Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Възхвала на стоте лекарства
24 Януари 2012 г. 00:38:28
Kiril Hinkov


Възхвала на стоте лекарства

 

Лао Цзюн казваше:
От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка. Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

 

Съществуват сто вида такива лекарства:

1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
2. Податливост на тялото и доброта в сърцето  - това е лекарство.
3. Широта на поведението и доброта в сърцето  - това е лекарство.
4. Да спазваш мярка във всичко  - това е лекарство.
5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  - това е лекарство.
6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  - това е лекарство.
7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  - това е лекарство.
8. Да  избавиш от желания сърцето си  - това е лекарство.
9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов  - това е лекарство.
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко  - това е лекарство.
11. Да желаеш щастие за хората  - това е лекарство.
12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности  - това е лекарство.
13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните  - това е лекарство.
14. Да призоваваш за промяна склонните към смут  - това е лекарство.
15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите  - това е лекарство.
16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните  - това е лекарство.
17. Да помагаш на старите и немощните  - това е лекарство.
18. Да използваш силата си за да помагаш на хората  - това е лекарство.
19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните  - това е лекарство.
20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние  - това е лекарство.
21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите  - това е лекарство.
22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си  - това е лекарство.
23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение  - това е лекарство.
24. Да не изискваш връщане на стари дългове  - това е лекарство.
25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие  - това е лекарство.
26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си  - това е лекарство.
27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето  - това е лекарство.
28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен  - това е лекарство.
29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия  - това е лекарство.
30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида  - това е лекарство.
31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото  - това е лекарство.
33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото  - това е лекарство.
34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец  - това е лекарство.
35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ  - това е лекарство.
36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги  - това е лекарство.
37. Да не самоизтъкваш добродетелите си  - това е лекарство.
38. Да не премълчаваш заслугите на другите  - това е лекарство.
39. Да не се оплакваш от трудности  - това е лекарство.
40. Да прикриеш тайното зло  - това е лекарство.
41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните  - това е лекарство.
42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си  - това е лекарство.
43. Да си беден и да не досаждаш на другите  - това е лекарство.
44. Да не преувеличаваш ролята си  - това е лекарство.
45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи  - това е лекарство.
46. Да не таиш корист  - това е лекарство.
47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба  - това е лекарство.
48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел  - това е лекарство.
49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество  - това е лекарство.
50. Да не обсъждаш другите хора  - това е лекарство.
51. Благите слова и добрите речи  - това е лекарство.
52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести  - това е лекарство.
53. Да не се отклоняваш от трудностите  - това е лекарство.
54. Да не се надяваш на награда, правейки добро  - това е лекарство.
55. Да не ругаеш домашните животни  - това е лекарство.
56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им  - това е лекарство.
57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир  - това е лекарство.
58. Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си  - това е лекарство.
59. Да не помниш старите злини  - това е лекарство.
60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си  - това е лекарство.
61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите  - това е лекарство.
62. Да  не се намесваш в чужди дела  - това е лекарство.
63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение  - това е лекарство.
64. Да разсейваш мислите си  - това е лекарство.
65. Да почиташ старците  - това е лекарство.
66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата  - това е лекарство.
67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност  - това е лекарство.
68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто  - това е лекарство.
69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност  - това е лекарство.
70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората  - това е лекарство.
71. Да помагаш по време на стихийни бедствия  - това е лекарство.
72. Да се бориш с подозрителността си  - това е лекарство.
73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой  - това е лекарство.
74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците  - това е лекарство.
75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя  - това е лекарство.
76. Да разпространяваш мъдрост  - това е лекарство.
77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело  - това е лекарство.
78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята  - това е лекарство.
79. Да оказваш почит на трите светила  - това е лекарство.
80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя  - това е лекарство.
81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив  - това е лекарство.
82. Да не се стремиш да натрупаш богатство  - това е лекарство.
83. Да не нарушаваш заповедите и забраните  - това е лекарство.
84. Да притежаваш честност и безкористност  - това е лекарство.
85. Да не жадуваш за богатства  - това е лекарство.
86. Да ти  е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж  - това е лекарство.
87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността  - това е лекарство.
88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила  - това е лекарство.
89. Да споделиш от своето с несретниците  - това е лекарство.
90. Да пренеса тежестта на старика  - това е лекарство.
91. Да се избавиш от емоциите  - това е лекарство.
92. Да бъдеш добър в сърцето си  - това е лекарство.
93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта  - това е лекарство.
94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство  - това е лекарство.
95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела  - това е лекарство.
96. Да се откажеш от привързаност  - това е лекарство.
97. Да бъдеш отзивчив в мислите си  - това е лекарство.
98. Да притежаваш вяра и доверчивост  - това е лекарство.
99. Да бъдеш скромен и отстъпчив  - това е лекарство.
100. Да се избавиш от съмненията си  - това е лекарство.

Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.

Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.

Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.

Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.

Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Нима може да се отнасяме несериозно към това?

