Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Регулиране на тялото
13 Април 2018 г. 17:27:30
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Групова работа:

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:00 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Видео - Tomiki Kenji sensei
31 Март 2018 г. 02:59:32
Kiril Hinkov


Видео - Tomiki Kenji sensei

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки".

"Сабаки" техниките дават възможност да се избегне директния сблъсък с противника и едновременно с това да се намери начин за дебалансиране или поразяване на уязвимите му места. 

Майстор Томики е един от най-известните ученици на създателя на Айкидо, Морихеи Уешиба, и на създателя на джудо Джигоро Кано.

 

Легенда за Туташха
31 Март 2018 г. 02:29:29
Kiril Hinkov


Легенда за Туташха

От книгата „Дата Туташхиа“ на Чабуа Амиреджиби

1

И дадено бе человеку:

Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила - да може да ги преодолява; Ум и Доброта - за негово благо и благото на ближните му, защото само онова е благо, що е от полза за ближния; Жена - да не прекъсва и да процъфтява родът му; Приятел - та да познае мярката на своята доброта и жертвоготовност в името на ближния; Отечество - да има на какво да служи и за какво да отдаде живота си; Ниви - та с пот на челото да изкарва хляба насъщен, както му бе заповядал бог; Лозя, Градини, Стада и друг имот - та да има с какво да дарява ближните си; и целнят Свят - да има къде да извършва всичко това и да въздава заслуженото на онази велика любов, що беше негов господ-бог. И както тук бе речено, така и стана. Вярата и законът на бащите изпълзаха с любов плътта и духа на човека. И управляваше народа, и бе съдник негов Туташха*, юноша прекрасен и достолепен. Не беше той от кръв и плът, а дух човешки, що глъбините на душите обитаваше и комуто бяха подвластни всяка мисъл и всяко чувство.

И породи тази вяра разум, мъдрост и проникване в същината на нещата.

От дивия злак на пустинята отгледа човекът житото и му стана този злак хляб насъщен. Преви под ярем шията на степния вол и смирено понесе волът тежкото си бреме. И сътвори човекът колелото, и свърза с пътища градища и села, та да стане единен и да се сроди родът човешки. И наблюдавайки небето, изчисли пътя па светилата и опозна законите им. И когато трябваше да вали дъжд или сняг, казваше на ближните си: „Иде лошо време.“ И разчерта лицето на земята и се разбра къде може да се ходи и къде може да се плава, и къде какви планини се издигат, и къде какви морета се простират. Измисли писмената, та да разкаже за себе си па своите правнуци и да съхрани за тях опита си. Отгледа лозата и тя бе неговият дар за създателя па тази мъдрост. И го съзираше народът - него, обитаващ храма, но подобен на човек и властелин. И се подчиняваше на заповедите му като на природни закони.

2

И когато народът тръгна по пътя на порока и малодушието и се зае да върши неща, вършени дотогава от великодушието, някои рекоха:

- Който ни храни и милее за нас, него наричаме свой ближен. - И тогава помръкна Доброто и народът се изроди, защото в душите и на най-праведните погинаха благодатните семена, а любовта заприлича на плевел върху суха и безплодна почва. И стана тъй, защото мнозина бяха обсаждащите, а малцина - обсадените.

И се превърнаха:

Съвестта - в звук безсмислен, досаден, в устата на гонителите - в ругатня и оскърбление; Силата - в меч, вдигнат над собствената душа, и в ярем за ближния; Добротата - в ангелска маска върху лицето на дявола; Жената - в убежище на страсти, блудство и безплодие; Приятелят - съучастник в злодеяния и пороци, и побратим в подъл страх; Отечеството - в арена на нечестивци и угар за сеене на лъжи, обрасла с тръне и заблуди; Хлябът и другият имот - в плячка за рушветчии и джелати; и целият Свят - в царство на омразата.

И когато се извърши всичко казано, помръкна даже слънцето, понеже блясъкът на златото го затъмни. И народът започна да почита омразата и отмъщението, защото те станаха негови божества. А жрец на тези божества и господар на съдбините и делата си народът нарече дракоиа, що се хранеше с плътта и сърцата човешки. Поглъщаше ги и не знаеше насита. Ала той бе не само звяр, но и творение, защото се таеше в глъбините на душата човешка и беше основа на всичките й съставки. Тогава оскъдня Разумът и страшни станаха делата му; свободният се предаде в робство, яремът бе свален от шията на вола и нахлузен на човека; плъпнаха орди, опустошиха земята и отведоха със себе си най-мъдрите и най-красивите, а другите обложиха с непосилни данъци; мъдреците забравиха завета на бащите си и изкуството им да четат по звездите започна да служи за поробване на душата человеческа. Лъстци и безумци избраздиха морето със златовърхи кораби, та да умножат още повече богатството и разкоша на своите поробители; лъжепророци и фарисеи научиха народа на магии и чародейство, за да задушат истинската вяра; безумци изгориха нивите и засяха отровни треви, та онези, които ги вкусят, да забравят що е разум и съвест.

И народът воистина съзираше дракона, който живееше в палатите и градините, но го почиташе не като звяр, а като страж и блюстител на Мамоновото царство, което никога няма да падне. Защото за маловерните и слабите духом този дракон беше желан и възлюбен, макар да се хранеше с народната кръв и свяст.

И рече тогава Туташха:

- Любовта  погина не от своята слабост, а от силата на врага, защото нямаше ни остър меч, ни крилати стрели, ни желязна броня, за да защити владенията си. Няма да оставя това така! Защото не с добро, не с мъдрост, а с лукавство завоюва драконът света, потъпка волността и пропъди мъжеството.

И възседна богатирът белия си кон, издигна копие към слънцето и се закле отсега нататък да потъпква и наказва злото само със сила.

Защото Туташха не беше бог.

3

Низвергна Туташха дракона на земята, заби копието си в огнедишащата му паст и го обезглави. И като видяха това, възрадваха се ония малцина на брой, но силни духом, що тайно следваха поученията на Туташха, понеже съзряха в негово лице своя избавител.

Но подобен на феникс бе драконът и вместо една глава израснаха седем. И всичките седем глави пак ги отсече Туташха. Рукна от тях кървав поток и препълни реките. Излязоха те от бреговете си и отнесоха всичко, сътворено от предците. Не останаха на земята орачи и нямаше кой да сее и да оре. Започна клане и братоубийство, че всички хора бяха зли и неправедни, убиваха безразборно и безсмислено, зашото не разбираха предназначението на човека на земята и бяха обзети от жажда да превърнат света в пепелище. Всекиго мразеха и не знаеха какво друго да искат освен кръв и смърт. И се оправдаваха с примера на Туташха. Казваха, че той също тръгнал с меч срещу дракона, че възжелал със силата на своя меч да надмогне драконовата сила. Ала драконът не загина, а стана седем пъти по-голям, зашото вместо отрязаната глава му израснаха седем и седем пъти по седем се умножи злото в света. И като видя това, изпадна в отчаяние светлият юноша Туташха, защото разбра: никой освен самия човек няма да спаси човешкия род.

И реши тогава Туташха от дух всеобхватен и всемирен да се превърне в човек.

И тогава в замислите си той бе вече бог.

4

И тогава издигна Туташха глас към небето:

- О, всемогъщи! Не за да се забавлявам, следвах помислите си, не за да тъка от моите мисли хламиди, на паяжини подобни, и не за възмездие вдигнах копието си. И не подтикнат от лукавия приех плът човешка, а за да изцеля недъзите на рода Адамов. Но се оказа безплоден разумът ми и немощна десницата ми. Не поникнаха и не дадоха плод семената, що посях, защото не си ми дал дарбата да превръщам злото в добро.

И ето, аз те моля: дай ми моята истинска участ, за да надаря с нея всички твари на земята.

И се чу тогава глас:     

- Не си разбрал човешката природа, защото не си бил никога човек. Иди при тях и ще видиш: отиват при ближния уж с дарове, а като дойдат, му вземат и последното, защото не носят дарове, а нож. Слагат печат на устата си, за да не осъждат ближния си, а утробите им са претъпкани с месото и костите му. Кадят тамян на господа, но се уповават на Мамона и тайно се подсилват от неговата мощ. Но ти постъпвай, както досега си постъпвал, и ще има полза за теб и за целия Адамов род, защото да прави добро и да се стреми към съвършенство, е истинското предназначение на човека. И тогава ще те осени благодат и ще съумееш да сториш от злото добро.

