Ключове - кансецу уадза

Терминът „ключ” означава довеждане на дадена става до максималния й обхват на движение. В това положение ставата е заключена. Всяко движение отвъд тази точка води до преразтягане (хиперекстензия) или свръх-ротация на ставата, както и до силна болка. Обикновено тази болка принуждава човека, на който се прилага техниката, да се предаде. Ако това не се случи, той рискува разкъсване на сухожилията и мускулите или дислокация на ставата и счупени кости.

Техниките за заключване се използват за противодействие на техниките от борбата и хвърлянията. Това е така, защото близкият контакт дава непосредствена възможност за налагане на ключ. Най-простият начин за противодействие на ключовете са ударите и ритниците, придружени с правилно движение, свързано с недиректно съпротивление на ключа. Работа с посоката на силата и точката на нейното прилагане. Триизмерното пространство предлага много възможности за измъкване от ключ, които систематично трябва да се изучават.    

Техниките за контрол се делят на:
- Kubi gatame waza – Техники за заключване на врата
- Sebone gatame waza - Техники за заключване на гръбначния стълб
- Kata gatame waza - Техники за заключване на рамото
- Ude gatame waza - Техники за заключване на лакетя и ръката
- Tekubi gatame waza - Техники за заключване на китката
- Oya yubi gatame waza - Техники за заключване на палеца
- Yubi gatame waza - Техники за заключване на пръстите на ръката
- Koshi gatame waza - Техники за заключване на таза
- Ashi gatame waza - Техники за заключване на краката
- Hiza gatame waza - Техники за заключване на коляното
- Ashikubi gatame waza - Техники за заключване на глезена

Препоръчително е всеки практикуващ да знае няколко техники от всяка група.

Ключовете трябва да се практикуват плавно, без резки движения. При прилагането на ключ трябва да се стремим да пазим равновесието си и да разполагаме ключа така, че да можем да поддържаме част от теглото на заключения противник. Веднага щом партньорът подаде сигнал, че ключът е успешен, той трябва да бъде освободен от болезнения захват. Сигналът следва да се подава още при най-лекото усещане на болка от прилагането, едновременно чрез потупване по тялото на прилагащия техниката (или по настилката) и гласово, (напр. „ДА”).

В началото ключовете се заучават пасивно, просто правилната техника без никаква съпротива на партньора. Преминава се към практикуване на активно налагане на ключа и изучаване на ситуациите и възможностите за това. Изучават се начините за прилагане на техниките срещу въоръжен противник, както и начините за прилагане на ключове с оръжие или предмети.

През цялото време на схватката контролът върху противника е много по-първостепенен от налагането на ключ или нанасянето на удар. Противникът трябва да бъде обгърнат от силата ни така, че всеки негов натиск или оттегляне да бъдат контролирани. Не трябва да се борим, за да задържим дадена позиция, а по-скоро да преминем в нова, по-изгодна в дадената ситуация. Едва когато бъде наложен правилния хват за прилагане на дадения ключ, може да се премине към финалната фаза - заключване на атакуваната става.

Успешното прилагане на ключ изисква момент на изненада, отвличане на вниманието. За да се достигне до реална възможност за заключване на ставите, се изучават много техники за захват, притискане или удар по болезнени точки:
- използване на костите, като лостове и извъртане на костите в ставите;
- притискане и разделяне на мускулни влакна и сухожилия;
- удари по болезнени и жизненоважни точки.

Целта на тези похвати е поразяване на нервни и енергийни центрове за постигане на пълен контрол върху противника. Двигателните нерви обикновено повтарят контурите на костите и образуват възел с кръвоносните съдове. Тези нерви най-често са добре прикрити от здрави мускули, но когато минават през ставите, те излизат на повърхността. Такива относително незащитени места се атакуват, за да се наложи ключ. Повечето вдлъбнатини на човешкото тяло, покрити с мека тъкан, представляват удобно място за атака на нервните центрове, лежащи под тях. Например, вдлъбнатините под и над ключицата, където има много нерви, контролиращи движението на ръката, вдлъбнатината зад долната челюст и под ухото, меките части под мишниците. Удари и притискане на вътрешните органи, може да доведат до блокиране на вегетативната нервна система, която ги инервира, и пълно неутрализиране на противника.

Налагането на ключ на една става има смисъл само, ако отнема възможността за свободно движение на противника и сломяване на съпротивата му. В човешкото тяло има около 200 стави, формиращи пет вериги на движение, които могат да се движат независимо една от друга:

(1) Глава и торс. Тази верига включва главата, шията и целия гръбначен стълб. Тя е център за поддържането на живота. Останалите 4 вериги се подчиняват на възможностите за движение, която им предоставя първата верига. Правилно приложените техники за обездвижването й не само дават пълен контрол върху противника, но могат да бъдат изключително опасни, дори смъртоносни.   

(2) и (3) Двигателни вериги на горните крайници. Рамо, лакет, китка, пръсти.

(4) и (5) Двигателни вериги на долните крайници. Тазобедрена става, коляно, глезен, пръсти на краката.

Всяка става се разглежда като подвижно съединение между два лоста. Прилагането на сила чрез единия от тях води до реагиращо движение на другия лост и на цялата двигателна верига. Когато ставата бъде заключена, следващата кост осъществява заключващо движение и на следващата става по веригата. Това отнема възможността на противника да осъществи атака по посока на мястото, където се прилага ключа. Прилагащият ключа се намира в позиция, невъзможна за достигане от свободните двигателни вериги на противника. Опитите за прилагане на ключ върху една става без да се отчита това, че веригата на движение е свободна, води до поражение. Често при неправилно заключване на китката, например с коте гаеши, понякога въпреки болката, противникът контраатакува с удар и успява напълно да обърне схватката.

Теорията за отворените и затворени вериги на движение е важна и от друга гледна точка. Ако нанесем удар в противника и ударът е поет от отворена двигателна верига, силата се разсейва по веригата и в крайна сметка не нанася сериозно поражение. Използването на земята, земното притегляне и заключването на веригите на движение в тялото на противника, позволява ударът или хвърлянето да нанесат поражението, което се цели с тях.