Исихията - пътят на тишината
16 Септември 2010 г. 23:44:19
Kiril Hinkov


Исихията - пътят на тишината

Според православната традиция, след падението на Адам, човекът е болен, неговият разум (nous) е помрачен и той е загубил връзката си с Бога. Смъртта навлиза в човешкото битие и причинявата множество антропологични, социални, дори екологични проблеми. В тази трагедия, падналият човек запазва Божия образ в себе си, но напълно загубва подобието си с Него, тъй като връзката му с Бога е прекъсната. Въпреки това, въплъщението на Христос цели да направи възможен стремежа на личността към богоуподобяване, което е и възстановяване на връзката с Господа. Това движение от състояние на падение до състояние на обожение се нарича изцеление, тъй като е свързано с нейното завръщане от състояние да пребивава срещу естеството към състояние на живот в естеството и над него. Чрез придържане към православното лечение и практика, както са ни открили Светите Отци, човекът може успешно да се справи с помислите и страстите си.
Съвременният човек, уморен и обезкуражен от множеството проблеми, които го измъчват, търси почивка и пристан. Най-важното, той търси лек за душата си от перманентната “умствена депресия”, в която живее. За да обяснят причината, в наше време могат да се открият в обръщение множество обяснения, давани от психиатрите. Психотерапията в частност, е широко разпространена. Докато преди всички тези неща бяха почти неизвестни, сега те са често явление и много хора се обръщат към психотерапевтите, за да намерят успокоение и утеха, което отново ни показва, че съвременният човек чувства, че има нужда от изцеление.
В тази глава искам да посоча дълбинната същност на Православието и методите, които то използва за постигане на това изцеление. Православната Църква е лечебницата, в която всеки болен и депресиран човек може да бъде изцелен.
Един от фундаменталните методи на лечение на душата е покоят в пълния смисъл на думата. Съвременният човек търси изцеление за своя живот, прецизно, особено за своето вътрешно състояние, тъй като той е пренапрегнат. Затова и едно от посланията, които Православието може да предложи на съвременния изнурен, обезсърчен и затруднен свят е посланието за покой. Смятам, че Православната традиция има огромно наследство, което може да предложи в тази област. В следващите редове ще се опитам да обясня повече за значението на исихията и исихазма за изцелението на душата, ума и сърцето. Исихията и исихазмът са сред основните лекарства за постигане на вътрешно здраве. И както липсата на покой е първопричината за проблемите, напрежението, безпокойството и несигурността, така също и за психическите и физически заболявания, ще се опитаме да хвърлим поглед върху тези случаи, които са анти-исихазъм, който е най-главната причина за появата на абнормалната ситуация. Затова ние разглеждаме исихията като метод на изцеление на душата, а анти-исихията като причина за психическите и физическите заболявания.
Преди да дам определение на понятието исихия, или покой, искам да обърна внимание на нейната голяма стойност за изцелението на душата.
Светите отци, които са живяли в протежение на цялата православната традиция подчертават огромното значение на православната исихия. Свети Григорий Богослов отнася исихията като много важна за достигане на Богообщение. “Необходимо е да бъдем в покой, за да постигнем чисто общение с Бога и постепенно да върнем ума от неговите скиталчества.”(1). Чрез покоя човекът очиства своите чувства и сърце. Така той познава Господа и това Богопознание е неговото спасение. Наистина, това, което ние знаем от учението на отците, умът е нещо различно от интелигентността. Когато умът е помрачен от страстите, той престава да вижда неведомостта на Господа (умът е мъртъв), докато когато умът е освободен от страстите, той ясно вижда Бога като светлина и тази светлина е животът на човека. Както вече казахме, чистотата на ума се постига чрез исихията.
Добре известно е за тези, които изучават писанията на светите отци, както и за тези, които се опитват да водят този духовен живот, че има исихия на тялото и исихия на душата. Първото се отнася до външните неща, а второто до вътрешните. Исихията на тялото обикновено се отнася до исихастката поза и до усилията да се намалят до крайност външните движения, образите, които се получават и възприемат в душата от сетивата.
Свети Йоан Лествичник, като има предвид външната страна на телесния покой, пише: “Любителят на покоя държи устата си затворена.” В писмото до своя приятел свети Григорий, св. Василий Велики пише за исихията като начало за очистване на душата и за исихията на тялото, което е възпиране на езика, гледането, слушането и говоренето. Като пример той казва: “Самото начало на душевното прочистване е спокойствието, с което езикът не се въвлича в обсъждане на човешките дела, нито очите в мечтателност за розови бузки или за посетителите, нито ушите в снижаване настроението на душата чрез слушане на песни, чийто единствен предмет е да забавляват, нито думите, изговаряни от острумниците и палячовците – практика, която преди всичко се стреми да успокои устроението на душата”. Исихията на тялото е полезна за постигане на вътрешен покой на душата. “Покоят на тялото е знанието и владеенето на чувствата и възприятията.” На друго място, когато Свети Йоан Лествичник говори за този вид исихия, той има предвид живеенето в пустинята (отшелничество).

Със сигурност, както вече беше казано, пустинята и цялостната исихия на тялото са полезни за придобиване на вътрешна духовна исихия. Но отците разбират исихазма не като “живеене като отшелник, нито като отдалечаване в пустинята, а като непрекъснато пребиваване в Бога.” Въпреки че пустинята има голямо значение в това да ограничи образите и движенията, идващи от външния свят, тя не е превърната в абсолют. Никита Стифат я характеризира в това отношение. Той напомня, че добродетелта не е ограничена в едно място и че целта на човека е да “освободи силите на душата и да ги съсредоточи в цялостна добродетелност като в една точка на действие съгласно естеството.” Като казва, че тези неща не идват отвън, но “са ни осигурени от създаването”, той завършва: “Пустинята не е нужна, ако ние влезем в Небесното царство чрез покаяние и спазване на всички Господни заповеди.”

Във всички случаи пустинята и исихията на тялото като цяло помагат на човека да постигне исихия на духа. Свети Йоан Лествичник пише в своята забележителна творба, че покоят на душата е “точно познание и владеене на собствените мисли”. Покоят на душата е наука за мислите и здравия разум. Храбростта на овладяното мислене е приятел на покоя. Това поддържа непрекъсната бдителност пред дверите на сърцето, като убива или прогонва мислите, които идват.”

Свети Симеон Нови Богослов, като пише за вътрешния покой казва: “Исихията е несмущавано състояние на ума, покой на свободната и радостна душа, нетревожно и неразколебано разположение на сърцето, виждане на светлина, познание за тайнствата на Бога, мъдра дума, дълбинност на идейната представа за Бога, възвеселяване на душата, чист разговор с Бога, бдящо око, вътрешна молитва, съюз с Бога и общение, пълно обожение, безболезнено възлагане на Бога в големите аскетични трудове.”
Това отхвърляне на идейните представи е част от човешкия стремеж за очистване на интелигентната част на душата. Атлетите в духовната борба се борят да отхвърлят мислите, които дяволът посява с единствената цел да наруши вътрешната цялост на душевните сили и да отслаби човешкото сърце. Ето затова Православието е терапевтична наука. Както прочетохме в писанията на светите отци, които се отнасят до този предмет, ние ясно видяхме, че християнството лекува болната душа и сред средствата за нейното изцеление първото място се пада на опазването на ума, прогонването на нежеланите мисли, като се опитваме да ги убием преди да са влезли в дверите на сърцето.

Исихията преди всичко е опазване на ума, бдителност в собствените мисли и е изразена от свети Таласий: “Сложете печат на своите чувства чрез покоя, и преценявайте мислите, които ви нападат.”

Свети Григорий описва добродетелите като лекарство за болестите на душата, за страстите; виждането, казва той, е плод на разкриването, чийто край и форма е обожението.” Душата, с други думи, е изцелена чрез добродетелите, но когато изцелението е съединено с Бога посредством виждането, към което води пътят на тишината (безмълвието). Чрез виждането (theoria) човек се обожва, а не чрез отразяването на думи или видими неща, но чрез обучение в тишина.

Чрез този метод на Православната исихия и учение, ние се изцеляваме, като “се освобождаваме от мисълта за нещата и се обръщаме към Бога”. С постоянни усилия и молитви ние някакси докосваме това, което не може да се докосне и представлява благословената сърцевина. Така тези, които са очистени в сърцето си чрез светата исихия, след като бъдат неописуемо проникнати от нетварната светлина, която е извън сетивата и ума, виждат Бога и себе си, като в огледало.
Важните моменти в тази проповед са, че чрез метода на Православието, който е преди всичко метод на съзерцателната исихия, ние очистваме ума и сърцето си, и по този начин се съединяваме с Бога. Това е единственият метод на запознаване с Бога и общуване с Него.

