Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 1

2017-11-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-11-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-11-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
456

2017-11-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-11-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-11-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-11-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-11-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
4613

2017-11-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-11-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-11-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-11-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-11-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
4720

2017-11-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-11-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-11-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-11-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-11-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
4827

2017-11-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-11-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29

2017-11-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2017-11-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Видео - Shima Uta - Natsukawa Rimi
28 Септември 2010 г. 16:03:24
Kiril Hinkov


Ката - поглед извън пределите на нашата сила
22 Септември 2010 г. 23:38:02
Kiril Hinkov


Ката - поглед извън пределите на нашата сила

Автор: Шигеру Егами - създател на Шотокай Карате-До, ученик на Гичин Фунакоши

Днес ката се разглежда като обединяване на техники за защита и нападение, но в действителност ката е повече от това. Всяка ката има свой собствен живот и е необходимо ученикът да се старае да разбере духа на майстора, създал дадена ката. За пълното и овладяване понякога са необходими 5-6 години.
Преди всичко е добре да се започне с изучаване на по-лесна ката, като например Тайкиоку, като тренирането е добре да бъде в група и да има някой, който да брои движенията. Нужно е катата да се повтори 10, 20, 50, 100 пъти без прекъсване. Не се и надявайте да използвате през това време усилено разума си. При това е необходимо упорито да се тренира, без да обръщате внимание, дали ви слуша вашето тяло или не. Просто тренирайте усилено - това е всичко.
Какво се случва?
Младите хора, надарени с голяма сила и енергия, след 10 - 20 повторения на катата изпълнена по този начин, ще бъдат изтощени, тъй като съществува предел на техните сили. Но те не трябва да прекратяват тренировката. Продължавайки да изпълняват ката в това състояние, те ще станат като автомати и няма да могат да влагат в движенията си никаква сила. Накратко, те няма да знаят какво правят.
На този стадий те ще установят, че движенията им са станали меки и естествени. Разумът е станал безполезен, а всички движения се контролират от самото тяло.
Движенията на тялото и потока от усещания първоначално ще бъдат странни, но после изпълняващите ще се успокоят и, в края на краищата, ще достигнат до състояние на пълно спокойствие и концентрация. Дишането ще стане равномерно без значение от енергичността на движението.
Разбира се, начинаещите няма да могат да изпълнят това. Само след дълга практика ученикът постепенно ще се приближи до това състояние. Само когато неговото тяло бъде отлично натренирано, той ще може да достигне до това ниво.
Колкото до използването на сила, мисля, че никой не знае точно, колко са физическата му сила и възможности. Вие ще мислите, че не можете да продължите, но в края на краищата ще разберете неизчерпаемостта на енергията на тялото и разума. Вие трябва да предизвиквате вашето тяло, докато накрая не паднете на пода.
По време на тренировки от такъв тип всички движения трябва да са много бързи, например, да изпълните ката Тайкиоку за 5 секунди. Но има и друг вариант на тренировка, който бих препоръчал. Опитайте да изпълните Тайкиоку за 3 минути и половина или за 15 минути, без да спирате движенията. Това ще се окаже много по-трудно, отколкото бързото изпълнение.
През цялото време трябва да помните, че вие предизвиквате неизвестния свят на изкуството, за който вашето досегашно ниво не е достатъчно. Трябва да тренирате дотогава, докато вашето тяло само не разбере всичко. В това е смисъла на истинската тренировка.
Не трябва да се мисли за практиката на ката само като за схватка с врага.
Трябва да се предизвика предела на собствените ни сили.


http://daobg.com/forum/?act=articles&CODE=03&id=311

Дзен
18 Януари 2017 г. 23:07:40
Kiril Hinkov


Дзен

Будистката школа Дзен води началото си от индийския монах Бодхидхарма, пристигнал от Индия в Китай през VI век. Тя слива умозрителното с практичното и метафизичното със земното. Наричана в Япония и по света Дзен, в Китай Чан, в Корея Сон, а във Виетнам Тиен, тази традиция поставя ударение върху наблюдението, самовглъбяването и размишлението, а не върху заучаването на текстове и следването на правила. Целта е да се постигне пробуждане на Буда-съзнанието, присъщо на всички хора.

Към XI - XII век Дзен достига до Япония, където школи, като Сото и Риндзай, процъфтяват и днес. 

