Упражняване на дишането

Дихателните упражнения са може би най-директния начин за насочване на вниманието ни към вътрешния ни свят и истинските възможности на тялото и духа ни. Ако без храна можем да издържим месеци, без вода – дни, без въздух – едва няколко минути. Всъщност 15 секунди лишаване на мозъка от кислород биха били фатални за повечето от нас ...  Каква по-добра възможност за тренировка от тренирането на дишането?

Следващите действия по принцип затрудняват дихателния процес:
1/ Задържане на дишането.
Когато правим нещо важно, разгневени сме или ни е страх, когато видим нещо интересно и вниманието ни е привлечено, дишането ни се задържа. Всеки стресиращ фактор спира процеса на дишане, насича го, прави го неравномерен. Мозъкът започва да изпитва нужда от кислород и започва да поема, да всмуква по-голямата част от кислорода в кръвообращението. Ритъмът на сърцето се ускорява, дишането се учестява. Започваме да усещаме страх. Поради липсата на кислород тялото става напрегнато, способността ни за свободно движение намалява. И колкото по-малко дишаме, толкова повече страхът започва да се превръща в паника. Това още повече намалява свободата на мускулите и тялото, а понякога предизвиква още по-големи трудности с дишането.
Единственият начин да се справим с тази ситуация е да започнем да дишаме учестено, докато насищането с кислород в кръвта се възстанови и ритъмът на сърцето се нормализира. Тогава тялото се отпуска, напреженията в него намаляват.
2/ Неправилно положение на тялото.
При наклонено или нестабилно положение на тялото, дишането е затруднено. Това води до същите ефекти, изброени по-горе. Тялото се оказва в невъзможност да реагира свободно или да окаже концентриран, цялостен натиск. По тази причина оптималното положение трябва да бъде възстановено по най-бързия начин, а непрекъснатостта на дишането - възстановена.
3/ Поемане на повече въздух от нормалното.
Важно е да осъзнаем, че поемането на повече въздух от необходимото стяга и обездвижва тялото и покачва кръвното налягане. По тази причина естественото дишане трябва да се извършва без повдигане на раменете или изпъчване на гърдите, само с леко издуване на горната част на корема. Въздух трябва да се вдишва само до положението, в което се появява напрежение. Веднага след това започва издишването, което също не бива да предизвиква усилие и стягане. Целият дихателен цикъл трябва да бъде непрекъснат, плавен, бавен и спокоен, без никакви напрежения.      

Целите на следващите упражнения са: 1/ да тренират автоматичното поддържане на оптимален за тялото дихателен ритъм; 2/ да подготвят тялото за стреса от нарушаване на дихателния процес и липсата на кислород и 3/ да ни научат да използваме дишането за овладяване на болката, стреса и страха. 

Основният им принцип е увеличаване на броя на действията, извършвани във всяка фаза на дихателния цикъл.

Необходимо е не само да знаем, но и да чувстваме с тялото си, как вдишването носи спокойствие и отпускане, живителен кислород, свежест и радост. Винаги трябва да вдишваме през носа, защото това успокоява нервната система и не позволява на страха да се разрасне в паника. Всяко вдишване и паузата след него ни дават възможност да усетим напреженията в тялото си и да ги изхвърлим навън чрез издишването. Да се освободим от тях заедно с непотребния въглероден двуокис, както и всичко негативно, което усещаме в себе си. Тялото автоматично поема всичко, което идва с вдишването, но ние трябва да бъдем внимателни при издишването – да усещаме всяко напрежение, всяка част от тялото си, които изчистваме чрез него. Да се погрижим то да бъде пълно и освобождаващо.  