Светите отци наричат това мира на душата и почивката на седмия ден от Сътворението. Човешкит ум, очистен чрез метода и трениран в светата исихия, пази деня на седмия ден, почивката в Господа. Палама, като говори за Божествения покой, почивката на Господа, когато Той си “почина от всичките Свои трудове” и за почивката на Христа, който се спуска с Негова Божествена душа в ада, и за краткия престой в гроба на Неговото тяло в Божествената природа, пише, че ние също трябва да се стремим към този Божествен покой, което всъщност значи, че трябва да съсредоточим ума си върху неотклонното внимание и непрестанната молитва. Този Божествен покой на седмия ден е всъщност съзерцателната исихия. “Ако оттеглите ума си от всички мисли, дори и от добрите, и се обърнете изцяло с неотклонно внимание и непрестанна молитва, вие също ще влезете в Божествения покой и ще постигнете благословеното седмо небе, като видите сами себе си и чрез себе си да бъдете въздигнати във виждането на Бога. Трябва да се отбележи, че светецът говори за тези неща в разговор с паството от неговия диоцез в Солун. Това означава, че всеки в различна степен на дълбинност може да постигне опита на Божествения покой. Това именно е учението, което е загубено в днешно време.
От това, което казахме за съзерцателната исихия, всеки може да види защо личностите, които я практикуват, са наречени исихасти. Исихаст е този, който следва пътя на покоя, който всъщност е пътят на Православната традиция. Свети Йоан Лествичник казва: “Може да изглежда странно, но исихаст е този, който се бори, за да запази своя духовен аз затворен в къщата на тялото... Исихастът е като ангел на земята. На хартията на любовта и писмата на ревността, той освобождава молитвата си от леността и безгрижието. Исихаст е този, който вика: ”Господи, готово е сърцето ми”. Той казва: “Спя, но сърцето ми бди.”
Най-големите оръжия на всеки, който се стреми да води живот на вътрешен покой с търпение са “самоконтрола, любовта, милосърдието и четенето на духовна литература”. Според свети Григорий от Синай всеки, който упражнява исихията, трябва да има за основа добродетелите на “мълчанието, самоконтрола, бдителността, смирението и търпението”. Тези неща показват, че исихасткият начин на живот предполага изпълнение на Христовите заповеди, тъй като това поражда добродетелността. Също както добродетелите не са независими от покоя, така и покоят не е независим от спазването на Божиите заповеди, Неговия закон.

Напротив, неспазването на Божиите заповеди и оставането в страстите, не се считат за православна исихия, и дори да е започнала да се появява, това ще я унищожи, тя ще изчезне. Нищо няма по-голяма сила от разстройването на състоянието на покой или на лишаването от Божията помощ от следните страсти: грубост, преяждане, пустословие, суета, високомерие, и господарката на всички страсти – гордостта.
Някои хора поддържат мнението, че исихията, по начина, по който я описват отците е бездействие, а не действие. Всъщност, случаят е напълно противоположен. Исихията е изключително действие в незабележимост и тишина. Личността е в почивка и покой, за да разговаря с Бога, за да си позволи своята свобода и да приеме Самия Бог. И ако ние отчитаме факта, че най-големите проблеми, които ни тормозят са психически и вътрешни и ако смятаме, че повечето болести (психически и физически) се пораждат от усложняването на мислите, което всъщност е нечистотата на ума и сърцето, ние можем да разберем голямото значение на съзерцателната исихия. И така, това е действие и живот. Исихията предлага невероятни условия, за да обичаме братята си безстрастно, за постигане на неегоистична и безстрастна любов. Този, който не е привлечен от светските неща, обича покоя. Този, който обича човека, обича всички хора, (св. Максим Изповедник). Как може някой да има неегоистична любов, която е една от целите на духовния живот, когато е овладян от страстите? Исихасткото движение не се появило за първи път в 14 век, а съществува от първото столетие от живота на Църквата. Ние откриваме исихия в Светото писание, в първите Отци на Църквата. Така исихазмът установява истински форми на християнския живот.

Ние също използваме термина исихазъм, за да характеризираме метода, използван, за да се съсредоточи ума в сърцето.

В усилията си да бъде очистен, човешкият ум стои молитвено в сърцето, като непрекъснато повтаря Иисусовата молитва. Тя не е многословна. Това е непрестанно напомняне на Името на Иисус Христос. В същото време умът бди над мислите и не допуска те да влязат в дверите на сърцето. Както отбелязва свети Максим Изповедник, бдителността е свързана с молитвата.

“Но умът може още по-дълбоко да проникне в сърцето, когато чрез Божествения импулс, той се съединява със сърцето, като се освобождава от всички образи и представи, докато сърцето е затворено срещу всички чужди елементи. Тогава душата прониква в мрака на едно твърде специфично естество с чист ум.”
Православието е терапевтична наука, чиято цел е да изцелява човешките болести. Това никога не бива да остава незабелязвано, защото, ако го правим, ние разрушаваме цялата му същност и съдържание. Очистването, необходимата предпоставка за обожението, се постига чрез метода на Православното посвещение, в което исихията заема много важно място.

Методът в неговата пълнота и съотносимия начин на живот, се наричат исихазъм. И така, личност, която се бори в атмосфера на покой, се нарича исихаст, и този начин на живот в покой, се нарича исихазъм.

Митр. Йеротей (Влахос)

Дарбата да се страхуваш от Гавин де Бекър
31 Март 2013 г. 22:23:30
Kiril Hinkov


Дарбата да се страхуваш от Гавин де Бекър

Човешкото насилие, от което се боим и наричаме „произволно” и „безсмислено”, не е нито едното, нито другото. То винаги има цел и смисъл, поне за извършителя.

Всяка мисъл се предшествува от възприятие, всеки импулс – от мисъл, всяко действие – от импулс. Човекът не е толкова уединено същество, че поведението му да е незабележимо, а постъпките му – неуловими. Всички въпроси на живота могат да намерят отговор. Дали някой, който ме притеснява, ще се опита да ми навреди? Ще прибегне ли към насилие служителят, когото трябва да уволня? Как да постъпя с някой, който не ме оставя на мира? Как трябва да се реагира на заплахи? Какви заплахи могат да дойдат от непознати хора? Как можем да сме сигурни, че детегледачката няма да напакости на детето ни? Как да знаем дали някой от приятелите на детето ни не е опасен? Дали собственото ни дете не проявява признаци на бъдещо поведение на насилие? Как мога да помогна на любимите си хора да са в по-голяма безопасност?  

Единственият, най-важен инструмент на предвиждането са индикаторите, предшестващи инцидента – онези различими фактори, които се случват преди предвиждания краен резултат. Стъпването върху първото стъпало на една стълба е значим индикатор, предшествуващ изкачването на стълбата. Още по-значим индикатор е стъпването върху шестото стъпало. И понеже всяка човешка постъпка се разиграва два пъти – веднъж в мисълта и втори път, докато се изпълнява, - може да се каже че идеите и импулсите зад всяко действие, са индикатори, предшестващи инцидента.

Интуицията е крайъгълен камък на сигурността. Коренът на тази дума е tuere пазя, защитавам. Любопитството е начинът, по който отговаряме, когато интуицията прошепне: „Тук има нещо.”

