Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Трите свещени съкровища на Япония
02 Март 2016 г. 21:07:57
Kiril Hinkov


Трите свещени съкровища на Япония

 

Трите свещени съкровища на Япония и атрибути на Императора на Япония са:
Мeчът - Кусанаги но цуруги (草薙劍),
Огледалото - Ята но кагами (八咫鏡?),
Скъпоценният камък - Ясакани но магатама (八尺瓊曲玉)

 

Трите съкровища символизират трите изначални добродетели на човека:
- смелост, доблест (меч),
- мъдрост (огледало),
- щедрост, доброта, доброжелателство (скъпоценен камък).

Шест правила за практиката, оставени от Морихеи Уешиба, създател на айкидо:
06 Юли 2014 г. 14:20:36
Kiril Hinkov


Шест правила за практиката, оставени от Морихеи Уешиба, създател на айкидо:

1. В айкидо въпроси на живот и смърт се решават с един удар, затова учениците трябва грижливо да следват уроците на наставника си, а не да се състезават един с друг, за да изясняват кой е по-силен.
2. Айкидо е път, който обучава на умението да се справяме с няколко противника. Учениците трябва да възпитават в себе си бдителност и способност да се забелязва не само това, което е пред тях, но и това, което ги обкръжава от всички страни.
3. Тренировките тябва да преминават в приятна и радостна атмосфера.
4. Наставникът преподава малка част от изкуството. Всеки ученик чрез непрестанна практика и тренировки трябва сам да открие неговите разнообразни приложения.   
5. В ежедневните занятия винаги трябва да се започва с прости двигателни упражнения и чак след това да преминавате към по-сложни и интензивни техники. Никога не се принуждавайте да правите каквито и да е неестествени и неразумни упражнения. Ако това правило се съблюдава, даже възрастен няма да си причини вреда и ще тренира в приятна радостна атмосфера.
6. Целта на айкидо е тренировка на разума и тялото и възпитание на искреност и сериозност. Всички техники трябва да се предават лично от учител на ученик, затова не ги разкривайте на случайни хора, за да не станат достояние на бандити. 

д-р Ото Варбург и основната причина за раковите заболявания
08 Юли 2016 г. 00:26:51
Kiril Hinkov


д-р Ото Варбург и основната причина за раковите заболявания

„Всички нормални клетки имат абсолютно изискване за кислород, но раковите клетки могат да живеят и без кислород, което е правило без изключение. Лишете една клетка от 35% от необходимия й кислород и за 48 часа е възможно тя да стане ракова.

Д-р Ото Хайнрих Варбург (1883 – 1970)

Немски лекар и биохимик, който доказва, че главната причина за рака е недостига на кислород. Открива, че раковите клетки са анаеробни (не използват кислород за разграждане на глюкозата), а използват ферментация. Това го довежда до извода, че ракът е механизъм за защита, използван от определени клетки в тялото, за да останат живи в една киселинна среда, лишена от кислород.

Смята се, че до това състояние водят недостатъчната физическа активност, нефизиологичното хранене (диета, основана на киселинни храни и напитки), приемане на вредни вещества, интензивни и неспецифични натоварвания, отрицателни или свръх-силни емоции, предизвикващи анаеробно дишане в дадени мускули или тъкани.

За приноса му, свързан с това откритие, през 1926 г. Варбург е предложен за Нобелова награда. Става Нобелов лауреат пет години по-късно през 1931 г. за други негови открития, свързани с дихателните ензими.

Даоска приказка за старото дърво
22 Септември 2010 г. 02:44:41
Kiril Hinkov


Даоска приказка за старото дърво

Дърводелецът Шъ минавал през едно селце и в землището, където бил олтарът на духовете на селцето, видял огромен дъб. Короната му била толкова голяма, че в сянката й можело да се скрият няколко хиляди бика. Стволът му бил толкова дебел, че стотина човека не можели да го обхванат. На височина превъзхождал не малките околни хълмове, а най-ниските му клони, започвали на 10 метра от земята. Имал дебели клони, от които можело да се издялат цели лодки. Стотици зяпачи гледали дървото и му се чудели, но дърводелецът продължил нататък, без дори да го погледне. Ученикът му, удивен от безразличието на майстора си, дотичал след него и попитал: „Учителю, откакто взех брадва в ръце и станах Ваш ученик, не съм виждал по-превъзходен материал. Но Вие минахте покрай него и дори не го удостоихте с поглед, защо?”

