Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Регулиране на тялото
13 Април 2018 г. 17:27:30
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Групова работа:

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:00 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Видео - Tomiki Kenji sensei
31 Март 2018 г. 02:59:32
Kiril Hinkov


Видео - Tomiki Kenji sensei

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки".

"Сабаки" техниките дават възможност да се избегне директния сблъсък с противника и едновременно с това да се намери начин за дебалансиране или поразяване на уязвимите му места. 

Майстор Томики е един от най-известните ученици на създателя на Айкидо, Морихеи Уешиба, и на създателя на джудо Джигоро Кано.

 

Легенда за Туташха
31 Март 2018 г. 02:29:29
Kiril Hinkov


Легенда за Туташха

От книгата „Дата Туташхиа“ на Чабуа Амиреджиби

1

И дадено бе человеку:

Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила - да може да ги преодолява; Ум и Доброта - за негово благо и благото на ближните му, защото само онова е благо, що е от полза за ближния; Жена - да не прекъсва и да процъфтява родът му; Приятел - та да познае мярката на своята доброта и жертвоготовност в името на ближния; Отечество - да има на какво да служи и за какво да отдаде живота си; Ниви - та с пот на челото да изкарва хляба насъщен, както му бе заповядал бог; Лозя, Градини, Стада и друг имот - та да има с какво да дарява ближните си; и целнят Свят - да има къде да извършва всичко това и да въздава заслуженото на онази велика любов, що беше негов господ-бог. И както тук бе речено, така и стана. Вярата и законът на бащите изпълзаха с любов плътта и духа на човека. И управляваше народа, и бе съдник негов Туташха*, юноша прекрасен и достолепен. Не беше той от кръв и плът, а дух човешки, що глъбините на душите обитаваше и комуто бяха подвластни всяка мисъл и всяко чувство.

И породи тази вяра разум, мъдрост и проникване в същината на нещата.

От дивия злак на пустинята отгледа човекът житото и му стана този злак хляб насъщен. Преви под ярем шията на степния вол и смирено понесе волът тежкото си бреме. И сътвори човекът колелото, и свърза с пътища градища и села, та да стане единен и да се сроди родът човешки. И наблюдавайки небето, изчисли пътя па светилата и опозна законите им. И когато трябваше да вали дъжд или сняг, казваше на ближните си: „Иде лошо време.“ И разчерта лицето на земята и се разбра къде може да се ходи и къде може да се плава, и къде какви планини се издигат, и къде какви морета се простират. Измисли писмената, та да разкаже за себе си па своите правнуци и да съхрани за тях опита си. Отгледа лозата и тя бе неговият дар за създателя па тази мъдрост. И го съзираше народът - него, обитаващ храма, но подобен на човек и властелин. И се подчиняваше на заповедите му като на природни закони.

2

И когато народът тръгна по пътя на порока и малодушието и се зае да върши неща, вършени дотогава от великодушието, някои рекоха:

- Който ни храни и милее за нас, него наричаме свой ближен. - И тогава помръкна Доброто и народът се изроди, защото в душите и на най-праведните погинаха благодатните семена, а любовта заприлича на плевел върху суха и безплодна почва. И стана тъй, защото мнозина бяха обсаждащите, а малцина - обсадените.

И се превърнаха:

Съвестта - в звук безсмислен, досаден, в устата на гонителите - в ругатня и оскърбление; Силата - в меч, вдигнат над собствената душа, и в ярем за ближния; Добротата - в ангелска маска върху лицето на дявола; Жената - в убежище на страсти, блудство и безплодие; Приятелят - съучастник в злодеяния и пороци, и побратим в подъл страх; Отечеството - в арена на нечестивци и угар за сеене на лъжи, обрасла с тръне и заблуди; Хлябът и другият имот - в плячка за рушветчии и джелати; и целият Свят - в царство на омразата.

И когато се извърши всичко казано, помръкна даже слънцето, понеже блясъкът на златото го затъмни. И народът започна да почита омразата и отмъщението, защото те станаха негови божества. А жрец на тези божества и господар на съдбините и делата си народът нарече дракоиа, що се хранеше с плътта и сърцата човешки. Поглъщаше ги и не знаеше насита. Ала той бе не само звяр, но и творение, защото се таеше в глъбините на душата човешка и беше основа на всичките й съставки. Тогава оскъдня Разумът и страшни станаха делата му; свободният се предаде в робство, яремът бе свален от шията на вола и нахлузен на човека; плъпнаха орди, опустошиха земята и отведоха със себе си най-мъдрите и най-красивите, а другите обложиха с непосилни данъци; мъдреците забравиха завета на бащите си и изкуството им да четат по звездите започна да служи за поробване на душата человеческа. Лъстци и безумци избраздиха морето със златовърхи кораби, та да умножат още повече богатството и разкоша на своите поробители; лъжепророци и фарисеи научиха народа на магии и чародейство, за да задушат истинската вяра; безумци изгориха нивите и засяха отровни треви, та онези, които ги вкусят, да забравят що е разум и съвест.

И народът воистина съзираше дракона, който живееше в палатите и градините, но го почиташе не като звяр, а като страж и блюстител на Мамоновото царство, което никога няма да падне. Защото за маловерните и слабите духом този дракон беше желан и възлюбен, макар да се хранеше с народната кръв и свяст.

И рече тогава Туташха:

- Любовта  погина не от своята слабост, а от силата на врага, защото нямаше ни остър меч, ни крилати стрели, ни желязна броня, за да защити владенията си. Няма да оставя това така! Защото не с добро, не с мъдрост, а с лукавство завоюва драконът света, потъпка волността и пропъди мъжеството.

И възседна богатирът белия си кон, издигна копие към слънцето и се закле отсега нататък да потъпква и наказва злото само със сила.

Защото Туташха не беше бог.

3

Низвергна Туташха дракона на земята, заби копието си в огнедишащата му паст и го обезглави. И като видяха това, възрадваха се ония малцина на брой, но силни духом, що тайно следваха поученията на Туташха, понеже съзряха в негово лице своя избавител.

Но подобен на феникс бе драконът и вместо една глава израснаха седем. И всичките седем глави пак ги отсече Туташха. Рукна от тях кървав поток и препълни реките. Излязоха те от бреговете си и отнесоха всичко, сътворено от предците. Не останаха на земята орачи и нямаше кой да сее и да оре. Започна клане и братоубийство, че всички хора бяха зли и неправедни, убиваха безразборно и безсмислено, зашото не разбираха предназначението на човека на земята и бяха обзети от жажда да превърнат света в пепелище. Всекиго мразеха и не знаеха какво друго да искат освен кръв и смърт. И се оправдаваха с примера на Туташха. Казваха, че той също тръгнал с меч срещу дракона, че възжелал със силата на своя меч да надмогне драконовата сила. Ала драконът не загина, а стана седем пъти по-голям, зашото вместо отрязаната глава му израснаха седем и седем пъти по седем се умножи злото в света. И като видя това, изпадна в отчаяние светлият юноша Туташха, защото разбра: никой освен самия човек няма да спаси човешкия род.

И реши тогава Туташха от дух всеобхватен и всемирен да се превърне в човек.

И тогава в замислите си той бе вече бог.

4

И тогава издигна Туташха глас към небето:

- О, всемогъщи! Не за да се забавлявам, следвах помислите си, не за да тъка от моите мисли хламиди, на паяжини подобни, и не за възмездие вдигнах копието си. И не подтикнат от лукавия приех плът човешка, а за да изцеля недъзите на рода Адамов. Но се оказа безплоден разумът ми и немощна десницата ми. Не поникнаха и не дадоха плод семената, що посях, защото не си ми дал дарбата да превръщам злото в добро.

И ето, аз те моля: дай ми моята истинска участ, за да надаря с нея всички твари на земята.

И се чу тогава глас:     

- Не си разбрал човешката природа, защото не си бил никога човек. Иди при тях и ще видиш: отиват при ближния уж с дарове, а като дойдат, му вземат и последното, защото не носят дарове, а нож. Слагат печат на устата си, за да не осъждат ближния си, а утробите им са претъпкани с месото и костите му. Кадят тамян на господа, но се уповават на Мамона и тайно се подсилват от неговата мощ. Но ти постъпвай, както досега си постъпвал, и ще има полза за теб и за целия Адамов род, защото да прави добро и да се стреми към съвършенство, е истинското предназначение на човека. И тогава ще те осени благодат и ще съумееш да сториш от злото добро.

И пое тогава Туташха по трънливия път на мъките и страданията, и след всички терзания на душата и плътта, които превъзмогна, засия над главата му чудна светлина и всички я видяха.

