Светият човек от Петър Дънов

Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирали до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: “Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него и бедни и богати.” Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: “Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето Учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.” Светият човек му казал: “Хубаво, аз ще те замествам!”

Отишъл главатарят в света да прилага Учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техния истински главатар. Първата заповед, която издал, била: “Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А от сега нататък ще хващаме и бедните.” Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни и богати, каквито се паднели. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал: “Ти как забогатя? С правда или с неправда?”. Оказало се, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: “Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.” Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали: “Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой”.

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: “Ти как забогатя, с правда или с неправда?” Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: “Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир.” А на обрания богаташ казал: “Иди в света и гледай, пак да забогатееш, и отново с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега се откупи.”

Третият, когото хванали, бил беден човек: “Ти защо не си забогатял?” – “Трудих се, работих, но все не ми вървеше.” Главатарят наредил: “Набийте го хубаво и го пуснете.” А на човека казал: “Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!” Пуснали бедняка, отървал се само с боя!

Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда!

Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал: “Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.” “Хубаво – казал светият човек, – ела да се учиш при мене.” Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: “Тази работа тук на нас много ни харесва.” Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал до сега. А те му казали: “Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.” Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен.”

Това е една от последните приказки, които Петър Дънов оставя на българите, преди да си замине от този свят през 1944 г. Кой е главатарят на бандата и кой е Светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря?