Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Сърце и ум
24 Декември 2015 г. 23:36:49
Kiril Hinkov


Сърце и ум

В този раздел на сайта ще можете да намерите мисли, цитати, учения и теории, приказки и истории, свързани с човека и неговите опити да овладее себе си и цялата вселената. Ако ви се струва, че те нямат връзка с основната тема – бойното изкуство, като начин за поддържане на тялото и духа, самопредпазване и самоотбрана, просто си спомнете: ”Ум царува, ум робува, ум патки пасе.”

\"Глупостта, това е желанието да отсъдиш веднъж завинаги.\" Гюстав Флобер

Видео - Eminem - Lose Yourself
02 Октомври 2010 г. 01:31:37
Kiril Hinkov


Сенсей Садашиге Като
11 Юни 2014 г. 22:25:21
Kiril Hinkov


Сенсей Садашиге Като

 

 

Сенсей Садашиге Като е роден на 22 юли 1943 г. в Кочи, Япония.

Учи в световно известния университет Такушоку в Токио и тренира Карате-до Шотокан при сенсеите Цуяма, Каназава и Уруи. Под силното влияние на сенсей Каназава, той спечелва място в инструкторския курс на Японската карате асоциация (JKA). След завършването на курса Като сенсей преподава в Германия, а след това в Англия.

Главен инструктор за Европа на IJKA (International Japan Karate Аssociation) Като сенсей постоянно пътува, за да преподава на практикуващите от цял свят. От 1996 г. насам сенсей Като посещава всяка година България, за да провежда семинари.

Валентин Дикул
21 Февруари 2011 г. 14:39:04
Kiril Hinkov


Валентин Дикул

Валентин Дикул е роден в Литва през 1948 г. Баща му бил убит малко след войната, а майка му починала, още когато бил съвсем малък. Валя израства в детски приют. Може би единствената радост в живота му е пътуващия цирк, който се разполагал наблизо. Валя бяга от приюта и остава по цял ден при артистите. Скоро вече със сигурност знае, че трябва да работи в цирка. Научава се да жонглира и да изпълнява много акробатични номера, но в края на краищата става акробат на трапец, високо под купола на цирка. На 15 изпълнява първия си номер пред публика.

Но при едно от изпълненията му, желязната пръчка, на която е закрепена цялата конструкция, поддава и Валентин пада от около 12 метра височина. Получава над 10 счупвания и травма на гръбначния мозък, която напълно парализира краката му. Диагнозата на докторите е: „Компресионно счупване на гръбначния стълб в кръста и черепно-мозъчна травма. Безвъзвратна парализа на краката.”

В болницата Валентин започва да се упражнява с фанатична енергия. Докторите и пациентите го умолявали да прекрати безсмислените издевателства над себе си. Но той не се успокоява и продължава да вдига всичко, до което успява да се добере. Експериментира с тежка атлетика, като се упражнява до пълно изтощение – в началото в болницата, а после сам у дома. Минават дни, седмици, месеци, години, а той продължава да тренира по пет, шест и повече часа на ден. Ползвайки за придвижване инвалидна количка, той преподава в цирков кръжок. След като децата си тръгват, неотклонно се захваща за тренировка. В началото изпитва ужасни болки, но за него още по-ужасна е обездвижеността и необходимостта да пълзи по пода, за да смени своите тежести. Всичките му усилия отиват, за да се опитва да стане на крака. Всеки ден той експериментира различни начини и пособия, за да подпомогне тялото си в борбата за възстановяване.
 
И така, ден след ден, той изработва уникална система, основа на цялата му бъдеща работа. Да се научи да ходи отново, не е единственото желание на Дикул. Той иска да се върне на арената. И наистина го прави. След 10 години нечовешки тренировки Дикул се изправя от инвалидната количка. По-късно поставя няколко рекорда в повдигането на тежести, които са записани в Книгата на рекордите Гинес. През 1999, когато е на 51-годишна възраст, при собствено тегло 121 килограма, Дикул успява да изтласка от лег 260 килограма, да направи клек с 450 килограма и мъртва тяга с 460 килограма. Разбира се скептиците не свършват и Дикул непрекъснато прави демонстрации пред хора, които не могат да повярват, че подобни тежести могат да бъдат вдигнати от човек на такава възраст, който при това уж е трябвало да остане прикован в инвалидна количка до края на живота си.

В момента Валентин Дикул има собствена клиника (http://www.dikul.ru), в която по свои авторски методи лекува травми на гръбначния стълб. При него се стичат хора от цял свят, за които лекарите не дават надежда, че някога ще станат от инвалидните колички. Той е убеден, че пациентът трябва да пази в паметта си спомена за движенията, които е правел, и ден след ден да учи и тренира травмираните участъци на тялото си. За тази цел Дикул създава индивидуални уреди, приспособени за всеки конкретен пациент.

За постигането на успеха, казва следното: "Аз мога да ви обясня как да правите упражненията, но без вашето желание моите думи са безполезни. Дори ако уредите ми са от злато, вие никога няма да проходите, ако нямате вътрешна увереност. Вие трябва да работите за постигането на целта, като дисциплинирано и предано полагате непрекъснати усилия всеки ден, а ако е необходимо, в течение на много години.Само тогава ще кажете: "НАПРАВИХ ГО, МОГА ДА ХОДЯ!”

Стратегия за оцеляването на Швейцария
18 Декември 2010 г. 01:16:35
Kiril Hinkov


Стратегия за оцеляването на Швейцария

Автор: Питър Хамънд
Преведе Божидар Маринов
Източник: http://oshte.info

Ако искаш мир, приготви се за война.

Тoзи цитат обобщава швейцарското отношение към мира и свободата. Една изключително важна книга: Целта е Швейцария: Швейцарският въоръжен неутралитет във Втората световна война от Стивън Холбрук (Stephen Halbrook, Target Switzerland: Swiss Armed Neutrality in World War II), ни дава невероятната, неразказвана досега история как Швейцария, единствена сред всички страни в Централна Европа, успешно се противопоставя на нацистката военна машина през Втората световна война. Швейцария е единствената нация на европейския континент, от Иберийския полуостров до река Волга, която никога не се поддава на нацистките заплахи, нито допуска нацистка военна окупация. Трябва да си припомним как тази малка република успява да запази своята независимост, докато е напълно обсадена от враждебни тоталитарни режими.

Непобедимата армия

Съседна Австрия се поддава на нацистките интриги и заплахи и през 1938 се предава без нито един изстрел. По същия начин Чехословакия бива изнудвана и заплашвана, за да се предаде без бой. Албания бива окупирана от фашистка Италия. Полша пада след само 20 дни тежки боеве през септември 1939. Дания се предава четири часа след като получава ултиматума. Датският крал и неговото правителство капитулират и забраняват всяка съпротива срещу нацистката окупация. Норвежците оказват разгорещена съпротива, подпомогнати от британски и френския войски, но биват бързо надхитрени от немските парашутисти и планински дивизии. Швеция позволява на нацистите да превозват войски по нейна територия до Норвегия. По-късно тя ще позволи прехвърлянето на цели немски дивизии през своята „неутрална” територия за да бъдат използвани за атаката срещу Съветския съюз през 1941. Холандия пада под германския блицкриг само за 5 дни. Белгия устоява почти 17 дни преди да се предаде пред настъпващата немска армия. Франция бива покорена за по-малко от 6 седмици. Париж пада без нито един изстрел.

Но въпреки честите заплахи да нахлуе, „ликвидира” и присъедини Швейцария към своята Grossdeutschland (в деня на Аншлуса на Австрия дори са били отпечатани карти показващи Швейцария, включена в Третия Райх),

Швейцария успява там, където всички други неутрални страни се провалят. Швейцария остава героичен остров на свободата в морето на нацистката тирания по цяла Европа. Тази невероятно навременна книга, Target Switzerland, е написана именно за да отговори на този въпрос: Как Швейцария така успешно се съпротивява на тиранията тогава, когато никоя друга страна не успява.