И пое тогава Туташха по трънливия път на мъките и страданията, и след всички терзания на душата и плътта, които превъзмогна, засия над главата му чудна светлина и всички я видяха.

Тогава той се върна в. света и каза на хората:

- Всевишният ме изпрати при вас, за да очистя душите ви от скверностите на дракона; чуйте оногова, що принесе себе си в жертва в името на вашите души и тяхното безсмъртие.

И отсече тогава Туташха левицата си и я хвърли на дракона. И малцина люде повториха подвига и жертвата му.

Но отсече Туташха нозете си в коленете и ги хвърли на дракона. И ония малцина сториха същото.

И побледня драконът и намаля огънят, който бълваше.

,И другите също захванаха да му хвърлят парчета от месата си.

И се изправи драконът на два крака като човек, и паднаха ноктите му, и се превърна в човешки лик муцуната му. Тогава Туташха разкъса гръдта си, изтръгна сърцето си и го хвърли на дракона. Но драконът не докосна плячката, а изрече:

- Не жадувам повече човешка кръв и плът.

И тогава всички, що му хвърлиха части от тялото си, ги придобиха отново.

И Туташха им рече за дракона:

- Не закачайте този човек и нека ви осени благодатта да превръщате злото в добро.

И възнесе се тогава на небето душата на Туташха, а плътта му остана на земята.

Бележка: Туташха е върховният бог в грузинския езически пантеон. 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
31 Март 2018 г. 02:29:03
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Упражнения за избягване на атаката - сабаки
31 Март 2018 г. 02:28:42
Kiril Hinkov


Упражнения за избягване на атаката - сабаки

Когато ни атакуват има два начина да се предпазим – да избегнем напълно атаката или да сложим нещо между нея и себе си. Майсторите се стараят да ползват и двата метода. Те предпазват тялото с ръка, крак или предмет, докато го изместват от линията на атаката.

Тренирането на избягването от атаката е важно. То трябва да се извършва целенасочено при всяка тренировка.

Упражнения с празни ръце:

I. На място или с преместване на тежестта към единия крак:

1. Кръг с главата срещу прав удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в главата с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави кръг с главата и като докосва леко удрящата ръка отстрани и после отдолу, избягва удара. Движението изглежда като кръговете за загрявка на врата. То е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго движение на тялото. Добре е да се прави и по часовниковата стрелка и против нея, наляво и на дясно. Съществува голяма разлика когато след избягването главата ни е между ръцете на противника и когато е и отвън. Важно е погледът винаги да следи противника. Постепенно темпото се засилва. Често на бойното поле, след такова избягване са се ползвали зъбите.

2. Странично въртене на главата срещу дъгообразен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни кръгообразни удари отстрани в брадичката с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави рязко движение с главата към далечното от удара рамо. Ударът минава без да докосне главата или леко се плъзга по нея отстрани. Движението е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго преместване на тялото. Постепенно темпото се засилва.

3. Гмуркане под ръката и връщане на атаката. Единият партньор започва бавно да дава кръгообразен удар с дясна ръка отстрани в брадичката. Другият с вдигнат високо гард стъпва с десния си крак под 45° назад, като снижава главата си по окръжност надолу и обратно към партньора. Докато минава под удрящата рлъка, нанася два удара в с лява и дясна ръка в черния дроб, след изкачването по окръжността, веднага нанася кръгообразен удар с лява ръка отстрани в брадичката на противника. Той от своя страна отстъпва под 45° назад и наляво, минава под ръката и нанася един или два удара в далака на партньора. Упражнението се прави колкото е възможно по-дълго като постепенно темпото се усилва. Прави се и на двете страни.
Тези упражнения може да се онагледят с две картини.
Когато вятърът духне, тревата се огъва назад, но после се връща обратно.   
Ако главата ни е на върха на виенско колело, при удара тя тръгва в обратна посока, далече от удара, надолу, минава под него в най-ниската точка на движение, което ни дава възможност да нанесем поне един удар в трупа му, и отново тръгва нагоре, за да можем да нанесем удар в брадичката на противника.

4. Извъртане на тялото при директен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в корема с лява и дясна ръка. Другият партньор е в естествена позиция с крака на ширината на раменете. Той рязко завърта тялото от кръста така, че ударът се плъзга покрай тялото му.

Когато изягването е от външната страна на ръката на атакуващия, защитаващият се опитва да затисне ръката с тяло така, че да изведе партньора леко от равновесие. Когато избягването е от вътрещната страна, обичайното продължение е атака с рамо в тялото на противника.

При това избягване понякога се ползват ръцете или лактите, за да отклонят удара на протиника. В този случай в зависимост от удължаването на дистанцията за контра се ползват удари с ръце (например уракен, удар със задната част на юмрука). Пример за това може да се види в катата Хейан Сандан от Шотокан.

5. Изтегляне на тежестта към задния крак. Сорими. При атака от страна на противника, тежестта се изтегля към задния крак, а тялото се накланя назад. Ходилата не се движат. Ръцете остават напред,  за да да пазят централната линия.

6. Изтегляне на средната част на тялото назад. Хикими. При прав удар в корема, тежестта се изтегля към задния крак, но само средната част на тялото се прибира назад така, че ударът се избягва. Ръцете остават напред, за да да пазят централната линия.
 
II. В движение:

1. Влизане напред и извеждане от равновесие от външната страна на удара. Ирими кайтен.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С рязко движение на таза и приплъзващо преместване на краката, защитаващият се минава от външната страна на удара под 45° напред. С кръг на двете ръце той отклонява атакуващата ръка зад лакетя и между китката и лакетя. Извежда атакуващия от равновесие, като го отклонява от правата му траектория.
Важно е през цялото центърът на защитаващия се да сочи противника. Само така той може да осъществява контрол над атакуващия.

2. Влизане напред и извеждане от равновесие от вътрешната страна на удара. Ирими хон тенкан.
При атака прав или кръгообразен удар, защитаващият се влиза от вътрешната страна на удара. В този случай кръгът на ръцете е същия, но точките на контакт са лицето на противника с предната ръка и атакуващана му ръка със задната. След влизането напред, задния крак се измества по окръжност така, че когато движението завърши краката на двамата партньори са перпендикулярни. Предният крак на защитаващия се сочи точно в центъра на атакуващия.

3. Влизане напред и пълно завъртане (180°) от външната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С лека стъпка напред и настрани от удара с предния крак защитаващият се подпира атакуващата ръка зад лакетя с предната си ръка. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора. Важно е с предмишницата да се контролира лакетя, докато дланта остава свободна за евентуален захват и ключ на ръката на партньора.               

4. Влизане напред и пълно завъртане от вътрешната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. Когато защитаващият се е в обратна позиция на краката в сравнение с точка, той влиза със същото движение от вътрешната страна на удара. След като отклони удара по кръг надолу предната ръка на защитаащия се веднага тръгва назад, да да може да контролира втората ръка на атакуващия. Този контрол се постига и с рязко сближаване на тялото така, че да се попоречи на партньора да удари с втората ръка. Втората ръка поема контрола върху атакуващата ръка на партньора. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора.

Упражнения с карате-ги пояс:

Партньорите са в стойка един срещу друг.
1. Този, който държи пояс прави хоризонтален нисък кръг с пояса под коляното. Другият скача нагоре и се приземява в същата или обратна стойка.
2. Следва висок кръг на нивото на главата. Защитаващият се кляка, без никакво движение на краката.
3. При по-нисък кръг на нивото на гърдите, защитаващият се прави ниско приклякане с наклон на туловището.
4. Вертикален кръг, при който се упражняват всички движения от поредицата избягване на атаката с движение.

Постепенно атакуващият започва да ускорява атаките и да променя реда им. За един доста дълъг период от време се практикуват само хоризонтални или вертикални кръгове на атака. Това дава възможност на практикуващите да свикнат да се движат правилно по един естествен начин, без особено напрежение. Без постигането на това условие, няма смисъл да се усложняват упражненията.

