Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Джуджицу
24 Декември 2015 г. 20:33:59
Kiril Hinkov


Джуджицу

Джуджицу (яп.) може да се преведе като „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта” и е общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие. То се появява сред самураите на феодална Япония, като метод за победа над въоръжен противник, облечен в доспехи, без използването на оръжие. Поради неефективността на ударните техники срещу противник, носещ доспехи, най-ефикасни се оказват техники като притискане и задържане на противника, задушаване, ключове на ставите и хвърляния. По тази причина те се развиват изключително задълбочено около основния принцип за използване на силата на опонента срещу самия него, а не на директното противопоставяне.

Съществуват многобройни вариации на изкуството и най-различни подходи в преподаването му. Различните школи (яп. рюха) могат да включат в арсенала си всички техники на противоборство (хвърляния, ключове, задушавания, задържания, притискане и удари на жизненоважни точки, удари, ритници, хапане, щипане и др.). Обикновено програмите им съдържат и работа с нож, въже или верига, различни по дължина палки и тояги, самурайски меч и други традиционни японски оръжия. 

Изработване на японски меч - катана
12 Ноември 2015 г. 22:40:43
Kiril Hinkov


Изработване на японски меч - катана

Автор: Дарина Цветкова

Дългият меч катана е класически пример за част от въоръжението на японските самураи. Макар днес да има много по-ефективни оръжия за убиване, за колекционерите и ценителите все още се произвеждат отлични мечове. За изковаването на един добър меч са нужни години опит, много труд, а и значително количество натрупани знания и талант. Днес голяма част от  самурайските оръжия, които са оцелели след Втората световна война, се намират в музеи по света. За нещастие автентичните японски мечове са рядко срещани в наши дни, макар че могат да се намерят истински антики, които имат много висока стойност. Те са високо ценени оръжия.

\"\"

Едни от най-разпространените  видове остриета  са  танто (подобно на къс нож), уакидзаши и катана. От самураите се изисквало да носят дайшо, или чифт остриета, които символизирали ранга и статуса им в японското общество. Това е дайшо, в който са включени катана и уакидзаши. Години наред чифт добре изработени самураиски остриета са били отличителни за самурая. Всеки меч бил изковаван от умел майстор, а често и украсяван, така че да отразява силата на воина, на когото принадлежи. Безбройни митове и легенди съпътствали създаването на мечовете. Вярвало се, че много мечове притежават велика сила и собствен дух. Факт е, че техниката и традициите в изковаването на мечовете са се запазили непроменени и до днес. Естетическите качества на меча са впечатляващи, а изковаването на самото острие е забележително постижение на методите за изработване и сформиране на метала. Тази техника е резултат от над двеста години пручване и развиване. В резултат от усилията на много поколения майтори, ковачите умеят в единствен меч да съчетаят уникални материални и механични качества.

От научна гледна точка, методът на изковаване на една катана е много интересен, тъй като включва серия от сложни начини на коване и обработка, които се считат за доста напреднали.

Обикновенно дългите мечове били използвани за битки на открито, докато по-късите мечове били спомагателни и по-често използвани за пробождане в близка дистанция, за краткотрайни битки или за сепуку – вид ритуално самоубийство. Катана обикновено се държи с двете ръце и, за разлика от традиционните рицарски мечове, е предназначенa по-скоро за съсичане на врага, отколкото за пробождане. Обикновено в ножницата си се носи с острието нагоре. Практикуването на бойни изкуства, в които мечът се използва за убиване вече е отживелица, но въпреки това  изкуства като Кенждуцу (фехтовка с меч) и Йайджуцу (изтегляне на меча от ножницата), са модерни и се практикуват от много хора по света.

Истински мечове катана могат да бъдат изковани само от неколцина лицензирани майстори, които все-още практикуват древното изкуство.

История

\"\"

Смята се, че корените на японските мечове водят началото си от азиатския континент и по-специално – Китай. Това били тънки, гъвкави, прави и двойнозаострени оръжия от излят бронз. Известни като „ранни мечове” или още – чокуто (на снимката горе). И ранните и по-късните бронзови оръжия имали твърдо и остро острие, но им липсвала структурата и здравината, която e нужна за бойни оръжия и вероятно били използвани за ритуални цели. След това се появили по-късните мечове – кото.

Когaто в Япония започнал период на схватки между големите кланове, възникнала нужда от промяна в дизайна на мечовете. Битките се водили на коне, а бойците по-късно станали известни като самураи. За целите на битките трябвалo мечовете да претърпят някои промени, така че лесно да се държат с една ръка, да имат дълко острие за съсичане, не за побождане и да са достатачно дълги, за да могат да достигат противника от гърба на коня. Така се родило по-ефективно оръжие с по-дълги дръжки, получила се лека извивка, завършваща с тънък връх. Дългите извити мечове били известни като тачи. Това били първите мечове, които притежават основните характеристики на днешните катани.

Друга значителна промяна в дизайна на мечовете настъпила с монголските нашествия. Монголските войници били тежковъоръжени и носели твърди брони, което причинило непоправими щети върху тогавашните мечове. Въпреки, че имали предимство в посичането, заради дължината си, това ги правело неефективни в близки битки. Освен това деликатният дизайн ги правел леснo повредими. В резултат, след много проучвания, се появили мечове със твърда стомнена обвивка, обвита около мека и гъвкава сърцевина. Тези оръжия били лесни за поправяне, дори при пукнатини или отчупвания. След промените мечовете станали по-тежки, държели се с двете ръце, били с широки остриета и остри върхове.

По-късно ковачите започнали да държат повече на съвършенството в работата си. Като резултат се появили шинто или така наречените „нови мечове”. Последвало и развитие на методите за пречистване и изковаване на метала. Мечовете били от чист и изгладен метал. Остриетата се скъсили и станали по-широки. След тях се появили и шиншинто – „нови нови мечове”, в които се забелязвало още по-голямо подобрение в качеството на стоманата и изработката. В края на 19 век носенето на мечове било забранено със закон, въпреки това – мечове продължили да се произвеждат. Във времената след Втората световна война се произвеждали мечове от изключително лошо качество, тъй като липсвали качествени материали и умели майстори ковачи. Тези мечове били известни като „модерни мечове” – гендайто. Всички останали мечове, произведени след 1945 г. се наричат шинсакуто катана (на снимката долу) или още – „новонаправени мечове”.

\"\"


Meтоди на изковаване

Съвременната металургия и методи за индустриална обработка на металите, ни дават възможност да изучим японските мечове в големи подробности. Всички, обаче са далеч от идеята, че е възможно да се произведе катана със същата висока естетическа стойност в лаборатория. За разлика от модерните производства, стоманата, от която се проивеждат японските мечове, всъщност никога не се нагрява до такава степен, че да се стопи. Винаги определено количество от стоманата остава нееднородна през целия процес. Точно това качество придава необходимите за всеки меч характеристики. Ковачът непрестанно  донаглася техниките си според стоманата и оформя меча според своите собствени идеи и представи. Подобно нещо не може да бъде достигнато при масово производство във фабрика например. Днешната наука е доказала,  че изковаването на Японските мечове, противно на разпространеното вярване, не е алхимия, а занаят, за който са необходими много знания и опит. Металургичните анализи само могат да потвърдят мъдростта на решенията, вземани през стотиците години на опити и грешки от ковачите. Едва през XIII век, без луксовете на точни уреди за измерване и машини, мечовете достигат ниво на изящество и структура, които вероятно никога няма да бъдат надминати. Методите на производство били определяни само от традициите.