Тогава той се върна в. света и каза на хората:

- Всевишният ме изпрати при вас, за да очистя душите ви от скверностите на дракона; чуйте оногова, що принесе себе си в жертва в името на вашите души и тяхното безсмъртие.

И отсече тогава Туташха левицата си и я хвърли на дракона. И малцина люде повториха подвига и жертвата му.

Но отсече Туташха нозете си в коленете и ги хвърли на дракона. И ония малцина сториха същото.

И побледня драконът и намаля огънят, който бълваше.

,И другите също захванаха да му хвърлят парчета от месата си.

И се изправи драконът на два крака като човек, и паднаха ноктите му, и се превърна в човешки лик муцуната му. Тогава Туташха разкъса гръдта си, изтръгна сърцето си и го хвърли на дракона. Но драконът не докосна плячката, а изрече:

- Не жадувам повече човешка кръв и плът.

И тогава всички, що му хвърлиха части от тялото си, ги придобиха отново.

И Туташха им рече за дракона:

- Не закачайте този човек и нека ви осени благодатта да превръщате злото в добро.

И възнесе се тогава на небето душата на Туташха, а плътта му остана на земята.

Бележка: Туташха е върховният бог в грузинския езически пантеон. 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
31 Март 2018 г. 02:29:03
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Упражнения за избягване на атаката - сабаки
31 Март 2018 г. 02:28:42
Kiril Hinkov


Упражнения за избягване на атаката - сабаки

Когато ни атакуват има два начина да се предпазим – да избегнем напълно атаката или да сложим нещо между нея и себе си. Майсторите се стараят да ползват и двата метода. Те предпазват тялото с ръка, крак или предмет, докато го изместват от линията на атаката.

Тренирането на избягването от атаката е важно. То трябва да се извършва целенасочено при всяка тренировка.

Упражнения с празни ръце:

I. На място или с преместване на тежестта към единия крак:

1. Кръг с главата срещу прав удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в главата с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави кръг с главата и като докосва леко удрящата ръка отстрани и после отдолу, избягва удара. Движението изглежда като кръговете за загрявка на врата. То е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго движение на тялото. Добре е да се прави и по часовниковата стрелка и против нея, наляво и на дясно. Съществува голяма разлика когато след избягването главата ни е между ръцете на противника и когато е и отвън. Важно е погледът винаги да следи противника. Постепенно темпото се засилва. Често на бойното поле, след такова избягване са се ползвали зъбите.

2. Странично въртене на главата срещу дъгообразен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни кръгообразни удари отстрани в брадичката с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави рязко движение с главата към далечното от удара рамо. Ударът минава без да докосне главата или леко се плъзга по нея отстрани. Движението е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго преместване на тялото. Постепенно темпото се засилва.

3. Гмуркане под ръката и връщане на атаката. Единият партньор започва бавно да дава кръгообразен удар с дясна ръка отстрани в брадичката. Другият с вдигнат високо гард стъпва с десния си крак под 45° назад, като снижава главата си по окръжност надолу и обратно към партньора. Докато минава под удрящата рлъка, нанася два удара в с лява и дясна ръка в черния дроб, след изкачването по окръжността, веднага нанася кръгообразен удар с лява ръка отстрани в брадичката на противника. Той от своя страна отстъпва под 45° назад и наляво, минава под ръката и нанася един или два удара в далака на партньора. Упражнението се прави колкото е възможно по-дълго като постепенно темпото се усилва. Прави се и на двете страни.
Тези упражнения може да се онагледят с две картини.
Когато вятърът духне, тревата се огъва назад, но после се връща обратно.   
Ако главата ни е на върха на виенско колело, при удара тя тръгва в обратна посока, далече от удара, надолу, минава под него в най-ниската точка на движение, което ни дава възможност да нанесем поне един удар в трупа му, и отново тръгва нагоре, за да можем да нанесем удар в брадичката на противника.

4. Извъртане на тялото при директен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в корема с лява и дясна ръка. Другият партньор е в естествена позиция с крака на ширината на раменете. Той рязко завърта тялото от кръста така, че ударът се плъзга покрай тялото му.

Когато изягването е от външната страна на ръката на атакуващия, защитаващият се опитва да затисне ръката с тяло така, че да изведе партньора леко от равновесие. Когато избягването е от вътрещната страна, обичайното продължение е атака с рамо в тялото на противника.

При това избягване понякога се ползват ръцете или лактите, за да отклонят удара на протиника. В този случай в зависимост от удължаването на дистанцията за контра се ползват удари с ръце (например уракен, удар със задната част на юмрука). Пример за това може да се види в катата Хейан Сандан от Шотокан.

5. Изтегляне на тежестта към задния крак. Сорими. При атака от страна на противника, тежестта се изтегля към задния крак, а тялото се накланя назад. Ходилата не се движат. Ръцете остават напред,  за да да пазят централната линия.

6. Изтегляне на средната част на тялото назад. Хикими. При прав удар в корема, тежестта се изтегля към задния крак, но само средната част на тялото се прибира назад така, че ударът се избягва. Ръцете остават напред, за да да пазят централната линия.
 
II. В движение:

1. Влизане напред и извеждане от равновесие от външната страна на удара. Ирими кайтен.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С рязко движение на таза и приплъзващо преместване на краката, защитаващият се минава от външната страна на удара под 45° напред. С кръг на двете ръце той отклонява атакуващата ръка зад лакетя и между китката и лакетя. Извежда атакуващия от равновесие, като го отклонява от правата му траектория.
Важно е през цялото центърът на защитаващия се да сочи противника. Само така той може да осъществява контрол над атакуващия.

2. Влизане напред и извеждане от равновесие от вътрешната страна на удара. Ирими хон тенкан.
При атака прав или кръгообразен удар, защитаващият се влиза от вътрешната страна на удара. В този случай кръгът на ръцете е същия, но точките на контакт са лицето на противника с предната ръка и атакуващана му ръка със задната. След влизането напред, задния крак се измества по окръжност така, че когато движението завърши краката на двамата партньори са перпендикулярни. Предният крак на защитаващия се сочи точно в центъра на атакуващия.

3. Влизане напред и пълно завъртане (180°) от външната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С лека стъпка напред и настрани от удара с предния крак защитаващият се подпира атакуващата ръка зад лакетя с предната си ръка. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора. Важно е с предмишницата да се контролира лакетя, докато дланта остава свободна за евентуален захват и ключ на ръката на партньора.               

4. Влизане напред и пълно завъртане от вътрешната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. Когато защитаващият се е в обратна позиция на краката в сравнение с точка, той влиза със същото движение от вътрешната страна на удара. След като отклони удара по кръг надолу предната ръка на защитаащия се веднага тръгва назад, да да може да контролира втората ръка на атакуващия. Този контрол се постига и с рязко сближаване на тялото така, че да се попоречи на партньора да удари с втората ръка. Втората ръка поема контрола върху атакуващата ръка на партньора. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора.

Упражнения с карате-ги пояс:

Партньорите са в стойка един срещу друг.
1. Този, който държи пояс прави хоризонтален нисък кръг с пояса под коляното. Другият скача нагоре и се приземява в същата или обратна стойка.
2. Следва висок кръг на нивото на главата. Защитаващият се кляка, без никакво движение на краката.
3. При по-нисък кръг на нивото на гърдите, защитаващият се прави ниско приклякане с наклон на туловището.
4. Вертикален кръг, при който се упражняват всички движения от поредицата избягване на атаката с движение.

Постепенно атакуващият започва да ускорява атаките и да променя реда им. За един доста дълъг период от време се практикуват само хоризонтални или вертикални кръгове на атака. Това дава възможност на практикуващите да свикнат да се движат правилно по един естествен начин, без особено напрежение. Без постигането на това условие, няма смисъл да се усложняват упражненията.

Упражнения с дървена сабя (бокен) или пръчка, палка (танбо, ханбо, джо):

1. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се се дърпа от удара назад под 45° като остава в позиция на готовност (камае). Важно е да се е дръпнал на такава дистанция, че атакуващият да не може да го достигне без да направи стъпка. Когато той направи тази стъпка, за да разсече с хоризонтален или диагонален удар, защитаващият се прави кълбо в посоката на изтеглянето, с което печели доста голяма предмина, за да може успешно да избяга или да атакува с предмет, взет от земята.  
2. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се пада напред, почти в краката на атакуващия, с което избягва удара. Веднага прави късо кълбо на пред, завърта се и поема втория удар на атакуващия като хваща ръцете му. Важно е защитаващият се след кълбото да е до задния крак на атакуващия. Ако дистанцията е по-голяма, той ще бъде разсечен.
3. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се стои пред атакуващия в естествена позиция. Малко преди ударът да докосне главата му, той прави странично кълбо, перпендикулярно на линията на атаката. Това обикновено изненадва противника и дава възможност за успешно бягство, докато той пренастрои атаката си.
4. Страничен хоризонтален удар – ичимонджи гири.
При този удар защитаващият се незабавно прави странично падане (йоко укеми) и ударът минава над него. Веднага след това той прави кълбо, за да се изтегли надалеч от атакуващия. Това упражнение се ползва за развиване на пъргавина и бързина при паданията и кълбетата. Реално е много трудно да се избяга от втория удар на противника. Всъщност приложение би могло да има само хващането на ръцете с оръжието при преминаването под удара.