Упражнения с дървена сабя (бокен) или пръчка, палка (танбо, ханбо, джо):

1. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се се дърпа от удара назад под 45° като остава в позиция на готовност (камае). Важно е да се е дръпнал на такава дистанция, че атакуващият да не може да го достигне без да направи стъпка. Когато той направи тази стъпка, за да разсече с хоризонтален или диагонален удар, защитаващият се прави кълбо в посоката на изтеглянето, с което печели доста голяма предмина, за да може успешно да избяга или да атакува с предмет, взет от земята.  
2. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се пада напред, почти в краката на атакуващия, с което избягва удара. Веднага прави късо кълбо на пред, завърта се и поема втория удар на атакуващия като хваща ръцете му. Важно е защитаващият се след кълбото да е до задния крак на атакуващия. Ако дистанцията е по-голяма, той ще бъде разсечен.
3. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се стои пред атакуващия в естествена позиция. Малко преди ударът да докосне главата му, той прави странично кълбо, перпендикулярно на линията на атаката. Това обикновено изненадва противника и дава възможност за успешно бягство, докато той пренастрои атаката си.
4. Страничен хоризонтален удар – ичимонджи гири.
При този удар защитаващият се незабавно прави странично падане (йоко укеми) и ударът минава над него. Веднага след това той прави кълбо, за да се изтегли надалеч от атакуващия. Това упражнение се ползва за развиване на пъргавина и бързина при паданията и кълбетата. Реално е много трудно да се избяга от втория удар на противника. Всъщност приложение би могло да има само хващането на ръцете с оръжието при преминаването под удара.

Майсторите казват, че ако движението на ветропоказателя по някакъв начин е затруднено, вятърът ще го счупи.
Малкият дракон Брус Ли казва: "Бъди като водата, приятелю мой."

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
31 Март 2018 г. 02:28:12
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142

2018-04-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2018-04-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2018-04-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2018-04-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2018-04-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
159

2018-04-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2018-04-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2018-04-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2018-04-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2018-04-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
1616

2018-04-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2018-04-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2018-04-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2018-04-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2018-04-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
1723

2018-04-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2018-04-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2018-04-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2018-04-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2018-04-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
1830

2018-04-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Победата
04 Ноември 2017 г. 00:00:02
Kiril Hinkov


Победата

"Пълководецът забавя, защото не вижда победата. Победата е важен момент на отдих на пътя. Тя трябва да се разгледа. Тя може да се види, вглеждайки се в целия път. Да се види и да се познае. Тук е нужна неподвижност и съзерцание, а не суетливост и предприемчивост.
Принцът оставал в столицата, очаквайки императора от поход. Приятелите му и даже незначителните хора настойчиво го съветвали да бяга преди завръщането на императора. Да бяга със семейството си и да спасява живота си. И му предлагали да му помогнат в бягството. Но принцът не разбирал с какво е заслужил немилостта.
Съвестта му била чиста и до този момент той бил вярна опора на императора. Той бил в недоумение и животът му станал непоносим от неразбирането на ставащото. Сигналите се умножавали, потвърждавайки грозящата опасност, но изобщо не прояснявали ставащото. Разхождайки се с жена си из парка, те трескаво преглеждали всички възможни причини на случващото се и не можели да ги намерят. И принцът почувствал, че полудява, привичната разбираема връзка между събитията се разрушавала пред очите му.
Принцът се затворил в кабинета си, седнал в дълбокото кресло и няколко часа се отдал на размишления. Проста мисъл се появила, раздвижила се и започнала да расте. Всички известни събития леко и точно се подредили в една рисунка, неоставяйки никакви съмнения. Императорът тук няма нищо общо. Принцът изобщо не го спасявали, а искали да го принудят да бяга. Принцът не бягал, бягали другите.

Не може да се разгледа победата, без да се вгледаш в нея и без да загубиш за това разглеждане време. Само за него и за нищо друго. Времето бърза и отговорността расте. Отговорността упражнява натиск все повече и повече, не оставяйки друг изход, освен да видиш победата.

РАЗБИРАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЗНАНИЯТА."

Моралът на война
01 Октомври 2010 г. 23:26:42
Kiril Hinkov


Моралът на война

Морал на действието

Смирение
Гордостта губи, смирението печели. Когато сме удовлетворени, ние не  размишляваме в дълбочина, не желаем да се учим, не търсим новото. „Зад човека винаги има човек, над небето винаги има небе. Има ли за какво да се гордеем?”

Уважение
Който уважава другите и себе си, и него ще го уважават. Който обича, и него ще го обичат. Когато уважавате, вие постъпвате по съответстващия и най-подходящ начин.

Праведност
Праведността е начин на живот. Тя означава, че ако сте длъжни да направите нещо, вие го правите без колебание. Ако обаче не бива да правите нещо, вие никога не се захващате с него. Тогава ще имате яснота на духа и няма да ви мъчи чувство за вина.

Доверие и вярност
Да имаш доверие означава да си достоен за доверие. Вие трябва да се научите да имате увереност в себе си и да го демонстрирате навън. Верността е коренът на доверието.

Морал на ума

Воля
Силата на волята зависи от искреността на устремеността ви към целта. Рационалният и емоционалният ум постоянно се борят един с друг. Ако умът на мъдростта започне да управлява цялото ви същество, постепенно ще преодолеете всички безпокойства, породени от емоционалния ум и волята ви ще укрепне. За изграждането на силна воля е нужно време.  

Издръжливост, настойчивост и търпение
Издръжливостта, настойчивостта и търпението са проявление на силната воля. Хората, които постигат успех, често не са най-умните, но задължително са от най-търпеливите и настойчивите. При истински мъдрите хора, мъдростта ръководи не само мисленето, но и цялата им личност. Като възпитавате в себе си горните три качества, вие постепенно ще задълбочите ума си. Ако знаете как да използвате своя ум по време на тренировка, вие постепенно ще достигнете до задълбочено разбиране. Ако успеете да въплътите това разбиране в действията си, вие наистина сте напреднали по пътя.

Смелост
Смелостта и храбростта често са бъркани. Но те са две различни неща. Смелостта произлиза от разбирането, идващо от ума на мъдростта. Храбростта е външното проявление на смелостта. Храбростта е дете на емоционалния ум и ума на мъдростта. Например, ако имате смелост да приемете предизвикателството, значи вашия ум е разбрал ситуацията и е взел решение. Едва след това ще ви трябва храброст, за да реализирате решението в живота. Храбростта без смелост не устоява дълго. Без смелостта, предполагаща дълбоко разбиране на предизвикателството, храбростта е сляпа и глупава.

За да се направи нещо, не е достатъчно единствено решението. Необходима е определена психологическа подготовка и емоционална уравновесеност – нужна е храброст. Често нямаме време за взимане на обмислено решение. Но мъдрият човек е готов за всяка възможна ситуация. И когато нещо се случи, му остава единствено да демонстрира храбростта си. В критична ситуация не е достатъчно да имаш мъдър и спокоен ум – нужно е още да си достатъчно храбър, за да съумееш да се възползваш от този ум.

Откъс от книгата на Ян Цзюн Мин "Белият жерав на Шаолин"

Трихотомия или учение за трисъставността на човека
19 Февруари 2018 г. 20:36:20
Kiril Hinkov


Трихотомия или учение за трисъставността на човека

ТЕЛЕСЕН ЖИВОТ

Три страни на човешкия живот. Първа страна: телесен живот, органи и потребности на телесния живот; нормална и излишна загриженост за тялото.

Тялото ни се състои от различни органи, всеки от които изпълнява своя функция, изключително необходима за телесния живот. Има три главни органа [1]:

1) стомах, бял дроб, сърце, артерии и вени, лимфни и множество други съдове, съдчета и жлези, служещи за различни секреции от кръв и сокове на тялото; функцията на всички тях е хранене на тялото или плътотворение;

2) система от мускули и кости, чиято функция е движение вътре и навън;

3) система от нерви, центърът на които са главата, гръбначният мозък и системата от ганглии - някъде под коремната и гръдната преграда, а разклоненията й са разпространени по цялото тяло; функцията й е сетивност. Когато тези органи функционират нормално, тялото е здраво и животът е извън опасност; а когато този ред се нарушава, тялото се разболява и животът е в опасност.