 - Не ми говори повече за това дърво. То не става за нищо. Ако направиш от него лодка, ще потъне. Ако направиш ковчег, бързо ще изгние. Ако направиш чаша, скоро ще стане на трески. Ако направиш врати и прозорци – без време ще се разсъхнат, ако направиш стълб, ще го изядат дървоядите. Ако близнеш листото му, устата ти цялата в горчилка. Вдишаш от миризмата му и три дни ходиш като замаян. Това дърво не става за нищо, от него няма никаква полза, затова е преживяло толкова дълго и е станало толкова голямо.  

Същата нощ, когато се прибрал в къщи дърводелецът Шъ сънувал свещения дъб. „С кого искаш да ме сравняваш?, попитал дъбът. С някакви изящни, годни за обработка дървета? Или с дървета, носещи плодове, като вишня, круша или мандарина? Когато плодовете им узреят, тях най-безжалостно ги подрязват, чупят клоните им, изтръгват малките им филизчета. Тези дървета претърпяват загуба, поради своите способности и умират, не изчерпвайки докрай своя жизнен срок и потенциал, определен им от природата. И това се случва с всяко нещо, което е полезно за хората. Дърветата в гората, сами привличат брадвата към себе си. Маслото в светилника само изгаря себе си, ароматното дърво дава аромат и затова го отсичат .... нещастието на добрия материал .... Всички знаят ползата от полезното, но никой не знае ползата от безполезното .... Аз отдавна се стремя да стана напълно безполезен, и сега на края на годините си, успях да достигна до това. Моята безполезност за другите е много полезна за самия мен. Ако се бях оказал полезен за някой, нима щях да порасна толкова огромен? Това е участта на всички неща в този свят. Каква глупост да се разсъждава над това, как нещата се отнасят едно към друго? Нима никому ненужен човек, който скоро ще умре, ще почне да се интересува от никому ненужно дърво?”

Щом се събудил, дърводелецът разказал съня на ученика си. „Ако дървото иска да бъде безполезно, попитал ученикът, защо е израстнало на олтара на селото?”
То стои на олтара, защото иска да се опази от невежите. Защото дърво, което не се слави, като свещено, най-често е посичано от хората. Освен това, дървото пази светините на селото, далеч от всичко пошло и всекидневно. Нима ще бъдем далеч от истината, ако кажем, че то изпълнява своя висок дълг?

Крилати мисли от Конфуций (551 - 479 пр.н.е.)
24 Декември 2015 г. 23:49:49
Kiril Hinkov


Крилати мисли от Конфуций (551 - 479 пр.н.е.)

Взети от Интернет: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1507-konfutzii-chuh-i-zabravih-vidyah-i-zapomnih-prezhivyah-i-razbrah.html

Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.

Добрите думи са отрова; горчивите – цяр.

Обмисли вярно и възможно ли е това, което обещаваш, защото обещанието е дълг.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият - към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес - за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват - това е скромност. Да ги разкриеш пред приятели - това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички - горделивост.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Стрелбата с лък ни учи, как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението - това е най-благородният път, пътят на подражанието - това е най-лекият път, и пътят на опита - това е най-горчивият път.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Не се безпокой от това, че хората не те познават, обезпокоително е, ако ти не познаваш хората.

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже.

Във всички неща успехът зависи от предварителната подготовка - без нея неуспехът е сигурен.

Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които и се радват.

Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там.


Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Снимка: Интернет
още...