Рядко се срещат експерти, които съчетават опит, уважаване на собствената си интуиция и любопитство. Ние постоянно преценяваме хората интуитивно и доста внимателно, но съзнателно им обръщаме внимание, само ако има причина за това. Ние виждаме всичко, но не обръщаме внимание на повечето от видяното. Следователно, когато нещо специално ни порази, трябва да му обърнем внимание. За мнозина това е мускул, който те не тренират.    

Ако усетим, че някой е в особеното състояние, когато преценява риск, ние  също заставаме нащрек. Никое диво животно на света, внезапно обхванато от страх, няма да разпилява енергията си с мисълта:”Това вероятно не е нищо сериозно.” За разлика от всяко друго създание на земята ние предпочитаме да не се вслушваме, дори да пренебрегваме сигналите за оцеляване. Психичната енергия, с която за всичко търсим невинни обяснения, би могла да се прилага по-ефикасно за извличане на ценна информация от околната среда.

Разумно ли е да знаем повече за причината, поради която един мъж си купува определена марка лосион за бръснене, отколкото знаем за причината, поради която си купува пистолет? Процесът на интуицията действа, макар и не толкова успешно, колкото главния му съперник – процеса на отричането.

Във всеки от нас има потенциал за насилие, променя се само схващането ни за оправданието му. Антрополозите отдавна търсят различията между хората, но всъщност разпознаването на сходствата най-точно ни позволява да предвиждаме насилието. Когато приемем, че насилието се извършва от индивиди, които обичайно изглеждат и се държат като всички хора, ние заглушаваме гласа на отрицанието, който казва: „Този човек не прилича на убиец.” С разума си можем да определим един човек като безопасен или зловещ, но възприятието ни върши по-добра услуга за оцеляването.

Когато учени наблюдават птица, която чупи яйцата си, не казват: „А, това никога не се случва, тази птица е чудовище.”По-скоро правят извода, че ако тази птица го е направила, и други птици може да го правят и, следователно, в природата трябва да има някаква целенасоченост, някаква причина, някаква предвидимост.    

„Който се бори с чудовища, трябва да внимава постепенно сам да не се превърне в чудовище. Защото, когато гледаш дълго в бездна, бездната също гледа в теб.” Ницше

Едно от нещата, което действително предопределя проявата на насилие и престъпност, е насилието в детството. В детството си 100% от серийните убийци са били малтретирани чрез насилие, пренебрегване или унижаване..... Трудното детство не е извинение, но обяснява много неща – това се отнася и за вашето детство. Като мислите за това и се самоанализирате, ще развиете умения да предвиждате действията на околните. Питайте се и си отговаряйте - защо правите онова, което правите?    

„Учете се да гледате и по този начин да избягвате всички опасности. Както мъдрият стои настрана от бесните кучета, така и вие не бива да се сприятелявате със зли хора.” Буда

Престъпникът, който се изправя лице в лице със своята жертва, умело и пречи да усети сигналите за оцеляване, но самият начин, по който ги скрива, може да го разкрие. 

- натрапено обединяване – интимничене, фамилиарничене;

- чар, приветливост, сръчност и сладкодумие;

- прекалено много подробности – при всеки вид измама, главното е вниманието ни да бъде отвлечено от очевидното;

- изплащане на дълга с лихвите - правене на услуга, която кара жертвата да се чувства задължена и несигурна;

- слагане на етикет – даване на леко неодобрително прозвище или оценка, което кара жертвата да иска да ги опровергае чрез действията си. „Знаете ли, вие сте прекалено горделива. Защо не искате да Ви помогна?”

- непоискано обещание – „Само оставям тези неща и си тръгвам.”

- пренебрегване на думата „не”. „НЕ” е дума, по която никога не бива да се водят преговори. Онзи, който се прави, че не я чува, просто се опитва да ви постави под контрол или не иска да загуби контрола. Научете се да казвате твърдо и категорично КАЗАХ „НЕ”!!!

Всички престъпници търсят някой, който е уязвим и би им позволил да го контролират.

Мъжът, който в подземния паркинг заговаря жена, докато тя слага покупките си в багажника на колата и й предлага помощ, може да е порядъчен и благороден човек, а може и да взема „интервю”. Жената, която трепне леко, изглежда изплашена и смотолеви ”Не благодаря, мисля, че ще се справя”, може да е жертвата му. И обратно, жената, която се обърне към него, вдигне ръце, за да го спре, и направо каже „Не желая помощта ви”, по-рядко може да е неговата жертва.

Вие можете да контролирате реакциите си към тестовете, на които ви подлага „интервюиращият” престъпник. Ще влезете ли против волята си в разговор с непознат? Можете ли да бъдете манипулирани от чувство за вина или от усещането, че дължите нещо на някого, защото ви е предложил помощта си? Ще се подчините ли на нечия воля само защото той го иска, или ще станете още по-твърди, когато усетите, че някой се стреми да ви контролира?

И най-важното .... ще обърнете ли внимание на интуицията си?  

Тя винаги се задейства в отговор на нещо конкретно и винаги ви мисли доброто. Затова направете си труда да видите опасността, когато съществува. Ако няма опасност, не губите нищо и дори давате нова разграничителна способност на интуицията си, за да не ви тревожи при подобна ситуация. Интуицията постоянно се учи и , макар че от време на време може да вдигне лъжлива тревога, всичко, което съобщава, е значимо.

Интуитивният сигнал от най-висш порядък, който е най-настоятелен, е страхът. В него винаги трябва да се вслушвате. Следващото ниво е опасението, следвано от подозрението, колебанието, съмнението, вътрешното чувство, предчувствието, любопитството. Има още глождещи чувства, упорити мисли, физически усещания, учудване и тревожност. Общо взето, те са по-малко настоятелни. Ако приемете тези сигнали с отворено съзнание, когато се появят, ще разберете, как общувате със самите себе си. И когато дойде времето, вслушайте се в мъдростта, която идва от самите вас. Чрез нея вие можете да направите предвиждания за своите взаимоотношения, които определят качеството на живота ви.

Откъси от книгата "Дарбата да се страхуваш" на Гавин Де Бекър.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Стратегия за оцеляването на Швейцария
18 Декември 2010 г. 01:16:35
Kiril Hinkov


Стратегия за оцеляването на Швейцария

Автор: Питър Хамънд
Преведе Божидар Маринов
Източник: http://oshte.info

Ако искаш мир, приготви се за война.

Тoзи цитат обобщава швейцарското отношение към мира и свободата. Една изключително важна книга: Целта е Швейцария: Швейцарският въоръжен неутралитет във Втората световна война от Стивън Холбрук (Stephen Halbrook, Target Switzerland: Swiss Armed Neutrality in World War II), ни дава невероятната, неразказвана досега история как Швейцария, единствена сред всички страни в Централна Европа, успешно се противопоставя на нацистката военна машина през Втората световна война. Швейцария е единствената нация на европейския континент, от Иберийския полуостров до река Волга, която никога не се поддава на нацистките заплахи, нито допуска нацистка военна окупация. Трябва да си припомним как тази малка република успява да запази своята независимост, докато е напълно обсадена от враждебни тоталитарни режими.

Непобедимата армия

Съседна Австрия се поддава на нацистките интриги и заплахи и през 1938 се предава без нито един изстрел. По същия начин Чехословакия бива изнудвана и заплашвана, за да се предаде без бой. Албания бива окупирана от фашистка Италия. Полша пада след само 20 дни тежки боеве през септември 1939. Дания се предава четири часа след като получава ултиматума. Датският крал и неговото правителство капитулират и забраняват всяка съпротива срещу нацистката окупация. Норвежците оказват разгорещена съпротива, подпомогнати от британски и френския войски, но биват бързо надхитрени от немските парашутисти и планински дивизии. Швеция позволява на нацистите да превозват войски по нейна територия до Норвегия. По-късно тя ще позволи прехвърлянето на цели немски дивизии през своята „неутрална” територия за да бъдат използвани за атаката срещу Съветския съюз през 1941. Холандия пада под германския блицкриг само за 5 дни. Белгия устоява почти 17 дни преди да се предаде пред настъпващата немска армия. Франция бива покорена за по-малко от 6 седмици. Париж пада без нито един изстрел.

Но въпреки честите заплахи да нахлуе, „ликвидира” и присъедини Швейцария към своята Grossdeutschland (в деня на Аншлуса на Австрия дори са били отпечатани карти показващи Швейцария, включена в Третия Райх),

Швейцария успява там, където всички други неутрални страни се провалят. Швейцария остава героичен остров на свободата в морето на нацистката тирания по цяла Европа. Тази невероятно навременна книга, Target Switzerland, е написана именно за да отговори на този въпрос: Как Швейцария така успешно се съпротивява на тиранията тогава, когато никоя друга страна не успява.

Изкусни стрелци върху ски

Духовната и военна сила и решителност на малкия швейцарски народ да се съпротиви на смазващата тоталитарна заплаха трябва да продължи на вдъхновява всички хора, които обичат свободата. Тази велика страна на Реформацията, със своята дълга традиция на децентрализирана, конституционна република, от дълго време е известна като страна на изкусни стрелци на ски. Всеки мъж в Швейцария има поне една пушка в дома си. Швейцария е единствената европейска нация, която официално обявява, че в случай на война всяко обявяване на капитулация трябва да бъде смятано за вражеска пропаганда и че всеки войник трябва да се бие до последния патрон, а след това и с щика. Тяхната разпространена и официално обявена военна стратегия е да принудят всеки нашественик да плати сурова цена за нарушаването на техния неутралитет. Заповедта е: Продължавай да се биеш. Никаква капитулация. Никакво отстъпление. Бий се до последния куршум и щик.

Наследството на свободата

При големия брой тоталитарни диктатури, ожесточени войни и ограбване на свободата в големи части от света днес, уроците и примерът на Швейцария трябва да бъдат внимателно изследвани и изучавани. Швейцария е най-старата демокрация в света. Тя също се отличава с най-високата степен на притежаване на лично оръжие на глава от населението в света. Обратно на останалата част от Европа, която има силно централизирано управление, Швейцария има много слабо централно правителство. Основната единица на властта вШвейцария са индивидът и семейството. След това идват селото или градът, след това кантонът и едва накрая федералното правителство. Като пряка демокрация, властта е децентрализирана. Властта се упражнява отдолу нагоре, не обратното. Затова, докато Хитлер успява да покори голяма част от Европа като изнудва и манипулира централната власт на различните страни да капитулират, в Швейцария няма централна власт, която би могла да предаде нацията или да капитулира. Швейцарският отговор на тоталната война на Хитлер е бил тотална съпротива от цялото население.

Много хора ще се изненадат да научат, че Швейцария постига най-високата степен на военна мобилизация сред всички страни през Втората световна война. Цели 20% от швейцарското население са били мобилизирани да посрещнат нацистката заплаха. Някои швейцарски градове биват бомбардирани. Швейцарски летци свалят най-малко 11 самолети на Луфтвафе във въздушни боеве, като губят само 3 от своите самолети. Многократно през Втората световна война нацистка Германия и фашистка Италия мобилизират стотици хиляди войници, включително моторизирани дивизии, на границата с Швейцария, в подготовка за нахлуване; пускат усилена журналистическа антишвейцарска пропаганда в подготовка за окупация. Но биват посрещнати от стотици хиляди невероятно решителни и добре обучени швейцарски стрелци, готови да отблъснат всеки нашественик.

Хитлер напада всяка свръхсила по онова време, Франция, Великобритания, Съветския съюз и САЩ, и всяка съседна неутрална страна, Дания, Холандия, Белгия, Чехословакия и Австрия; Швейцария остава единствената страна, която успешно възпира нашествието на нацистката военна машина.

Швейцария като убежище

Извънредно смелите действия на швейцарската армия за предотвратяване на нашествието и осигуряване на безопасно място, в което индивидуалният живот е защитен, позволява на много бежанци и избягали военнопленници да намерят убежище в Швейцария, всред цялото варварство на Втората световна война. Швейцария дава закрила на 50,000 евреи и над 100,000 избягали военнопленници по време на войната. Повечето от тях са войници на съюзниците, 1,700 са американски пилоти, улучени над Европа и достигнали до Швейцария.

Под обсада

На 25 юли 1940 генерал Анри Гисан, командващ швейцарската армия, събира 600 от своите висши офицери в една скалиста планинска местност в централна Швейцария, при езерото Люцерн. В предишните седмици пред силите на нацистка Германия са се предали Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. Британската армия се е евакуирала от континента, оставяйки след себе си цялото си тежко въоръжение. В предишните две години са паднали Полша, Австрия, Чехословакия и Албания. Стотици хиляди немски войски са събрани на северната граница на Швейцария, а фашистка Италия застрашава южната граница. Обсадена от тоталитарни агресори и окупирани страни, Швейцария остава сама.

Застанал в местността Рютли, с надвисналите над нея върхове на Алпите, генерал Гисан се обръща към своите офицери: „Реших да ви събера на това историческо място, символичната основа на нашата независимост, за да ви обясня тежестта на положението и да ви говоря като войник към войници. Ние сме в преломен момент в нашата история. На опасност е изложено самото оцеляване на Швейцария.” Неговата заповед е война до последния човек – никаква капитулация.

Съпротива срещу тиранията

Именно в местността Рютли на 1 август 1291 е била създадена Швейцарската конфедерация. В продължение на 650 години швейцарските бойци си спечелват репутацията на най-свирепите в Европа. Техният решителен отказ да живеят под властта на чужди владетели е бил легендарен. Повечето хора знаят историята за Вилхелм Тел, героят, който отказва да коленичи пред австрийския управител Геслер. Бил е осъден да улучи ябълка на главата на своя син от 120 крачки. Ако откаже, и бащата, и синът са щели да бъдат екзекутирани. В забележителна проява на майсторство с лъка, Вилхелм Тел успява да улучи ябълката, без да улучи сина си. Поздравявайки Тел, Геслер пита защо е имал и друга стрела в колчана си. Тел отговаря, че ако случайно улучи момчето, е щял да изпрати втората стрела в сърцето на самия управител. За своята дързост Тел бива осъден на доживотен затвор, но успява да избяга докато бива превозван през езерото Люцерн.