Изкусни стрелци върху ски

Духовната и военна сила и решителност на малкия швейцарски народ да се съпротиви на смазващата тоталитарна заплаха трябва да продължи на вдъхновява всички хора, които обичат свободата. Тази велика страна на Реформацията, със своята дълга традиция на децентрализирана, конституционна република, от дълго време е известна като страна на изкусни стрелци на ски. Всеки мъж в Швейцария има поне една пушка в дома си. Швейцария е единствената европейска нация, която официално обявява, че в случай на война всяко обявяване на капитулация трябва да бъде смятано за вражеска пропаганда и че всеки войник трябва да се бие до последния патрон, а след това и с щика. Тяхната разпространена и официално обявена военна стратегия е да принудят всеки нашественик да плати сурова цена за нарушаването на техния неутралитет. Заповедта е: Продължавай да се биеш. Никаква капитулация. Никакво отстъпление. Бий се до последния куршум и щик.

Наследството на свободата

При големия брой тоталитарни диктатури, ожесточени войни и ограбване на свободата в големи части от света днес, уроците и примерът на Швейцария трябва да бъдат внимателно изследвани и изучавани. Швейцария е най-старата демокрация в света. Тя също се отличава с най-високата степен на притежаване на лично оръжие на глава от населението в света. Обратно на останалата част от Европа, която има силно централизирано управление, Швейцария има много слабо централно правителство. Основната единица на властта вШвейцария са индивидът и семейството. След това идват селото или градът, след това кантонът и едва накрая федералното правителство. Като пряка демокрация, властта е децентрализирана. Властта се упражнява отдолу нагоре, не обратното. Затова, докато Хитлер успява да покори голяма част от Европа като изнудва и манипулира централната власт на различните страни да капитулират, в Швейцария няма централна власт, която би могла да предаде нацията или да капитулира. Швейцарският отговор на тоталната война на Хитлер е бил тотална съпротива от цялото население.

Много хора ще се изненадат да научат, че Швейцария постига най-високата степен на военна мобилизация сред всички страни през Втората световна война. Цели 20% от швейцарското население са били мобилизирани да посрещнат нацистката заплаха. Някои швейцарски градове биват бомбардирани. Швейцарски летци свалят най-малко 11 самолети на Луфтвафе във въздушни боеве, като губят само 3 от своите самолети. Многократно през Втората световна война нацистка Германия и фашистка Италия мобилизират стотици хиляди войници, включително моторизирани дивизии, на границата с Швейцария, в подготовка за нахлуване; пускат усилена журналистическа антишвейцарска пропаганда в подготовка за окупация. Но биват посрещнати от стотици хиляди невероятно решителни и добре обучени швейцарски стрелци, готови да отблъснат всеки нашественик.

Хитлер напада всяка свръхсила по онова време, Франция, Великобритания, Съветския съюз и САЩ, и всяка съседна неутрална страна, Дания, Холандия, Белгия, Чехословакия и Австрия; Швейцария остава единствената страна, която успешно възпира нашествието на нацистката военна машина.

Швейцария като убежище

Извънредно смелите действия на швейцарската армия за предотвратяване на нашествието и осигуряване на безопасно място, в което индивидуалният живот е защитен, позволява на много бежанци и избягали военнопленници да намерят убежище в Швейцария, всред цялото варварство на Втората световна война. Швейцария дава закрила на 50,000 евреи и над 100,000 избягали военнопленници по време на войната. Повечето от тях са войници на съюзниците, 1,700 са американски пилоти, улучени над Европа и достигнали до Швейцария.

Под обсада

На 25 юли 1940 генерал Анри Гисан, командващ швейцарската армия, събира 600 от своите висши офицери в една скалиста планинска местност в централна Швейцария, при езерото Люцерн. В предишните седмици пред силите на нацистка Германия са се предали Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. Британската армия се е евакуирала от континента, оставяйки след себе си цялото си тежко въоръжение. В предишните две години са паднали Полша, Австрия, Чехословакия и Албания. Стотици хиляди немски войски са събрани на северната граница на Швейцария, а фашистка Италия застрашава южната граница. Обсадена от тоталитарни агресори и окупирани страни, Швейцария остава сама.

Застанал в местността Рютли, с надвисналите над нея върхове на Алпите, генерал Гисан се обръща към своите офицери: „Реших да ви събера на това историческо място, символичната основа на нашата независимост, за да ви обясня тежестта на положението и да ви говоря като войник към войници. Ние сме в преломен момент в нашата история. На опасност е изложено самото оцеляване на Швейцария.” Неговата заповед е война до последния човек – никаква капитулация.