Дихателни упражнения от неподвижно положение на тялото. Легнало, седнало или изправено. Добра възможност е да се правят сутрин преди ставане.
- Вдишваме и стягаме цялото тяло, издишваме и отпускаме тялото.
- Докато вдишваме стягаме тялото от краката до главата; от центъра към крайниците; от крайниците към центъра. При издишването отпускаме тялото по обратния ред.
- Докато вдишваме стягаме избрана от нас част на тялото и докато издишваме, я отпускаме. Възможно е това да е половината тяло, крайник или просто част, в която чувстваме напрежение или болка. С издишването трябва а изхвърлим навън всичко отрицателно, напрежението и болката.
- Докато вдишваме стягаме единствено областта на стомаха, където се опитваме да закараме вдишвания въздух, а всички останали части на тялото оставяме напълно отпуснати.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърба.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърдите.
- Докато вдишваме прекарваме вълна на стягане от краката до главата. При издишването отпускаме тялото отгоре надолу. Трябва да имаме усещането, че вдишваме през краката, а после издишваме през тях.
- Обръщаме посоката на стягане – от главата до краката при вдишване и отпускане в обратната посока при издишване.

Напрежението при стягането може да е много голямо или съвсем леко. Всичко зависи от целта и усещанията ви. Дължината на стягането може да е част от секундата, но може и да е много секунди. Този начин на тренировка засилва тялото и го привежда в състояние на готовност за съвсем кратко време. Ако имате отрицателни мисли и неприятни усещания в тялото, те могат да бъдат изгонени по този начин.

Упражнението може да се прави по всяко време и във всяко положение на тялото – при неподвижна работа, зад волана, при почивка или чакане в изправено положение. То помага изключително много при сънливост, тъй като стягането на различни мускулни групи, съчетано с интензивно дишане ускорява всички процеси в тялото и ни ободрява.

Не правете упражнението фанатично. По-скоро се опитвайте да усетите ефектите му и да разберете, че всеки дихателен цикъл има подобно въздействие. И че правилното ни дишане при идеално положение на тялото, води до много по-добри резултати от фанатичните, напрегнати тренировки. Дишането не е просто механичен процес, а цялостен физиологичен и психичен процес. Точно за това познаването и упражняването му имат огромно значение за увеличаването на работния и енергетичен капацитет на тялото, психиката и ума ни.

Дихателни упражнения при упражнения, извършвани на място. Обикновено това са прости, привични движения, които използваме, за да упражняваме дишането си – лицеви опори, клякания от естествена позиция на краката, коремни преси или вдигане на бедрата до 90 градуса от лег.  Важно е да се  разбере, че дишането е основата на всяко движение. Дишането започва и тласка всяко физическо действие. Чрез тези упражнения трябва да осъзнаем и да се научим да използваме точно това – всяко физическо действие трябва да бъде започнато, извършено и доведено докрай от дишането. Целта на тези упражнения е да се научим да заместваме физическото усилие с дихателно усилие. Ако физическото усилие е твърде голямо, то нарушава всички останали процеси, включително и дихателния и бързо изчерпва ресурсите на организма. По тази причина физическото усилие трябва да бъде изцяло обхванато от дихателното. Дишането трябва да бъде използвано като основа за прилагането на сила и приемането й в телесната и психична система на човека. 

Ако при упражненията нарушаваме правилното положение на тялото или стягаме мускулите си прекалено много, това ще наруши дихателния процес, ние ще започнем да се уморяваме много по-бързо. В началото е важно да дишаме така, че да чуваме дишането си. Това шумно дишане ние ще трябва да прекараме през всички части на тялото, които работят в даденото упражнение, и чрез него да премахнем напреженията и умората, които пречат на работата ни. Преди началото на всяко упражнение трябва да издишаме напълно въздуха, който имаме в себе си така, че да започнем упражнението на чисто.

- В зависимост от това кое упражнение правим, при вдишването сгъваме ръцете си, когато правим  лицева опора, клякаме надолу при клек или сгъваме тялото си при коремна преса. Важно е при лицевите опори опорната точка при краката да е една (на един крак), а при кляканията да сме стъпили на цяло ходило и да не се отлепват петите от пода. При издишването се връщаме в изходно положение. Повтаряме упражнението толкова пъти, колкото е необходимо, за да усетим как дихателното усилие води физическото.
- Обръщаме фазите на вдишване и издишване така, че при сгъване на ръцете, краката или тялото да издишваме, а при връщането в изходно положение да вдишваме. Отново се упражняваме колкото ни се струва подходящо. Сменяме често двата подхода, за да достигнем до момент, в който дихателната фаза става независима от естеството на физическото движение.  
- При следващото упражнение правим движенията без да дишаме. Вдишваме и правим 5 лицеви опори, клякания или коремни преси. Издишаме и оставаме в работната позиция, докато възстановим дишането си. Повтаряме упражнението.
- Повтаряме предходното упражнение, като правим движенията при напълно издишан въздух.