Дишането

"За да живееш добре – дишай добре.
За да контролираш себе си – контролирай дишането си.
За да си мъдър – дишай мъдро.
За да живееш дълго и добре – дишай продължително и бавно.
За да бъдеш силен – дишай по-силно.
За да бъдеш здрав – дишай здравословно.
За да бъдеш щастлив – дишай щастливо.
За да имаш цел – дишай своята цел.
Спри да дишаш и спри да живееш. "

Дишането представлява поглъщане на кислород, необходим в ролята на окислител, и отделяне на въглероден двуокис.

Газовият обмен се извършва в алвеолите, които са заобиколени от белодробни капиляри. Обмяната на O2 и CO2 между алвеоларния въздух и белодробните капиляри става чрез проста дифузия. Тя зависи от разликите в налягането на даден газ от двете срани на алвеоларно-капилярната бариера и от нейната площ. Доколкото налягането на O2 в алвеоларния въздух е по-високо от това във венозната кръв, навлизаща в белодробните капиляри, O2 преминава от алвеолите в кръвта. Доколкото налягането на CO2 в кръвта е по-високо от това в алвеоларния въздух, CO2 преминава от кръвта в алвеолите и се издишва навън. Така лишената от кислород венозна кръв, изхвърлена от дясната камера на сърцето в белодробното кръвообръщение, преминава през белодробната артерия до белодробните капиляри, където се насища с кислород и се връща към лявото предсърдие на сърцето чрез белодробните вени, за да тръгне към тъканите на цялото тяло.

По време на вдишването диафрагмата се свива, като се спуска надолу (до 10 см.), а гръдният кош се разширява, вследствие на което белодробното налягане леко спада под атмосферното. Съкращенията на някои от вратните и външните междуребрени мускули карат ребрата да се повдигат и извъртат навън. Вдишването спира по рефлекторен път, когато налягането в белите дробове се повиши над атмосферното и разширяването на гръдната кухина се прекрати. По време на покой и леки физически усилия фазата на издишване представлява пасивен процес. Това е така, защото изпънатата белодробна тъкан се свива, а дихателните мускули се отпускат. Този процес води до задвижване на ребрата и гръдната кост надолу, а на диафрагмата обратно към гръдната кухина. Тези движения намаляват размера на гръдната кухина и компресират алвеоларните газове и така въздухът се изхвърля навън. Издишването завършва, когато експираторната мускулатура преустанови компресията, а налягането в белите дробове спадне до атмосферното. При вентилиране по време на усилено физическо натоварване, междуребрените и коремните мускули упражняват силен натиск върху ребрата и коремната кухина и съответно водят до намаляване на размера на гръдната кухина. По този начин, издишването става по-бързо и по-силно.

Възрастният човек диша 12-16 пъти в 1 минута, новороденото - около 60 пъти, малките деца - 25-30 пъти. Количеството на еднократно поетия въздух (дихателен обем) в покой е около 500 ml, за 1 минута - 6-8 l; при физически усилия може да нарасне 10-15 пъти.

Дишането е свързано с всички физични, химични и елетромагнитни процеси в тялото. То влияе върху метаболизма на веществата и върху психиката. Чрез дихателни упражнения, наблюдаване на промените, съзнателност и концентрация, човек може да се опита да достигне до истинските ресурси на своето тяло и съзнание. За това са необходими дисциплина, постоянни упражнения, размисъл и медитация. Правилното дишане и първата стъпка към просветлението.

Неутрално дишане е начинът, по който дишаме в естествено, спокойно състояние, например, когато четем книга или слушаме музика. Нормално при издишване пулсът се учестява, а при вдишване се забавя. Според някои майстори на бойното изкуство, човек в идеална физическа и психологическа форма, намиращ се в такова естествено състояние, би трябвало да прави около 8 цикъла на вдишване и издишване в минута (7,5 сек за дихателен цикъл). Неговият пулс трябва да е между 50 и 60 удара в минута. В съвременната медицина показател под 60 удара в минута се смята за отклонение от нормата. Всъщност при добре тренирано тяло този резултат свидетелствува за по-икономична работа на сърцето. Отклонението от посочените по-горе показатели показва, че организмът ни се отдалечава от най-доброто си състояние.

