Гичин Фунакоши

"Ако човек е прекалено самодоволен, вярващ, че хубавото време ще продължи вечно, някой ден той ще бъде изненадан от порои и бури. Ето защо е важно за всички ни да се подготвяме ежедневно - всеки един час за всякакви неочаквани прояви."

"Дълбоко в светлите традиции на човешката култура се спотайват бисери - семена на съзиданието. Те очакват да бъдат извадени на повърхността и разпръснати между хората. Едно такова семе - бисер, е идеята на карате."

„Никога не забравяйте старите думи, че силният вятър може да пречупи едно здраво и голямо дърво, но върбата се превива и вятърът минава през нея. Най-големите достойнства на карате са предпазливостта и смирението.”

„Карате до е не само придобиване на умения за защита, но също така овладяване на изкуството да бъдеш добър и честен член на обществото.”

"Равновесието между победата и поражението често се базира на простите неща."

"Карате е изкуство за себеизпитване."

Биография в дати:

1868  
Гичин Фунакоши се ражда на 10 ноември в окинавската столица Шури. Той е от високо образована самурайска фамилия, потомствен васал на кралската династия на островите Рюкю. През тази година след реставрацията на императора, аристократичните привилегии са премахнати и имуществото на фамилията е иззето. Детството на Фунакоши протича в изключителна бедност.  

1879
Япония сваля официално кралската династия на Окинава Шо и крал Шо Тай е изпратен в изгнание в Токио.
 
1880  
Започва тренировки по карате при майстор Азато Анко. По това време карате все още е тайно и тренировките се провеждат скрито през нощта. Тренировката се състои най-вече от повторението на ката. Често през нощта идва на посещение и друг известен окинавски майстор – Яцусуне Итосу. Двамата майстори го представят на майстор Сокон (Буши) Мацумура.

1888  
Издържа изпит и започва работа като учител по класическа китайска литература в основното училище в Шури. Същата година се оженва на доста късна според тогавашните разбирания възраст. Съпругата му също тренира карате заедно с него.

1891
Започва да практикува с майсторите Сейшо Аракаки в стил Шури и Косаку Мацумора в стил Томари по препоръка на своите учители. През годините Азато и Итосу дават на Фунакоши възможност да тренира и с други известни майстори на Окинава. Говори се, че е имал обмяна на опит и с Канрьо Хигаона в стил Наха, приятел на майстор Итосу.
 
1902
Mайстор Итосу създава катите Пинан.

1908  
Обучението по карате е въведено в училищата на Окинава със съдействието пред министерството на образованието и културата в Токио на Шинтаро Огава, японски училищен инспектор.

1910  
Участва в организирането на публични карате демонстрации в залите на най-големите градове Шури и Наха. В инициативния комитет участват: Фунакоши, Мабуни, Мотобу, Киян, Гусукума, Огусуку, Токумура, Ишикава, Яхику.

1917  
Фунакоши прави демонстрация и изнася лекция за карате в Бутокуден – „Дворецът на бойната доблест” в Киото, който по това време е официалния център на бойните изкуства в Япония.

1921  
Почетна демонстрация на карате в чест на японския наследник принц Хирохито на Окинава. В замъка Шури той наблюдава ката, таме шивари и кумите. Силно впечатлен, принцът кани представители на окинавските карате среди в Токио за демонстрации.  Фунакоши е избран да демонстрира карате на първата национална изложба на спорта в Токио, организирана от Министерството на образованието.
 
1922  
По молба на организаторите на проявата, Гичин Фунакоши написва и донася със себе си учебник по карате "Рюкю кемпо - карате". Но по-късно, по време на голямото токийско земетресение през 1923 г., ръкописът е унищожен.  Фунакоши започва да пише нова книга: „Рентан гошин карате джуцу”, която излиза през 1925 г. Японската будо общност е впечатлена от карате.
По молба на изявени майстори и общественици като Джигоро Кано, основател на джудо, известния кендо майстор Накаяма Хиромачи, вице-адмирала на японския флот Яширо Якуро и лорд Шимпей Гото, министър на вътрешните работи, Фунакоши решава да остане и да преподава в Токио. Тренировките започват при мизерни условия – в зала с 20 постелки (татами), без специално тренировъчно облекло.
 
1924  
Формира се първият токийски карате клуб в университета Кейо.

1926  
Установява се карате клуб в университета Ичико.

