Поражение от Халил Джубран

Поражение, мое поражение, мое

отчуждение и уединение,

ти си ми по-свидно от хиляди победи,

по-сладостно за сърцето ми от цялата

слава на света.

 

Поражение, мое поражение, мое

предизвикателство и себепознание,

чрез тебе знам, че още съм млад и

бързоног,

че не ме блазнят увяхнали лаври.

Чрез тебе открих самотата

и радостта да съм отхвърлян и презрян.

 

Поражение, мое поражение, мой бляскав

меч, мой щит,

в очите ти прочетох,

че който дири трон, сам става роб;

че който иска да бъде разбран,

се принизява;

че за да вникнеш в някого, трябва да го

обозреш.

Отрони се като зрял плод, за да бъдеш

храна.

 

Поражение, мое поражение, мой смели,

храбри спътнико,

ще чуеш песента, виковете и

мълчанията ми

и друг освен теб не ще ми говори за

пърхането на крилете,

за брожението на морето

и за планини, пламтящи в нощта.

Единствено ти ще извървиш стръмните

каменисти пътеки на душата ми.

 

Поражение, мое поражение, безсмъртно

мое дръзновение,

двамата заедно ще се смеем посред бурята,

заедно ще копаем гробове за онова, което

в нас умира,

неотклонно ще гледаме в упор слънцето

и ще бъдем опасни.