Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Легенда за островитяните
17 Януари 2018 г. 14:12:49
Kiril Hinkov


Легенда за островитяните

Oт книгата „Суфиите” на Идрис Шах

“Обикновените хора се разкайват за греховете си, избраните съжаляват за невнимателността си.” Зул-Нун Мисри (Египтянина)

Имало едно време в една далечна страна една идеална общност. Нейните членове не изпитвали страховете, кои­то ние храним днес. Вместо несигурност и колебания те имали твърда цел в живота и съвършени средства за самоизразяване. Макар да липсвали стреса и напреженията, ко­ито човечеството сега разглежда като съществени за своя прогрес, техният живот бил по-богат, защото вместо тези неща имало други, по-добри. Затова и техният начин на живот бил малко по-различен. Бихме могли дори да ка­жем, че нашите сегашни възприятия представляват груба, изопачена версия на реалните възприятия, характерни за тази общност.
Те живеели реален живот, а не полусъществуване.
Те имали водач, който открил, че страната им щяла ла стане необитаема за период от, да речем, 20 000 години. Той планирал тяхното бягство, разбирайки пре­красно, че наследниците им ще могат да се върнат в къщи едва след множество опити.
Водачът открил подходящо убежище на един остров, чиито характеристики били само приблизително сходни с тези на родната им страна. Поради разликата в климата, имигрантите трябвало да се изложат на определени преобразования, които ги направили физически и умствено пригодни за новите условия; груби възприятия, например, заместили по-фините, както ръката на извършващия ръчен труд става по-груба заради нуждите на работата му.
За да намалят мъката от сравнението между старото и новото състояние, те трябвало почти изцяло да забравят миналото си. Останали само смътни спомени, които обаче били достатъчни, за да възпроизведат пълната картина на миналото, когато дойдело времето за това.
Системата била доста сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на остро­ва, били превърнати също и в органи за умственa и физическa насладa. Органите, които играели главна роля в старата им родина, били поставени в специалнa форма на временно бездействие и свързаност със сенчестата памет, гото­ви за евентуална активация.
Бавно и мъчително имигрантите се разселили по ост­рова, приспособявайки се към новите обстоятелства. Ре­сурсите на острова, съчетани с определени човешки уси­лия и добър водач, били такива, че позволявали на хората да се преместят на друг остров обратно по пътя към родината. Това бил само първия от пореди­цата острови, на които трябвало да се осъществи процесът на постепенна аклиматизация.
Отговорността за тази „еволюция" била възложена на хората, които можели да я понесат. Те не били много, защо­то за повечето било съвършено невъзможно усилието да побе­рат в ума си и двата вида знание. Единият от тях изглежда влизал в конфликт с другия. Няколко специалиста пазели „специалната наука".
„Тайната", методът за осъществяване на прехода, не бил нищо повече от знание за мореходното изкуство и не­говото приложение. За бягството, били нужни инструктор, материали, хора, усилия и разби­ране. Хората трябвало да се научат само да плуват и да строят кораби.
Онези, които били отговорни за това бягство, разяс­нили на всички, че е необходима известна подготовка, пре­ди някой да се научи да плува или да вземе участие в стро­ежа на кораб. За известно време процесът се развивал за­доволително.
Тогава едни човек, който в този момент бил лишен от не­обходимите качества, възстанал срещу установения ред и успял да прокара една превъзходна идея. Той забелязал, че изискването да се върнат поставяло тежък и често неже­лан товар върху хората. Същевременно те били склонни да повярват в нещата, които им били съоб­щили относно операцията по бягството. Човекът осъзнал, че може да придобие власт и да си отмъсти на тези, които по негово мнение несправедливо го подценили, чрез просто използване на фактите.
И той предложил да отстрани товара, като заяви, че няма такова бреме.
Направил след­ното заявление: „Човек няма нужда да интегрира своя ум и да го обу­чава по описания начин. Човешкият ум е сам по себе си устойчив, непрекъснат и последователен. Казано ви е, че трябва да станете занаятчии, за да можете да построите кораб. Аз пък ви казвам, че вие не само не трябва да става­те занаятчии, но и изобщо нямате нужда от кораб! Остро­вният жител трябва да съблюдава само няколко прости правила, за да оцелее и да остане неделима част от обще­ството. Чрез своя здрав разум, вроден във всеки, човек може да добие всичко на този остров, който е наш дом, обща собственост и наследство на всички!”
След като предизвикал интерес у хората, сладкодумникът започнал да привежда „доказателства" за истинно­стта на своето послание: “Ако корабите и плуването са нещо реално, покажете ни кораби, които са осъществили плаването, и плувци, които са се върнали!”