От самото си създаване школата Дзен е свързана с практиката на бойните изкуства (яп. Будо и Буджуцу), а в последствие и с редица други изкуства, като чайна церемония, аранжиране на цветя и градини, рисуване и занаяти, архитектура, обзавеждане и подредба на дома, медицина. Това е и една от причините за високата популярност на Дзен в съвременния свят.

Много пътеки водят към Пътя, но основно те са две: на разума и на практиката.
Бодхидхарма

Редица хора, чели-недочели, опитали-недоопитали, разбрали-недоразбрали, имат усещането, че Дзен е някакво учение на не-ума и не-рационалността, на празнотата и отрицанието, на не-обяснението и на парадоксалните думи и постъпки. Че, чрез Дзен, трябва да се откажем от Аз-а и от сигурността на разума, от позитивното знание и търсенето му. Въпреки, че Дзен може да бъде и това, такова разбиране е добро оправдание за духовната ни празнота, претенциозното интелектуалничене, огромното желание за внимание и сетивна стимулация, психиатричната природа на думите и проявленията ни, предизвикани от вътрешно неудобство.

Всъщност Дзен е естествено продължение на великата Будистка традиция, която учи хората, как да достигнат до своята първоначална вътрешна природа – чиста и светла, като огледало, отразяващо слънцето.

Освен практикуването на седяща медитация (яп. дзадзен) в Дзен е широко разпространено слушането на проповеди, изнасяни от монасите-учители (яп. роши), и търсенето на отговори на специфични въпроси, наречени коани. Всички традиционни последователи на Дзен разклоненията в Китай, Япония, Виетнам, Корея и на Запад, обаче, изучават и класически текстове, без познаването, на които не биха могли да имат никаква основа и никакъв шанс за правилна практика и правилно насочване на ума.

Важни текстове, изучавани в Дзен са:

1/Класически будистки сутри:

- Сърдечна сутра, яп. Shingyo, санскрит Prajnaparamitahridaya, англ. The Heart Sutra;
- Сутра Лотус на добрия закон, яп. Kwannongyo (сутрата на Каннон), санскрит Samantamukha-parivarta, англ. The Lotus of the Good Law Sutra; 
- Диамантена сутра, яп. Kongokyo, санскрит Vajracchedika, англ. The Diamond Sutra;
- Ланкаватара сутра (сутрата от Шри Ланка), яп. Ryoga, санскрит Lankavatara, англ. Lankavatara Sutra;
- Сутра на неразрушимия, яп. Ryogon, санскрит Suramgama, англ. Sutra of the Indestructible.

2/ Текстовете на Бодхидхарма.
Виж The Bodhidharma Anthology на Jeffrey L. Broughton и The Zen Teachings of Bodhidharma на Red Pine.

3/ Олтарната сутра на Шестия патриарх Хуейнън, англ. The Platform Sutra of the Sixth Patriarch

4/ В Дзен манастирите всекидневно се пеят напеви и стихове за различни случаи.
За пример може да видите Писанията на школата Сото Дзен за всекидневни служби и практика (англ. Soto School blockedures For Daily Services And Practice), свободно достъпни в Интернет.

Упражняване на дишането
30 Юни 2014 г. 23:56:44
Kiril Hinkov


Упражняване на дишането

Дихателните упражнения са може би най-директния начин за насочване на вниманието ни към вътрешния ни свят и истинските възможности на тялото и духа ни. Ако без храна можем да издържим месеци, без вода – дни, без въздух – едва няколко минути. Всъщност 15 секунди лишаване на мозъка от кислород биха били фатални за повечето от нас ...  Каква по-добра възможност за тренировка от тренирането на дишането?