Съпротива срещу тиранията

Именно в местността Рютли на 1 август 1291 е била създадена Швейцарската конфедерация. В продължение на 650 години швейцарските бойци си спечелват репутацията на най-свирепите в Европа. Техният решителен отказ да живеят под властта на чужди владетели е бил легендарен. Повечето хора знаят историята за Вилхелм Тел, героят, който отказва да коленичи пред австрийския управител Геслер. Бил е осъден да улучи ябълка на главата на своя син от 120 крачки. Ако откаже, и бащата, и синът са щели да бъдат екзекутирани. В забележителна проява на майсторство с лъка, Вилхелм Тел успява да улучи ябълката, без да улучи сина си. Поздравявайки Тел, Геслер пита защо е имал и друга стрела в колчана си. Тел отговаря, че ако случайно улучи момчето, е щял да изпрати втората стрела в сърцето на самия управител. За своята дързост Тел бива осъден на доживотен затвор, но успява да избяга докато бива превозван през езерото Люцерн.

По-късно той издебва от засада управителя и изпраща втората стрела в сърцето му. Това дава началото на въстанието, в което швейцарците успяват да изгонят управляващите австрийци и именно в местността Рютли швейцарските кантони се заклеват във вярност един на друг.

През 1315 в битката при Моргартен 1,400 швейцарски селяни организират засада на 20,000 австрийски рицари и пехота в тесен алпийски проход, като хвърлят камъни по тях и ги изтласкват в едно езеро, където много от тях се издавят. В тази битка швейцарците убиват 2,000 нашественици, като изгубват само 12 от своите хора.

През 1396 година, 500 швейцарски пехотинци побеждават 12,000 немски нашественици в битката при Лаупен. Това е първата битка на европейския континент, в която пехота побеждава бронирана кавалерия на открито поле. През 1386 в битката при Земпах 4,000 австрийски рицари биват победени от 1,300 швейцарски селяни. През 1388 в Алпите 650 швейцарци побеждават нахлулата австрийска войска от 15,000 души. Австрийците губят 1,700 души срещу 55 швейцарци. През 1476 в Швейцария нахлува френска армия от 20,000 души. 412 бернски войници в замъка Грансон биват убедени да се предадат. Но след това всички 412 швейцарци биват обесени или издавени от французите. Швейцария незабавно се мобилизира и в последващата битка при Грансон обръща в бягство французите, като им нанася тежки загуби. В битката при Мора друга френска армия от 23,000 души бива унищожена при изненадваща атака, като швейцарците убиват 10,000 френски нашественици, изгубвайки само 410 швейцарци. След битката при Мора швейцарската пехота е най-прочутата в Европа и е силно ценена като наемна войска. (Всъщност, през вековете повече от един милион швейцарци служат като наемници.)

През 1495 Свещената Римска империя се опитва да наложи данък на швейцарците и това води до разгрома на самата Свещена Римска империя в битката при Дорнах през 1501.

Дори циничният и зловещ Николо Макиавели, автор на Владетелят, отбелязва, че швейцарците са „майстори на съвременната война” и „швейцарците са добре въоръжени и притежават голяма свобода.”

Швейцарският пример на децентрализирана федерална република и добре въоръжена гражданска армия привлича вниманието на английските и американските политически наблюдатели през ХVІІІ век, включително на много от основателите на Американската република. Бащите-основатели на Америка намират голямо вдъхновение в швейцарския пример и вграждат много от швейцарските принципи в Конституцията на САЩ.

Подривна дейност и предателство

Но историята на Швейцария на независимост и непобедимост пред външни нашественици от 1291 не остава неизменна. През 1797 Наполеон успява да покори Швейцария като съчетава заплахи, пропагандна война и убеждаване на френскоговорящите кантони да не се противят на Новия Френски Ред. Женева и Лозана се предават пред настъпващите французи без съпротива. Когато немскоговорящите швейцарци оказват ожесточена съпротива при Фраубрунен, те са зле въоръжени, много от тях само с вили. Те биват избити от френската артилерия и кавалерия. Скоро се създава съпротивително движение, което включва хиляди швейцарски граждани в партизанска война в Алпите против френските окупатори. Хиляди швейцарци биват избити по време на жестоката френска окупация.