Майсторите казват, че ако движението на ветропоказателя по някакъв начин е затруднено, вятърът ще го счупи.
Малкият дракон Брус Ли казва: "Бъди като водата, приятелю мой."

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
31 Март 2018 г. 02:28:12
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142

2018-04-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2018-04-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2018-04-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2018-04-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2018-04-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
159

2018-04-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2018-04-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2018-04-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2018-04-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2018-04-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
1616

2018-04-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2018-04-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2018-04-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2018-04-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2018-04-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
1723

2018-04-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2018-04-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2018-04-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2018-04-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2018-04-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
1830

2018-04-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Трихотомия или учение за трисъставността на човека
19 Февруари 2018 г. 20:36:20
Kiril Hinkov


Трихотомия или учение за трисъставността на човека

ТЕЛЕСЕН ЖИВОТ

Три страни на човешкия живот. Първа страна: телесен живот, органи и потребности на телесния живот; нормална и излишна загриженост за тялото.

Тялото ни се състои от различни органи, всеки от които изпълнява своя функция, изключително необходима за телесния живот. Има три главни органа [1]:

1) стомах, бял дроб, сърце, артерии и вени, лимфни и множество други съдове, съдчета и жлези, служещи за различни секреции от кръв и сокове на тялото; функцията на всички тях е хранене на тялото или плътотворение;

2) система от мускули и кости, чиято функция е движение вътре и навън;

3) система от нерви, центърът на които са главата, гръбначният мозък и системата от ганглии - някъде под коремната и гръдната преграда, а разклоненията й са разпространени по цялото тяло; функцията й е сетивност. Когато тези органи функционират нормално, тялото е здраво и животът е извън опасност; а когато този ред се нарушава, тялото се разболява и животът е в опасност.

Всяка функция има своя потребност, която напомня на човека за себе си, изисквайки да бъде задоволена. Потребностите на стомашната или хранителната и плътотворна част са храна, вода, въздух, сън; потребността иа мускулно-костната част е да се напрягат мускулите, които всеки чувства, щом се заседи дълго, и потребността от движение, караща човека да ходи, да се разхожда, да работи нещо; потребността на нервната част е приятно дразнене на нервите на цялото тяло, като умереност на топлината и студа и други подобни и особено - приятно дразнене на петте ни сетива, чрез които нервната система е излязла навън за контакт с външния свят.

Всичко това, както виждате, е телесно. Какво общо има душата с всичко това? Тъй като тя поради най-тясното си съчетаване с тялото го е приела в своята личност, то счита за свои и всички телесни потребности. Затова казваме: „Искам да ям, да пия, да спя, искам да ходя, да се разхождам, да работя, искам да видя различни цветове, да чуя различни гласове, да помириша различни аромати“, и така нататък. След като е възприела всички телесни потребности за свои, душата счита за своя работа и задоволяването им и се грижи за храна, вода, сън, облекло, подслон и за всичко останало, като по всякакъв начин желае да постигне това на тялото да му бъде осигурен покой и то да не я безпокои с досадните си изисквания. Това отношение на душата към тялото, към което тя се придържа без да се е учила на него, а от само себе си, по някаква вътрешна принуда се проявява в нея като своеобразен инстинкт - любов към живота, любов към тялото, желание да осигурява покой на тялото и да доставя всичко необходимо за това.

Съвкупността от всичко това формира телесната страна на човешкия живот. Но не всичко тук е еднакво телесно или плътско и чувствено. Безусловно плътска е само хранителната част, но и тя се облагородява чрез приспособяване на нейното задоволяване към същинските душевни потребности и цели. А органите на движението и сетивата служат повече на нуждите на душата, отколкото на тялото. А един орган, стоящ сякаш извън системата на останалите органи, а именно - органът на словото, е изключително орган на душата, определен да служи само на нея.

Телесен, плътски, чувствен - неодобрим в нравствено отношение - живот е този, когато човек, увличайки се крайно от любовта към живота и любовта към тялото, поставя за своя главна цел и грижа покоя на тялото или всестранюто задоволяване само на телесните потребности при забравяне за душата, а да не говорим за духа. При това всяка телесна потребност, естествено проста, се размножава на множество придобити потребности чрез навика и пристрастието към различни начини за нейното задоволяване. Вземете храната или водата, или облеклото. На пръв поглед има ли нешо по-просто от това?

А междувременно колко постоянни потребности има: „Ако щеш умри, но дай!“ От това виждаме, че някои нямат свободна минута, тичайки след нужното за задоволяването им, при все че десетки други лица са заети за тях със съвщото. Душата и духът при такива неизбежно гладуват, ако още не са съвсем заглушени, забравени и потопени в чувственост.

 

ДУШЕВЕН ЖИВОТ

1. Мислителна страна

Втора страна на човешкия живот - душевен живот - и трите му главни части. Първа част: мислителна страна с нейните видове. Знание и наука. Нормални дейности на разсъдъка и празноблуждаене на мислите.

Влизали сте вътре; да влезем отново. Вижте какво множество и разнообразие от действия и движения има тук! Ту едно, ту друго, ту влиза, ту излиза, ту се приема, ту се отхвърля, възниква и се променя. Защото душата е винаги подвижна и не е в състояние да стои на едно място. Ако почнем да гледаме в душата общо, няма да разберем нищо - трябва да разпределим действията й по видове и след това да разгледаме всеки вид поотделно. Но хората отдавна вече са се вгледали и са разпределили всички действия на душата в три разреда - на мислите, на желанията и на чувствата, като са нарекли всеки от тях отделна страна на душата — мислителна, желателна и чувстваща. Да вземем тази класификация и да почнем да разглеждаме всяка страна.

Мислителна страна. Ако в нас съществува бъркотия, то тя има най-голям простор в мислите, а желанията и чувствата са в хаотично движение вече под действие на мислите. Но в областта на мислите не всичко е безпорядъчно движение; в нея има редица сериозни занимания. Те всъщност представляват душевният живот от страна на мислите. Тези занимания са:

1. Щом забележите нещо във външната среда посредством сетивата си или сте изслушали разказ на други хора за това, което те са забелязали със сетивата си, веднага въображението ви си представя всичко това и паметта го запомня; и нищо не може да влезе в душата без участието на въображението и иаметта. Не можеш да си представиш, нито ще почнеш да мислиш за това, което паметта не е съхранила. Случва се мисли да се родят направо от душата, но те веднага биват облечение в образ. Така че цялата мислителна част на душата е образна.

2. Но въображението и паметта добиват и хранят само материал за мислите. Самото движение на мислите произлиза от душата и се осъществява от нейните закони. Спомнете си как по-малкият ви брат, щом е виждал нещо ново, веднага се е обръщал към вас или към други хора с въпросите: „А какво е това? Ами кой го е направил“? А от какво е направено това?“ - и не се е успокоявал, докато не му решат всички тези въпроси и не го задоволят. Мисловността на душата започва именно от пораждането на тези въпроси и ражда мисли в отговор на тях или приема от другите вече готови мисли за това. Въображението и паметта не мислят. Те са черноработници, подчинени сили. Способността на душата, от която произлизат тези въпроси и чрез която се изнамират и пораждат мисли в отговор на тях, се нарича разсъдък, работата на който е да разсъждава, да обмисля и да намира търсените решения. Понаблюдавайте се и ще установите, че нищо у вас не става без обмисляне и преценка. Налага се да обмислите всяка дреболия. Колкото и мигновено да става това, преценката влиза навсякъде и се осъществява по споменатите по-горе въпроси.