За инструкторите това било предизвикателство, на ко­ето те не можели да отговорят. То било построено върху допускане, погрешността на което развеселената тълпа не можела да съзре. Нали виждате, че корабите никога не се връщат от другата земя. Завърналите се плувци пък били претърпели адаптация, която ги правела невидими за тълпата.
И така, хората настоявали за убедително доказателство.
- Корабостроенето - заявили специалистите в после­ден опит да вразумят разбунтувалите се - е изкуство и за­наят. Изучаването и упражняването на това знание зависи от притежаването на особени техники. В своята съвкуп­ност те образуват една цялостна дейност, която не може да бъде разложена на части и изследвана, както вие иска­те. Тази дейност е неосезаема, тя е елемент, който ние нари­чаме барака, откъдето идва и думата „барка" - кораб. Тази дума означава „тънкост, финост", и не може да ви бъде показана.
- Изкуство, занаят, цялост, барака - пълни глупости! - крещели революционерите.
И те обесили всички корабостроители, които успели да открият.
Новото евангелие било приветствано навсякъде като освободително. Човекът изведнъж открил, че е вече зрял! Той имал усещането, че най-накрая се освободил от отговорността.
Повечето други начини на мислене били задушавани от простотата и удобството на революционната концеп­ция. Скоро тя била призната за основополагащ факт, кой­то никога не бил оспорван с рационални аргументи. Под рационално, естествено, се разбирало всичко онова, което хармонизирало с официално приетата теория, върху коя­то се изграждало и самото общество.
Идеите, които се противопоставяли на новата социал­на концепция, били просто наричани ирационални. Всич­ко ирационално било обявено за лошо. Дори и да има някакви съмнения, индивидът трябвало да ги потиска или отстранява, тъй като бил длъжен да бъде рационален на всяка цена.
Не било много трудно да бъдеш рационален. Трябва­ло само да се придържаш към ценностите на обществото. Доказателства за истинността на рационалността не липс­вали - достатъчно било хората да не мислят за живота отвъд очертанията на острова.
Обществото постигнало временно равновесие на ост­рова и разглеждано само по себе си, сякаш било удовлет­ворително завършено. То се изграждало върху разума и емоцията, превръщайки и двете в нещо приемливо. Канибализмът например бил позволен, тъй като за него се на­мирали достатъчно рационални основания. Човешкото тяло било определено като хранително. Хранителността била характеристика на храната. Затова човешкото тяло било храна. За да се компенсират недостатъците на този род заключения, била направена следната отстъпка. Канибализмът бил контролиран в интерес на обществото. Компромисът се превърнал в търговска марка на времен­ния баланс. Непрекъснато някой посочвал нов компромис и борбата между разума, амбицията и общността пораж­дала нова социална норма.
След като корабостроителните умения нямали никак­во очевидно приложение в обществото, подобни усилия лесно били определяни като абсурдни. Нямало нужда от кораби, защото нямало къде да се пътува. Изводите от определени предпоставки винаги могат да „докажат" тези предпоставки. Именно това се нарича „псевдоистинност", която е заместител на реалната истинност. Такъв е начинът ни на разсъждение, когато всеки ден допускаме, че ще жи­веем и на следващия ден. Но нашите островитяни прила­гали този принцип навсякъде.
Две статии от голямата Островна Универсална Енцик­лопедия показват по какъв начин действал процесът. Из­вличайки своите мъдрости от единствената умствена хра­на, достъпна за тях, островните учени произвели съвсем честно следния вид истина:
КОРАБ: Разстройващо. Въображаемо превозно сред­ство, с което самозванци и измамници твърдели, че могат да прекосят водата", а сега научно установен абсурд. На Острова не са известни непромокаеми материали, от кои­то може да бъде построен подобен „кораб", да не говорим за реалното съществуване на земи извън пределите на Ос­трова. Проповядването на „корабостроенето" е углавно престъпление по силата на чл. XVII от Наказателния Ко­декс, алинея 3, буква К: Защита на доверчивите. КОРАБО­СТРОИТЕЛНАТА МАНИЯ представлява крайна форма на умствен солипсизъм, симптом на лоша приспособимост. Всички граждани имат конституционното задължение да уведомяват медицинските власти в случай, че заподозрят в някой индивид наличието на подобни трагични условия.
Вж. Плуване; Умствени отклонения; Престъпление (Уг­лавно).
Литература: Смит, Дж. Защо ,,корабите" не могат да бъдат построени. Островен университет, монография № 1151.
ПЛУВАНЕ. Неприятно. Предполагаем метод за при­движване на тялото във водата без удавяне, по правило с цел ..достигане на място извън Острова". Изучаващият това неприятно изкуство трябва да се подложи на гротес­ков ритуал. По време на първия урок той трябва да се про­стре на пода и да движи ръцете и краката си по командата на „инструктор". Цялото понятие се основава върху жела­нието на самозвани „инструктори" да доминират над лековерните във варварските времена. Неотдавна култът приема и формата на епидемания.
