Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
17 Септември 2017 г. 23:33:59
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.  

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки крачоли, белек за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Емилиян Станев
12 Септември 2017 г. 16:32:54
Kiril Hinkov


Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден през 1971 г.

През 2005 г завършва Националната спортна академия "Васил Левски" със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по Карате-до”.

През 2007 става Магистър със специалност „Спорт в училищата и свободното време”.

В момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), гр. София.

Практикува активно Карате-до стил Шотокан от 1994 г. През годините се учи от сенсей Георги Георгиев-Джоси -7 дан, сенсей Веселин Георгиев - 3 дан, сенсей.Лъчезар Ненов - 6 дан, сенсей. Евгени Щерев - 5 дан, сенсесй Пламен Каваклов - 5 дан. Участва в семинари с международно известни майстори. Има техническа степен първи дан по карате.

Занимава се с треньорска дейност от 2010 г. Подготвя състезателите на клуб Кьокутен и участва редовно в националните първенства по Карате-до, организирани от Българската Федерация по Шотокан Карате. Той и негови ученици са носители на призови награди в дисциплината "Ката" на националните първенства и турнири. 

Борис Грамчев
12 Септември 2017 г. 16:31:30
Kiril Hinkov


Борис Грамчев

Почетен преподавател на клуб Кьокутен

Шихан Борис Грамчев, 4 дан по Рюкю Буджуцу, е роден в 1975 г. Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. Управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др.

През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев.

През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения.

През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиойкан (勢館) – Доджо на динамичната сила. 

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България.

През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

Сайт на клуб Икиойкан (тук)

За контакт: (тук)

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
12 Септември 2017 г. 15:49:02
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения
11 Септември 2017 г. 19:15:36
Kiril Hinkov


Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения

Уводен курс за преподаватели и родители

Описание на курса
 
Ако имате деца или работите с деца и бихте искали да знаете повече за това:
- как те се чувстват в момента;
- от какво имат нужда;
- какво можете да направите, за да ги подтикнете да развият силните си страни;
- как да им помогнете в момент на объркване и затруднение;
- как да коригирате стойката и държането им;
може би ще ви бъде интересно и полезно да научите повече от уводния курс на клуб „Кьокутен” за позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения.

Регулирането на тялото е телесно изкуство, богато и достъпно за всеки, който търси просто  и естествено средство да поддържа живота си, своето тяло и здраве, както и тези на семейството, близките и децата си. В Япония това изкуство се практикува като философия за живеене, възпитание и естествена медицина. Неговата цел е да подбуди човешкото същество да вземе активно в свои ръце съдбата си, ако иска да живее в състояние на оптимално равновесие, здраве и хармония с околния свят.

Според японските традиции децата трябва да се отгледат така, че онова, което носят скрито в себе си естествено да се прояви навън. Но за да стане това ви трябват умения и грижа, малко по-различни от тези, нужни, за да обучавате едно дете на дадено нещо и да го вкарвате в рамки от правила.

В курса вие ще откриете:

*    Какъв е природният механизъм за работа и благоденствие на детския организъм;
*    Каква е ролята на съня и движението за развитието на децата;
*    Какво можем да научим от позата и стойката на децата;
*    Какво е необходимо да правим, за да помогнем на децата да се чувстват добре и едновременно с това да поемат отговорност за своето развитие;
*    Някои прости упражнения  и игри, използвани в учебна или семейна среда за подобряване на стойката или повлияване на вниманието на децата.
*    Как да живеем щастливо и естествено с децата.

Научете повече, наблюдавайте децата внимателно, помогнете им в това, което искат и усетете разликата. Ние ще бъдем до вас.

Септември 2017

 ПВСЧПСН
35 1

2017-09-01

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

2

2017-09-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
364

2017-09-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-09-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-09-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-09-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-09-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
3711

2017-09-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-09-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-09-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-09-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-09-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
3818

2017-09-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-09-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-09-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-09-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-09-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
3925

2017-09-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-09-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-09-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-09-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-09-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

 
« »

Вижте още

Упражненията на елена, жерава и костенурката
10 Септември 2010 г. 23:04:29
Kiril Hinkov


Упражненията на елена, жерава и костенурката

*** *** ***

Древните даоси наблюдавали животните, изучавали техните навици и се опитвали чрез опити и правилен подбор да отсеят най-полезните движения, които дават жизненост, сила, здраве и дълъг живот. Три животни, известни със своето дълголетие - елен, жерав и костенурка, дали основата на упражненията, които следват.

Една от основните цели на упражненията е да се научим да усещаме вътрешните си органи и напреженията в тялото. И чрез постепенна практика да започнем да регулираме и балансираме тези напрежения, както и да ги използваме за оздравяване и засилване на тялото. Най-лесният начин за това е, да се повтарят прости движения, които стимулират рецепторите на вътрешните органи и да се наблюдава ефекта от тях чрез вътрешното зрение. По този начин се ускорява и работата на жлезите с вътрешна секреция. В даоската литература има напълно верни рисунки на вътрешни органи и дори на зародиш на човек, за които се твърди, че са направени въз основа на такова възприемане на вътрешния ни свят. 

Упражнение на елена
Даосите казват, че еленът дължи своето дълголетие и големи сексуални постижения на постоянното движение на опашката. Те се опитват да постигнат същия ефект чрез свиване и отпускане на мускулите на тазовото дъно.

Всъщност тазовата диафрагма и сфинктера на ануса са дъното на нашето тяло. При слабост или атрофия на тези мускули всяка енергия изтича от него, а при натиск върху горната част на тялото не може да бъде оказана сериозна съпротива. Краката ни стават слаби и не могат да дадат стабилна опора и поддръжка на тялото.  