Следващите действия по принцип затрудняват дихателния процес:
1/ Задържане на дишането.
Когато правим нещо важно, разгневени сме или ни е страх, когато видим нещо интересно и вниманието ни е привлечено, дишането ни се задържа. Всеки стресиращ фактор спира процеса на дишане, насича го, прави го неравномерен. Мозъкът започва да изпитва нужда от кислород и започва да поема, да всмуква по-голямата част от кислорода в кръвообращението. Ритъмът на сърцето се ускорява, дишането се учестява. Започваме да усещаме страх. Поради липсата на кислород тялото става напрегнато, способността ни за свободно движение намалява. И колкото по-малко дишаме, толкова повече страхът започва да се превръща в паника. Това още повече намалява свободата на мускулите и тялото, а понякога предизвиква още по-големи трудности с дишането.
Единственият начин да се справим с тази ситуация е да започнем да дишаме учестено, докато насищането с кислород в кръвта се възстанови и ритъмът на сърцето се нормализира. Тогава тялото се отпуска, напреженията в него намаляват.
2/ Неправилно положение на тялото.
При наклонено или нестабилно положение на тялото, дишането е затруднено. Това води до същите ефекти, изброени по-горе. Тялото се оказва в невъзможност да реагира свободно или да окаже концентриран, цялостен натиск. По тази причина оптималното положение трябва да бъде възстановено по най-бързия начин, а непрекъснатостта на дишането - възстановена.
3/ Поемане на повече въздух от нормалното.
Важно е да осъзнаем, че поемането на повече въздух от необходимото стяга и обездвижва тялото и покачва кръвното налягане. По тази причина естественото дишане трябва да се извършва без повдигане на раменете или изпъчване на гърдите, само с леко издуване на горната част на корема. Въздух трябва да се вдишва само до положението, в което се появява напрежение. Веднага след това започва издишването, което също не бива да предизвиква усилие и стягане. Целият дихателен цикъл трябва да бъде непрекъснат, плавен, бавен и спокоен, без никакви напрежения.      

Целите на следващите упражнения са: 1/ да тренират автоматичното поддържане на оптимален за тялото дихателен ритъм; 2/ да подготвят тялото за стреса от нарушаване на дихателния процес и липсата на кислород и 3/ да ни научат да използваме дишането за овладяване на болката, стреса и страха. 

Основният им принцип е увеличаване на броя на действията, извършвани във всяка фаза на дихателния цикъл.

Необходимо е не само да знаем, но и да чувстваме с тялото си, как вдишването носи спокойствие и отпускане, живителен кислород, свежест и радост. Винаги трябва да вдишваме през носа, защото това успокоява нервната система и не позволява на страха да се разрасне в паника. Всяко вдишване и паузата след него ни дават възможност да усетим напреженията в тялото си и да ги изхвърлим навън чрез издишването. Да се освободим от тях заедно с непотребния въглероден двуокис, както и всичко негативно, което усещаме в себе си. Тялото автоматично поема всичко, което идва с вдишването, но ние трябва да бъдем внимателни при издишването – да усещаме всяко напрежение, всяка част от тялото си, които изчистваме чрез него. Да се погрижим то да бъде пълно и освобождаващо.  

Дихателни упражнения от неподвижно положение на тялото. Легнало, седнало или изправено. Добра възможност е да се правят сутрин преди ставане.
- Вдишваме и стягаме цялото тяло, издишваме и отпускаме тялото.
- Докато вдишваме стягаме тялото от краката до главата; от центъра към крайниците; от крайниците към центъра. При издишването отпускаме тялото по обратния ред.
- Докато вдишваме стягаме избрана от нас част на тялото и докато издишваме, я отпускаме. Възможно е това да е половината тяло, крайник или просто част, в която чувстваме напрежение или болка. С издишването трябва а изхвърлим навън всичко отрицателно, напрежението и болката.
- Докато вдишваме стягаме единствено областта на стомаха, където се опитваме да закараме вдишвания въздух, а всички останали части на тялото оставяме напълно отпуснати.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърба.
- Докато вдишваме, стягаме единствено мускулите на гърдите.
- Докато вдишваме прекарваме вълна на стягане от краката до главата. При издишването отпускаме тялото отгоре надолу. Трябва да имаме усещането, че вдишваме през краката, а после издишваме през тях.
- Обръщаме посоката на стягане – от главата до краката при вдишване и отпускане в обратната посока при издишване.

Напрежението при стягането може да е много голямо или съвсем леко. Всичко зависи от целта и усещанията ви. Дължината на стягането може да е част от секундата, но може и да е много секунди. Този начин на тренировка засилва тялото и го привежда в състояние на готовност за съвсем кратко време. Ако имате отрицателни мисли и неприятни усещания в тялото, те могат да бъдат изгонени по този начин.

Упражнението може да се прави по всяко време и във всяко положение на тялото – при неподвижна работа, зад волана, при почивка или чакане в изправено положение. То помага изключително много при сънливост, тъй като стягането на различни мускулни групи, съчетано с интензивно дишане ускорява всички процеси в тялото и ни ободрява.

Не правете упражнението фанатично. По-скоро се опитвайте да усетите ефектите му и да разберете, че всеки дихателен цикъл има подобно въздействие. И че правилното ни дишане при идеално положение на тялото, води до много по-добри резултати от фанатичните, напрегнати тренировки. Дишането не е просто механичен процес, а цялостен физиологичен и психичен процес. Точно за това познаването и упражняването му имат огромно значение за увеличаването на работния и енергетичен капацитет на тялото, психиката и ума ни.

Дихателни упражнения при упражнения, извършвани на място. Обикновено това са прости, привични движения, които използваме, за да упражняваме дишането си – лицеви опори, клякания от естествена позиция на краката, коремни преси или вдигане на бедрата до 90 градуса от лег.  Важно е да се  разбере, че дишането е основата на всяко движение. Дишането започва и тласка всяко физическо действие. Чрез тези упражнения трябва да осъзнаем и да се научим да използваме точно това – всяко физическо действие трябва да бъде започнато, извършено и доведено докрай от дишането. Целта на тези упражнения е да се научим да заместваме физическото усилие с дихателно усилие. Ако физическото усилие е твърде голямо, то нарушава всички останали процеси, включително и дихателния и бързо изчерпва ресурсите на организма. По тази причина физическото усилие трябва да бъде изцяло обхванато от дихателното. Дишането трябва да бъде използвано като основа за прилагането на сила и приемането й в телесната и психична система на човека. 

Ако при упражненията нарушаваме правилното положение на тялото или стягаме мускулите си прекалено много, това ще наруши дихателния процес, ние ще започнем да се уморяваме много по-бързо. В началото е важно да дишаме така, че да чуваме дишането си. Това шумно дишане ние ще трябва да прекараме през всички части на тялото, които работят в даденото упражнение, и чрез него да премахнем напреженията и умората, които пречат на работата ни. Преди началото на всяко упражнение трябва да издишаме напълно въздуха, който имаме в себе си така, че да започнем упражнението на чисто.

- В зависимост от това кое упражнение правим, при вдишването сгъваме ръцете си, когато правим  лицева опора, клякаме надолу при клек или сгъваме тялото си при коремна преса. Важно е при лицевите опори опорната точка при краката да е една (на един крак), а при кляканията да сме стъпили на цяло ходило и да не се отлепват петите от пода. При издишването се връщаме в изходно положение. Повтаряме упражнението толкова пъти, колкото е необходимо, за да усетим как дихателното усилие води физическото.
- Обръщаме фазите на вдишване и издишване така, че при сгъване на ръцете, краката или тялото да издишваме, а при връщането в изходно положение да вдишваме. Отново се упражняваме колкото ни се струва подходящо. Сменяме често двата подхода, за да достигнем до момент, в който дихателната фаза става независима от естеството на физическото движение.  
- При следващото упражнение правим движенията без да дишаме. Вдишваме и правим 5 лицеви опори, клякания или коремни преси. Издишаме и оставаме в работната позиция, докато възстановим дишането си. Повтаряме упражнението.
- Повтаряме предходното упражнение, като правим движенията при напълно издишан въздух.

Когато се натоварим повече с такъв тип упражнения, тялото започва да се уморява. Стремежът ни трябва да е да останем максимално отпуснати, а дихателната сила да тласка физическото ни усилие. Веднага след приключването на серията, трябва да застанем удобно и да дишаме интензивно през местата или групите от мускули, които са най-натоварени, стегнати или болезнени. Използвайте дишането, за да изтеглите всяка болка, дискомфорт или напрежение от въпросното място и да го изхвърлите навън. Имайте предвид, че дори при получаване на удар, болката бързо може да бъде изтеглена от поразеното място и изхвърлена навън, а работоспособността на целия организъм запазена в пълната си степен.

- Сега направете лицева опора, клякане или коремна преса съвсем бавно, в десет бройки, като през това време десет пъти вдишвате и издишвате интензивно. Колкото по-голямо е усилието ви или колкото по-трудно ви се струва упражнението, толкова по-бързи трябва да са вдишванията и издишванията. Върнете се в изходно положение по същия начин в десет бройки с интензивни издишвания и вдишвания.