3. Когато обмисляте, тук още няма определена мисъл. Определена мисъл се установява, когато намерите решение на някой въпрос. Разсъдъкът ви все се рои, търсейки какво представлява дадено нещо, откъде е то и за какво служи, и така нататък. А когато сами намерите това решение или след като го чуете от други хора, се съгласите с него, обикновено казвате: „Сега разбирам, няма какво повече да мисля,        въпросът е решен.“

Това решение дава покой на мисловността ви относно занимавалия ви въпрос. Тогава разсъдъкът ви се насочва към други предмети, а формиралата се мисъл бива предадена в душевния архив - паметта, откъдето по изискване на нуждата бива вземана като помощно средство при решаването на други въпроси, като средство за формиране на други мисли. Съвкупността от всички формирали се по този начин понятия представлява начина на вашето мислене, който проявявате винаги в речта си. Това е областта на вашето знание, добито от вас с мисловен труд. Колкото повече въпроси сте решили. Толкова повече определени мисли или понятия за нещата има у вас; колкото повече са тези понятия, толкова по-широк е кръгът на вашето знание. По този начин, както виждате, над паметта и въображението при вас стои разсъдъкът, който с мисловния си труд добива за вас определени понятия или познания за нещата.

Не на всеки въпрос ни се удава да постигнем определен отговор. По- голямата част от тях остават нерешени. Мислят-мислят, и нищо определено не измислят. Поради което казват: „Може би е така, а може би иначе“. Това дава мнения ш предположения, които, общо взето, у нас май са повече, отколкото формиралите се познания.

Когато някой, обмисляйки определен клас теми, постигне сам и заимства и от други хора доста определени мисли и понятиа за тях, а нерешеното св тях успее да допълни с такива сполучливи мнения и предположения, че може да счете този кръг от тези за достатъчно опознат и изяснен, тогава привежда в ред всичко постигнатонато, излага ги систематично и последователно и ни дава наука по тези въпроси. Науката е венецът на мисловната работа на разсъдъка.

Разказвам ви всичко това, за да ви бъде по ясно в какво трябва да се състои естествената законна дейност на мисловната ни сила. Чрез нея трудолюбието би следвало да обмисля още непознатото, за да го опознае. На малцина им е дадено да бъдат научни работници, не всички могат и да изучават науки, но всички можем и трябва да обмисляме заобикалящите ни неща, за да получим определени понятия за тях. Ето с това би трябвало да бъде заета мисловната сила на всички хора. Колко ще постигне тя - зависи от нейната мощ, - но тя трябва винаги да бъде заета със сериозната работа обмисляне и преценка на действителността. Междувременно, какво виждаме в нашата мислена област? Непрекъснато движение на образи и представи без никаква определена цел и ред. Помисъл след помисъл се надигат и ту вървят в редица, ту един срещу друг, ту изтичват напред, ту се връщат, ту отскачат встрани, без да се спират върху нищо. Това не е разсъждение, а блуждаене и разсейване на мислите; следователно е състояние, напълно противоположно на това, което би трябвало да бъде мисловната ни сила - нейно заболяване, толкова внедрено в нея и общо за всички хора, че не ще намерите нито един човек, който да би могъл постоянно да се занимава със сериозен труд на мислене, без да се подлага на разсейване и блуждаене на мислите, откъсващи го от мисловния процес и увличащи го в различни посоки. Често се замисляме. Що за състояние е това? Ами ето какво: мисълта слиза в архива на паметта и с помощта на въображението преглежда всички насъбрали се там вехтории, преминавайки от история към история по определени закони за свързаност (асоциираност) на представите, преплитайки към случилото се нещо, което не се е случило, а нерядко дори и невъзможни неща, дока- то не дойде на себе си и не се върне към заобикалящата действителност. Казват: „Еди-кой си се е вглъбил“. Вглъбил се е, но в пустотата, а не в сериозно обмисляне на нещо. Това е като сънното мечтание - празномислие и пустомислие. Понаблюдавайте се и ще видите, че по-го- лямата част от времето ни преминава именно в такова пустомислие и блуждаене на мислите. А някой ден (и не са ли такива дни повечето) нито една сериозна мисъл не ни идва наум. Моля ви, обърнете внимание на това и се заемете с решаването на въпроса: прилича ли на разумна твар да действа така? А аз междувременно ще се обърна към другите разреди душевна дейност.

2. Желателна страна

Желателна страна на душевния живот. Дейност. Правилно и хаотично състояние на желателната способност.

Желателна страна. Действащата тук сила е волята, която желае да придобие, да употреби или да направи каквото счита за полезно, нужно или приятно за себе си, и не иска - не желае обратното на това. Вълненията на волята изискват съответно дело, затова волята по-скоро е дейна сила, чиято съществена потребност е да живее и да действа. Тя държи под свое ръководство всички сили на душата и тялото и всички подръчни средства, и ги пуска в ход, когато е нужно. В основата й лежи ревността или усърдието - жаждата за работа, а като възбудители при нея стоят приятното, полезното и нужното. Когато те липсват, ревността спи и деятелните сили губят тонус, отпускат се. Те поддържат желанието, а желанието разпалва ревността.

Последователността на изявяването на тази душевна страна е следната. В душата и тялото има потребности, към които са се примесили и житейски - семейни и обществени потребности. Тези потребности сами по себе си не дават определено желание, а само ни карат да търсим начин да ги задоволим. Когато потребността вече е била задоволена веднъж по един или друг начин, то след това заедно със събуждането й се ражда и желание за онова, с което вече е била задоволена. Желанието винаги има конкретен предмет, задоволяващ потребността. Някоя потребност е била задоволена по различни начини, затова със събуждането й се раждат и различни желания - ту за един, ту за друг, ту за трети предмет, който може да я задоволи. В изявилия се живот на човека зад желанията не се виждат потребности. В душата се роят само желания и искат да бъдат задоволени, сякаш сами за себе си.

Какво да прави душата с тези желания? Предстои й избор - кой от пожеланите обекти да предпочете. След избора следва решение - да направи или да набави, или да употреби избраното. След решението се прави подбор на средствата и се определят начинът и редът за изпълнението му. Накрая следва делото - в съответното време и на съответното място. Всяко, дори и най-мъничкото дело се осъществява в тази последователност. Можете да проверите това върху което и да е ваше дело. По навик понякога всички тези действия се извършват мигновено и след желанието веднага следва дело. Тогава изборът, решението и средствата се вземат от предишни дела и не изискват отделно производство.

При възрастния човек почти всичко се върши по навик. Рядко се случва някое начинание, излизащо извън обичайния ред на делата и знанията. Става така, че вече преживеният живот изисква съответстващи на себе си дела. Тъй като те се повтарят често, то естествено се превръщат в навик, нрав, житейско правило и характер. От съвкупността на всички тези навици, правила и по- рядки се формира начинът на живот на определено лице, както от съвкупността на установилите се понятия се формират начинът на неговото мислене и възгледите му. Като познаваме нечий начин на живот, можем да се досетим какво мисли той в един или друг момент и как ще постъпи при определени обстоятелства.

За ръководител на деятелния живот е поставено благоразумието, което е същият разсъдък, само че намиращ се в служба на волята. В мислената област разсъдъкът решава, кое какво е в сферата на съществуващото, а в желателната и деятелната определя какво и как трябва да се прави, за да бъде със сигурност постигнато това, което е законно пожелано. Когато той свикне да определя това както трябва, така че човек винаги или в повечето случаи да осъществява делата си с успех, тогава справедливо му се приписва благоразумие - умение за осъществяване на делата, като съобразява точно средствата с целите и делата с външните обстоятелства.

От казаното няма да ви бъде трудно да направите извод за естественозаконната дейност на волята, която, както виждате, е господарка на всичките ни сили и на целия ни живот. Нейната работа е да определя начина, способа и степента на задоволяване на желанията, пораждани от потребностите или заменили потребностите, така че животът да тече както трябва, доставяйки покой и радост на живеещия. Както бе споменато, у нас има душевни, телесни, житейски и обществени потребности и желания. Те не се проявяват еднакво при всички, тъй като животът не се стича еднакво при всички, а при един човек по един начин, при друг - иначе. Работата на човека е да определи как в своето положение може и трябва да задоволява своите потребности и желания, да пригоди подходящи способи за това и да живее според тези норми. Да ръководиш здравомислено според установените норми живота си е всичките му дела и начинания - това е задачата на желателната или деятелната страна на живота ни. Така би трябвало да бъде. Но вникнете и разгледайте какво се случва на практика.

В мислената ни страна е налице хаос, разсейване и блуждаене на мислите, а в желателната - непостоянство, безпорядък и своенравие на желанията, а след тях - и на делата. Каква голяма част от времето ни преминава в безделие и празноделие: мотаем се насам-натам, сами не знаем защо; правим и преправяме, без да можем да дадем смислен отчет за това; редуват се начинание след начинание и дело след дело, но от всичко се получава само навалица - суета. Пораждат се желания и не можеш да им откажеш: „Дай, дай“. И би било добре това да е само веднъж, а то е почти постоянно. Защо е така? Господарката ни - волята - се е разплула. Вижте още колко много допълнително дошли възбудители на желания има у нас: гняв, омраза, завист, скъперничество, тщеславие, гордост и други подобни. Източник на желанията трябва да бъдат естествените потребности на стеклия се семеен и обществен живот, а какво естествено има във всички тези допълнително дошли възбудители на желания? Те само разстройват естеството и всички порядки в живота. Но откъде е това варварско нашествие? Оставям на вас да прецените, а сам ще побързам към края.