До голяма степен съвременните мечове се изработват по същия начин, както във Феодална Япония. Всяко едно острие притежава редица от уникални металургични и механични свойства. Тези свойства се появяват след серия от комплексно изковаване и закалителни процеси. Преди да станат ясни методите на изработка, първо трябва да стане ясно как дизайнът на острието му позволява да бъде толкова ефективно оръжие. Дължината на самото острие достига до 24-30 инча, което го прави по-къс и лек от тачи остриетата. Също така го прави по-лесен за боравене с една ръка, едновременно от пехотните войски и от ездачите. Всеки меч има лека извивка, която минава по цялото острие, позната като сори (или зори). Това позволява на самурая да извади меча си и да удари опонента си с едно движение, тъй като често пъти изхода от битката се е решавал с това кой от двамаа опоненти по-бързо ще извади меча си. Всяка шинсакуто катана има твърда обвивка от високовъглеродна стомана и сърцевина от по-лесно огъваема нисковъглеродна стомана.

\"\"

На снимката горе е показан напречен разрез на острие. Ясно се вижда разликата между стоманата с високо и със ниско съдържание на въглерод. Именно тази комбинация позволява на мечовете да проявяват полезни качества. Обединяването на два вида метал в едно острие дава по-голяма стабилност, известна гъвкавост и сила, които, на много от ранните мечове липсвали. Отделните свойства на сплавите също така позволяват по-лесно да бъде поправено повредено острие. Твърдата обвивка може да бъде заточвана многоктарно, до забележителната острота, с която са известни този тип мечове. Докато вътрешната мека обвивка позволява да бъдат отклонявани идващите удари с по-голяма лекота. Всички тези качества са нужин, за да се създаде оръжие, което е достатъчно добро, за да послужи в битка. Добре изработена катана би трябвало да дава усещане както за изящество, така и за огромна сила. От значение са дължината, тежестта на острието, големината на ъгъла на извивката на острието, също  и качествата на стоманата използвана за направата на острието и шарката, която се появява след като работата по острието е приключена (известна като хамон).

Материали и подготовка

Първата стъпка е да се изберат висококачествени материали, от които ще се произведе острието. Стоманата, от която съвремените майстори произвеждат повечето оръжия съдържа в себе се 99,99% чисто електролитно желязо (тенкай-тецу),  гъбесто желязо (кангай-тецу) или най-популярното вещество – тамахагане стомана.

\"\"

Тамахагане е традиционната стомана, използвана за изработка на мечовете. Получава се в пещ (татара), от дървени въглища и сатецу – железен пясък, който се намира на речните дъна. Сатецу се намира под формата на бижелезен триоксид (Fe2O3) и за да се получи стомана, трябва да се прибави въглерод и да се отнеме кислорода. Това става в пещта.

Пещта представлява ниша направена от глина. Дебелината на стените е около 30 см. Основната част от пещта се намира под земята и е направена от глина, камък и дърва. Горната част на татара се ремонтира преди всяко следващо топене. Ето така изглежда татара:

\"\"

За получаването на подходящата стомана са необходими поне 5 дни. Един ден е необходим за построяването на татара. След построяването на новите стени, на дъното се наклажда огън. Огънят в продължение на три часа, непрекъснато се подклажда с дървени въглища и дъбови дърва. Получените въглени се покриват с железен пясък сатецу, а отгоре се засипват с дървени въглища. Добавянето на  сатецу се повтаря на всеки половин час в течение на три денонощия при температура между 1200ºC и 1500ºC.  При тази температура кислородът, доставян от ковашките мехове реагира със въглерода от въглищата до въглероден оксид (CO). Въглеродният оксид взаимодейства със железния оксид до получаването на чисто желязо и въглероден диоксид (CO2), който се отделя като газ.

Fe2O3 + 3CO → 2Fe + 3CO2↑

Този процес играе ролята на основно пречистване, като примесите се отстраняват под формата на шлака. Във някои обикновени пещи процесът приключва до тук, но в татара въглеродът от дървените въглища продължава да взеимодейства със желязото, докато не се получи нехомогенна смес от желязо и въглерод, наречена тамахагане. Когато се охлади стоманата тамахагане се чупи на парчета, годни за употреба и се сортира по качество и съдържание на въглерод.

Въглеродът в претопената тамахагане може да варира от 0,6 до 1,5%. Висококачествените парчета лесно се разграничават от нискокачествените по яркия си сребрист цвят. Съдържанието на въглерод в тях трябва да е около 1.0 до 1,2%. Ковачите внимателно изследват всеки къс тамахагане и избират само късове с по-ниско съдържание на въглерод за отделните части от меча (на скицата) – шингане – или меката сърцевина и кавагане – твърдата обвивка. Въпреки внимателното и старателно обработване на стоманата, по-голямата част, която ковачите получават, не е годна за производство на качествени мечове. Ако количеството на въглерод е прекалено голямо, стоманата ще бъде прекалено крехка и няма да се сплавя и кове лесно. Ако пък количеството на въглерод е прекалено ниско, стоманата ще е прекалено мека и острието няма да бъде достатъчно остро. И в двата случая резултатът ще е нискокачествено острие. За това е нужно да се направи второ пречистване (орошигане) на стоманата, за да се нагласи точното съдържание на въглерод, нужно за направата на качаствен меч. По-високовъглеродните парчета от стоманата се нагорещяват във татара, докато въздухът от меховете не е принуден да се изкачи нагоре, минавайки през стоманата. Движението на въздушния поток и високата температура премахват излишъка на въглерод под формата на въглероден диоксид.  Нисковъглеродните части се претопяат в пещ с много дървени въглища,  като по този начин се повишава съдържанието на въглерод. Стоманата се слага в горната част на пещта и продългават да се добавят въглища,  докато не достигне до долната част. Тогава се смята, че съдържанието на въглерода се е повишило достатъчно.

\"\"


 

\"\"

След като металът притежава необходимото количество въглерод, процесът на същинското изковаване може да започне.  Тамахагане отново се нагорещява и се подрежда в груби, четвърт инчови пластове. След което пластовете отново се разделят и от тях се избират части за меката сърцевина (шингане) и за твърдата обвивка (кавагане). Избраните парчета се оформят  като блок, който се увива в оризова хартия и се покриват с глинена каша, която играе ролята на изолатор, за да се запази формата по време на нагряването. След което се поставя в огнището на ковачницата, където температурата достига до 1300ºC. Когато металът достигне подходящата температура, се вади от пещта и се кове, докато от пластовете не се получи едно цяло парче. Процесът продължава, докато парчето не удвои дължината си.

\"\"

Изковаване (китае) на кaвагане (твърдата обвивка)

Когато двойноудължената стомана със подходящо колочество въглерод е готова да бъде изкована в кавагане, се извършва шита-гитае (базово коване). Процесът се състои в неколкократно прегъване на металното блокче, така че да се сформират специфични слоеве, които са уникални за всяко острие. Започва се със нагряване на удължения блок до подходящата за обработка температура. След това се използва длето, докато блокът почти не се раздели на две равни по дължина части, които се прегъват така, че металът да възстанови първоначалната си дължина. Отново се обработва с чук и когато двете части са напълно съединени, металът отново се докарва до двойна дължина. Едно прегъване отнема около 30 минути прецизно коване. Броя на прегъванията на метала зависи от индивидуалния стил на майстора. Докато се обработва нагорещеният метал бързо са охлажда и работата по него постепенно става по-трудна. Коването продължава само 3-4 минути докато цветът на стоманата от жълто-бяло стане ярко червен. Тогава отново се поставя във огнището на ковачницата и се затопля наново.  Всяко прегъване изисква две или три затопляния. При нагряването на стоманата, ковачът периодично овалва блокчето в пепел от оризова слама и го залива със глинена каша.

