Изкуството, науката и боят - триединната същност на човека

В "Държавата" Платон казва, че човешката душа се състои от три съставни части или има три качества:
1. Апетит.
2. Логика.
3. Thymoedes.
В българския превод са превели тази дума като гняв, а в английските преводи я превеждат като дух (spirit). В същност тя произлиза от thymos, което на старогръцки означава гняв. Но с нея се означава активната част на душата, от която зависят емоциите и гнева.

Под „тимоидес” Платон разбира качеството, наситеността на душата на човек, които му дават възможност да оцелява, да получи своето място в обществото или света, да победи трудностите, да се пребори с враговете. Това е вътрешната сила, която прави човека войн и го кара непоколебимо да се изправи срещу препятствията, когато се налага. Тя е дар от природата, както всичко останало, но може да се развива. И всеки човек я носи в различна степен.

Хората се делят на 3 групи в зависимост от това, кое качество на душата е най-силно изразено при тях:
1. Хора с най-ясно изразен интерес към задоволяване на сетивните и душевни желания. Апетит.
2. Хора, стремящи се да взимат рационални решения. Логика.
3. Хора, които са водени от силния си характер и чувствата си. Тимоидес.

Изкуствата и занаятите дават храна на сетивата.

Науката подхранва логиката и търсенето на рационално решение във всичко.
И тогава на сцената излизат претенциите на този, който се чувства силен, избран, важен. Той може да има всичко, просто защото на него не се отказва.
„Зареден револвер Колт бие четири аса.”
„Сила эсть, ума не надо.”
„Само луд може да спре луд.”
„Не е страшен този, от когото всички се боят, а този, който от нищо не се бои.”
„Войната просто е друг етап от продължаването на преговорите.”
„Щом искам, значи мога.”
Винаги ще има хора, които заради емоцията и силата в тях, ще се държат нерационално, ще удрят, ще дърпат спусъка ... Виждаме го всеки ден.

Бойното изкуство учи как да култивираме и управляваме своята собствена вътрешна сила, своя „тимоидес”. И как да я подчиняваме на разума и логиката. Търси - Защитавай - Насърчавай - Уважавай - Пази - въздържай се, казва майстор Фунакоши.

Бойното изкуство е закрила. То е лично. Чрез практикуването му човек постановява, че иска да се грижи за себе си, за своите близки, за своя народ, за всички хора и създания. За своя свят.  И когато се налага, със своя дух и своето мислене, развити чрез практиката, той ще трябва да намери решение. Доброто решение. Решението, което пази живота.

Бойното изкуство учи да отчитаме всички фактори. Разум и сила, стават едно. Във време на бой или бедствие, сбъркаш ли, това е за последно. Няма друго правило .... И да бъдем готови. „Доброто трябва да има и юмруци.”  

... ... ... ...

Казват, че трябва да се усеща насищането на агресията, повдигането на емоциите, и да се регулират много по-рано от възникването на конфликтите. А затова е необходимо да се наблюдават и регулират апетитите. Казват, че човек, който не носи духа на закрилата в себе си, не бива да решава съдбите на другите. А Спайдър-мен казва: „Със силата идва и отговорността.”

"Вързан поп, мирно село."

За човешката душа

" Душата, казва авва Евагрий Понтийски, се състои от три части. Когато добродетелтта се намира в мислителната част, се нарича внимателност, разсъдителност и мъдрост, когато е в желателната част, се нарича целомъдрие, любов и въздържание, когато е в раздразнителната част се нарича мъжество и търпение, а когато е в цялата душа – праведност" . Съответно с това се определя и активността – деятелността на душата с оглед на нейните сили и способности: "Дело на внимателността е да воюва с противните на нас сили, да покровителства добродетелите, да прогонва пороците, със средните (безразлични) неща да се разпорежда съобразно времето. Дело на разсъдителността е да устройва по подходящ начин всичко, способстващо за нашата цел, а дело на мъдростта – да съзерцава телесните и безтелесни твари във всяко отношение. Дело на целомъдрието е да гледа безстрастно на нещата, които обикновено събуждат у нас неразумни мечти и желания, дело на любовта – да се проявява почит към всяко лице, което носи Божия образ, такава, каквато е към първообраза (т.е. според логоса на образа - б.м.), въпреки, че демоните се опитват да унизят другия пред нас. Дело на въздържанието - с радост да отхвърля всичко, което услажда гърлото (т.е. чревоугодието, възбудеността и превъзбудеността, страстността, хедонистичната обвързаност, зависимостта от и привързаността към всичко тварно и не-божествено –б.м.). Дело на търпението и мъжеството – да не се боим от враговете и със желание да понасяме всякакви неприятности. Дело на праведността – да държи всички части на душата в съгласие и хармония помежду им."