Вж. КОРАБ; Ереси; Псевдоизкуство.
Литература: Браун, У. Великото „Плуване". - Лудост, в 7 тома. Институт за обществена прозрачност.
Думите „разстройващо" и „неприятно" се използвали на острова за обозначаване на нещо, което влиза в конф­ликт с новото евангелие, известно като „Удоволствие". Идеята била, че хората сега ще си доставят удоволствия сами, в рамките на общата потребност да угаждат на Държавата. Под Държава се разбирало „всички хора".
Едва ли е учудващо, че от ранни времена самата идея за напускане на острова изпълвала хората с ужас. Подо­бен неподправен страх често се чете и по лицата на много­годишни затворници, на които предстои да бъдат освобо­дени. „Извън" мястото на затворничество лежи един смътен, непознат и страшен свят.
Островът не бил затвор. Но той бил клетка с невидима решетка, много по-ефикасна от реалните затвори.
Островното общество ставало все по-сложно и по-слож­но и ние можем да разгледаме само някои от неговите ха­рактерни черти. Литературата му била богата. Освен ху­дожествени произведения имало много научни и публици­стични книги, които обяснявали ценностите и достижени­ята на нацията. Налице била също и система от алегорични фантазии, която описвала колко ужасен би бил животът, ако обществото не се било организирало по съвременния сигурен модел.
От време на време инструкторите се опитвали да помогнат на цялата общност да избяга. Капитани се жертвали заради възстановяването на социалния климат, в който скритите сега корабостроители биха могли да възобновят работата си. Всички тези опити се обяснявали от историците и социолозите с условията на острова, без дори да възникне мисълта за някакъв контакт с фактори извън това затворено общество. Било сравнително лесно да се дадат приемливи обяснения на почти всичко. Не се говорело за принципи на етиката, защото учените продължавали да изучават с истинско себеотрицание само онова, което из­глеждало истинско. „Какво повече можем да направим?" - където думата „повече" предполагала, че алтернативата може да бъде само количествена. Или пък се питали: „Как­во друго можем да сторим?" - придавайки на думата „дру­го" значението на нещо различно. Техният истински про­блем се състоял в това, че се смятали за способни да фор­мулират въпроси, но пренебрегвали простия факт, че от­говорите могат да бъдат също толкова важни, колкото и въпросите.
Разбира се, островитяните разполагали с много време и пространство за спекулации и действия в рамките на сво­ята ограничена общност. Разнообразието на идеи и раз­личните мнения създавали впечатлението за свобода на мисълта. Мисленето било насърчавано, стига само да не било „абсурдно".
Свободата на словото също била разрешена. От нея обаче имало малко полза без развитието на истинско раз­биране на проблемите, към което никой не се стремял.
Трудът и усилията на мореплавателите трябвало да приемат други измерения в съответствие с измененията в общността. Това направило тяхната реалност още по-озадачаваща за учениците, които се опитвали да следват указанията им от гледна точка на островната идеология.
Сред цялото това объркване дори способността да по­мнят относно възможността за бягство понякога изглеж­дала като пречка. Възбуденото от възможността за бягство съзнание не било много разборчиво в средствата. Най-че­сто обаче потенциалните беглеци намирали някакъв заме­стител. Смътното понятие за мореплаване е абсолютно безполезно без представата за ориентация. Дори и най-страстните потенциални корабостроители били обучава­ни да вярват, че вече притежават тази способност за ори­ентация. Те се смятали за окончателно съзрели и мразели всеки, който им напомнял, че имат нужда от подготовка.
Странни версии за плуването и корабостроенето често измествали възможностите за реален прогрес в тези изку­ства. Голяма вина за това носели защитниците на псевдоплуването и алегоричните кораби, обикновени мошеници, които обучавали онези, които били твърде слаби, за да плуват, или предлагали място на кораби, които никога нямало да бъдат построени.
Обществените нужди направили необходима появата на някои форми на ефикасно мислене, които се развили в това, което днес наричаме наука. Достойният за почита­ние подход, абсолютно задължителен за областите, в кои­то намира приложение, в края на краищата надраснал соб­ственото си предназначение. Малко след революцията на „Удоволствието" подходът, наричан „научен", се разпрострял върху всички видове идеи. В крайна сметка нещата, които не можели да бъдат вкарани в неговите рамки, били отбелязвани като „ненаучни", още един удобен синоним за „лоши". Думите неволно се превръщали в пленници, а след това автоматично били поробвани.