Ако изпитвате умора, обезкуражаване или самосъжаление и имате желание да се откажете, не бива да им се предавате. Този метод на интензивно дишане позволява да отхвърлите тези негативни усещания от себе си.     

- Друго упражнение е да редуваме издишването и вдишването на половината път от упражненията – когато ръцете ни са сгънати наполовина при лицева опора, краката ни наполовина при клек, а тялото ни е на половината път от сгъването или разгъването при коремна преса. Необходимо е да упражняваме всички варианти на дихателната фаза спрямо фазата на физическото движение.
- Следващото упражнение изисква да вкараме в един дихателен цикъл колкото е възможно повече движения. Например докато вдишваме, правим 3 лицеви опори, клякания или преси, след което, докато издишваме, също правим 3 лицеви опори, клякания или преси. С това упражнение не бива да се бърза. Натоварването трябва да се увеличава много бавно, а в почивките да се диша интензивно, докато се възстанови нормалното състояние на организма. Чрез тези упражнения се постига опознаване и евентуално контрол не само над дихателния процес, но и над състоянието на психиката. Тези упражнения я „разтягат” и правят много по-гъвкава спрямо физическо, емоционално и психологическо натоварване.

Дихателни упражнения, които се извършват в движение – докато ходим, тичаме или тренираме форми от бойното изкуство.

- Докато ходим, вдишваме при една стъпка и издишаме при една стъпка.
- Вдишваме за две стъпки и издишаме за две стъпки. Продължаваме да увеличаваме броя на стъпките, докато стигнем до 10 стъпки за издишване и 10 стъпки за вдишване.
- Започнете същата тренировка, докато тичате. При тичане е възможно да се достигне до устойчиво темпо от над 15-16 стъпки при вдишване и също толкова при издишване.   
- Пробвайте различни дихателни модели – триъгълен - напр. 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване; квадратен  - 5 стъпки вдишване, 5 стъпки пауза, 5 стъпки издишване, 5 стъпки пауза.

Важно е, когато разтегляте дихателния цикъл, да не спирате при максималното му удължаване, а да се върнете обратно чрез постепенното му скъсяване. Винаги си спомняйте, че връщането най-често е по-трудно от отиването. За него трябва да имаме сили, за него всъщност се готвим.

- Тренирайте формите от бойните си изкуства, като извършвате движенията, докато задържате дишането си или разтегляте вдишването и издишването си. Старите майстори казват, че всяка форма трябва да може да се изиграе в рамките на един дихателен цикъл.

По лекцията на Владимир Василиев - Systema Breathing - The Secrets.

По темата за дишането, може да прочетете и статията за Мокусо - упражнението, което се прави в началото и края на тренировката по японски бойни изкуства. (връзка)

Статуя на Буда
22 Септември 2010 г. 02:37:41
Kiril Hinkov


Статуя на Буда

Едно момче поискало да стане ученик по ушу в манастира Шаолин. Настоятелят на манастира решил да го изпита. Казал му: „Можеш ли да ми направиш от това голямо дърво статуя на Буда? Винаги съм искал да имам една голяма статуя на Буда тук в двора. Налага се да замина за една година, като се върна, искам да е готова.”

Още до седмица момчето отсякло дървото и започнало да го обработва. Точно след една година то завършило огромна статуя на Буда. Дошъл учителят, погледал, останал доволен. Но решил да изпита отново момчето:

- Все още не мога да те взема за ученик. Статуята е хубава е, но е много голяма. Аз пак ще тръгна, искам да я направиш наполовина по-малка.

Видяло се, че момчето е много разочаровано. Намръщило се, но се поклонило и приело задачата. Работило около 6 месеца. И изведнъж спряло. Видяло, че е направило един нещастен Буда, намръщен и мрачен. Два месеца не правило нищо. Не можело да изпълни задачата. И изведнъж една нощ, докато гледало небето осъзнало, че времето му изтича. Учителят няма да го вземе. „Да става каквото ще! Ще я направя хубава! Пък, ако иска да ме взима.” Момчето променило настроението си. Започнало да работи с усмивка и радост. Когато майсторът дошъл, намерил един усмихнат, блажен Буда да го чака в двора.