След като установим точно границите на своето неутрално дишане, можем да започнем, без да се насилваме, да дишаме по един по-умен и ефективен начин. Използвайте диафрагмата и корема си и дишайте дълбоко и равномерно. Избягвайте плиткото дишане, което отнема енергията от тялото и разпилява вниманието и способността да се реагира адекватно. Опитвайте да вдишвате чак до тазовото дъно.

Позитивно дишане
За да се придобие познание, към нещата трябва да се добавя. Позитивното дишане добавя. При него практикуващият увеличава броят и интензивността на дихателните цикли. Ако неутралното ви дишане е например 14 цикъла за минута, позитивното дишане означава да увеличите броят на циклите до два пъти т.е. 28 цикъла за една минута. Никога не се насилвайте. Увеличавайте натоварването постепенно. Достатъчно дълго (докато не придобиете тренинг) не практикувайте позитивно дишане за повече от една минута. Веднага след натоварването възстановете неутралното си дишане.

Чрез позитивното дишане се ускорява потока на кръвта, притока на кислород към мозъка, вътрешните органи и мускулите, както и нивото на адреналин в кръвта. То може да се използва и за стимулиране на определени възможности, управлявани от мозъчните полукълба. Всяко от тях контролира и влияе върху различни умения, функции, възможности на съзнанието и тялото. Например лявата страна на мозъка контролира, въздейства или се влияе от:
1) Дясната страна на тялото
2) Положителната (+) енергия
3) Времевата действителност (физическа равнина)
4) Истинското познание
5) Влиянието на слънцето
6) Силата
7) Външният поток на енергията
8) Придобиването и запазване на познанието
9) Аналитичното мислене
Дясната страна на мозъка контролира, въздействува или се влияе от:
1) Лявата страна на тялото
2) Отрицателната (-) енергия
3) Влиянието на луната
4) Лечението (истинската мъдрост)
5) Крайната реалност (духовната равнина)
6) Вътрешното получаване на енергия
7) Творческо, концептуално, цялостно мислене
8) Психическа енергия
9) Интуиция
Чрез увеличаване на притока от кислород към едната или другата страна на мозъка, практикуващият може да засили функциите и влиянието на въпросното полукълбо. Когато с палец притиснете дясната си ноздра и изпълните положително дишане, вие стимулирате лявото си полукълбо и всички функции, контролиране от него. При запушване на лявата ноздра, се стимулира дясното полукълбо и неговите функции...  

Опасностите от неконтролираното позитивно дишане не са малко: хипервентилация, повишаване на кръвното налягане, натоварване на сърцето, мозъчен инсулт, колапс на белите дробове, дихателна недостатъчност. Но правилно използвано, то дава възможност да се канализират вътрешните ресурси за лечение, трениране и засилване на тялото. Позитивното дишане подобрява времето за реакция, състоянието на готовност, сетивата, подвижността, издръжливостта и мисленето. То намалява умората и сънливостта. В началото може да бъде изпитан световъртеж, замайване и еуфория, но с нарастването на опита тези ефекти намаляват. 

Негативно дишане
За да се придобие познание, от нещата трябва да се отнема. Негативното дишане предизвиква контролирано лишаване от кислород на тялото. Това става чрез намаляване наполовина на броят на дихателните цикли на неутралното дишане. Ако неутралното ви дишане е например 14 цикъла за минута, при негативното дишане вие трябва да намалите броя на циклите до 6-7. В никакъв случай не се насилвайте. В началото при правенето на това упражнение, е възможно да се изпита чувство на спокойствие и мир, а даже и да се заспи. Но това не трябва да се случва, защото най-важно е запазването на пълно осъзнаване, докато се прави упражнението.