3. Чувстваща (раздразнителна) страна

Трета страна на душевния живот - сърцето. Важното значение на сърцето в живота на човека. Влияние на страстите върху сърцето.

Областта на чувството е сърцето. Кой не знае какво голямо значение има сърцето ни в живота! В него се натрупва всичко, което влиза в душата отвън и което се изработва от мисловната и деятелната й част; през него преминава и всичко онова, което душата забелязва навън. Затова то се нарича център на живота.

Работата на сърцето е да чувства всичко отнасящо се до нашата личност. И то постоянно и неотклонно чувства състоянието на душата и тялото, а освен това - и разнообразни впечатления от чести душевни и телесни действия, от околни и срещани предмети, от външната обстановка и общо от хода на живота, принуждавайки и карайки човека да му доставя във всичко това приятното и да отблъсква неприятното. Здравето или нездраве- то на тялото, активността му и вялостта, умората и енергичността, бодростта и дрямката; след това всичко, което е видяно, чуто, пипнато, помирисано, опитано на вкус, което е възникнало като спомен и представа, което е обмислено и се обмисля, което е направено, прави се и предстои да се направи, което е добито и се добива, което може и не може да бъде добито, което е благоприятно или не е благоприятно за нас - било то лица или стечение на обстоятелства - всичко това се отразява в сърцето и го раздразва приятно или неприятно. Съдейки по това, то не може и за миг да бъде в покой, а е в непрекъснато вълнение и тревога като барометър преди буря. Но и много неща отминават, без да оставят у него следа, както можете да проверите в случаите, ко- гато сме някъде за първи път - тогава всичко там ни занимава, а след втория и третия път - едва ли обръщаме внимание на нещо.

Всяко въздействие върху сърцето поражда в него отделно чувство, но в езика ни няма думи за различаването им. Изразяваме чувствата си с общи термини: приятно - неприятно, харесва ми - не ми харесва, весело - скучно, радост - тъга, скръб - удоволствие, покой - безпокойство, досада - задоволство, страх - надежда, антипатия - симпатия. Понаблюдавайте се и ще откриете, че на сърцето ви е ту едно, ту друго.

Но значението на сърцето в управлението на нашия живот не се изчерпва само с това да стои страдателно над впечатленията и да свидетелства за задоволителното или незадоволителното ни състояние, но се състои и в това да поддържа енергията на всички сили на душата и тялото. Вижте колко бързо вършим някоя работа, която ни харесва, която ни е по сърце! А пред това, което не ни е по сърце, ръцете се отпускат и краката не помръдват. Затова умеещите да управляват себе си, щом им се наложи да свършат нещо необходимо, което обаче не им е по сърце, бързат да намерят в него приятна страна и чрез нея, като помирят с него сърцето, поддържат в себе си необходимата за работата енергия. Ревността - движещата сила на волята - произлиза от сърцето. Същото е и в умствената работа: тема, която ни е по сърце, се обмисля по-бързо и по-всестранно. При това мислите се роят от само себе си и трудът, колкото и да е продължителен, не бива считан за труд.

Не всичко се харесва на всички и не при всички сърцето е еднакво предразположено към всичко, но при едни - повече към едно, а при други - повече към друго. Това се назовава така: „Всеки си има свой вкус“. Това зависи отчасти от естественото предразположение, отчасти - и дали не в по-голяма степен? - от първоначалните впечатления, впечатления от възпитанието и от случайности в живота. Но както и да са се формирали, вкусовете карат човека така да устрои живота си, да се заобиколи с такива обекти и отношения, каквито вкусът му посочва и с които той е в мир, бидейки задоволяван от тях. Задоволяването на сърдечните вкусове му дава сладък покой, който и представлява индивидуална за всекиго мярка за щастие. Нищо не те тревожи - това е и щастието.

Ако винаги би се придържал в мисловната част към здравомислие, а в дейността - към благоразумие, човек би срещал в живота най-малък процент случайности, неприятни за сърцето му, и следователно би имал най- го лям процент щастие. Но както бе посочено, мисловната част рядко се държи както трябва, отдавайки се на мечти и разсеяност, и деятелната се отклонява от нормалната си насоченост, увличайки се от непостоянни желания, възбуждани не от потребности на естеството, а от дошли допълнително страсти. Затова и сърцето няма покой и докато тези части се намират в такова състояние, не може да има. Сърцето бива измъчвано най-много от страстите. Ако не би имало страсти, биха се случвали, разбира се, неприятности, но те никога не биха мъчили сърцето така, както го мъчат страстите. Как изгаря сърцето гневът! Как го разкъсва омразата? Как го гризе злата завист? Колко тревоги и мъки причинява незадоволеното или посрамено тщеславие? Как го потиска скръб, когато страда високомерието? А ако разгледаме по-внимателно, ще открием, че и всичките ни тревоги и болки на сърцето са от страстите. Тези зли страсти, когато биват задоволявани, дават радост, но краткотрайна, а когато не биват задоволявани, а напротив, срещат обратното, причиняват продължителна и непоносима скръб.

По този начин се вижда, че сърцето ни наистина е коренът и центърът на живота. Давайки да се разбере за доброто или лошото състояние на човека, то възбужда към дейност другите сили и след дейността им отново приема в себе си - за усилване или отслабване - чувството, по което се определя състоянието на човека. Като че ли би трябвало да му се даде пълна власт и над управлението на живота, както това става изцяло при доста хора, а при всички останали - отчасти. Като че ли е така и може би по природа то е имало точно такова предназначение, но допълнително са се появили страстите и са размътили всичко. При тях и състоянието ни се посочва от сърцето невярно, и впечатленията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, и вкусовете се извращават, и възбужденията на другите сили се насочват не в необходимата посока. Затова сега е закон да държим сърцето в ръце и да подлагаме чувствата, вкусовете и влеченията му на строга преценка. Щом някой се очисти от страстите, нека да дава свобода на сърцето, но да даваме свобода на сърцето, докато страстите са в сила, означава явно да се обречем на всякакви неверни стъпки. Най-лошо постъпват онези, които си поставят за цел на живота сластите на сърцето и наслаж- дението, както казват, от живота. Тъй като плътските и чувствените удоволствия и наслаждения се възприемат по-ярко, то такива лица винаги изпадат в груба чувственост и застават под чертата, която отделя човека от другите живи създания.

Така че, ето ви душата и душевният живот от всичките му страни! Специално посочих какво естествено трябва да има във всяка част и какво не бива да има.

 

ДУХОВЕН ЖИВОТ

Трета страна на човешкия живот: духовен живот. Главни прояви на духовния живот: страх Божий, съвест и жажда за Бога. Достойнството на човека.

Какво е духът? Това е силата, която Бог вдъхнал в лицето на човека, завършвайки сътворяването му. По Божия заповед земята дала началото на всички видове земни същества. От земята произлязла и всяка душа на живите създания. Макар в нисшата си част да е сходна с душата на животните, във висшата човешката душа е несравнено по-превъзходна от нея. Това че тя е такава в човека, зависи от съчетаването й е духа. Като се съчетал с нея, вдъхнатият от Бога дух я извисил значително над всяка нечовешка душа. Ето защо забелязваме вътре в себе си освен това, което се вижда в животните, и това, което е свойствено за одухотворената човешка душа, а още по-високо - и това, което е свойствено само за духа.

Духът, като излязла от Бога сила, познава Бога, търси Бога и само в Него намира покой. Уверявайки се чрез някакво скрито духовно сетиво в произхода си от Бога, той чувства пълната си зависимост от Него и се самоосъзнава като задължен да Му угажда по всякакъв начин и да живее само за Него и чрез Него.

По-осезаемите прояви на тези движения на живота на духа са:

1. Страх Божий

Всички хора, на каквато и степен на развитие да се намират, знаят, че съществува върховно същество, Бог, Който е сътворил всичко, държи всичко и управлява всичко, че и те зависят във всичко от Него и са длъжни да Му угаждат, че Той е Съдия и Въздаятел на всекиго според делата му. Такъв е естественият символ на вярата, написан в духа. Изповядвайки го, духът благоговее пред Бога и е изпълнен със страх Божий.