Уроците от поражението

След бедствените години под френската окупация швейцарците са решени вече никога да не позволят нашествие и през следващия век се заемат с изграждане на силна гражданска армия, готова за новите заплахи. Те полагат огромни усилия и разходи за подобряване на въоръжението и военната тактика, за да са сигурни, че ще запазят мира чрез превъзхождащо въоръжение.

Швейцарците също осъзнават, че врагът е успял да ги победи, само защото те не са останали единни срещу революционната идея за обединена Европа. След френската окупация швейцарците са решени никога повече да не позволяват чужденците да сеят разединение сред тях чрез стратегията „разделяй и владей”. Като следствие от това, макар че 72% от населението на Швейцария е немскоговорящо, през 30-те години те успешно се съпротивяват на всяка нацистка пропаганда и на подривната дейност вътре в страната. Според Конституцията от 1815 бива въведена военна служба за всички мъже. През 1824 е създадена Швейцарската федерация по стрелба (ШФС) „за насърчаване и усъвършенствуване на изкуството на точната стрелба, изкуство, което само по себе си е изящно, а също е от най-голяма важност за защитата на Конфедерацията”. Празниците със стрелба стават едно от най-важните обединителни мероприятия в швейцарските общности.

Мир чрез превъзхождащо въоръжение

През 1847 протестантските кантони потушават сепаратистко въстание на католически революционери. През 1857 пруският кайзер мобилизира над 150,000 войници за нахлуване в Швейцария по повод на граничен спор. Швейцарците в отговор мобилизират 30,000 свои войници. Един немски наблюдател отбелязва, че швейцарското опълчение струва колкото половин дузина професионални армии в Европа. През 1866 Бисмарк предлага Швейцария да бъде разделена между Италия, Франция и Прусия. През 1867 швейцарците изобретяват революционна винтова карабина с цилиндричен затвор и с пълнител с 12 патрона. През 1874 Федералната конституция за първи път дава право на правителството да въоръжи всеки пълнолетен гражданин от мъжки пол със съвременна пушка, униформа и боеприпаси. Те трябва да се съхраняват в дома на войника. (Дотогава от швейцарските войници се е очаквало сами да си набавят оръжието.) През 1889 швейцарците изобретяват нова карабина с надлъжен затвор, използваща швейцарския стандартен калибър от 7.5 мм.

В пълна противоположност на нарастващата централизация на властта в другите страни в континентална Европа, в Швейцария федералното правителство става все по-чувствително към желанията на отделните граждани и през 1874 въвежда референдума като средство за прокарване на новите закони.

През 1912 немският кайзер Вилхелм ІІ посещава Швейцария. Като наблюдавал маневрите на швейцарското опълчение, кайзер Вилхелм попитал какво биха могли да направят 250,000 швейцарски войници, ако в страната нахлуят половин милион германски войници. Известният швейцарски отговор бил: „Ще трябва да стреляме по два пъти!”

През 1911 швейцарците изобретяват пехотната карабина Шмидт-Рубин модел 1911, която има отделящ се пълнител с шест патрона и бързодействащ надлъжен затвор. Над 300,000 от тези карабини модел 1911 са произведени и са раздадени на населението. Срещу силно превъзхождащия брой на противника швейцарците поставят голямо ударение върху превъзходната стрелба и въоръжение. През 1911 американският полковник Бел отбелязва, че швейцарците имат ненадмината любов към своята страна, спартански патриотизъм и храброст. „Макар че швейцарецът вярва в мира и го желае над всичко друго, неговият здрав разум му казва, че той се постига най-добре чрез постоянна бойна готовност.”

Когато на 1 август 1914 избухва Голямата война, с воюващи страни по всички граници, Федералният съвет мобилизира цялата армия - 450,000 души. Тя е добре въоръжена с картечници „Максим” и модерна артилерия. По това време биват въведени на въоръжение самолети и противовъздушна отбрана.