Опасностите от негативното дишане са: неконтролирана хипервентилация от уплахата, увреждане на мозъка от липсата на кислород, епилепсия, кома, дихателна недостатъчност, спиране на сърцето. От друга страна, прилагано умерено и контролирано, то успокоява съзнанието, увеличава психическата готовност и възприемчивостта на сетивата, позволява контрол върху ритъма на сърцето, помага при овладяването на дискомфорт, болка, студ или горещина, насочва силите на съзнанието към определените обекти, спомага за пълното обездвижване на тялото, както и за контрол на потока на времето.

Фази на дишането - вдишване, издишване, паузи между тях.    
1/ При вдишването кислородът влиза в алвеолите и преминава в кръвта. От венозната кръв в алвеолите се изхвърля въглеродния двуокис. Вътрешното налягане на тялото се увеличава. Тялото се стимулира и съживява.
2/ При паузата след вдишването газообменът между алвеолите и капилярите се извършва напълно, тъй като тази пауза дава възможност да се изравни налягането в двете системи. Увеличаването на времетраенето на тази фаза има точно такава цел.
3/ Издишването изхвърля навън непотребния въздух, наситен с въглероден двуокис. Дихателните мускули се отпускат и се подготвят за новото вдишване.
4/ Паузата след издишване позволява да се „натрупа” въглеродна киселина, която повишава прага на чувствителност на рецепторите на нервните клетки и по такъв начин понижава излишната възбуда.

Старите казват, че обикновеният човек работи с проявеното, а мъдрият с непроявеното. Изучавайте ритъма на събитията - паузите и пролуките. Опитвайте се да оставате в тях. Разграничавайте преминаването от едно състояние в друго, от един процес в друг, от една фаза в следващата.

Честотата на дихателните движения при различните хора е различна, но повечето вдишват и издишват в съотношение 1:1. Най-ефективното съотношение на продължителност на фазите на вдишване и издишване е 1:2. Отчетете колко вдишвания и издишвания правите в минута, определете съотношението между вдишване и издишване и честотата на сърдечните съкращения. Сложете ръка на пулса си и пребройте на колко удара вдишвате и на колко издишате. Да предположим, че изходното ви съотношение е: 3 удара на сърцето - вдишване, 2 – пауза, 3 - издишване, 2 - пауза. Започвате да увеличавате продължителността на издишване, за да достигнете съотношение 1:2. На три удара на сърцето – вдишване, на 2 – пауза, на 4 - издишване, 2 - пауза, след това на 3 удара - вдишване, 2 – пауза, на 5 - издишване, 2 – пауза, и накрая 3 - вдишване, 2 – пауза, 6 – издишване , 2 – пауза. Така получаваме търсеното съотношение. Този начин на дишане се усвоява от 3 до 7 дни, за да стане привичен и комфортен. След това е желателно да изпълнявате всички физически упражнения при такова „икономично” дишане. В началото паузите могат да бъдат пропускани, докато начинът на дишане стане приятен и удобен. Паузата след издишане се смята за по-важна от гледна точка на западната наука за дишането.

След първото упражнение може да се премине към удължаване на вдишването и издишването в избраното от вас съотношение. Правилата са прости:
Удължаваме издишването, за да релаксираме.
Удължаваме вдишването, за да стимулираме тялото и съзнанието си.
Винаги се опитваме да дишаме плавно, равно и дълбоко, с цялото си тяло и съзнание. Защото дишането е най-основният и първичен комуникационен канал, който ни свързва със света.


За финал още веднъж трябва да отбележа, че най-важното от гледна точка на практиката, е естествеността и липсата на насилие върху себе си. Всъщност всички упражнения служат единствено и само да ни покажат, как работят тялото и съзнанието ни и как по естествен начин да избягваме факторите, които ни натискат твърде много. Чрез упражненията се добиват усет, съзнателност и гъвкавост, полезни в моменти на напрежение. А тялото и съзнанието могат да бъдат стимулирани в моменти на отпускане и липса на стимули.