Защо тиймбилдингите не работят

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.