Един доклад на сената на САЩ от 1916, „Военната повинност и ефективността на гражданската армия на Швейцария,” отбелязва, че докато френските войници се обучават на стрелба на разстояние само 40 метра и са забележително неумели дори в това, а немските войници са по-добри от френските и се обучават на 100 метра, цялата швейцарска армия трябва да бъде определена като „все изкусни стрелци,” обучаващи се на средно разстояние от 300 метра. Нямало е абсолютно никакъв спор, че швейцарците имат най-високият стандарт за добра стрелба в Европа, ако не и в целия свят.

Нацистката заплаха

От деня, в който Адолф Хитлер бива определен за канцлер на 30 януари 1933, в Германия настъпва царство на терора. Всички права на сдружаване и на свободно слово биват премахнати. Нацистите започват обиски по домовете, като навсякъде конфискуват личното оръжие на гражданите. Дават се права на властите за произволни обиски и конфискации. През март Хитлер става абсолютен диктатор и регионалните германски правителства са претопени в централната власт.

От самото начало печатът в съседна Швейцария е най-последователен и открит в разобличаването на опасните тенденции и заплахи на нацисткия режим. Нацисткият професор по военни науки Евалд Банзе открито публикува своето твърдение, че в една война против Франция Германия трябва да нахлуе през Швейцария, за да заобиколи по фланга френската укрепена линия Мажино, като нахлуе по долината на Женева. Въпреки немскоговорящото мнозинство в Швейцария, Банзе използва нацистка терминология, за да опише швейцарците като „нисши.”

Докато останалият свят не обръща Докато останалият свят не обръща голямо внимание на смущаващото развитие на националсоциализма в Германия, швейцарците биват отвратени от самото начало. На 12 май 1933 швейцарският Федерален съвет забранява носенето на хитлеристки униформи и отличителни знаци и осъжда нарушителите на затвор или депортиране.

Военен наръчник, раздаден на всеки швейцарски гражданин през 1933 заявява: „Дълг на всеки мъж е да поддържа постоянно своето оръжие в добро състояние, и постоянно да се упражнява на местното стрелбище в стрелба от легнало положение и от колене. За да стреляте точно, не трябва да стреляте бързо, а да дърпате спусъка бавно с разум и добра преценка, като помните, че победител е онзи, на когото му остава поне още един патрон в пълнителя. Спусъкът се дърпа само тогава, когато целта ще бъде улучена. Трябва да стреляте по-точно от врага и по-умело да използвате местността.”

В своите публикации ШФС силно се противопоставя на тоталитаризма и от ляво, и от дясно. Разстоянията на състезанията по стрелба биват увеличени на 400 метра. Като се има предвид, че немската армия се обучава едва на 100 метра, швейцарските стрелци биха имали сериозно предимство пред всеки нашественик.

През септември 1933 бива публикуван „План за нахлуване в Швейцария.” Темата е: Женева е входът към Франция и е особено важна за превземането на Лион и заобикалящите го фабрики за оръжие и боеприпаси. Тъй като нарушаването на швейцарския неутралитет вече бива публично обсъждан, швейцарците рязко увеличават отпуснатите парични суми за въоръжаване.

На първата страница на Моята борба Адолф Хитлер заявява, че „общата кръв принадлежи на един общ Райх”. Той ясно казва, че една от неговите главни цели е да обедини Австрия и Германия в един Райх, а също намеква и за присъединяването на Швейцария в своята Grossdeutschland. През Средновековието Швейцария е част от Свещената Римска империя - Първият Райх според нацистката терминология. Сега нацистите прогласяват, че възнамеряват да разширят границите на Германия „до най-далечните граници на старата Свещена Римска империя, и дори нататък”. Проф. Банзе пише: „Ние смятаме вас, швейцарците, за издънка на германската нация; . . . един ден ще се обединим под един флаг и ще унищожим всеки, който се опитва да ни разединява!”

Обединени в съпротивата

Между швейцарски и германски вестници започва словесна война. Нараства рязко чувството на швейцарците на омраза към тиранията и ревност към справедливостта и свободата. Хората започват все повече да се събират на стрелбищата.