1. Свийте мускулите на ануса и ги приберете нагоре и навътре. Ако правилно изпълните това упражнение, ще имате чувството, че поемате въздух чрез ректума и че цялата ви анална област е прибрана навътре и нагоре. Стискайте колкото можете и останете в това положение, докато не почувствате неудобство.

2. Спрете и се отпуснете за миг.

3. Възобновете аналните свивания. Повтаряйте упражнението многократно, докато не почувствате дискомфорт. В началото вероятно ще установите, че можете да свивате мускулите на тазовото дъно само за няколко секунди. Не се отчайвайте и продължавайте упражненията. След няколко седмици ще успеете да ги задържите свити за по-дълго време без каквато и да е умора или усилие.

4. Не се опитвайте да си наложите каквито и да е усещания посредством измислени образи. Стягането и отпускането на мускулите са напълно достатъчни, за да насочат импулсите там, където е необходимо. Тези импулси стимулират дебелото и тънките черва, бъбреците и другите органи. Те засилват отделянето на полови хормони и хормони на надбъбречните жлези.

В бойните изкуства често се говори за стягане на тялото, придружено с издишане, чрез което енергията се фокусира там, където е необходимо (киме в яп. бойни изкуства). Повечето преподаватели свързват това със стягане на коремните мускули. Но малко от тях споменават и преподават едновременното стягане на мускулите на тазовото дъно и на ануса. Без продължително практикуване на упражнението на елена е невъзможно постигане на киме (фокус на енергията), както и на развиване на възможности за поемане на удари. Без пълно овладяване на тези мускули е невъзможно и овладяването на много дихателни упражнения. Упражнението може да се прави по всяко време, във всяко едно положение на тялото без никой наоколо да забележи това. В литературата има много вариации на това упражнение, носещи най-различни имена. Всяка разновидност набляга на едни или други особености и ефекти на упражнението.

Упражнение на жерава.
След наблюдаване позата, в която най-дълго стои жерава, даосите установили, че свитият крак на птицата притиска стомаха й и по този начин стимулира коремните й органи. Въз основа на тези наблюдения било създадено упражнението на жерава.

Когато дишаме нормално, белите дробове се разширяват най-вече напред и нагоре. Основна цел на упражнението на жерава е, да ни научи да използваме коремните мускули за подпомагане на дишането. По този начин белите дробове и диафрагмата слизат надолу при вдишване и масажират всички вътрешни органи. Кръвта приижда в коремните органи, което довежда до ускорен обмен на веществата, намаляване на холестерина и натрупването на мазнини. Прочистване на организма и стимулиране на жлезите с вътрешна секреция.

1. Започнете да разтривате дланите на ръцете си, докато се затоплят. За да постигнете това, търкайте с усещането, че между дланите има малко разстояние, което не можете да преодолеете. Сякаш магнитно поле, електрическо усещане, което разделя ръцете ви.  

2. Поставете ръцете си с дланите надолу върху долната част на корема си, от двете страни на пъпа.

3. Задръжте устата си затворена и вдишайте през ноздрите. Раздуйте максимално корема във всички посоки така, че да се освободи място за напълването на най-долните части белите дробове и отпускането им надолу. Раздуването трябва да се усети и в долната част на гърба.

4. Започнете бавно да издишате, като леко натискате корема с ръце, сякаш искате да издълбаете дупка. Това движение слабо избутва навън въздуха от горната чест на белите дробове. Когато стигнете до този етап на упражнението, вижте как заедно с въздуха от тялото ви излизат всички микроорганизми и отпадъчни елементи.

5. След като напълно сте изкарали въздуха от дробовете си, бавно поемете въздух отново. Вдишвайки, разширете коремната област настрани така, че да се надуе като балон. Опитайте се да не разширявате гръдния кош – използвайте само мускулите на корема и на долната част на гърба. Опитайте се да използвате всички мускули на поясната област, а не само коремните.

6. Не е необходимо да насилвате нито вдишването, нито издишването. Просто трябва да се упражнявате редовно. В началото можете да помагате с ръцете си, за да се научите да изпълнявате правилно упражнението. След време, това вече не е необходимо. Винаги дишайте много бавно така, че поставен ред ноздрите ви косъм да не помръдва нито при вдишване, нито при издишване.

7. След като усвоите упражнението, прибавете към него свиването на мускулите на тазовото дъно от упражнението на елена. Това ще изведе упражнението на съвсем друго ниво.  

Упражнение на костенурката
Това упражнение стимулира нервната система. То обтяга, стимулира и доставя енергия на всички нерви, които тръгват от врата и са насочени към мозъка и горните крайници на тялото. Може да се изпълнява от седнало или изправено положение.

1. Наведете брадичката до гръдната кост, като опъвате главата нагоре. Бавно поемете въздух през носа. Задната част на врата е изтеглена леко нагоре, а раменете са леко заоблени.

2. Извийте бавно главата назад, сякаш ще докосне задната част на врата и бавно издишайте през носа. Брадичката е опъната нагоре, а шията – леко обтегната. Раменете се вдигат от двете страни на главата, сякаш ще докоснат ушите. Повторете този цикъл поне 12 пъти. В никакъв случай не пресилвайте движенията.

3. Докато правите упражнението на костенурката свийте ръце в умруци около палците. Правете го със затворени очи или гледайте право пред себе си.

4. На един по-следващ етап, опитайте да съчетаете упражнението на костенурката с дишането от упражнението на жерава.

