Сейтай

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.