В отсъствието на подходяща нагласа, подобно на хора, затворени в чакалня и жадно четящи наличните там спи­сания, островитяните започнали да търсят заместители за изпълнението на онова, което било оригиналната (и всъщност окончателна) цел на изгнанието на тази общност. Някои успели да насочат вниманието си към повече или по-малко емоционални ангажименти. Имало различни видове емоция, но липсвала адекватна скала за тяхното измерване. Всички емоции се смятали за „дълбоки", във всеки случай по-дълбоки от това, което не било емоция. Чувствата, които карали хората да извършват забележи­телни по своята интензивност физически и интелектуални подвизи, автоматично се определяли като „дълбоки".
Повечето хора си поставяли цели или позволявали на другите да им поставят цели. Те били в състояние да след­ват един или друг култ, да трупат пари или да се издигат в обществото. Някои се кланяли на определени неща и се смятали за по-висши в сравнение с останалите. Други пък, отричайки всякакво идолопоклонничество, смятали, че нямат никакви идоли и затова могат спокойно да прези­рат всички останали.
С течение на вековете островът бил покрит с останки от тези култове. За разлика от обикновените руини тези останки били способни да се размножават. Благожелателството и новите хора съединявали култовете и ги рекомбинирали, поради което те възниквали под нова форма. За любителя и интелектуалеца това представлявало истинска мина за научни изследвания, пълна с „инициативен" (посветителски) материал и създаваща удобното чувство за разнообразие.
Появявали се великолепни съоръжения за задоволява­не на ограничените потребности. Дворци и паметници, музеи и университети, научни институти, театри и стадио­ни покривали като гъби след дъжд територията на острова. Хората естествено се гордеели с тези институции, голя­ма част от които били свързани - или поне така се смятало, с постигането на крайната цел, макар че повечето дори не знаели каква именно била тя.
Корабостроенето било свързано с някои измерения на тази дейност, но по начин, който оставал скрит за широ­ката публика.
Нелегално кораби вдигали платна, а истински инструктори продължавали да учат другите да плуват...
Условията на острова все още не изпълвали с отчаяние тези отдадени на делото хора. В края на краищата всички те били израснали в същата тази общност, имали нерушими връзки с нея и с нейната съдба.
Често обаче те трябвало старателно да се предпазват от вниманието на своите съграждани. Някои „нормални" островитяни се опитвали да ги спасят от самите тях. Дру­ги искали да ги убият поради също толкова възвишени причини. Някои дори търсели упорито помощта им, но не успявали да ги открият.
Всички тези реакции по повод съществуването на плув­ците имали една и съща причина, макар и филтрирана от различни видове умове. Тази причина се състояла в това, че никой не знаел какво представлява плувецът, с какво точно се занимава или пък къде може да бъде открит.
Животът на острова ставал все по-цивилизован и заед­но с цивилизацията избуявало едно странно, но логично занимание. То се изразявало в изказването на съмнения в реалността на системата, в която обществото живеело. Стигнало се дори до осмиване на обществените ценности и подлагането им на остра сатира. Тази дейност можела да има весело или тъжно лице, но в действителност се превърнала в досаден ритуал. Потенциално ценно зани­мание, тази критична нагласа често не била в състояние да упражнява своята действително творческа функция.
Хората чувствали, че давайки временен израз на чув­ствата си, по някакъв начин биха могли да ги омекотят, изтръгнат или опитомят. Сатирата минавала за изпълне­на със смисъл алегория; алегорията се приемала, но оста­вала неразбираема. Пиеси, книги, филми, поеми и памфлети били обичайното средство за постигане на този ефект, макар че значителна част от движението се осъществявало в академичните кръгове. За мнозина островитяни изглеж­дало по-еманципирано, по-модерно или прогресивно да следват именно този култ, а не някой друг.
От време на време се появявал някой кандидат за зва­нието плувец, но само за да извлече някакви лични обла­ги. Обикновено се реализирал следният стереотипен раз­говор:
- Искам да се науча да плувам.
- Искаш ли да спечелиш нещо с това изкуство?
- Не. Искам само да взема със себе си моя тон зеле.
- Какво зеле?
- Храната, от която ще имам нужда на другия остров.
- Но там има по-добра храна.
- Нямам представа за какво говориш. Не мога да бъда сигурен. Просто трябва да взема моето зеле.
- Но ти няма да можеш да плуваш с един тон зеле.
- Тогава няма да дойда. Ти наричаш зелето ми баласт. А аз го наричам съществена храна.
- А ако допуснем, просто като алегория, че под „зеле" ние имаме предвид „предпоставки" или „разрушителни идеи"?
- Тогава ще откарам зелето си при някой инструктор, който ще разбере нуждите ми.
Легендата не е приключила, за­щото на острова все още има хора.