\"\"

Тази процедура се налага поради високите темпетатури и богатия на кислород въздух, получаван от ковашките мехове. При тези условия  лесно може да се отнеме въглерода от стоманата и тя да стане негодна за употреба. Така значително се намаляват и окислението и декарбонизирането на метала.  Въпреки това, във шита-гитае се използва едва половината от началното количество тамахагане. Получава се стоманено блокче с размери 25х2х3,5см, тежащо от 1 до 1,5 кг. Но на този етап металът все още не готов. В него се съдържа твърде много въглерод, който е и неравномерно разпределен. За това майсторът разделя метала на три равни части и ги връща в пещта. За да се достигне дължината на  катана са нужни четири части.

След това парчатата отново се сливат в едно метално блокче и започва вторият процес на изковаване, известен като аге-гитае (крайно коване). Металът се подлага на допълнително прегъване. При това отново се губи около половината от изходния материал. Получава се стоманено блокче с тегло от 0,9 до 1.6 кг със съдържание на въглерод- 0,6-0,7%. По-голямата част от въглерода в тамахагане – около 0,3% -  се губи с течение на първия етап на коването, когато частичките от необработена стомана увеличават площта си, те се нареждат заедно и се навиват. Всяко следващо сгъване предизвиква загубата на още 0,03% въглерод, като при това се разрушават по-големите въглеродни  кристали. В резултат се получава стомана със съдържание на въглерод приблизително 0,7%. Коването и сгъването са разпределили по-равномерно въглерода и са помогнали да се отделят ненужните примеси и шлака.

От качеството на стоманата и от характерния начин на прегъване по време на шита-гитае зависят две особени  характеристики на кавагане. Това са джитецу – качеството на получената стомана – и  джихада - характерната шарка на повърхността. Те се влиаят от много фактори като например посоката на прегъванията, силата на удара с чука, обединаването на различните блокчета и т.н. Това са диаграми на различната структура, получена в следствие от различно прегъване на метала.

\"\"

Изковаване на Шингане (меката сърцевина)

Докато къси остриета като танто и уакидзаши са направени изцяло от кавагане, то дългите остриета, като катана съдържат в себе си и мека сърцевина - шингане която позволява да бъдат едновременно гъвкави и издръжливи.
Изработването на шингане  е сходно с това на кавагане – късове стомана със подходящо съдържание на въглерод се нагряват, коват и се прегъват в едно блокче. Обикновено ковачът използва около килограм тамахагане със средно съдържание на въглерод около 0,5%. Най-често се изисква допълнително прегъване на метала, тъй като в повечето случаи се съдържат голямо количество примеси. Те трябва да бъдат отстранени, за да могат двете части от острието да се съединят правилно и да се избегнат дефектите и пукнатините по повърхността на готовия меч. В края на процеса блокчето тежи 200-250g и съдържа 0,2-0,3% въглерод.

Сформиране на стоманената основа (цукурикоми)

Има два основни метода (цукурикоми), които се използват за съединяване на кавагане и шингане.
Първият метод – кобусе-гитае – е по-прост. При него ковачът нагорещява и оформя кавагане във едно плоско парче, след което го прегъва във U-видна форма и нагорещеното блокче шингане се поставя в основата. При този метод сърцевината не минава през цялата дължина на обвивката и заострения връх на меча се състои само от твърдата част от стоманата. Двете части от полу-съединен метал се връщат в пещта и се затоплят до над 1300ºC и изковаването продължава, така че кавагане напълно да обвие меката сърцевина и да се образува основата на меча.  Този процес е много деликатен и особено важен за успешното изковаване на меча. Ако двете части не са прилепнали напълно и има празнини, работата се счита за безполезна. Ако вътрешността не е напълно покрита, финалният продукт ще има слаби места и също ще се счита за безполезен.

\"\"

Вторият метод на цукурикоми и е много по-сложен. Процесът е известен като хон-санмай-гитае. При него могат да бъдат използвани от 2 до 4 части твърда стомана, които да сформират обвивката около сърцевината. За острието се използва по-твърда и съответно по-богата на въглерод стомана, известна като хагане. Всяка част трябва да бъде майсторски прилепена към другите, за което се използват отделни процеси за всяка от тях. Този метод на получаване на по-различна конструкция променя физичните характеристики на завършения меч. Независимо от методите на цукурикоми разликите се определят от стиловете на отделните майстори.

Оформяне на Сунобе (основната форма)

Когато кавагане и шингане са правилно съединени, ковачът отново нагрява метала и започва да оформя основната форма на меча. Сунобе се сформира като ковачът издължава стоманата чрез серия от удъри с чука. Резултатът се доближава до формата на завършената катана и е приблизително 90% от дължината и теглото й, но е много по-плътно и му липсва характерната за катана извивка. На този етап също се оформят върха и дръжката на меча.

Оформяне на острието (Хисукури)

Оформянето на острието започва със обработка на острата част. Това става чрез нагряване на части от остието до 1100 ºC и постепенното му обработване. Бавно бъдещото острие се заостря и добива финалната си форма. Нагряването се контролира внимателно поради деликатната природа на метала. Ако стоманата се пренагрее, здрав удър с чук може да причини отделяне да сърцевината от обвивката, ако пък не е достатъчно горещо, повърхността може да се овреди.
Върхът на меча (киссаки), ивицата между острието и върха (шиноги) и задната част на меча (муне) също се оформят през този етап. При правилна работа, конструкцията се удължава. Въпреки, че изглежда като завършен меч, в края на етапа острието все още е доста притъпено и малко по-дебело.

Грубо пилене (Шиаге)

След като оформянето на острието е приключило, ковачът подготвя сунобе за процеса, който осигурява твърдото острие на крайното оръжие. Започва се със грубо пилене и заостряне (шиаге). За тази цел се използва специално оръдие наречно сен. По този начин се заглаждат всички неравности по повърхността. За гърба на меча се използва пила. След което цялото острие се пили със специален камък, съставен главно от силициев карбид (SiC). В края на шигане всички характерни линии на меча са добре очертани, но острието е останало по-грубо. Това е необходимо заради следващия закалителен процес.

Създаване на Хамон (Цучиоки)

Има много видове стомана със специфични физични и химични качества. Различни форми на стоманата могат да се видят на графиката, в зависимост от температурата и съдържанието на въглерод.

\"\"

Издръжливостта и твърдостта на стоманата зависят до голяма степен от въглерода. Известно е, че различните температури водят до различни кристални структури в атомите на въгерода и желязото. Когато стоманата, от която се приозвеждат мечовете, се нагрее над нейната критична температура - приблизително 750ºC,  навлиза във фазата аустенит. Аустенитът има такава структира, която позволява на железните йони да се комбинират със въглеродните. Когато аустенитът се охлади внезапно (като се постави със вода например) структурата му се променя в друга, наречена мартенсит. Мартенситът \"заключва\" въглеродните атоми. Като резултат се получва най-твърдата форма на стоманата.

Само острието (иакиба) на катана е изградено от мартенсит. Той лесно се оформя и може да е достатъчно остър, но е прекалено твърд и лесно чуплив, за да може да осигури гъвкавостта и издръжливостта, нужни за поемане на директен удър. Тези качества са по-присъщи на по-меките форми на стоманата - ферит и перлит. Японските ковачи открили методи, които позволяват едновременно твърдост на острието и гъвквост на самия меч. Това се получава чрез топлинна обработка, при която се променя само металът в острието от перлит в мартенсит. Преходната зона между тези две фази ясно се вижда при завършения меч, така че се полагат много усилия да се получи естетически красива шарка. Тази шарка се нарича хамон и се смята за най-важната естетическа част от острието. Първоначално кавачът измисля дизайна на хамон.

\"\"

Този процес започва със глинена смес (цучи-дори – на снимката), която ще се нанася на острието преди топлинната обработка. Обикновено сместта съдържа равни части глина, пепел от  дървени въглища за контрол на температурата, стрит на прах пясък, да предотврати чупенето и други специфични за ковача съставки. Добавя се вода и се обработва, докато не стане достатъчно лепкава, че да може да се нанася по повърхността. Сместта действа като изолатор. Ковачът я нанася по повърхността със различна дебелина - при по-тънки пластова ще се образува повече мартенсит. За това по острието пластовете са по-тънки. Дебелината на слоевете ще определи финалната шарка. Тъй като мартенсита е много крехъх, възможно е острието да се повреди. За това ковачът оставя много тънки ивици от сместа по повърхността на острието, перпендикулярни на него. По този начин зад мартенситът остават много тънки жили от перлит (аши – на последната снимка) и ако по част от острието се почви лека пукнатина, тя ще се разпространи само до областта с перлита и по-големите щети ще бъдат предотвратени.

Закаляване на острието (иаки-ире)

Когато цучи-дори напълно изсъхне, мечът се нагрява до червено-оранжав цвят (над 700ºC) и след това бързо се потапя във вода. Обикновено иаки-ире се изпълнява през нощта. Това позвалява на ковача по-добре да определи температурата по цвета на метала.

Първата стъпка е правилното напълване на пещта, така че всяка част от метала да се загрее до еднаква степен. Когато пещта е готова, ковачът поставя острието във вдлъбнатината на друго стоманено блокче и ги закрепва заедно със кожен каиш. Мечът се поставя в пещта няколко пъти от различните страни. След като е нагрят до определената температура, той бързо се потапя във вода. Има много форми и стилове на изпълнение на иаки-ире. След този процес ковачът  oтново прекарва острието през нискотемпературна пещ (около 160ºC). Това е част от термичния процес и се нарича иаки-модоши. Така се разкриват някои от остатъчните акценти  от главното охлаждане и често се повтаря по няколко пъти.

Ковачът трябва да е много внимателен докато осъществява тези операции, тъй като вместо по-усложнен хамон, той може да изчезне напълно или да се развали. След последното изстудяване сухата глина се премахва и металът се проверява за пукнатини. След това ковачът прилага 2% разтвор на азотна киселина и етанол по повърхността, за да се открои ясно дизайнът на шарката.

Нагласяване на извивката. (Соринаоши)

По време на иаки-ире, разликата между температурите в острието и останалата част от меча са причината за характерната извивка на всички катани. Поради по-бавното охлаждане на основата на меча се предизвиква свиване, което остава и след като работата е привършена. Ефектът от това явление е увеличаване на извивката на меча. За това обикновено ковачите оформят началнaтa формa на меча само с малка извивка. След което се налагат малки промени в извивката. Ако извивката е прекалено голяма ковачът може да я намали, използвайки чука си, като по този начин влияе и на дължината. Ако е прекалено малка, се задържа гърба на острието в частите, където извивката трябва да е по-голяма,  към нагрят меден блок.

\"\"

По този начин се образува характерната извивка сори (зори).

Едва началото...

Това са само първите от много стъпки, нужни за създаването на една катана. След изковаването следва грубо полиране на острието и вдълбаване на декоративни елементи и резба. Инкрустира се отличителния знак или подпис (меи) на майстора. В последствие острието се предава на други умели занаятчии.

\"\"

Първо се пренася при полировач, който дооформя и почиства острието. Така се подчертават детайлите, цветът и качеството на метала.  Резултатите могат да бъдат видени след много дни работа, когато изключително острото острие на катана, с добре изразени джихада и джитецу е готово. Други маистори се грижат да поставят медният пръстен (хабaки – на горната снимка) и украсения предпазител на острието – цуба (на снимката долу).  След което, работата преминава в ръцете на дърводелци, които изработват ножницата и дръжката. Накрая мечът се връща при ковача.

\"\"
 
Създаването на тези оръжия още е част от уважавана традиция със същите ритуали, каквито са били прилагани и в дните на самураите. Много кoвачи отделят повече време да усъвършенстват търговията си и много малко получават титлата майстор. Целия процес на производство изисква много години опит и знание. Въпрки, че много от тези древни оръжия сега се считат само за произведения на изкуството, красотата на катаната крие нейната смъртоносна природа.

\"\"

Използвани литературни източници:

“Samurai: The weapons and spirit of the Japanese warrior” – Clive Sinclaire; First Lyons Press; 2001
“The Craft of the Japanese Sword” – Leon and Hiroko Kapp and Yshindo Hoshihara; Kodansha America, Inc; 1987
“The  Japanese Sword: The soul of the Samurai” – George Irvine; Weather Hill Inc; 2000
“Arms and Armor of the Samurai: The History of Weaponry in Ancient Japan” – I. Bottomley and A. P. Hopson; Brompton Books Corp; 1988
Виртуальный додзё - сайт для тех, кто практикует айкидо и другие боевые искусства http://bugeisha.ru/  
http://www.extremely-sharp.com/

 

 

Кансецу уадза - техники за заключване на ставите
25 Септември 2017 г. 21:21:04
Kiril Hinkov


Кансецу уадза - техники за заключване на ставите

Терминът „ключ” означава довеждане на дадена става до максималния й обхват на движение. В това положение ставата е заключена. Всяко движение отвъд тази точка води до преразтягане (хиперекстензия) или свръх-ротация на ставата, както и до силна болка. Обикновено тази болка принуждава човека, на който се прилага техниката, да се предаде. Ако това не се случи, той рискува разкъсване на сухожилията и мускулите или дислокация на ставата и счупени кости.

Техниките за заключване се използват за противодействие на техниките от борбата и хвърлянията. Това е така, защото близкият контакт дава непосредствена възможност за налагане на ключ. Най-простият начин за противодействие на ключовете са ударите и ритниците, придружени с правилно движение, свързано с недиректно съпротивление на ключа. Работа с посоката на силата и точката на нейното прилагане. Триизмерното пространство предлага много възможности за измъкване от ключ, които систематично трябва да се изучават.    

Техниките за контрол се делят на:
- Kubi gatame waza – Техники за заключване на врата
- Sebone gatame waza - Техники за заключване на гръбначния стълб
- Kata gatame waza - Техники за заключване на рамото
- Ude gatame waza - Техники за заключване на лакетя и ръката
- Tekubi gatame waza - Техники за заключване на китката
- Oya yubi gatame waza - Техники за заключване на палеца
- Yubi gatame waza - Техники за заключване на пръстите на ръката
- Koshi gatame waza - Техники за заключване на таза
- Ashi gatame waza - Техники за заключване на краката
- Hiza gatame waza - Техники за заключване на коляното
- Ashikubi gatame waza - Техники за заключване на глезена

Препоръчително е всеки практикуващ да знае няколко техники от всяка група.