2. Съвест

Самоосъзнавайки се като длъжен да угажда на Бога, духът не би знаел как да изпълни това задължение, ако съвестта не го ръководи в това. След като в споменатия естествен символ на вярата предал на духа частичка от Своето всезнание, Бог написал в него и изисквания на Своята святост, правда и благост, като поръчал на самия него да следи за изпълнението им и да се самоосъжда за изправността или неизправността си. Тази част от духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е право, кое е угодно на Бога и кое не е угодно, какво трябва и какво не бива да се прави; след като посочва, властно принуждава човека да изпълни това, а после за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението наказва с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествените скрижали на Божия завет, простиращ се върху всички хора. И виждаме във всички хора заедно със страха Божий и действия на съвестта.

3. Жажда за Бога

Тя се изразява във всеобщия стремеж към всесъ- вършеното добро и се вижда най-ясно също във всеобщото недоволство от всичко тварно. Какво означава това недоволство? Това че нищо тварно не може да задоволи духа ни. Излязъл от Бога, той търси Бога, Него желае да вкуси и пребивавайки в жив съюз и съчетание с Него, се успокоява в Него. Щом постигне това, намира покой, а докато не го постигне, не може да има покой. Колкото и тварни вещи и блага да има някой, все са му малко. И всички, както и вие вече сте забелязали, търсят ли търсят. Търсят и намират, но, щом намерят, захвърлят и отново почват да търсят, та, щом намерят следващото, да захвърлят и него. И така без край. Това означава, че търсят не това и не там, където трябва да търсят. Това не показва ли осезаемо, че в нас има сила, теглеща ни от земята и земното нагоре - към небесното?

Не ви разяснявам подробно всички тези прояви на духа, само навеждам мисълта ви на неговото присъствие в нас и ви моля да помислите повече за това и да стигнете до пълна убеденост, че в нас наистина има дух. Защото в него е отличителната черта на човека. Човешката душа ни прави да сме с нещо малко по-горе от животните, а духът ни явява е нещо малко понизени от ангелите. Вие, разбира се, знаете смисъла на употребяваните при нас изрази: „духът на писателя“, „духът на народа“. Това е съвкупност от отличителни черти, действителни, но в известна степен идеални, постигани с ума, неуловими и неосезаеми. Същото е и духът на човека; само че духът на писателя например се вижда идеално, а духът на човека присъства в него като жива сила, която с живи и осезаеми движения свидетелства за своето присъствие.

4. Бих желал да си направите следния извод от казаното: Този, в когото липсват движения и действия на духа, не стои на равнището на човешкото достойнство.

[1] В словото на св. Теофан под понятието „орган“ се разбира група от органи (в медицинския смисъл на думата), обединени от обща функция. По този начин човешкото тяло е съставено от три главни органа с три основни функции: плътотворене (хранене), движение и сетивност.

Уке или добрият партньор за тренировка
20 Декември 2010 г. 00:47:01
Kiril Hinkov


Уке или добрият партньор за тренировка

Целта на всяка тренировка е да увеличи нашите възможности за оцеляване в ситуации, при които сме заплашени от агресия. Едновременно с това обаче е важно да се предпазваме от травми. Тези две предпоставки определят важността на доброто партниране при практика и правилното разбиране на задачите на всеки партнор.

Обикновено ние наричаме тори, този който провежда техниката, а уке партньорът, върху когото тя се демонстрира. Например уке атакува с кръгов удар с юмрук, а тори се защитава като го хвърля с раменно хвърляне, след което го обръща по корем и го заключва на земята. Ролята на тори е да реагира правилно на атаката на уке и да извърши правилните действия, за да я неутрализира.

Повечето практикуващи се стараят да научат всички възможни блокове, удари, хвърляния и отбрани, за да могат да се защитят при нужда и да постигнат окончателна победа в една схватка. Така в тяхното съзнание ролята на тори придобива една особена значимост и ореол, а нейното изучаване страховита важност. Те искат винаги да играят тори, в залата и в живота.

Старите майстори от друга страна, са карали с своите ученици с години да изпълняват само ролята на уке. По този начин са довеждали до съвършенство техните умения за атака, развивали са у тях психическа и физическа издръжливост, внимание, както и умение за успешно предпазване и в най-критичната ситуация. Постепенно вниманието на учениците достигало до степен да предусещат намеренията на майстора и да се пазят без никакво усилие, чрез следване на силата и бърза реакция.

От гледна точка на практиката, ролята на уке е много по-важна:
- Уке трябва да атакува правилно, реалистично и силно, като увеличава постепенно трудността на атаката, за да позволи на тори да се учи, но едновременно с това да го държи на границата на сигурността без да го травмира. Това изисква сериозна самостоятелна работа за изучаване на атакуващите движения с ръце, крака и всички видове оръжия, както и за увеличаване на бързината, силата и издръжливостта. И добър самоконтрол.
- Вниманието му трябва да бъде постоянно изострено, за да не позволи да го ударят или наранят. Ролята му е по-пасивна и той не може да си позволи излизане извън нея. Това налага самостоятелно и постоянно да се тренират вниманието, ловкостта, повратливостта, бързата реакция и рязката промяна на посоката на движение. Всички възможни форми на предпазване, скокове и укеми (падания).
- Уке е ДЛЪЖЕН да подскаже на тори, че защитата му не е била добра. Ако, например реакцията на тори или защитното му движение е погрешно, уке трябва да му покаже/каже това, а при последващи повторения дори да го удари, хвърли, събори, заключи, за да научи тори как правилно се прилага техниката. Това приучава практикуващия винаги да търси и намира слабото място в отбраната на противника.
- Уке трябва да се стреми да усеща посоката, в която го води тори. Ако тори неправилно му приложи сила, която може да бъде моментално използвана срещу него, уке трябва да го направи, като го удари, хвърли, събори, заключи. Тори трябва да се научи да осъзнава резултатите от действията или бездействията си.
- Уке не бива да променя зададените му от преподавателя движения и не бива да се съпротивлява на тори при заучаване на нова техника. Това не придава реалност на тренировката, а я затруднява. Уке не пречи, когато тори се справя добре и коригира, когато тори  бърка. По този начин партньорът му се развива в границите на зададеното упражнение.

Липсата на правилно отношение води до заучаване на техники или движения, като отговор на някаква атака или действие. Всъщност всички тези техники са само метафора – илюстрация на правилната реакция на ума, духа и тялото ни при опит за посегателство върху тях. А тази реакция е резултат от правилното усещане на ситуацията и силите в нея, техния брой, посока и големина. За което ни трябват внимание, опит и много практика.

Само тренировката на напълно ангажирани практикуващи позволява изпълнението на поставените от преподавателя задачи и напредването на групата.  Сам никой не е станал майстор.  В нищо.

„Скоростта на флота се определя от скоростта на най-бавния кораб.”

„Веригата се къса в най-слабата си брънка.”

„Една шугава овца цяло стадо батисва.

Естественото дишане
01 Октомври 2010 г. 22:14:44
Kiril Hinkov


Естественото дишане

Дишането  подхранва младостта. Това е толкова просто, че остава незабелязано. Всъщност, това е толкова просто, че ако някой не ви каже, никога няма и да се сетите сами, а ако някой ви каже, е трудно да повярвате.

Лао Дзъ учи да не напускаме дома си, но ние предприемаме далечни пътувания. Дишането е умът, умът е дишането. Редица известни даоисти усложняват дихателните техники, внасяйки още по-голямо объркване по въпроса, загатвайки, че в техниката се крие някаква голяма тайна. Не, че всички тези техники и учители сами по себе си грешат. Но постигането на младост и дълголетие, е наистина съвсем просто. „Цялото усъвършенстване е в изваждането, а не в добавянето.”

Най-напред трябва да разберете, че естественото дишане, не е някакъв метод. Идеята е да дишате така, както сте дишали, когато сте били бебе. Докато детето е свързано чрез пъпната връв с майка си, то поема от нея всички необходими за живота му вещества чрез активни пулсиращи движения. С годините нашето дишане постепенно се качва нагоре по тялото, докато в момента на смъртта се озовава в гърлото, а не в долния край на корема, където е било по време на детството. Когато детето диша, то не мисли как да прави дишането с корема. Дишането му естествено се намира там. Цялата стомашна област се разширява и свива леко, така че работи като духало или балон. Но това в никакъв случай не се прави само с предната страна на стомаха. Такова дишане е само половин дишане. Дишането трябва да се усеща и в долния край на гръбначния стълб, в областта на бъбреците, както и от двете страни на долния край на корема.

Голямата тайна в действителност не е никаква тайна. Всичко, което трябва да се направи, е да се концентрира ума върху дан тиен, не дишането. Дишането ще последва ума. Умът обаче не следва дишането.