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Януари 2018

 ПВСЧПСН
011

2018-01-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2018-01-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3

2018-01-03

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

4

2018-01-04

11:00 2018 - Начало на тренировките
10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

5 6

2018-01-06

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

7
028

2018-01-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2018-01-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10

2018-01-10

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

11

2018-01-11

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

12 13

2018-01-13

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

14
0315

2018-01-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2018-01-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17

2018-01-17

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

18

2018-01-18

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

19 20

2018-01-20

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

21
0422

2018-01-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2018-01-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24

2018-01-24

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

25

2018-01-25

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

26 27

2018-01-27

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

28
0529

2018-01-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2018-01-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

31

2018-01-31

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Упражнения при болки в коленете
24 Декември 2015 г. 21:52:54
Kiril Hinkov


Упражнения при болки в коленете

Има някои упражнения, които облекчават болката в коленете или помагат за възстановяване след травма. Те трябва да се правят внимателно и с много постепенно увеличаване на натоварването. Произходът на болката задължително трябва да бъде установен от специалист, който да назначи основно лечение.
 
1. При силни болки коленете колкото може по-често се прави следното: сяда се на една табуретка така, че ходилата да са стъпили на пода и с длан, леко сгъната като паничка, се потупва по капачките на двете колена (или по болящото коляно, ако боли само едното). Добре е, един цикъл да бъде над 100 потупвания, а упражнението да се прави колкото може по-често. Упражнението го знам от мой приятел, който има стара травма и досега не е открил по-добър начин да облекчава пристъпите на болка, да речем при лошо време.

2. Бавно вдигаме ръцете нагоре, докато се изпъваме максимално. С рязко и енергично движение надолу, приклякаме без да отлепваме ходилата, докато ръцете ни минат покрай и назад от подбедриците. Дланите са отворени, усещат вятъра от енергичното движение надолу. Отново бавно се изпъваме нагоре, сякаш искаме да поставим книга на висока лавица пред нас. И пак рязко надолу....  Това трябва да се повтаря колкото може повече.

3. Заставаме в удобна за нас позиция с ходила, сочещи в една посока, като единият крак е по-напред от другия. Ширината и дължината на стойката зависят от болката и силата на краката ни. Обикновено по-старите и слаби хора и тези, които имат болка, правят упражнението в по-висока стойка. Започваме да правим кръгове с длани, успоредни на земята. Все едно бършем една маса с двете си длани. Тежестта се пренася от предния на задния крак, напред и назад, за да можем да достигнем до края на въображаемата маса. Горната част на тялото остава колкото може по-изправена. Краката и тазът се движат само напред и назад, а не се въртят. Кръговете трябва да се правят няколко десетки пъти в едната, а после също толкова в другата посока. И при най-малката умора - разменяме краката така, че другият да стане преден.
Идеята е упражнението да се практикува колкото се може по-често, като се почне от висока позиция и постепенно се увеличава разстоянието между краката и се понижава височината на равнината, в която се правят кръговете. Следващото утежняване е чрез увеличаване на времето и забавяне на движенията.
Чрез това упражнение коленете се натоварват динамично и отделните групи мускули имат възможност да починат в различните фази на движението.
В най-трудния вариант, от тази стойка може да се бърше пода при доста изправен гръбнак. Това определено означава, че коленете ви са в идеална форма.
 
4. Позицията на краката е естествена, на ширината на раменете. Слагаме дланите си върху капачките на коленете с пръсти сочещи надолу. Започваме да натискаме с лявото коляно напред, а левият лакет се насочва напред, лявата китка се завърта върху капачката, така че пръстите отиват навътре. Едновременно с това десният крак се изпъва максимално назад. дясната ръка натиска назад, за да подпомага изпъването. Последователно  редуваме натискането с двата крака. Сухожилията на краката се изпъват силно, дланите загряват колената. Важно е тазът да не се движи наляво и на дясно.

Има и други упражнения, но тези са напълно достатъчни.
Имайте предвид, че китайската медицина свързва проблемите в коленете с проблеми в бъбреците. Което значи, че те си влияят взаимно. И, че не е лошо да се погрижим и за двете. Това означава и, че тези упражнения помагат за проблеми с бъбреците, а упражненията за бъбреците, помагат в някаква степен на коленете.

Едно от най-простите такива упражнения е да разтриваме с две ръце областта на бъбреците. Усетете как топлината на дланите се предава на гърба и бъбреците. Започнете да масажирате първо надолу нагоре, а после в кръг. Свийте юмруци и почуквайте леко долната част на гърба със задната страна на юмрука (уракен). Правете упражнението сутрин или всеки път, когато почувствате болки в долната част на гърба.

При практика в никакъв случай не трябва да се усеща силно натоварване. Утежняването на упражненията трябва да е приятно и постепенно. Старите майстори казват, че дадено упражнение трябва да се повтаря многократно, докато мисълта ни и усещането ни не започнат да минават през болното място. Само така то може да стане здраво.

http://www.fightingarts.com/reading/article.php?id=24

Видео - Shima Uta - Natsukawa Rimi
28 Септември 2010 г. 16:03:24
Kiril Hinkov


Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г.
15 Октомври 2010 г. 23:38:15
Kiril Hinkov


Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г.