 

 

 

След като трите упражнения са овладени поотделно и могат да бъдат изпълнявани без напрежение и неудобство, те могат да бъдат комбинирани в едно. Опъването на шията при костенурката се съчетава с техниката на дишане на жерава и се подкрепя от мускулните контракции на елена. Това ше стимулира движението на кръвта и енергията, ще тонизира жлезите с вътрешна секреция и нервната система. В крайна сметка би трябвало да доведе до по-добро вътрешно усещане на цялото ни тяло и разбиране на начините, по които трябва да го използваме. Защото според даосите, при едно хармонично същество, функциите на физическото тяло изпълняват намеренията на ума, а той ги определя в зависимост от духовните закони.

По книгата на Стефен Т. Чан - Цялостна система за самолечение

 

 

Кришна и Радха
23 Май 2016 г. 22:57:31
Kiril Hinkov


Кришна и Радха

От книгата "Индуисткият път на пробуждането" на Свами Криянанда (Доналд Уолтърс).

В индуските химни, възпяващи бог, често откриваме изказвания, като: „Ще те превърна в пленник на моята сърдечна любов.”

За да не стане така, че предаността ни към бог да се принизи до егоистична фамилиарност, съществуват алегории, които ни учат да търсим божествената, а не човешката връзка с бога.

Индусите разказват следната легенда за Радха – най-пламенната поклонничка на бог Кришна. Един ден те се разхождали заедно в гората. Внезапно, изпълнена с любов към своя бог, Радха възкликнала:

- О, любими, толкова се изморих!

Кришна веднага съзрял замисъла, скрит зад думите й, но без да издава това, я запитал невинно:

- Искаш ли да те понося?

Тя била толкова доволна.

- Качи се на гърба ми – предложил й той.

Радха го послушала. В следващия миг тя се проснала на земята; още преди да почувства допира с гърба му, Кришна се изпарил във въздуха.

- О, Господарю – заплакала тя, - моля те да ми простиш! Чак сега разбирам грешката си и обещавам, че това няма да се повтори.

В следващия миг Кришна отново се появил, усмихвайки се. Нямало нужда да обсъждат повече току-що случилото се. Бавно те продължили да се разхождат в гората.

Изкуството да живеем в себе си
28 Ноември 2012 г. 08:40:42
Kiril Hinkov


Изкуството да живеем в себе си

Harper's Bazaar, декември 2012

Регулирането на тялото е хилядолетна наука и изкуство за съблюдаване на хармония между органите на тялото чрез правилна позиция, правилно движение и управление на дишането. Крайната цел на тази практика е  поддържане на  спокойно състояние на ума и възможност за радостен и пълноценен живот.

"Добрата грижа за себе си е да живееш приятно и спокойно", казват старите майстори по регулиране на тялото.

Човешкото същество е малка вселена, която съдържа в себе си всички необходими елементи и компетентности, за да живее и расте, да се адаптира, процъфтява и еволюира в живота. Ако отделим време, за да помислим, може да кажем, че всички наши смущения и проблеми имат своя източник в нас и трябва да бъдат уредени от една лична, вътрешна гледна точка.

Да учим да се познаваме в дълбочината на своето тяло, би трябвало да е толкова естествено, колкото да ходим или дишаме. Но днес твърде много хора са изгубени в света на интелекта и забравят как ДА ЖИВЕЯТ ДОБРЕ с телата си. Това, обаче, е най-осезаемата част на нашето съществуване.

Човешкото тяло притежава силата да се възстановява автоматично от умора, болест или нараняване без външна намеса. Тази естествена възстановителна способност действа подсъзнателно, но може да бъде стимулирана, събудена и направлявана. В природата всичко е циклично. След деня идва нощ, след зимата – лято. След горещината – студ. След напрежението – отпускане. Естественият начин на живот със себе си изисква  да обръщаме внимание на своето тяло и усещанията му. Да оставаме неподвижни за известно време, да откриваме напреженията и местата, които осъзнаваме болезнено или въобще не успяваме да осъзнаем.

Готови ли сте да се опознаете?

Обърнете внимание, каква е позата ви в момента. Изправена или сгърчена? Отпусната или стегната? Горда или свита? Доволна или нещастна?

Вдишайте дълбоко въздух и усетете има ли напрежения във вас? Къде точно се намират? В главата? Във врата и раменете? Около лопатките или в гърдите? В гърба или в кръста? В таза, тазобедрените кости или бедрата?

Усетете как тялото ви се изпълва с въздух и как се изправя, когато вдишате дълбоко. Опънете гръбначния стълб нагоре. Представете си, как бутате небето с фонтанелата си. Усетете, как се удължавате и ставате по-високи. Поиграйте си с това усещане.  

Проследете дъха си навътре. Усетете, как той изпълва тялото ви отгоре надолу. Вижте докъде стига дихателното движение. Почувствайте, как тялото ви се раздува и изправя. Издишайте бавно и наблюдавайте, как въздуха излиза през гърлото и устата, а тялото се отпуска. Повторете, колкото пъти ви е приятно.

Сложете ръце на корема и ги задръжте, докато той се затопли. Леко разтрийте с длани слънчевия сплит и участъците под дъгите на ребрата. Има ли болка или стягане? Какво научихте за коремните си органи?

Протегнете се. Опитайте се да изпънете или стегнете мястото, в което откривате напрежение или проблем. Отпуснете се.

Запишете или се опитайте да запомните усещанията, които са ви направили впечатление. 

Опознавайте най-добрия си приятел и съветник – вашето тяло. Учете се да разбирате реакциите и посланията му в най-различни ситуации. Само така ще бъдете истински здрави, спокойни и уверени. Отвътре навън.

Регулирането на тялото е познато и практикувано като изкуство за живеене и естествена медицина. Неговата цел е да подбуди човешкото същество да вземе активно в свои ръце съдбата си, ако иска да се върне в състояние на оптимално равновесие и здраве. Чрез докосване, движение или прости физиотерапевтични методи индивидът се учи да събужда сетивата си и да съживява тялото си. По този начин той освобождава спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява.