Всяка функция има своя потребност, която напомня на човека за себе си, изисквайки да бъде задоволена. Потребностите на стомашната или хранителната и плътотворна част са храна, вода, въздух, сън; потребността иа мускулно-костната част е да се напрягат мускулите, които всеки чувства, щом се заседи дълго, и потребността от движение, караща човека да ходи, да се разхожда, да работи нещо; потребността на нервната част е приятно дразнене на нервите на цялото тяло, като умереност на топлината и студа и други подобни и особено - приятно дразнене на петте ни сетива, чрез които нервната система е излязла навън за контакт с външния свят.

Всичко това, както виждате, е телесно. Какво общо има душата с всичко това? Тъй като тя поради най-тясното си съчетаване с тялото го е приела в своята личност, то счита за свои и всички телесни потребности. Затова казваме: „Искам да ям, да пия, да спя, искам да ходя, да се разхождам, да работя, искам да видя различни цветове, да чуя различни гласове, да помириша различни аромати“, и така нататък. След като е възприела всички телесни потребности за свои, душата счита за своя работа и задоволяването им и се грижи за храна, вода, сън, облекло, подслон и за всичко останало, като по всякакъв начин желае да постигне това на тялото да му бъде осигурен покой и то да не я безпокои с досадните си изисквания. Това отношение на душата към тялото, към което тя се придържа без да се е учила на него, а от само себе си, по някаква вътрешна принуда се проявява в нея като своеобразен инстинкт - любов към живота, любов към тялото, желание да осигурява покой на тялото и да доставя всичко необходимо за това.

Съвкупността от всичко това формира телесната страна на човешкия живот. Но не всичко тук е еднакво телесно или плътско и чувствено. Безусловно плътска е само хранителната част, но и тя се облагородява чрез приспособяване на нейното задоволяване към същинските душевни потребности и цели. А органите на движението и сетивата служат повече на нуждите на душата, отколкото на тялото. А един орган, стоящ сякаш извън системата на останалите органи, а именно - органът на словото, е изключително орган на душата, определен да служи само на нея.

Телесен, плътски, чувствен - неодобрим в нравствено отношение - живот е този, когато човек, увличайки се крайно от любовта към живота и любовта към тялото, поставя за своя главна цел и грижа покоя на тялото или всестранюто задоволяване само на телесните потребности при забравяне за душата, а да не говорим за духа. При това всяка телесна потребност, естествено проста, се размножава на множество придобити потребности чрез навика и пристрастието към различни начини за нейното задоволяване. Вземете храната или водата, или облеклото. На пръв поглед има ли нешо по-просто от това?

А междувременно колко постоянни потребности има: „Ако щеш умри, но дай!“ От това виждаме, че някои нямат свободна минута, тичайки след нужното за задоволяването им, при все че десетки други лица са заети за тях със съвщото. Душата и духът при такива неизбежно гладуват, ако още не са съвсем заглушени, забравени и потопени в чувственост.

 

ДУШЕВЕН ЖИВОТ

1. Мислителна страна

Втора страна на човешкия живот - душевен живот - и трите му главни части. Първа част: мислителна страна с нейните видове. Знание и наука. Нормални дейности на разсъдъка и празноблуждаене на мислите.

Влизали сте вътре; да влезем отново. Вижте какво множество и разнообразие от действия и движения има тук! Ту едно, ту друго, ту влиза, ту излиза, ту се приема, ту се отхвърля, възниква и се променя. Защото душата е винаги подвижна и не е в състояние да стои на едно място. Ако почнем да гледаме в душата общо, няма да разберем нищо - трябва да разпределим действията й по видове и след това да разгледаме всеки вид поотделно. Но хората отдавна вече са се вгледали и са разпределили всички действия на душата в три разреда - на мислите, на желанията и на чувствата, като са нарекли всеки от тях отделна страна на душата — мислителна, желателна и чувстваща. Да вземем тази класификация и да почнем да разглеждаме всяка страна.

Мислителна страна. Ако в нас съществува бъркотия, то тя има най-голям простор в мислите, а желанията и чувствата са в хаотично движение вече под действие на мислите. Но в областта на мислите не всичко е безпорядъчно движение; в нея има редица сериозни занимания. Те всъщност представляват душевният живот от страна на мислите. Тези занимания са:

1. Щом забележите нещо във външната среда посредством сетивата си или сте изслушали разказ на други хора за това, което те са забелязали със сетивата си, веднага въображението ви си представя всичко това и паметта го запомня; и нищо не може да влезе в душата без участието на въображението и иаметта. Не можеш да си представиш, нито ще почнеш да мислиш за това, което паметта не е съхранила. Случва се мисли да се родят направо от душата, но те веднага биват облечение в образ. Така че цялата мислителна част на душата е образна.

2. Но въображението и паметта добиват и хранят само материал за мислите. Самото движение на мислите произлиза от душата и се осъществява от нейните закони. Спомнете си как по-малкият ви брат, щом е виждал нещо ново, веднага се е обръщал към вас или към други хора с въпросите: „А какво е това? Ами кой го е направил“? А от какво е направено това?“ - и не се е успокоявал, докато не му решат всички тези въпроси и не го задоволят. Мисловността на душата започва именно от пораждането на тези въпроси и ражда мисли в отговор на тях или приема от другите вече готови мисли за това. Въображението и паметта не мислят. Те са черноработници, подчинени сили. Способността на душата, от която произлизат тези въпроси и чрез която се изнамират и пораждат мисли в отговор на тях, се нарича разсъдък, работата на който е да разсъждава, да обмисля и да намира търсените решения. Понаблюдавайте се и ще установите, че нищо у вас не става без обмисляне и преценка. Налага се да обмислите всяка дреболия. Колкото и мигновено да става това, преценката влиза навсякъде и се осъществява по споменатите по-горе въпроси.

3. Когато обмисляте, тук още няма определена мисъл. Определена мисъл се установява, когато намерите решение на някой въпрос. Разсъдъкът ви все се рои, търсейки какво представлява дадено нещо, откъде е то и за какво служи, и така нататък. А когато сами намерите това решение или след като го чуете от други хора, се съгласите с него, обикновено казвате: „Сега разбирам, няма какво повече да мисля,        въпросът е решен.“

Това решение дава покой на мисловността ви относно занимавалия ви въпрос. Тогава разсъдъкът ви се насочва към други предмети, а формиралата се мисъл бива предадена в душевния архив - паметта, откъдето по изискване на нуждата бива вземана като помощно средство при решаването на други въпроси, като средство за формиране на други мисли. Съвкупността от всички формирали се по този начин понятия представлява начина на вашето мислене, който проявявате винаги в речта си. Това е областта на вашето знание, добито от вас с мисловен труд. Колкото повече въпроси сте решили. Толкова повече определени мисли или понятия за нещата има у вас; колкото повече са тези понятия, толкова по-широк е кръгът на вашето знание. По този начин, както виждате, над паметта и въображението при вас стои разсъдъкът, който с мисловния си труд добива за вас определени понятия или познания за нещата.

Не на всеки въпрос ни се удава да постигнем определен отговор. По- голямата част от тях остават нерешени. Мислят-мислят, и нищо определено не измислят. Поради което казват: „Може би е така, а може би иначе“. Това дава мнения ш предположения, които, общо взето, у нас май са повече, отколкото формиралите се познания.

Когато някой, обмисляйки определен клас теми, постигне сам и заимства и от други хора доста определени мисли и понятиа за тях, а нерешеното св тях успее да допълни с такива сполучливи мнения и предположения, че може да счете този кръг от тези за достатъчно опознат и изяснен, тогава привежда в ред всичко постигнатонато, излага ги систематично и последователно и ни дава наука по тези въпроси. Науката е венецът на мисловната работа на разсъдъка.