Ключовете трябва да се практикуват плавно, без резки движения. При прилагането на ключ трябва да се стремим да пазим равновесието си и да разполагаме ключа така, че да можем да поддържаме част от теглото на заключения противник. Веднага щом партньорът подаде сигнал, че ключът е успешен, той трябва да бъде освободен от болезнения захват. Сигналът следва да се подава още при най-лекото усещане на болка от прилагането, едновременно чрез потупване по тялото на прилагащия техниката (или по настилката) и гласово, (напр. „ДА”).

В началото ключовете се заучават пасивно, просто правилната техника без никаква съпротива на партньора. Преминава се към практикуване на активно налагане на ключа и изучаване на ситуациите и възможностите за това. Изучават се начините за прилагане на техниките срещу въоръжен противник, както и начините за прилагане на ключове с оръжие или предмети.

През цялото време на схватката контролът върху противника е много по-първостепенен от налагането на ключ или нанасянето на удар. Противникът трябва да бъде обгърнат от силата ни така, че всеки негов натиск или оттегляне да бъдат контролирани. Не трябва да се борим, за да задържим дадена позиция, а по-скоро да преминем в нова, по-изгодна в дадената ситуация. Едва когато бъде наложен правилния хват за прилагане на дадения ключ, може да се премине към финалната фаза - заключване на атакуваната става.

Успешното прилагане на ключ изисква момент на изненада, отвличане на вниманието. За да се достигне до реална възможност за заключване на ставите, се изучават много техники за захват, притискане или удар по болезнени точки:
- използване на костите, като лостове и извъртане на костите в ставите;
- притискане и разделяне на мускулни влакна и сухожилия;
- удари по болезнени и жизненоважни точки.

Целта на тези похвати е поразяване на нервни и енергийни центрове за постигане на пълен контрол върху противника. Двигателните нерви обикновено повтарят контурите на костите и образуват възел с кръвоносните съдове. Тези нерви най-често са добре прикрити от здрави мускули, но когато минават през ставите, те излизат на повърхността. Такива относително незащитени места се атакуват, за да се наложи ключ. Повечето вдлъбнатини на човешкото тяло, покрити с мека тъкан, представляват удобно място за атака на нервните центрове, лежащи под тях. Например, вдлъбнатините под и над ключицата, където има много нерви, контролиращи движението на ръката, вдлъбнатината зад долната челюст и под ухото, меките части под мишниците. Удари и притискане на вътрешните органи, може да доведат до блокиране на вегетативната нервна система, която ги инервира, и пълно неутрализиране на противника.

Налагането на ключ на една става има смисъл само, ако отнема възможността за свободно движение на противника и сломяване на съпротивата му. В човешкото тяло има около 200 стави, формиращи пет вериги на движение, които могат да се движат независимо една от друга:

(1) Глава и торс. Тази верига включва главата, шията и целия гръбначен стълб. Тя е център за поддържането на живота. Останалите 4 вериги се подчиняват на възможностите за движение, която им предоставя първата верига. Правилно приложените техники за обездвижването й не само дават пълен контрол върху противника, но могат да бъдат изключително опасни, дори смъртоносни.   

(2) и (3) Двигателни вериги на горните крайници. Рамо, лакет, китка, пръсти.

(4) и (5) Двигателни вериги на долните крайници. Тазобедрена става, коляно, глезен, пръсти на краката.

Всяка става се разглежда като подвижно съединение между два лоста. Прилагането на сила чрез единия от тях води до реагиращо движение на другия лост и на цялата двигателна верига. Когато ставата бъде заключена, следващата кост осъществява заключващо движение и на следващата става по веригата. Това отнема възможността на противника да осъществи атака по посока на мястото, където се прилага ключа. Прилагащият ключа се намира в позиция, невъзможна за достигане от свободните двигателни вериги на противника. Опитите за прилагане на ключ върху една става без да се отчита това, че веригата на движение е свободна, води до поражение. Често при неправилно заключване на китката, например с коте гаеши, понякога въпреки болката, противникът контраатакува с удар и успява напълно да обърне схватката.

Теорията за отворените и затворени вериги на движение е важна и от друга гледна точка. Ако нанесем удар в противника и ударът е поет от отворена двигателна верига, силата се разсейва по веригата и в крайна сметка не нанася сериозно поражение. Използването на земята, земното притегляне и заключването на веригите на движение в тялото на противника, позволява ударът или хвърлянето да нанесат поражението, което се цели с тях.

Джае Шин Ю за осморния път на будизма
11 Март 2017 г. 00:21:49
Kiril Hinkov


Джае Шин Ю за осморния път на будизма

Животът е страдание. Съществува причина за него и възможност за освобождаване от него. Oсморният път на Буда води до прекратяване на страданието.

1. Правилно виждане / разбиране   
2. Правилно намерение / мисъл   
3. Правилна реч   
4. Правилно действие   
5. Правилно изкарване на прехраната   
6. Правилно усилие
7. Правилно осъзнаване   
8. Правилна концентрация   

Когато съзнанието е фокусирано върху дихателното движение на долната част на корема, се налага да правим мисловно усилие, което е „правилно усилие”. Поради това умствено усилие, ние можем да бъдем напълно осъзнати за движението там, което е „правилно осъзнаване”.

Когато умът се фокусира върху движението на долната част на корема, той се концентрира там за момент. В този момент концентрацията става постоянна и продължителна, по-силна и по-дълбока. Тази концентрация е „правилна концентрация”.

Състоянието на ума, което го води към обекта на медитацията е „правилна мисъл”. По този начин умът става добре концентриран върху обекта на медитацията, движението на долната част на корема, и после, прониква в истинската природа на физическия процес на движението. Знанието и разбирането на това, като естествен процес, е „правилно разбиране”.  

Докато сме заети с дихателна медитация, ние се въздържаме от грешна реч, грешни действия и грешен начин за осигуряване на прехраната. Това означава, че включваме три фактора. С „правилни реч, действие и прехрана” като движение, ние сме внимателни в мисловния и физически процес и развиваме осморния благороден път. 

Когато развиваме осморния път, ние премахваме погрешното виждане чрез силата на „правилното разбиране” и можем да навлезем в потока, което е първа стъпка към просветлението. Приеми това в сърцето си, за да достигнеш пълния потенциал на човешкото същество.  

Дъхът се движи, но този, който познава дишането, не се движи. И сърцето разбира: „Тялото се движи, светът идва и си отива, но не отива абсолютно никъде.” Раждането и смъртта свършват. 

Даоска приказка за старото дърво
22 Септември 2010 г. 02:44:41
Kiril Hinkov


Даоска приказка за старото дърво

Дърводелецът Шъ минавал през едно селце и в землището, където бил олтарът на духовете на селцето, видял огромен дъб. Короната му била толкова голяма, че в сянката й можело да се скрият няколко хиляди бика. Стволът му бил толкова дебел, че стотина човека не можели да го обхванат. На височина превъзхождал не малките околни хълмове, а най-ниските му клони, започвали на 10 метра от земята. Имал дебели клони, от които можело да се издялат цели лодки. Стотици зяпачи гледали дървото и му се чудели, но дърводелецът продължил нататък, без дори да го погледне. Ученикът му, удивен от безразличието на майстора си, дотичал след него и попитал: „Учителю, откакто взех брадва в ръце и станах Ваш ученик, не съм виждал по-превъзходен материал. Но Вие минахте покрай него и дори не го удостоихте с поглед, защо?”