По-късно той издебва от засада управителя и изпраща втората стрела в сърцето му. Това дава началото на въстанието, в което швейцарците успяват да изгонят управляващите австрийци и именно в местността Рютли швейцарските кантони се заклеват във вярност един на друг.

През 1315 в битката при Моргартен 1,400 швейцарски селяни организират засада на 20,000 австрийски рицари и пехота в тесен алпийски проход, като хвърлят камъни по тях и ги изтласкват в едно езеро, където много от тях се издавят. В тази битка швейцарците убиват 2,000 нашественици, като изгубват само 12 от своите хора.

През 1396 година, 500 швейцарски пехотинци побеждават 12,000 немски нашественици в битката при Лаупен. Това е първата битка на европейския континент, в която пехота побеждава бронирана кавалерия на открито поле. През 1386 в битката при Земпах 4,000 австрийски рицари биват победени от 1,300 швейцарски селяни. През 1388 в Алпите 650 швейцарци побеждават нахлулата австрийска войска от 15,000 души. Австрийците губят 1,700 души срещу 55 швейцарци. През 1476 в Швейцария нахлува френска армия от 20,000 души. 412 бернски войници в замъка Грансон биват убедени да се предадат. Но след това всички 412 швейцарци биват обесени или издавени от французите. Швейцария незабавно се мобилизира и в последващата битка при Грансон обръща в бягство французите, като им нанася тежки загуби. В битката при Мора друга френска армия от 23,000 души бива унищожена при изненадваща атака, като швейцарците убиват 10,000 френски нашественици, изгубвайки само 410 швейцарци. След битката при Мора швейцарската пехота е най-прочутата в Европа и е силно ценена като наемна войска. (Всъщност, през вековете повече от един милион швейцарци служат като наемници.)

През 1495 Свещената Римска империя се опитва да наложи данък на швейцарците и това води до разгрома на самата Свещена Римска империя в битката при Дорнах през 1501.

Дори циничният и зловещ Николо Макиавели, автор на Владетелят, отбелязва, че швейцарците са „майстори на съвременната война” и „швейцарците са добре въоръжени и притежават голяма свобода.”

Швейцарският пример на децентрализирана федерална република и добре въоръжена гражданска армия привлича вниманието на английските и американските политически наблюдатели през ХVІІІ век, включително на много от основателите на Американската република. Бащите-основатели на Америка намират голямо вдъхновение в швейцарския пример и вграждат много от швейцарските принципи в Конституцията на САЩ.

Подривна дейност и предателство

Но историята на Швейцария на независимост и непобедимост пред външни нашественици от 1291 не остава неизменна. През 1797 Наполеон успява да покори Швейцария като съчетава заплахи, пропагандна война и убеждаване на френскоговорящите кантони да не се противят на Новия Френски Ред. Женева и Лозана се предават пред настъпващите французи без съпротива. Когато немскоговорящите швейцарци оказват ожесточена съпротива при Фраубрунен, те са зле въоръжени, много от тях само с вили. Те биват избити от френската артилерия и кавалерия. Скоро се създава съпротивително движение, което включва хиляди швейцарски граждани в партизанска война в Алпите против френските окупатори. Хиляди швейцарци биват избити по време на жестоката френска окупация.

Уроците от поражението

След бедствените години под френската окупация швейцарците са решени вече никога да не позволят нашествие и през следващия век се заемат с изграждане на силна гражданска армия, готова за новите заплахи. Те полагат огромни усилия и разходи за подобряване на въоръжението и военната тактика, за да са сигурни, че ще запазят мира чрез превъзхождащо въоръжение.

Швейцарците също осъзнават, че врагът е успял да ги победи, само защото те не са останали единни срещу революционната идея за обединена Европа. След френската окупация швейцарците са решени никога повече да не позволяват чужденците да сеят разединение сред тях чрез стратегията „разделяй и владей”. Като следствие от това, макар че 72% от населението на Швейцария е немскоговорящо, през 30-те години те успешно се съпротивяват на всяка нацистка пропаганда и на подривната дейност вътре в страната. Според Конституцията от 1815 бива въведена военна служба за всички мъже. През 1824 е създадена Швейцарската федерация по стрелба (ШФС) „за насърчаване и усъвършенствуване на изкуството на точната стрелба, изкуство, което само по себе си е изящно, а също е от най-голяма важност за защитата на Конфедерацията”. Празниците със стрелба стават едно от най-важните обединителни мероприятия в швейцарските общности.

Мир чрез превъзхождащо въоръжение

През 1847 протестантските кантони потушават сепаратистко въстание на католически революционери. През 1857 пруският кайзер мобилизира над 150,000 войници за нахлуване в Швейцария по повод на граничен спор. Швейцарците в отговор мобилизират 30,000 свои войници. Един немски наблюдател отбелязва, че швейцарското опълчение струва колкото половин дузина професионални армии в Европа. През 1866 Бисмарк предлага Швейцария да бъде разделена между Италия, Франция и Прусия. През 1867 швейцарците изобретяват революционна винтова карабина с цилиндричен затвор и с пълнител с 12 патрона. През 1874 Федералната конституция за първи път дава право на правителството да въоръжи всеки пълнолетен гражданин от мъжки пол със съвременна пушка, униформа и боеприпаси. Те трябва да се съхраняват в дома на войника. (Дотогава от швейцарските войници се е очаквало сами да си набавят оръжието.) През 1889 швейцарците изобретяват нова карабина с надлъжен затвор, използваща швейцарския стандартен калибър от 7.5 мм.

В пълна противоположност на нарастващата централизация на властта в другите страни в континентална Европа, в Швейцария федералното правителство става все по-чувствително към желанията на отделните граждани и през 1874 въвежда референдума като средство за прокарване на новите закони.

През 1912 немският кайзер Вилхелм ІІ посещава Швейцария. Като наблюдавал маневрите на швейцарското опълчение, кайзер Вилхелм попитал какво биха могли да направят 250,000 швейцарски войници, ако в страната нахлуят половин милион германски войници. Известният швейцарски отговор бил: „Ще трябва да стреляме по два пъти!”

През 1911 швейцарците изобретяват пехотната карабина Шмидт-Рубин модел 1911, която има отделящ се пълнител с шест патрона и бързодействащ надлъжен затвор. Над 300,000 от тези карабини модел 1911 са произведени и са раздадени на населението. Срещу силно превъзхождащия брой на противника швейцарците поставят голямо ударение върху превъзходната стрелба и въоръжение. През 1911 американският полковник Бел отбелязва, че швейцарците имат ненадмината любов към своята страна, спартански патриотизъм и храброст. „Макар че швейцарецът вярва в мира и го желае над всичко друго, неговият здрав разум му казва, че той се постига най-добре чрез постоянна бойна готовност.”