Сенсей Шенк, кога започнахте да се занимавате с бойни изкуства, какво Ви тласна в залата по джу-джицу?

Това стана съвсем случайно. Видях една обява за тренировки по джу-джицу, реших да проверя за какво става дума и това беше началото. Тогава бях на 17 години.

Какво тренирахте впоследствие и до момента?

Започнах с джу-джицу и не съм прекъсвал през цялото време. Първите 4-5 години тренирах успоредно и джудо, но след това спрях. От 12 години тренирам и айкидо.

Как се промени практиката Ви през годините?

Аз практикувам от 27 години джу-джицу и разбира се е ясно, че през годините всичко се променя в някаква степен. В началото просто копирах техниките, които ми показваха моите учители, но с времето тренировките стават индивидуални. Всеки подобрява и усъвършенства техниките, които му подхождат, променя ги и ги приспособява към себе си.

Разкажете за Вашите учители и за учениците Ви.

Имах един голям учител, който ме води дълго по пътя. Това беше Ханц Гезиини от Швейцария, за съжаление той почина преди няколко години. Освен това, в областта на Айкидо, имам много добър учител, който ми дава импулс да се развивам и в джу-джицу, неговото име е Ренато Филипин.

Учениците ми са различни. Имам групи от 7-годишни деца, 15-17 годишни ученици, а най-възрастният ми ученик е на около 50 години.

Бихте ли проследили пътя на джу-джицу от Япония до Европа?

Пътят, по който джу-джицу е дошло в Европа, не ми е известен. В различните учебници има различни истории, които са еднакво възможни и не знам коя от всички е най-вероятна. Със сигурност мога да кажа само, че джу-джицу е много добре развито в Европа. Във всяка държава има силни организации и клубове, вероятно защото джу-джицу не е обединено и единно като карате или джудо, за които всичко е написано и се знае. Джу-джицу не е спорт и няма забранени техники, ние се учим от всички и използваме всичко, което може да ни помогне.

Какви са целите и задачите на WJJF във Ваше лице?

Основната ни цел е да съберем хората, интересуващи се от будо-спортове и да се учим заедно и едни от други.

Джу-джицу стана много популярно по света след участията на фамилията Грейси в свободни двубои. Какво мислите за тези тип прояви и за състезанията изобщо – помагат или пречат на практикуващите?

Това е много индивидуално и зависи от целите, които си поставя всеки трениращ. Който иска да се състезава, го прави, който не иска – може да мине и без това. Основното нещо е всеки да знае, защо практикува. Ние правим джу-джицу от много години, били сме в много държави, справяме се чудесно и без Грейси. Винаги зависи от изходната точка – дали искате да печелите медали или да вървите по своя път, да работите върху себе си и т.н. Това са два различни пътя.

Какви са разликите в джу-джицу, което се практикува в Япония, Европа и Бразилия?

Мога да говоря единствено за джу-джицу в Европа. Не познавам добър японски учител по джу-джицу, според мен там са по-популярни класическите форми – карате, джудо, айкидо, сумо. Аз нямам лични контакти с японски доджота по джу-джицу.

Същото мога да кажа и за Бразилия – нямам лични контакти с хората, които правят джу-джицу там, с тяхната методика, и не мога да коментирам.

В Европа има много добри клубове, нивото на джу-джицу тук е много добро. На някои места се набляга на спортния аспект, на други – на самозащита и самоусъвършенстване, работи се във всички насоки.

Усещате ли разлики между практикуващите в България и в другите държави, които сте посещавали?

Разбира се, че има разлики, всички се развиват постоянно. Чудесно е да се учим заедно, ние правим интернационални лагери, където всеки показва своите методи. Бих казал, че това е основният двигател в нашата връзка – да се учим заедно и едни от други. Ние не се ограничаваме с “правилни” и “неправилни” техники, не заклеймяваме нечий труд като по-добър или по-лош, всичко се оставя на съвместната работа и проверка в практиката.

В модерния свят на малко хора се налага да използват уменията си по самоотбрана, за да оцеляват. Как виждате приложението на джу-джицу в живота на съвременния човек?

Аз също не практикувам, за да оцелявам. Преди всичко, джу-джицу води до усъвършенстване на характера и помага по индивудалния път, например в професионалната кариера. Професиоаналният успех, който имам в работата си, е следствие от моята практика.

Вие работите с групата на Явор Дянков вече 15 години, какъв е стимулът Ви да посещавате България?

Това е сред хубавите страни на джу-джицу – покрай тренировките се запознавам с много различни хора, политическите и др. граници не играят роля. В България си спечелих много близки приятели, направих много запознанства. Идвам всяка година тук с голямо удоволствие, България и българите ме удивляват, чувствам се много комфортно.

Приятно ми е да съм сред вас, защото виждам успеха. Когато погледна назад, виждам ученици, които са били тук през цялото време, намерили са пътя си и са научили много. За мен това е основният стимул да ви посещавам – виждам резултатите от съвместната ни работа.