С възрастта ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато способността ни да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото ни намалее, ние, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме емоционалната си и вербална комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното им общуване.

Основни похвати за регулиране на тялото, основани на древни и съвременни дисциплини,  се преподават в спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения „Кьокутен”, София. Основна цел на преподавателите в клуба е да запознаят, колкото е възможно повече хора, без оглед на възрастта, пола и здравословното им състояние, различни начини за подобряване и профилактика на собственото им състояние и здраве.

Урок от Бари Г. Галвин
25 Септември 2010 г. 01:03:33
Kiril Hinkov


Урок от Бари Г. Галвин

Франк си тръгна рано. Урокът по фехтовка беше твърде лесен тази вечер.
Хвана необичаен, кратък път към къщи през алеята.
Докато вървеше покрай бездомните нещастници, Франк видя голяма фигура, облечена в бяло, държаща меч.
Това беше началото на окончателния урок на Франк.

Напътствия за практикуващите, останали от Гичин Фунакоши, създател на Шотокан карате
11 Март 2016 г. 09:16:59
Kiril Hinkov


Напътствия за практикуващите, останали от Гичин Фунакоши, създател на Шотокан карате

Търси съвършенство на характера. Цялостност.
Защитавай пътя на истината. Лоялност.
Насърчавай духа на усилието. Старание.
Уважавай принципите на етикета и уважавай другите. Учтивост.
Пази се от необмислена смелост и се въздържай от насилствено поведение. Самоконтрол.

Методи за възпитание в традиционното джуджицу
03 Май 2015 г. 12:02:39
Kiril Hinkov


Методи за възпитание в традиционното джуджицу

В съвременния свят джуджицу придобива все по-висока популярност главно в следните няколко форми:
- Тренировка на джуджицу като техника за самоотбрана, без участие в състезания.
- Тренировка на джуджицу като спорт:

1/ Състезателно единоборство без оръжие съгласно регламентиран правилник на съответната джуджицу организация.

2/ Дуо-система, при която двойки състезатели демонстрират техники за самоотбрана, със и без оръжие, без да има реално единоборство, и биват оценявани от съдийските комисии, съгласно регламентиран правилник на съответната джуджицу организация.
- Тренировка на джуджицу за подготовка на специални части – полицейски, армейски или охранителни служители.
Смята се, че важна причина за тази популярност е големия обхват на техниките, използвани при спортните единоборства и демонстрации, както и високата им ефективност от гледна точка на самоотбраната или участието в бой. В резултат на тази популярност спортът започва да заема все по-голяма част от територията на джуджицу. А търсенето на победа и известност се превръщат в най-важните мотиви за трениране и критерии за успех. Да спечелиш на всяка цена.

Традиционните ценности на японските бойни изкуства. Нинген.

Освен изброените приложни форми на джуджицу съществува още една – практика на джуджицу с цел предаване на следващите поколения на всички знания, умения и качества, тачени от векове в японското общество. Или, казано по друг начин, подготовка на ново поколение майстори, носители на традиционните ценности на японските бойни изкуства.

Японската дума „нинген” се превежда като „човешко същество”.

   

Първата идеограма означава личност. Тя се състои от цифрата едно, намерила опора в още една цифра едно. Едно и едно правят две. Двете заедно се издигат нагоре. Поддръжка и сътрудничество. Втората идеограма означава пространство, отвор, през който минава светлина. Състои се от знаците за врата и слънце.
 
В дълбините на японската мисъл човешко същество е този, който се бори заедно с подобните си, за да държи отворен пътя на светлината. В традиционна Япония да бъдеш „човешко същество” не е нещо, което се придобива по рождение. Ние ставаме такива.
“Ningen ni natta!”  - Стана човек! (Узря!)
Обикновено изразът се използва за хора, които са дали доказателство за дълбока промяна, позволяваща да се проявява положителната страна на личността им.

Седемте традиционни добродетели, на които възпитават японските бойни изкуства са:
 
Юки - смелост, доблест, храброст.
Джин - хуманност, милосърдие, великодушие.
Ги - справедливост, праведност, почтеност.
Рей - етикет, любезност, учтивост (също поклон и уважение).
Макото - искреност, честност, истина.
Чуги - лоялност, преданост, посвещаване.
Мейо - чест, доверие, слава, а също репутация, достойнство, престиж.   

А ето и още едно описание от неизвестен автор на положителните качества, възпитавани от бойните изкуства:

Учтивост е да уважаваш другите.
Смелост е да правиш това, което е справедливо.
Искреност е да изразяваш себе си, без да криеш своите мисли.
Честност е да държиш на думите си.
Скромност е да говориш за себе си без суетност.
Уважение, без уважение не може да има доверие.
Самоконтрол е да оставаш тих, когато гневът се надига.
Приятелството е най-чистото човешко чувство.
Бойното изкуство е букет от всички тези цветя.

Всички описани досега аспекти на джуджицу, неговата широта и многообразие, като спорт, като метод за системна подготовка за бой, но и като начин за запазване на традиционните японски ценности, дават основания да се твърди, че обучението по джуджицу предоставя уникални възможности за оказване на организирани и целенасочени възпитателни  въздействия върху практикуващите, без значение от възрастта им. (1)   

Възпитателни въздействия в традиционното обучение по джуджицу.