 - Не ми говори повече за това дърво. То не става за нищо. Ако направиш от него лодка, ще потъне. Ако направиш ковчег, бързо ще изгние. Ако направиш чаша, скоро ще стане на трески. Ако направиш врати и прозорци – без време ще се разсъхнат, ако направиш стълб, ще го изядат дървоядите. Ако близнеш листото му, устата ти цялата в горчилка. Вдишаш от миризмата му и три дни ходиш като замаян. Това дърво не става за нищо, от него няма никаква полза, затова е преживяло толкова дълго и е станало толкова голямо.  

Същата нощ, когато се прибрал в къщи дърводелецът Шъ сънувал свещения дъб. „С кого искаш да ме сравняваш?, попитал дъбът. С някакви изящни, годни за обработка дървета? Или с дървета, носещи плодове, като вишня, круша или мандарина? Когато плодовете им узреят, тях най-безжалостно ги подрязват, чупят клоните им, изтръгват малките им филизчета. Тези дървета претърпяват загуба, поради своите способности и умират, не изчерпвайки докрай своя жизнен срок и потенциал, определен им от природата. И това се случва с всяко нещо, което е полезно за хората. Дърветата в гората, сами привличат брадвата към себе си. Маслото в светилника само изгаря себе си, ароматното дърво дава аромат и затова го отсичат .... нещастието на добрия материал .... Всички знаят ползата от полезното, но никой не знае ползата от безполезното .... Аз отдавна се стремя да стана напълно безполезен, и сега на края на годините си, успях да достигна до това. Моята безполезност за другите е много полезна за самия мен. Ако се бях оказал полезен за някой, нима щях да порасна толкова огромен? Това е участта на всички неща в този свят. Каква глупост да се разсъждава над това, как нещата се отнасят едно към друго? Нима никому ненужен човек, който скоро ще умре, ще почне да се интересува от никому ненужно дърво?”

Щом се събудил, дърводелецът разказал съня на ученика си. „Ако дървото иска да бъде безполезно, попитал ученикът, защо е израстнало на олтара на селото?”
То стои на олтара, защото иска да се опази от невежите. Защото дърво, което не се слави, като свещено, най-често е посичано от хората. Освен това, дървото пази светините на селото, далеч от всичко пошло и всекидневно. Нима ще бъдем далеч от истината, ако кажем, че то изпълнява своя висок дълг?

Исихията - пътят на тишината
16 Септември 2010 г. 23:44:19
Kiril Hinkov


Исихията - пътят на тишината

Според православната традиция, след падението на Адам, човекът е болен, неговият разум (nous) е помрачен и той е загубил връзката си с Бога. Смъртта навлиза в човешкото битие и причинявата множество антропологични, социални, дори екологични проблеми. В тази трагедия, падналият човек запазва Божия образ в себе си, но напълно загубва подобието си с Него, тъй като връзката му с Бога е прекъсната. Въпреки това, въплъщението на Христос цели да направи възможен стремежа на личността към богоуподобяване, което е и възстановяване на връзката с Господа. Това движение от състояние на падение до състояние на обожение се нарича изцеление, тъй като е свързано с нейното завръщане от състояние да пребивава срещу естеството към състояние на живот в естеството и над него. Чрез придържане към православното лечение и практика, както са ни открили Светите Отци, човекът може успешно да се справи с помислите и страстите си.
Съвременният човек, уморен и обезкуражен от множеството проблеми, които го измъчват, търси почивка и пристан. Най-важното, той търси лек за душата си от перманентната “умствена депресия”, в която живее. За да обяснят причината, в наше време могат да се открият в обръщение множество обяснения, давани от психиатрите. Психотерапията в частност, е широко разпространена. Докато преди всички тези неща бяха почти неизвестни, сега те са често явление и много хора се обръщат към психотерапевтите, за да намерят успокоение и утеха, което отново ни показва, че съвременният човек чувства, че има нужда от изцеление.
В тази глава искам да посоча дълбинната същност на Православието и методите, които то използва за постигане на това изцеление. Православната Църква е лечебницата, в която всеки болен и депресиран човек може да бъде изцелен.
Един от фундаменталните методи на лечение на душата е покоят в пълния смисъл на думата. Съвременният човек търси изцеление за своя живот, прецизно, особено за своето вътрешно състояние, тъй като той е пренапрегнат. Затова и едно от посланията, които Православието може да предложи на съвременния изнурен, обезсърчен и затруднен свят е посланието за покой. Смятам, че Православната традиция има огромно наследство, което може да предложи в тази област. В следващите редове ще се опитам да обясня повече за значението на исихията и исихазма за изцелението на душата, ума и сърцето. Исихията и исихазмът са сред основните лекарства за постигане на вътрешно здраве. И както липсата на покой е първопричината за проблемите, напрежението, безпокойството и несигурността, така също и за психическите и физически заболявания, ще се опитаме да хвърлим поглед върху тези случаи, които са анти-исихазъм, който е най-главната причина за появата на абнормалната ситуация. Затова ние разглеждаме исихията като метод на изцеление на душата, а анти-исихията като причина за психическите и физическите заболявания.
Преди да дам определение на понятието исихия, или покой, искам да обърна внимание на нейната голяма стойност за изцелението на душата.
Светите отци, които са живяли в протежение на цялата православната традиция подчертават огромното значение на православната исихия. Свети Григорий Богослов отнася исихията като много важна за достигане на Богообщение. “Необходимо е да бъдем в покой, за да постигнем чисто общение с Бога и постепенно да върнем ума от неговите скиталчества.”(1). Чрез покоя човекът очиства своите чувства и сърце. Така той познава Господа и това Богопознание е неговото спасение. Наистина, това, което ние знаем от учението на отците, умът е нещо различно от интелигентността. Когато умът е помрачен от страстите, той престава да вижда неведомостта на Господа (умът е мъртъв), докато когато умът е освободен от страстите, той ясно вижда Бога като светлина и тази светлина е животът на човека. Както вече казахме, чистотата на ума се постига чрез исихията.
Добре известно е за тези, които изучават писанията на светите отци, както и за тези, които се опитват да водят този духовен живот, че има исихия на тялото и исихия на душата. Първото се отнася до външните неща, а второто до вътрешните. Исихията на тялото обикновено се отнася до исихастката поза и до усилията да се намалят до крайност външните движения, образите, които се получават и възприемат в душата от сетивата.
Свети Йоан Лествичник, като има предвид външната страна на телесния покой, пише: “Любителят на покоя държи устата си затворена.” В писмото до своя приятел свети Григорий, св. Василий Велики пише за исихията като начало за очистване на душата и за исихията на тялото, което е възпиране на езика, гледането, слушането и говоренето. Като пример той казва: “Самото начало на душевното прочистване е спокойствието, с което езикът не се въвлича в обсъждане на човешките дела, нито очите в мечтателност за розови бузки или за посетителите, нито ушите в снижаване настроението на душата чрез слушане на песни, чийто единствен предмет е да забавляват, нито думите, изговаряни от острумниците и палячовците – практика, която преди всичко се стреми да успокои устроението на душата”. Исихията на тялото е полезна за постигане на вътрешен покой на душата. “Покоят на тялото е знанието и владеенето на чувствата и възприятията.” На друго място, когато Свети Йоан Лествичник говори за този вид исихия, той има предвид живеенето в пустинята (отшелничество).