Когато на 1 август 1914 избухва Голямата война, с воюващи страни по всички граници, Федералният съвет мобилизира цялата армия - 450,000 души. Тя е добре въоръжена с картечници „Максим” и модерна артилерия. По това време биват въведени на въоръжение самолети и противовъздушна отбрана.

Един доклад на сената на САЩ от 1916, „Военната повинност и ефективността на гражданската армия на Швейцария,” отбелязва, че докато френските войници се обучават на стрелба на разстояние само 40 метра и са забележително неумели дори в това, а немските войници са по-добри от френските и се обучават на 100 метра, цялата швейцарска армия трябва да бъде определена като „все изкусни стрелци,” обучаващи се на средно разстояние от 300 метра. Нямало е абсолютно никакъв спор, че швейцарците имат най-високият стандарт за добра стрелба в Европа, ако не и в целия свят.

Нацистката заплаха

От деня, в който Адолф Хитлер бива определен за канцлер на 30 януари 1933, в Германия настъпва царство на терора. Всички права на сдружаване и на свободно слово биват премахнати. Нацистите започват обиски по домовете, като навсякъде конфискуват личното оръжие на гражданите. Дават се права на властите за произволни обиски и конфискации. През март Хитлер става абсолютен диктатор и регионалните германски правителства са претопени в централната власт.

От самото начало печатът в съседна Швейцария е най-последователен и открит в разобличаването на опасните тенденции и заплахи на нацисткия режим. Нацисткият професор по военни науки Евалд Банзе открито публикува своето твърдение, че в една война против Франция Германия трябва да нахлуе през Швейцария, за да заобиколи по фланга френската укрепена линия Мажино, като нахлуе по долината на Женева. Въпреки немскоговорящото мнозинство в Швейцария, Банзе използва нацистка терминология, за да опише швейцарците като „нисши.”

Докато останалият свят не обръща Докато останалият свят не обръща голямо внимание на смущаващото развитие на националсоциализма в Германия, швейцарците биват отвратени от самото начало. На 12 май 1933 швейцарският Федерален съвет забранява носенето на хитлеристки униформи и отличителни знаци и осъжда нарушителите на затвор или депортиране.

Военен наръчник, раздаден на всеки швейцарски гражданин през 1933 заявява: „Дълг на всеки мъж е да поддържа постоянно своето оръжие в добро състояние, и постоянно да се упражнява на местното стрелбище в стрелба от легнало положение и от колене. За да стреляте точно, не трябва да стреляте бързо, а да дърпате спусъка бавно с разум и добра преценка, като помните, че победител е онзи, на когото му остава поне още един патрон в пълнителя. Спусъкът се дърпа само тогава, когато целта ще бъде улучена. Трябва да стреляте по-точно от врага и по-умело да използвате местността.”

В своите публикации ШФС силно се противопоставя на тоталитаризма и от ляво, и от дясно. Разстоянията на състезанията по стрелба биват увеличени на 400 метра. Като се има предвид, че немската армия се обучава едва на 100 метра, швейцарските стрелци биха имали сериозно предимство пред всеки нашественик.

През септември 1933 бива публикуван „План за нахлуване в Швейцария.” Темата е: Женева е входът към Франция и е особено важна за превземането на Лион и заобикалящите го фабрики за оръжие и боеприпаси. Тъй като нарушаването на швейцарския неутралитет вече бива публично обсъждан, швейцарците рязко увеличават отпуснатите парични суми за въоръжаване.

На първата страница на Моята борба Адолф Хитлер заявява, че „общата кръв принадлежи на един общ Райх”. Той ясно казва, че една от неговите главни цели е да обедини Австрия и Германия в един Райх, а също намеква и за присъединяването на Швейцария в своята Grossdeutschland. През Средновековието Швейцария е част от Свещената Римска империя - Първият Райх според нацистката терминология. Сега нацистите прогласяват, че възнамеряват да разширят границите на Германия „до най-далечните граници на старата Свещена Римска империя, и дори нататък”. Проф. Банзе пише: „Ние смятаме вас, швейцарците, за издънка на германската нация; . . . един ден ще се обединим под един флаг и ще унищожим всеки, който се опитва да ни разединява!”

Обединени в съпротивата

Между швейцарски и германски вестници започва словесна война. Нараства рязко чувството на швейцарците на омраза към тиранията и ревност към справедливостта и свободата. Хората започват все повече да се събират на стрелбищата.

Биват заловени експлозиви, вкарвани тайно по езерото Констанс от Германия. Четирима швейцарски нацисти биват изправени пред съд в Берн за подбуждане на расова омраза. Швейцарците започват да изграждат укрепления по своите граници. След 1935, когато нарастват нарушенията на швейцарското въздушно пространство, Швейцария започва редовни военновъздушни учения. Един опит за въвеждане на силно централизирано управление бива категорично отхвърлен от всенароден референдум!

Увеличават се рязко основните програми за превъоръжаване. Учредена е федерална полиция за борба с дейностите на пронацистката и проиталианската пета колона. Биват разкрити множество шпионски заговори на комунисти и нацисти. На 18 февруари 1936 Федералният съвет заповядва пълна забрана на всички нацистки организации в Швейцария. През 1937 биват забранени комунистическата партия и всички други партии свързани с чуждестранни организации. Появява се доклад, според който в Швейцария действуват като шпиони около 500 агенти на Гестапо.

През 1935 на въоръжение н швейцарската армия бива въведена новата карабина К31. Швейцарската конструкция превъзхожда неизмеримо всички съществуващи по онова време карабини в света по точност, тегло, лекота на боравене и на зареждане. До 1945 са произведени почти 350,000 карабини К31.

През 1938, когато съседна Австрия бива погълната от нацистка Германия без нито един изстрел, всички вярват, че следващата е Швейцария. През това време Швейцария бива наводнена с нацистка пропаганда и атакувана с медийни кампании. За да се противопостави на шпионажа на Гестапо, швейцарската армия организира контраразузнаването SPAB (Spionage Abwehr).

Забележително е, че за разлика от Наполеоновите войни и Първата световна война, когато много швейцарци са били разединени по етнически признак, като френско- и италианскоговорящите симпатизират на Франция и Италия, а немскоговорящите на Прусия и Германия, след 1933 швейцарците са единни в своето противопоставяне на националсоциализма. Швейцария доказва, че френско-, немско- и френскоговорящите граждани могат да живеят заедно в съгласие. Единствен сред европейските народи, швейцарският остава незасегнат от заразния вирус на Новия световен ред, прогласяван от нацистите. Всъщност, немскоговорящите швейцарци стават най-яростно антинацистката група в света.