За финал, какви са очакванията Ви за развитието на джу-джицу?

Разбира се, очаквам да продължава да се развива, да остане като здрава институция.

Превод от немски: Галин Панчев

Дзен навици
18 Януари 2017 г. 23:08:16
Kiril Hinkov


Дзен навици

 

 

 

 

 

 

  

 

* Прави само едно нещо в дадения момент.

* Прави го бавно и с внимание.

* Направи го до край.

* Прави малко.

* Оставяй пространство между нещата.

* Определи време за някои неща.

* Посвети известно време за седене.

* Усмихвай се и служи на другите.

* Превърни чистенето и готвенето в медитация.

* Мисли за това, което е необходимо.

* Живей просто.

Изкуството, науката и боят - триединната същност на човека
11 Юли 2016 г. 10:59:32
Kiril Hinkov


Изкуството, науката и боят - триединната същност на човека

В "Държавата" Платон казва, че човешката душа се състои от три съставни части или има три качества:
1. Апетит.
2. Логика.
3. Thymoedes.
В българския превод са превели тази дума като гняв, а в английските преводи я превеждат като дух (spirit). В същност тя произлиза от thymos, което на старогръцки означава гняв. Но с нея се означава активната част на душата, от която зависят емоциите и гнева.

Под „тимоидес” Платон разбира качеството, наситеността на душата на човек, които му дават възможност да оцелява, да получи своето място в обществото или света, да победи трудностите, да се пребори с враговете. Това е вътрешната сила, която прави човека войн и го кара непоколебимо да се изправи срещу препятствията, когато се налага. Тя е дар от природата, както всичко останало, но може да се развива. И всеки човек я носи в различна степен.

Хората се делят на 3 групи в зависимост от това, кое качество на душата е най-силно изразено при тях:
1. Хора с най-ясно изразен интерес към задоволяване на сетивните и душевни желания. Апетит.
2. Хора, стремящи се да взимат рационални решения. Логика.
3. Хора, които са водени от силния си характер и чувствата си. Тимоидес.

Изкуствата и занаятите дават храна на сетивата.

Науката подхранва логиката и търсенето на рационално решение във всичко.
И тогава на сцената излизат претенциите на този, който се чувства силен, избран, важен. Той може да има всичко, просто защото на него не се отказва.
„Зареден револвер Колт бие четири аса.”
„Сила эсть, ума не надо.”
„Само луд може да спре луд.”
„Не е страшен този, от когото всички се боят, а този, който от нищо не се бои.”
„Войната просто е друг етап от продължаването на преговорите.”
„Щом искам, значи мога.”
Винаги ще има хора, които заради емоцията и силата в тях, ще се държат нерационално, ще удрят, ще дърпат спусъка ... Виждаме го всеки ден.

Бойното изкуство учи как да култивираме и управляваме своята собствена вътрешна сила, своя „тимоидес”. И как да я подчиняваме на разума и логиката. Търси - Защитавай - Насърчавай - Уважавай - Пази - въздържай се, казва майстор Фунакоши.

Бойното изкуство е закрила. То е лично. Чрез практикуването му човек постановява, че иска да се грижи за себе си, за своите близки, за своя народ, за всички хора и създания. За своя свят.  И когато се налага, със своя дух и своето мислене, развити чрез практиката, той ще трябва да намери решение. Доброто решение. Решението, което пази живота.

Бойното изкуство учи да отчитаме всички фактори. Разум и сила, стават едно. Във време на бой или бедствие, сбъркаш ли, това е за последно. Няма друго правило .... И да бъдем готови. „Доброто трябва да има и юмруци.”  

... ... ... ...

Казват, че трябва да се усеща насищането на агресията, повдигането на емоциите, и да се регулират много по-рано от възникването на конфликтите. А затова е необходимо да се наблюдават и регулират апетитите. Казват, че човек, който не носи духа на закрилата в себе си, не бива да решава съдбите на другите. А Спайдър-мен казва: „Със силата идва и отговорността.”

"Вързан поп, мирно село."

Един
24 Декември 2015 г. 20:56:33
Kiril Hinkov


Един

На всеки сто човека, участващи в битка, осемдесет са само мишени, десет въобще не трябва да бъдат там, девет са истинските бойци и ние сме щастливи да ги имаме, защото те правят битката. Но единият, единият е Войн, и той ще върне останалите обратно.

Хераклит, 500 г. пр. Хр.

Balance
Balance
Снимка: Internet

Възхвала на стоте лекарства

 

Лао Цзюн казваше:
От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка. Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.