За да дишате естествено, трябва да позволите на дишането да стане дълбоко, бавно и хармонично. Това е нещо, което не може да бъде направено на сила с помощта на някаква техника. Представете си ума като чаша с мътна вода. Колкото повече я клатите и движите, толкова повече се размътва. Ако обаче просто оставите чашата неподвижна, мътилката постепенно ще се утаи на дъното и водата постепенно ще се избистри. Да се опитвате да направите дишането дълбоко, бавно и хармонично е, като да клатите чашата с водата. Дишането не може да бъде естествено, защото го насилвате. Но, ако го оставите на спокойствие, то ще се отпусне и ще стане естествено. Как можете да бъдете естествени? Успокойте ума. Най-напред изпразнете ума и не го пълнете с техники и схеми. Успокояването на ума ще успокои и дишането.

Има много дихателни техники. Естественото дишане обаче, трябва да се разглежда едновременно като основа и кулминация на всички техники. Останалите методи стават ценни само след като сте изпитали и можете съзнателно да контролирате циркулацията на чи – но не и преди това. Първата и най-важна стъпка е да се постигне естествено дишане. Не се занимавайте с останалите форми на дишане, докато не сте постигнали естественото дишане. Не бъдете като човека, живял по време на династията Мин, който си купил хиляда книги, но не можел да чете. „Не говори за ходене по голяма нужда на гладуващия. Не говори за зима на мухата еднодневка.”

Дишането не е тайна или, ако е, тогава е тайна със свободен достъп. Естественото дишане се случва естествено, а не на сила или с мислене. Просто чувствайте и усещайте, какво се случва в долния край на корема. Почти веднага ще установите, че дишането ще последва вниманието на това място. Колкото повече насочвате вниманието си към долния край на корема, в дан тиен – усещате, наблюдавате, чувствате – толкова по-дълбоко ще става то. Просто оставете дишането на мира. То ще потъне и ще се развие само. Усилието се състои в това – да оставате мислено концентрирани върху долния край на корема, а не да се стремите да тласкате корема навътре и навън или да вдишвате големи количества въздух ...

Ключ към това е лекото движение на мускулите на тазовото дъно в синхрон с дишането.

По "Класическа книга на нефритения император за запечатване на ума" от Стюарт Олв Олсън

Теория и практика
25 Декември 2015 г. 00:17:04
Kiril Hinkov


Теория и практика

В този раздел на сайта ще намерите теориите, които ползвам за оценка и прогнозиране на събитията, случващи се с мен и около мен. Някои от тези теории на пръв поглед са повече забавни, отколкото научни. Но пък и да се забавляваме не е толкова лошо.

\"Теорията е, когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е, когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никои не знае защо!\"

\"Ако едниственият ти инструмент е чук, всичките ти проблеми са пирони.\"

Ходжо ундо - допълнителни упражнения в окинавското карате
10 Септември 2017 г. 21:10:07
Kiril Hinkov


Ходжо ундо - допълнителни упражнения в окинавското карате

Сбор от упражнения с различни уреди и пособия, използвани в окинавското карате за развиване на еднаква сила в двете страни на тялото, издръжливост, мускулна координация, бързина, стабилност и правилна позиция. Уредите обикновено са прости и са направени от камък и дърво. Движенията най-често включват основните техники от карате и тренират мускулните групи, които са ключови за ефективната бойна мощ.

Практиката на  ходжо ундо най-често се асоциира със стилове като Годжу-рю и Уейчи-рю от направлението Шорей (Наха), но немалко от традиционните майстори на Шорин (Шури) ползват много от описаните надолу уреди.

Чи-иши (Чикара-иши) – каменна тежест, прикачена към дървена дръжка с различна дължина. Практикуващият хваща дръжката с една и или две ръце и прави движения, които обикновено се практикуват в ката или срещу противник. Тази тренировка заздравява пръстите, китките, ръцете, раменете и гръдния кош.




Иши-саши  – каменни тежести с формата на катинар. С ръце те се използват по начин близък до ползването на гирите в западната тренировка - повечето ударни и отбранителни техники могат да се тренират с тях. Но освен това иши-саши служат и за тренировка на мускулите и сухожилията при изпълнението на ритници. Когато са направени от метал, носят наименованието Тецу-саши.

Нигири гаме – глинени делви с широко гърло. Използват се за тренировка на силен хват, издръжливост в различните позиции, правилна постановка на тялото при движение. При най-простите упражнения занимаващите се изпълняват крачки напред и назад, докато повдигат и отпускат делвите. Като начало в тренировките се използват празни нигири гаме. Постепенно в делвите се добавят пясък и малки камъчета, за да се увеличи теглото. След заучаване на основните упражнения и достатъчно засилване на хвата, се преминава към използване на делви, при които гърлото няма външен ръб. Достигайки определено ниво на сила, гърлото се маже с масло, за да стане хлъзгаво и още повече да затрудни практикуващия.

Конгокен – монолитен металически овал, тежащ от 40 до 65 кг. Въпреки простотата на уреда, съществуват множество разнообразни способи за тренировка с него. Той е изключително полезен за развитието на силата на горната част на тялото и обединението на тази сила с работата на краката. Полезен е за подобряване на физическото състояние на цялото тяло. Подпомага изучаването и автоматизирането на техники за хвърляне. Конгокен може да се използва самостоятелно, като тренировъчен уред с голямо тегло, или в работа по двойки за развитие на синхронност, координация и баланс. Окинавските каратеки са взаимствали уреда от Хаваите, където той е ползван за обща физическа подготовка от хавайските борци. 

Тан – щанга. Заедно с всички стандартни упражнения, които могат да се изпълняват със щанга, тан има и някои специфични приложения, специално пригодени, за да усилват техниката на карате. Едно от тях е да се застане с протегнати напред ръце и да се сложи тан така, че да се търкаля по тях напред и назад, от китките до горната част на ръцете. Постепенно се преминава към подхвърляне и улавяне на щангата с различни части на ръцете. Тази тренировка закалява предмишниците и ръцете за удари и блокове, а също така засилва трапецовидните мускули на врата и раменете. Практикуващият се научава да се вкоренява в земята и да получава сила от нея.

 

Макивара – дъска за удряне. При традиционната макивара дъската се обвива с оризова слама. Съвременните аналози най-често се правят от кожа и подходящ пълнеж. Тренировката на макивара трябва да бъде много постепенна и удрянето й с по-голяма сила да започне едва, когато техниката на изпълнение е напълно изчистена. Най-добре е да се започне с по-тънка и гъвкава дъска, мека макивара. 

  

 

 

Тецу гета  –  железни налъми. Носят се като сандали. Придържат се между палеца и другите пръсти на краката. Практикуващият тренира с тях различни форми на ритници и защитни движения с краката.

 

 

   

Развиването на силно и здраво тяло е само страничен продукт на ходжо ундо. Всъщност, основната цел на тези упражнения е да развият правилното чувство и усещане при правенето на всяка техника от карате. Как тялото се свързва със земята, кои групи мускули извършват движението, кога се стягат и кога се отпускат, как дишаме през това време, къде е насочена силата ни? Какво става, когато достигнем предела на силите си?

Карате, кобудо и ходжо ундо са наработка на едни и същи основни движения с празни ръце, оръжия и тежести с цел максимално развитие на физическите, психически и духовни сили на практикуващия и подготовката му за стресовете на живота.

Код на честта на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
27 Февруари 2018 г. 00:43:36
Kiril Hinkov


Код на честта на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай

 

Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай (琉球 拳法 唐手 古武道 連合会) е организация, създадена от Сенсей Джон Дейвид Натан за популяризиране на автентичните окинавски бойни изкуства.  

 

Код на Честта

(Доджо Кун)

С чест и достойнство, ние ще се стараем да изучаваме изкуството на Рюкю Буджуцу, като поставяме на първо място развитието на ума и тялото. В стремежа си за постигане на пълна хармония със света, която може да дойде само чрез истинско разбиране на себе си, ние подхождаме към житейските проблеми с търпението, на което Кемпо ни е научило. Никога няма да опозорим несправедливо нашите колеги и учители, нашата Рюкю Кемпо Карате Кобудо Организация, или изкуството на Кемпо като злоупотребяваме с тайните, които учим. Ние помним и спазваме заветите на нашето Дождо (Доджо Кун):

1. Да се стремим към съвършенство на характера (Джинкаку Кансей ни Цутомуру кото).

2. Да защитаваме пътищата на истината (Макото но Мичи во Мамору кото).

3. Да развиваме в себе си духа на старанието (Дорьоку но Сейшин во Яшинау кото).

4. Да почитаме принципите на етиката (Рейги во Омонзуру кото).