Биват заловени експлозиви, вкарвани тайно по езерото Констанс от Германия. Четирима швейцарски нацисти биват изправени пред съд в Берн за подбуждане на расова омраза. Швейцарците започват да изграждат укрепления по своите граници. След 1935, когато нарастват нарушенията на швейцарското въздушно пространство, Швейцария започва редовни военновъздушни учения. Един опит за въвеждане на силно централизирано управление бива категорично отхвърлен от всенароден референдум!

Увеличават се рязко основните програми за превъоръжаване. Учредена е федерална полиция за борба с дейностите на пронацистката и проиталианската пета колона. Биват разкрити множество шпионски заговори на комунисти и нацисти. На 18 февруари 1936 Федералният съвет заповядва пълна забрана на всички нацистки организации в Швейцария. През 1937 биват забранени комунистическата партия и всички други партии свързани с чуждестранни организации. Появява се доклад, според който в Швейцария действуват като шпиони около 500 агенти на Гестапо.

През 1935 на въоръжение н швейцарската армия бива въведена новата карабина К31. Швейцарската конструкция превъзхожда неизмеримо всички съществуващи по онова време карабини в света по точност, тегло, лекота на боравене и на зареждане. До 1945 са произведени почти 350,000 карабини К31.

През 1938, когато съседна Австрия бива погълната от нацистка Германия без нито един изстрел, всички вярват, че следващата е Швейцария. През това време Швейцария бива наводнена с нацистка пропаганда и атакувана с медийни кампании. За да се противопостави на шпионажа на Гестапо, швейцарската армия организира контраразузнаването SPAB (Spionage Abwehr).

Забележително е, че за разлика от Наполеоновите войни и Първата световна война, когато много швейцарци са били разединени по етнически признак, като френско- и италианскоговорящите симпатизират на Франция и Италия, а немскоговорящите на Прусия и Германия, след 1933 швейцарците са единни в своето противопоставяне на националсоциализма. Швейцария доказва, че френско-, немско- и френскоговорящите граждани могат да живеят заедно в съгласие. Единствен сред европейските народи, швейцарският остава незасегнат от заразния вирус на Новия световен ред, прогласяван от нацистите. Всъщност, немскоговорящите швейцарци стават най-яростно антинацистката група в света.

Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай
28 Януари 2018 г. 11:15:10
Kiril Hinkov


Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай

В бойното изкуство се говори за "ки" (яп.) или "чи" (кит.) - като за някаква форма на енергия.

В този вид, в който се използва в техниките, "ки" е наситеността, която идва с  правилната стойка, усещането за централна линия, правилно дишане, взривна сила на фокусираната енергия, тайминг ... Те се съчетават заедно и човек достига до състояние на съвършено равновесие. Може да се каже, че овладяването на „ки” – това е „владеене на равновесието”.

Айки – хармонизиране на възприятията и усещането.
Ай – 1. хармония, сливане 2. викам
Ки – вътрешно усещане за взимодействие, връзка, отношение с някого или нещо. 

В айкидо ”да се хармонизира ки” означава на първо място да се възприемат всички елементи, които произтичат от състоянието на противника - сила, скорост, координация и ритъм. С времето практикуващият става все по-възприемчив към това, как противникът се кани да атакува, в каква посока смята да се движи и къде фокусира силата си. Тази способност да се „вижда / чувства енергията” е една от главните цели на тренировката. Колкото и силна да е атаката, боецът има възможността да се присъедини към нея и да я поведе в безопасна посока.

Кацуюки Кондо сенсей от Дайто рю описва „айки” като „извеждане от равновесие на противника в момента на контакта с него”. В същия миг, в който атакуващият ви докосне, той вече трябва да е дебалансиран.

В Янаги рю „айки” се определя като „методи и техники, които въздействат върху сетивата и възприятието на противника”. Такива са техники, които го дебалансират, без да е задължитено необходим физически контакт. Те се опират върху дишането, като основа на всяко движение и действие. Други принципи на Айки са: „Постоянно взаимодействие - ти и противникът ставате едно.”, "Допълващи движения - тръгни с него и обърни силата му, за да го изпратиш обратно.", "Измама, прикриване, изненада.", "Правилно използване на стойката и костната структура.", "Идеално равновесие без преразтягане."