За същественото и несъщественото
01 Октомври 2010 г. 22:54:32
Kiril Hinkov


За същественото и несъщественото

При практикуването на бокса със сянката, ученикът си представя, че е заобиколен, на разстояние един - два метра, от смъртни врагове с мечове и копия, от отровни змии и диви зверове, и всички те се приближават към него, за да се бият на живот и смърт. Затова той се приготвя за боя с неукротим дух. Това се нарича „да търсиш същественото в несъщественото”.

Когато наистина се сблъска с опасни врагове, той просто действува, като че ли е в безлюдна земя и играе бокс със сянка. Така той постига „несъщественото в същественото”.

Това може да бъде овладяно само чрез интуитивно възприятие и упорито усъвършенстване. Същността на това развитие е да търсиш сходство по-скоро в духа, отколкото във външността, да освободиш съзнанието си от пречките, да се разтовариш от всичко.

„Помни, че в практиката трябва да бъдеш бавен в движенията, но бърз с ума.”

Откъс от книгата „Да чен цюан” на майстор Уан Суан Джи.

Съзнание
Съзнание
Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Заншин - духът, който остава

Заншин (zanshin) е термин, който се изпозва в японските бойни изкуства. Той се превежда като „оставащо съзнание/дух” (remaining mind/spirit). Освен това, „Шин” означава и сърце (мястото, където се съсредоточават усещанията и духът).

В тесен смисъл заншин означава позицията на внимание, в която оставаме, след като сме изпълнили и последната от техниките си. При изпълнението на ката  в карате, това е фокусирането и задържането на вниманието в посоката на последното движение, и постепенното му прибиране, заедно с изправянето в естествено положение на готовност (йой, хачиджи дачи). При това положение, вниманието се концентрира в нашия център и се насочва равномерно във всички посоки (на 360º). Така и най-малкото движение около нас ще бъде усетено и ще ни преведе от състояние на готовност в действие.

В тренировките по двойки, заншин е постоянно следене на партньора и контролиране на неговото намерение, чрез насочване на позицията към него. Едва след последния поклон и излизането от дистанция, която дава каквато и да е възможност за контакт, насоченото внимание към партньора може да бъде отклонено, прибрано и преразпределено около практикуващия.  
 
В широк смисъл, заншин е винаги будното внимание, което ни позволява да следим заобикалящата ни среда и да узнаваме за важните промени в нея. Вниманието трябва да се тренира така, че да ни предупреждава, когато има шум или движение, суетене на хора или викове, сгъстяване на напрежението, неща, които са непривични за нормална ситуация. Такива събития трябва да мобилизират вниманието ни и да го концентрират за изучаване развитието на нещата, както и за подготовка за действия.

За да разберем по-добре смисъла на термина, трябва да изясним значението на йероглифите „зан” и „шин”, с които той се изписва. Те могат да се прочетат по два начина: кокоро-уо-нокосу, което означава „аз съзнателно извършвам действието да карам духа си да остава”, и кокоро-га-нокору - „духът ми остава несъзнателно и спонтанно”. Първото определение се отнася за начинаещите, а второто за напредналите практикуващи. И смисълът им е, че ако трябва да мислим за заншин, вече е много късно. Действието винаги се забавя от мисълта. Ако мислим за заншин преди да ударим, ударът ни няма да е добър. Ако мислим за заншин след удара, неочаквана атака може да ни изненада, докато се опитваме да задържим натиска си. Затова заншин означава не само да се върнем към добра позиция, камае, но и по естествен начин да запазваме духа на оставащото внимание след всеки удар.

Приучаването към етикета в японските бойни изкуства е един от начините да се упражнява постоянна готовност и пълно внимание.  

Заншин е качество, което се изгражда чрез много други основни елементи на практиката на будо (бойният път).
- Shisei (стойки и позиции на тялото);
- Metsuke (контрол на погледа и виждането);
- Ma-ai (дистанция на боя);
- Kiai (фокусиране на енергията);
- Ki musubi (свързване, сливане на енергията)
- Kime (фокус на ударите, сила и рязкост на изпълнението);
- Riai (същност, интуитивна интеграция на техниката).

Когато започваме практиката, е важно да се концентрираме и постоянно да контролираме тези елементи. В началото трябва да имитираме заншин на по-напредналите практикуващи, трябва винаги да сме с правилно положение на тялото, да поддържаме постоянен зрителен контакт с партньорите и да се грижим дистанцията между нас да е правилна. Трябва да се опитваме да излъчваме сила и увереност, които притискат опонентите ни и ги карат да се чувстват несигурни в атаката си (seme). Колкото и пресилено, изкуствено и трудно за постигане да ни се струва това, то трябва да се упражнява постоянно. Само по този начин познанията, силата и устрема на старите, могат да станат част от нас.
Търпение, практика, постоянен контакт с хората, проявяващи в живота си качествата, които искаме да възпитаме в себе си ... и време. Това са средствата за постигане на резултати.
„За начинаещите - камае и насочено внимание, за напредналите естествена позиция и постоянна бдителност.”  
„Бойното изкуство е като поддръжката на речен бент, всеки ден откриваш слабост и се погрижваш за нея.”
„Предай се, спри да искаш, каквото и да е, но продължавай да практикуваш.”
"Не ти избираш карате, карате избира теб."
Когато излезеш навън, хиляди врагове те чакат.”

Бодхидарма
Бодхидарма
Снимка: Интернет
Хейджошин
Хейджошин

Хейджошин - Винаги спокоен дух

Копирано от блога на Самурай. Брагодаря ти, Самурай.
http://daobg.com/forum/index.php?automodule=blog&blogid=15&showentry=2096

Хейджошин

Дисциплинирано състояние на ума, който може да отговори на промените в ситуацията по спокоен и нормален начин, без да се развълнува. (English Dictionary of Kendo).

Хейджошин е винаги спокойно сърце. Състояние, в което човешкото сърце (дух) трябва да бъде. Хората са склонни да искат постигането на целите си чрез сърцата си, така че да се поддържа невъзмутимо и обикновенно сърце е трудно. В кендо движенията ни са, както резултат от движенията на противника, така и самостоятелни, което прави хейджошин технически трудно. Затова е жизнено важно основната техника да се тренира със спокойно сърце.

Хейджошин означава присъствуие на ума.
Името може да се раздели на 2 части хеиджо и шин. Хеиджо означава обикновен и нормален, а шин сърце или ум (дух). Хейджо се изписва с две канджи: джо: винаги или през цялото време и хей: плосък, равен. Така, че винаги дръжте ума си равен. Какво означава това?

Шин (дух) или Кокоро (съзнание, сърце) могат да бъдат обезпокоени по всяко време. Понякога можете да бъдете изненадани. Понякога можете да се изплашите. Може да се паникьосате или да изгубите ума си. Винаги, когато умът ви бъде засегнат, той губи стабилноста си, тоест не е равен. Така, че хейджошин означава "във всяка една ситуация, трябва да поддържате ума си равен, доколкото е възможно, да мислите ясно и да вземата правилни решения".

Това е трудна задача. Затова имаме тази дума да ни напомня, че трябва да го правим.

Видео - Yoonjakyung's two-swords dance