Разказвам ви всичко това, за да ви бъде по ясно в какво трябва да се състои естествената законна дейност на мисловната ни сила. Чрез нея трудолюбието би следвало да обмисля още непознатото, за да го опознае. На малцина им е дадено да бъдат научни работници, не всички могат и да изучават науки, но всички можем и трябва да обмисляме заобикалящите ни неща, за да получим определени понятия за тях. Ето с това би трябвало да бъде заета мисловната сила на всички хора. Колко ще постигне тя - зависи от нейната мощ, - но тя трябва винаги да бъде заета със сериозната работа обмисляне и преценка на действителността. Междувременно, какво виждаме в нашата мислена област? Непрекъснато движение на образи и представи без никаква определена цел и ред. Помисъл след помисъл се надигат и ту вървят в редица, ту един срещу друг, ту изтичват напред, ту се връщат, ту отскачат встрани, без да се спират върху нищо. Това не е разсъждение, а блуждаене и разсейване на мислите; следователно е състояние, напълно противоположно на това, което би трябвало да бъде мисловната ни сила - нейно заболяване, толкова внедрено в нея и общо за всички хора, че не ще намерите нито един човек, който да би могъл постоянно да се занимава със сериозен труд на мислене, без да се подлага на разсейване и блуждаене на мислите, откъсващи го от мисловния процес и увличащи го в различни посоки. Често се замисляме. Що за състояние е това? Ами ето какво: мисълта слиза в архива на паметта и с помощта на въображението преглежда всички насъбрали се там вехтории, преминавайки от история към история по определени закони за свързаност (асоциираност) на представите, преплитайки към случилото се нещо, което не се е случило, а нерядко дори и невъзможни неща, дока- то не дойде на себе си и не се върне към заобикалящата действителност. Казват: „Еди-кой си се е вглъбил“. Вглъбил се е, но в пустотата, а не в сериозно обмисляне на нещо. Това е като сънното мечтание - празномислие и пустомислие. Понаблюдавайте се и ще видите, че по-го- лямата част от времето ни преминава именно в такова пустомислие и блуждаене на мислите. А някой ден (и не са ли такива дни повечето) нито една сериозна мисъл не ни идва наум. Моля ви, обърнете внимание на това и се заемете с решаването на въпроса: прилича ли на разумна твар да действа така? А аз междувременно ще се обърна към другите разреди душевна дейност.

2. Желателна страна

Желателна страна на душевния живот. Дейност. Правилно и хаотично състояние на желателната способност.

Желателна страна. Действащата тук сила е волята, която желае да придобие, да употреби или да направи каквото счита за полезно, нужно или приятно за себе си, и не иска - не желае обратното на това. Вълненията на волята изискват съответно дело, затова волята по-скоро е дейна сила, чиято съществена потребност е да живее и да действа. Тя държи под свое ръководство всички сили на душата и тялото и всички подръчни средства, и ги пуска в ход, когато е нужно. В основата й лежи ревността или усърдието - жаждата за работа, а като възбудители при нея стоят приятното, полезното и нужното. Когато те липсват, ревността спи и деятелните сили губят тонус, отпускат се. Те поддържат желанието, а желанието разпалва ревността.

Последователността на изявяването на тази душевна страна е следната. В душата и тялото има потребности, към които са се примесили и житейски - семейни и обществени потребности. Тези потребности сами по себе си не дават определено желание, а само ни карат да търсим начин да ги задоволим. Когато потребността вече е била задоволена веднъж по един или друг начин, то след това заедно със събуждането й се ражда и желание за онова, с което вече е била задоволена. Желанието винаги има конкретен предмет, задоволяващ потребността. Някоя потребност е била задоволена по различни начини, затова със събуждането й се раждат и различни желания - ту за един, ту за друг, ту за трети предмет, който може да я задоволи. В изявилия се живот на човека зад желанията не се виждат потребности. В душата се роят само желания и искат да бъдат задоволени, сякаш сами за себе си.

Какво да прави душата с тези желания? Предстои й избор - кой от пожеланите обекти да предпочете. След избора следва решение - да направи или да набави, или да употреби избраното. След решението се прави подбор на средствата и се определят начинът и редът за изпълнението му. Накрая следва делото - в съответното време и на съответното място. Всяко, дори и най-мъничкото дело се осъществява в тази последователност. Можете да проверите това върху което и да е ваше дело. По навик понякога всички тези действия се извършват мигновено и след желанието веднага следва дело. Тогава изборът, решението и средствата се вземат от предишни дела и не изискват отделно производство.

При възрастния човек почти всичко се върши по навик. Рядко се случва някое начинание, излизащо извън обичайния ред на делата и знанията. Става така, че вече преживеният живот изисква съответстващи на себе си дела. Тъй като те се повтарят често, то естествено се превръщат в навик, нрав, житейско правило и характер. От съвкупността на всички тези навици, правила и по- рядки се формира начинът на живот на определено лице, както от съвкупността на установилите се понятия се формират начинът на неговото мислене и възгледите му. Като познаваме нечий начин на живот, можем да се досетим какво мисли той в един или друг момент и как ще постъпи при определени обстоятелства.

За ръководител на деятелния живот е поставено благоразумието, което е същият разсъдък, само че намиращ се в служба на волята. В мислената област разсъдъкът решава, кое какво е в сферата на съществуващото, а в желателната и деятелната определя какво и как трябва да се прави, за да бъде със сигурност постигнато това, което е законно пожелано. Когато той свикне да определя това както трябва, така че човек винаги или в повечето случаи да осъществява делата си с успех, тогава справедливо му се приписва благоразумие - умение за осъществяване на делата, като съобразява точно средствата с целите и делата с външните обстоятелства.

От казаното няма да ви бъде трудно да направите извод за естественозаконната дейност на волята, която, както виждате, е господарка на всичките ни сили и на целия ни живот. Нейната работа е да определя начина, способа и степента на задоволяване на желанията, пораждани от потребностите или заменили потребностите, така че животът да тече както трябва, доставяйки покой и радост на живеещия. Както бе споменато, у нас има душевни, телесни, житейски и обществени потребности и желания. Те не се проявяват еднакво при всички, тъй като животът не се стича еднакво при всички, а при един човек по един начин, при друг - иначе. Работата на човека е да определи как в своето положение може и трябва да задоволява своите потребности и желания, да пригоди подходящи способи за това и да живее според тези норми. Да ръководиш здравомислено според установените норми живота си е всичките му дела и начинания - това е задачата на желателната или деятелната страна на живота ни. Така би трябвало да бъде. Но вникнете и разгледайте какво се случва на практика.

В мислената ни страна е налице хаос, разсейване и блуждаене на мислите, а в желателната - непостоянство, безпорядък и своенравие на желанията, а след тях - и на делата. Каква голяма част от времето ни преминава в безделие и празноделие: мотаем се насам-натам, сами не знаем защо; правим и преправяме, без да можем да дадем смислен отчет за това; редуват се начинание след начинание и дело след дело, но от всичко се получава само навалица - суета. Пораждат се желания и не можеш да им откажеш: „Дай, дай“. И би било добре това да е само веднъж, а то е почти постоянно. Защо е така? Господарката ни - волята - се е разплула. Вижте още колко много допълнително дошли възбудители на желания има у нас: гняв, омраза, завист, скъперничество, тщеславие, гордост и други подобни. Източник на желанията трябва да бъдат естествените потребности на стеклия се семеен и обществен живот, а какво естествено има във всички тези допълнително дошли възбудители на желания? Те само разстройват естеството и всички порядки в живота. Но откъде е това варварско нашествие? Оставям на вас да прецените, а сам ще побързам към края.

3. Чувстваща (раздразнителна) страна

Трета страна на душевния живот - сърцето. Важното значение на сърцето в живота на човека. Влияние на страстите върху сърцето.

Областта на чувството е сърцето. Кой не знае какво голямо значение има сърцето ни в живота! В него се натрупва всичко, което влиза в душата отвън и което се изработва от мисловната и деятелната й част; през него преминава и всичко онова, което душата забелязва навън. Затова то се нарича център на живота.

Работата на сърцето е да чувства всичко отнасящо се до нашата личност. И то постоянно и неотклонно чувства състоянието на душата и тялото, а освен това - и разнообразни впечатления от чести душевни и телесни действия, от околни и срещани предмети, от външната обстановка и общо от хода на живота, принуждавайки и карайки човека да му доставя във всичко това приятното и да отблъсква неприятното. Здравето или нездраве- то на тялото, активността му и вялостта, умората и енергичността, бодростта и дрямката; след това всичко, което е видяно, чуто, пипнато, помирисано, опитано на вкус, което е възникнало като спомен и представа, което е обмислено и се обмисля, което е направено, прави се и предстои да се направи, което е добито и се добива, което може и не може да бъде добито, което е благоприятно или не е благоприятно за нас - било то лица или стечение на обстоятелства - всичко това се отразява в сърцето и го раздразва приятно или неприятно. Съдейки по това, то не може и за миг да бъде в покой, а е в непрекъснато вълнение и тревога като барометър преди буря. Но и много неща отминават, без да оставят у него следа, както можете да проверите в случаите, ко- гато сме някъде за първи път - тогава всичко там ни занимава, а след втория и третия път - едва ли обръщаме внимание на нещо.