Преди да започне да тренира усилено джуджицу, практикуващият трябва да засили слабите места на тялото си, да премахне болките, ако има такива, да повиши увереността си, че може да премине към по-тежки натоварвания. За тази цел той трябва да изучи основните принципи на естествено движение на тялото, както и неговото съзнателно управление. В традиционните японски бойни изкуства този начален раздел на практиката, който служи за подготовка на тялото, ума и духа за „бойни” действия и движения, се нарича „изковаване на тялото (яп. „карада дзукури”). Въпреки името му, той не е преобладаващо силов. Основно изискване при него е осъзнаването и постепенното овладяване на промените, които стават във  вътрешната среда на практикуващия под влияние на тренировъчния процес и, в последствие, под влияние на всички външни фактори. 

«Твоят живот е твоето дожо (2). » 
Стара японска поговорка.

По време на този период начинаещите също така се запознават и започват да изпълняват правилата за практика и за поведение в залата и в живота.

 

 

В Япония бойните изкуства се възприемат като форма на духовно търсене и молитва чрез пълно самоотдаване при практикуването. Описват се като „търсене на съвършенството на искреното действие”. Дожо, или залата за тренировка, е място за търсене на своя собствен път в живота. Това е свещено място, където царят специални правила. По тази причина може да се каже, че възпитателната роля на традиционните тренировки по джуджицу е много силно изразена, тъй като обучението е невъзможно без спазване на етикета и правилата за поведение. Всяко отклонение от тях се приема за белег на недобро възприемане на учението и често практикуващият бива отстраняван от залата. Постоянното практикуване на поклон (яп. рей) има за цел да създаде ведро, будно и най-вече безпристрастно отношение към обкръжаващата действителност. Надценяването или подценяването на себе си често водят до много различни от очакваните резултати. Уважението към всичко, което ни заобикаля, и правилното му отражение, са основата на реалистичната преценка на всяка ситуация. „Мидзу но кокоро” – съзнание като спокойна вода, е едно от идеалните състояния, търсени чрез практиката на бойното изкуство.

Осмислянето и възприемането на всички тези нови изисквания издигат интелектуалните качества на практикуващия на едно ново равнище, тъй като насочват вниманието му навътре – а именно, към това как реагират тялото и съзнанието му на въздействието на външните сили и фактори; каква е ролята на емоциите и собственото му убеждение за взимане на решения или за извършването на различни действия; как му влияят умората, болката, страха, срама, загубата, ласкателството, победата, засиленото внимание на другите. По този начин силно се стимулира себепознанието.

«Който познава себе си и врага си, никога не ще претърпи загуба.»
Изкуството на войната, Сун Дзъ.

 

Автентичните учители преминават към т.нар. приложна част много бавно и постепенно, за да могат да се убедят, че възпитаниците им са възприели правилно необходимите базови знания, навици и умения. И, че нравственото им развитие е на необходимата висота, за да бъдат обучавани по-нататък. По такъв начин преподаването на традиционно джуджицу се превръща в носител и пазител не само на древните бойни техники и умения, но и на традиционните ценности на японското общество.

«Казано е, че на воина принадлежи двойният Път - на меча и на перото, и, че Пътят на воина е да обича тези два Пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде воин и без да има дарба за това.»   
Ръкопис на петте пръстена, Миямото Мусаши.

Усвояването на знанията, възприемането им и формирането на убеждения е бавен процес. Но той няма практическа стойност в бойното изкуство, ако през това време не се формират и специфичните качества и технически умения, необходими, за да бъде един практикуващ завършен майстор. Затова в началото на практиката се обръща голямо внимание на контрола над самия себе си, търпението, издръжливостта, дисциплината, настойчивостта и твърдостта при изпълнение на тренировъчните задачи.

В джуджицу за първостепенно се смята изучаването на техниката (яп. уадза). Всяка техника или похват трябва да се упражнява хиляди пъти. Дотогава, докато изпълнението й стане естествено и леко. Така, както e яденето с лъжица за добре образован джентълмен. През първите няколко години от практиката трябва да се изучи идеалната форма на техниките (яп. ката). Те трябва да бъдат усвоени напълно при договорена практика и едва след това да се изучава, как се прилагат по собствена инициатива. През този период е изключително важно да се работи върху защитата – гард (яп. камае), отвореност и недостъпност; физическа и умствена готовност (заншин); тайминг и  дистанция (маай); свързаност и единство на мисълта и действието; използване на цялото тяло и оръжието, като едно. Техниката трябва да бъде мощна, широка и активна. На тази основа се натрупва вътрешна сила, твърдост и решителност, усъвършенстват се усетът и интуицията, необходими за прилагането на изкуството в живота.

Преподаването на всяка следваща техника от програмата, или включването на всяко ново упражнение в обучението (например, работа с ново оръжие или тренировъчен инвентар, практика при затруднени условия – студ, жега, тренировка във вода при ограничено наличие на кислород, тренировка с вързани очи, тренировка с много противници), зависят не само от усвояването на предходните, но и от проявата в живота на моралните, интелектуални и волеви качества, съответстващи на техническото ниво на практикуващия. Важна е ролята на преподавателя за определяне на мотивите на неговите възпитаници и насочването им в желаната посока чрез най-подходящия за целта метод на възпитание.    

По този начин процесът на възпитание върви двустранно: 1/ постоянна тренировка на техниката на тялото и спазване на предписваното поведение под зоркото наблюдение на преподавателите, и 2/ постоянно обогатяване и промяна на работния запас от знания и идеи на възпитаника чрез включване от преподавателите на необходимата на този етап информация и в технически и в поведенчески план. Важно е да се спомене, че емоционалното и психологическо състояние на практикуващия е необходимо да се наблюдава и да се регулира чрез поставянето на индивидуални тренировъчни задачи във физическата, психо-физическа и поведенческа сфера. Стандартно, на този етап, от него се очаква да ги изпълнява неотклонно, дори и понякога да не разбира смисъла им, което изисква спечелването на уважение и висок авторитет от страна на преподавателя. Както и вникване от страна на възпитаника в традиционните японски възпитателни методи, свързани с дзен.