Със сигурност, както вече беше казано, пустинята и цялостната исихия на тялото са полезни за придобиване на вътрешна духовна исихия. Но отците разбират исихазма не като “живеене като отшелник, нито като отдалечаване в пустинята, а като непрекъснато пребиваване в Бога.” Въпреки че пустинята има голямо значение в това да ограничи образите и движенията, идващи от външния свят, тя не е превърната в абсолют. Никита Стифат я характеризира в това отношение. Той напомня, че добродетелта не е ограничена в едно място и че целта на човека е да “освободи силите на душата и да ги съсредоточи в цялостна добродетелност като в една точка на действие съгласно естеството.” Като казва, че тези неща не идват отвън, но “са ни осигурени от създаването”, той завършва: “Пустинята не е нужна, ако ние влезем в Небесното царство чрез покаяние и спазване на всички Господни заповеди.”

Във всички случаи пустинята и исихията на тялото като цяло помагат на човека да постигне исихия на духа. Свети Йоан Лествичник пише в своята забележителна творба, че покоят на душата е “точно познание и владеене на собствените мисли”. Покоят на душата е наука за мислите и здравия разум. Храбростта на овладяното мислене е приятел на покоя. Това поддържа непрекъсната бдителност пред дверите на сърцето, като убива или прогонва мислите, които идват.”

Свети Симеон Нови Богослов, като пише за вътрешния покой казва: “Исихията е несмущавано състояние на ума, покой на свободната и радостна душа, нетревожно и неразколебано разположение на сърцето, виждане на светлина, познание за тайнствата на Бога, мъдра дума, дълбинност на идейната представа за Бога, възвеселяване на душата, чист разговор с Бога, бдящо око, вътрешна молитва, съюз с Бога и общение, пълно обожение, безболезнено възлагане на Бога в големите аскетични трудове.”
Това отхвърляне на идейните представи е част от човешкия стремеж за очистване на интелигентната част на душата. Атлетите в духовната борба се борят да отхвърлят мислите, които дяволът посява с единствената цел да наруши вътрешната цялост на душевните сили и да отслаби човешкото сърце. Ето затова Православието е терапевтична наука. Както прочетохме в писанията на светите отци, които се отнасят до този предмет, ние ясно видяхме, че християнството лекува болната душа и сред средствата за нейното изцеление първото място се пада на опазването на ума, прогонването на нежеланите мисли, като се опитваме да ги убием преди да са влезли в дверите на сърцето.

Исихията преди всичко е опазване на ума, бдителност в собствените мисли и е изразена от свети Таласий: “Сложете печат на своите чувства чрез покоя, и преценявайте мислите, които ви нападат.”

Свети Григорий описва добродетелите като лекарство за болестите на душата, за страстите; виждането, казва той, е плод на разкриването, чийто край и форма е обожението.” Душата, с други думи, е изцелена чрез добродетелите, но когато изцелението е съединено с Бога посредством виждането, към което води пътят на тишината (безмълвието). Чрез виждането (theoria) човек се обожва, а не чрез отразяването на думи или видими неща, но чрез обучение в тишина.

Чрез този метод на Православната исихия и учение, ние се изцеляваме, като “се освобождаваме от мисълта за нещата и се обръщаме към Бога”. С постоянни усилия и молитви ние някакси докосваме това, което не може да се докосне и представлява благословената сърцевина. Така тези, които са очистени в сърцето си чрез светата исихия, след като бъдат неописуемо проникнати от нетварната светлина, която е извън сетивата и ума, виждат Бога и себе си, като в огледало.
Важните моменти в тази проповед са, че чрез метода на Православието, който е преди всичко метод на съзерцателната исихия, ние очистваме ума и сърцето си, и по този начин се съединяваме с Бога. Това е единственият метод на запознаване с Бога и общуване с Него.

Светите отци наричат това мира на душата и почивката на седмия ден от Сътворението. Човешкит ум, очистен чрез метода и трениран в светата исихия, пази деня на седмия ден, почивката в Господа. Палама, като говори за Божествения покой, почивката на Господа, когато Той си “почина от всичките Свои трудове” и за почивката на Христа, който се спуска с Негова Божествена душа в ада, и за краткия престой в гроба на Неговото тяло в Божествената природа, пише, че ние също трябва да се стремим към този Божествен покой, което всъщност значи, че трябва да съсредоточим ума си върху неотклонното внимание и непрестанната молитва. Този Божествен покой на седмия ден е всъщност съзерцателната исихия. “Ако оттеглите ума си от всички мисли, дори и от добрите, и се обърнете изцяло с неотклонно внимание и непрестанна молитва, вие също ще влезете в Божествения покой и ще постигнете благословеното седмо небе, като видите сами себе си и чрез себе си да бъдете въздигнати във виждането на Бога. Трябва да се отбележи, че светецът говори за тези неща в разговор с паството от неговия диоцез в Солун. Това означава, че всеки в различна степен на дълбинност може да постигне опита на Божествения покой. Това именно е учението, което е загубено в днешно време.
От това, което казахме за съзерцателната исихия, всеки може да види защо личностите, които я практикуват, са наречени исихасти. Исихаст е този, който следва пътя на покоя, който всъщност е пътят на Православната традиция. Свети Йоан Лествичник казва: “Може да изглежда странно, но исихаст е този, който се бори, за да запази своя духовен аз затворен в къщата на тялото... Исихастът е като ангел на земята. На хартията на любовта и писмата на ревността, той освобождава молитвата си от леността и безгрижието. Исихаст е този, който вика: ”Господи, готово е сърцето ми”. Той казва: “Спя, но сърцето ми бди.”
Най-големите оръжия на всеки, който се стреми да води живот на вътрешен покой с търпение са “самоконтрола, любовта, милосърдието и четенето на духовна литература”. Според свети Григорий от Синай всеки, който упражнява исихията, трябва да има за основа добродетелите на “мълчанието, самоконтрола, бдителността, смирението и търпението”. Тези неща показват, че исихасткият начин на живот предполага изпълнение на Христовите заповеди, тъй като това поражда добродетелността. Също както добродетелите не са независими от покоя, така и покоят не е независим от спазването на Божиите заповеди, Неговия закон.

Напротив, неспазването на Божиите заповеди и оставането в страстите, не се считат за православна исихия, и дори да е започнала да се появява, това ще я унищожи, тя ще изчезне. Нищо няма по-голяма сила от разстройването на състоянието на покой или на лишаването от Божията помощ от следните страсти: грубост, преяждане, пустословие, суета, високомерие, и господарката на всички страсти – гордостта.
Някои хора поддържат мнението, че исихията, по начина, по който я описват отците е бездействие, а не действие. Всъщност, случаят е напълно противоположен. Исихията е изключително действие в незабележимост и тишина. Личността е в почивка и покой, за да разговаря с Бога, за да си позволи своята свобода и да приеме Самия Бог. И ако ние отчитаме факта, че най-големите проблеми, които ни тормозят са психически и вътрешни и ако смятаме, че повечето болести (психически и физически) се пораждат от усложняването на мислите, което всъщност е нечистотата на ума и сърцето, ние можем да разберем голямото значение на съзерцателната исихия. И така, това е действие и живот. Исихията предлага невероятни условия, за да обичаме братята си безстрастно, за постигане на неегоистична и безстрастна любов. Този, който не е привлечен от светските неща, обича покоя. Този, който обича човека, обича всички хора, (св. Максим Изповедник). Как може някой да има неегоистична любов, която е една от целите на духовния живот, когато е овладян от страстите? Исихасткото движение не се появило за първи път в 14 век, а съществува от първото столетие от живота на Църквата. Ние откриваме исихия в Светото писание, в първите Отци на Църквата. Така исихазмът установява истински форми на християнския живот.