Всяко въздействие върху сърцето поражда в него отделно чувство, но в езика ни няма думи за различаването им. Изразяваме чувствата си с общи термини: приятно - неприятно, харесва ми - не ми харесва, весело - скучно, радост - тъга, скръб - удоволствие, покой - безпокойство, досада - задоволство, страх - надежда, антипатия - симпатия. Понаблюдавайте се и ще откриете, че на сърцето ви е ту едно, ту друго.

Но значението на сърцето в управлението на нашия живот не се изчерпва само с това да стои страдателно над впечатленията и да свидетелства за задоволителното или незадоволителното ни състояние, но се състои и в това да поддържа енергията на всички сили на душата и тялото. Вижте колко бързо вършим някоя работа, която ни харесва, която ни е по сърце! А пред това, което не ни е по сърце, ръцете се отпускат и краката не помръдват. Затова умеещите да управляват себе си, щом им се наложи да свършат нещо необходимо, което обаче не им е по сърце, бързат да намерят в него приятна страна и чрез нея, като помирят с него сърцето, поддържат в себе си необходимата за работата енергия. Ревността - движещата сила на волята - произлиза от сърцето. Същото е и в умствената работа: тема, която ни е по сърце, се обмисля по-бързо и по-всестранно. При това мислите се роят от само себе си и трудът, колкото и да е продължителен, не бива считан за труд.

Не всичко се харесва на всички и не при всички сърцето е еднакво предразположено към всичко, но при едни - повече към едно, а при други - повече към друго. Това се назовава така: „Всеки си има свой вкус“. Това зависи отчасти от естественото предразположение, отчасти - и дали не в по-голяма степен? - от първоначалните впечатления, впечатления от възпитанието и от случайности в живота. Но както и да са се формирали, вкусовете карат човека така да устрои живота си, да се заобиколи с такива обекти и отношения, каквито вкусът му посочва и с които той е в мир, бидейки задоволяван от тях. Задоволяването на сърдечните вкусове му дава сладък покой, който и представлява индивидуална за всекиго мярка за щастие. Нищо не те тревожи - това е и щастието.

Ако винаги би се придържал в мисловната част към здравомислие, а в дейността - към благоразумие, човек би срещал в живота най-малък процент случайности, неприятни за сърцето му, и следователно би имал най- го лям процент щастие. Но както бе посочено, мисловната част рядко се държи както трябва, отдавайки се на мечти и разсеяност, и деятелната се отклонява от нормалната си насоченост, увличайки се от непостоянни желания, възбуждани не от потребности на естеството, а от дошли допълнително страсти. Затова и сърцето няма покой и докато тези части се намират в такова състояние, не може да има. Сърцето бива измъчвано най-много от страстите. Ако не би имало страсти, биха се случвали, разбира се, неприятности, но те никога не биха мъчили сърцето така, както го мъчат страстите. Как изгаря сърцето гневът! Как го разкъсва омразата? Как го гризе злата завист? Колко тревоги и мъки причинява незадоволеното или посрамено тщеславие? Как го потиска скръб, когато страда високомерието? А ако разгледаме по-внимателно, ще открием, че и всичките ни тревоги и болки на сърцето са от страстите. Тези зли страсти, когато биват задоволявани, дават радост, но краткотрайна, а когато не биват задоволявани, а напротив, срещат обратното, причиняват продължителна и непоносима скръб.

По този начин се вижда, че сърцето ни наистина е коренът и центърът на живота. Давайки да се разбере за доброто или лошото състояние на човека, то възбужда към дейност другите сили и след дейността им отново приема в себе си - за усилване или отслабване - чувството, по което се определя състоянието на човека. Като че ли би трябвало да му се даде пълна власт и над управлението на живота, както това става изцяло при доста хора, а при всички останали - отчасти. Като че ли е така и може би по природа то е имало точно такова предназначение, но допълнително са се появили страстите и са размътили всичко. При тях и състоянието ни се посочва от сърцето невярно, и впечатленията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, и вкусовете се извращават, и възбужденията на другите сили се насочват не в необходимата посока. Затова сега е закон да държим сърцето в ръце и да подлагаме чувствата, вкусовете и влеченията му на строга преценка. Щом някой се очисти от страстите, нека да дава свобода на сърцето, но да даваме свобода на сърцето, докато страстите са в сила, означава явно да се обречем на всякакви неверни стъпки. Най-лошо постъпват онези, които си поставят за цел на живота сластите на сърцето и наслаж- дението, както казват, от живота. Тъй като плътските и чувствените удоволствия и наслаждения се възприемат по-ярко, то такива лица винаги изпадат в груба чувственост и застават под чертата, която отделя човека от другите живи създания.

Така че, ето ви душата и душевният живот от всичките му страни! Специално посочих какво естествено трябва да има във всяка част и какво не бива да има.

 

ДУХОВЕН ЖИВОТ

Трета страна на човешкия живот: духовен живот. Главни прояви на духовния живот: страх Божий, съвест и жажда за Бога. Достойнството на човека.

Какво е духът? Това е силата, която Бог вдъхнал в лицето на човека, завършвайки сътворяването му. По Божия заповед земята дала началото на всички видове земни същества. От земята произлязла и всяка душа на живите създания. Макар в нисшата си част да е сходна с душата на животните, във висшата човешката душа е несравнено по-превъзходна от нея. Това че тя е такава в човека, зависи от съчетаването й е духа. Като се съчетал с нея, вдъхнатият от Бога дух я извисил значително над всяка нечовешка душа. Ето защо забелязваме вътре в себе си освен това, което се вижда в животните, и това, което е свойствено за одухотворената човешка душа, а още по-високо - и това, което е свойствено само за духа.

Духът, като излязла от Бога сила, познава Бога, търси Бога и само в Него намира покой. Уверявайки се чрез някакво скрито духовно сетиво в произхода си от Бога, той чувства пълната си зависимост от Него и се самоосъзнава като задължен да Му угажда по всякакъв начин и да живее само за Него и чрез Него.

По-осезаемите прояви на тези движения на живота на духа са:

1. Страх Божий

Всички хора, на каквато и степен на развитие да се намират, знаят, че съществува върховно същество, Бог, Който е сътворил всичко, държи всичко и управлява всичко, че и те зависят във всичко от Него и са длъжни да Му угаждат, че Той е Съдия и Въздаятел на всекиго според делата му. Такъв е естественият символ на вярата, написан в духа. Изповядвайки го, духът благоговее пред Бога и е изпълнен със страх Божий.

2. Съвест

Самоосъзнавайки се като длъжен да угажда на Бога, духът не би знаел как да изпълни това задължение, ако съвестта не го ръководи в това. След като в споменатия естествен символ на вярата предал на духа частичка от Своето всезнание, Бог написал в него и изисквания на Своята святост, правда и благост, като поръчал на самия него да следи за изпълнението им и да се самоосъжда за изправността или неизправността си. Тази част от духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е право, кое е угодно на Бога и кое не е угодно, какво трябва и какво не бива да се прави; след като посочва, властно принуждава човека да изпълни това, а после за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението наказва с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествените скрижали на Божия завет, простиращ се върху всички хора. И виждаме във всички хора заедно със страха Божий и действия на съвестта.

3. Жажда за Бога

Тя се изразява във всеобщия стремеж към всесъ- вършеното добро и се вижда най-ясно също във всеобщото недоволство от всичко тварно. Какво означава това недоволство? Това че нищо тварно не може да задоволи духа ни. Излязъл от Бога, той търси Бога, Него желае да вкуси и пребивавайки в жив съюз и съчетание с Него, се успокоява в Него. Щом постигне това, намира покой, а докато не го постигне, не може да има покой. Колкото и тварни вещи и блага да има някой, все са му малко. И всички, както и вие вече сте забелязали, търсят ли търсят. Търсят и намират, но, щом намерят, захвърлят и отново почват да търсят, та, щом намерят следващото, да захвърлят и него. И така без край. Това означава, че търсят не това и не там, където трябва да търсят. Това не показва ли осезаемо, че в нас има сила, теглеща ни от земята и земното нагоре - към небесното?