5. Да се пазим от прибързана смелост  (Кеки но Ю во Имашимуру кото).

  

Ръководни принципи на Рюкю Кемпо Карате Кобудо Ренгокай (Тоде Джукун):


1. Когато искате да се учите, бъдете смирени и без предубеждения. Приемете учението така, както ви е показано. По този начин, няма да си изградите погрешни разбирания или лоши навици.

2. Бъдете учтиви и слушайте учителя и хората с по-старши степени. Бъдете вежливи с останалите трениращи и всички други в доджото. Сътрудничете си и бъдете любезни с вашите тренировъчни партньори. Бъдете приятелски настроени и помагайте на по-неопитните да учат; така, други ще помагат на вас.

3. Развивайте дух на постоянство. Ще изградите здраво тяло, ако имате сила на ума и тренирате редовно. Ще имате успешен и пълноценен живот, ако си поставите и работите за достойни цели. Трябва да умеете да се адаптирате, променяте и да преодолявате проблеми. Опознавайте себе си. Първо победете врага вътре във вас. След това, ще можете да победите и враговете отвън.

4. Стремете се да бъдете войни, допринасящи за изграждането на един мирен и свободен свят като изграждате силен характер, морал и духовност. Онова, което е омразно за вас не правете на другите.

5. Стремете се да надминавате вашите обичайни мисли, намерения или обещания във всичко, което правите в ежедневието си. Не обръщайте внимание на слухове, независимо дали са верни или не. Помнете, че едно добро дело води до друго.

6. Движете се от лесно към трудно и от просто към сложно. Все повече време е необходимо за да тренирате по-дълго и по-здраво докато напредвате. Не бързайте и не участвайте в безсмислена или безразсъдна практика. Напредвайте постепенно.

7. Научете как се използва макивара, богу, и останалото тренировъчно оборудване. Обучавайте се в използването на вашите баланс и тегло, ръце и крака, интуитивност и вътрешна енергия. Бъдете търпеливи и учете задълбочено катите и техниките. Не се стремете към бърз успех.

8. В миналото, една ката се е изучавала в продължение на три години. Майсторите са анализирали една ката десет и повече години. Няма ограничение във времето за усъвършенстването на катата. Не се гордейте с успехите си. Гордостта ще ви доведе до намаляване както на добродетелите, така и на техниката ви. Гордостта може да се превърне в отрова както за вас, така и за света.

9. Внимавайте да не развивате само любимата си техника, пренебрегвайки други техники, защото това оставя слабости във вашата защита. Бъдете предпазливи да не станете твърде теоретични или технични, защото това също са слабости.

10. Задавайте свободно въпроси на учителя или на по-старшите пояси. Трябва да се стремите да разбирате това, което учите. 

http://www.ryukyu-kenpo.org/html/pledge.html 

Да се лекува душата, е трудно. Задайте промени на тялото, веднага се променя и душата.
Да се лекува душата, е трудно. Задайте промени на тялото, веднага се променя и душата.
Снимка: Интернет

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив
още...

Метаболитен синдром, диабет и тренировка

Метаболитният синдром е комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”:
- Наднорменото тегло и напълняване в областта на талията.
- Повишено артериално налягане.
- Нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол)
- Нарушение на въглехидратната обмяна. 

В по-широк аспект към метаболитния синдром се числят и нарушения като подагра (или увеличена пикочна киселина), чернодробна стеатоза (увеличено отлагане на мазнини в черния дроб), сънна апнея (нарушения в дишането по време на сън), еректилна дисфункция, нарушения в кръвосъсирването и други.

Всички тези  симптоми показват преждевременно остаряване на артериалните кръвоносни съдове (развитие на атеросклероза), с което метаболитният синдром е отговорен за основните причини за смъртност и инвалидизиране в развитите страни: сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

Основни причини за появата им са обездвижването, приемът на високо енергийни храни, стресът и постоянното напрежение. Важен фактор е и генетичният, но върху него не може да се влияе по друг начин освен косвено – чрез оптимизиране на хранителния, двигателен и работен режим, както и на режима на сън и почивка.    

Диабетът е ендокринно, метаболитно заболяване, при което глюкозата в кръвта е трайно повишена. С появата на диабета постепенно се засилват следните прояви: 
- Чести промени и флуктуации на стойностите на захарта – от хипоглекимия до хипергликимия.
- Поява на метаболитния синдром, описан по-горе.
- Проблеми с бъбреците, очите, перифирните нерви, стъпалата и зъбите.
- Тежест, липса на енергия, постепенно намаляване на жизнените функции.

Възможностите за контрол на диабета са:
- Повишена, но подходяща физическа активност.
- Поддържане на оптимален режим на хранене.
- Медикаментозно лечение под постоянния контрол на лекарски екип.

Анализът на всичко, казано досега, и медицинският опит показват, че подходящата физическа активност има изключителна роля за превенцията и контрола на диабета и метаболитния синдром. Може да се твърди, че физическата активност:
- Намалява кръвната захар и кръвното налягане.
- Намалява лошия холестерол и увеличава добрия холестерол.
- Намалява инсулиновата резистентност.
- Намалява риска от сърдечни заболявания и инфаркти.
- Поддържа мускулите и костите здрави.
- Прави ставите и сухожилията гъвкави.
- Подпомага намаляването на телесното тегло и телесните мазнини.
- Дава енергия на тялото и повишава резистентността му към други болестотворни фактори.
- Спомага за преодоляването на стреса, подобряване на настроението и повишаване качеството на живота.
- Предпазва от поява на метаболитен синдром и инсулинонезависим захарен диабет.

Често осъзнаването на тези факти не е достатъчно, тъй като се появява още един проблем - липсата на форми на обучение в подходяща физическа активност и култура.
- Хората с метаболитни заболявания или предразположение към тях често изпитват психологическа и дори физическа нетърпимост към физическите упражнения или към каквато и да е двигателна активност.
- Обикновено състоянието им е доста влошено и те дори не могат да допуснат, че съществуват възможности за извършване на движения и упражнения. 
- Липсват форми на обучение, както и подходящи двигателни упражнения, които да накарат такъв тип хора да се заемат сериозно с физкултура.

Очертава се необходимост от подходяща система от упражнения и преподавателска стратегия, които да помогнат на такъв индивид да промени виждането си за собствените си възможности да подобри физическите си качества. 

Такава система представляват бойните изкуства. От хиляди години чрез тях се предават практични познания за това как да преодоляваме трудностите в живота: 
- Техники за предпазване, самозащита и водене на бой.
- Начини за лечение, оздравяване и здравословен живот. 
- Правилна житейска философия, мисловни упражнения, медитация.

Начинът на преподаване чрез приказки, притчи и примери от живота, както и постепенното нарастване на натоварването без изискване за някакви специални постижения, създават положителна нагласа и увереност в собствените си сили.  

Характеристики на упражненията:

- Леки, приятни и прости за изпълнение – независимо от възрастта и здравословното състояние на дадения човек. Изпълнение в право, седнало или легнало положение.  
- Възможност за изпълнение с различна амплитуда с цел постоянно повишаване на възможностите на организма на практикуващия.   - Възможност за получаване на незабавна обратна връзка (feed-back) за състоянието на практикуващия в зависимост от способността му да изпълнява някои упражнения.
- Цикъл на обучение от няколко занимания, за да се научат някои основни движения, до няколко месеца, за да се постигне познание за възможностите на тялото да извършва механични движения и тяхното влияние върху състоянието на организма.
- Систематичност и пълнота на упражненията, които дават възможност да се работи за подобряване състоянието на всички системи на тялото.

Ролята на двигателния и хранителния режим в превенцията и контролирането на метаболитните заболявания и  стреса е от решаващо значение. Ние сме в състояние до голяма степен да регулираме здравето си по отношение на риска за развитие на метаболитния синдром, а оттам и за удължаване на живота ни с около 10-15 години, при това с качествен живот, с физическа, умствена и емоционална пълноценност. А това не е никак малко. 

По тази причина смятаме, че е необходимо: 
• Увеличаване на здравната култура на пациентите, и на цялото население по отношение на храненето и двигателната активност.
• Предлагане на обучителна програма за по-здравословен начин на живот, в съответствие с теорията и доказана от дългогодишната практика
• Съставяне на екип от ендокринолози, диетолози, кинезитерапевти, инструктори,  който да следи баланса между хранене, движение и медикаментозно лечение и да отчита ефекта от програмата върху контрола на заболяването и  неговите усложнения.

Клуб Кьокутен предлага подходяща програма за двигателна активност на хора, желаещи да подобрят състоянието си чрез двигателни упражнения и методи за само-регулация. 

За повече информация: 
Кирил Хинков, моб. 0882 7447 83