Ние също използваме термина исихазъм, за да характеризираме метода, използван, за да се съсредоточи ума в сърцето.

В усилията си да бъде очистен, човешкият ум стои молитвено в сърцето, като непрекъснато повтаря Иисусовата молитва. Тя не е многословна. Това е непрестанно напомняне на Името на Иисус Христос. В същото време умът бди над мислите и не допуска те да влязат в дверите на сърцето. Както отбелязва свети Максим Изповедник, бдителността е свързана с молитвата.

“Но умът може още по-дълбоко да проникне в сърцето, когато чрез Божествения импулс, той се съединява със сърцето, като се освобождава от всички образи и представи, докато сърцето е затворено срещу всички чужди елементи. Тогава душата прониква в мрака на едно твърде специфично естество с чист ум.”
Православието е терапевтична наука, чиято цел е да изцелява човешките болести. Това никога не бива да остава незабелязвано, защото, ако го правим, ние разрушаваме цялата му същност и съдържание. Очистването, необходимата предпоставка за обожението, се постига чрез метода на Православното посвещение, в което исихията заема много важно място.

Методът в неговата пълнота и съотносимия начин на живот, се наричат исихазъм. И така, личност, която се бори в атмосфера на покой, се нарича исихаст, и този начин на живот в покой, се нарича исихазъм.

Митр. Йеротей (Влахос)


Снимка: Меридиан Уикенд, 2 септември 2017 г.

Как да подредим собственото си тяло със сейтай

Меридиан Уикенд, 2 септември 2017 г., брой 238 (8065)

Автор: ХРИСТО БОНИНСКИ

Целта на японското учение е да събуди силата ви за живот и да ви накара да приемете, че здравето и съдбата ви зависят от самия вас.

 

КАК ДА ПОДРЕДИМ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО СЪС СЕЙТАЙ

В последните години все по-забързаният и стресиран човек в Европа често се обръща към източните практики и учения в търсене на хармония, възможност за отпускане на тялото и духа или просто в преследване на вътрешен мир и спокойствие. Десетки хиляди хора у нас се занимават с различните течения на Йога, отворени са към древната индийска система за природна и холистична медицина Аюрведа или дори търсят себе си чрез медитация.

Напоследък все по-голяма популярност у нас започна да набира и Сейтай. Това учение е „внесено“ в Европа от Япония през 70-те години на миналия век, но в България то „стъпва“ много по- късно.

Техниката на Сейтай се позовава на вярването, че тялото има естествен капацитет да се грижи само за себе си, да се възстановява и да се подобрява, така че да осигури максимален комфорт на човека Тялото обаче губи тази способност, в случай че се грижим лошо за него, като губи чувствителността си. Целта на Сейтай е да възвърне тази чувствителност при всеки човек. Методите се състоят в това да се наблюдава внимателно тялото, за да се намери най-добрия начин да се „освободи“ то и да се възстанови силата му, която води до вътрешно и душевно равновесие.

Сейтай се създава от Харучика Ногучи малко след края на Втората световна война. Тогава японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Издирват се хора в цялата страна със специфични умения, таланти и познания, които трябва да обучават ученици, за да запазят традициите.

Един от главните отговорници за съхранението на лечителските практики е именно Харучика Ногучи, който създава фондацията Сейтай и започва да преподава тази своеобразна физио и кинезитерапия. С прости думи Сейтай е изкуството да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре и да се грижим за живота.

Сейтай се превежда като «хармонизирано тяло или „добре подредено тяло“. Прокламира се древно японско изкуство за лечение, което се основава на събуждането на енергията „ки“ и на тялото чрез различни техники, прилагани върху пациентите, или практикувани лично под формата на упражнения, които се наричат тайсо.

С това изкуство могат да се занимават с еднакъв успех съвсем малки деца, много възрастни хора или такива в млада или зряла възраст. Упражненията на пръв поглед са съвсем елементарни и много по-лесни от йогийските асани например, но изискват често задържане на определена поза за известно време, което съвсем не е толкова просто. Използват се също загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи. Хората, които посещават курсовете, не само правят упражненията, но и говорят много помежду си, както и си водят бележки, за да могат да продължат практиката си и индивидуално.

Идеята на Сейтай е, че всеки трябва да си помогне сам. „Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала”, е казвал Жълтият император Хуан-ди, което е и веруюто на това учение. Нормално е хората да отиват с оплаквания от типа „боли ме тук и тук“ или „имам такъв проблем“, но не е обяснимо, как почти всички са склонни да оставят здравето и съдбата си в ръцете на другите, сякаш самите те нямат никаква власт над тях. Сейтай учи точно обратното - всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Човек трябва да се довери на инстинкта си и да опита, а не да напира да разбере с интелекта си, как функционира този метод. Най-доброто лекарство срещу страха от новото е любопитството, така характерно за малките деца, които сами откриват света, без да се доверяват на опит, спомени и помисли. Идеята е да си дадете време, да научите всеки аспект от това, което ви обучават, и да осъзнаете, че промяната не зависи от интелектуалното познание, а от директното ви участие. Тогава може и да съзрете (не да разберете!) пътя, който ви предлага Сейтай.

КЪДЕ?

Курсове по сейтай в София може да посещавате в спортния клуб за бойни изкуства „Кьокутен“ (което в превод от японски означава „Точка на пречупване“). Заниманията се провеждат всеки вторник и четвъртък от 11,00 часа и всяка събота от 14,00 часа в Центъра по борба и вдигане на тежести „Дианабад“, на ъгъла на улица „Пимен Зографски“ и улица „Русаля“. Тренировките минават под мотото „Регулиране на тялото“. Първото посещение е безплатно, а ако прецените, че това е вашето място и вашият начин да се чувствате по-добре в тялото си, месечната такса за посещенията е съвсем достъпна - 45 лева.

Оливие Несмон

Оливие е французин, който от 9 години живее в Квебек, Канада. Той е човекът, който вдъхновява българския пионер Кирил Хинков да се довери на древното японско изкуство и да го популяризира в България. В продължение на 11 години Оливие е живял в Япония, където е бил ученик на Куниаки Имото, майстор на сейтай и доктор по медицина. През всички те- зи години той не само се посве- щава и изучава изкуството да се грижиш и да подобряваш тялото си, но и научава тънкостите на японската култура и стил на живот.

„Да възстановиш здравето си...“

Учителят използва този израз, за да отвори очите на учениците си от Запада, които искат да открият изкуството да се хванат в ръце, да се грижат за духа и тялото си и да живеят в хармония с природата. Оливие Несмон инструкции и съвета и чрез твената си интернет страница „Toucher la Vie” (Да докоснем живота). Това учение е първата стъпка към себепознанието и към независимостта.

Несмон води курсове целогодишно в Канада, а през лятото идва за семинари в Европа, като обичайните му спирки, освен София, са Париж, Бретания (Франция) и Люксембург.

Оливие се интересува най-вече от връзката между тялото, жизнената енергия (КИ) и околната среда. Благодарение на неговия подход, който е съсредоточен върху връзката между дух и тяло, Оливие ще ви поведе бавно към осъзнаването и възможността за решаване на различни конфликти, които ви пречат да бъдете в душевно равновесие и да успявате, било то в семейния живот, в професионалната среда, в спорта или при личното израстване.


Снимка: Жената днес, бр. 10, 2012

Статия в списание "Жената днес" за упражненията на клуб Кьокутен

 

Жената днес, брой 10, 2012 г.