Не ви разяснявам подробно всички тези прояви на духа, само навеждам мисълта ви на неговото присъствие в нас и ви моля да помислите повече за това и да стигнете до пълна убеденост, че в нас наистина има дух. Защото в него е отличителната черта на човека. Човешката душа ни прави да сме с нещо малко по-горе от животните, а духът ни явява е нещо малко понизени от ангелите. Вие, разбира се, знаете смисъла на употребяваните при нас изрази: „духът на писателя“, „духът на народа“. Това е съвкупност от отличителни черти, действителни, но в известна степен идеални, постигани с ума, неуловими и неосезаеми. Същото е и духът на човека; само че духът на писателя например се вижда идеално, а духът на човека присъства в него като жива сила, която с живи и осезаеми движения свидетелства за своето присъствие.

4. Бих желал да си направите следния извод от казаното: Този, в когото липсват движения и действия на духа, не стои на равнището на човешкото достойнство.

[1] В словото на св. Теофан под понятието „орган“ се разбира група от органи (в медицинския смисъл на думата), обединени от обща функция. По този начин човешкото тяло е съставено от три главни органа с три основни функции: плътотворене (хранене), движение и сетивност.

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Практика при ходене - кинхин
08 Юли 2016 г. 10:28:38
Kiril Hinkov


Практика при ходене - кинхин

Свободни извадки от книгата "Дългият път се превръща в радост или медитация при ходене" от Тич Нат Хан

Попитали Буда: „Какво практикувате ти и учениците ти?”
И той отговорил: „Ние седим, ние ходим и ние ядем.”
- Но как така? Всеки седи, ходи и яде?!
Тогава Буда казал: „Когато седим, ние знаем, че седим. Когато ходим, ние знаем, че ходим. Когато ядем, ние знаем, че ядем.”
През по-голямата част от времето ние сме загубени в миналото или отнесени надалеч в бъдещето. Когато сме съзнателни, дълбоко чувстващи настоящия момент, разбирането ни за това, което се случва, се задълбочава и ние се изпълваме с приемане, радост, мир и любов.

Много хора са взели изпитите си и са купили къщи и коли, но все още са нещастни. Това, което е най-важно, е да намерим мир и да го споделим с другите. За да имаш мир, можеш да започнеш, като ходиш с мир. Всичко зависи от твоите стъпки.

Ходим бавно и отпуснато, с лека усмивка на устните. Чувстваме се спокойни и стъпките ни са стъпки на най-сигурния човек на земята. Всичките ни мъки и безпокойства изчезват. Мир и радост изпълват сърцата ни.

Когато правиш стъпка, можеш да докоснеш земята по такъв начин, че да се поставиш в сегашния момент. Идваш в тук и сега. Няма нужда да правиш абсолютно никакво усилие. Внезапно си свободен от всички проекти, грижи, безпокойства и очаквания. Присъстваш напълно, напълно жив, докосвайки земята.

Докато практикуваш бавна медитация при ходене, може да опиташ следното: вдишай, направи една стъпка и фокусирай вниманието си върху подметката на единия си крак. Ако не си дошъл напълно, сто процента, в тук и сега, не прави следващата стъпка. Всеки може да постигне това.

В будизма има дума, „апранихита”. Тя означава „който няма желания” или „безцелен”. Идеята е, че не слагаме нищо пред нас, за да тичаме след него. Когато практикуваме медитация при ходене, ние ходим с такъв дух. Просто се радваме на ходенето, без особена цел или предназначение. Ходенето ни не е средство за постигане на резултат. Ние ходим, за да ходим .... Радваме се на всяка стъпка. Вече сме пристигнали.

Ако мислиш, че мирът и щастието са някъде другаде и тичаш след тях, никога няма да ги достигнеш. Само, когато осъзнаеш, че те са налични тук, в сегашния момент, ще можеш да се отпуснеш. Докосни земята дълбоко в сегашния момент и ще докоснеш истинския мир и радостта.  

Усмихвай се като Буда. Докато се бориш, за да отпратиш неволите и тревогите си, усмихвай се. Може да е само наченка на усмивка, но ти я дръж там, на устните си ... Полуусмивката е плод на твоето осъзнаване, че си тук, жив и ходещ. В същото време усмивката подхранва повече мир и радост в теб. Ако се усмихваш, докато практикуващ медитация при ходене, ще правиш стъпките си спокойни и мирни, и ще имаш усещане за дълбока лекота. Усмивката освежава цялото ти същество и засилва практиката ти. Не се бой да се усмихваш.

Усмивката ти доказва, че ти не си подчинен, че имаш върховна власт над себе си, и правиш най-доброто. Събитията ни отнасят и ние губим себе си. Медитация при ходене ни помага да спечелим отново суверенитета си, нашата свобода, като човешки същества. Ние ходим с изящество и достойнство, като императори, или лъвове. Всяка стъпка е живот.

Когато се почувствате раздразнени, несигурни, гневни или нещастни, дълбоко докоснете Земята с ходилата си. Практикувайте медитация при ходене. Земята, нашата майка, е изпълнена с дълбока любов към нас. Когато страдаме, тя ще ни защити, като ни подкрепи с красивите си дървета, треви и цветя. Тя ще ни излекува, а ние ще излекуваме нея. Дали Земята е красива, свежа и зелена, или е безплодна и суха, зависи от начина, по който ходим.    

Главната практика, преподавана от Буда, е била грижливото осъзнаване, включително осъзнаването на дишането: „Вдишвайки, знам, че вдишвам. Издишвайки, знам, че издишвам.”

Докато ходите, практикувайте съзнателно дишане, като броите стъпките си. Обръщайте внимание на всеки дъх и на броя стъпки, които правите на вдишване и на издишване. Дишайте естествено. Не се опитвайте да контролирате дишането. Дайте на вашите дробове толкова време и въздух, от колкото се нуждаят, и просто отбелязвайте, колко стъпки правите, за да се напълнят дробовете ви и колко, за да се изпразнят. Бъдете осъзнати и за двете - дишането и стъпките. Връзката е броенето.

Докато ходите по нагорнище или надолу, броят на стъпките за едно дишане ще се променя. Винаги следвайте нуждите на дробовете си. Не се опитвайте да контролирате дишането или ходенето. Само ги наблюдавайте задълбочено. Вашата полуусмивка ще донесе спокойствие и наслада на стъпките и дишането ви, и ще подкрепи вашето внимание. След половин или един час практика ще откриете, че дишането, стъпките, броенето и усмивката ви се съчетават заедно в чудесно равновесие на осъзнаването.

Ако видите нещо, докато ходите, и искате да го докоснете с осъзнатостта си – синьото небе, хълмовете, дърво, или птица – просто се спрете, но докато го правите, продължете да дишате с пълно съзнание. Можете да задържите жив обекта на съзерцанието си чрез съзнателно дишане. Ако не дишате осъзнато, мисленето ви рано или късно ще се върне назад и навътре, а птицата или дървото ще изчезнат. Винаги бъдете с дишането си. 

*** ***
След като сте практикували няколко дни, опитайте да добавите по една стъпка  към всяко издишване. Например, ако нормалното ви дишане е 2-2 стъпки (две стъпки на вдишване и две на издишване), без да забързвате походката си, удължете издишането си и практикувайте 2-3 стъпки, четири или пет пъти. После се върнете към 2-2 стъпки. 

При нормалното дишане ние никога не издишаме всичкия въздух от дробовете си и там винаги остава още. Като добавите още една стъпка към издишането, вие ще изтласкате навън повече от този застоял въздух. Не прекалявайте. Четири или пет пъти са достатъчни. Повече от това може да ви умори. След като подишате така четири или пет пъти, оставете дишането си да се върне към нормалното. Пет, десет минути по-късно може да повторите процеса. И запомнете, добавяйте стъпка към издишането, а не към вдишването.

След като сте практикували няколко дни повече, вашите бели дробове може да ви кажат: „Ако можем да правим 3-3 стъпки вместо 2-3, това би било чудесно.” Ако съобщението е ясно, опитайте го, но дори и тогава, го направете само четири или пет пъти. След пет, десет минути започнете отново с 2-3 стъпки и после отново направете 3-3 стъпки. След няколко месеца вашите бели дробове ще бъдат по-здрави и кръвта ви ще циркулира по-добре. Начинът ви на дишане ще бъде променен. 