Когато се натоварим повече с такъв тип упражнения, тялото започва да се уморява. Стремежът ни трябва да е да останем максимално отпуснати, а дихателната сила да тласка физическото ни усилие. Веднага след приключването на серията, трябва да застанем удобно и да дишаме интензивно през местата или групите от мускули, които са най-натоварени, стегнати или болезнени. Използвайте дишането, за да изтеглите всяка болка, дискомфорт или напрежение от въпросното място и да го изхвърлите навън. Имайте предвид, че дори при получаване на удар, болката бързо може да бъде изтеглена от поразеното място и изхвърлена навън, а работоспособността на целия организъм запазена в пълната си степен.

- Сега направете лицева опора, клякане или коремна преса съвсем бавно, в десет бройки, като през това време десет пъти вдишвате и издишвате интензивно. Колкото по-голямо е усилието ви или колкото по-трудно ви се струва упражнението, толкова по-бързи трябва да са вдишванията и издишванията. Върнете се в изходно положение по същия начин в десет бройки с интензивни издишвания и вдишвания.

Ако изпитвате умора, обезкуражаване или самосъжаление и имате желание да се откажете, не бива да им се предавате. Този метод на интензивно дишане позволява да отхвърлите тези негативни усещания от себе си.     

- Друго упражнение е да редуваме издишването и вдишването на половината път от упражненията – когато ръцете ни са сгънати наполовина при лицева опора, краката ни наполовина при клек, а тялото ни е на половината път от сгъването или разгъването при коремна преса. Необходимо е да упражняваме всички варианти на дихателната фаза спрямо фазата на физическото движение.
- Следващото упражнение изисква да вкараме в един дихателен цикъл колкото е възможно повече движения. Например докато вдишваме, правим 3 лицеви опори, клякания или преси, след което, докато издишваме, също правим 3 лицеви опори, клякания или преси. С това упражнение не бива да се бърза. Натоварването трябва да се увеличава много бавно, а в почивките да се диша интензивно, докато се възстанови нормалното състояние на организма. Чрез тези упражнения се постига опознаване и евентуално контрол не само над дихателния процес, но и над състоянието на психиката. Тези упражнения я „разтягат” и правят много по-гъвкава спрямо физическо, емоционално и психологическо натоварване.

Дихателни упражнения, които се извършват в движение – докато ходим, тичаме или тренираме форми от бойното изкуство.

- Докато ходим, вдишваме при една стъпка и издишаме при една стъпка.
- Вдишваме за две стъпки и издишаме за две стъпки. Продължаваме да увеличаваме броя на стъпките, докато стигнем до 10 стъпки за издишване и 10 стъпки за вдишване.
- Започнете същата тренировка, докато тичате. При тичане е възможно да се достигне до устойчиво темпо от над 15-16 стъпки при вдишване и също толкова при издишване.   
- Пробвайте различни дихателни модели – триъгълен - напр. 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване; квадратен  - 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване, 5 стъпки пауза.

Важно е, когато разтегляте дихателния цикъл, да не спирате при максималното му удължаване, а да се върнете обратно чрез постепенното му скъсяване. Винаги си спомняйте, че връщането най-често е по-трудно от отиването. За него трябва да имаме сили, за него всъщност се готвим.

- Тренирайте формите от бойните си изкуства, като извършвате движенията, докато задържате дишането си или разтегляте вдишването и издишването си. Старите майстори казват, че всяка форма трябва да може да се изиграе в рамките на един дихателен цикъл.

По лекцията на Владимир Василиев - Systema Breathing - The Secrets.

По темата за дишането, може да прочетете и статията за Мокусо - упражнението, което се прави в началото и края на тренировката по японски бойни изкуства. (връзка)