Огромна роля при възпитанието на практикуващия джуджицу играят самоподготовката и самовъзпитанието, както и позитивната групова работа в школата по джуджицу. Поощряването и стимулирането на общуването и обмяната на опит с преподавателите и другите практикуващи, на четенето на специализирана литература, гледането на видео материали и търсенето на информация в Интернет, постепенно довежда практикуващия до вътрешна освободеност и лекота в комуникацията и разбирането на другите. С натрупването на все по-интензивната практика и опита от нея, постепенно започват да се усещат намеренията на опонентите в най-разнообразни ситуации и да се взимат мигновени решения. На преден план излизат активността, инициативността, самообладанието и решителността.

«Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения.»
Трактат за добродетелта и пътя, Лао Дзъ. 

Всяка техника (уадза) трябва да може да бъде преобразувана в поне няколко промени или вариации (яп. хенка), за да може да отговори правилно на създалата се ситуация и да се постигне неутрализация и контрол над противника. В същност вариациите на всяка техника са неизброимо много, като се има предвид, че могат да се променят посоката и височината на техниката, мястото или ставата, където се прилага тя, начина на изпълнение от гледна точка на крайната цел, счупване, зашеметяване, сплашване, защита, хвърляне, обездвижване, използване за щит или за оръжие. Вариациите (хенка) трябва да бъдат тренирани в свободна практика (яп. рандори).

Според майсторите, без значение на това откога се занимават с джуджицу, практикуващите трябва да бъдат скромни и да продължават да се учат постоянно. Всеки, който мисли, че е постигнал нещо на бойния път, вече е пред прага на следващото си поражение, тъй като усвояването на каквито и да е форми не води задължително до реална приложимост. Единствено резултатите от действията и приближаването до предварително определената цел показват стойността на обучението.

Създателят на Джудо (3)  Джигоро Кано казва, че практиката е трениране на морала и на естетическото възприятие, тъй като крайната й цел е постигане на хармония между хората. Успоредно с практиката, трениращите научават, че каквато и да е целта, тя ще бъде постигната най-добре, ако умът и тялото се използват максимално ефективно.

„Използването на този принцип за подобряване и усъвършенстване на всекидневния живот, изисква преди всичко постигане на повече ред и хармония в човешките отношения. А това може да се постигне само чрез взаимна подкрепа и отстъпки .... Крайната цел на практикуването на джудо е да се възпита уважение към принципите на максимална ефективност, всеобщо благоденствие и взаимна изгода. Чрез джудо хората постигат – индивидуално и колективно – най-високото си духовно състояние, като в същото време развиват телата си и изучават изкуството на атаката и отбраната.”  Джигоро Кано

По този начин Кано оставя на заден план практическата ефективност, и предлага нова цел – морално и умствено израстване на практикуващия, като достоен член на обществото. Идеите на Кано са възприети от цялата японска нация и на тази основа са създадени Кендо, Айкидо, Иайдо, Кюдо, Карате-до и други, като пътища за развитие на личността, а не просто техники за бой.

Заключение.

В заключение, искам да обобщя, че като изключително атрактивен състезателен спорт, джуджицу предлага всички възпитателни възможности, предлагани от другите спортове, свързани с единоборство, описани широко в литературата. Но всъщност джуджицу представлява изключително прецизна възпитателна система с ясно дефиниран педагогически идеал, цели и методология. В тази система спортът и единоборството играят ролята на средство за развитие и на тест, чрез който се изпитват мотивацията, качествата и постиженията на практикуващите. Плодовете от практиката на джуджицу се очакват в живота под формата на успешна лична, семейна, професионална, обществена и духовна реализация на личността.

Бележки:
1/ Естествено, всички методи за обучение и възпитание трябва да са съобразени с възрастовите и индивидуални особености на практикуващите и това до голяма степен зависи от майсторството на преподавателя. 
2/ Дожо (яп.) – място за търсене на Пътя. Има се предвид мястото или залата, където се практикува едно от многото изкуства за формиране на истински човек (яп. нинген).
3/ Джудо – японска система за тренировка на личността чрез бойните изкуства, която се основава на джуджицу. Официално обявена от Джигоро Кано през 1882 г.  В момента – олимпийски спорт.


Използвана литература:  
Дянков, Я. – Джу джуцу, самоотбрана за всеки, изд. Плеяда 7, 1993
Кано, Д. – Кодокан Джудо, изд. Изток-Запад, 2006
Милева, Е. – Педагогика на физическото възпитание и спорта, изд. Авангард Прима, 2010
Милева, Е. – Теоретични основи на физическото възпитание и спорта, изд. Авангард Прима, 2010
Mol, S. – Classical fighting arts of Japan, Kodansha International, 1970
Nesmon, О. - Être Humain dans son corps, Toucher la Vie Ed., 2009
Уеб сайт www.kyokuten.net и други материали от интернет.


Снимка: Интернет

Упражняване на дишането

Дихателните упражнения са може би най-директния начин за насочване на вниманието ни към вътрешния ни свят и истинските възможности на тялото и духа ни. Ако без храна можем да издържим месеци, без вода – дни, без въздух – едва няколко минути. Всъщност 15 секунди лишаване на мозъка от кислород биха били фатални за повечето от нас ...  Каква по-добра възможност за тренировка от тренирането на дишането?