1927  
Първи карате клубове в университетите Такушоку, Уаседа, Хосей, Мейджи, Нихон, Шодай, в Медицинския университет, в императоския университет Тодай, в Селскостопанския университет и др. С нарастването на броя на учениците финансовото състояние на Фунакоши се подобрява. След години на бедност и лишения, той има свое собствено скромно жилище.

1929
Фунакоши променя името на своето бойно изкуство от Тоди (китайска ръка) на Карате-до  (пътят на празната ръка).

1935
Публикувана е книгата на Фунакоши „Карате-до киохан”.
Общественият комитет, подпомагащ карате, събира нужните средства за построяване на сграда, предназначена за дожо.
 
1936  
Залата започва да функционира. При откриването й приятна изненада е надписът "Шотокан", изписан от учениците. "Шото" означава "вълните на боровите върхове", литературен псевдоним на Фунакоши, който се увлича от  китайска поезия.
Това е наименованието, което получава впоследствие и стила, водещ началото си от майстор Гичин Фунакоши.

1943
Публикувана е книгата на Фунакоши "Карате до нюмон", което означава "Входна врата по пътя на празната ръка".

1945  
Шотокан дожото е разрушено от бомбандировките през Втората световна война. Синът на Фунакоши Йошитака, почива от туберкулоза. Покрусен от смъртта му, Фунакоши отива да живее със съпругата си на о. Кюшу. Двамата живеят в крайна бедност.
 
1947  
Съпругата на Фунакоши почива. Той се премества в Токио, където живее в голямо усамотение.

1948  
Все по-малко хора посещават курсовете на Фунакоши. Младите каратеки не искат да учат от 80-годишен старец, който преподава само ката. Цутому Ошима е принуден да обяви, че който не посещава уроците на Фунакоши, няма да защити своята следваща степен. По този начин посещаемостта отново нараства. Преподаването е едно от малкото хубави неща през седмицата на майстор Фунакоши.

1949  
Масатоши Накаяма създава Японската карате асоциация (JKA) с цел разпространяването на карате като състезателен спорт.

1950  
Майстор Фунакоши е обявен за почетен учител на JKA.

1954  
Организирана е голяма демонстрация на бойни изкуства в Токио. Участват майстори като Хиромачи Накаяма (Кендо) и Кюдзо Мифуне (Джудо) и Фунакоши, който е на 86 години. Фунакоши посочва Шигеру Егами, който да представи бойното изкуство от негово име.
 
1955  
Масатоши Накаяма оглавява линията на Японската карате асоциация.

1957  
На 89-годишна възраст Гичин Фунакоши умира по време на сън. Погребан е в светилището Енкаку-джи, където през 1968 г. е поставен малък каменен обелиск, на който освен името и фамилията на майстора, са издълбани думите: "В карате няма нападение".
 
*** *** ***
"До. Пътят. Кой ще го измине направо и добре?"
Гичин Фунакоши

Животът на  Гичин Фунакоши не е твърде интересен и впечатляващ.
Предан съпруг и баща на трима сина, учител по литература. Той не предизвиква никого в двубой на живот и смърт, не чупи рогата на бикове, няма самоуверен и арогантен вид, никога даже не излиза извън Япония. Поет и книжовник, той дори не е видял истинска битка.

Но Фунакоши е човек на Пътя. Той не отдава значение на състезанията, подобряването на рекорди, победата в надпревара. Вместо това той подчертава ролята на самоусъвършенстването.  Вярва в благоприличието и уважението, което всяко човешко същество дължи на другите. Той е майстор на майсторите.

Преди неговото идване в Япония, карате е местна окинавска бойна система. След като се запознава с традиционните японски бойни изкуства, Фунакоши променя карате по техен образец и го прави популярно в цяла Япония. Това е една от най-големите му заслуги към бойните изкуства. Точно затова често се казва, че майстор Фунакоши е велик философ и голям майстор.

Майстор Фунакоши е погребан в светилището - храм Енкаку-джи в Камакура, близо до Токио. Там е поставен малък каменен обелиск, върху който освен името и фамилията на майстора са издълбани следните слова: "В карате няма нападение." ("Karate ni sente nashi").
Както и следната калиграфия, написана от самия него приживе:
"На острова и най-вече на юг познават донесеното от далече сурово бойно изкуство. Съжалявам, че не достигат знания, за да бъде то пренесено в бъдещето. Кой би се заел с тази непосилна задача, да го обнови и предаде? Това ще съм аз! Кой друг, ако не аз? В самото небе съм се заклел!..."

(вижте още)