 

Съществуват сто вида такива лекарства:

1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
2. Податливост на тялото и доброта в сърцето  - това е лекарство.
3. Широта на поведението и доброта в сърцето  - това е лекарство.
4. Да спазваш мярка във всичко  - това е лекарство.
5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  - това е лекарство.
6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  - това е лекарство.
7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  - това е лекарство.
8. Да  избавиш от желания сърцето си  - това е лекарство.
9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов  - това е лекарство.
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко  - това е лекарство.
11. Да желаеш щастие за хората  - това е лекарство.
12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности  - това е лекарство.
13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните  - това е лекарство.
14. Да призоваваш за промяна склонните към смут  - това е лекарство.
15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите  - това е лекарство.
16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните  - това е лекарство.
17. Да помагаш на старите и немощните  - това е лекарство.
18. Да използваш силата си за да помагаш на хората  - това е лекарство.
19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните  - това е лекарство.
20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние  - това е лекарство.
21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите  - това е лекарство.
22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си  - това е лекарство.
23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение  - това е лекарство.
24. Да не изискваш връщане на стари дългове  - това е лекарство.
25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие  - това е лекарство.
26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си  - това е лекарство.
27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето  - това е лекарство.
28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен  - това е лекарство.
29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия  - това е лекарство.
30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида  - това е лекарство.
31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото  - това е лекарство.
33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото  - това е лекарство.
34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец  - това е лекарство.
35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ  - това е лекарство.
36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги  - това е лекарство.
37. Да не самоизтъкваш добродетелите си  - това е лекарство.
38. Да не премълчаваш заслугите на другите  - това е лекарство.
39. Да не се оплакваш от трудности  - това е лекарство.
40. Да прикриеш тайното зло  - това е лекарство.
41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните  - това е лекарство.
42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си  - това е лекарство.
43. Да си беден и да не досаждаш на другите  - това е лекарство.
44. Да не преувеличаваш ролята си  - това е лекарство.
45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи  - това е лекарство.
46. Да не таиш корист  - това е лекарство.
47. Да съзерцаваш себе си и при получаване и при загуба  - това е лекарство.
48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел  - това е лекарство.
49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество  - това е лекарство.
50. Да не обсъждаш другите хора  - това е лекарство.
51. Благите слова и добрите речи  - това е лекарство.
52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести  - това е лекарство.
53. Да не се отклоняваш от трудностите  - това е лекарство.
54. Да не се надяваш на награда, правейки добро  - това е лекарство.
55. Да не ругаеш домашните животни  - това е лекарство.
56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им  - това е лекарство.
57. Да успокояваш сърцето си стремейки се към манастир  - това е лекарство.
58. Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си  - това е лекарство.
59. Да не помниш старите злини  - това е лекарство.
60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си  - това е лекарство.
61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите  - това е лекарство.
62. Да  не се намесваш в чужди дела  - това е лекарство.
63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение  - това е лекарство.
64. Да разсейваш мислите си  - това е лекарство.
65. Да почиташ старците  - това е лекарство.
66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата  - това е лекарство.
67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност  - това е лекарство.
68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто  - това е лекарство.
69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност  - това е лекарство.
70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората  - това е лекарство.
71. Да помагаш по време на стихийни бедствия  - това е лекарство.
72. Да се бориш с подозрителността си  - това е лекарство.
73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой  - това е лекарство.
74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците  - това е лекарство.
75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя  - това е лекарство.
76. Да разпространяваш мъдрост  - това е лекарство.
77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело  - това е лекарство.
78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята  - това е лекарство.
79. Да оказваш почит на трите светила  - това е лекарство.
80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя  - това е лекарство.
81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив  - това е лекарство.
82. Да не се стремиш да натрупаш богатство  - това е лекарство.
83. Да не нарушаваш заповедите и забраните  - това е лекарство.
84. Да притежаваш честност и безкористност  - това е лекарство.
85. Да не жадуваш за богатства  - това е лекарство.
86. Да ти  е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж  - това е лекарство.
87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността  - това е лекарство.
88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила  - това е лекарство.
89. Да споделиш от своето с несретниците  - това е лекарство.
90. Да пренеса тежестта на старика  - това е лекарство.
91. Да се избавиш от емоциите  - това е лекарство.
92. Да бъдеш добър в сърцето си  - това е лекарство.
93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта  - това е лекарство.
94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство  - това е лекарство.
95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела  - това е лекарство.
96. Да се откажеш от привързаност  - това е лекарство.
97. Да бъдеш отзивчив в мислите си  - това е лекарство.
98. Да притежаваш вяра и доверчивост  - това е лекарство.
99. Да бъдеш скромен и отстъпчив  - това е лекарство.
100. Да се избавиш от съмненията си  - това е лекарство.

Лао Цзюн казваше: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта.

Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.

Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.

Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а бидейки беден и отхвърлен не се осмелява да нарушава заповедите.

Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Нима може да се отнасяме несериозно към това?