Нашият истински дом е в сегашния момент. Когато дълбоко навлезем в него, нашите съжаления и тъги изчезват, а ние откриваме живота с всичките му чудеса. Вдишвайки, ние си казваме: „Аз пристигнах.” Издишвайки, казваме: „В къщи съм.” Когато правим това, ние преодоляваме разсейването и мирно пребиваваме в сегашния момент, който е единствената ни възможност да бъдем живи.

Щастието не е индивидуално нещо.
Всички наши прадеди и всички бъдещи поколения присъстват в нас. Освобождението не е индивидуално нещо. Докато прадедите ни в нас страдат, ние не можем да бъдем щастливи и ние ще предаваме това страдание на нашите деца и техните деца.
Сега е времето да освободим прадедите ни и бъдещите поколения, като освободим себе си. Ако можем да направим една стъпка свободно и щастливо, докосвайки земята осъзнато, ние можем да направим и сто. Ние правим това за себе си и за всички минали и бъдещи поколения. Всички пристигаме едновременно и намираме мир и щастие заедно.      

Най-добрата практика е безформена. Не ходете толкова бавно, че хората да мислят, че сте странен. Ходете така, че другите дори да не забележат, че практикувате. Ако срещнете някой по пътя си, просто се усмихнете и продължете да ходите. 

Можете да практикувате медитация при ходене между срещите си, докато отивате до колата, слизате по стълбите или ги изкачвате. Където и да ходите, дайте си достатъчно време, за да практикувате. Вместо три минути, дайте си осем или десет. 

Всеки път, когато практикувате медитация при ходене и влагате съзнанието си във всяка стъпка, вие взимате положенито си в свои ръце. Всеки път, когато вдишвате и знаете, че вдишвате, всеки път, когато издишвате и се усмихвате на издишването си, вие сте себе си. Вие сте собствения си господар, вие сте градинарят във вашата градина. Погрижете се добре за градината си, за да можете да помогнете на възлюбления си да се погрижи за неговата. 


Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Кансецу уадза - техники за заключване на ставите

Терминът „ключ” означава довеждане на дадена става до максималния й обхват на движение. В това положение ставата е заключена. Всяко движение отвъд тази точка води до преразтягане (хиперекстензия) или свръх-ротация на ставата, както и до силна болка. Обикновено тази болка принуждава човека, на който се прилага техниката, да се предаде. Ако това не се случи, той рискува разкъсване на сухожилията и мускулите или дислокация на ставата и счупени кости.

Техниките за заключване се използват за противодействие на техниките от борбата и хвърлянията. Това е така, защото близкият контакт дава непосредствена възможност за налагане на ключ. Най-простият начин за противодействие на ключовете са ударите и ритниците, придружени с правилно движение, свързано с недиректно съпротивление на ключа. Работа с посоката на силата и точката на нейното прилагане. Триизмерното пространство предлага много възможности за измъкване от ключ, които систематично трябва да се изучават.    

Техниките за контрол се делят на:
- Kubi gatame waza – Техники за заключване на врата
- Sebone gatame waza - Техники за заключване на гръбначния стълб
- Kata gatame waza - Техники за заключване на рамото
- Ude gatame waza - Техники за заключване на лакетя и ръката
- Tekubi gatame waza - Техники за заключване на китката
- Oya yubi gatame waza - Техники за заключване на палеца
- Yubi gatame waza - Техники за заключване на пръстите на ръката
- Koshi gatame waza - Техники за заключване на таза
- Ashi gatame waza - Техники за заключване на краката
- Hiza gatame waza - Техники за заключване на коляното
- Ashikubi gatame waza - Техники за заключване на глезена

Препоръчително е всеки практикуващ да знае няколко техники от всяка група.

Ключовете трябва да се практикуват плавно, без резки движения. При прилагането на ключ трябва да се стремим да пазим равновесието си и да разполагаме ключа така, че да можем да поддържаме част от теглото на заключения противник. Веднага щом партньорът подаде сигнал, че ключът е успешен, той трябва да бъде освободен от болезнения захват. Сигналът следва да се подава още при най-лекото усещане на болка от прилагането, едновременно чрез потупване по тялото на прилагащия техниката (или по настилката) и гласово, (напр. „ДА”).

В началото ключовете се заучават пасивно, просто правилната техника без никаква съпротива на партньора. Преминава се към практикуване на активно налагане на ключа и изучаване на ситуациите и възможностите за това. Изучават се начините за прилагане на техниките срещу въоръжен противник, както и начините за прилагане на ключове с оръжие или предмети.

През цялото време на схватката контролът върху противника е много по-първостепенен от налагането на ключ или нанасянето на удар. Противникът трябва да бъде обгърнат от силата ни така, че всеки негов натиск или оттегляне да бъдат контролирани. Не трябва да се борим, за да задържим дадена позиция, а по-скоро да преминем в нова, по-изгодна в дадената ситуация. Едва когато бъде наложен правилния хват за прилагане на дадения ключ, може да се премине към финалната фаза - заключване на атакуваната става.

Успешното прилагане на ключ изисква момент на изненада, отвличане на вниманието. За да се достигне до реална възможност за заключване на ставите, се изучават много техники за захват, притискане или удар по болезнени точки:
- използване на костите, като лостове и извъртане на костите в ставите;
- притискане и разделяне на мускулни влакна и сухожилия;
- удари по болезнени и жизненоважни точки.

Целта на тези похвати е поразяване на нервни и енергийни центрове за постигане на пълен контрол върху противника. Двигателните нерви обикновено повтарят контурите на костите и образуват възел с кръвоносните съдове. Тези нерви най-често са добре прикрити от здрави мускули, но когато минават през ставите, те излизат на повърхността. Такива относително незащитени места се атакуват, за да се наложи ключ. Повечето вдлъбнатини на човешкото тяло, покрити с мека тъкан, представляват удобно място за атака на нервните центрове, лежащи под тях. Например, вдлъбнатините под и над ключицата, където има много нерви, контролиращи движението на ръката, вдлъбнатината зад долната челюст и под ухото, меките части под мишниците. Удари и притискане на вътрешните органи, може да доведат до блокиране на вегетативната нервна система, която ги инервира, и пълно неутрализиране на противника.

Налагането на ключ на една става има смисъл само, ако отнема възможността за свободно движение на противника и сломяване на съпротивата му. В човешкото тяло има около 200 стави, формиращи пет вериги на движение, които могат да се движат независимо една от друга:

(1) Глава и торс. Тази верига включва главата, шията и целия гръбначен стълб. Тя е център за поддържането на живота. Останалите 4 вериги се подчиняват на възможностите за движение, която им предоставя първата верига. Правилно приложените техники за обездвижването й не само дават пълен контрол върху противника, но могат да бъдат изключително опасни, дори смъртоносни.   

(2) и (3) Двигателни вериги на горните крайници. Рамо, лакет, китка, пръсти.

(4) и (5) Двигателни вериги на долните крайници. Тазобедрена става, коляно, глезен, пръсти на краката.

Всяка става се разглежда като подвижно съединение между два лоста. Прилагането на сила чрез единия от тях води до реагиращо движение на другия лост и на цялата двигателна верига. Когато ставата бъде заключена, следващата кост осъществява заключващо движение и на следващата става по веригата. Това отнема възможността на противника да осъществи атака по посока на мястото, където се прилага ключа. Прилагащият ключа се намира в позиция, невъзможна за достигане от свободните двигателни вериги на противника. Опитите за прилагане на ключ върху една става без да се отчита това, че веригата на движение е свободна, води до поражение. Често при неправилно заключване на китката, например с коте гаеши, понякога въпреки болката, противникът контраатакува с удар и успява напълно да обърне схватката.

Теорията за отворените и затворени вериги на движение е важна и от друга гледна точка. Ако нанесем удар в противника и ударът е поет от отворена двигателна верига, силата се разсейва по веригата и в крайна сметка не нанася сериозно поражение. Използването на земята, земното притегляне и заключването на веригите на движение в тялото на противника, позволява ударът или хвърлянето да нанесат поражението, което се цели с тях.