Следващите действия по принцип затрудняват дихателния процес:
1/ Задържане на дишането.
Когато правим нещо важно, разгневени сме или ни е страх, когато видим нещо интересно и вниманието ни е привлечено, дишането ни се задържа. Всеки стресиращ фактор спира процеса на дишане, насича го, прави го неравномерен. Мозъкът започва да изпитва нужда от кислород и започва да поема, да всмуква по-голямата част от кислорода в кръвообращението. Ритъмът на сърцето се ускорява, дишането се учестява. Започваме да усещаме страх. Поради липсата на кислород тялото става напрегнато, способността ни за свободно движение намалява. И колкото по-малко дишаме, толкова повече страхът започва да се превръща в паника. Това още повече намалява свободата на мускулите и тялото, а понякога предизвиква още по-големи трудности с дишането.
Единственият начин да се справим с тази ситуация е да започнем да дишаме учестено, докато насищането с кислород в кръвта се възстанови и ритъмът на сърцето се нормализира. Тогава тялото се отпуска, напреженията в него намаляват.
2/ Неправилно положение на тялото.
При наклонено или нестабилно положение на тялото, дишането е затруднено. Това води до същите ефекти, изброени по-горе. Тялото се оказва в невъзможност да реагира свободно или да окаже концентриран, цялостен натиск. По тази причина оптималното положение трябва да бъде възстановено по най-бързия начин, а непрекъснатостта на дишането - възстановена.
3/ Поемане на повече въздух от нормалното.
Важно е да осъзнаем, че поемането на повече въздух от необходимото стяга и обездвижва тялото и покачва кръвното налягане. По тази причина естественото дишане трябва да се извършва без повдигане на раменете или изпъчване на гърдите, само с леко издуване на горната част на корема. Въздух трябва да се вдишва само до положението, в което се появява напрежение. Веднага след това започва издишването, което също не бива да предизвиква усилие и стягане. Целият дихателен цикъл трябва да бъде непрекъснат, плавен, бавен и спокоен, без никакви напрежения.      

Целите на следващите упражнения са: 1/ да тренират автоматичното поддържане на оптимален за тялото дихателен ритъм; 2/ да подготвят тялото за стреса от нарушаване на дихателния процес и липсата на кислород и 3/ да ни научат да използваме дишането за овладяване на болката, стреса и страха. 

Основният им принцип е увеличаване на броя на действията, извършвани във всяка фаза на дихателния цикъл.

Необходимо е не само да знаем, но и да чувстваме с тялото си, как вдишването носи спокойствие и отпускане, живителен кислород, свежест и радост. Винаги трябва да вдишваме през носа, защото това успокоява нервната система и не позволява на страха да се разрасне в паника. Всяко вдишване и паузата след него ни дават възможност да усетим напреженията в тялото си и да ги изхвърлим навън чрез издишването. Да се освободим от тях заедно с непотребния въглероден двуокис, както и всичко негативно, което усещаме в себе си. Тялото автоматично поема всичко, което идва с вдишването, но ние трябва да бъдем внимателни при издишването – да усещаме всяко напрежение, всяка част от тялото си, които изчистваме чрез него. Да се погрижим то да бъде пълно и освобождаващо.  

Дихателни упражнения от неподвижно положение на тялото. Легнало, седнало или изправено. Добра възможност е да се правят сутрин преди ставане.
- Вдишваме и стягаме цялото тяло, издишваме и отпускаме тялото.
- Докато вдишваме стягаме тялото от краката до главата; от центъра към крайниците; от крайниците към центъра. При издишването отпускаме тялото по обратния ред.
- Докато вдишваме стягаме избрана от нас част на тялото и докато издишваме, я отпускаме. Възможно е това да е половината тяло, крайник или просто част, в която чувстваме напрежение или болка. С издишването трябва а изхвърлим навън всичко отрицателно, напрежението и болката.
- Докато вдишваме стягаме единствено областта на стомаха, където се опитваме да закараме вдишвания въздух, а всички останали части на тялото оставяме напълно отпуснати.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърба.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърдите.
- Докато вдишваме прекарваме вълна на стягане от краката до главата. При издишването отпускаме тялото отгоре надолу. Трябва да имаме усещането, че вдишваме през краката, а после издишваме през тях.
- Обръщаме посоката на стягане – от главата до краката при вдишване и отпускане в обратната посока при издишване.

Напрежението при стягането може да е много голямо или съвсем леко. Всичко зависи от целта и усещанията ви. Дължината на стягането може да е част от секундата, но може и да е много секунди. Този начин на тренировка засилва тялото и го привежда в състояние на готовност за съвсем кратко време. Ако имате отрицателни мисли и неприятни усещания в тялото, те могат да бъдат изгонени по този начин.

Упражнението може да се прави по всяко време и във всяко положение на тялото – при неподвижна работа, зад волана, при почивка или чакане в изправено положение. То помага изключително много при сънливост, тъй като стягането на различни мускулни групи, съчетано с интензивно дишане ускорява всички процеси в тялото и ни ободрява.

Не правете упражнението фанатично. По-скоро се опитвайте да усетите ефектите му и да разберете, че всеки дихателен цикъл има подобно въздействие. И че правилното ни дишане при идеално положение на тялото, води до много по-добри резултати от фанатичните, напрегнати тренировки. Дишането не е просто механичен процес, а цялостен физиологичен и психичен процес. Точно за това познаването и упражняването му имат огромно значение за увеличаването на работния и енергетичен капацитет на тялото, психиката и ума ни.

Дихателни упражнения при упражнения, извършвани на място. Обикновено това са прости, привични движения, които използваме, за да упражняваме дишането си – лицеви опори, клякания от естествена позиция на краката, коремни преси или вдигане на бедрата до 90 градуса от лег.  Важно е да се  разбере, че дишането е основата на всяко движение. Дишането започва и тласка всяко физическо действие. Чрез тези упражнения трябва да осъзнаем и да се научим да използваме точно това – всяко физическо действие трябва да бъде започнато, извършено и доведено докрай от дишането. Целта на тези упражнения е да се научим да заместваме физическото усилие с дихателно усилие. Ако физическото усилие е твърде голямо, то нарушава всички останали процеси, включително и дихателния и бързо изчерпва ресурсите на организма. По тази причина физическото усилие трябва да бъде изцяло обхванато от дихателното. Дишането трябва да бъде използвано като основа за прилагането на сила и приемането й в телесната и психична система на човека. 

