стол и да сложим по нещо остро в средата на босите си ходила. И да притискаме. Мисълта ни отива там, енергията започва да я следва. Болката намалява. Но защо трябва да се стига дотам? Не можем ли да не се борим с нещата, които не можем да променим?
 
Как да се възстановим, когато се почувстваме слаби, изчерпани, изтощени?
В природата всичко е циклично. След деня идва нощ, след зимата – лято. След напрежението – отпускане. Естественият начин е да оставаме неподвижни за известно време. Бездействието ще ни върне към действие. Обърнете внимание на старите баби, които седят на пейката в някое село. Сгушени, хванали ръце на корема, греят се на слънце и трупат живот, пазят живот.

Когато човек възприема нещо красиво, той изпитва радост и задоволство. И животът му е хубав. Казват, че ако си щастлив, виждаш света по-красив. Казват, че ако намираш красивото в нещата, ставаш по-доволен от живота си. Енергията се връща с красотата ....

Как да възстановим болното място? Грижете се за него. С топлина, внимание, правилно отношение и вяра. Намерете най-добрият специалист. Прочетете всичко за проблема си. Изучете упражненията, движенията, правилните храни и режим за вашия случай. Направете повече от това, което трябва. И оцелейте по най-добрия начин. Това е бойното изкуство.


Снимка: Интернет

Победата

"Пълководецът забавя, защото не вижда победата. Победата е важен момент на отдих на пътя. Тя трябва да се разгледа. Тя може да се види, вглеждайки се в целия път. Да се види и да се познае. Тук е нужна неподвижност и съзерцание, а не суетливост и предприемчивост.
Принцът оставал в столицата, очаквайки императора от поход. Приятелите му и даже незначителните хора настойчиво го съветвали да бяга преди завръщането на императора. Да бяга със семейството си и да спасява живота си. И му предлагали да му помогнат в бягството. Но принцът не разбирал с какво е заслужил немилостта.
Съвестта му била чиста и до този момент той бил вярна опора на императора. Той бил в недоумение и животът му станал непоносим от неразбирането на ставащото. Сигналите се умножавали, потвърждавайки грозящата опасност, но изобщо не прояснявали ставащото. Разхождайки се с жена си из парка, те трескаво преглеждали всички възможни причини на случващото се и не можели да ги намерят. И принцът почувствал, че полудява, привичната разбираема връзка между събитията се разрушавала пред очите му.
Принцът се затворил в кабинета си, седнал в дълбокото кресло и няколко часа се отдал на размишления. Проста мисъл се появила, раздвижила се и започнала да расте. Всички известни събития леко и точно се подредили в една рисунка, неоставяйки никакви съмнения. Императорът тук няма нищо общо. Принцът изобщо не го спасявали, а искали да го принудят да бяга. Принцът не бягал, бягали другите.

Не може да се разгледа победата, без да се вгледаш в нея и без да загубиш за това разглеждане време. Само за него и за нищо друго. Времето бърза и отговорността расте. Отговорността упражнява натиск все повече и повече, не оставяйки друг изход, освен да видиш победата.

РАЗБИРАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЗНАНИЯТА."

И още за победата

"Един човек си мислел, че когато загуби партия шахмат, е претърпял поражение.
След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил.
Все още недоволен, той учил година и половина при великия суфи Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от великия йога Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, тогава е претърпял поражение."


Снимка: Internet

Бойният петел

Дзин Син Дзи отглеждал боен петел за владетеля. Минали десет дни и владетелят попитал:

– Готов ли е петелът за двубой?

– Още не. Ходи арогантно и от време на време изпада в ярост – отговорил Дзин Син Дзи.

Изминали още десет дни и владетелят отново задал същия въпрос.

– Засега не – отговорил Дзин Син Дзи. – Той все още се нахвърля върху всяка сянка и при всеки звук.

Минали още десет дни и царят попитал за същото.

– Все още не. Гледа гневно и се стреми да покаже силата си.

След още десет дни дошъл същия въпрос.

– Почти е готов – отговорил този път Дзин Син Дзи. – Даже ако до него закукурига друг петел, той не е обезпокоен. Като погледнеш отдалеч, все едно е издялан от дърво. Жизнената сила в него достига завършеност. Другите петли няма да посмеят да приемат неговото предизвикателство: щом го видят, ще се обърнат и ще побягнат. Изчакайте още десет дни.