- Статуята отново ми се вижда голяма. И малко груба. До догодина искам да направиш нова.

Ученикът усмихнато му отговорил, че ще направи. Той се бил научил на търпение и на радостен труд. След една година учителят намерил невероятно красива и изящна статуя на Буда. Истински шедьовър. Той вече знаел, че това е добър ученик. Оставало да му се покаже само техниката.

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming "Shaolin White Crane"

Светият човек от Петър Дънов
03 Октомври 2010 г. 01:16:15
Kiril Hinkov


Светият човек от Петър Дънов

Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирали до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: “Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него и бедни и богати.” Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: “Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето Учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.” Светият човек му казал: “Хубаво, аз ще те замествам!”

Отишъл главатарят в света да прилага Учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техния истински главатар. Първата заповед, която издал, била: “Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А от сега нататък ще хващаме и бедните.” Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни и богати, каквито се паднели. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал: “Ти как забогатя? С правда или с неправда?”. Оказало се, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: “Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.” Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали: “Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой”.

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: “Ти как забогатя, с правда или с неправда?” Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: “Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир.” А на обрания богаташ казал: “Иди в света и гледай, пак да забогатееш, и отново с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега се откупи.”

Третият, когото хванали, бил беден човек: “Ти защо не си забогатял?” – “Трудих се, работих, но все не ми вървеше.” Главатарят наредил: “Набийте го хубаво и го пуснете.” А на човека казал: “Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!” Пуснали бедняка, отървал се само с боя!

Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда!

Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал: “Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.” “Хубаво – казал светият човек, – ела да се учиш при мене.” Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: “Тази работа тук на нас много ни харесва.” Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал до сега. А те му казали: “Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.” Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен.”

Това е една от последните приказки, които Петър Дънов оставя на българите, преди да си замине от този свят през 1944 г. Кой е главатарят на бандата и кой е Светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря?

Рюкю Буджуцу Йондан сертификат
Рюкю Буджуцу Йондан сертификат
Снимка: Кьокутен
Рюкю Буджуцу Шихан Менджо сертификат
Рюкю Буджуцу Шихан Менджо сертификат
Снимка: Кьокутен

Снимка: WJJF
още...

Кирил Хинков

Кирил Хинков е магистър по Международни икономически отношения от УНСС. Лицензиран кариерен консултант от NBCC.

Преподавател по Рюкю буджуцуДжуджицу и самоотбрана в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения “Кьокутен”, лицензиран от българското Министерство на физическото възпитание и спорта. Редовна длъжностна специализация по рефлексотерапия в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия. Треньор по джуджицу, дипломиран в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия.

С бойни изкуства се занимава от 1985 г. Ученик е на сенсей Явор Дянков. Получава първи дан по карате Шотокан през 1996 г. от сенсей Садашиге Като. Защитава първи дан по Джу джицу през 1997 и втори дан по Джу джицу през 2002 г. пред сенсей Робърт Шенк, WJJF. Трети и четвърти дан получава от сенсей Джакомо Спартако Бертолети, настоящ президент на WJJF и WJJKO. През всичките години усилено изучава различни методи за регулиране на тялото чрез двигателни, дихателни и психо-физически упражнения.

От 2005 г. до юни 2010 г. управлява цикъла за предоставяне на услуги с добавена стойност на трети страни в мрежата на Мобилтел ЕАД.

От юли 2010 г. се заема активно с популяризирането на бойните изкуства и телесните обучителни методи, свързани с тях. Работи с фирми, организации и частни лица. Целта му е да покаже, на колкото е възможно повече хора, прости начини за хармонизиране на тялото и съзнанието чрез двигателни упражнения.

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, като получава титлата шихан.  През 2017 г. присъединява доджо „Кьокутен“ към Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай (виж речника на японските термини) и заедно с шихан Борис Грамчев създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да дава информация и да подпомага развитието на всяко доджо в България, което желае да подобри практиката си в буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове. 

Консултира частни лица и организации във връзка с кариерното им развитие и политика. Спомага за оптимизирането на работните процеси във фирми и организации.

Един от девизите му е: «Умът не е кофа за пълнене, а огън за разпалване.»

Мисията на клуб «Кьокутен»: Самоопределяне, саморегулация, свобода.

За контакт: моб. 0882744783, електронна поща office@kyokuten.net