Ако при упражненията нарушаваме правилното положение на тялото или стягаме мускулите си прекалено много, това ще наруши дихателния процес, ние ще започнем да се уморяваме много по-бързо. В началото е важно да дишаме така, че да чуваме дишането си. Това шумно дишане ние ще трябва да прекараме през всички части на тялото, които работят в даденото упражнение, и чрез него да премахнем напреженията и умората, които пречат на работата ни. Преди началото на всяко упражнение трябва да издишаме напълно въздуха, който имаме в себе си така, че да започнем упражнението на чисто.

- В зависимост от това кое упражнение правим, при вдишването сгъваме ръцете си, когато правим  лицева опора, клякаме надолу при клек или сгъваме тялото си при коремна преса. Важно е при лицевите опори опорната точка при краката да е една (на един крак), а при кляканията да сме стъпили на цяло ходило и да не се отлепват петите от пода. При издишването се връщаме в изходно положение. Повтаряме упражнението толкова пъти, колкото е необходимо, за да усетим как дихателното усилие води физическото.
- Обръщаме фазите на вдишване и издишване така, че при сгъване на ръцете, краката или тялото да издишваме, а при връщането в изходно положение да вдишваме. Отново се упражняваме колкото ни се струва подходящо. Сменяме често двата подхода, за да достигнем до момент, в който дихателната фаза става независима от естеството на физическото движение.  
- При следващото упражнение правим движенията без да дишаме. Вдишваме и правим 5 лицеви опори, клякания или коремни преси. Издишаме и оставаме в работната позиция, докато възстановим дишането си. Повтаряме упражнението.
- Повтаряме предходното упражнение, като правим движенията при напълно издишан въздух.

Когато се натоварим повече с такъв тип упражнения, тялото започва да се уморява. Стремежът ни трябва да е да останем максимално отпуснати, а дихателната сила да тласка физическото ни усилие. Веднага след приключването на серията, трябва да застанем удобно и да дишаме интензивно през местата или групите от мускули, които са най-натоварени, стегнати или болезнени. Използвайте дишането, за да изтеглите всяка болка, дискомфорт или напрежение от въпросното място и да го изхвърлите навън. Имайте предвид, че дори при получаване на удар, болката бързо може да бъде изтеглена от поразеното място и изхвърлена навън, а работоспособността на целия организъм запазена в пълната си степен.

- Сега направете лицева опора, клякане или коремна преса съвсем бавно, в десет бройки, като през това време десет пъти вдишвате и издишвате интензивно. Колкото по-голямо е усилието ви или колкото по-трудно ви се струва упражнението, толкова по-бързи трябва да са вдишванията и издишванията. Върнете се в изходно положение по същия начин в десет бройки с интензивни издишвания и вдишвания.

Ако изпитвате умора, обезкуражаване или самосъжаление и имате желание да се откажете, не бива да им се предавате. Този метод на интензивно дишане позволява да отхвърлите тези негативни усещания от себе си.     

- Друго упражнение е да редуваме издишването и вдишването на половината път от упражненията – когато ръцете ни са сгънати наполовина при лицева опора, краката ни наполовина при клек, а тялото ни е на половината път от сгъването или разгъването при коремна преса. Необходимо е да упражняваме всички варианти на дихателната фаза спрямо фазата на физическото движение.
- Следващото упражнение изисква да вкараме в един дихателен цикъл колкото е възможно повече движения. Например докато вдишваме, правим 3 лицеви опори, клякания или преси, след което, докато издишваме, също правим 3 лицеви опори, клякания или преси. С това упражнение не бива да се бърза. Натоварването трябва да се увеличава много бавно, а в почивките да се диша интензивно, докато се възстанови нормалното състояние на организма. Чрез тези упражнения се постига опознаване и евентуално контрол не само над дихателния процес, но и над състоянието на психиката. Тези упражнения я „разтягат” и правят много по-гъвкава спрямо физическо, емоционално и психологическо натоварване.

Дихателни упражнения, които се извършват в движение – докато ходим, тичаме или тренираме форми от бойното изкуство.

- Докато ходим, вдишваме при една стъпка и издишаме при една стъпка.
- Вдишваме за две стъпки и издишаме за две стъпки. Продължаваме да увеличаваме броя на стъпките, докато стигнем до 10 стъпки за издишване и 10 стъпки за вдишване.
- Започнете същата тренировка, докато тичате. При тичане е възможно да се достигне до устойчиво темпо от над 15-16 стъпки при вдишване и също толкова при издишване.   
- Пробвайте различни дихателни модели – триъгълен - напр. 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване; квадратен  - 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване, 5 стъпки пауза.

Важно е, когато разтегляте дихателния цикъл, да не спирате при максималното му удължаване, а да се върнете обратно чрез постепенното му скъсяване. Винаги си спомняйте, че връщането най-често е по-трудно от отиването. За него трябва да имаме сили, за него всъщност се готвим.

- Тренирайте формите от бойните си изкуства, като извършвате движенията, докато задържате дишането си или разтегляте вдишването и издишването си. Старите майстори казват, че всяка форма трябва да може да се изиграе в рамките на един дихателен цикъл.

По лекцията на Владимир Василиев - Systema Breathing - The Secrets.

По темата за дишането, може да прочетете и статията за Мокусо - упражнението, което се прави в началото и края на тренировката по японски бойни изкуства. (връзка)