Киай

В тесен смисъл това е вик, който се използва, за да фокусира енергията на прилагащия сила. Този вик спомага за по-силно въздействия, объркване и уплашване на противника, а също така за повдигане на собствения дух.

В широк смисъл това е фокусирано прилагане на сила и енергия, за да се  хармонизира ситуацията. Киай може да се предаде чрез вик, но не е само вик. Звукът е много малка част от КИАЙ. И в никакъв случай не е най-съществената. КИ-АЙ е разпростиране навън на усещането, АЙ-КИ е приемането на енергия, сливането с нея и хармонизирането й. В бойното изкуство те се преподават като един принцип, двете страни на една монета – въздействие за хармонизирането на ситуацията.

„Да достигнеш хармония с вселената, означава да бъдеш в равновесие.”

„Загубата на собственото его е начин за подчинение на естествения поток на вселената.”

"Войнът е като светлината, отвори ли се вратата, стаята мигновено е осветена."

Прочетете и статията "Още за ки" на Оливие Несмон


Снимка: Интернет
Ако искаш да чуеш пърхането на пеперуда, няма да застанеш до човек, който бие барабан.
Ако искаш да чуеш пърхането на пеперуда, няма да застанеш до човек, който бие барабан.
Снимка: Internet

Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай

В бойното изкуство се говори за "ки" (яп.) или "чи" (кит.) - като за някаква форма на енергия.

В този вид, в който се използва в техниките, "ки" е наситеността, която идва с  правилната стойка, усещането за централна линия, правилно дишане, взривна сила на фокусираната енергия, тайминг ... Те се съчетават заедно и човек достига до състояние на съвършено равновесие. Може да се каже, че овладяването на „ки” – това е „владеене на равновесието”.

Айки – хармонизиране на възприятията и усещането.
Ай – 1. хармония, сливане 2. викам
Ки – вътрешно усещане за взимодействие, връзка, отношение с някого или нещо. 

В айкидо ”да се хармонизира ки” означава на първо място да се възприемат всички елементи, които произтичат от състоянието на противника - сила, скорост, координация и ритъм. С времето практикуващият става все по-възприемчив към това, как противникът се кани да атакува, в каква посока смята да се движи и къде фокусира силата си. Тази способност да се „вижда / чувства енергията” е една от главните цели на тренировката. Колкото и силна да е атаката, боецът има възможността да се присъедини към нея и да я поведе в безопасна посока.

Кацуюки Кондо сенсей от Дайто рю описва „айки” като „извеждане от равновесие на противника в момента на контакта с него”. В същия миг, в който атакуващият ви докосне, той вече трябва да е дебалансиран.

В Янаги рю „айки” се определя като „методи и техники, които въздействат върху сетивата и възприятието на противника”. Такива са техники, които го дебалансират, без да е задължитено необходим физически контакт. Те се опират върху дишането, като основа на всяко движение и действие. Други принципи на Айки са: „Постоянно взаимодействие - ти и противникът ставате едно.”, "Допълващи движения - тръгни с него и обърни силата му, за да го изпратиш обратно.", "Измама, прикриване, изненада.", "Правилно използване на стойката и костната структура.", "Идеално равновесие без преразтягане."

Киай

В тесен смисъл това е вик, който се използва, за да фокусира енергията на прилагащия сила. Този вик спомага за по-силно въздействия, объркване и уплашване на противника, а също така за повдигане на собствения дух.

В широк смисъл това е фокусирано прилагане на сила и енергия, за да се  хармонизира ситуацията. Киай може да се предаде чрез вик, но не е само вик. Звукът е много малка част от КИАЙ. И в никакъв случай не е най-съществената. КИ-АЙ е разпростиране навън на усещането, АЙ-КИ е приемането на енергия, сливането с нея и хармонизирането й. В бойното изкуство те се преподават като един принцип, двете страни на една монета – въздействие за хармонизирането на ситуацията.

„Да достигнеш хармония с вселената, означава да бъдеш в равновесие.”

„Загубата на собственото его е начин за подчинение на естествения поток на вселената.”

"Войнът е като светлината, отвори ли се вратата, стаята мигновено е осветена."

Прочетете и статията "Още за ки" на Оливие Несмон